Приключението да откриеш себе се Станислав Гроф въведение

Издигането на Кундалини-Шакти, описвано в съответ­ните индийски трактати, може да се прояви доста драма­тично и във физически, и в психологически план. Това са т. нар. крия. Една от най-разтърсващите е свързана с усе­щането на топлина и протичане на енергия по гръбнака, съпроводено от най-различни емоции, тремори, спазми, кон­вулсивни гърчове и пр. Доста често явление е неволното избухване в смях или плач, напяването на мантри или пес­ни, говоренето на непознати езици, издаването на необи­чайни шумове и животински звуци, както и спонтанното изпълняване на йогистки жестове (мудри) и пози (асани)

Въпреки че описанията на Кундалини са отдавна из­вестни на запад, до съвсем скоро се смяташе, че това е ти­пично източен феномен. Дори един Юнг, който е проявя­вал голям интерес към Кундалини (Jung 1975), е бил убеден, че този феномен се е проявявал изключително рядко в за­падния свят, ако това изобщо някога е ставало Той и него­вите колеги са изказвали мнението, че ще трябват поне хи­ляда години, за да се активира Кундалини в условията на нашата култура, и то под въздействието на дълбинната психология Но последвалият развой на събитията опроверга тази оценка.

Независимо дали това се дължи на ускорената еволю­ция, популярността и разпространението на най-различни спиритуални методики, напрежението от глобалната криза или ефекта на психеделиците, едно е ясно днес в хиляди хора на запад могат да се наблюдават безпогрешните приз­наци за пробуждането на Кундалини. Гопи Кришна, един световноизвестен пандит от Кашмир, който самият е пре­живял дълбоката и разтърсваща криза на психичното „от­варяне”, се постара да насочи вниманието на западната аудитория към Кундалини с поредицата си от популярни и увлекателно написани книги (Krishna 1970 and others). Ho този факт привлече и вниманието на професионалните сре­ди, което се дължи най-вече на калифорнийския психиатър и офталмолог Лий Санела (Sannella 1976).

Лично аз многократно съм бил свидетел по време на психеделични сеанси и различни нефармакологични състо­яния на феномени, които тясно се доближават до тантрис­тките описания и изображения на пробуждането на Кунда­лини, отварянето на чакрите²⁸ и протичането на Кундали­ни-енергията по ида, пингала и сложната плетеница на нади, фините и непрестанно разклоняващи се канали на праната

Има обаче съществена разлика между преживяванията от този тип - феномените, наподобяващи Кундалини, кои­то в индийската традиция се наричат „пранични” - и ис­тинското пробуждане на Кундалини. Последното е изклю­чително важен процес с огромна трансформативна мощ, чи­ято пълна реализация изисква години. В сравнение с изо­лираните пранични феномени, едно такова „пробуждане” много рядко може да се получи в резултат на психеделично преживяване или емпирична психотерапия и очевидно пред­ставлява напълно самостоятелно явление.

Очевидно и схемата на енергийните канали във фино­то тяло, която се дава в литературата за Кундалини, не е универсална или абсолютна. В някои случаи лица, настрое­ни на вълна „китайски архетипи”, са усещали приток на енергия, която циркулира така, както е описано в китай­ските медицински трактати и по този начин са разбирали значението на отделните точки (диен) в акупунктурата. То­зи процес е бил съпровождан и от философски озарения за китайската система от пет елемента (дърво, огън, земя, во­да и метал), която отчетливо се различава от познатата ни от европейската традиция. Наблюдавал съм и хора, които са постигали дълбоки емпирични прозрения за специфич­ната роля на абдоминалния център (хара) и динамиката на ки-енергията, залегнали в основата на японските бойни из­куства.

Енергетичните феномени на финото тяло са изключи­телно чести при сеансите с холотропно дишане. Отделните енергийни полета и самото протичане на енергията могат да бъдат усетени и дори визуализирани със затворени кле­пачи. Следва описанието на холотропното преживяване на един участник в нашите петдневни работни семинари, кое­то доста напомня определени пасажи от тантристките тек­стове.

Продължих да дишам и тогава усетих невероятен прилив на енергия в областта на таза В тази моя сакрална сфера има­ше някакъв мощен източник на светлина и топлина, който из­лъчваше във всички посоки. После тази енергия потече нагоре по гръбначния ми стълб, следвайки ясно определен курс По пътя си включваше допълнителни източници на енергия, и то точно на местата, където на езотеричните карти са поставени отделните чакри.

Докато се случваше всичко това, изпитвах зашеметяващи оргиастични усещания. Един от най-вълнуващите моменти бе, когато енергията стигна до сърдечната област Усетих такава невероятна обич към света и човечеството, че ми идеше да скоча и да прегърна всички участници в групата, което си беше доста странно, тъй като ги бях видял за първи път едва вчера и практически не ги познавах

Но аз продължих преживяването си и енергията потече още по-нагоре Щом стигна до най-горната точка на главата ми, тя изригна във фантастично красив ореол с розово-оранже­ви оттенъци, напомнящ рисунките на Лотоса с хиляда листа Нещо ми подсказа, че трябва да извия краката си и да допра петите си, за да се получи затворен кръг. Моето енергийно по­ле сега се простираше извън границите на физическото ми тя­ло. Изведнъж разбрах защо на езотеричните карти финото енер­гийно тяло е много по-голямо от материалното. Човек просто трябва да го преживее, и то в такова състояние.

Енергията избликваше от върха на главата ми и след това се завръщаше в най-долните части на тялото ми, за да направи поредния оборот. Останах в същото състояние още дълго вре­ме, като се заредих с доста сила и емоции от тази енергия.



Фигура 10. „Биоенергийната” живопис на Гуен Еона Нимюе от Сиатъл, която през последните 44 години преживяна спонтанен и изключително мощен вътрешен процес. През това време е има­ла многобройни случаи на директен контакт с животни и духове-покровители, елементали, т. е. същества, олицетворяващи различ­ни природни сили, извънземни посетители и архетипни божества. Картините изобразяват духове-покровители, приели облика на Мечката, Вълкът и Тюленът.

в. Срещи с духове на животни

При този тип преживявания субектът има чувството за дълбинна връзка с различни животни, появяващи се обаче не в конкретния си физически облик, а в своята архетипна същност. Понякога това може да се случи при действител­на среща с някакво животно, което е било възприето в деи­фицираната си форма от индивида, намиращ се в неорди­нерно състояние на съзнанието. За такива преживявания съобщават хора, които са взимали психеделици в пустинна местност или в присъствието на различни домашни живот­ни. Но най-често тези преживявания протичат като самос­тоятелни епизоди от вътрешния живот на индивида.

В много случаи субектът възприема въпросните духове на животни не само като божествени същества, но и като учители и приятели, които му предлагат помощ и духовни съвети. Това може да предизвика дълбоки озарения за сак­ралните функции на някои животни в отделните култури, например, тези на кравата в Индия, на котката, крокодила и сокола в древен Египет или на лешояда във вярванията на парсите. Подобни преживявания могат да доведат до уни­кални прозрения за психологията на тотемистичните кул­тури и функцията на животните — тотеми. Но особено чести са отпратките към шаманизма и ролята на различните жи­вотни като помощници на шамана.

Вътрешният живот на един съвременен жител на запа­да понякога приема форми, познати ни от шаманските кул­тури. Това се изразява в разтърсващи секвенции от типа „смърт - прераждане”, в които фигурира слизането в под­земния свят и изкачването до най-висшите селения, опис­вани от антрополозите като „шаманската болест”. Друга важна особеност на този процес е силното усещане за спе­цифична връзка с природата и изобилието от идентифика­ции с животни и срещи с духове — покровители, приели живо­тински облик. Шаманизмът е най-старата религия на чове­чеството, появила се преди десетки хилядолетия Но на прак­тика това е един универсален феномен. Среща се в различ­ни варианти в Сибир и други части на Азия, в Северна и Южна Америка, Австралия, Океания, Африка и Европа (Eliade 1964, Harner 1980, Campbell 1984). С други думи, шаманистичните и тотемистичните преживявания свързват индивида с някои от най-дълбоките пластове на психиката

Преди да завърша този раздел, бих искал да направя една съпоставка между преживяванията с духове на живот­ни и останалите ТПП, в които присъстват животни. Всич­ки те си имат специфични особености, което позволява и съответните разграничения. Общо взето, най-съществено­то, което трябва да се направи, е да се разграничава емпи­ричната идентификация с животни, които са част от фено­меналния свят, от символичните репрезентации на човеш­кото несъзнавано и архетипните образи от психиката.

Хора, които работят върху различни биографични проб­леми в рамките на емпирична психотерапия, често съобща­ват, че са имали видения с различни животни или дори са се идентифицирали с тях. Анализът на тези феномени ясно показва, че става дума за комплексни формации с дина­мична структура, подобни на съновиденията на Фройд. На това ниво автосимволичната визия или трансформация в животно представлява някакво повече или по-малко зако­дирано послание, отнасящо се за самия субект или опреде­лена житейска ситуация и може лесно да бъде разпознато като такова. Автосимволичната идентификация с хищници от рода на тигър, лъв или черна пантера може да се дешиф­рира като външен израз на интезивните агресивни чувст­ва, изпитвани от субекта. Силното сексуално влечение мо­же да приеме образа на жребец или бик, а ако е в по-непри­емлива форма - на похот или първичен инстинкт, се визуа­лизира като дива мечка или нерез. Мъжката суетност и ек­схибиционизъм могат да бъдат осмени чрез автосимволич­ната идентификация с кукуригащия петел на бунището. По същия начин къртицата може да представя занемареност­та, сантименталността и моралните недостатъци, майму­ната - полиморфната перверзност и отдаването на гени­тални и предгенитални удоволствия, мулето - твърдогла­вието и упоритостта, а магарето - глупостта.

В сравнение с автосимволичната трансформация истин­ската анималистична идентификация е ясно изразен транс­персонален феномен, който не може да бъде извлечен от Други несъзнавани съдържания или да се интерпретира сим­волично. Субектът, който охотно е сътрудничил за дешифрирането на символичните животински порази, обикновено не желае да подходи по същия начин и кьм истинските идентификации. В този контекст много пъти съм чувал изяв­ления от рода на „Не, не сте ме разбрали, тук няма какво да се анализира, аз наистина бях слон Разбрах какво чувст­ва слонът, когато е ядосан, сексуално възбуден или когато водата влиза в търбуха му. Един слон не означава нищо. той си е слон и толкова.” Филогенетичните преживявания притежават всички особености на истинската идентифика­ция с животни, но са свързани и с усещането за историчес­ка регресия в еволюционен план. Има още един интересен феномен, който е нещо като свързващо звено между автосимволичната трансформация и анималистичната иденти­фикация. Става дума за онези случаи, в които субектът се изживява като върколак или вампир. Такива преживява­ния явно имат връзка с някои мотиви от трансилванския фолклор, историите за ликантропия и нейния паралел в Ма­лайзия, тигроантропията.

Но освен идентификация с отделен представител на вида е възможно да се преживее и нещо, което може да се нарече „колективната душа” на целия вид. т. е. всичко онова, което преживяват неговите членове в историческа перспектива -усвоените познания, инстинктивното поведение, вътрешни­те модели за комуникация, навици и пр. Такива преживя­вания навяват асоциации с идеята за „морфичен резонанс”, предложена от Рупърт Шелдрейк (Sheldrake 1981) и „разума в природата”, за които пък говори Грегъри Бейтсън (Bateson 1972, 1979). Всичко това подсказва, че феноменът може да бъде дискутиран и в контекста на естествените науки.

Духовете па животни и духовете — покровители, които се срещат в НСС и очевидно са свързани или супраординира­ни спрямо конкретни биологични видове, принадлежат на света на митологичните и архетипните форми. Именно връз­ката с природата ги отличава or τ нар. терио.иорфни бо­жества, които са с животински облик, но те нямат пряко отношение към самата природата или пък онези божества, които съчетават животински и човешки елементи. Много малко е общото между Ганеша, богът — слон от индуисткия пантеон, и реално съществуващия индийски слон, в сравнение с Духа на елена, почитан от индианците уичол и мекси­канския горски елен. Символичните значения, свързани с божествените функции на Ганеша, далеч надвишават връз­ката му със слоновете като животински вид

Това става още по-ясно, когато божеството е сложно съставен образ, съчетаващ животински и човешки черти -например, добре познатите ни от египетската митология Тот с глава на ибис и кучеглавият Анубис или индийският Нара-Симха²⁹, който има човешко тяло и лъвска глава. По­добни божества дори не приемат изцяло физическия облик на животното, с което са свързани. Съществува и една от­делна и не по-малко интересна група, в която влизат ездит­ните животни на божествата - например, мишката на Га­неша, Нанди или бикът на Шива, лъвът (или тигърът) на Дурга, паунът (или лебедът) на Сарасвати, божествената съпруга на Брахма, някои същества от тибетския пантеон, както и жребците в колесницата на гръцкия бог на слънце­то Хелиос или овните на германо-скандинавската Фрига.

Като пример за подобна среща може да послужи това описание на визионерски транс, в който изпада един шаман от племето хиваро, ,,ловците на глави” от еквадорската джун­гла. Самото видение е предизвикано от аяуаска (Harner 1973).

Той отпи и тихо запя. Постепенно от мрака започнаха да изплуват неясни линии и форми, а над него се разнесе музиката на иениак, духовете — помощници Силата на напитката се преля в тях. Повика ги и те дойдоха Първа бе панги, анакондата, която се намота около главата му като златна корона. После прис­тигна уампанг, гигантската пеперуда, запърха над рамото му и запя сякаш с крилцата си. Във въздуха затанцуваха змии, паяци, птици и прилепи До ушите му достигна шумът на буйни при­дошли води Тогава разбра, че в него се е вселила силата на Цунги, Първият шаман Вече можеше да вижда

Срещите с наставници, учители и закрилници от света на духовете спадат към най-позитивните и благодатни феномени от трансперсоналната сфера. Субектът възприема тези същества като свръхчовешки създания, обитаващи най-горните пластове на съзнанието и съответните енергийни нива. Понякога те се появяват спонтанно на определен ста­дий от духовното развитие на индивида или пък пристигат съвсем неочаквано по време на вътрешни кризи, т. е. при­тичват се на помощ. В много случаи появите им продължа­ват, като идват или по собствено желание, или по молба на закриляното от тях лице.

Понякога духът — покровител има човешки облик, но с подчертано нуминозни черти. В други случаи се появява ка­то източник на лъчиста светлина или мощно енергийно по­ле. Нерядко субектът разказва, че не е видял или чул своя покровител, а просто е усетил присъствието му. Всъщност покровителят общува словесно с него само в изключителни случаи. Най-често посланията, обясненията и наставления­та му се предават телепатично или с други екстрасензорни средства.

Помощта на духа — покровител може да се изрази в най-различни форми и степени. Понякога се намесва в трудни или опасни житейски ситуации, в която се озовава субек­тът или пък го превежда през различни критични ситуации във чисто вътрешен план, както Вергилий е водач на Данте в Божествена комедия. Дава му интелектуална, морална и духовна подкрепа, помага му в битката със злото и деструк­тивните сили или изгражда защитна броня от позитивна енергия. Понякога дава конкретни наставления и съвети, свързани с отделен проблем на субекта или с житейския му път като цяло. Някои от тези покровители запазват ано­нимността си, други се представят по име или пък субектът е в състояние да ги идентифицира по някакъв белег.

В отделни случаи лицата, изпаднали в неординерно със­тояние на съзнанието, съобщават, че са имали директен кон­такт с такива знаменити персонажи от историята на рели­гиите като Иисус Христос, Буда, Мохамед, Зороастър, Шри Рамана Махариши или Мойсей. Срещите от този тип обик­новено са еднократни - едва ли е уместно да се обявяват личности от този ранг за лични покровители, освен в чисто метафоричен смисъл.

Най-интересният аспект на тези преживявания, свър­зани с покровители от други нива на съществуванието, е, че те понякога осигуряват достъп до информация, с която су­бектът дотогава не е разполагал в конвенционалния сми­съл на думата. Добър пример в това отношение е знамени­тата парапсихоложка Телма Мос. В един от своите психеде­лични сеанси тя успява да се свърже с някакво същество, представило й се като Бенджамин Франклин (макар че са­мата Телма предпочита да го свързва с архетипа на Мъд­рия старец). В продължение на близо година след това тя можела да го призовава по време на медитация, да провеж­да разговори с него или да изисква информация и съвети. При един от своите биоенергийни експерименти Телма из­паднала в безизходно положение и тогава въпросният „Бен­джамин Франклин” я посъветвал да направи справка в точ­но определена книга, написана от някакъв учен на име Бе­кер, където тя наистина намерила необходимата й инфор­мация.

По този повод си струва да споменем още един фено­мен, който напоследък печели все по-голяма популярност. Става дума за т. нар. „ченълинг („свързване”), съвременно­то наименование на един добре познат процес, в който да­дено лице предава - чрез автоматично писане, говорене в транс или „ментална диктовка” - съобщения от някакъв източник, намиращ се извън неговото съзнание. Източни­кът често сам се идентифицира като същество от немате­риалната реалност, като йерархичният му ранг може да ва­рира от божество или ангел до личност със свръхчовешки способности или дух на покойник.

В историята има редица примери за подобна спириту­ална трансмисия: Коранът (предаден чрез Мохамед) и Кни­гата на Мормон (Смит). Алис Бейли³⁰ посочва като истин­ския автор на повечето от творбите си някакво същество, наричащо се Тибетеца. Роберто Асаджоли твърди, че от съ­щия източник е почерпил и своята система за психосинтеза. Сред най-популярните съвременни текстове са: Seth Speaks (Roberts). Messages from Michael (Yarbro), Course in miracles (Schucman), Sew Age Transformation: Revelations (Spangler). Srarseed Transmissions (Rafael), Urantia Book (Anonymous), Emmanuel's Book (Rodegast) и Ramtha (Knight). „Ченълин­гът” като феномен и неговите специфични проявления в религията, философията, изкуството и науката са обект и на бъдещата книга на Артър Хастингс.

д. Посетения на други вселени и срещи с техните оби­татели

При този тип явления субектът преживява във вълну­ващи приключения в странни, чужди светове, зареяни в ня­каква своя реалност, която най-често не се вписва в рамки­те на нашия космос. Тези вселени сякаш съществуват на други нива на реалността или в други измерения, паралел­ни или коекзистентни с нашите. Съществата, които ги на­селяват, имат причудлив външен вид. метаболичните и фи­зиологичните им процеси се различават напълно от наши­те и действат на базата на някакви непонятни закони. Мно­го от тях очевидно са разумни същества, но техните емоци­онални и идеационални характеристики с нищо не наподо­бяват онова, което ни е познато от нашия човешки опит.

Тези чужди вселени могат да бъдат много по-малки, но и безкрайно по-големи от нашата, по същия начин, както и обитателите им могат да бъдат приятелски, неутрално или враждебно настроени към посетителите от други измере­ния. Преживяванията от този вид обикновено се възприе­мат като опасни - понякога това се дължи на явната враж­дебност на въпросните същества или пък на несигурността ни, с която подхождаме към непознатото. В отделни случаи опасността сякаш произтича от факта, че посетителят се оказва прекалено несъвместим с този чужд свят, който би могъл да унищожи по невнимание или при случайна злопо­лука. Хората, които описват подобни свои космически аван­тюри, често ги сравняват с най-добрите образци от научна­та фантастика.

Бих споменал в този контекст преживяванията с из­вънземни летателни апарати, космически кораби и летящи чинии. Съдейки по описанията на случаи, в които субектът се среща с екипажа, а понякога се качва да разведа самия кораб или го канят да се поразходи с тях. може да се каже че тези преживявания имат една специфична обща черта която ги поставя в онази .,зона на здрача” между физичес­ката реалност и архетипния свят. В някои случаи субектът е по-склонен да разглежда преживяването си като действи­телна среща с космически пришълци от друга част на на­шата вселена, в други пък посетителите идват от други из­мерения или са интрапсихични феномени. Ще се върнем отново на тази тема във връзка с трансперсоналните пре­живявания от психоидно естество.

Тези разкази често съдържат описания на физически тестове и операции, в които се използват най-различни мис­териозни уреди, ментална комуникация с извънземни и тех­ните „мислещи машини”, уроци по мислене в по-висши из­мерения и т. н. Алвин Лоусън е направил щателен анализ на редица подобни преживявания, свързани с „похищаване от извънземни” (Lawson 1984) и в които се открояват изне­надващо много перинатални елементи и теми. Горното ед­ва ли трябва да се приема като доказателство, че тези фе­номени не са нищо друго, а просто фантазии, извлечени от спомена за травмата от раждането, но самият факт заслу­жава допълнително внимание.

Може би най-добрите примери за контакти с извънзем­ни и посещения в други вселени се намират в книгите на Джон Лили, този дръзновен изследовател и неуморен прак­тик в областта на психеделичното самонаблюдение (Lilly 1972, 1978).

Следва описанието на преживяването на 35-годишен ли­тератор, постигнато под въздействието на две емпатоген­ни производни на амфетамина - първата доза е 150 милиг­рама MDMA (Адам или Екстази) и след четири часа - 20 милиграма 2СВ (Adamson 1986).

Около час и половина след началото на „пътешествието” започнах да получавам видения и с отворени, и със затворени очи - пътувах към други планети и измерения Навсякъде виж­дах някакви религиозни церемонии. В един от „световете” така ме приветстваха за „добре дошъл” грамадни, напомнящи бого­молки създания, изпълнени с мъдрост и достолепна тъга. Друг „свят” бе населен със зелени, златисти, сини и пурпурни същества, приличащи на прозрачни насекоми Контурите и цветовете им непрестанно се изменяха и преливаха като в калейдоскоп, демонстрирайки ми по този начин своята безмълвна симпатия Накрая попаднах в измерение, в което всички форми на живот изглеждаха като кристали, но бяха изпълнени с неверо­ятно красива енергия на микро и мегасконично ниво