Приключението да откриеш себе се Станислав Гроф въведение

Разбрах, че се превръщам в НАРОДА НА ИНДИЯ! В оби­чайното ми състояние такова нещо дори нямаше да ми хрумне, но сега аз действително се чувствах като огромен организъм, чиито разклонения и съставни елементи бяха всичките тези милиони хора, населяващи индийския подконтинент Най-доб­рият паралел, за който се досещам, е човешкото тяло В извес­тен смисъл всяка клетка е отделно същество, но и безкрайно малка частица от целия организъм Умът и самосъзнанието отразяват не отделните части, а цялото Подобно бе и моето усещане - бях един огромен, мислещ организъм, т. е. населени­ето на Индия.

В същото време обаче се отъждествявах и с прокажените и сакати просяци по улиците на Бомбай и Калкута, с амбулан­тните търговци, предлагащи биди или бетелови ядки, с децата, умиращи край пътищата от глад или рак на устата, с тълпите богомолци, изпълняващи очистителни обреди край Ганг или изгарящи своите починали роднини на жертвените гхати в Бе­нарес, с голите садху, лежащи в самадхи в хималайските снего­ве, със сконфузените невръстни младоженки, принудени от се­мействата си да се омъжват за напълно непознати хора, както и с баснословно богатите и могъщи махараджи.

Цялата слава и нищета на Индия присъстваха в моето пре­живяване като две различни части на един и същ космически организъм, божество с неизмерим ръст, чиито милиони ръце се протягаха във всички посоки и се превръщаха във всички възможни аспекти на собствения ми живот. Чувствата, които ме изпълваха, бяха с необятна дълбочина и обхват. Усещах ед­на неизразима връзка с Индия и нейния народ.

Следващият пример е едно преживяване под въздейст­вието на пейот на Падащият гръм, индианец от племето уинебаго, който участвал в специална церемония, за да се избави от чувството си за вина и отчуждение. Проблемът му бил, че навремето излъгал своите съплеменници - твър­дял, че е получил видение и впоследствие се отдал на пиян­ство и жени, и дори се замесил в убийство. Животът му е описан в The Autobiography of a Winnebago Indian от Пол Рей­дин (Radin 1920).

Всички насядахме и бяхме един дух и една душа. Ако не друго, поне това научих. Мигновено се превърнах в дух, но бях техният дух, духът, който изпълваше техните тела. Веднага уз­навах всичко, което си мислеха. Не беше нужно да питам нико­го, за да разбера каква мисъл му е минала през главата.

г. Идентификация с животни

Това трансперсонално преживяване включва пълна и реалистична идентификация с различни животни. Най-чес­то срещаните са бозайници, птици, земноводни и риби, но могат да бъдат и организми, стоящи на по-низш етап от еволюцията, като насекоми, коремоноги (охлюви и плуже­ци), мекотели (стриди и миди), главоноги (октоподи и се­пии) или мешести (анемони и медузи).

Емпиричната идентификация с различни животни мо­же да бъде изключително автентична и убедителна. Тя включва телесния образ, специфичните физиологични усе­щания, инстинктивните влечения, възприятията на окол­ната среда и съответната емоционална реакция. Необичай­ността на тези явления ги отличава съвсем ясно от орди­нерния човешки опит. Тяхното естество и специфични осо­бености често излизат извън границите на човешката фан­тазия и въображение.

В холотропния модус на съзнанието са възможни и ем­пирични инсайти - да се изпитат специфичните усещания на любопитната котка, разтревожения орел, гладната коб­ра, сексуално възбудената костенурка или дишащата чрез хрилете си акула. След подобна идентификация експеримен­таторите твърдят, че са усетили изцяло, и то на органично ниво, онази инстинктивна сила, която кара змиорката и сьомгата да предприемат епохални пътешествия срещу мор­ските течения и речните бързеи, импулсивните влечения и усещания на паяка, изплитащ своята мрежа или интригу­ващата метаморфоза, чрез която какавидата става гъсени­ца, а накрая и пеперуда.

При подобни преживявания могат да се почерпят неве­роятни познания за животните и техните вътрешни проце­си. Многобройните клинични наблюдения от този род на­мират своето потвърждение и в Магьосникът от Горна Ама­зонка (Wizard of Upper Amazon) на Брус Ламб (Lamb 1971). Тази доста интересна книга напомня донякъде поредицата на Карлос Кастанеда, в която той описва своето чиракува­не при мексиканския шаман от племето яки Дон Хуан. Дейс­твието се развива сред амазонската джунгла в началото на века. Под въздействието на аяуаска (яге) - психеделична отвара от лианата Banisteriopsis caapi, шаманът на неграмотните перуански индианци от племето амауака получа­ва видение, в коетο в земите на племето идват белите хора да търсят каучук. Той изпраща воините си да заловят едно бяло момче и го подготвя за бъдещата му роля като културен медиатор

Според тази книга, ловната подготовка на амауака включва и груповото поглъщане на аяуаска Под нейно въз действие участниците в церемонията получават видения на животни, преследвани от ловците на племето По този на чин могат да „влизат в техните кожи” и да опознават от непосредствена близост инстинктите и навиците им Така ловните им умения значително нарастват, тъй като са в състояние да се „превключват” от съзнанието на ловеца на това на преследваното животно и да го надхитрят

Първият пример, с които бих искал да илюстрирам то­зи тип преживявания, е взет от един ЛСД сеанс (без меди­цински надзор) проведен от човек, който се е отдавна се­риозно и системно самонаблюдение След като прочете кни­гите ми, той реши да сподели с мен своите наблюдения и бележки







Фигура 5а-в. Три рисунки представящи преживявания от се­анс с холотропно дишане тематично насочен към перинаталното ниво Те показват последователно идентификацията архетипна фигура от рода на Херакъл викингски воин в разгара на битката и разярен лъв

В този миг изпитах съвсем реалното усещане, че се прев­ръщам в орел. Реех се в небесата, като умело се възползвах от въздушните течения и правех почти незабележими движения с крилете си. Оглеждах земята отдолу, търсейки плячка. А там всичко изглеждаше някак уголемено, сякаш го наблюдавах с бинокъл - различавах и най-дребните детайли на терена. Имах чувството, че мога да реагирам на абсолютно всяка промяна в моето полезрение. Когато засичах някакво раздвижване, пог­ледът ми като че ли замръзваше и мигом се впиваше във въп­росния обект, отсявайки всичко странично. Все едно, че се на­мирах в тунел и гледах през дълга тясна тръба. Бях убеден, че моето преживяване съвсем точно възпроизвежда механизма на зрителните възприятия при хищните птици, а това бе нещо, за което никога не бях допускал, че може да ме заинтригува. Даже си казах, че трябва непременно да отида в библиотеката, за да проуча по-детайлно анатомията и физиологията на техни­те оптични системи.

Следващият пример е серия преживявания на млада же­на, случили й се по време на системно самонаблюдение. Те започват с холотропно дишане и преминават в психедели­чен сеанс. Интересното тук е, че животинската идентифи­кация се съчетава с мотива за ритуалния танц, представящ самото животно.

Преди няколко години, по време на сеанс със семейство Гроф, изпитах усещането, че се превръщам в огромна котка -тигър или ягуар - която изскача изневиделица и атакува с раз­перени нокти. Преживяването бе доста впечатляващо и и дори успях да го нарисувам.

След около година, по време на един терапевтичен психе­деличен сеанс, отново успях да се свържа с „котешката енер­гия”. Изживявах се като млада африканка, изпълняваща ритуа­лен танц, в който играеше ролята на лъвица. Оставих се изцяло на ритъма на танца, движейки раменете си, горната част на гърба, врата и главата, като жестовете ми ставаха все по-специ­фични. Имах силното чувство, че не просто играя лъвицата, а действително се превръщам в нея.

Разбрах, че лъвицата не определя своята нужда от храна по усещанията от стомаха си По-скоро го разбираше от един осо­бен сърбеж зад главата, точно между раменете, който й под­сказваше, че трябва да потърси още храна, за да попълни запа­сите от мазнини, разположени между плешките й. Изобщо не се съмнявах във функциите на онази голяма „възглавница” ко­ято големите котки имат на врата и раменете си, но не напра­вих нищо, за да проуча и потвърдя този факт по емпиричен път Преди две седмици слушах на запис лекция за тежестта на тялото. Лекторът, Уилям Бенет, се спря накратко на разлики­те между мазнините в човешкото тяло и тези на животните Говореше за определен тип мазнини, които не се срещат при хората, но са нещо обичайно при животните - τ нар. „кафяви мазнини”. При някои животни се съхранявали в специална „въз­главничка” между лопатките и именно те осигурявали необхо­димата за оцеляването им енергия.

Последният пример е идентификацията с животно, ко­ято Питър Стафорд преживява по време на сеанс с яге, про­веден с негови приятели в Огнената долина край Лас Вегас (Aaronson and Osmond 1970).

Повърхността на водата блещукаше пред нас и леко се полюшваше. Върнахме се обратно до самия край на брега, об­зети от желание да се гмуркаме, да плуваме и да се плискаме. Спираше ни само това, че бяхме с бански. Те изглеждаха на­пълно ненужни и неестествени - особено когато се превърнах в змия, която се стрелкаше зигзагообразно във водата. Плувах насам-натам в някакво блато. След няколко минути усетих, че се превръщам в жаба и започнах да се придвижвам с дълги под­скоци И в двата случая водата бе моята естествена среда, а сушата изглеждаше далечна, чужда и някак плашеща.

След малко бях отново змия, после пак жаба, което далеч не се изчерпваше с усещането, че съм се превърнал в „хлъзгаво влечуго”. Преживяването определено бе различно и нямаше нищо общо с онова, което дотогава бях изпитал и във физичес­ки, и в ментален план. Под влиянието на дрогата осъзнах, че вече имам съвсем различен тип спомени и спокойно можех да си представя какво би изпитала на мое място някоя змия или жаба.

Означаваше ли това, че докато съм бил под въздействието на яге, съм се чувствал не просто като змия, а в известен сми­съл съм бил змия? Дали пък не бях достигнал ниво, на което можех да контактувам с „потенциално змийското”, спотайва­що се някъде в мен? Или просто бях усетил, че възприятията ми се подреждат в нови и съвсем различни категории?

д Идентификация с растения и ботанически процеси

Трансперсоналните преживявания, свързани с растения са обичайно явление при НСС, макар и не толкова често като идентификацията с животни Когато се озове в тази емпирична сфера, човек получава усещането за идентифи­кация с най-различни растения или части от тях и дори с физиологичните и биохимичните процеси във вътрешност­та им. Би могъл да изпита комплексното усещане, че се прев­ръща в дърво, горско или градинско цвете, месоядно расте­ние, водорасло, планктон и дори отделна бактерия или цяла бактериална култура

В холотропния модус на съзнанието е възможно да се идентифицира емпирично с корените на някое дърво и об­мяната на вода и минерали по тях, с циркулацията на соко­вете в камбия, с отделно листо в момента на фотосинтеза, с покълващото семе и подаващите се от земята посеви, с про­цеса на опрашване или деление на клетките при израства­нето на зеленчуците В отделни случаи експериментаторите съобщават, че са били свидетели на ботанически процеси на подклетъчно и молекулярно ниво По този начин са наб­людавали действието на митохондрията⁷ или биохимични­те процеси, стоящи в основата на производството на окси­ни, пигменти, мазнини и захари, ароматични вещества и най-различни алкалоиди

Подобни преживявания представляват една интересна категория от трансперсоналните феномени. Колкото и фан­тастични, и абсурдни да изглеждат на учените-традициона­листи и т. нар здрав разум, те по никакъв начин не бива да бъдат пренебрегвани като „измишльотини” и „фантазии”. Те възникват самостоятелно при много и най-различни хо­ра на определен етап от еволюцията на тяхното съзнание и притежават особена автентичност, която не се поддава лес­но на словесно описание Често водят до едно по-дълбоко разбиране на въпросните процеси и се асоциират с изуми­телни философски и спиритуални прозрения

Най-обичайното от тях е осъзнаването на спецификата и чистотата на растенията, с които те биха могли да служат и като образец за истински духовен живот на хората. За разлика от животните и човека, повечето растения не убиват и не се държат като хищници. Те са в пряк контакт със слънцето, животворното начало на тази планета и най-яркият израз на градивната космическа енергия. Растения­та преобразуват тази енергия направо във форми, в които тя би могла да бъде полезна и на други организми. В тази връзка е важно да се отбележи, че те осигуряват кислород на другите форми на живот. По този начин те се оказват абсолютно необходими и незаменими за живота на тази планета. Друга важна особеност на растенията е, че те се намират в пряк контакт с всички останали елементи на зе­мята, водата и въздуха.

Тъй като не убиват, нараняват или експлоатират други живи организми, много растения служат сами по себе си като източник на храна, минерали и витамини за други фор­ми на живот. Освен това, имат най-разнообразно приложе­ние в човешкия живот, като предлагат най-различни мате­риали и вещества и доставят естетическа наслада. Живо­тът на растенията не е изпълнен с нереалните амбиции да бъдат нещо различно от това, което са, от постоянното и мъчително предъвкване на миналото, от конфликти, поро­дени от взаимноизключващи се цели или грижи за бъдеще­то. Те сякаш представят чистото битие -тук и сега. пълния контакт с околната среда, което е и идеалът на толкова много мистични школи. В някои случаи възхищението, което буди чистотата на растителното царство - на фона на кървавите гледки, които предлагат перинаталните преживявания, мо­же да предизвика траен интерес към вегетарианството.

Някои дървета, известни със своето дълголетие - нап­ример, гигантските секвои или планинските борове, често се появяват като символ на невъзмутимото, вглъбено и пре­одоляло границите на времето съзнание, неподвластно на мирската суета и дребнавите страсти. Идентификацията с растения често води до по-дълбокото разбиране на причи­ните, поради които определени растения се смятат за све­щени, каквито са били индийската смокиня и лотосът за индусите и египтяните, имелът за друидите или царевица­та за индианците от Северна и Южна Америка.

Някои много директни и ярки прозрения в духовните аспекти на растенията са свързани с онези видове, които са били смятани за свещени и са били използвани в ритуали­те на най-различни култури, заради техните психеделични или ентеогенни свойства. Сред психеделичните растения, изиграли решаваща роля в живота на човечеството, са ле­гендарната солих на Ведите, която все още не е идентифи­цирана, африканската ебога (Tabemanthe ), някои раз­новидности на конопа (Cannabis indica и sativa), мухоморка­та (Amanita muscaria), мексиканските свещени гъби теона­нактъл (Psilocybe mexicana), халюциногенният кактус пейот (Lophophora williamsii), семената на грамофончето или оло­лиуки (Turbina corymbosa) и амазонската лиана Banistenopsis caapi, основната съставка на яге или аяуаска. Прозренията относно нуминозната роля на тези растения настъпват най-естествено, когато са погълнати и техният специфичен пси­хеделичен ефект се усеща директно.

Един типичен пример за идентификация с растение е даден по-нататък в тази книга при дискусията на терапев­тичните механизми (с. 295).

е. Сливане с Живота и цялото творение

Понякога в холотропния модус човек може да изпита такова разширяване на съзнанието си, което обхваща це­лия живот на планетата, т. е не само човечеството, но и флората и фауната - от вирусите и едноклетъчните орга­низми до най-висшите представители на животинското цар­ство За разлика от обичайната идентификация с отделен жив организъм, това преживяване представлява идентифи­кация с живота като единно космическо явление.

В отделни случаи преживяването може да се насочи и към по-конкретен аспект, например, силата на глада, сексу­алното влечение или майчинския инстинкт. Възможни са и други варианти - доколко валиден и неизменен е зако­нът, според който животът винаги се заражда от друг жи­вот или пък онази удивителна рационалност, която проли­чава във всички жизнени процеси, независимо от техния еволюционен етап. Обикновено секвенциите от този тип са и красноречиви свидетелства в полза на тезата, че многообразието на живота не може да бъде обяснено със средст­вата на механистичната наука, което пък за пореден път доказва наличието на творчески разум в космоса.

Понякога тази идентификация с живота е хоризонтал­на и включва сложните взаимодействия между различни­те форми на живот с техните синергии и антагонизми, със­тавящи планетарната екология. В други случаи обаче мо­же да обхване вертикалното или еволюционното измере­ние на живота, на което ще се спрем по-късно (с.125). Ефек­тът от подобни преживявания може да се изрази в по-за­дълбоченото разбиране на космическите и природните за­кони, повишено екологично съзнание и чувствителност към проблемите на стремителното технологично развитие и ин­дустриализацията.

Следва откъс от сеанс с ЛСД (300 микрограма), прове­ден с един психиатър, който успя да се идентифицира по доста специфичен начин с целия живот на планетата.

Очевидно бях постигнал някаква твърде дълбинна връзка с живота на тази планета Първо минах през цяла серия иденти­фикации с различни животински и растителни видове. Посте­пенно усещането ставаше все по-мащабно Идентичността ми се разпростираше не само хоризонтално, обхващайки всички форми на живот, но и вертикално - във времето Буквално се превръщах в Дарвиновото дърво на еволюцията с всички него­ви разклоненния.

Усещах космическата същност на всевъзможните енер­гии и преживявания в света на живите твари, безкрайното лю­бопитство и склонността към експерименти, характерни изоб­що за живота, както и желанието за самоизява, проявяващо се на безброй нива. Имах чувството, че бях изправен пред един съдбоносен въпрос - какви са шансовете на живота на тази планета? Разполагаше ли е нужните творчески и жизнени сили или бе просто едно злокачествено образувание на лицето на Земята, обречено по принцип на самоунищожение? Дали не е допусната някаква фатална грешка още в самия план на еволю­цията? Нима създателите на вселената правят същите грешки като хората?. . В този миг всичко това ми се струваше доста правдоподобно, колкото и страшно да звучеше Впрочем, до­тогава никога не се бях замислял по тези въпроси

След като се идентифицирах с живота, аз преживях и опоз­нах целия спектър от деструктивни сили, действащи в природа­та и човешките същества, видях и техните опасни модификации и проекции в съвременната технология, заплашваща да уни­щожи цялата планета В този контекст се отъждествявах и с безчислените*жертви на съвременната военна машина, конц­лагеристите, умиращи в газови камери, рибите, отравяни от промишлени отпадъци, растенията; убивани от хербициди и насекомите, пръскани с инсектициди

Постепенно те бяха изместени от трогателните образи на смеещи се бебета, деца, играещи в пясъка, новородени живот­ни или току що излюпени пиленца в грижливо изплетени гнез­да, мъдри делфини и китове, кръстосващи кристално чистите води на океана, гледката на тучни пасища и красиви гори... Из­питвах дълбока емпатия към живота, давах си сметка за всички екологични проблеми и бях твърдо решен да се присъединя към жизнеутвърждаващите сили на тази планета

ж. Емпирична идентификация с неодушевена материя и неорганични процеси

Емпиричното разширяване на съзнанието не се огра­ничава само в сферата на биологията. То може да обхване макро- и микроскопични явления, типични за неорганич­ния свят. Експериментаторите често разказват, че са се иден­тифицирали с водите на реки и океани, както и огъня в най-различни варианти, земята, планините или пък природни стихии като електрически бури, земетресения, урагани и вул­канични изригвания.

Често срещана е и идентификацията със специфичен ма­териал - диамант или други скъпоценни камъни, а също и кристал, кехлибар, гранит, желязо, стомана, живак, сребро, злато. Тези преживявания могат да се прехвърлят в мик­росвета и да обхванат динамичната структура на молекула­та, движението на Брауновите частици, връзките между от­делните атоми и дори някои електромагнитни процеси и разграждането на атома.

В някои случаи преживяванията са свързани с продук­ти на модерните технологии - джетове, ракети и космичес­ки кораби, лазери или компютри. При подобни обстоятелс­тва телесният образ може да придобие свойствата на из­ползвания материал, което ни позволява да говорим за ком­плексни и осъзнати преживявания. Очевидно всеки процес във вселената, който човек може да наблюдава обективно в ординерното състояние на съзнанието си. има и своето су­бективно емпирично съответствие в холотропния модус.

Подобни преживявания ни подсказват, че съзнанието и творческият разум не са продукт на неодушевената мате­рия, а играят ключова роля в цялостната структура на съ­ществуванието. Напоследък това мнение все по-често се пот­върждава и от изследванията в областта на ядрената физи­ка, астрофизиката, биологията, термодинамиката, инфор­матиката, системологията и други клонове на науката.

Тук си струва да отбележим още един факт - емпирич­ната идентификация с неорганична материя не се ограни­чава с нейните обичайни или „секуларни” аспекти и много често е с подчертано нуминозни качества. Ето защо иден­тификацията с вода може да приеме формата на такова със­тояние на съзнанието, за което е характерно чувството за безвремие, флуидност, стопяване на границите, тиха ненат­рапваща се мощ и чистота, което обаче парадоксално съче­тава неизменността с динамичната промяна.

По подобен начин и огънят може да бъде емпирично опознат като нематериална сила, еднакво способна да гра­ди и руши, да преобразува твърдите тела в чиста енергия, да внася комфорт и топлина, както и да бъде смъртоносна заплаха, но най-вече в своя метафизичен, „пречистващ” ас­пект. Елементът на огъня, особено в образа на слънце, най-често се възприема като директна изява на космическата творческа мощ на вселената - най-яркото проявление на божественото във феноменалния свят.

В съгласие с много мистични системи от различни епо­хи преживяванията, свързани със скъпоценни камъни и бла­городни метали (и по-точно диамант и злато), се асоции­рат с някои доста възвишени състояния на духа, за които е характерно чувството за абсолютна чистота, неизменност и специфично сияние. Тези образи често се свързват с архе­типните образи на рая, небесата или Божия град. От тази гледна точка особено красноречива е знаменитата лекция⁸ на Олдъс Хъксли (Huxley 1983). Визионерското преживява­не (The Visionery Experience), в която се задава въпросът „За­що скъпоценните камъни са скъпоценни?” Отговорът на Хъксли е, че огромната стойност, която придаваме на скъ­поценните камъни и метали, може да се обясни с факта, че ни служат като сурогати на същинските мистични прежи­вявания, тъй като в нашето ежедневно съзнание именно те се доближават най-плътно до емпиричните характеристи­ки на въпросните състояния.