Приключения във форум театър
жүктеу/скачать 0.58 Mb.
|
| Ана Гифорд
Естония
Уъркшоповете бяха организирани от Талинския център за поддръжка на деца през есента на 2004 г. И се провеждаше от членовете на ВАТ Тиътър Форум груп. По време на този проект, в периода от ноември 2004 – декември 2004р бяха проведени 12 различни уъркшопа с различни групи студенти от университетите на Талин. Всичко 180 студенти взеха участие в уъркшоповете. Всяка група се специализираше в различна област, но всеки студент в бъдеще щеше да работи с деца или младежи и предотвратяването на насилие щеше да бъде една от целите на тяхната професия. Целта беше да ги накараме да мислят за поведенческите проблеми и да им дадем възможност да наблюдават, по време на уъркшопа, чрез различни дейности, начини, чрез които могат в бъдещата си работа да предотвратяват насилническо поведение. Другата цел на уъркшопа се състоеше в това да направи анализ, кои средства на превенция действат и кои не влияят на младежите. Дали лекциите и плакатите, които твърдят, ме насилието е лошо, ги трогват или не? Това беше един от многото въпроси, стоящи на дневен ред. Важна особеност беше фактът, че ние, фасилитаторите, бяхме млади – или все още студенти или в началото на своята професионална кариера. Това направи контакта с групите много по-лесен, а дейностите по-уместни. Студентите учеха: социална работа, работа с младежи, болногледачество, полиция, специална педагогика, преподаване на изкуство, терапия на поведението/действието, изтърпяване на наказания (служители на затвора), преподаване в детски градини и животоспасяваща служба. Продължителността на уъркшопа беше 2.5-3 часа. Основната структура на уъркшопа беше изградена със следните дейности: въвеждане; игри за разчупване на ледовете (загревки); Форум театър; мозъчни атаки; работа в групи; физическа дейност, която да предизвика дискусия за митовете за насилието; разработване на нова игра на думи (ала АЛИАС), състояща се от думи, които имат връзка с насилието или с предотвратяването; обратна информация и заключение. Жокери и групи В това описание, три новообучени Жокери разказват за своите преживявания при провеждането на уъркшоповете. Мари-Лиис Велберг разказва за уъркшопа със студенти по Полицейски проучвания в Полицейския колеж на Сисекайтсеакадеемиа ( 38 души – 24 момчета и 14 момичета); Кади Яанисоо разказва за уркъшоп със студенти по Животоспасяваща служба (12 студенти-мъже); А Пирет Соосар споделя своя опит от уъркшоп за студенти – детски учителки (34 студентки) от Талинската педагогическа семинария. Трите групи нямат предварителен опит с Форум театър. Кръгът Началният кръг, където описваме, кои сме, нашето минало и нашите цели за този проект и уъркшопа, защо този проблем е важен за нас и какво искаме да научим от проекта и уъркшопа. Също така кратко описание на работата, която се извършва в Център за поддръжка. Кади – Нашето въведение – започваме да се опознаваме. Кои сме и защо сме тук и от къде идваме. Беше кратко и практично. Мари-Лиис: Целта беше не да бъдем официални, а да изградим една лека и разчупваща леда атмосфера. Групата отначало реагира отрицателно и изглеждаше и неангажирана. Вероятно това беше така, защото бяха учили в същата стая през целия ден и университетът ги задължи да останат за нашия уъркшоп. Беше разбираемо това, че нямаха в началото добро отношение към уъркшопа. Решението за участие не беше взето от тях и вече беше късно следобед. Пирет: Това, че разказахме на групата, защо тази тема(насилието) е важна за нас, причините, поради които сме лично ангажирани с този проект и , че сме дошли да се учим заедно с тях, беше първата стъпка към създаване на положителна атмосфера за групова работа.
Игра на имена Всички се разхождат из стаята. Когато Жокерът каже “Стоп” и число от 1 до 10, студентите трябва да направят група, според това число. В групи/двойки при команда “Стоп” трябва съединят пръстите си и да говорят за времето през този ден. Втория път те трябва да се представят с “безсмислени бръщолевения”. Когато замръзнат за трети път, те трябва да кажат първата мисъл или изречение, което им идва на ума. Ключовата дума е НАСИЛИЕ. Мари-Лиис: В полицейския колеж аз не накарах участниците да съединяват пръстите си или да казват, какво мислят за времето и те не трябваше да се представят с безсмислици – те можеха да се представят на естонски. Иначе за тях щеше да бъде твърде абстрактно и детинско.Тази игра вероятно беше твърде абстрактна за студентите и, тъй като това беше първото действие след въвеждането и те не бяха на такова ниво, на което да могат правилно да разберат, какво се случва. Бяха дошли в уъркшопа за насилието с надеждата , че няма да се наложи на тях самите да правят каквото и да било, само да са пасивни и изведнъж ние ги накарахме да се изправят и да се движат. Не на всички това се хареса, но ние продължихме и се опитахме да адаптираме играта. Игрите промениха атмосферата и групата се поотпусна. Кади: Играта беше доста откачена и даже шокираща за много от тях, но като мъже не искаха да не участват, даже и играта да беше странна. Това е положително. Пирет: Детските учителки харесаха играта и комуникираха доста свободно, но някои от тях изглеждаха малко смутени, когато трябваше да говорят безсмислици. Първа загряваща игра: Ариба! Всички застават в кръг, чувства се жизнен, поклаща бедра като красавиците, усмивки по лицата и с доста самочувствие. След това ръководителят стартира кълбото от енергия и посочва един участник, който започва да я движи около кръга. Могат да се кажат четири думи: АРИБА, ТОРО, СОМБРЕРО, РУМБА. Главното е да не забравиш коя дума да кажеш и накъде да посочиш. Не трябва също така да загубиш енергията. “Ариба” отива наляво или надясно. “Торо” означава да спреш и да смениш посоката на енергията.”Сомбреро” отива при някой, който стои срещу теб.”Ако някой сбърка, останалите крещят”Румба!” и танцуват към центъра на кръга. Тази игра дава много енергия, усмивки и смях. Мари-Лийс: Тази игра обикновено се използва при други групи студенти, но в случая с студентите за полицаи не я използвах, защото щеше да им се стори твърде игрива. Почувствах, че няма да харесат играта и резултатът щеше да бъде обратен – не енергични хора, а смутени хора. Другата възможност беше да се изиграе енергична игра, като се казват имена в редицата. Кади: Играта , която използвах беше”Земя, небе, нос”. Това е игра за концентрация и е много добра сутрешна работа. Всеки от групата се мислеше за най-бърз и има най-добрата концентрация. Отново имаха възможност да се състезават. Трябва да кажа, че състезанието е много необходимо за такава група. Пирет: Мисля, че играта беше много подходяща за детски учителки, защото групата беше само от жени. Създаде се усещане, че” момичетата искат да се позабавляват” и атмосферата стана по-спокойна и не толкова ориентирана към учителската работа. Един от недостатъците беше, че групата беше твърде голяма и се губеше енергия, тъй като се разсейваха. Втора игра за енергия: Имена в редицата Участниците са седнали в редици, които са горе-долу еднакви. След като Жокерът каже “Почни”, всеки казва своето име от началото на всяка редица. Последният в редицата скача и извиква високо своето име. Първият станал е победител и Жокерът и другите двама фасилитатори го поздравяват с ръкостискане. Мари-Лиис: Играта беше бърза и забавна. Беше лесно, хората да поискат да се състезават и да правят нещо абсурдно, но въпреки това да се чувстват пълни с енергия. Ръкостискането с победителя беше важно за да се покаже уважение и да създаде доверие. Кади: Донесе смях и много енергия. Пирет: Тази игра беше хубава, защото групата беше голяма(34 души) и имаха възможност да направят заедно нещо бързо и енергично в рамките на много кратко време. Първа фокусираща игра: Да намериш точка. Всички започват да се разхождат из стаята, без да се блъскат един в друг. Всеки трябва да намери с поглед место в стаята и да отиде до него без да сменя посоката. Целта е да се потърси точка на пода. Точките на много хора биха могли да съвпаднат и тогава какво значение има, къде е точката. Ако намерим точка в началото, може би можем да си отидем в къщи . възможно ли е да се намери точката толкова скоро? Мари-Лиис: тази игра беше малко глупава, но добронамерена. Смущаващо беше, но това беше целта, да изкараш хората от техните реалии за момент. В случая със студентите полицаи това може би беше твърде метафорично. Те са склонни към реализъм и не мислят символично. Така или иначе, ние се постарахме да я приспособим. Кади: Беше бърза и линейна игра. Пирет: По време на играта, някои от участничките изглеждаха объркани и смутени. Не мисля, че тази игра беше на мястото си. Смятам, че не допринесе за работата. Коментариите при обратната информация бяха, че”играта беше безсмислена” и “Не разбирам за какво ни беше”. Втора фокусираща игра: Земя, нос, небе. Участниците застават в редица , а Жокерът е пред тях. Те трябва да се движат според заповедите давани от Жокера. Указанията бяха: “Постави пръста си на носа, посочи земята или посочи небето”. За следващото ниво Жокерът поглежда към нещо(небе), но посочва друго(нос). Групата трябва да покаже това, към което поглежда Жокерът, а не това, към което сочи. Последният човек, който не се обърква и може да изпълни упражнението е победител и го поздравяват с ръкопляскания. Мари-ЛиисМ Тази игра беше добра за студентите полицаи, защото получаваха ясни нареждания. Казахме им, че това се прави за да проверим тяхната координация и това за тях беше достатъчно – за тях упражнението имаше смисъл. Кади: Играта имаше смисъл и осигури наистина добра енергия: мъжете и момчетата харесват тази игра. Пирет: Това беше добра игра, защото цялата група беше пред мен итова ми даде възможностда направя връзка с тях. Даде ми също така време да огледам групата, тъй като предишните игри бяха или много бързи или разположени по такъв начин, че не можех да обхвана всички.
След това правим устен договор с участниците. Предлагаме различни неща, например , дали е правилно да правим снимки в уъркшопа и ако някой иска да каже нещо, вдига ръка. Не казваме, че задължително трябва да останат в уъркшопа, макар че от университета са им казали, че това е така. Ако усещат, че за тях това не е добре, те могат да напуснат. Договорът включва също така “правилото”, че по време на частта за Форум театър, всички сцени, където се изисква физическо насилие, се изиграват със забавени движения от актьорите-зрители (спектактори). Всеки има правото да изкаже своето мнение, а също така и да каже ако той/тя не желае да участва. Същото правило се прилага към интервенциите по време на Форум театър. Ако някой не желае да излезе и да покаже предложеното решение, всичко е наред. Установяваме правилата в началото и когато е необходимо, ги повтаряме по време на процеса. Всички приеха условията. Мари-Лиис: В началото, полицаите бяха доста обезпокоени от факта, че уъркшопът е не само в късните часове, но и задължителен, някои даже напуснаха. Онези, обаче, които действително се интересуваха от проблема, останаха. В началото, общото впечатление беше, че са много напрегнати в изказването на своите мнения, но след загревките станаха по-спокойни. Един от участниците каза: “Защо ни карате да говорим разни неща? Вече имаме строг кодекс от принципи, по които работим” Това беше казано от младеж, който беше малко над 20 годишен. Много интересно. Кади: Ако им беше казано, че уъркшопа е “пунктифляктор”, пак ще трябваше да дойдат, защото ръководителят на групата е казал така. От една страна това беше добре, защото бяха дисциплинирани, но ние предпочитаме хората да идват на нашите уъркшопове защото искат да дойдат, а не защото някой ги е накарал... Театър на образите Участниците по двойки създават забавени движения, които показват действие с физическо насилие. Участват, както участниците, така и фасилитаторите . целта е да се покаже, как един удар поражда друг – насилието поражда насилие. Участниците се разделят на групи от 5-6 човека. Чрез мозъчна атака подават идеи за това кои средства могат да бъдат ефективни/неефективни при предотвратяване на насилие и как биха да предотвратят насилие в своята бъдеща работа. На групите след това се дава възможност да покажат идеите си чрез застинало изображение, който могат да съживят, ако е необходимо. Мари-Лиис: Всички стигнаха до консенсус, че полицейската униформа вече има силен превантивен аспект и че като цяло полицията се занимава повече с последствията от насилието. Кади: Беше като един от начините да се научиш как да напишеш разказ. Групата направи театър и темата беше “Улично насилие”. Групата създаде много реалистични образи. Мисля, че причина за реалистичният подход беше областта, в която се учеха. Пирет: Тази част от уъркшопа предизвика много оживена дискусия за насилието в детските градини. След това участниците работят в малки групи и пишат върху големи листове хартия толкова думи, касаещи насилието, колкото могат да си спомнят.Думите могат да се поставят под няколко категории: предмети, действия, места, видове насилие. След мозъчната атака, се прави кратко състезание по отгатване. От всяка група един човек описва на групата си дума от другата група, без да споменава думата. Могат да използват пантомима за да опишат конкретната дума и да я направят по-видима. Мари-Лис: Някои хора показаха думите повече чрез езика на тялото, отколкото устно. Тази група предпочете устния начин за описание на думата. Кади: В животоспасяващата служба обясниха думата чрез пантомима или кратки изречения. Пирет: Енергията в стаята беше много положителна в този раздел, защото проведените по-рано сериозни разисквания бяха създали напрегната атмосфера Думите, написани от участниците , бяха събрани и за младежите беше създадена и разпечатана нова игра на думи – ала Проблематичният наричан другояче (ALIAS). Името на играта е ENTER (Влез) и може да се използва като средство за работа с младежи, социална работа, преподаване и т.н. целта е към даден въпрос да се подхожда чрез весела игра, но същевременно вниманието да се насочи върху важния и труден проблем на насилието. Може да се използва и като игра за разчупване на ледовете. Форум театър Фазите на представлението на Форум театър:
Представихме разказа за едно момче, което е на 15 години и се казва Янар. Майка му работи до късно , а бащата е напуснал дома преди около 5 години. Той се учи в 8-ми клас. Когато в класа му идва едно ново момче, Керт, Янар вече не иска да ходи на училище., защото новото момче го принуждава да пише също така и неговите домашни. Ако откаже, получава юмруци и ритници. Учителите не знаят нищо , а Янар е твърде уплашен да им каже. Нашата история се развива един ден в училището, след часовете. Керт бие с юмруци Янар. Той се ядосва и започва да дига скандал, но точно тогава влиза учителят и решава, че Янар е агресивен... Мари-Лиис: Жокерът във форума трябва да бъде гъвкав, да не притиска много с интервенциите и да създава безопасно пространство за хората, за да могат свободно да решат да се намесват или не. Както винаги, когато пиесата на Форум театъра започва, в стаята настъпи тишина и се усещаше, че разсъждаваха по проблема. Интервенциите от студентите-полицаи бяха много интересни, тъй като те носеха униформи и за тях беше предизвикателство да излязат и изиграят някого, който е тормозен. Те можеха да променят поведението на учителя и на Янар. Интервенциите от една страна пасивни – само седнали изиграваха властта, а от друга страна агресивни – нападайки потисника. Кади: Като Жокер винаги намирам този тип групи за интересни. Имаха много ясно разбиране на проблемите. Не може да се греши. Пирет: Групата на детските учителки беше доста активна при изиграването на интервенциите. Една от интервенциите беше да се направи среща в кабинета на директора и да се обсъди проблема. Четири студентки играха потисканото момче Янар и неговата майка, бащата на потисника и директора на училището.
Обратната информация е получена чрез доклади за оценка и устно. Всички жокери: Участниците, които останаха до края на сесията, бяха доволни и не съжаляваха. Сигурни сме, че уъркшопа успя. Мари-Лиис: Накрая се ръкувахме, за да създадем радостна и уважителна среда за всички участници, които останаха, независимо от тяхната умора и късния час. Някои коментари за методите от писмената обратна информация Студенти от полицейския колеж:
Студенти по животоспасителна служба Мога да приложа тези познания, когато работя с деца или младежи или като баща. Уъркшопът не мина, както си мислех. Беше интересен и имаше нов подход Видях много страни и възможности за промяна при проблема за насилието.
Можеше да отделим повече време за анализ на частта за Форум театъра. Започнах повече да разсъждавам за това,, по какъв начин да разбера, когато някой има проблем. Получих няколко нови идеи, как да предотвратяваме насилието в детската градина. В уъркшопа можеше да има повече преигравания по време на частта за форум театър. Уъркшопът беше много кратък. Вие(фасилитаторите) можеше да преиграете историите от форум театъра. В края на пиесата можеше да има повече коментари от публиката. Началото на уъркшопа беше внезапно Не обичам да съм толкова комуникативна толкова рано сутрин. Историята във форума ми се стори много реална и правдоподобна. Започнах да мисля повече за причините, поради които хората употребяват насилие. Аз ще мога да използвам някои от методите на уъркшопа в детската градина. Плюсове и минуси Мари Лиис и уъркшопа със студенти от полицейския колеж: Фактът , че уъркшопът беше толкова късно и направен задължителен от университета, беше огромен минус. Да се работи толкова късно беше голямо предизвикателство. Също така стаята не беше достатъчно голяма. Нямаше достатъчно чист въздух, светлината беше твърде изкуствена и цялата обстановка приличаше твърде много на класна стая. По време на Горещия стол в частта за Форум театър, Жокерът можеше повече да насочва информацията. Даже да изстиска повече информация от доста затворената публика. Ехото се използваше, но трябваше да се използва с по-голяма сила. Много е важно да се повтаря всяко изречение от публиката, което ни насочва към решения и по-добро разбираме на проблема. Още по-важно е даже тогава, когато публиката се занимава с някакъв свой проблеми шуми, да се види, дали това разстройва процеса на Форум театъра. Те бяха изненадани, когато забелязаха, че думите, които използваха за да смутят процеса, което показваше и тяхното невежество, бяха преведени и включени в цялостното съдържание на процеса – форума. Трудността за жокера дойде от това, че и жокерът трябваше да изиграе една от ролите – учителя. Имаше двойна роля и оттам двойни задължения. Беше предизвикателно. Вниманието трябваше да се разпростре между две посоки. Също така участниците, които действително бяха заинтересувани, останаха и ние продължихме, въпреки обратната реакция в началото на уъркшопа. Беше предизвикателно да разрушим стената. Проведохме много интересни дискусии по този проблем с хората, които останаха. Ние научихме повече за манталитета на студентите полицаи и техните основания да вършат тази работа. Те, навярно, знаят повече за това, как да предотвратяват насилието, вместо да се занимават с резултатите от насилието и това може да бъде използвано от тях в бъдещата им работа. Атмосферата беше интересна, тъй като те участваха в уъркшопа облечени в полицейските си униформи. В началото бяхме даже малко поуплашени, но поне нашият респект към полицията като професия се увеличи.
Уъркшопът не се проведе така, както те помислиха в началото, тъй като смятаха, че темата е твърде обичайна за тях. Обаче обратната информация в края на уъркшопа демонстрира, че е разкрило много нови страни и им е показало как да правят промени. Тази група много разговаря за важността на семейството. Пирет и уъркшопа с детските учителки Записала съм си, че групата е много голяма (34 души), така че беше доста трудно да се направи връзка с всеки. В групата имаше трима лидери, двама изглежда бяха представители на групата и отне известно време да накарам останалите членове да се изказват. Усетих също, че имаше конфликт между лидерите, така че внимавах да не им позволя да принизят ролята на Жокера. Другият минус беше, че непрекъснато се тревожех за времето. Трябваше да прекратя някои от дискусиите преди да са приключили заради времето. Нямахме възможност да вникнем дълбоко в проблемите, така че остана чувството за повърхностност. Групата се интересуваше от темата и беше отворена за нови идеи и техники. Мисля си, че една от причините да харесат по-игривите техники беше, че те се обучаваха за детски учителки. Обратната информация беше много положителна, имаше и някои критични коментарии, които ценя най-високо, защото помагат за моето развитие. Сдобихме се и с много приятен доброволец за Талинския център за поддръжка на деца. Да намерим доброволци беше една от целите на проекта.
Организация – домакин: Културен център “Стари град” Организация-изпълнител: Cedium Жокери: Ивана Йоксимович, Александра Маркович, Йелена Вуксанович Брой участници: 3 мъже, 11 жени на възраст от 20 до 40 г. Участниците са с различни професии, възраст и опит. Някои от участниците бяха студенти, а двама бяха от Словения. Останалите бяха сътрудници на Културен център “Стари град”, музикален педагог, балетен педагог. Това беше еднодневен уъркшоп.
Усещанията по скалата от 1 до 10 бяха различни и предимно ниски, защото хората бяха уморени. Правим кратко представяне на Форум театъра и какво ще правим. жүктеу/скачать 0.58 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|