Приключението да откриеш себе се Станислав Гроф въведение

Някои пациенти остават напълно спокойни и почти не­подвижни. Възможно е те да имат дълбоки преживявания, но въпреки това външният наблюдател остава с впечатле­нието, че не се случва нищо или че те спят. Други са възбу­дени и демонстрират богата моторна активност: силно тре­перят и се гърчат, въртят се и се мятат насам-натам, зае­мат утробни пози, държат се като бебета, мъчещи се да из­лязат от родилния канал, или изглеждат и действат като новородени. Освен това движенията на пълзенето, плува­нето, копаенето или катеренето са често срещани. Акустич­ните прояви на процеса са много богати и включват въз­дишки, стонове, хленчене, крясъци, бебешко бърборене, без­смислени приказки, спонтанно пеене, говорене на непозна­ти езици и широк спектър от животински звуци.

Понякога движенията и жестовете са изключително фини, сложни, диференцирани и много специфични. Нап­ример тук спадат странните животински движения, ими­тиращи змии, птици или хищници от семейството на кот­ките, свързани със съответните звуци. Понякога пациен­тите спонтанно заемат различни йогистки пози и жестове (асани и мудри), които на интелектуално равнище не поз­нават. От време на време автоматичните движения и/или звуци приемат формата на ритуални танци или други из­пълнения от различни култури: шаманското изцеляване, танците от о. Ява, „маймунското пеене” от о. Бали, символ­ните движения на индийските балетни школи катакали⁵⁹ или манипури⁶⁰, гърлената музика на ескимосите инуит, ти­бетското или монголското многогласно и обертоново пеене или японското кабуки⁶¹

По време на холотропното дишане в определени облас­ти на тялото обикновено се развива физическо напрежение. Далеч от това да е проста физиологична реакция на хипер­вентилация, то има сложна психосоматична структура, раз­личава се при отделните пациенти и обикновено има спе­цифично психологическо значение за конкретния човек. По­някога физическото напрежение представлява интензифи­циран вариант на напрежението и болките, които пациен­тът познава от всекидневието си или като хроничен проб­лем, или като симптоми, които се появяват в определени специални моменти, например периоди на интензивен емо­ционален или физически стрес, крайна умора, липса на сън, отслабване вследствие на болест и използване на алкохол или марихуана. Друг път може да се разпознае като пов­торно активиране на стари трудности, които човекът е имал в младенчеството, детството, пубертета или при тежък емо­ционален стрес.

В повечето случаи е възможно да се идентифицират кон­кретните биографични, перинатални или трансперсонални източници на различните форми на психосоматичен дис­комфорт по време на холотропното дишане или поне да се открие тяхното общо психологическо значение. На следва­щите страници ще опиша типичните предпочитани облас­ти, в които се появява физическото напрежение по време на сеансите по холотропно дишане, и ще обсъдя техните най-често срещани психологически връзки. Важно е да се подчертае, че описанието е статистическо по природа; то очертава всички основни прояви, които се наблюдават в голяма група от пациенти в голям брой сеанси. В конкрет­ния сеанс конкретният пациент ще проявява само индиви­дуализирана извадка от тези прояви, която понякога е сил­но ограничена.

Когато се развият в ръцете и краката, спазмите (карпо­педалните спазми на традиционната медицина) обикновено отразяват дълбок конфликт между силни импулси за някак­ви специфични действия и противоположна, но еднакво сил­на тенденция към потискане. Следователно това е динамич­но равновесие, което включва едновременна стимулация със сравнима интензивност на екстензорите⁶² и на флексори­те⁶³. Пациентите, имащи тези спазми, често споделят, че чув­стват потисканата агресия и импулсите да се обърнат към другите или неизразените сексуални склонности през целия си живот (или през повече от един човешки живот). Поня­кога болезненото напрежение от този вид може да пред­ставлява блокирана творческа експресия, например импул­са да се рисува, да се пише, да се танцува, да се свири на музикален инструмент, да се върши някаква занаятчийска работа или да се изцеляват другите със собствени ръце.

В този контекст е често срещано да се получават про­зрения за природата на конфликта, лежащ в основата на напрежението и на неговите биографични, перинатални или трансперсонални корени. В процеса напрежението обикно­вено достига кулминация, следвана от дълбоко освобожда­ване. Когато това стане, човекът чувства, че енергийният блокаж е бил отстранен и енергията може да тече свободно през ръцете му. В течение на годините многократно сме виж­дали, че субективното чувство за разблокиране се следва от необикновено освобождаване на потиснатите импулси, ко­ито лежат в основата на спазмите. Пациентите често откриват начини за творческо изразяване и демонстрират за­бележителни постижения в рисуването, танцуването, писа­нето, занаятчийството или в изцелителните дейности.

Освобождаването на енергийния блокаж в ръцете има важни медицински последствия. Като правило енергийно блокираната област не се снабдява достатъчно с кръв. Па­циентите, които развиват силно напрежение в крайниците си по време на холотропното дишане, обикновено са тези, които във всекидневието си страдат от лошо кръвообраще­ние и се оплакват от студени ръце или крака. Разблокира­нето на енергията може да доведе до драматично и оконча­телно подобрение на кръвообращението. На няколко пъти сме виждали примери за това при лица с много сериозни проблеми с кръвообращението, получили диагнозата „бо­лест на Рейно”⁶⁴.

Друг важен източник на мускулно напрежение са спо­мените за стари соматични рани, причинени при операции или инциденти. По времето, когато такива болезнени рани са били нанесени, човекът е трябвало да потиска - често за дълго - всякакви емоционални и физически реакции на бол­ката. При лечението травмите са били коригирани анато­мично, но емоционалните компоненти са останали нетре­тирани и не са били адекватно интегрирани. Спомените за такива ситуации представляват незавършени психологичес­ки гещалти с голяма значимост. Те могат съществено да допринасят за бъдещи психологически проблеми и, обрат­ното, емпиричната работа с тях би могла да доведе до емо­ционално и психосоматично изцеляване.

Напрежението в краката и ходилата има подобна ди­намична структура като това в ръцете и дланите, само че не е така сложно. Това отразява факта, че краката и ходи­лата са далеч по-неспециализирани от ръцете и дланите и ролята им в човешкия живот е доста по-проста. Много от проблемите са свързани с използването на краката и ходи­лата като инструменти за агресия, особено в началото на живота. Напрежението и спазмите в бедрата често се свързват със сексуални защити, страхове и задръжки, особено при жените. Архаичният анатомичен термин за един от при­теглящите мускули на бедрото фактически е бил „пазител на девствеността” - musculus сustos virginitatis. Голяма част от напрежението в краката може да е свързано и с анамне­за на физически травми.

На по-дълбоко равнище динамичните конфликти, ле­жащи в основата на напрежението в ръцете, краката и в много други части на тялото, са свързани с хидравличните елементи на биологичното раждане. При него организмът на бебето е хванат в капан - често в продължение на часове - в ситуация, която включва крайна тревожност за живота, болка и задушаване. Това генерира огромно количество нер­вни стимули, за които няма периферно освобождаване, тъй като бебето няма достъп до дишането и не може да крещи, да се движи или да избяга. Блокираната енергия, която се складира в организма, в еднаква степен включва екстензо­рите и флексорите. Когато излезе на повърхността за за­късняло освобождаване, този динамичен конфликт се проя­вява като интензивни и често болезнени спазми. От време на време по-дълбоките корени на напрежението в ръцете и краката могат да се проследят до трансперсоналната пре­живелищна област и особено до различните спомени от ми­нали животи.

Интересно е, че голяма част от напрежението в остана­лите части на тялото се появява в области, в които тантри­стките системи поставят центровете на физическата енер­гия в невидимото тяло, т. нар. чакри (за по-подробно описа­ние вж. с. 144). Това не е особено изненадващо, ако имаме предвид сходството между техниката на холотропната те­рапия и упражненията, използвани в тантристката тради­ция, която поставя силно ударение върху дишането.

Енергийният блокаж в областта на главата - центъра корона, Лотоса с хиляда листа или чакрата сахасрара - обик­новено се проявява като болезнено преживяване на свива­не, нерядко описвано като стегнат метален обръч, който премазва главата. Той е особено чест при хора, които имат анамнеза на главоболие или мигрена. Най-честата и съв­сем очевидната връзка на този проблем е със спомена за биологичното раждане, когато главата на плода е била заклещена в тазовия отвор от огромния натиск на контракци­ите на матката. От време на време е възможно да има асо­циации със спомени за нараняване на главата, претърпяно през живота или изпитано в контекста на спомен от минал живот.

Блокирането в областта на центъра на веждите, или ад­жня чакра, се проявява по време на холотропното дишане под формата на силно напрежение или дори болки около очите, понякога свързани с трептене на клепачите. Това е особено често в сеанси на пациенти, които във всекидневи­ето си имат проблеми със зрението. Някои от тези труднос­ти - например определени форми на късогледство - могат да се причиняват от хронично напрежение на очните мус­кули. Когато в терапията напрежението се освободи, е въз­можно това да доведе до съществена корекция на разстройс­твото. Подобен резултат обаче може да се очаква само ако пациентът е млад и промените все още не са станали орга­нични, а следователно необратими.

Биографичният материал, лежащ в основата на проб­лемите от този вид, обикновено включва ситуации от нача­лото на живота, в които човекът е бил насилен да вижда неща, които не е искал да вижда, не е бил готов да види или е възприемал като изключително плашещи. Класическа си­туация от този вид е детството в семейство на родител-ал­кохолик с всекидневни разстройващи и неловки сцени или прословутите „първични сцени” по Фройд, в които детето наблюдава полов акт между възрастни. Подобно на други­те части на тялото, съществен източник на натрупаната енергия в областта на очите е травмата от раждането. По-рядко може да съществува връзка със спомените за нараня­ване на очите, особено тези, свързани със спомени от ми­нали прераждания.

Областта на центъра на гърлото, или висудха чакра, за много хора е мястото на съществени блокажи и работата върху тях създава специални проблеми, които ще обсъдя по-късно. В сеансите по холотропно дишане това се проявява под формата на напрежение в мускулите около устата и осо­бено дъвкателните, стискане на челюстите, свиване на гър­лото и субективно чувство на задушаване. Най-често сре­щаният биографичен материал, свързан с този проблем, включва травмиращи спомени за ситуации, които са зап­лашвали снабдяването с кислород Тук спадат детските пневмонии, магарешката кашлица, дифтерията, случаите на полуудавяне, вдишването на чуждо тяло или атаките от ро­дители или техни заместители, по-големи братя/сестри, връс­тници и други лица, които се свързват с удушаване.

Конфликтите около крайната орална агресия понякога също съществено допринасят за проблемите в тази област. Те могат да се свързват с емоционална депривация и орал­на фрустрация от неудовлетворително обгрижване или с бо­лезнени хирургически интервенции в областта на устата, фаринкса и ларинкса. Болката от поникването на зъбите, интензивната намеса на зъболекаря, прилагането на силни разтвори на дезинфектиращи течности и небезизвестното опериране на сливиците тук могат да се споменат като оче­видни примери.

Най-често обаче оралната агресия, стискането на челю­стите и задушаването могат да се проследят до биологич­ното раждане и неговите разнообразни превратности и ус­ложнения, или до интубациите и другите медицински ин­тервенции, които незабавно го следват. Друг чест източник на проблеми в областта на гърлото са различните преживя­вания от минали животи, включващи задавяне, задушава­не или обесване. На по-неуловимо равнище можем да се натъкнем и на съществени конфликти около изразяването на вербалната агресия. В крайните случаи изтласканият ора­лен гняв може да води до заекване.

Следва центърът на сърцето, или анахата чакра, който традиционно се свързва с чувства на любов, състрадание и духовно раждане Човекът със сериозен блокаж в тази об­ласт по време на сеанс за холотропно дишане ще преживя­ва силно стягане в гърдите, понякога със сърдечен диском­форт Усещането е на метален обръч, който се стяга около гръдния кош. Проблемът най-често е свързан със спомени за ситуации, които са пречели на свободния емоционален обмен между пациента и другите хора При някои лица то­ва може да включва най-вече трудности в емоционалното отдаване на другите или в изразяването на емоциите, а при други - неспособност да получават, а понякога и затрудне­ния както в даването, така и в получаването.

Когато този блокаж се освободи след временно интен­зифициране, човекът изведнъж се чувства залят с любов и светлина, милосърдие и емоционално освобождаване. Въз­можно е да е обзет от топли чувства и дълбока симпатия към околните - дори непознатите (вж сеанса по холотропно дишане на с. 145) Това се придружава от чувство за свобо­ден поток на емоциите и енергията, както и на непосредст­веност и принадлежност Същата дълбока връзка може да се преживее с животни, с цялата природа и Космос В този кон­текст някои пациенти казват, че до този момент сякаш са живели в стъклен цилиндър или зад неосезаем екран, който ги е отделял от света Такова преживяване на отваряне на чакрата на сърцето може да е изключително изцеляващо и има фундаментално влияние върху живота на човека. Обик­новено то съдържа съществено и вдъхващо благоговение изме­рение и се описва като духовно или мистично преживяване

Блокирането на пъпния център, или манипура чакра, се проявява по време на сеансите по холотропно дишане като напрежение, спазъм и болки около пъпа Това обикновено е свързано с амбиции, себеутвърждаване, съревнование и специфични проблеми с Аз-образа и самооценката на паци­ента. Те включват флуктуиране между чувството за мало­ценност, неадекватност и инфантилна безпомощност, от ед­на страна, и компенсаторни грандиозни фантазии, нереа­листични амбиции и автократични или „мачо”⁶⁵ прояви, от друга Такава комбинация от чувство на малоценност и во­ля за властване е фокусът на индивидуалната психология на Алфред Адлер Могат да съществуват важни връзки с биографични събития, в които сигурността, задоволяване­то на потребностите и оцеляването на индивида са били сериозно заплашени Най-често срещаният източник на те­зи проблеми обаче се открива в травмата от биологичното раждане, особено в ситуации, включващи нарушение на пъп­ната връв, например свиване, прекалено опъване или пре­късването й в момента на отделяне от майката. Много чес­ти са и връзките на тази област с травматични спомени от минал живот.

Сексуалният център, или свадхистхана чакра, се намира под пъпа. Блокажите в тази област по време на сеансите по холотропно дишане водят до интензивна сексуална възбуда и различни генитални и тазови спазми и болки. Както мо­же да се очаква от името на тази чакра, основните въпроси, свързани с блокажите в тази област, са от сексуално естест­во. Те включват травматични психосексуални спомени от живота на човека, които лежат в основата на такива проб­леми като неспособността да се постигне или да се задър­жи ерекцията, оргазмената недостатъчност или фригидност, сатириазата⁶⁶, нимфоманията, садомазохистичните склон­ности, а при жените и болезнените менструални спазми. Обикновено обаче съществуват типични по-дълбоки връз­ки с биологичното раждане (сексуалния аспект на БПМ III) и често с архетипни теми или такива от минали животи.

И накрая коренният център, или муладхара чакра, има най-вече отчетливо анални връзки. Работата върху блока­жите в тази област е свързана с анални спазми и болка или притеснения от загубата на контрол върху сфинктера (фла­туленция⁶⁷ или дори изпускане). Типичният биографичен ма­териал, който обикновено излиза на повърхността в този контекст, включва анамнеза на детски колики, болезнени клизми и сурово възпитание на естествените нужди. Поя­вява се особено често у лица, които са обсесивно-компул­сивни, имат латентни или проявени хомосексуални склон­ности или ригидна система на защити и прекомерен страх от загуба на контрола. Допълнителните връзки включват спастична диария или запек, раздразнителен колон, язвен колит и - на по-неуловимо ниво - сериозни трудности в боравенето с пари.

Освен напрежението в ръцете, дланите, краката, стъпа­лата и в изброените по-горе области на чакрите допълни­телни спазми и блокажи могат да се появяват във врата, стомаха, в дългите мускули по гръбначния стълб, в кръста и в ханша. Те могат да се появяват самостоятелно или в комбинация с блокажи в отделните чакри и са свързани с различни теми и въпроси с биографична, перинатална и трансперсонална природа.

В типичния сеанс по холотропно дишане напрежение­то и блокажите се усилват и се проявяват. Продължително­то учестено дишане обикновено ги довежда до кулминаци­онна точка, разрешаване и освобождаване. Това е вярно без значение каква е природата и локализирането на проблема с едно възможно изключение - чакрата на гърлото. Тук може да стане така, че интензифицирането на проблема да води до действително свиване на гърлото, което пречи на no-нататъшното холотропно дишане. В този случай паци­ентът се насърчава да се измести към техника на отреаги­рането, която освобождава гърлото и създава възможност за продължаване на сеанса. По принцип това означава да прави още по-усилено това, което вече така или иначе ста­ва: може да е вокализиране, кашляне, гадене, треперене или гримасничене. Пациентът е инструктиран да усили всички подобни прояви и да продължи с този процес, докато диша­нето не се освободи. Тогава той се връща към хипервенти­лацията като основно оръдие. Ако самото дишане не дове­де до пълно разрешаване, терапевтът използва техника за отреагиране с подобни принципи като описаните за работата върху дихателни блокажи. По-късно (с. 236) ще опиша интервенциите в заключителния период на сеанса.

ЦЕЛЕБНИЯТ ПОТЕНЦИАЛ НА МУЗИКАТА

В холотропната терапия използването на хипервенти­лацията за предизвикване на НСС за целите на изцелява­нето се комбинира с емоционално наситената музика. По­добно на холотропното дишане, музиката и другите форми на звукова технология от хилядолетия са използвани като мощни средства за промяна на съзнанието. Още от древ­ността монотонното биене на барабани и пеенето са били основните средства на шаманите в много и различни части на света. Много незападни култури са разработили напъл­но независимо едни от други ритъм на биене на барабани, за който в лабораторията е показано, че оказва забележи­телно влияние върху физиологичната активност на мозъка, отразено в промените на мозъчните вълни (Neher 1961,1962) Архивите на културната антропология съдържат безброй примери на необикновена и предизвикваща транс инстру­ментална музика, пеене и танцуване

В много култури звуковата технология е била използва­на специално за целите на изцеляването в контекста на слож­ни церемонии Изцелителните ритуали на индианците на­вахо, изпълнявани от обучени певци, са с изумителна слож­ност, която е била сравнявана с либретата на Вагнеровите опери. Трансовият танц на бушмените кунг в африканска­та пустиня Калахари има огромна изцелителна сила и това е документирано в няколко антропологични изследвания и филми (Lee & DeVore 1976, Katz 1976) Терапевтичният по­тенциал на синкретичните религиозни ритуали от Кариби­ето и Южна Америка, например кубинската сантерия²' или бразилската умбанда²⁶, е признат от много професионалис­ти в тези страни, получили традиционно западно образова­ние Забележителни примери на емоционално и психосома­тично изцеляване се появяват в срещите на християнски групи, използващи трансови танци, пеене и музика, напри­мер чернокожите баптисти-южняци, ривайвълистите⁶⁸, пет­десятниците и държачите на змии от Вирджиния или хора­та от обществото на „Светия дух”⁶⁹

Много велики духовни традиции са разработили солид­на технология, която не предизвиква просто състояние на общ транс, а има по-специфичен ефект върху съзнанието.

Тук преди всичко спадат тибетското многогласно пеене, све­щените песни на различните суфистки ордени, индуистки­те бхаджани⁷⁰ и киртани⁷¹ и най-вече древното изкуство на­да на йогистите, или пътят към единството чрез звука. Ин­дийските учения постулират специфична връзка между зву­ците с определена честота и отделните чакри Чрез систем­ното използване на това познание е възможно да се влияе върху състоянието на съзнанието по предвидим и желан начин. Това са само няколко от примерите на широко из­ползване на музиката за ритуални, изцелителни и духовни цели. Интересуващите се от повече информация върху ефе­ктите на музиката върху човешката психика могат да я от­крият в книгите, посветени специално на тази тема (Hamel 1976, Brendt 1985)

В програмата по психеделична терапия в Психиатрич­ния изследователски център на Мериленд в Балтимор, Ме­риленд, използвахме музиката системно и научихме много за нейния необикновен психотерапевтичен потенциал. Доб­рата музика, изглежда, е особено ценна в НСС, където из­пълнява няколко функции Тя помага за мобилизирането на стари емоции и ги прави налични за изразяване, интен­зифицира и задълбочава процеса и осигурява смислен кон­текст на преживяването. Непрекъснатият поток на музика­та създава носеща вълна, която помага на пациента да се придвижва през трудни преживявания и „задънени улици”, да преодолява психологическите защити, да се предава и да оставя нещата да следват своя ход.

Освен това умелото използване на избрани музикални откъси подпомага появата на специфично съдържание, на­пример агресия, емоционална и физическа болка, сексуал­ни и еротични чувства, родилна борба, екстаз или океанска­та атмосфера на утробата В работата в група шумната и динамична музика има допълнителната функция да маски­ра звуците, издавани от участниците на различните етапи на процеса, и да ги вплита в единна художествена форма. Хелън Бони - музикален терапевт и член на нашия екип в Психиатричния изследователски център на Мериленд - отрано осъзна огромния терапевтичен потенциал на му­зиката и в резултат на опита си с психеделичните из­следвания разработи независима не-психеделична тех­ника за лечение: ръководените представи с музика (GIM). (Bonny & Savary 1973).

За да се използва музиката като катализатор на дълбо­ко себеизследване и преживелищна работа, е необходимо да се научи нов начин за слушане на музиката и свързване с нея, който е чужд на нашата култура. На Запад ние често използваме музиката като акустичен фон, който има огра­ничена релевантност, например съвременната музика на коктейлите или ,.фоновата” музика (на компанията „Музак”) в търговските центрове и служебните офиси. Много харак­терен за по-изтънчените аудитории подход е дисциплини­раният и интелектуализиран стил, който доминира атмос­ферата в традиционните концертни зали. Динамичният и елементален (elemental) начин на използване на музиката, който откриваме на рокконцертите, се доближава до изпол­зването на музиката в холотропната терапия, но той е екс­тровертиран и му липсва един съществен елемент - под­държаната фокусирана интроспекция.

В холотропната и психеделичната терапия е от същест­вено значение пациентът напълно да се потопи в потока на музиката, да й позволи да резонира в цялото му тяло и да й реагира спонтанно и елементно. Това включва прояви, ко­ито ще са немислими в концертната зала, където дори мълчаливите сълзи или кашлянето ще са източник на нелов­кост. Тук пациентът трябва да даде пълен израз на всичко, което музиката задейства: плач или смях, гримасничене, треперене, различни изкривявания на тялото, чувствени дви­жения на таза и всякакви други емоционални, вокални и моторни прояви.

Особено важно е пациентът да се въздържа от всякак­ва интелектуална дейност по отношение на музиката, коя­то се носи, например опитите да отгатне кой е композито­рът или от коя култура идва, изследването на приликата й с друго произведение, което той познава, преценяването на изпълнението на оркестъра, опитите да се идентифицира гамата или да се критикува техническото качество на запи­са или музикалната уредба в стаята. На музиката трябва да се позволи да въздейства върху психиката и тялото напъл­но спонтанно и елементално. Използвана по този начин, тя става мощно средство за предизвикване и поддържане на необичайни състояния на съзнанието. Музиката, изпол­звана за тази цел, трябва да е с отлично техническо качест­во и да е достатъчно висока, за да ръководи преживяване­то. Когато се използва такава променяща съзнанието зву­кова технология заедно с техниката на интензивното ди­шане, описана по-горе, двата елемента, изглежда, се усил­ват взаимно. Тяхната комбинация е терапевтично и изсле­дователско средство със забележителна сила.

Когато музиката се използва в психеделичната тера­пия, където преживелищната инерция се осигурява от нар­котика, основното правило е да се избира музика по такъв начин, че тя да подкрепя преживяването и да е колкото е възможно по-съответстваща. Така например при работата с ЛСД терапевтът първоначално трябва да използва музи­ка, която е свободно течаща и откриваща и бавно се изви­сява и усилва, когато ефектите от наркотика се засилят. В средата на сеанса музиката трябва да се мощна, разтърсва­ща и да флуктуира сравнително малко от гледна точка на интензивността. Между третия и четвъртия час терапевтът трябва да се насочи към „преломна” музика, тъй като по това време повечето пациенти преживяват кулминация и внезапно разрешаване. Когато преживяването утихва, му­зиката трябва да става все по-свободно течаща, спокойна и съзерцателна.

Освен това, когато осъзнава специфичното съдържание на преживяването, терапевтът може да го подкрепя чрез подходящия избор на музика. Когато коментарите на паци­ента и неговите телесни движения сочат, че преживяването е със силно сексуално ударение, музиката трябва да е чувст­вена и еротична. Шехерезада на Римски-Корсаков, ролята на Венусберг от Танхойзер на Вагнер и смъртта на Изолда от Тристан и Изолда, любовната сцена от Ромео и Жулие­та на Прокофиев могат да се използват като основни при­мери. По същия начин агресивните преживелищни епизо­ди сочат необходимост от избор на динамична музика, на­пример последователности от силно биене на барабани и примитивни човешки гласове от туземните ритуали или шамайските процедури, Марс от „Планетите” на Холст или дра­матични оркестрови части от оперите на Вагнер.

Епизоди на океански екстаз, уникални космически чув­ства или всепоглъщаща любов изискват избор на музика, която предава съответните емоции и състояния на съзна­нието. Понякога е възможно да сме още по-конкретни. Ако пациентът споделя преживелищни последователности от специфични култури, например спомен от минал живот в Русия, Индия или Япония, терапевтът би трябвало да изби­ра музика, характеризираща тази култура, или поне такава, която звучи по този начин.

От време на време записите на естествени звуци могат да са много ефективни. Тук например попадат коремните звуци на бременна жена {Приспивна песен на утробата), пес­ните на китовете, гласовете на вълците, шумовете на насе­комите, например цвърченето на скакалците или жуженето на пчелите, чуруликането на врабчетата, ромона на пото­ците и реките, ритмите на разбиващи се вълни в океанския бряг или астрономическите записи, изобразяващи лъчени­ята на пулсарите.

Когато се използват други наркотици, а не ЛСД, избо­рът и разполагането във времето на музиката, разбира се, трябва да са приспособени към специфичното качество на ефекта на веществото, началото и продължителността на действието му и динамичната крива на преживяването. Нап­ример началото на въздействието на триптаминните про­изводни, които трябва да се вдишват или инжектират, нап­ример DMT или DPT, е почти незабавно и продължител­ността им е по-кратка. Амфетаминно-свързаните емпато­гени (MDA, MMDA, 2CB или „Екстази”) изискват музика, която е много по-нежна и по-свободно течаща. Освен че съз­дава преживяване с много кратка продължителност (около един час), дисоциативният анестетичен кетамин изисква особено бавен и експанзивен („пространствен”) тип музика.

Принципите на използването на музиката при холот­ропното дишане са много подобни на тези, които току-що описах за психеделичното лечение. Основната разлика е, че НСС тук е резултат от преднамерения опит на пациента, а не на химическото въздействие на наркотика. Освен това продължителността зависи от поддържаната хипервентилация и влиянието на музиката, а не е автоматична. Уста­новили сме, че е полезно в началото да започваме с музика, която е емоционално наситена и енергична, за да помог­нем за предизвикването на НСС. Освен това през по-голя­мата част от холотропния сеанс музиката по принцип трябва да е по-вълнуваща и емпатична, отколкото при психеделич­ната терапия.

Що се отнася до конкретния избор на музиката, ще очер­тая само общите принципи и ще дам няколко предложения въз основа на нашия опит Всеки терапевт или терапевти­чен екип след определено време си разработва свой списък с любими музикални произведения за различни етапи на сеансите и за определени ситуации. Основното правило е да се реагира с чувствителност на фазата, интензивността и съдържанието на преживяването, а не да се опитваме да налагаме конкретен модел върху него. Това съответства на общата философия на холотропната терапия и особено на дълбокото уважение към мъдростта на колективното не­съзнавано и автономията и спонтанността на изцелител­ния процес.

По принцип предпочитанията би трябвало да са към музика с високо художествено качество, която не е широко известна и има ограничено конкретно съдържание. Трябва да се избягват песните и другите вокални произведения, в които вербалното съдържание предава специфично посла­ние или внушава определена тема. Когато се използват во­кални композиции, те трябва да са на език, който е непоз­нат за пациента, така че човешкият глас да се възприема като неспецифичен стимул. По същата причина е за пред­почитане да се избягват композиции, с които пациентите имат специфични интелектуални асоциации.

Например сватбените маршове от „Лоенгрин” на Ваг­нер или от Сън в лятна нощ на Менделсон-Бартолди неза­бавно внушават сватбена атмосфера за повечето предста­вители на Запада. Увертюрата към Картен на Бизе преди­звиква образа на арена, тореадор и борба с бикове. По съ­щия начин известните меси или оратории активират спо­мените на пациента, свързани с християнската църква и религиозното възпитание. Макар че програмирането на опи­та по принцип би трябвало да се избягва, специфичните конотации на определени музикални произведения могат да са много полезни, когато терапевтът преднамерено иска да под­крепи спонтанно появяваща се и определена тема.

Разбира се, асоциациите с различни музикални произ­ведения варират не само при различните хора, но и в отдел­ните култури и нации. Например при много европейци на средна възраст или по-възрастни „Прелюдиите” на Лист обикновено активират спомени за Втората световна вой­на, защото те са били използвани от нацистките пропаган­датори като въведение към всекидневните емисии по висо­коговорителите във всички по-големи градове, окупирани от немците. На нашия преживелищен семинар в Бомбай забелязахме забележителен емоционален отклик у голям брой участници на индийската песен Рагапати Раджа Рам. В обсъждането след сеанса установихме, че без да знаем, сме избрали композиция, която е била излъчвана денонощ­но по цяла Индия в продължение на няколко дни след убий­ството на Ганди.

Основното възражение срещу използването на музика в холотропните и психеделичните сеанси е, че изборът на музиката има силно структуриращо влияние върху прежи­вяването дори ако избягваме общото програмиране и се опитваме да приспособяваме музиката към природата на преживяването. Това е особено вярно, ако холотропната те­рапия се използва в контекста на голяма група. Тук най-доброто, което терапевтът може да направи, е да наблюда­ва ситуацията в стаята и да използва принципите на ста­тистиката: да приспособява избора съобразно преоблада­ващата атмосфера сред участниците. Така обаче изборът на музика неизбежно няма да е оптимален за някои от чле­новете на групата.

Същевременно опасността от програмирането, свърза­но с конкретната музика, не е толкова сериозна, колкото може да изглежда на пръв поглед. Потенциалът за манипу­лиране и контролиране на преживяването на пациента в ННС има своите категорични граници. Ако той се намира в изключително трудно емоционално състояние, всяка му­зика - без значение колко вдъхновена и приповдигната е -ще се изкривява и ще звучи като погребална песен. И об­ратното, по време на дълбоко екстазно преживяване пациентът ще приема с ентусиазъм почти всяка музика, ще смя­та, че тя съответства на настроението му и ще я възприема като интересна от някаква гледна точка Само в средния обхват между тези две крайности изборът на мушка наис­тина ефективно оформя преживяването.

Дори и тогава (макар че музиката внушава определена обща атмосфера или емоционален тон) пациентът ще я въз­приема по много личен начин. Ситуацията тук е подобна на това, което по-късно ще опиша във връзка с възмож­ността за програмиране на сеанса чрез подготовката и вер­балните инструкции, които го предхождат. Това, което па­циентът прави с постъпващата информация, е отражение на неговите спомени и несъзнавана динамика. Този факт става ясен, когато сравняваме широкото разнообразие от реакции на една и съща музика при големи групи от хора. Каквато и да е ролята на музиката в структурирането на индивидуалните преживявания, те могат да бъдат изцели­телни и трансформационни за участниците и да имат дъл­боко лично значение за всеки от тях.

В течение на годините сме разработили своя библиоте­ка от аудиозаписи, която сякаш работи добре с повечето пациенти. Композициите, за които сме открили, че са мно­го полезни в началните етапи на холотропните сеанси, са Time-Wind и подбор от албума „X” на немския композитор Клаус Шулце, Shakti на Джон Маклафлин и Островът на мъртвите на Сергей Рахманинов. Освен това сме експери­ментирали със специализирани аудиозаписи, в които цяла­та музика за холотропния сеанс е извлечена от една тема­тична област (например аудиозапис за шаманско или за суфистко дишане). При тях в първоначалната фаза използ­вахме шаманското биене на барабани на Майкъл Харнър, запис на пакистански суфисти или суфистки аудиозапис, наречен „Ислямско мистично братство”.

Особено ефективни потпури за средата на холотропни­те сеанси са определени композиции от американския ком­позитор с шотландко-арменски произход Алън Ховханес (Всички хора са братя, Загадъчната планина, И Бог създаде големите китове), Марс от Планетите на Холст, Поема за екстаза на Александър Скрябин, избрани части от балета на Сергей Прокофиев Ромео и Жулиета (Монтеки и Капулети, Гробнииата на Ромео и Жулиета), първата симфо­ния на Самюъл Барбър и прочутото му Адажио за струнни инструменти и композиции от съвременните творци Ван­гелис Папатанасиу и Георг Дойтер. Сред уникалните етни­чески произведения, които могат да се използват на този етап, са Маймунската песен от о. Бали, или Кетджак, час­ти от дервишкото Дхикр на Халвети-Джерахи и автентични­те записи на африкански там-тами (Барабани на страстта).

На по-късните етапи на холотропните сеанси, когато пациентите се успокояват, изборът на музика постепенно се измества към по-малко драматични, по-бавни и накрая „безвремеви” и разсъдъчни композиции. Любимите ни пот­пури за последния етап на сеансите включват Харолд в Ита­лия на Берлиоз, Канон в D на Пахелбел, Възраждането на келтската арфа на Алан Стивел, албумите В Тадж Махал и Във великата пирамида на Пол Хорн, Гоблена на Биг Сър на Чарлз Лойд, американската суфистка музика Хабибия, музиката за флейта от Андите (Урубамба), японското шаку­хачи, Музика за дзен-медитация и Музика за йогистки ме­дитация на Тони Скот, тибетското многогласно пеене, раз­лични индийски раги, бхаджани и киртани (особено песен­та Ом намах шивая и други записи на групата „Ганешпу­ри”) и композициите на Стивън Халпърн, Джорджия Кели, Пол Уинтър и Брайън Ино.

В системната работа с холотропната терапия е добре да се започне с по-консервативен подбор, а по-късно да се премине към мощна, променяща съзнанието звукова тех­нология и особено композиции, които в различните култу­ри и духовни традиции са били специално създадени за про­мяна на съзнанието и за целите на изцелението. Терапев­тичният потенциал на музиката е забележителен и тази сфе­ра е открита за по-нататъшни изследвания. Мерилин фър­гюсън посвети цял брой на своя Brain/Mind Bulletin на това, което тя нарича „музикална медицина”: системното науч­но изследване на естетическите, емоционалните, психоло­гическите, физиологичните и биохимичните ефекти на му­зиката (Ferguson, 1985).

Сред възможностите, които трябва системно да се изс­ледват в холотропната терапия, е използването на „белия шум”, или случайната акустична стимулация, създадена от звуков генератор. Преди години проведох известна предва­рителна работа с него в психеделични сеанси и открих не­що много интересно. Използването на „бял шум” елимини­ра възможността за програмиране на преживяването по пъ­тя на музиката, тъй като той се състои от бързи последова­телности от акустични стимули, които нямат никакъв кон­кретен модел. В психеделичните сеанси повечето пациенти илюзорно трансформират такива монотонни звуци в музи­ка. Тя след това се възприема като съвършено подходяща за преживяването, защото идва от същия източник като ос­таналата част от него - психиката на пациента. Остава да се види дали същото е вярно и в холотропните сеанси.

Друг интересен път за бъдещи изследвания е изучава­нето на ефектите на специфични звукови честоти върху пси­хиката и тялото. Тази работа е съвременен вариант на сис­тема, известна в Индия като нади йога, или йога на звука. Основният й принцип е, че между вариациите с различни честоти и дейността в центровете на психичната енергия, или чакрите, съществува дълбока връзка. Може да се пред­полага, че в бъдеще ще е възможно да се включат някои от резултатите от тази област в холотропната терапия. Засега обаче най-обещаващите перспективи за бъдещо развитие на холотропната терапия могат да се открият в бързо раз­виващата се област на холофоничния звук. Възможностите тук са толкова ентусиазиращи и с такива мащабни послед­ствия, че заслужават по-детайлно внимание.

Изобретателят на холофоничната звукова технология е аржентинско-италианският изследовател Хуго Цукарели. Поради патентни съображения той все още не е разкрил цялата информация, необходима за пълното разбиране на неговото важно откритие. На следващите редове ще изпол­звам бележки от негови лекции, които съм слушал, от лич­ните ни разговори и от опита ми с холофоничния звук по време на тридневен семинар в Милбри, Калифорния, в кой­то участвахме с жена ми Кристина.

Рано в живота си Зукарели имал разтърсващо лично преживяване: почти бил убит от кола. Животът му бил спа­сен благодарение на способността му много точно да лока­лизира звука на приближаващото се моторно превозно сред­ство, без в действителност да го вижда. По-късно той бил очарован от проблемите, свързани със способността на раз­личните животни да локализират звуците, или звуковото възприятие. С помощта на внимателни изследвания и ана­лиз на механизмите, чрез които различните биологични ви­дове в еволюционната стълбица достигат до точното иден­тифициране на източниците на звука, той стигнал до зак­лючението, че съществуващите модели на слуха не могат да обяснят някои важни характеристики на човешкото слу­хово възприятие.

Традиционното обяснение на способността за локали­зиране на звуци се основава на сравняването на интензив­ността на звука, навлизащ в дясното и в лявото ухо. Изуча­вайки еволюцията на този механизъм, Цукарели открива, че организмите, чиято глава е здраво свързана с тялото, например крокодила, са склонни да движат цялото си тяло, когато локализират звуците. При видовете, при които дви­женията на главата могат да се изолират от тези на тяло­то, например птиците, организмът ги използва в локализи­рането на звука. При повечето бозайници главата може да остане стабилна и движенията й са заменени с въртенето на ушите.

Фактът, че хората могат да локализират звуците, без да си движат главата или ушите, ясно показва, че сравнява­нето на интензивността на акустичните входящи данни в дясното и в лявото ухо не е единственият механизъм, който е отговорен за човешките способности в тази област. Освен това дори лица, чийто слух е бил засегнат в едното ухо, пак могат да локализират звуците. На базата на посочените по-горе данни Цукарели стига до заключението, че за да се обяснят адекватно всички характеристики на пространст­вения слух при хората, трябва да приемем, че човешкото слухово възприятие използва холографни принципи. Това изисква приемането на факта, че - обратно на модела на традиционната медицина - човешкото ухо трябва да функ­ционира не само като получател, но и като предавател.

Като повтаря този механизъм по електронен път, Цу­карели разработва холофоничната технология. Холофонич­ните записи имат необичайната способност да възпроиз­веждат акустичната реалност с всичките й пространствени характеристики до такава степен, че без постоянния зрителен контрол е направо невъзможно да се разграничи възп­риятието на записано явление от действителните събития в триизмерния свят. Освен това слушането на холофонич­ни записи на събития, които са стимулирали други сетива, обикновено предизвиква синестезии, т. е. съответните въз­приятия в другите сетивни области.

Докато слуша експерименталния запис на Цукарели, чо­век може да преживее забележителни примери на такива синестезии. Тук звукът на ножица, която се отваря и затва­ря близо до собствения скалп, предава реалистичното усе­щане, че косата наистина е подстригвана. Звукът на елект­рически сешоар може да създава усещания за поток от го­рещ въздух в косата. Слушането на някой, който пали киб­ритена клечка, се придружава от виждането на светлина и или подушването на характерната миризма на горяща ся­ра. Докато човек чува звука от книжна кесия до ушите си, е убеден, че някой нахлупва пазарска торба върху главата му. А гласът на жена, която шепти в ухото му, го кара да усети дъха й.

Откритието на холофоничните принципи и на холофо­ничната технология е изключително релевантно за много области на науката и на човешкия живот. То може да рево­люционизира разбирането на физиологията и патологията на слуха и да има последствия за психиатрията, психологи­ята и психотерапията, които не сме и сънували. На този етап можем само да фантазираме за всички по-широки въз­можности и последствия за религията и философията и практическите приложения в масмедиите, шоубизнеса, из­куството и в много други области. Възможностите за из­ползването на холофоничния звук в контекста на холотроп­ната терапия са изключително интригуващи и обещаващи. От особен интерес са холофоничните записи на музикални произведения, насочени специално към предизвикването или комуникирането на ННС: трансовата танцова музика от о. Бали, шаманските ритуали, суфистката музика и пес­ни, музиката и биенето на барабани за уичол⁷² или индианската церемония с ритуал на пейота, песните на перуански­те аяуаскеро⁷³ и т. н.