Приключението да откриеш себе се Станислав Гроф въведение


ТРАНСПЕРСОНАЛНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ ОТ ПСИХОИДНО ЕСТЕСТВО



бет10/19
Дата20.07.2016
өлшемі3.8 Mb.
#211135
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   19

ТРАНСПЕРСОНАЛНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ ОТ ПСИХОИДНО ЕСТЕСТВО

Трансперсоналните феномени от психоидно естество имат специфични характеристики. От една страна, те са под­чертано субективни интрапсихични явления, от друга -смислово свързани със специфични физически промени в света на консенсусната реалност. Вторият аспект може да се наблюдава, споделя и дори измерва от околните. Терми­нът психоидно, който използвам тук, подсказва, че тези фе­номени са странни хибриди, намиращи се в сумрачната зо­на между съзнанието и материята. Карл Густав Юнг из­ползва този термин, когато говори за определени особенос­ти на архетипите и синхроничните явления, проявяващи се и в психичен, и в чисто материален план (Jung 1964). В слу­чая ще си позволя волността да използвам същия термин и по отношение на другите феномени, разгледани в този раздел.

Описанията на всички ТПП, на които се спряхме досе­га, се базират на непосредствен опит. Наблюдавал съм ги многократно в психеделичните сеанси на мои клиенти и на работни семинари, включващи холотропно дишане. Освен това, лично съм преживял повечето в собствените си неор­динерни състояния на съзнанието. В сравнение с тях, опи­тът ми с психоидните феномени, за които става дума в то­зи раздел, е само откъслечен, с изключение на синхронич­ността - често срещано явление в работата на всеки изсле­довател на НСС. Все пак смятам, че психоидните явления заслужават да бъдат най-малкото споменати в този кон­текст, въпреки крайно спорното им естество. Те би трябва­ло да фигурират в дискусията за трансперсоналните прежи­вявания по няколко причини.

Първо, психоидни феномени са регистрирани в мистичната литература на най-различни култури и епохи, и го дос­татъчно последователно, за да получат и дължимото вни­мание. Обикновено се споменават във връзка с други ТПП. чието съществуване е потвърдено от съвременните изслед­вания на съзнанието. Освен това, има и конкретни доказа­телства за някои психоидни феномени, които ни предлагат аналитичната психология на Юнг, емпиричната психиат­рия и съвременната парапсихология. И накрая, научният климат постепенно става по-благоприятен за изследвания в тази насока.

Основната пречка в такива случаи е била и си остава механистичната представа за съзнанието и неговото отно­шение към материята, която е характерна изобщо за нюто­нистко-картезианската наука. Безапелационният постулат, че съзнанието е случаен продукт на материята и епифено­мен на физиологичните процеси в мозъка, направи невъз­можно и дори абсурдно провеждането на такива изследва­ния. Но съвременните открития в някои научни дисципли­ни като квантовата физика, информатиката и системоло­гията, биологията, танатологията, неврофизиологията и пси­хеделичните изследвания, подсказват, че разумът, а може би и съзнанието са вродени свойства на природата и кос­моса. В контекста на формиращата се нова научна пара­дигма съществуването на различните психоидни феномени изглежда не само възможно, но в известен смисъл и „нор­мално”. За в бъдеще остава да се направи щателна и обек­тивна проверка на най-фрапиращите данни, както и да се преформулират основните теории в съвременен дух.

Някои аспекти на психоидните явления могат да се раз­гледат в психологически план, други - в чисто физически. Съотношението на тези два компонента варира при различ­ните типове преживявания, както и при тези от една и съ­ща категория. Дори един конкретен феномен много често се влияе от обстоятелствата и от гледната точка на свърза­ните с него лица. В много случаи психоидните явления са­ми по себе си са достатъчно променливи, за да позволяват и психологически, и чисто физически интерпретации, в за­висимост от подхода на изследователя. Тук можем да при­ведем за пример удивително честите аварии в електронното оборудване, които стават в най-критичните моменти на парапсихологически експерименти, странните съвпадения, провалящи записи, които биха могли да се окажат убеди­телни доказателства или пък абсурдните противоречия меж­ду отделните данни в проучванията на НЛО. Тези и редица други признаци подсказват, че въпросната „амбивалент­ност” на психоидните явления трябва да се възприема по-скоро като вродена черта, отколкото като причина да се пос­тавя под въпрос тяхното съществуване и валидност.

Психоидните феномени могат да се разделят на три го­леми категории. Първата включва всички онези необичай­ни случаи на синхроничност, свързваща различни ТПП с физическите явления във феноменалния свят. Тук съзнани­ето взаимодейства по специфичен начин със света на мате­рията, за да създава смислови гещалти. Това обаче не озна­чава непременно, че съзнанието се намесва активно в ма­териалната реалност и предизвиква физически промени Ма­териалните явления като такива и сами по себе си са неиз­менно свързани с нютонисткия свят - те се подчиняват на причинно-следствената връзка и не влизат в противоречие с традиционно утвърдените естествени закони.

Във втората категория са спонтанните психоидни явле­ния, в които психологическите процеси видимо влияят на физическата реалност и променят законите, които механис­тичната наука е приела за неотменни. Само че тези явления не възникват стихийно, а като резултат на конкретно наме­рение. Индивидът би могъл съзнателно да изгради контекст за тяхната поява, както е в случая с психоидните феномени, случващи се по време на различни целенасочени спортни дей­ности или в спиритичните сеанси (с т. нар. физически меди­уми), но не може да ги предизвика със силата на волята си. Други примери за психоидни явления от този тип са: стиг­матите, полтъргайстите, срещите с „летящи чинии” (НЛО) или пък сиянието от телата на светци и духовни учители.

Третата категория включва случаите с интенционална психокинеза или, с други думи, конкретна и съзнателна на­меса във физическия свят с психологически средства. Тук влизат редица лечителски методи, племенните ритуали за дъжд и други подобни прагматични цели, различните фор­ми на магия, волевият контрол върху автономни функции, свръхестествените способности (сидхи) на йогите, трансо­вите феномени, движенето на предмети по желание, хипно­зата от разстояние, лабораторните експерименти с психо­кинеза и др

1. Синхронични връзки между съзнанието и материята

Идеята за синхроничността като смислово значима ал­тернатива на линейната последователност, доминираща мисленето на нютонистко-картезианската наука, е форму­лирана за първи път от Карл Густав Юнг. Според него, то­ва е „некаузален принцип”, отнасящ се за събития, които са смислово свързани, но не съвпадат по време и по място (Jung 1960). Синхроничността може да приема най-разно­образни форми - някои от тях свързват индивиди и съби­тия, случили се на различни места, а други ги свързват по същия начин във времето В този контекст ще насоча вни­манието ви към по-интересните форми на синхроничност -тези, които свързват интрапсихичните явления на дадена личност, от типа на сънища, спонтанни видения, медита­тивни състояния, психеделични феномени или „размина­ване със смъртта” - с физическите явления в нейния живот.

Синхроничните явления от този род могат да се асоци­ират с всички форми на ТПП, а понякога и с отделни ас­пекти на перинаталния процес. Един от примерите на са­мия Юнг е знаменитата история с онзи рядък вид майски бръмбар, който се блъснал в прозореца на кабинета му точ­но когато разсъждавал върху символиката на египетския скарабей, появил се в съня на негов пациент, който пък бил определено „резистентен” към каквато и да било форма на трансперсоналност (Jung 1961). Вече стана дума за някои по-важни синхронични явления, съпътстващи преизживя­ването на кармичните реминисценции. Друг типичен при­мер е често срещащото се натрупване на опасни ситуации и инциденти - дори и причинени от други хора или от неза­висими външни фактори - в живота на хора, които при сво­ите вътрешни самонаблюдения са се доближили плътно до т. нар смърт на егото. Когато те преминат смъртта на его­то и емпиричното прераждане, гореспоменатите опасни ситуации изчезват като с вълшебна пръчица, както впрочем и са се появили.

По същия начин, ако субектът е имал силно преживява­не от шаманистичен тип, включващо дух — покровител в жи­вотински облик, то същото животно може най-неочаквано да се появи под различни форми и в живота на този човек, като честотата на появите му не се поддава на рационално обяснение. Когато настъпи моментът на вътрешната конф­ронтация с архетипните образи на Анимуса, Анимата, Мъд­рия старец или Ужасната богиня — майка, тези фигури се появя­ват и в ежедневния живот на субекта. Мнозина твърдят, че когато се заемат безкористно с някой проект, за който са получили „вдъхновение” от трансперсоналната сфера, за­почват да им се случват всякакви най-невероятни съвпаде­ния и работата им потръгва изненадващо лесно.

Важно е да се знае, че синхроничните явления могат да се появят и в живота на хора, заели се с емпирично наблюде­ние на трансперсоналната сфера. Впрочем традиционната психиатрия не прави разлика между автентичната синхро­ничност и психотичното изопачаване на околната действи­телност. И най-малкият намек за по-необичайни съвпаде­ния в разказа на пациента автоматически се обявява за ха­люцинация и се възприема като симптом за душевно забо­ляване. Но непредубеденият изследовател, както и всеки, кой­то си е направил труда да се запознае с фактите, много бързо ще се увери, че в случаите на истинска синхроничност въпрос­ните съвпадения изобщо не могат да бъдат прогнозирани.

Юнг си е давал сметка, че феноменът синхроничност е несъвместим с традиционното научно мислене. Проявявал е огромен интерес към развитието на квантовата физика, както и към алтернативния светоглед, който тя предпола­га. Не друг, а Алберт Айнщайн е този, който при една своя частна визита го окуражава да отстоява идеята за синхро­ничността, тъй като тя е напълно съвместима с новото мис­лене във физиката (Jung 1973). Юнг се сближава и с Волф­ганг Паули, един от основателите на квантовата физика. Показателен е фактът, че неговото есе за синхроничността от години насам традиционно фигурира във всички изда­ния на известния труд на Паули за ролята на архетипите в мисленето на астронома Йоханес Кеплер (Pauli 1955). Освен това, синхроничните явления в трансперсоналната психоло­гия имат известни сходства и с онези проблеми на модерната физика, свързани с теоремата на Бел (Bell 1966, Сарга 1982) Самият аз съм бил свидетел на много удивителни про­яви на синхроничност, и то не само в работата си с психе­делична и холотропна терапия, но и покрай покойния Сва­ми Муктананда, който оглавяваше школата Сидха Йога Но тук бих желал да дам за илюстрация следния по-неордине­рен случай, разказан от световноизвестния митолог Джоу­зеф Кембъл по време на семинар в института Изълън, на който присъствахме с жена ми Кристина.

Ще ви разкажа за един случай на синхроничност в моя собствен живот Тогава живеех в Ню Йорк, в един апартамент на четиринадесетия етаж на Уейвърли плейс и Шесто авеню. Съгласете се, че последното нещо, което очаквате да видите в Ню Йорк, е богомолка. Но пък богомолката е културен герой в бушменския фолклор. По онова време се занимавах с буш­менска митология и четях всичко, свързано с богомолката. Стаята, в която четях, имаше два прозореца - единият гледаше към Шесто авеню, а другият към река Хъдзън. Прозорецът към авенюто винаги ми бе вдъхвал опасения - не мисля, че съм го отварял повече от два пъти за всичките тези четиридесет и кусур години, през които живях там.

Та четях си аз за богомолката - имам предвид културния герой - и изведнъж ми хрумна да отворя прозореца към Шесто авеню. Отворих го, погледнах надясно и какво мислите, че ви­дях? Една богомолка пълзеше нагоре по стената на сградата Беше точно до перваза на прозореца! Ей толкова голяма [по­казва с ръце] Гледаше право в мен, а лицето й бе досущ като лице на бушмен. Направо изтръпнах! Сигурно ще кажете, че е било най-обикновено съвпадение, но я ми обяснете какъв е шансът да се случи точно това?

2. Спонтанни психоидни явления

а. Абнормални физически сили

В духовната и мистичната литература от всички епохи човек може да открие безброй примери за радикални физи­ологични изменения или привидно невъзможни постиже­ния на хора, изпаднали в най-различни НСС. Соматичните изменения варират от стигматите, появяващи се в трансо­ви състояния, за които би могло да се потърси и рационално обяснение, до такива екстремни ситуации като сиянието, излъчвано от телата на разни светци или случаите с абсо­лютно спонтанно самозапалване

По подобен начин много неща, случващи се в контекс­та на бойните изкуства, изглеждат свръхестествени Някои от тях стават съвсем спонтанно и стихийно, други изиск­ват концентрация и воля и затова спадат към следващата категория. В книгата си Психичната страна на спорта (Psy­chic Side of Sports) Майкъл Мърфи и Риа Уайт (Murphy and White 1978) са събрали анекдотични свидетелства за изу­мителните постижения на атлети, граничещи с невъзмож­ното и подсказващи участието на психоидни механизми. Освен това Мърфи и неговият екип провеждат съвместно с института „Изълън” в Биг Сър, Калифорния т. нар. Проект за телесна трансформация - едно задълбочено историческо изследване на всички неординерни прояви, включващи съз­нанието и тялото, които са документирани през вековете.

б Спиритични феномени и физически медиуми

Тази група феномени, спадащи към същата категория, са традиционен обект на парапсихологията. Много хора съ­общават, че са имали странни преживявания в разни замъ­ци или къщи, „населени с призраци”, както и на ред други места. Често преживяванията на различни хора, и то без предварителен опит с подобни феномени, удивително си при­личат и дори напълно съвпадат. В отделни случаи няколко свидетели едновременно възприемат едни и същи неща, в други става дума за конкретни промени, подлежащи на обек­тивна проверка. Съвременен пример за този феномен е епи­зодът, който Карл Густав Юнг описва в своята автобиогра­фия (Jung 1961). През един определен период от живота си той усеща присъствието на духове в дома си и чува техните гласове.35 Тези преживявания са споделени и потвърдени и от други членове на семейството му. Той се съгласява да запише посланията на „духовете” и така се появяват знаменитите му Septem Sermones Ad Mortuos, гностически текст подписан с името „Базилидес”36.

По подобен начин в спиритичните сеанси, включващи това, което д-р Дж. Б. Райн нарича „физическо медиумст­во” (physical mediumship), участниците споделят определени преживявания като почуквания по пода и стените, докосва­ния от невидими ръце, гласове, идващи от никъде, свирене на музикални инструменти, полъх на студен въздух и т. н. В някои случаи това се съчетава с появата на покойници или пък се чуват гласовете им - било самостоятелно, било с по­мощта на медиум. В по-екстремни ситуации се стига, спо­ред сведенията, до телекинеза и материализация - левита­ция на хора и предмети, пренасяне на вещи по въздуха, по­ява на ектоплазмени формации или на цели писания и пред­мети без каквото и да било обяснение (т. нар. anopme36).

Дори и знаменити медиуми като Еусапия Паладино37 от време на време са били хващани в мошеничество, затова и измамата, и сериозната наука образуват едно странно не­разривно цяло в историята на парапсихологията. Но едва ли можем да приемем, че толкова много внимание е било отделено на област, в която реално нищо не се случва. Едно обаче е сигурно, няма друга област, в която да има толкова много, и то единодушни свидетелства и въпреки това те да се обявяват за глупост и шарлатания. Сред изследователи­те с подобна печална участ са и хора с безукорна научна репутация като носителят на Нобелова награда, лекарят и физиолог Шарл Рише38 или пък сър Оливър Лодж39, член на Английската академия на науките.

в. Спонтанно повтаряща се психокинеза (полтергайст)

Спонтанно повтарящата се психокинеза (RSPK)40, коя­то парапсихолозите наричат с немския термин „полтергайст” (poltergeist означава буквално „тропащ дух”), включва най-разнообразни и доста впечатляващи феномени като размес­тване и унищожаване на домашни вещи, хвърляне на кал и камъни, възпроизвеждане на звуци (почукване, звънене, драскане, подсвиркване, пеене или говор) и дори телепор­тация - мистериозно доставяне на най-различни артикули в заключени стаи или от тях, както и от плътно затворени чекмеджета или шкафове. В днешно време „физическото ме­диумство” поне в своята крайна форма е почти на изчезва­не, но затова пък много случаи на полтергайст са обект на внимание от страна на съвременните изследователи.

Най-продължителните и най-задълбочени изследвания на полтергайстовите (или „Spuck”-) феномени са проведени в Западна Германия под вещото ръководство на световно­известния парапсихолог Ханс Бендер. През последните 35 години екипът на Института за изследване на границите на психологията и психохигиената във Фрайбург (Freiburg Institut fuer Grenzgebiete der Psychologiе und Psychohygiene) е изследвал 65 такива случая и е публикувал впечатляващи доказателства за този феномен. Някои от случаите са опи­сани в книгите на самия Ханс Бендер, заедно с не по-малко интригуващи данни за други парапсихологически феноме­ни като телепатия, пророчески сънища, психокинетично огъ­ване на метали, окултни материали, свързани с войната и НЛО (Bender 1984ab, 1985). Най-нашумелият съвременен слу­чай с RSPK е т. нар. „Полтергайст от Оукланд”, изследван от Артър Хастингс (Hastings 1978). За полтергайстовите фе­номени общо взето се смята, че свързани с потиснатите ин­стинктивни влечения на дадена личност (обикновено под­растваща или бавно развиваща се).

Бих искал да илюстрирам тази категория с един слу­чай, съобщен от Ханс Бендер (Bender 1984b). Особен инте­рес представлява фактът, че поне 40 свидетели са наблюда­вали самите феномени или техните последствия. Сред тях има дипломирани инженери, физици, лекари, психолози и полицаи. Случаят е широко разгласен и от телевизията и пресата.

В края на ноември 1967 г в адвокатската кантора на Адам в баварския град Розенхайм започнали да стават загадъчни не­ща, Флуоресцснтното осветление, монтирано на тавана (ви­сок 8 фута) постоянно угасвало Извиканите техници установи­ли, че лампите са се извъртели с 90° от първоначалното си положение. Съобщавало се за силни звуци, спонтанно изключ­ване на бушоните и изливане на течност в копирната машина. Четирите телефона („Сименс”) често звънели едновременно, разговорите се смесвали и връзката се разпадала В централата регистрирали несъществуващи разговори и сметката за теле­фона набъбнала безпрецедентно. Към всичко това по-късно се добавили спонтанни движения на картините в офиса, включи­телно и завъртане на 360°. Няколко флуоресцентни лампи пад­нали от тавана за ужас на служителите. Техниците ги сменили с обикновени крушки, които обаче започнали тутакси да се люлеят и да гърмят една след друга. Уредите регистрирали раз­ряд до 50 А, на които прекъсвателите не реагирали. Тогава Ханс Бендер извикал двама експерти от Института за плазмофизика в Мюних-Гархинг, които направили пълна осцилография на обекта. Но въпреки взетите мерки смущенията в захранването продължавали, при това били толкова сериозни, че кантората на Адам, заедно с криминалната полиция, завели дело срещу „неизвестен извършител” (Unbekannt).

Ханс Бендер продължил разследването си. В крайна смет­ка следите водели до едно 19-годишно момиче, Анемари Ш. Той стигнал до извода, че необходимото за целта „афективно поле” е създадено от силния емоционален интерес, който въп­росната млада дама проявявала към своя шеф, специфичната ситуация в кантората и небивалия обществен интерес към це­лия случай. Когато Анемари се преместила на друга работа, произшествията в кантората моментално спрели. Тук си стру­ва да се спомене още един детайл от анализа на физиците. Те стигнали до извода, че за да се провеждат телефонни разговори без използване на шайба, е необходим интелект с невероятно широки технически познания и способността да отчита интер­вали от време, простиращи се в рамките на милисекунди.

г. Неидентифицирани летящи обекти (НЛО)

Последният представител на тази категория, на който искам да се спра, са т. нар. неидентифицирани летящи обекти (НЛО), известни с популярното название „летящи чинии” Вече стана дума, че субективните преживявания, свързани с физически или метафизически космически кораби, уста­новяване на контакт с техния екипаж или оборудване и до­ри срещите с извънземни са нещо обичайно в НСС, затова лично аз бих се ограничил само с онези случаи, в които су­бективните свидетелства се съчетават с някакви материал­ни доказателства. Има немалко основания да се смята, че заключенията на експертите от американските военновъз­душни сили (имам предвид тези на комисията „Гръдж” и съставителите на „Синята книга”) са политически мотиви­рани. Очевидно същото важи и за специалната комисия към Университета на Колорадо, която свърза всички регистри­рани появи на НЛО с естествени причини - балони, метео­ри, птици, отражения на светлини и др.

Както в случая с парапсихичните феномени, така и мно­го съобщения за НЛО идват от хора, които са емоционално стабилни, образовани и интелигентни. Това дава достатъч­но основания да се смята, че въпросните феномени са от психоидно естество, като психологическите и физическите им проявления се комбинират в най-различни съотноше­ния. Тази особеност доста затруднява изследването им, осо­бено в контекста на механистичната наука с нейната ясно очертана дихотомия: материално и/или психологично. Ед­но по-подробно разглеждане на данните за НЛО, и истори­чески, и съвременни, с всичките им противоречия, очевид­но излиза извън рамките на настоящото изследване. Бих препоръчал на читателите великолепната книга на Карл Гус­тав Юнг Flying Saucers A modern myth of things seen in skies (Jung 1964), както и творбите на Жак Вайе, посветил много години от живота си на задълбоченото и систематично из­следване на НЛО (Vallee 1965).

3. Съзнателна психокинеза

Съзнателната, интенционална психокинеза може да се определи като способност да влияеш на околната матери­ална среда без физическа интервенция (мускули и жлези), като просто си пожелаеш нещо да се случи или изпълняваш определени действия, които не са свързани чрез обичайни­те причинно-следствени отношения с крайния резултат.

а. Церемониална магия

В много древни и неевропейски култури са били изпъл­нявани сложни ритуали за дъжд, добра реколта, успешен лов или да се извлече някаква друга практическа полза. За четиримата предсказатели в тибетския будизъм, които имат своите предшественици в местната бон-традиция, открай време се е твърдяло, че могат да контролират времето. При­мери за много други форми на магия се срещат в мистич­ната и окултната литература от всички епохи. Колкото и странно, и нелепо да изглеждат на съвременното съзнание, възпитано в традициите на материалистичната наука, фе­номените от този род заслужават сериозно внимание от страна на непредубедения изследовател. Има достатъчно ос­новния да се приеме, че тези действия имат психоиден ха­рактер и често се асоциират със съответните явления във физическия свят. Абсурдно е да се смята, че може да се из­пълняват такива церемонии като изцеляване или „викане на дъжд”, и то от най-дълбока древност, ако те не дават ефект. Би било доста трудно на шамана да запази репута­цията си след подобна серия от провали. Лично аз съм бил свидетел на обилния дъжд, който се изля няколко часа след ритуала, изпълнен от шамана-столетник дон Хосе Матсува от племето уичол, и то в разгара на една катастрофална, двегодишна суша в Калифорния. Тибетската култура е из­вестна със своите изумителни постижения в сферата на чо­вешката психика и съзнание. Репутацията на тибетските предсказатели би трябвало да се базира поне на някаква необичайна серия от синхронични явления и не може да се приписва единствено на суеверието и склонността към „са­мозалъгване” на т. нар. примитивни народи.

б. Изцеляване и врачуване

Историческата и антроположката литература изобилс­тват с описания на най-различни форми на спиритуално изцеляване („веролечение” или „врачуване”), извършвано от отделни лица или цели групи, както и за комплексни ритуа­ли със същото предназначение. Изследванията в тази об­ласт показват, че терапевтичният ефект на лечебните про­цедури и ритуали в системи като сантерия, палеризмо или ум6анда, изпълнявани в средите на латиноамериканските имигранти, в много случаи превъзхожда този на западната психиатрия и медицина. Все още не е ясно дали горното важи само за отделни емоционални и психосоматични сму­щения или обхваща цели категории от медицински пробле­ми. Изследванията на психеделиците показват, че много ша­мани разполагат със средства, много по-ефикасни от вер­балните методи на западните психотерапевти. Изследова­тели с безукорна академична репутация като Уолтър Пан­ке, Андрия Пухарич или Стенли Крипнър са били дълбоко впечатлени от феноменалните постижения на бразилския психик и хирург Арито или филипинския лечител Тони Αн-поа. както и много други.

е. Сидхи

Литературата за индийските йоги съдържа многоброй­ни сведения за изумителните им способности да контроли­рат различни автономни телесни функции: те могат напри­мер да спират кръвотечение или ударите на сърцето си, как­то и да живеят без храна и дори без кислород. Много от тези твърдения, дълго време смятани от академичната общност за обикновени измислици, вече се потвърждават и от съвре­менните научни изследвания. Систематичното проучване на тези феномени доведе и до създаването на различни техно­логии за биофийдбек, които позволяват и на съвсем нормал­ни хора да контролират сърдечния си пулс, кръвното наляга­не, телесната температура и други автономни функции. Съ­общенията за тибетския метод, известен като туммо, който може да доведе за съвсем кратък срок до удивително покач­ване на телесната температура, се потвърждават и от меди­цинското изследване на Бенсън и Епстайн, проведено с раз­решението и помощта на Далай Лама (Benson et al. 1982).

Докато повечето от споменатите йогистки методики се вписват в западния медицински модел, то свръхестестве­ните способности или сидхи, за които се казва, че могат да бъдат усвоени от отделни хора, и то след дългогодишна ду­ховна практика, влизат в явно противоречие с нашия нау­чен светоглед. Тук попадат съобщенията за левитация, про­ецирането в отдалечена местност, и билокация (физическо съществуване на две места едновременно), както и способността за материализиране и дематериализиране на раз­лични обекти, включително и собственото тяло. Съществу­ването на тези феномени тепърва предстои да бъде потвър­дено или опровергано от учените. Но в светлината на нови­те научни парадигми те вече не изглеждат абсурдни и по принцип невъзможни, каквито се оказваха в контекста на механистичната наука.

Друг феномен, спадащ към психоидната категория, е забележителната способност на отделни лица да извърш­ват в състояние на транс неща, които изглеждат физически невъзможни - търкаляне по натрошени стъкла или изкач­ване на стълби с мечове вместо стъпала. Подобни явления все още могат да се видят в практиката на отделни групи в най-различни части на света. Някои от тези „невъзможни” постижения, например, индонезийският вариант на нести­нарството, наскоро бяха пренесени и в Калифорния и за крат­ко време се превърнаха в модно увлечение за десетки хиля­ди. Но ако ходенето по жарава, нагорещена до 1400° по Фа­ренхайт, и то без изгаряния, би могло да намери някакво естествено обяснение, то е повече от ясно, че нашата култу­ра априорно отхвърля възможността за редица други явле­ния от подобно естество.

г. Лабораторна психокинеза

В модерната парапсихология са регистрирани редица важни наблюдения на различни психокинетични явления и се провеждат систематични лабораторни изследвания на то­зи феномен с някои доста забележителни резултати. Мето­дологията варира от простото хвърляне на зарове до по-со­фистицирани похвати с елементи на рандомизация, бази­ращи се на отделянето на електрони при радиоактивно раз­падане, електронните технологии и съвременните компют­ри. Психокинезата е изследвана с помощта на движещи се цели (РК-МТ)41, например, зарове, изхвърляни чрез специ­ални устройства, електронни часовници, изтичане на теч­ности и излъчване на електрони. Значителен напредък е осъ­ществен в сферата на психокинезата с помощта на по-трудните неподвижни цели (PK-ST)42. Парапсихологически­те експерименти с живи цели (PK-LT)43 включват контро­лирани наблюдения на изцеляване при животни, растежа на растения и дейността на ензимите.

Някои изследвания, проведени в Съединените щати, Съ­ветския съюз и другаде, се съсредоточават най-вече върху систематичното наблюдение на отделни лица, които могат да преместват предмети, без да ги докосват, да проецират ментални образи на фотографски филм, да влияят на окол­ните чрез хипноза от разстояние или да огъват психокине­тично метали. Тук ще се задоволя само да ги спомена, без да правя никакви изводи, тъй като правото за това се пада на изследователите и експертите в тази област. Читатели­те, които се интересуват, ще намерят повече информация в трудовете на Чарлз Тарт (Tart 1975a, 1977), Стенли Крип­нър (Krippner 1977, 1980), Жюл Айзенбъд (Eisenbud 1967), Ръсел Тарг и Харолд Путоф (Targ and Puthoff 1978, Targ and Harary 1984), както и тези на Ханс Бендер (Bender 1984ab, 1985).



Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   19




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет