Приключения във форум театър

Игра на имена. Концентрацията първоначално не е на необходимото ниво, така че на участниците им трябваше малко време да я разберат.

Плодова салата: Представихме тази игра като игра на истината и хората незабавно поискаха да навлязат в по-задълбочени въпроси за себе си. Наистина беше интересно да се види нещо подобно.

Котка и мишка: Беше динамична и бърза, след като разбраха правилата и нивото на участие беше високо.

Намери партньор: Направихме тази игра преди Театъра на образите по групи, защото искахме да формираме двойки за следващата работа.

Театър на образите (индивидуално)

Училище. Работата беше посветена на различието между субективното и обективно наблюдение. Повечето от образите бяха очевидни асоциации с темата, като: четене, писане, и учител пред черната дъска.

Къде живея: Също се работеше върху субективните и обективни наблюдения. По-голямата част от образите бяха представяне на положителната страна на тази тема.

Какъв искам да бъда. Образите бяха идеализирани версии. Веднъж създаден образа, участниците можеше да влизат в него и да създадат нов образ.

Какъв не искам да бъда. Образи на потискане, натиск. В един от индивидуалните образи групата създаде скулптура, която направи безкраен кръг на потиснати и потисници.

Какъв съм. Образите бяха ясни и обикновени. Имаше замръзнала рамка на хора в ежедневни ситуации. Нямаше драматични интерпретации или преувеличения.
Театър на образите (групово)

Какво е хубаво там, където живея? Работата се състоеше в моделиране по двойки. След като всички бяха готови, направихме представяне на всички двойки. Смятаме, че тази част от работата не беше направена както трябва. Трябваше да продължи по-дълго и да даде възможност на групата да навлезе по-дълбоко в темата. Създадените от тях образи приличаха повече на някакви невинни закачки

Какво е лошо там, където живея? Отново моделиране по двойки. Разбрахме, че хората бяха работили по тази тема много по-сериозно и че образите бяха много по-правдиви. Направихме извода, че хората обръщат по-голямо внимание на тази тема, защото това е ежедневието. Навлизаха в тази тема по-бързо и лесно, защото това е нормалното състояние на битието и мисленето. Тези образи ни помогнаха да извлечем темите за пиесите на Форума.

Кръгът

• 
  Агресия
  
• 
  Престъпление
  
• 
  Мръсотия
  
• 
  Оправдания (направи го ти)
  

Направихме празен форум с жокер, защото разбрахме, че да се обяснява, що е Форум театър чрез пример е много по-лесно. Имахме четири групи и те работеха из цялата сграда. Потрябваха им 25 минути да приготвят своите сцени.

Форум 1 беше на тема “Оправдания”. Беше сцена между мъж и жена. Съпругът винаги има някакво оправдание, даже когато трябва да купи лекарство за болното им дете. Пита жена си “Сега ли трябва да го направя? Той е в колата на път за дома си, жената е вкъщи с болното дете.

Форум 2 беше сцена разработваща темата за агресията. Случката беше в началното училище. В междучасието, двама хулигани искат да вземат сандвича от едно беззащитно момиче. Това се случва ежедневно.

Форум 3 беше също за агресията. Много смущаваща сцена с майка и дете, пресичащи на зебра и полицейски офицер, който кара колата си срещу тях. Той е полицай без униформа и когато жената започва да му крещи, той изважда пистолета си и значката си и крещи като луд.

Форум 4 е на тема “Мръсотия”. Ситуацията се развива в жилищен блок. Един от съседите има особеното “хоби” да оставя торби с боклук пред вратите на хората.
Жокериран Форум

Участниците избраха пиеса номер 2. бяхме сигурни, че Форум номер 3 ще спечели най-много гласове, защото реакциите на хората от публиката бяха много силни. Повторихме всички необходими въпроси преди да започнем работата върху тази пиеса. Сцената беше реалистична, всичко беше ясно, и главният герой очевиден. Имаше няколко много различни решения, които задържаха динамиката на работата. Решенията предизвикаха останалите участници различно да реагират и да обсъждат различните предложения. Доколкото хората имаха свое собствено мнение, те искаха да чуят и обмислят мотивациите на другите Отнасяха се с уважение към чуждите решения. Например, един от потисниците каза, че едно от решенията е истинско радикално решение и че потиснатото момиче е променило всичко за няколко секунди. Приключихме с решението, което всички казаха, че е най-добро. Решението предизвика много въпроси и нови теми. Накрая работихме върху промяна на жанра: музикален, анимационен, театър на ужасите и опера. Нямаше необходимост да се добавят нови сцени или да се правят много промени, защото беше много ясно и структурирано.

Накрая групата отчете много по-големи числа по скалата на чувствата, отколкото когато дойде. Групата беше смесица от различни възрасти и това е важен фактор в този вид уъркшопове. Все пак, всички бяха доволни от работата. Отбелязахме също така, че сцените , които видяхме, бяха много добри и че сме благодарни за тяхното сътрудничество и участие в тази еднодневна сесия.

Играхме “Сава рака”, една версия на Же же Кулае, защото е динамична и беше един добър начин всеки да приключи с добро настроение и изпълнен с положителна енергия.

Считаме, че протичането на уъркшопа беше естествено и спокойно, както участниците ни казаха след уъркшопа. Сътрудничеството между нас тримата беше гладко и нямаше съперничество, инструкциите бяха ясни.

Имахме усещането, че цялата първа част направихме автоматично. Така беше, поради това, че театърът на образите би трябвало да има повече време, за да могат участниците да се ангажират повече и да навлязат по-надълбоко в темите и действително да ги обмислят. Забелязахме, че в този модел ставаха твърде много неща. Специално в тази група това не беше проблем, защото някои от хората имаха опит в такъв тип уъркшоп, но за хората без опит в нещо подобно, това би могло да предизвика смущение. Според този модел почивката прави лъжливо прекъсване на работата. Същото става и при някои от игрите, затова решихме да не ги играем.

Всички ние разбрахме, че ни е нужна много по-голяма практика. Когато участваш, всичко ти се струва лесно, но когато трябва да контролираш протичането на уъркшопа, изпитваш много по-голяма отговорност. За това ние би трябвало да имаме много по-голяма увереност в себе си и сила. Научихме се да не контролираме твърде много, а обективно да работим с публиката и с актьорите на сцената.

След уъркшопа разбрахме, колко голяма е работата, която трябва да извършим, не само в тази ситуация, но като цяло.

Ивана: Когато съм участник, аз съм спокойна, защото някой ме направлява, но се плаша от моите лични силни и слаби страни. Когато съм от другата страна се страхувам от чуждите. Все още не знам как да са усъвършенствам, че да накарам останалите хора да се чувстват в безопасност.

Сандра: Имам усещането, че беше прекрасно, когато си сътрудничим в жокерстването, защото мога да се включа в работата от повече страни, отколкото, когато работя сама. Така се чувствам в по-голяма безопасност. Когато работя сама, трябва да се занимавам с куп други въпроси.

Йелена: всяко начало ме плаши, но тази сесия много бързо ме успокои, защото е много по-различно, когато знаеш, че някои стои зад теб, ако направиш грешка или забравиш някоя информация.

Организация-домакин: Група училища в Жункейра

Участниците бяха родители и хора, отговарящи за образованието на децата от детската градина в Жункейра. По-голямата част от тях бяха родени и живеят тук. Това е селски район, със силна религиозна динамика (католици). Много голямо разнообразие от професии. Нивото на образование не надвишава основно училище Работното пространство беше стая от 49 кв.м. за децата от детската градина и добре осветена.
Кръг

Повечето в групата бяха уморени, но с малко изключения, се отнесоха много добре към сесията. Все пак, само двама души показаха много енергия и се самоопределиха като девет.

Игра на имена: Това им хареса и за тяхна изненада, им беше забавно. Плодова салата: Играха тази игра с въображение и много ентусиазирано. Котка и мишка: Малко трудно разбраха играта отначало., но енергично играха. Намери партньор: Избраха двойките си почти веднага, като поглеждаха към хора, с които имат някакви симпатии. Колумбийска хипноза: Хареса ми, въпреки че се стараеха да правят движенията твърде бързо, като затрудняваха движенията на своя партньор.

Училище: Това постигнаха с лекота и създадоха силни образи. Къде живея: Участниците се затрудниха и създадоха образи, които се асоциираха по скоро с техните професии, отколкото с обкръжаващата ги среда. Какъв искам да бъда: Повечето от образите отразяваха техните естетически стремежи. Какъв не искам да бъда: образите бяха противоположни на предишните, като отново показваха твърде голямо внимание за това, как физически изглеждаш. Какъв съм: Тези образи бяха основно свързани с мисловното им състояние. изглежда, че съществуваше общ консенсус и груповият образ беше изграден. След като показаха образите, образувахме направо кръг, тъй като времето напредваше и групата се нуждаеше от вербален изказ.

Участниците очевидно бяха в добро настроение и спокойни, и избраха по-големи числа.

Предложихме да помислят за ситуации, които създават потисничество. Първо индивидуално, а после по групи, които после да решат за обща тема. Участниците създадоха три групи, като всяка от тях представи много експресивни образи. След това предложихме да направим игра по желание и това беше играта на Възел. На всички достави огромно удоволствие.
Сесия 2

Кръг

Игри

Групата слушаше внимателно нашите обяснения за методологията и целите на Форум театъра. Предложихме на участниците да подготвят форума, на основата на образите, които бяха създали предишния ден.

Форум 1: Той изпрати много силно послание за домашно насилие. Главният герой беше алкохолик – съпруг и баща. Актьорът се придържаше към характеристиките на алкохолизма и ситуацията на потисничество беше видима и ясно разбираема.

Форум2: Ситуация в данъчната служба. В този сценарий данъкоплатците бяха потиснатите действащи лица, които зависят от добрата воля на данъчните служители.

Форум 3: Домашно насилие. Този сценарий не беше представен много ясно, тъй като участниците бяха твърде ентусиазирани и изгубиха структурата на сюжета. Това доведе до известно смущение и направи ситуацията твърде размита.
Жокериран форум

Участниците представиха самоуверена пиеса около първия форум. Имаше много интервенции около действието и възможните мисли на играчите – техните перспективи и мотивация, последва и добра групова дискусия. Нямаше, обаче, консенсус. След като разсъждавахме по това, считаме, че преди показването на жокерирания форум, трябваше да създадем нова ситуация, поставена в предишното време, която можеше да изясни сюжета и да обясни първоначалния проблем. Това също така можеше да предостави възможност за по-нататъшни интервенции и решения. По време на жокерирания форум, актьорите и спектакторите си взаимодействаха, спираха действието и задаваха въпроси и правеха аналогии с личните си преживявания. Това ни се стори значително и положително, въпреки неуспеха ни да създадем нужните условия за жокериран форум. Почувствахме, че това ни показва, колко е важно групата да продължи своята работа.

В състоянието на групата имаше значителна промяна. Изразиха своето удовлетворение от участието си в това преживяване и говориха за необходимостта тази инициатива да се повтори.

Играта на кълбо от прежда. Кълбото се размотава и се подава от ръка на ръка, като всеки изказва похвала на човека, на когото го подава. Кълбото се нарязва, като всеки си оставя парче, като спомен от уъркшопа. Беше интересно да се види, че двойките, които работеха едни с друг по време на игрите и сесиите за правене на образи, седяха един до друг.

Въпреки факта, че групата не разбра много ясно какво ще прави, тя беше положително изненадана от работата, която предизвика голям интерес и ентусиазъм. Групата беше динамична и взаимодействаше с лекота. Интервенциите свършиха добра работа и отговориха на много въпроси и нужди.

Недостатък беше това, че много от хората в групата бяха много заети, което предизвика постоянното закъснение на някои от тях, въпреки силният им интерес. Сценарият за Форум театър пристигна в един много ангажиран период, по отношение на деловата работа, последван от времето, в което групата беше заета с Коледа. Беше трудно да изпълним сесиите преди края на годината. Несъвместимите графици на работа на жокерите и групата също допринесе да затрудняването на изпълнението на графика.

Този вид работа е много мотивиращ и интересен за жокерите, както и за групите и е добро начало за по-добро разбиране на самите нас. То може да генерира промяна на отношенията и поведенията, и тъй като много хора живеят изолирано, този вид интервенция е много важен за подобряване на комуникациите.

Почувствахме, че е има огромно значение да бъдем фасилитатори в тази работа и да извършим тренинга. Беше много уморително и малко се борехме с времето, защото работните ни графици бяха много различни. Това направи организацията на сесиите и последвалите ги размишления, малко трудни. Беше много важно да изпитаме какво значи да бъдеш жокер и да получим възможност да практикуваме това, което сме научили, като винаги си давахме сметка, че неочакваното е константа, а гъвкавостта е предпоставка.

Изабел Лил, Изабел Морейра

Румъния

Форум Театър Караван

Обстановка:

Многото случаи, регистрирани от медиите, както и от нашия ежедневен опит, укрепиха схващането, че даването на подкуп е явление. Нещо повече, последните проучвания върху корупцията ни предупреждават, че подкупът е станал нещо задължително.

• 
  86% от румънците са убедени, че живеят в страна, която става все повече и повече корумпирана (Изследване на GfK “Корупционният климат в Румъния” , април 2004)
  
• 
  33% от румънците гледат на подкупа като на естествен житейски аспект (Изследване на GfK “Корупционният климат в Румъния” , април 2004)
  
• 
  Румънците мислят, че най-корумпиранията професионален сектор е Здравеопазването. 35 % вярват, че това е секторът, в който е най-вероятно да се сблъскат с подкуп, следван от |Съдебната система(25%)р Полицията(15%), Администрацията(12%) и на шесто място – Образованието с 2 %. (Изследване на GfK “Корупционният климат в Румъния” , април 2004)
  
• 
  През 2001 г. 88% от младежите са считали, че даването на подкупи е един от най-острите проблеми, с които се сблъскват. (Център за изучаване и изследване на младежките проблеми. Изследване. 2001)
  

Проектът си постави за цел да развие кампания за гражданско образование за разбиране и установяване на дребните корупционни действия, за стимулиране на гражданите да разсъждават върху тях, да показват гражданско поведение, като ги отхвърлят , а също така да насърчават включването на средствата за масова информация при разпространяване на граждански ценности и практики чрез разследване на ситуациите на дребна корупция. Тази кампания преди всичко е насочена към младежите между 15 и 25 години, от градска среда, които са засегнати от това явление както на лично, така ина обществено групово ниво.

Цел:

• 
  Да се информира и да се привлече вниманието на населението между 15 и 25 години към дребната корупция и към ползите от гражданско поведение за нейното установяване и отхвърляне
  
• 
  Да се насърчат журналистите от местните и централни медии да се включват при разпространението на гражданските практики, като отразяват случаите на дребна корупция и публикуват статии които дават ярки примери за гражданско поведение при отхвърляне на дребната корупция. Да информират също така журналистите за начина, по който младите хора възприемат дребната корупция и за разходите, които се правят на ниво домакинства във връзка с нея.
  
• 
  Да информира представителите на професионалните сдружения, които са активни в областите, които са често свързвани с дребната корупция (Здравеопазване, Образование, Правосъдие) за начина, по който младите хора възприемат дребната корупция и за разходите , които се правят на ниво домакинство във връзка с нея.
  

Младежи на възраст между 15 и 25 години.

Представители на професионални сдружения, от областите, които често се свързват с дребната корупция, журналисти от местни и централни медии.

А също така като представления на форум театър в 13 града, кампанията включваше дейности в медиите, издаване на плакати и работа в интернет, публични дебати.; състезания по централната тема. Тя включваше също така и изследване за оценка на разходите за дребна корупция на ниво домакинство.

Финансиране: Европейски съюз чрез програма ФАР – 3-ти компонент: Гражданско образование, Независими средства за масова информация. Фондация КОНСЕПТ с основно внимание върху Форум Театър Караван.

Планирахме да организираме представления на Форум театър в 13 града: Констанца, Браила, Галати, Яши, Брашов, Сибиу, Клуж-Напока, Тимишоара, Плоещ, Крайова Таргу Муреш и Букурещ. За да постигнем целта решихме да работим заедно с Театъра за деца и юноши “Ариел”, който не само е преуспяващ младежки театър, но също така и организация домакин на фондация Драмафест. Това беше умно решение, като се има предвид, че неговият екип се състои не само от много добри театрални артисти, но също така и от опитни фасилитатори на Форум театър (някои от тях като членове на Фондация Драмафест взеха участие в пет-модулен международен тренинг, а именно в проект ECU-Net).

Театърът за деца и юноши “Ариел” подхожда към темата за дребната корупция чрез представления на Форум театър, на основата на факти от ежедневието, които изискват активната интервенция на публиката за да се разреши проблема. Представленията трябваше да подчертаят последствията от дребната корупция и начините, по които тя засяга, както отделните хора, така и общността.
Създаване на представлението

Създанели на представлението са актьорите Моника Ристеа- Хорга, Рудолф Мока, Адриах Брандус(фасилитатор на Форум театър) и Виорел Мерару (фасилитатор на Форум театър), които работеха под ръководството на режисьора Гаврил Кадариу (фасилитатор на Форум театър) и психолога Елена Мичеу(фасилитатор на Форум театър). Анка Рутеску ни беше ценен консултант, с нейните многобройни длъжности: театрален критик, координатор на художествени проекти с гражданско участие, участник в няколкото тренинга по Форум театър, за които вече споменахме и ,най много като човек, близък на групата. Гаврил Кадариу пое отговорността да бъде жокер , асистиран от Елена Мичеу.

По време на първата работна сесия,ь нашите приоритети бяха физическите упражнения, събиране на информация за цялата кампания, изучаване на материалите, представени от организаторите, консултации по случаите на дребна корупция, отразени от местни журналисти, както и споделяне на индивидуалния опит, касаещ този въпрос.: от подкупа на границата до шофьорската книжка или получаване на повишение в работата. Накрая, след страстни дебати, членовете на групата приеха сценария на темата, която решиха да бъде корупция в областта на здравеопазването.

Структурата на спектакъла беше разработена въз основа на ясни, разбираеми и конкретни насоки.

Институции: Сектор Здравеопазване., Случай(причина дребна корупция): лечение и амбулаторно хоспитализиране, Обкръжаваща среда(местожителство на действащото лице)М градска. Социално положение: средна класа.

Етническа принадлежност: Румънци.

Опитахме се да бъдем колкото си може по-реалистични и в театралния подход към проблема не беше въведен нито един измислен елемент. Действащите лица трябва да бъдат разпознаваеми за до доведат публиката до честен и конструктивен дебат. Поради характерните черти на целевата публика, главното действащо лице на спектакъла на Форум театър е млад човек, чиято възраст е около 20 години.

Основната формула претърпя няколко вариации, като се взимаха под внимание местният колорит, конкретните случаи, сигнализирани от журналистите в местните медии, както и случаите, които подчертаваха различията между градовете и културните сфери, като се подчертаваха устно предаваните социални рефлекси, които са свързани с принципите насърчавани в семейството и общността. Макар, че селското население не бе взето предвид, ние се съобразихме с различията между градското и селското отношение към подкупа. Избраната тема също така имаше преимуществото да бъде до известна степен всеобща, което улеснява появата на други примери, както и на възможност за интерполация на причините, въздействието и решенията като цяло. Спектакъла беше кръстен “Болното място”, една фраза, която на румънски, освен своето истинско значение, намеква също, че има”нещо гнило в Дания”.

И накрая, ние приехме следното изявление за нашата работа:

“Като разчитаме на своя артистичен опит, но също така и на факта, че някои от неговите членове са фасилитатори на Форум театър,, екипът подхожда към проблема за дребната корупция с помощта на своите специфични методи. Форум театърът е нов и ефикасен начин за общуване, един привлекателен метод за повишаване на общественото разбиране за проблема и включването на обществото в дебати, които подчертават сложността последствията и въздействията на явлението. Сесиите на Форум театър, които предлагаме, са основани на случки от ежедневието и са насочени към постигането на ниво на контекстуализация на феномена, неговите различни последствия, както по отношение на личния, така и на обществения живот.

За да се създаде трайна тенденция за мнение, което е в състояние да задвижи стагнацията или поне ограничаването на този социален бич, нашето представление на Форум театър има нужда да се допре до колкото си може повече аспекти и характеристики на дребната корупция. Ние не можем да не се съобразяваме с факта, че даването на подкупничеството води до още по- лоши форми на отклонение от цивилизованото и демократично поведение, като злоупотребата с власт и случаи на едра корупция.”
Пътят на КАРАВАН

Керванът тръгна на път през един слънчев септемврийски ден, като на борда му бяха организаторите на кампанията, както и сборният екип на Форум театъра, към които се присъединиха Анда Молдован (анкетьор) и Клаудиа Чибелеан (помощник по печата).

Прес-конференция се организираше преди всяко представление. Представители на Фондация КОНСЕПТ, Транспаренси Интернешънъл Румъния, и на Театър “Ариел” информираха медиите и местните власти за кампанията НЕ ДАВАЙ ПОДКУП. Организаторите също така даваха данни касаеща сесиите на Форум театър.

Многобройните отразявания в медиите представляват доказателство за начина, по който се развиха нещата, как то бяха възприемани и разбирани. Ще илюстрираме това с цитат от статия в едно списание за култура:

(...) в една съботна вечер, в дома на семейство Попеску, докато преглежда вестника, бащата на 17 годишния юноша разбира, че синът му, Адриян, куца. Въпреки че Адриан казва, че това е само раничка и няма нужда да ходи в болница, в края на краищата, в 23 часа в събота, през нощта не е най-доброто време да се пътува. Бащата се безпокои и повиква семейния лекар. Последният е на сватба. Затова, нуждаейки се от някой компетентен човек, който да реши проблема, бащата се обажда на един от хората, които познава в болницата. Сестра Нути го изпраща в болницата при сестра Анишоара. Така започва цяло приключение. Списъкът на подкупите е разтворен. За да влезе в болницата, те трябва да минат през портата. Първия човек, с който се сблъскват е портиерът. И той първи взима такса. В противен случай, няма да разреши на Адриан и баща му да влезнат. След като са влезли в болницата, жената, обслужваща асансьора, която плете, е следващата, която ще си играе на честен служител. И тя добре играе, докато стигат до парите. След като получава от Попеску старши определена сума пари, тя оставя настрана своята честност за малко и ги откарва с лифта на петия етаж. След като, най-накрая, са пристигнали при г-жа Анишоара, те се надяват, че проблемът им ще бъде разрешен от доктора, професор. Но дежурството на сестра Анишоара е свършило; причината все още да не си е отишла е, защото тя гледа любимата си сапунена опера. Чака да види, дали двамата главни герои накрая се женят или не. Разбира се и тя прибира своята такса, само защото е поговила с бащата и сина и е идпратила последния до лабораторията да направи някои изследвания. Именно в лабораторията ние се срещаме болничната лаборантка Даниела, единствената която отказва на бащата на Адиан, когато той предлага пакет кафе. “Вие ме обиждате. Мое задължение е да направя тези изследвания!”. “Сега е късно през нощта, трябва да сте уморена, чашка кафе ще ви дойде добре”. “Моля Ви, недейте. Обиждате ме.” Много обезпокоен, бащата взима пакетчето кафе и изчаква резултатите от изследванията на момчето. След като са готови, Адриан и баща му се връщат на петия етаж, за да изчакат професора, който току що е приключил хирургическа операция. Разговаряйки с един пациент, бащата разбира, че сумата, която е готов да плати, не е достатъчна за лекаря, даже, ако проблема на момчето е просто раничка. Този път сестра Анишоара кара момчето да влезе само. Но също така го кара да изпразни джобовете си на масата, за да вземе подкуп, без момчето да разбере, че го дава.

Представлението беше възнаградено с многобройни аплодисменти и младежката публика беше поканена да играе. Всички спектактори стигнаха до извода, че за един обикновен цирей не трябва действително да се ходи в болница в събота през нощта., в 23.00 часа. Единствения правилен начин да се реши този проблем е да се отиде до Бърза помощ, до която да се отиде направо, без обиколни пътища. Освен това, тийнейджерът е седемнайсет годишен, а на тази възраст, би трябвало сам да реши проблема си и да отиде в болницата сам, без баща си.

Представлението е повод за стимулиране на някакви дебати и за търсене и, възможно, намиране на решения за разрешаване на ситуацията.(...) МИХАЛЕА ФУЛГЕАНУ-МАТЕИ. Аргес, месечно списание за култура, брой 10, октомври 2004 г.
По време на кампанията

* Керванът НЕ ДАВАЙ ПОДКУП стигна до град Клуж-Напока на 10-ти септември 2004 г. Поради хубавото време, спектакълът “Раната” стана сцена от Невидимия театър, който се състоя на площад “Унирии”.

* По време на кампанията уебсайтът www.nudaspaga.ro беше нападнат от хакери.
Анализ на въздействието: Количествена оценка

Керванът НЕ ДАВАЙ ПОДКУП беше организиран в 12 града от страната и в Букурещ. Повече от 3200 души присъстваха на сесиите на Форум театър (младежи, представители на медиите, държавни служители, представители на професионални сдружения). В сесиите на Форум театър се включиха двама актьори, които преди това нямаха такъв опит. Допълнително бяха организирани още 2 педставления в градовете Брашов(2 ноември 2004 г.) и Клуж-Напока(8-ми ноември 2004 г.)л Информационните листовки, изготвени в рамките на проекта бяха разпространени във всичките 13 града, публиката ги търсеше особено в края на сесиите на Форум театър.

Продължителност на спектакъла: 40 минути (7 сцени/представление). Продължителност на дебата: средно 120 минути/дебат.
Качествена оценка

Интервенции: 198 (спектактори)

Често задавани/отговорени въпроси:

• 
  Какво е/какво не е подкуп?
  
• 
  Кога и къде се появява?
  
• 
  Защо да (не) даваме подкуп?
  
• 
  Какви са начините да избегнем предлагането на подкуп?
  
• 
  Защо приемаме подкуп?
  
• 
  Как се чувствам, когато се опитвам да подкупя някого?
  
• 
  Как се чувствам, когато ме подкупват?
  
• 
  Води ли подкупването до по-здрав свят?
  
• 
  Нужно ли е подкупването?
  
• 
  Защо трябва да спря дребната корупция?
  
• 
  Може ли да се забрани подкупването?
  

Идентифициране на проблемите/ повишаване на осведомеността (точно определена).

Съдържането на спектакъла беше подходящо, поради преживяното от участниците, темата беше позната и се правеше често връзка между преките преживявания на младежите и:

• 
  Даването и взимането на подкупи
  
• 
  Подкупването като условие за получаване на медицинска помощ
  
• 
  Натискът на възрастните, които често предлагат подкупи и рискът от социално подражателство
  
• 
  Асоцииране на подкупването с разрешаването на някои проблеми
  
• 
  Подкупването се идентифицира с единствения начин за общуване между бенефициентите и системата на здравеопазването.
  

Съпротива(точно определена)

В много случаи трябва да се изправим срещу защитните механизми като отричане, неодобение, подценяване или рационализиране на проблема. Повечето от регистрираните случаи са сред хора, които са в горната граница на възрастовия интервал (над 30 г.).

За младежите в целевата публика, идентифицирането на подкупа не е проблем. Но техните въпроси са свързани с начина, по който би трябвало да реагират, когато им се поиска подкуп. Изследването на други модели на поведение, извън този за даване на подкуп, повдига също множество въпроси. Защитните механизми се проявяват само при първия контакт с родителската или институционална власт.

Идентификация на главния герой

Чрез регистриране на привързаността на публиката към някое от действащите лица, социограмите показват, че главният герой, в този случай, е младият човек (Адриан), който трябва да се справи с медицинския проблем и трябва да избере между възможността на следва пътя , препоръчан от възрастните, които го заобикалят – които знаят само един начин да разрешат проблема – и възможността да намери други решения.

Идентификация на противника

Приоритетите на публиката, изразени чрез отношение на одобрение или неодобрение към другите действащи лица, противниците, които изпъкват са бащата и медицинската сестра, тъй като те се идентифицират с мощни потиснически елементи.

Отнася се за устното общуване, способността да се изразят емоционалните изживявания и техното познавателно съдържание, както и способността адекватно да се изрази съдържанието на различните роли, изиграни в представлението. Това се отради еднакво в обратната информация, съответно в съгласието или несъгласието на публиката относно действията на героя. Ключовите елементи при оптимизиране на емоционалната и вербална комуникация на спектакторите.

• 
  Структура на сценария
  
• 
  Адаптация на темата към областите от интерес за целевата публика
  
• 
  Автентичност на героя
  
• 
  Гъвкавост на репликите на главния герой
  
• 
  Способност на спектакторите да транспонират текстовете в ролите, като запазват своята мотивацията си и начина, по който разрешават на главния герой да използва тяхното актьорско пространство
  
• 
  Фасилитиране на проекциите на публиката
  
• 
  Отворен финал, включващ многобройни решения
  
• 
  Многостранната роля на жокера като ръководител, анализатор, променлив фактор, фасилитатор и наставник на спектакторите в тяхното изследването на причините, въздействията и решенията при структуриране на действието
  
• 
  Адаптиране на груповите фасилитаторски техники чрез активно изслушване, парафразиране и обобщаване, както и като ефективно управление на хода на дискусиите
  
• 
  Фасилитиране на сесията на Форум театъра по посока на развитие на позитивна групова динамика за публиката
  

Категоризиране на типа интервенция/намиране на решения

Идентифицирахме следните типове интервенция, финализирани като модели на отношение и действие на главния герой. Идентифицирането бе направено чрез прякото въвличане на публиката и чрез заместване на главния герой

• 
  Въставане срещу подкупването (подкупването е кражба, няма полза от нея, не е правилно)
  
• 
  Заместване подкупването със социални стимули
  
• 
  Отказ за даване на подкуп, на който системата ще се противопостави
  
• 
  Привличане вниманието на институциите, които имат властта да санкционират лицата, които искат подкупи
  
• 
  Поемане на отговорността за нашите собствени решения и поведение
  
• 
  Развиване на способността да общуваме с различните власти
  
• 
  Образование и информация за правата на гражданите
  

Обратна информация от актьорите

“Усетихме една млада публика, пълна с живот, която иска да се бори и да намери анти-корупционни решения. Почувствахме обединените усилия на младежите да се борят срещу подкупничеството чрезц информация, образование, отношение, лично участие...След всяко представление чувствахме увереност, че тази кампания е повече от полецна, както и този вид дебати.” Руди Мока, актьор “(Санитар и Пациент)

“Голяма награда за един актьор е да види, че това, което прави, се цени и разбира от младите хора. Това, което правехме, ги караше да говорят за този проблем. В ролята на Бащата, аз винаги исках да престроя и играя отново сцените, с мое участие и на сина ми, когото направо уча да предлага подкуп. Като баща, ми беше неприятна омразата на публиката, но като актьор, това беше голямо изживяване. Искам още!Ч Виорел Мерару, актьор(Бащата)

“Младежите в публиката са красиви , умни и могат да изготвят прекрасни речи. Един момент който ме трогна: а едно младо момиче си призна честно: АЗ СЪМ ПРЕДЛАГАЛА ПОДКУП!, следвайки, разбира се, наставленията на родителите си! Представлението беше наистина добро и енергичната размяна между публиката, жокера и актьорите действаше перфектно..”. Моника Ристеа-Хорга, актриса.(Сестрата, Съветник, Жената на асаньора, Честната болнична лаборантка).
Обратна информация от участниците

“Крайно време е да изягваме даването на подкупи, грешките на нашите родители и на тези, които ни карат да предлагаме подкуп. В тази борба всеки е важен и има съществено значение това, че запазваме моралното си отношение. Когато сме доволни от работата на някой , ние трябва да възнаградим този човек по по-необиден начин, който не включва правенето на услуга. Това ще бъде една добра алтернатива на даването на подкуп. И , разбира се, можем да се усмихваме и благодарим на хората по-често, това помага повече от парите!” Попа Аура, 19 г.

“Смятам, че сцената беше много добре направена и предизвика размисли. Щастлива съм, че румънци са се обърнали към сериозните проблеми, с които обществото се сблъсква. Желаното от мен решение в пиесата е всеки да реши, че системата на подкупа не е от полза за никого. Че даже докторът в някой момент може да има нужда от паспорт или друг официален документ и тогава тя ще бъде жертва на същия проблем, който все пак и тя насърчава. Мога непрекъснато да говоря за това. Благодаря ви много и желая късмет на проекта.” Ерин Мари Оснер, доброволец от Корпуса на мира, 28 г.

“Този, който предлага подкуп е по-виновен от този, който го получава. Всички обвиняват хората, които получават подкупи, но забравят за тези, които ги предлагат и които непрекъснато захранват корумпираните системи. Ако това се прекрати, може би корупцията също ще спре. Много хора ще кажат “Това е единственият начин да се оцелее”, но има много институции, като Националната прокуратура за борба с корупцията, които са в състояние да изкоренят това явление. Ако ние, тези, които искаме да дадем подкуп, се променим, тогава корумпираните също ще престанат да се държат неморално.”

Киприян, 19 г.

Групата доброволци от Средното училище “Раду Негру” взеха участие в пиесата с голям брой спектактори. Отговорите, намерени от тях при участието им във Форум театъра, ги впечатлиха и те решиха да осведомят останалите ученици в Галати за това събитие

Елена Мичеа, Гаврил кадариу, Адриан Брандус, Виорел Мерару (Фондация ДРАМАФЕСТ)

Размишления
Прозрение

От цялата предварителна подготовка и извършената практическа работа, като резултат излезе една уникална и сложна форма”А-Форум Театър”. И стана точно обратното на това, каквото трябва да бъде Форум театърът. Голям успех! Беше още по времето, когато искахме да приложим теорията в практиката, като работихме”по книга”. Ако това е моделът за уъркшоп на форум театър, то трябва да го направим, както е планиран на хартия. Когато си начинаещ, винаги е по-лесно да повярваш в някой друг, а не в себе си. Това беше практика, беше предизвикателство, което ни очакваше. Първото предизвикателство и първата грешка беше Университетът за драматично изкуство в Белград. Мислехме си” О кей, хората няма да дойдат на тези уъркшопове.” Първата сесия обаче, досега е ненадмината по посещение.

Всичко беше наред, до момента, в който участниците гласуваха за сцените, които искаха да бъдат представени на форум. Колежката ми Александра и аз стояхме ужасени, в очите ни се четяха куп въпроси. Беше моментът, в който със сигурност разбрахме, че сме допуснали грешка, защото участниците гласуваха за най-абстрактната сцена. Не че останалите бяха конкретни, но мисля, че и двете по време на гласуването се стараехме да не мислим, “какво ще се случи, ако изберат...”, тази, която избраха. Не можехме да кажем не, даже и да искахме. Сцената започна. Двама младежи играх в сцена за фалшивата и абстрактна игра на сцената, за фалшивото изкуство. Сцената беше тяхна интерпретация за спектакъл, който се приема за изкуство, защото хората, които го представят, знаят как да го направят толкова мистериозен, че хората да не могат да кажат, че е безсмислен, защото се страхуват , че ще бъдат единствените, които не са го разбрали.

Александра и аз стояхме на две разни страни в пространството, паникьосани, вътрешната ни сигнална система още не беше се изключила, но нещо ни казваше”Следвай процедурата, следвай процедурата”. Така че сцената започна отново и ние обяснихме, че сега спектакторите ще правят предложения за нейното изменение. Всичко, което се опитваха да направят, се подаваше от място. Опитваха се да играят като публика, дошла на това безсмислено представление, и вместо силно да ръкопляскат в знак на одобрение, те на висок глас изразяваха своето неодобрение. Опитахме се да направим сюжета по-реалистичен по-личен, но всичките ни опити се провалиха. През цялото време бяхме в шок. Опитахме се да направим по-смислена сцената и по-близка до живота, но не успяхме, защото през цялото време бяхме ужасени, очаквайки края, вместо да се справим с проблема. Моите мисли се бяха съсредоточили върху грешките, като си мислех за всички сцени, които бях виждала преди това. Това беше толкова затормозяващо, че не можех въобще да се концентрирам върху сцената, която се разиграваше пред мен. Ако не бяхме толкова ужасени, може би можехме нещо да направим. Ако сега се случи подобна ситуация, ще знаем как да се справим с нея, именно заради това преживяване.

Решихме да продължим с работа върху един пример за действителна случка, даже и това да не беше планирано. Това бе мигът, в който разбрахме, че е невъзможно да работим по начин, който някой друг е планирал, защото всяка групаима своето собствено време и нужди. Трябва във уъркшопа да има спонтанност, която да върви в посоките, които не си очаквал и това е единственият начин, при който участниците имат възможност да изразят себе си. изведнъж всички участници бяха на сцената, те я променяха, не изчакваха коментариите, те просто навлизаха, без да вдигат ръка или да кажат”Стоп”. Това означаваше, че най-накрая можем да се поотпуснем, защото нашата главна цел беше да им покажем поне част от това, което изпитваме по време на нашите семинари с Форум театър.

В заключителния кръг Александра и аз им казахме, че не сме успели да направим планираното и честно разказахме, какво изпитваме. Те оцениха нашата честност. За наша голяма изненада те поискаха да се върнем отново и да направим друг уъркшоп. За нас това беше най-непредсказуемият резултат. Не можехме и да представим подобна ситуация, но тя се случи.

След този уъркшоп ние разговаряхме с часове за всички направени от нас грешки и за многото неща, които можехме да направим по друг начин. Все пак радвахме се, че го направихме, независимо от страховете си. по-късно можехме да се гордеем със себе си и винаги говорим за този уъркшоп, като чели беше филмова комедия, където двете главни героини – Александра и аз се стараят да направят нещо от тази абстрактна история. Ето как беше създаден А-Форум театъра, по погрешка.

Въпреки, (е този уъркшоп изглеждаше даже като провал, всъщност от него се научихме на много неща. Когато го разглеждаме от тази перспектива, ние за нищо на света не бихме пропуснали тази възможност, макар че по време на този уъркшоп ми се искаше да съм някъде другаде, а не в онази ситуация. Щеше ми се просто да се спася, без да поглеждам назад.

Другият уъркшоп, който премина по същия начин за двама сконфузени фасилитатори, беше по обучение на младежи по темата ХИВ/СПИН. Работех с друга колежка, Ивана, и се опитвах да приложа малко по-различен подход към тази тема. Бяхме работили вече по темата, но имахме проблем, защото познанията на участниците по този въпрос де основаваха на техните предразсъдъци и мнения, без по-задълбочено лично ангажиране. Този път искахме да започнем с театър на образите, който да покаже по-предизвикателни теми от онези, по които бяхме работили дотогава, и това бяха теми преди всичко на основата на секса. Участниците се кикотеха, като чуха темата, но въпреки това, смятахме, че нивото на интереса им като цяло е наистина ниско. Искаха да разговарят помежду си и да коментират извършеното, без действително да се замислят или да вникнат по-надълбоко в същността на проблема.

Д почивката ние бяхме вече изтощени и не знаехме какво да направим за да овладеем ситуацията и атмосферата, която беше доста хаотична. Една жена, която стоеше настрана, се учуди от нашите притеснения, за нея всичко изглеждаше добре. Това не ни помогна, защото в повечето случаи, ако имаш някакво силно вътрешно усещане, не е така лесно да преодолееш рационалното чувство за съмнение. Уъркшопът продължи и участниците продължиха с процеса на създаване на сцените, хаотичната атмосфера също продължи, и двете двете изпитвахме желанието да приключваме колкото си може по-бързо с това, тъй като всичките ни усилия да ги усмирим бяха безуспешни. Когато, обаче, участниците почнаха да представят сцените си, стана очевидно, че зад това истерично държане, се е случило нещо. Една от сцените, изиграна от участниците, беше класическа сцена за нехайни родители, но по-късно дъщеря им разкри тайната си, че е била изнасилена. Те по такъв напрегнат начин изиграха това, че всички, включително и жокерите млъкнаха и това се запази до края. Групата избра за форума тази сцена и включването на спектакторите беше изумително. Това беше нещо напълно неочаквано за нас, като имаме предвид предишната хаотична атмосфера. Спектакторите започнаха да навлизат в сцената и да намират различни решения. След което последва и нещо като сбиване между спектакторите заради различните им мнения. Започнаха да осъждат взаимно действията си и участието си. започнаха да преценяват, дали родителите в реалния живот биха постъпили така и някои от тях не можеха да се поместят от субективния си поглед върху нещата. Казваха”Моите родители никога не биха постъпили така”. За някои от тях наистина беше трудно да видят неща извън собствения си опит, което беше проблем, защото те не искаха даже да чуят каквито и да е било чужди обяснения или за опита на другите. Изумени бяхме от това ниво на участие, но, в същото време, смутени от това, че не знаехме какво да правим с малките групи, които се противопоставяха една на друга.

Опитахме се да ги насочим в конструктивна посока, но отново бяхме твърде объркани за да успеем да организираме ситуацията., която и без това беше много трудна за контролиране. Понякога ги оставяхме за да видим, какво ще се случи, а понякога се опитвахме да създадем нещо като пътека към намиране на различни решения. Но въпреки това, спектакторите продължаваха да съсредоточават вниманието си върху детайлите на сюжета, като се концентрираха върху критиката срещу родителите и желанието им да ги променят. По някакъв начин, това което се случваше във сцената, се случваше и извън нея. Всички забравиха за момичето и нейните чувства и продължиха да се концентрират върху виновниците. И така, едно от момичетата от сцената, която играеше майката, вдигна ръка, решила да каже нещо. Разрешихме и, въпреки че обикновено не разрешаваме на действащите лица да говорят, освен за”спри да помисля” по време на репетиция. Тя каза, че по някакъв начин това е и нейна история, защото има двама приятели, които се намират в ситуация, като тази на сцената. Това ни даде нова перспектива. Спектакторите разбраха, че случката е реална, а не само нещо създадено през този следобед в уъркшопа. Промяната беше видима и участниците продължиха да се включват, като се стараеха да помогнат на момичето. Имаше много интервенции, и с продължаването на сцената, се проявиха много чувства и изглеждаше като чели всеки изпитваше нужда да изкаже своите мисли. Това беше напредък, защото това очевидно ги беше накарало да се замислят, но в смисъла на разбиране на форум театъра, това не беше истинската цел, която искахме да постигнем. Повечето от тях останаха със собственото си мнение, без действително да общуват или да се вслушват в чуждите мнения, мислейки само субективно. Това беше само малка драскотина по повърхността на този голям проблем.

Това което осъзнахме едва след края на уъркшопа беше, че от самото начало това беше единственият възможен резултат, защото в онзи момент, за тях беше важно да имат свое мнение, по-важно от това да слушат останалите или пък нас.Постарахме се да им помогнем по-добре да разберат колко много рай-различни мнения има и колко много различни субективни представи могат да бъдат верни за всеки. Целта е да се излезе от тези затворени субективни представи и да се премине към обективните. Това е една стъпка към действителното разбиране на хората, което би могло вероятно да разреши много проблеми в този свят. Звучи като идеалистична представа, но си мисля, че именно затова имахме тези тревожни усещания за уъркшоповете, които не тръгнаха точно в заплануваната посока и завършиха не така, както се надявахме.

Въпросът е да се стигне до състояние, при което буквално се потапяш в океан от непознати неща. Преодоляваш този първи страх от неизвестното и след това започваш да даваш на хората всичко, което можеш в този момент, без да играеш или да се представяш за човек”който знае всичко”. Учиш се ежедневно, че всеки уъркшоп е стъпка към нов опит. За мен сега въпросът не е в това да направя нова мисловна структура, която да насочва процеса за други хора, а винаги да изграждам комбинация от чувство и рационално мислене, и насочена винаги към изследване. Даже и да не сме успявали понякога, няма правила за това, което вършиш, защото никога не можеш да предвидиш кой ще дойде на твоя уъркшоп, или с какъв опит, или пък с какви субективни представи. Така че винаги оставай открит, прислушвай се и следвай тези недоловими движения в участниците.
Йелена Вуксанович, Cedeum, Белград

Жокери: Александра Маркович, Ивана Йоксимович, Йелена Вуксанович

или

Макар и да звучи така, аз не искам да осъждам, ни най-малко. Разбирам, че това може да се случи в резултат на притежаваното огромно чувство за отговорност към работата във форум театър. То може да бъде и в резултат на идеалистичното чувство за справедливост и стремежа да се победи злото и предразсъдъците в света, използвайки форум театъра като средство, чрез което това да се постигне. В повечето случаи мотивите на практикуващите жокери са благородни и достойни за уважение. Съзнавам също така, че това, вероятно за много практикуващи е неизбежен етап от тяхното израстване и узряване, но все пак същевременно знам, че това не е правилен начин да се жокерира.

По времето на моето обучение за работник във форум театър, се опасявах най-много, и това беше тайна, да не стана потискащ жокер, и това опасение, почти страх, не беше неоснователно. Познавах себе си- моят характер и нрав беше често импулсивен и макар да се стараех да го контролирам в различни житейски ситуации, аз можех да изгубя чувството си такт много лесно. Освен това, в моята нормална, ежедневна действителност, работейки като мениджър, често трябва да ръководя, което в моята практика често означава лидер в мнението и човек който решава проблемите, така че за мен е естествено да насочвам хората към решаване на проблемите, насоки, които те очакват от мен. Това положение изисква на имаш и да държиш под контрол разнообразни ситуации. В допълнение към това, през целия си живот съм била отчаян търсач и борец за справедливост. Така че, в моите очи аз изпълнявах всички критерии, необходими да стана един потискаш жокер и страхът ми имаше реални основания. В същото време имах дарбата, която често е и проклятие, да бъда твърде самокритична и аналитична наред със способността да мисля в перспектива.

Тези две мои вътрешни противоречиви позиции се бореха помежду си по време на обучението ми за форум театър, и този вътрешен конфликт не ми позволяваше дълго време да набера кураж и да взема решение да се пробвам като жокер. В действителност, по време на една от тренинг сесиите, ве днъж се опитах да жокерирам съвместно с мой колега по обучение, но бях дълбоко разочарована от резултата. Иначе форум тренинга ми хареса много и винаги взимах нещата дълбоко присърце, но винаги предпочитах да не бъда жокер, а да изпълнявам други роли в различните форум пиеси, тези на потисник или жертва/главен герой или спектактор. Изпитвах обаче силното чувство че няма да се забавя твърде дълго да взема това решение. В края на краищата, основната ми цел да участвам в обучението за форум театър беше евентуално да стана жокер във форум театър. Знаех, че е много важно да направя истинско жокериране с група, преди да е приключила програмата за обучение.

И така, в края на краищата, този момент дойде. По време на последвалата тренинг сесия в Охрид, Македония, неочаквано бях поставена в положението да бъда жокер. Нямаше да бъде само с моите колеги по обучение, но и пред някои професори, които участваха в друг семинар, който се провеждаше в същия хотел, където се провеждаше нашия тренинг, и които бяха поканени на нашето представяне. Не зная точно как се случи така, че накрая станах жокер. Разбира се аз действително исках това да се случи от няколко месеца преди да се проведе сесията в Охрид. По някакъв начин аз се подготвях за такава възможност, но също така една част от мен беше ужасена и се съпротивляваше на това. Актьорите познават тази двойственост, сигурна съм, че това е същият конфликт, който изпитва всеки актьор преди да стъпи на сцената да играе. Спомням си, че не аз поисках да бъда жокер на пиесата. Някой попита, дали някой има желание да бъде жокер. Тогава ме попитаха, дали не искам да бъда и аз приех. Не си спомням точно пиесата на форума. Спомням си, че беше за тормоз в училище, но не си спомням подробностите. За този разказ, всъщност това е без значение.

Отначало , докато се представяше пиесата и се установяваше сюжета, една колежка ми помагаше, така че при”разчупването на леда” имах подкрепа. Веднага след това, започнах спонтанно. Публиката бълваше коментарии, въпроси и предложения за пиесата – разбира се. Имаше толкова много такива, че нормално би било това да ме затрудни в проследяването им, но не и тогава. За първи път в живота ми, съзнателно си позволих свободата да застана пред група хора, търсещи решения на един проблем, без да бъда засставена да взема веднага собствено решение. И това не ме притесни. В този момент аз разбрах, че понякога, в някои житейски ситуации мога да бъда много арогантна личност,2 която си мисли че винаги имам най-доброто решение. Също така, за първи път в живота ми, аз устоях на автоматичната, неволна, обичайна реакция да изпадам в паника, когато съм изправена пред ситуация, койдето не се вижда посоката на развитие. В резултат на това, аз установих, че съм изоставила съпротивата, която обикновено оказвам, на своите и чужди идеи. Казвах”да” на идеите и коментариите, които идваха от публиката. Веднага почувствах вътре в себе си една ново придобита отвореност. Моето съзнание в този момент беше толкова силно и напрегнато, че можех да следвам публиката, да взимам активно участие при модерирането на разговора и действията, и същевременно да наблюдавам реакциите на собственото си тяло и разум. Тялото ми стана по-отворено и меко, активно и спокойно едновременно. Имах пълен контрол върху дишането си и нервната си система. Наблюдавах за появата на каквото и да е напрежение – физическо, умствено или емоционално и установих, че мога да се освобождавам от него в момента на неговото проявление. Форумът мина прекрасно. Опитаха се няколко наистина ефективни и действени интервенции. Всички бяха много ангажирани с проблемите и се състоя прекрасен обмен на идеи и мнения.

Удовлетворението, което изпитах ото това преживяване не се състоеше в “ Да, направих го”, напротив. Това не беше удовлетворение от това, че съм постигнала успех в нещо. Това беше нещо много по-дълбоко и проникновено. Това беше такова изживяване, което внася ново, изключително качество на вашия живот, изживяване, което те променя. По време на това жокериране аз изпитах един от най-силните и напрегнати моменти на присъствие и мощ, които съм изпитвала през целия си живот дотогава. И все пак, това усещане беше уникално защото не беше просто един миг и не дойде от нищото. Някак си несъзнателно една част от мен го беше избрала и една част от мен го беше направила възможно. Но този момент не беше нещо, което съм завоювала веднъж завинаги. Трябва да се стремя и да работя за него наново всеки път. Там е закачката, никога не можеш да изпаднеш в рутинност. Не казвам, че винаги успявам, но всеки път има нещо, с което да се доказваш и нещо ново да научиш.

Като се връщам към началото на моя разказ за потискащия жокер, като нормално човешко същество ти имаш собствено мнение за пиесата на форум театър, на която си жокер, а като творческа личност разбира се, имаш една или няколко идеи , как да се спре или облекчи представеното потисничество. Но не това е начинът. Когато публиката е предложила и опитала всичките си решения и е очевидно и ясно, че нито едно от тях не е толкова ефикасно и действено, като това, което имаш, ти си длъжен да споделиш с хората своето решение)решения). Но и това не е начинът. Смятам, че човек трябва да осъзнава своята роля на жокер във форум театър. Преди всичко трябва да установиш и да поддържаш неуловимото и ефирно вътрешно равновесие, равновесие между нуждата да се ръководи процеса и контролира публиката и нуждата да и се подчиниш. Трябва да бъдеш етичен и никога не трябва да злоупотребяваш по какъвто и да е било начин със своето положение. В края на краищата, форум театърът има за цел засилването на правата на спектакторите и да им покаже как да избегнат или преодолеят положението си на жертви, той не си поставя за цел укрепването на собственото ти аз.

Устойчивият жокер

Къде е/каква е истинската устойчивост на практическия форум театър?

Когато говорим за устойчивост, ние споделяме една неудобна позиция, поради страха да се изправим пред отговорността по отношение на продължителността и стабилността на нашия проект и инициатива. За да предпазим себе си от възможно прекъсване, което още повече засилва страха ни, създаваме представи, които се предназначени да ни предоставят правилни насоки за стабилизиране на работата, която сме започнали. Всяка от тези представи не само, че не е вечна, но е и априори обречена на временност, поради универсалната ентропия на силата. Представата сама по себе си представлява само една конструкция, която се стреми да стабилизира естествената тенденция в хода на събитията. Една такава конструкция е склонна да коригира определен отклоняващ се ход в тази тенденция на събитията, причинен от “цивилизования” начин на живот, който сам по себе си е изкуствен и напрегнат.

Повсеместната дихотомия между природата и цивилизования начин на живот резултира в девиантната тенденция на събитията. Представата и цивилизованият начин на живот са енергии с един и същи характер. Техният сблъсък няма да донесе енергия. Най-добрият начин по тази причина е да се инвестира в личността.

Човекът се е развивал през различни системи или набори от ценности, които са оказвали влияния и формирали отношения и връзки към околната среда и един към друг. Тази връзка между вътрешния и външен свят на съвременния човек е основано на ценности от убеденост в правотата на различни идеи, което води до нарушение на представите на личността. Човекът, който е убеден в индивидуалните и колективни “истински ценности” е изградил пясъчна кула. Този”дом” отразява един свят от аномалии. Съдържанието на този погрешно образуван свят, като раздразнение, непоносимост, нетърпеливост, антипатия, омраза, антагонизъм, завист, гордост, егоизъм, разрушителност и др. Произтичат от убеждението в правилността на навиците, които са в резултат на света на аномалиите и създаването на лично пространство, което наричаме АЗ. Пространството, когато всяка мисъл обсебва напълно твоето внимание. Това означава, че ти се отъждествяваш с твоя вътрешен глас. Мисълта става тогава изпълнена с усещането за себе си. Това е АЗ-ът, умствената разновидност на “аз”.

Когато разбереш, че в главата ти звучи глас, който претендира да си ти и не спира да ти говори, ти отговаряш поради своето несъзнателно идентифициране с поток от мисли. Когато забележиш този глас, разбираш, че ти си не този грлас, мислителят, а онзи, който го осъзнава.”

Ние сме разпънати на кръст между двата свята, конструирания, който е основан на нашите навици и идеи и съществения, който е извън възможностите на рационалното мислене. За да преодолеем това разпъване между двата свята, е много важно да правим разлика между погрешно образувания свята на аза и реалния/истинския свят, който засега е невидим, скрит от стари навици.

Форум театър, в преки факта, че е вид идея, или че има склонността да бъде идея, ни дава възможност да намерим различни решения на съществуващи проблеми. Той се докосва до света на болката и чрез взаимодействие ни позволява да преодолеем двойственото понятие за добро или лошо. Когато познанието е постигнато, ние вече не сме обзети от мисли за това, как да направим света устойчив, защото вече сме пуснали своите корени в една твърда основа, която е устойчива до момента на естественото разложение. Ако на аза се даде твърде голямо пространство в рамките на работния процес, в изградената илюзия може лесно да се изгуби посоката и от тази дейност няма да има реален ефект.

Предполагам, че всеки деец на форум театър мечтае да създаде екип, който ще бъде сто процентно отдаден на идеята и задачата на форума. Задача, която ще анализира нуждите на хората в социалната среда, “бенефициентите” на официалния език на донорите, и за които екипът ще работи за да създаде идеални условия с достатъчно пари, които ще бъдат вечни. Аз не мисля, че материалните ресурси са най-същественото в устойчивостта на работата на дейците на форум-театъра. По-скоро, благоденствието като материални ресурси е лъже устойчивост, защото потребността от материални ресурси е потребност на аза. Парите и “идеалните условия” са винаги в душите на хората като своего рода мечта, защото стереотипно се мисли, че това са нещата, необходими за устойчивостта на идеите и практиките. Дори и да разполагаме с “идеалните условия”, нас пак ще ни подтиска страхът, че тази създадена конструкция ще се срути. Същественото в устойчивостта на не-илюзорния свят се състои в баланса между разбиране и изживяване на двойствеността.

Инициативата, която е резултат от силни мотиви, се превръща в действие, което продължава. Поради жарта на този мотив, той продължава и продължава и в края на краищата, изведнъж, нямаш нито мотив, нито удоволствие, акумулаторите ти са изтощени. Това е нещо много логично и естествено за нуждата на аза, защото движещата сила е “ИСКАМ ДА НАПРАВЯ” или”Ще ми бъде приятно да работя” или “Моите пари”, “Моето щастие” и т.н. има безкрайна разнообразна върволица от “мои/аз” нужди, за удовлетворение на аза. Когато “мое” се превърне в “наше” и “аз” в “ние”, ние отваряме първата порта към човешката натура от висш тип – кръстопътя на нашите обкръжения и вселенските космически ценности. “Ние” съдържа в себе си взаимна независимост/взаимозависимост. Носи в себе си уважение. “Ние” се бори срещу Единствения. “Ние” е зарядното устройство на акумулаторите.

Можем да обобщим, че за да се постигне устойчивост ни е необходима организация, състояща се от личности, които са взаимно зависими. В тази организация не би трябвало да съществува йерархия, защото такава йерархия подхранва аз-а. Пътят към човешко и демократично дълговечност, който поддържа естествения баланс, може да бъде осигурен сам чрез взаимна щедрост.

Горан Стояновски, Media Artes, Македония

Заразяване на Форума

Форум театър, интеркултура, и педагогика
Интеркултурните практики в Европа започнаха да се развиват през 80-те години на миналия век за да се справим с огромните промени в глобалното общество, предизвикани от голямото придвижване хора по света от Юг на Север. Това е много хетерогенно поле на интердисциплинарни практики, всички целящи да изградят интеркултурни комуникации и смесване. То(полето) има много важно отношение към педагогическата работа. Това се отнася и за Форум театъра. Интеркултурните практики се занимават много и със социалната справедливост, поради много трудните условия, които трябва да преодоляват, когато имат работа с емигранти и бежанци. Тази дейност също е присъща на Форум театъра.

Roma Porto Franco, като организация занимаваща се с интеркултурни практики, се заинтересува от Форум театъра, като продукт на не-западната, пост-колониална култура, способна да се разпростре по целия свят., като отворена практика, подходяща за много различаващи се един от друг случаи. Това е първото ниво, на което Форум театърът на Потиснатите е интересен като интеркултурно явление. Той е интеркултурен в самата си структура. Методът на Боал, разработен в Бразилия, при специфични исторически условия, се оказа способен да регенерира и усили своето съдържание след като дойде до Европа. Когато Боал дойде в Европа, той откри съвършено различен вид потисничество от това, което беше виждал в своята южноамериканска среда. “Ченгетата”, образа на полицаите, избрани да представляват властта и потисничеството, вече не бяха обективни факти, поставени навън,в света. Вместо това те станаха вътрешни реалности и формираха субективната представа за света на европейците. Той нарече този вид потисничество ‘ flics dans la tete’ (“ченгета в главата”) и отбеляза тогава, че даже в ситуации, които е срещал преди, където ченгетата са били определено видими навън, е имало също така и невидими ченгета в главите на хората. В главите им е имало потисничество. По този начин, Театърът на потиснатите е в състояние да се нагоди към много голяма палитра от човешки преживявания в различни социално културни и геополитически условия.

Театърът на потиснатите е често избиран измежду интеркултурните практики с цел да се подобри споделянето на територията на различните общности, да могат бежанците да се адаптират към новите страни, в които пристигат, да накара местните хора да разбират и да се справят в новите конфигурации на техните социални обкръжения и да изграждат нови, плуралистични общности.Тук се намираме на второто ниво, на което Театърът на потиснатите е интересен в интеркултурното поле. Разрешаването на конфликти по демократичен начин и работата с физически игри подобрява между културното общуване.

Третото ниво за преценка на Форум театъра от интеркултурна гледна точка включва възможността за заразяване на неговите практики от други театрални и педагогически практики.

За да илюстрираме това, бихме искали да уведомим за опита на една организация, с която работим, Teatro di Nascosto – “Скрит театър”. Работното им място е във Волтера, Тоскана. През последните седем години Teatro di Nascosto, наред с практикуването на невидим театър, развива и репортажен театър.Това е един оригинален метод който дава публична гласност на народа и пиеси от миналото( кланета, трагедии и др.), които не достигат до медиите и дава възможност на хората, които са минали през драматични преживявания като войни, мъчения, изчезване на членове на семействата, да се върнат отново към живота си. преди две и половина години те основаха Академия за репортажен театър за бежанци и търсачи на убежище. Това е една голяма къща, която е предоставена за тази цел, където хората от Teatro di Nascosto (професионални актьори) и студенти ( бежанци и търсачи на убежище) фактически живеят заедно. В ежедневия процес, историите на техния живот се събират, обработват и след това представят. Много от игрите да подобни или идват от техниките на Боал, за да създадат защитено пространство и освободят участниците от техните психо-физически задръжки. Съзвучието както на методите така и целите с първата и втора част на сесията на форума ни кара да вярваме, че е важно този опит да бъде известен, и че много от дейците на форум театъра които биха искали да опитат форум театъра в подобен интеркултурен контекст, могат да намерят истински ключови решения от тези признания и биха могли да започнат едно истинско сътрудничество.

Анет Хенеман, основател и режисьор на театралната трупа казва:

“Преди всичко, ние трябваше да създадем пътеката н взаимното разбиране, така че да можем да работим с хора, които имат абсолютно различно минало от нашето. Преобладаващата религиозна култура в групата беше обикновено)през всичките тези години) мюсюлманската, но африканската християнска и някои отделни племенни култури понякога също бяха представяни. Всички хора, с които досега сме работили имах зад себе си минало свързано с войни, изгнание или мъчение. Трябваше да намерим начини за работа с хора, които в поведението си показваха механизмите на война и потиснатост, като се бояха да изказват мнение и да кажат какво точно искат, израснали в страни, където човек рискува да бъде хвърлен в затвора или измъчван за това, че е показал свобода на мисълта или действието.

Като се има предвид, че бежанците са предимно мъже и идват от култури с ниско положение на жените, фактът, че ги ръководи жена (продължава Анет, визирайки своето собствено положение на директор, основател и пропагандатор на Академията) може да създаде проблем. Даже хората и да поискат да го приемат, тяхната първоначална реакция може да бъде много силно насочена против тази идея.”

Запознати сме и с опита на група “Communicare Intercultura”, Associazione “Il Muretto”, които работят във Флоренция, където един интеркултурен уъркшоп на Форум театъэр бещше ръководен от двама жокери – мъже (Микеле Редаели и Фабрицио Мартини), обучени от GIOLLI, една от най-големите италиански организации, занимаващи се с Форум театър. Те почувстваха, че няма да бъде подходящо използването на физически игри в този случай, поради присъствието на жени, идващи от ориенталски страни, при които телесния контакт се счита за неприличен. Те разрешиха проблема, като дадоха на всеки възможността сам да реши да участва или не във всяка от игрите. При всеки случай, дали си мъж или жена е много важен фактор при интеркултурния контекст, с който трябва да се съобразяваме.

Друг много важен въпрос е големината на обмена. Отново Анет ни информира:” Научихме песните на всеки един от нас и танцувах с часове всеки ден, което ни даде възможност да научим стъпки и мелодии, напълно различни от нашите. За хората, които се обучаваха, това беше освобождаващо усещане, да си бъде в този момент у дома със своите собствени танци, мелодии и език, без да се притеснява, че не може да говори италиански или английски.” В същото време, интеркултурния физически обмен ни дава възможност да създадем защитено пространство и ни позволява да “де-механизираме” обичайното си поведение. “Създаваме атмосфера, където всички се чувстват свободни и готови да вършат необичайни неща, да изоставят нормалното си поведение , например да си играят като деца или да се превърне на луд от замръзналите рамки, което позволява да бъдат наблюдавани и отразявани действията. Ние осъществяваме физическо обучение, когато работим с физически позиции. Например, работехме върху създаване на физически фотографии, които показваха ситуации от тяхното минало: моменти на война, сватби или на мъчение. Този”театър на образите” се създава от човека, който си спомня това. “Фотографиите” бяха съживени чрез забавени движения и след това беше разказвана историята. Така се стигна до представлението”Изгнание”.

Човек, който е живял в условията на война ще има специална психологична реакция към предателство от страна на приятел. Тази реакция ще е различна от тази на човек, който е предаден в страна без война. Всички, и аз включително, имаме много съзнателни и несъзнателни навици, и това, което забелязвам при този вид работа ) и преди всичко у себе си) е , (е ние се стараем да се променим и да изградим нови навици.

Когато работим в интеркултурен контекст, ние се стараем да помним твърдо, че личностите, които формират групата не са все още общност. Ако работим с имигранти, социалното разположение на местните хора и това на имигрантите е също различно обикновено и те имат много различно жизнено минало. По тази причина, потисничествата са съвършено различни: ченгетата не са на едно и също место. Някои са навън, други са вътре. Ние трябва да търсим общата основа. Това трябва да е първата работа на жокера: да стимулира чрез евристични интервенции създаването на обща основа, която да служи като база за груповата солидарност. Това е тяхната общност. Уъркшопът като такъв и контекстът, който се осъществява вътре в него. Уъркшопът, организиран от “Communicare Intercultura”, където италианци и имигранти работят заедно, показва колко форумът подпомага развитието на собствеността върху проекта, като по този начин провежда формирането на нова общност. “Потисничество на работното място”, първите дни на едно момиче, назначено в хотел и сексуално застрашено от собственика, беше темата избрана от всички, както италианци, така и имигранти.

Всички тези въпроси са важни за процеса на пожизнено обучение, в нашия настоящ и свръх динамичен свят. Сега ще се съсредоточим върху педагогическите последствия от Форум театъра. Можем да представим взаимоотношенията между трите сфери по следния начин: