ТРАНСПЕРСОНАЛНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ ОТ ПСИХОИДНО ЕСТЕСТВО
Трансперсоналните феномени от психоидно естество имат специфични характеристики. От една страна, те са подчертано субективни интрапсихични явления, от друга -смислово свързани със специфични физически промени в света на консенсусната реалност. Вторият аспект може да се наблюдава, споделя и дори измерва от околните. Терминът психоидно, който използвам тук, подсказва, че тези феномени са странни хибриди, намиращи се в сумрачната зона между съзнанието и материята. Карл Густав Юнг използва този термин, когато говори за определени особености на архетипите и синхроничните явления, проявяващи се и в психичен, и в чисто материален план (Jung 1964). В случая ще си позволя волността да използвам същия термин и по отношение на другите феномени, разгледани в този раздел.
Описанията на всички ТПП, на които се спряхме досега, се базират на непосредствен опит. Наблюдавал съм ги многократно в психеделичните сеанси на мои клиенти и на работни семинари, включващи холотропно дишане. Освен това, лично съм преживял повечето в собствените си неординерни състояния на съзнанието. В сравнение с тях, опитът ми с психоидните феномени, за които става дума в този раздел, е само откъслечен, с изключение на синхроничността - често срещано явление в работата на всеки изследовател на НСС. Все пак смятам, че психоидните явления заслужават да бъдат най-малкото споменати в този контекст, въпреки крайно спорното им естество. Те би трябвало да фигурират в дискусията за трансперсоналните преживявания по няколко причини.
Първо, психоидни феномени са регистрирани в мистичната литература на най-различни култури и епохи, и го достатъчно последователно, за да получат и дължимото внимание. Обикновено се споменават във връзка с други ТПП. чието съществуване е потвърдено от съвременните изследвания на съзнанието. Освен това, има и конкретни доказателства за някои психоидни феномени, които ни предлагат аналитичната психология на Юнг, емпиричната психиатрия и съвременната парапсихология. И накрая, научният климат постепенно става по-благоприятен за изследвания в тази насока.
Основната пречка в такива случаи е била и си остава механистичната представа за съзнанието и неговото отношение към материята, която е характерна изобщо за нютонистко-картезианската наука. Безапелационният постулат, че съзнанието е случаен продукт на материята и епифеномен на физиологичните процеси в мозъка, направи невъзможно и дори абсурдно провеждането на такива изследвания. Но съвременните открития в някои научни дисциплини като квантовата физика, информатиката и системологията, биологията, танатологията, неврофизиологията и психеделичните изследвания, подсказват, че разумът, а може би и съзнанието са вродени свойства на природата и космоса. В контекста на формиращата се нова научна парадигма съществуването на различните психоидни феномени изглежда не само възможно, но в известен смисъл и „нормално”. За в бъдеще остава да се направи щателна и обективна проверка на най-фрапиращите данни, както и да се преформулират основните теории в съвременен дух.
Някои аспекти на психоидните явления могат да се разгледат в психологически план, други - в чисто физически. Съотношението на тези два компонента варира при различните типове преживявания, както и при тези от една и съща категория. Дори един конкретен феномен много често се влияе от обстоятелствата и от гледната точка на свързаните с него лица. В много случаи психоидните явления сами по себе си са достатъчно променливи, за да позволяват и психологически, и чисто физически интерпретации, в зависимост от подхода на изследователя. Тук можем да приведем за пример удивително честите аварии в електронното оборудване, които стават в най-критичните моменти на парапсихологически експерименти, странните съвпадения, провалящи записи, които биха могли да се окажат убедителни доказателства или пък абсурдните противоречия между отделните данни в проучванията на НЛО. Тези и редица други признаци подсказват, че въпросната „амбивалентност” на психоидните явления трябва да се възприема по-скоро като вродена черта, отколкото като причина да се поставя под въпрос тяхното съществуване и валидност.
Психоидните феномени могат да се разделят на три големи категории. Първата включва всички онези необичайни случаи на синхроничност, свързваща различни ТПП с физическите явления във феноменалния свят. Тук съзнанието взаимодейства по специфичен начин със света на материята, за да създава смислови гещалти. Това обаче не означава непременно, че съзнанието се намесва активно в материалната реалност и предизвиква физически промени Материалните явления като такива и сами по себе си са неизменно свързани с нютонисткия свят - те се подчиняват на причинно-следствената връзка и не влизат в противоречие с традиционно утвърдените естествени закони.
Във втората категория са спонтанните психоидни явления, в които психологическите процеси видимо влияят на физическата реалност и променят законите, които механистичната наука е приела за неотменни. Само че тези явления не възникват стихийно, а като резултат на конкретно намерение. Индивидът би могъл съзнателно да изгради контекст за тяхната поява, както е в случая с психоидните феномени, случващи се по време на различни целенасочени спортни дейности или в спиритичните сеанси (с т. нар. физически медиуми), но не може да ги предизвика със силата на волята си. Други примери за психоидни явления от този тип са: стигматите, полтъргайстите, срещите с „летящи чинии” (НЛО) или пък сиянието от телата на светци и духовни учители.
Третата категория включва случаите с интенционална психокинеза или, с други думи, конкретна и съзнателна намеса във физическия свят с психологически средства. Тук влизат редица лечителски методи, племенните ритуали за дъжд и други подобни прагматични цели, различните форми на магия, волевият контрол върху автономни функции, свръхестествените способности (сидхи) на йогите, трансовите феномени, движенето на предмети по желание, хипнозата от разстояние, лабораторните експерименти с психокинеза и др
1. Синхронични връзки между съзнанието и материята
Идеята за синхроничността като смислово значима алтернатива на линейната последователност, доминираща мисленето на нютонистко-картезианската наука, е формулирана за първи път от Карл Густав Юнг. Според него, това е „некаузален принцип”, отнасящ се за събития, които са смислово свързани, но не съвпадат по време и по място (Jung 1960). Синхроничността може да приема най-разнообразни форми - някои от тях свързват индивиди и събития, случили се на различни места, а други ги свързват по същия начин във времето В този контекст ще насоча вниманието ви към по-интересните форми на синхроничност -тези, които свързват интрапсихичните явления на дадена личност, от типа на сънища, спонтанни видения, медитативни състояния, психеделични феномени или „разминаване със смъртта” - с физическите явления в нейния живот.
Синхроничните явления от този род могат да се асоциират с всички форми на ТПП, а понякога и с отделни аспекти на перинаталния процес. Един от примерите на самия Юнг е знаменитата история с онзи рядък вид майски бръмбар, който се блъснал в прозореца на кабинета му точно когато разсъждавал върху символиката на египетския скарабей, появил се в съня на негов пациент, който пък бил определено „резистентен” към каквато и да било форма на трансперсоналност (Jung 1961). Вече стана дума за някои по-важни синхронични явления, съпътстващи преизживяването на кармичните реминисценции. Друг типичен пример е често срещащото се натрупване на опасни ситуации и инциденти - дори и причинени от други хора или от независими външни фактори - в живота на хора, които при своите вътрешни самонаблюдения са се доближили плътно до т. нар смърт на егото. Когато те преминат смъртта на егото и емпиричното прераждане, гореспоменатите опасни ситуации изчезват като с вълшебна пръчица, както впрочем и са се появили.
По същия начин, ако субектът е имал силно преживяване от шаманистичен тип, включващо дух — покровител в животински облик, то същото животно може най-неочаквано да се появи под различни форми и в живота на този човек, като честотата на появите му не се поддава на рационално обяснение. Когато настъпи моментът на вътрешната конфронтация с архетипните образи на Анимуса, Анимата, Мъдрия старец или Ужасната богиня — майка, тези фигури се появяват и в ежедневния живот на субекта. Мнозина твърдят, че когато се заемат безкористно с някой проект, за който са получили „вдъхновение” от трансперсоналната сфера, започват да им се случват всякакви най-невероятни съвпадения и работата им потръгва изненадващо лесно.
Важно е да се знае, че синхроничните явления могат да се появят и в живота на хора, заели се с емпирично наблюдение на трансперсоналната сфера. Впрочем традиционната психиатрия не прави разлика между автентичната синхроничност и психотичното изопачаване на околната действителност. И най-малкият намек за по-необичайни съвпадения в разказа на пациента автоматически се обявява за халюцинация и се възприема като симптом за душевно заболяване. Но непредубеденият изследовател, както и всеки, който си е направил труда да се запознае с фактите, много бързо ще се увери, че в случаите на истинска синхроничност въпросните съвпадения изобщо не могат да бъдат прогнозирани.
Юнг си е давал сметка, че феноменът синхроничност е несъвместим с традиционното научно мислене. Проявявал е огромен интерес към развитието на квантовата физика, както и към алтернативния светоглед, който тя предполага. Не друг, а Алберт Айнщайн е този, който при една своя частна визита го окуражава да отстоява идеята за синхроничността, тъй като тя е напълно съвместима с новото мислене във физиката (Jung 1973). Юнг се сближава и с Волфганг Паули, един от основателите на квантовата физика. Показателен е фактът, че неговото есе за синхроничността от години насам традиционно фигурира във всички издания на известния труд на Паули за ролята на архетипите в мисленето на астронома Йоханес Кеплер (Pauli 1955). Освен това, синхроничните явления в трансперсоналната психология имат известни сходства и с онези проблеми на модерната физика, свързани с теоремата на Бел (Bell 1966, Сарга 1982) Самият аз съм бил свидетел на много удивителни прояви на синхроничност, и то не само в работата си с психеделична и холотропна терапия, но и покрай покойния Свами Муктананда, който оглавяваше школата Сидха Йога Но тук бих желал да дам за илюстрация следния по-неординерен случай, разказан от световноизвестния митолог Джоузеф Кембъл по време на семинар в института Изълън, на който присъствахме с жена ми Кристина.
Ще ви разкажа за един случай на синхроничност в моя собствен живот Тогава живеех в Ню Йорк, в един апартамент на четиринадесетия етаж на Уейвърли плейс и Шесто авеню. Съгласете се, че последното нещо, което очаквате да видите в Ню Йорк, е богомолка. Но пък богомолката е културен герой в бушменския фолклор. По онова време се занимавах с бушменска митология и четях всичко, свързано с богомолката. Стаята, в която четях, имаше два прозореца - единият гледаше към Шесто авеню, а другият към река Хъдзън. Прозорецът към авенюто винаги ми бе вдъхвал опасения - не мисля, че съм го отварял повече от два пъти за всичките тези четиридесет и кусур години, през които живях там.
Та четях си аз за богомолката - имам предвид културния герой - и изведнъж ми хрумна да отворя прозореца към Шесто авеню. Отворих го, погледнах надясно и какво мислите, че видях? Една богомолка пълзеше нагоре по стената на сградата Беше точно до перваза на прозореца! Ей толкова голяма [показва с ръце] Гледаше право в мен, а лицето й бе досущ като лице на бушмен. Направо изтръпнах! Сигурно ще кажете, че е било най-обикновено съвпадение, но я ми обяснете какъв е шансът да се случи точно това?
2. Спонтанни психоидни явления
а. Абнормални физически сили
В духовната и мистичната литература от всички епохи човек може да открие безброй примери за радикални физиологични изменения или привидно невъзможни постижения на хора, изпаднали в най-различни НСС. Соматичните изменения варират от стигматите, появяващи се в трансови състояния, за които би могло да се потърси и рационално обяснение, до такива екстремни ситуации като сиянието, излъчвано от телата на разни светци или случаите с абсолютно спонтанно самозапалване
По подобен начин много неща, случващи се в контекста на бойните изкуства, изглеждат свръхестествени Някои от тях стават съвсем спонтанно и стихийно, други изискват концентрация и воля и затова спадат към следващата категория. В книгата си Психичната страна на спорта (Psychic Side of Sports) Майкъл Мърфи и Риа Уайт (Murphy and White 1978) са събрали анекдотични свидетелства за изумителните постижения на атлети, граничещи с невъзможното и подсказващи участието на психоидни механизми. Освен това Мърфи и неговият екип провеждат съвместно с института „Изълън” в Биг Сър, Калифорния т. нар. Проект за телесна трансформация - едно задълбочено историческо изследване на всички неординерни прояви, включващи съзнанието и тялото, които са документирани през вековете.
б Спиритични феномени и физически медиуми
Тази група феномени, спадащи към същата категория, са традиционен обект на парапсихологията. Много хора съобщават, че са имали странни преживявания в разни замъци или къщи, „населени с призраци”, както и на ред други места. Често преживяванията на различни хора, и то без предварителен опит с подобни феномени, удивително си приличат и дори напълно съвпадат. В отделни случаи няколко свидетели едновременно възприемат едни и същи неща, в други става дума за конкретни промени, подлежащи на обективна проверка. Съвременен пример за този феномен е епизодът, който Карл Густав Юнг описва в своята автобиография (Jung 1961). През един определен период от живота си той усеща присъствието на духове в дома си и чува техните гласове.35 Тези преживявания са споделени и потвърдени и от други членове на семейството му. Той се съгласява да запише посланията на „духовете” и така се появяват знаменитите му Septem Sermones Ad Mortuos, гностически текст подписан с името „Базилидес”36.
По подобен начин в спиритичните сеанси, включващи това, което д-р Дж. Б. Райн нарича „физическо медиумство” (physical mediumship), участниците споделят определени преживявания като почуквания по пода и стените, докосвания от невидими ръце, гласове, идващи от никъде, свирене на музикални инструменти, полъх на студен въздух и т. н. В някои случаи това се съчетава с появата на покойници или пък се чуват гласовете им - било самостоятелно, било с помощта на медиум. В по-екстремни ситуации се стига, според сведенията, до телекинеза и материализация - левитация на хора и предмети, пренасяне на вещи по въздуха, поява на ектоплазмени формации или на цели писания и предмети без каквото и да било обяснение (т. нар. anopme36).
Дори и знаменити медиуми като Еусапия Паладино37 от време на време са били хващани в мошеничество, затова и измамата, и сериозната наука образуват едно странно неразривно цяло в историята на парапсихологията. Но едва ли можем да приемем, че толкова много внимание е било отделено на област, в която реално нищо не се случва. Едно обаче е сигурно, няма друга област, в която да има толкова много, и то единодушни свидетелства и въпреки това те да се обявяват за глупост и шарлатания. Сред изследователите с подобна печална участ са и хора с безукорна научна репутация като носителят на Нобелова награда, лекарят и физиолог Шарл Рише38 или пък сър Оливър Лодж39, член на Английската академия на науките.
в. Спонтанно повтаряща се психокинеза (полтергайст)
Спонтанно повтарящата се психокинеза (RSPK)40, която парапсихолозите наричат с немския термин „полтергайст” (poltergeist означава буквално „тропащ дух”), включва най-разнообразни и доста впечатляващи феномени като разместване и унищожаване на домашни вещи, хвърляне на кал и камъни, възпроизвеждане на звуци (почукване, звънене, драскане, подсвиркване, пеене или говор) и дори телепортация - мистериозно доставяне на най-различни артикули в заключени стаи или от тях, както и от плътно затворени чекмеджета или шкафове. В днешно време „физическото медиумство” поне в своята крайна форма е почти на изчезване, но затова пък много случаи на полтергайст са обект на внимание от страна на съвременните изследователи.
Най-продължителните и най-задълбочени изследвания на полтергайстовите (или „Spuck”-) феномени са проведени в Западна Германия под вещото ръководство на световноизвестния парапсихолог Ханс Бендер. През последните 35 години екипът на Института за изследване на границите на психологията и психохигиената във Фрайбург (Freiburg Institut fuer Grenzgebiete der Psychologiе und Psychohygiene) е изследвал 65 такива случая и е публикувал впечатляващи доказателства за този феномен. Някои от случаите са описани в книгите на самия Ханс Бендер, заедно с не по-малко интригуващи данни за други парапсихологически феномени като телепатия, пророчески сънища, психокинетично огъване на метали, окултни материали, свързани с войната и НЛО (Bender 1984ab, 1985). Най-нашумелият съвременен случай с RSPK е т. нар. „Полтергайст от Оукланд”, изследван от Артър Хастингс (Hastings 1978). За полтергайстовите феномени общо взето се смята, че свързани с потиснатите инстинктивни влечения на дадена личност (обикновено подрастваща или бавно развиваща се).
Бих искал да илюстрирам тази категория с един случай, съобщен от Ханс Бендер (Bender 1984b). Особен интерес представлява фактът, че поне 40 свидетели са наблюдавали самите феномени или техните последствия. Сред тях има дипломирани инженери, физици, лекари, психолози и полицаи. Случаят е широко разгласен и от телевизията и пресата.
В края на ноември 1967 г в адвокатската кантора на Адам в баварския град Розенхайм започнали да стават загадъчни неща, Флуоресцснтното осветление, монтирано на тавана (висок 8 фута) постоянно угасвало Извиканите техници установили, че лампите са се извъртели с 90° от първоначалното си положение. Съобщавало се за силни звуци, спонтанно изключване на бушоните и изливане на течност в копирната машина. Четирите телефона („Сименс”) често звънели едновременно, разговорите се смесвали и връзката се разпадала В централата регистрирали несъществуващи разговори и сметката за телефона набъбнала безпрецедентно. Към всичко това по-късно се добавили спонтанни движения на картините в офиса, включително и завъртане на 360°. Няколко флуоресцентни лампи паднали от тавана за ужас на служителите. Техниците ги сменили с обикновени крушки, които обаче започнали тутакси да се люлеят и да гърмят една след друга. Уредите регистрирали разряд до 50 А, на които прекъсвателите не реагирали. Тогава Ханс Бендер извикал двама експерти от Института за плазмофизика в Мюних-Гархинг, които направили пълна осцилография на обекта. Но въпреки взетите мерки смущенията в захранването продължавали, при това били толкова сериозни, че кантората на Адам, заедно с криминалната полиция, завели дело срещу „неизвестен извършител” (Unbekannt).
Ханс Бендер продължил разследването си. В крайна сметка следите водели до едно 19-годишно момиче, Анемари Ш. Той стигнал до извода, че необходимото за целта „афективно поле” е създадено от силния емоционален интерес, който въпросната млада дама проявявала към своя шеф, специфичната ситуация в кантората и небивалия обществен интерес към целия случай. Когато Анемари се преместила на друга работа, произшествията в кантората моментално спрели. Тук си струва да се спомене още един детайл от анализа на физиците. Те стигнали до извода, че за да се провеждат телефонни разговори без използване на шайба, е необходим интелект с невероятно широки технически познания и способността да отчита интервали от време, простиращи се в рамките на милисекунди.
г. Неидентифицирани летящи обекти (НЛО)
Последният представител на тази категория, на който искам да се спра, са т. нар. неидентифицирани летящи обекти (НЛО), известни с популярното название „летящи чинии” Вече стана дума, че субективните преживявания, свързани с физически или метафизически космически кораби, установяване на контакт с техния екипаж или оборудване и дори срещите с извънземни са нещо обичайно в НСС, затова лично аз бих се ограничил само с онези случаи, в които субективните свидетелства се съчетават с някакви материални доказателства. Има немалко основания да се смята, че заключенията на експертите от американските военновъздушни сили (имам предвид тези на комисията „Гръдж” и съставителите на „Синята книга”) са политически мотивирани. Очевидно същото важи и за специалната комисия към Университета на Колорадо, която свърза всички регистрирани появи на НЛО с естествени причини - балони, метеори, птици, отражения на светлини и др.
Както в случая с парапсихичните феномени, така и много съобщения за НЛО идват от хора, които са емоционално стабилни, образовани и интелигентни. Това дава достатъчно основания да се смята, че въпросните феномени са от психоидно естество, като психологическите и физическите им проявления се комбинират в най-различни съотношения. Тази особеност доста затруднява изследването им, особено в контекста на механистичната наука с нейната ясно очертана дихотомия: материално и/или психологично. Едно по-подробно разглеждане на данните за НЛО, и исторически, и съвременни, с всичките им противоречия, очевидно излиза извън рамките на настоящото изследване. Бих препоръчал на читателите великолепната книга на Карл Густав Юнг Flying Saucers A modern myth of things seen in skies (Jung 1964), както и творбите на Жак Вайе, посветил много години от живота си на задълбоченото и систематично изследване на НЛО (Vallee 1965).
3. Съзнателна психокинеза
Съзнателната, интенционална психокинеза може да се определи като способност да влияеш на околната материална среда без физическа интервенция (мускули и жлези), като просто си пожелаеш нещо да се случи или изпълняваш определени действия, които не са свързани чрез обичайните причинно-следствени отношения с крайния резултат.
а. Церемониална магия
В много древни и неевропейски култури са били изпълнявани сложни ритуали за дъжд, добра реколта, успешен лов или да се извлече някаква друга практическа полза. За четиримата предсказатели в тибетския будизъм, които имат своите предшественици в местната бон-традиция, открай време се е твърдяло, че могат да контролират времето. Примери за много други форми на магия се срещат в мистичната и окултната литература от всички епохи. Колкото и странно, и нелепо да изглеждат на съвременното съзнание, възпитано в традициите на материалистичната наука, феномените от този род заслужават сериозно внимание от страна на непредубедения изследовател. Има достатъчно основния да се приеме, че тези действия имат психоиден характер и често се асоциират със съответните явления във физическия свят. Абсурдно е да се смята, че може да се изпълняват такива церемонии като изцеляване или „викане на дъжд”, и то от най-дълбока древност, ако те не дават ефект. Би било доста трудно на шамана да запази репутацията си след подобна серия от провали. Лично аз съм бил свидетел на обилния дъжд, който се изля няколко часа след ритуала, изпълнен от шамана-столетник дон Хосе Матсува от племето уичол, и то в разгара на една катастрофална, двегодишна суша в Калифорния. Тибетската култура е известна със своите изумителни постижения в сферата на човешката психика и съзнание. Репутацията на тибетските предсказатели би трябвало да се базира поне на някаква необичайна серия от синхронични явления и не може да се приписва единствено на суеверието и склонността към „самозалъгване” на т. нар. примитивни народи.
б. Изцеляване и врачуване
Историческата и антроположката литература изобилстват с описания на най-различни форми на спиритуално изцеляване („веролечение” или „врачуване”), извършвано от отделни лица или цели групи, както и за комплексни ритуали със същото предназначение. Изследванията в тази област показват, че терапевтичният ефект на лечебните процедури и ритуали в системи като сантерия, палеризмо или ум6анда, изпълнявани в средите на латиноамериканските имигранти, в много случаи превъзхожда този на западната психиатрия и медицина. Все още не е ясно дали горното важи само за отделни емоционални и психосоматични смущения или обхваща цели категории от медицински проблеми. Изследванията на психеделиците показват, че много шамани разполагат със средства, много по-ефикасни от вербалните методи на западните психотерапевти. Изследователи с безукорна академична репутация като Уолтър Панке, Андрия Пухарич или Стенли Крипнър са били дълбоко впечатлени от феноменалните постижения на бразилския психик и хирург Арито или филипинския лечител Тони Αн-поа. както и много други.
е. Сидхи
Литературата за индийските йоги съдържа многобройни сведения за изумителните им способности да контролират различни автономни телесни функции: те могат например да спират кръвотечение или ударите на сърцето си, както и да живеят без храна и дори без кислород. Много от тези твърдения, дълго време смятани от академичната общност за обикновени измислици, вече се потвърждават и от съвременните научни изследвания. Систематичното проучване на тези феномени доведе и до създаването на различни технологии за биофийдбек, които позволяват и на съвсем нормални хора да контролират сърдечния си пулс, кръвното налягане, телесната температура и други автономни функции. Съобщенията за тибетския метод, известен като туммо, който може да доведе за съвсем кратък срок до удивително покачване на телесната температура, се потвърждават и от медицинското изследване на Бенсън и Епстайн, проведено с разрешението и помощта на Далай Лама (Benson et al. 1982).
Докато повечето от споменатите йогистки методики се вписват в западния медицински модел, то свръхестествените способности или сидхи, за които се казва, че могат да бъдат усвоени от отделни хора, и то след дългогодишна духовна практика, влизат в явно противоречие с нашия научен светоглед. Тук попадат съобщенията за левитация, проецирането в отдалечена местност, и билокация (физическо съществуване на две места едновременно), както и способността за материализиране и дематериализиране на различни обекти, включително и собственото тяло. Съществуването на тези феномени тепърва предстои да бъде потвърдено или опровергано от учените. Но в светлината на новите научни парадигми те вече не изглеждат абсурдни и по принцип невъзможни, каквито се оказваха в контекста на механистичната наука.
Друг феномен, спадащ към психоидната категория, е забележителната способност на отделни лица да извършват в състояние на транс неща, които изглеждат физически невъзможни - търкаляне по натрошени стъкла или изкачване на стълби с мечове вместо стъпала. Подобни явления все още могат да се видят в практиката на отделни групи в най-различни части на света. Някои от тези „невъзможни” постижения, например, индонезийският вариант на нестинарството, наскоро бяха пренесени и в Калифорния и за кратко време се превърнаха в модно увлечение за десетки хиляди. Но ако ходенето по жарава, нагорещена до 1400° по Фаренхайт, и то без изгаряния, би могло да намери някакво естествено обяснение, то е повече от ясно, че нашата култура априорно отхвърля възможността за редица други явления от подобно естество.
г. Лабораторна психокинеза
В модерната парапсихология са регистрирани редица важни наблюдения на различни психокинетични явления и се провеждат систематични лабораторни изследвания на този феномен с някои доста забележителни резултати. Методологията варира от простото хвърляне на зарове до по-софистицирани похвати с елементи на рандомизация, базиращи се на отделянето на електрони при радиоактивно разпадане, електронните технологии и съвременните компютри. Психокинезата е изследвана с помощта на движещи се цели (РК-МТ)41, например, зарове, изхвърляни чрез специални устройства, електронни часовници, изтичане на течности и излъчване на електрони. Значителен напредък е осъществен в сферата на психокинезата с помощта на по-трудните неподвижни цели (PK-ST)42. Парапсихологическите експерименти с живи цели (PK-LT)43 включват контролирани наблюдения на изцеляване при животни, растежа на растения и дейността на ензимите.
Някои изследвания, проведени в Съединените щати, Съветския съюз и другаде, се съсредоточават най-вече върху систематичното наблюдение на отделни лица, които могат да преместват предмети, без да ги докосват, да проецират ментални образи на фотографски филм, да влияят на околните чрез хипноза от разстояние или да огъват психокинетично метали. Тук ще се задоволя само да ги спомена, без да правя никакви изводи, тъй като правото за това се пада на изследователите и експертите в тази област. Читателите, които се интересуват, ще намерят повече информация в трудовете на Чарлз Тарт (Tart 1975a, 1977), Стенли Крипнър (Krippner 1977, 1980), Жюл Айзенбъд (Eisenbud 1967), Ръсел Тарг и Харолд Путоф (Targ and Puthoff 1978, Targ and Harary 1984), както и тези на Ханс Бендер (Bender 1984ab, 1985).
Достарыңызбен бөлісу: |