Книга на царете, където е и летописът на българската държавност „Именник на българските кханове

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
77
Текстът е твърде ясен и все пак той беше тълкуван двусмислено. Петър Добрев 
(изследователят с най-големи 
заслуги за разчитането на 
„Именника") определя втората 
година, посочена при Аспарух 
(верени 
алем) 
за 
преминаването 
му 
през 
Дунава, като 680 г., а годината 
за създаването на българската 
държава в Европа 165 г. (680 - 
515 = 165), без да има никакви 
категорични сведения за това. 
Напротив, ние вече говорихме 
какво се случва през далечната 
153 г. Ако прибавим към нея 
515 г. (153 + 515 = 668), 
получаваме 668 г. Това е 
датата, 
от 
която 
започва 
царуването на Аспарух като 
самостоятелен 
владетел. 
Вероятно той през същата 
година преминава за първи път 
Дунава (при делтата й в Мала 
Скития -Добруджа) с група 
доверени хора (а не с целия си 
народ) 
за 
опознаване 
и 
проучване на терена. Следва 
да отбележим, че и 668 г. е 
много по-близка от 680 г. до 
легендарния смисъл на целия 
текст на този древен летопис. 
Земите на юг от Дунава са 
били непознати на Аспарух, но 
не и за българите. В тях тогава 
са живеели както славяни 
(наследници на скитите), така и 
известните ни вече федерати - 
наемници 
(наричани 
също 
хуно-българи), 
които 
неколкократно са заселвани 
там от самите василевси, за да 
пазят границите на ромейската империя. 
Заслужава внимание мнението на В. Златарски, според когото Аспарух се е заселил южно от 
делтата още по времето на ромейския император Констанс 11 (641-668 г), по всяка вероятност 
с негово съгласие, за да пази тила на Византия. Той отбелязва също, че набезите на българите 
в ромейски територии започват след като василевс става Константин IV Погонат (668-685 г.). 
По онова време Византия води продължителна война с арабите, обсадили Константинопол. 
Аспарух търпеливо изчаквал изхода на двубоя, като е влизал в преговори с наследниците на 
федератите и със славяните и се е опитвал да ги привлече на своя страна. Намерението му е 
било очевидно - да отвоюва от византийците земите на юг от Дунава до билото на Хемус 
(Стара планина). Територия, която вече е била притежание на неговите предци - Атила и Ирник. 
Не бива да се забравя и огромната по обем строителна работа, извършена от българите в 
Онгъла. Само на остров Певки те са заели 48,3 кв. км площ (два пъти повече от Плиска, 
предвидена за около 800 000 души), защитена със система от валове и втори вътрешен лагер. 
Окопите са били широки около 25 м и 15 м дълбоки. Изкопаната пръст са използвали за 
издигане на защитна преграда, непосредствено зад окопа, с трапецовидна форма с долна 
основа около 30 м, височина 10 м и горна или малка основа 8-10 м. Подобни валове има и на 
други места, като понякога дължината им достига 50 км. 

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
78
Замисълът и изпълнението са нетипични за един номадски народ със слаборазвита 
материална и духовна 
култура. На това мнение 
е и Петър Добрев, но с 
твърдението 
си, 
че 
Аспарух минава делтата 
през 680 г. той забравя, 
че подобна подготовка би 
отнела не месеци, а 
години. 
През 680 г. става 
решителната 
битка 
между войските на кхан 
Аспарух и византийския 
император Константин IV 
Погонат. Срещата е при 
Онгъла 
(защитено 
и 
укрепено 
място), 
изграден от българите 
близо до езерото Расим, 
на юг от делтата на Истър (Дунав). На страната на Аспарух се бият анти и севери (сочени за 
славянски племена от групата на азианите), които по-късно участват в създаването на 
Българската държава. По всяка вероятност под севери трябва да се разбира 
древнобългарското племе себери. Ромеите са разбити и обърнати в бягство. 
Великият замисъл на Аспарух е изпълнен. Подписан е мирен договор с Византия. Границите 
между двете държави е позната - билото на Хемус (Стара планина). Създадена е Дунавска 
България. Идват години на нейното утвърждаване, които до голяма степен зависят от 
далновидността и мъдростта на основателя и. Византия е в явна криза и дори не мисли за 
реванш. За лоялността на Аспарух към ромеите известният хронист Теофан Изповедник пише: 
„И до края на живота си той (императорът) не бил обезпокояван от враговете си." Най-важното 
през тези години за българския владетел са били не нови териториални завоевания, а 
укрепването на държавата и подготвянето на достоен негов заместник - задачи, изпълнени 
възможно най-успешно. 
Смъртта застига Аспарух в бой с хазарите вероятно през 700 г. Престолонаследникът е 
отдавна известен - синът му Тервел, който е признат за съвладетел още в 694 г. 
Съвладетелството е стара източна традиция, позната и използвана от основателите на 
предишните древни български царства. Въпреки многобройните изследователи на „Именника", 
пръв М. Москов успява да я забележи и отрази. Именно съвладетелството е един от сериозните 
проблеми, затрудняващи правилното тълкуване на този древен паметник на нашата държав-
ност. При следващите владетели от рода Дуло (Тервел, Твирем и Севар) съвладетелството 
също е използвано. 
Няколко думи за погребението и погребалните дарове, които съпровождат кхан Аспарух. 
Както своите велики предшественици Атила и Кубрат, той е погребан в свещената земя в 
поречието на р. Днепър, край селището Вознесенка в Украйна. Сред вещите, които свързваме с 
владетелското погребение, се откроява намереният сребърен орел (сокол). Дължината на 
орела е 21 см, височината 13,2 см, а тежестта -1,035 кг. На гърба на птицата ясно се забелязват 
12 бабуни (изпъкнали точки), които вероятно са символ на 12-цикло-вия уникален 
древнобългарски календар. Краката на орела са омотани от змия. И докато птицата е 

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
79
олицетворение на Горния свят, то очевидно змията е на Долния свят. Още едно напомняне, че 
кханът е посредникът между Небето и Земята. На гърдите на орела има надпис, който следва 
да се чете като „ЕСПОР". Това е дума от ирански (тракийски) произход и означава „орел", но 
заедно с това указва и името на владетеля Еспор/Испор/Аспарух. Проблемът идва от факта, че 
четенето трябва да стане от дясно на ляво и не е типично за гръцки или латински текстове. Но 
затова пък са намерени рунически надписи в Украйна, където четенето става именно по този 
начин - от дясно на ляво. По всичко личи, че става дума за традиция от дълбока древност, 
която предхожда византийската. 
Интерес за нас представлява и още един надпис, открит върху крилото на сребърния орел. 
Очертават се ясно две букви „д" и „о". Третата е пострадала и не може ясно да се прочете. Има 
няколко предположения за надписа. Едни виждат в него „докс" - византийска титла, подобна на 
княз. Други смятат, че може да се добави и четвърта буква „а" - „докса" - означава „чест", 
„слава", „сила", „власт". 
Според мен не бива да се пренебрегва и възможността на крилото да е изписана думата 
„дохс", не само поради честото преплитане между „к" и „х", а и защото думата се превежда като 
„свиня". Със свинята започва и нашата стара Нова година (22 декември). Тя е свещено 
животно, неуязвимо за нечистите сили и духове, като заедно с това свинята е символ и на 
плодородието. „Дохс" е названието и на дванадесетата година по 12-цикловия древнобългарски 
календар. Интересно е, че по старото летоброене 701 г. също е година на свинята. А това е 
датата, пряко свързана със смъртта или погребението на основателя на Дунавска България. 
Загубата на Аспарух безспорно оставя голяма празнота в сърцата и умовете на поданиците 
му. Но тя твърде бързо е запълнена от сина му. Тервел ще остане в историята с три велики 
свои дела - извоюваната от него византийска титла „кесар", сключване на първия търговски 
договор и победата му над арабите при Константинопол. И трите са свързани с Византия. 
В първия случай става дума за решителната помощ на Тервел към Юстиниан II, за да може 
отново да си върне престола. През 706 г, за направената неоценима услуга, той е обявен за 
кесар - титла, която се е давала обикновено на братята на императора. У нас този значим факт 
е отбелязан с изсичането на надписи в скалите край Мадара, върху така наречения Мадарски 
конник. Изследователите още спорят дали това е дело на Тервел или е по-старо тракийско 
изображение. 
Мирът с Византия траял само три години. Юстиниан забравил бързо сторената добрина и 
през 708 г. решава да нападне българите по суша и море. При Анхиало (Поморие) обаче 
войската на Тервел разбива византийците и те са принудени да се завърнат безславно. 
По-късно новият император Теодосий, за да запази границите на империята, иска нов мирен 
договор. През 716 г. преговорите довеждат и до сключването на първия търговски договор. 
Българите вече имали възможност да продават стоките си в Константинопол -най-големият 
търговски център по онова време. 
Третото дело е разгромната победа на Тервел над мюсюлманите в 718 г., с която той 
препречва по-нататъшния им път към Европа. За неговия подвиг се носят различни легенди и 
не случайно в продължение на 30-40 години за Тервел се пеели песни на възхвала, в които е 
наричан „освободителят на Европа". 
Синът на Аспарух си отива достойно от този свят след 21 г. властване. Това са годините от 
700 до 721 г, без да се вземат предвид шестте години, в които той е съвладетел на своя велик 
баща. Подобен аналог срещаме и при първия голям владетел на Кушанската империя - 
Канишка, управлявал последните години заедно със сина си Васишка. Срокът на царуването на 
Васишка започва след смъртта на баща му през 153 г. 
Поредният български владетел, дошъл на престола от династията Дуло, е Твирем. Срещу 
името му в „Именника" стои 
цифрата 28 г. -твърде 
дълъг период, като имаме 
предвид, че той е избран 
за съвладетел на Тервел в 
шестия месец на 715 г. 
(годината му дван шехтем). 
За да открием как се 
получава 
цифрата 28, 
следва да разгледаме кога 
става съвладетел неговият 
наследник - Севар 
(последният от тази славна 
поредица владетели от 
рода Дуло). 
„Именник на българските кханове" за Севар посочва: „15 години. Родът му Дуло. Годината 
му тох алтом." Това означава, че е станал съвладетел в дванадесетия месец на 721 г. От 715 г. 

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
80
м. VI до 721 г. м. XII разликата е 6 години и 6 месеца (~ 7 години). Очевидно при определяне 
годините на властване на Твирем се е имало предвид, че той е обявен за престолонаследник 
още в 700 г., когато Тервел става владетел. От 700 до 715 г. са изминали 15 години. Към тях е 
нужно да прибавим 6 години и 6 месеца (когато е съвладетел). Получава се сбор от 
приблизително 22 години. Като към тях добавим още 6 години (време, когато Твирем е 
владетел, а Севар е съвладетел), стигаме до 727 г. Вероятно по това време Твирем завършва 
земните си дни. И така от 700 до 727 г. налице е разлика от ~ 28 години, както е и записано в 
„Именника". 
При Севар всичко е доста по-чисто и ясно. Вече говорихме, че става съвладетел в 
дванадесетия месец на 721 г. и управлява до четвъртия месец на 737 г. - шегор твирем (общо 
15 години и 5 месеца или ~ 15 години). Тогава на власт идва Кормисош от рода Вокил и 
съвладетелството е премахнато. 
От началото на „Именника" - четвърти месец на 153 г. (дилом твирем) до въздигане на 
престола на Кормисош - четвърти месец на 737 г., са изминали точно 584 години (737 - 153 = 
584). 
Нека се опитаме да направим таблица (№ 1) за тази първа част от „Именника" с имената на 
българските владетели от Авитохол до Севар, като отбележим някои характерни особености и 
стигнем до хронологията на тяхното царуване. 
Таблица № 1 
Записано в 
„Именник на 
българските 
кханове" 
(годините са 
закръглени) 
Година на 
възкачване на 
престола като 
владетел или 
съвладетел 
Някои особености в 
„Именника" 
Точен 
брой на 
годините и 
месеците 
на 
властване 
Хронология на 
годините на 
царуване на 
владетелите 
Авитохол - 30 г. 
Родът му Дуло 
Дилом твирем - 
(153 г.м. IV) 
300 г. 
153-453 г. 
(300 г.) 
Ирник-150 г. 
Родът му Дуло 
Дилом твирем - 
(453 г, м. IV) 
150 г. 
453-603 г. 
(150 г.) 
Гостун - 2 г. 
Родът му Ерми 
Дохс твирем - 
(603 г., м. IV) 
Има закръгляване 2 г. и 1 
м. ~ 2 г. 
2г. и 1 м. 
603-605 г. 
(2 г. и 1 м.) 
Коурт(Кубрат)-
60 г. Родът му 
Дуло 
Шегор вечем - 
(605 г, м. V) 
Кубрат е владетел от 605 
г., когато става 
пълнолетен. За кхан е 
избран през 632 г. 
60 г. 
605-665 г. 
(60 г.) 
Безмер (Бат 
Баян) Родът му 
Дуло - 3 г. 
Шегор вечем - 
(665 г, м. V) 
Има закръгляване 2 г. и 8 
м. ~ 3 г. 
2 г. и 8 м. 665-668 г. 
(2 г. и 8 м.) 
Исперих 
(Аспарух) -61 г* 
Родът му Дуло 
Верени алем 
(668 г, м. I) 
Посочени са годините 
на неговия живот-61 г. 
(639-700 г.) Минава на 
юг от делтата на Дунав 
за първи път още през 
668 г. 
32 г. 
668-700 г. 
(32 г.) 
Тервел-21 г. 
Родът му Дуло 
Теку читем -(694 г. 
м. III). Тогава 
Тервел е избран за 
съвладетел. 
Владетел от 700 г. 
Има закръгляване 21 г. 
и 3 м. ~ 21 г. 
21 г. и 3 м. Съвладетел 694-700 
г. Владетел 700-
721г. 
(21 г. и 3 м.) 
Твирем - 28 г.* 
Родът му Дуло 
Дван шехтем -(715 
г. м. VI). ' 
Тогава е избран за 
съвладетел. 
Владетел 721-727 г. 
28 г. - има се предвид 
периодът 700-727 г., 
определен за 
престолонаследник - 
700 г. Умира в края на 
727 г. 
6 г. и 6 м. Определен за 
престолонаследник 
-700-715г. 
Съвладетел 715-
721г. Владетел 721-
727г.
(6 г. и 6 м.) 
Севар-15 г.* 
Родът му Дуло 
Тох алтом - 
(721 г., м. XII). 
Тогава Севар е 
избран за 
съвладетел. 
Владетел -727-737г.
Има закръгляване 15 г. 
и 5м. ~ 15 г. 
9 г. и 6 м. Съвладетел 721-
727г. 
Владетел 727-737г. 
(9 г. и 6 м.) 
ОБЩО: 
584 г. 
153-737 г. (584 г.) 

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
81

жүктеу/скачать 4.74 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: