Приключения във форум театър
жүктеу/скачать 0.58 Mb.
|
Работа по двойки# !! @ @ Сляпо ръкостискане Всяка двойка заема стойка на ръкостискане и замръзва. След това всеки един затваря очите си и с все още неподвижна ръка отстъпва пет крачки назад. Продължават да бъдат със затворени очи, правят пет крачки напред и се мъчат отново да свържат ръцете си. Това може да бъде удължено до десет или двайсет крачки.
Всеки един избира и репетира поредица от около 7 “Нежни докосвания” до неговия партньор Подчертайте, че тези докосвания трябва да са безопасни и комфортни за двамата партньори и да се разпределят от глава до пети и по цялото тяло. На партньорите се дава възможност да репетират самостоятелно докосванията си , така че да станат рутинно познати. След това на партньорите се предлага едновременно да направят своите докосвания до партньорите си. подчертайте, че те трябва да се опитват непрекъснато да извършат своите докосвания без да обръщат внимание на това, какво искат техните партньори да направят. След това на групата се казва да разменят партньорите си, да го правят при различна музика и т.н. След което групата може да работи по тройки, които изпълняват своите докосвания върху което и да е тяло . След това групата се увеличава и завършва с цялата група, ако това се пожелае. Обикновено това се превръща в нещо като чиния с мърдащи спагети. Кръгове # !! @ @ @ Юрта/Звезден кръг Групата, която трябва да се състои от четно число участници се обозначава по кръга 1-2-1-2 и т.н. Хората се държат за ръце и опъват кръга, колкото е възможно. Като се държат здраво за ръце 1 се изпружват навън, а 2 – навътре, след това се изправят и правят обратното. Това трябва да се прави бавно и внимателно и едновременно от всички. Групата трябва да е предупредена да следи за равновесието.
Групата се подрежда изправена в кръг с един човек в средата. За да се излезе от средата трябва да каже името на който и да е друг от кръга три пъти преди този човек да каже своето собствено име веднъж Ако човекът в средата спечели, сменя мястото си със загубилия. # ! @ @ @ Тримата амиго Групата се подрежда изправена в кръг. Въображаемо енергийно кълба се предава по кръга, като се имитира предаването и докато се прави това се крещи “Йеааа!”Посоката на кълбото може да се смени, като се имитира дърпане на юздите и се каже “Обръщай”. Кълбото също така може да се “хвърли” през кръга като се насочва към някой от другите играчи и се каже”Тримата амиго”. Посоченият участник и двамата от двете му страни представят въодушевено мексикански танц с шапки и акустични китари. Човекът в средата може след това с вика”Йеааа!” да продължи играта наляво или надясно. # !! @ @ @ Стъклена кобра Групата застава в кръг, като се държи за ръце. Всеки избира тих шум, който може да издава достатъчно продължително и обучава участниците от двете си страни на “своя” шум и научава техния. След което опипват и запомнят ръцете, които държат. След това всички затварят очи, обгръщат с ръце лактите си и внимателно започват да се разхождат из помещението. Когато са напълно размесени, водещият дава сигнал е всеки започва да издава своя звук и се вслушва за звуците на двамата си съседи. Целта е да се подредят отново в същия ред. Когато си открил един от “своите” хора, проверяваш по ръката, дали това е той, продължаваш да издаваш “своя” звук, така че човекът от другата страна да може да те открие. На участниците е разрешено да отворят очи само, когато са се хванали отново за две ръце. Импровизационни игри # ! @ @ @ Действие с настроение Някой от участниците избира някакво просто действие и почва да го имитира Групата предлага с какво настроение може да бъде извършено това действие. Водещият дава указания на участника, предложил пантомимата да изпълни действието в настроенията, които е предложила групата. Всеки, който иска , може да опита около 3 различни настроения. # # !@ @ @ Разказвачите и куклата Двама разказват история, като се редуват. Участникът, който играе куклата едновременно с тях изиграва разказа. Когато куклата е завършила изиграването на това, което е казал първият разказвач,, тя/той се обръща към другия и казва ”И какво стана по-нататък” и другият разказвач продължава историята. # ! @ @ @ Уестсайдска история Групата се разделя на две и двете групи се изправят в редици един срещу друг. Участник от края на редицата излиза пред и в средата на собствената си редица. Той издава показва ритмични звуци и движения и групата , като ги разучава, се включва в изпълнението. Когато всички го правят в унисон, водачът на групата започва да се придвижва напред, като се изпълняват движенията и звуците. Противниковата група отстъпва при тяхното настъпление. След шест движения, напредващата група се спира. Водачът се връща на другия край на своята редица и участник от другата група излиза отпред. Те показват други ритмични звуци и движение, групата се включва и те напредват с шест движения, докато противниковата група отстъпва. И така напред, назад, докато всеки участник е бил водещ. Това са думите. Правете с тях, каквото искате. Джей, Джей, кулей. Джей куфиса Кофей соланга Чака чаланга Куу едилей Коидиделей.
Процесът, капаните и истинските неща Забелязвам, че напоследък се извършва много работа в групи. Има форуми, здравни инициативи, кампании за сексуално обучение на подрастващите, общински действия, групи по интереси от всякакъв вид, изследователски проекти и общински проекти. Тези групи търсят пътища, по които техните членове да работят съвместно така, че да постигнат своите цели без да жертват своето здраве или разум. Много от тях по тази причина създават групови договори, така, че да работят заедно ефективно и етично. Много, обаче, не успяват да създадат явен договор или споразумение преди да започната работа и вследствие на това се натъкват на много интересни неща. Възможно е да си мислят, че няма нужда да се проверяват нуждите и желанията на всекиго, тъй като мълчаливо съгласие , или пък е възможно да има някой, който би предпочел откъде е дошъл всеки от участниците. Каквато и да е причината, да нямаш групов договор, когато се групата започва своята работа, крие своите опасности. Захарни договори Когато се опитваш да направиш нещо от захар, трябва внимателно да се пипа. То може да бъде толкова крехко, че да се счупи при грубо отношение. Може да стане лепкаво и да загуби формата си, ако атмосферата е твърде влажна или пък да приеме толкова твърда форма, че ще ти трябва чук за да го промениш. В допълнение към тези трудности, към захарта се пристрастяваш и тя става вредна, ако съставлява твърде голяма част от храната ти. Захарните договори са меден капан, в който, за да накараш някой, обикновено най-безгласните хора, да приемат нещо “горчиво”, се предлага голяма буца захар. Например на младежи се предлага ски-екскурзия, но само ако приемат да дойдат в младежкия клуб и да участват в програма против наркотиците. Ако “сладкото” е споделено удоволствие, или честване или признание за постигнатото, това е напълно честно, но ако това е откровен подкуп, започва борба за надмощие,, като всяка една от страните се старае да изкрънка или да измъкне чрез принуда по-голяма полза от другата. Договори като хляба на гномовете Те са наречени в чест на романите на Тери Пратчет, откъдето е взета метафората и би трябвало да са устойчиви договори. Все пак, това е хляб, но в действителност те служат само да те пребият. Хлябът на гномовете е толкова твърд, че неговото основно приложение е като оръжие и подобен договор често се използва при хора, на които обществото е лепнало етикета”лоши”. Договорът на обществото е нещо подобно на “Ако ти повече не правиш”това” , то ние няма да ти правим “онова” л. Другата страна по договора тогава или се съгласява или се бунтува и ако направи последното, фронтовата линия е вече изградена. Пример за такъв договор за споразуменията за изпитателен срок, които, подобно на “хляба на гномовете от оръжейно качество” не се интересуват от въпроса, защо хората действат по определен начин, а само от това да ги принуди да се подчинят. Отровни договори Отровният договор е отровен поради факта, че една от страните знае, че лъже, или за своите възможности или за своето желание да предостави това, което обещава. При предложение да се финансират проекти, ако търсещият финансиране може да напише добро проектно предложение, а осигуряващият финансирането знае, че не разполага с достатъчно пари, е пример за отровен договор. Отровните договори определено нараняват. Символични договори Под символично тук се разбира нещо, което би трябвало да представлява друго нещо, или както аз предпочитам да го тълкувам, “малко заплащане, извършено формално”. Това не е истинското, действителното заплащане. Символичният договор прави формална услуга на демокрацията, споделянето на властта, равенството и реалността. По определение, това не е действителен договор, поради което е без значение и на него не може да се гледа сериозно. Символичният договор обикновено се сключва набързо и също така набързо се забравя и не съдържа онзи съществен елемент, съгласието на всички, които касае. Истински договори Договорът е за да се създаде колкото може по-голяма сигурност за хората, които са ангажирани в съвместна дейност. Истинският договор е застраховка на държането и до известна степен предопределя част от бъдещето, защото ще насочва поведението на членовете на групата и поради това ще ги насърчава в движението им уверено напред. Важното в един групов контракт е това, че всеки, който очаква той да ги защити, трябва да е съгласен с него, и да направи своето съгласие още по-истинско, всеки трябва да го почувства , че той е негов. Всеки трябва да желае да допринася в процеса и по този начин да печели от него. При сключването на договора, трябва да вярваш в себе си, когато представяш идеите си, да защитаваш гледната си точка и да изказваш трудностите, които срещаш с чуждите идеи. Ако не вярващ в своята способност да създадеш договор, имаш прекрасния предлог да се измъкнеш като жертва и да обвиняваш другите, когато договорът не работи в твоя полза. Ще знаеш, че това не би могло да бъде истински договор, защото първо на първо, само си се преструвал, че можеш да го изпълниш. Трябва да вярваш, че другите хора са в състояние също да направят договора. Безсмислено е да ги молиш за нещо, което не са в състояние да дадат и няма полза от това да се преструваш, че няма разделение на властта и отговорностите, когато такава има или да се преструваш, че има по-голямо разделение на власт и отговорност от съществуващото. Ако хората приемат договора, но не взимат активно участие в неговото създаване, съществува по-малка възможност да разберат неговата стойност и в по-малка степен ще се чувстват обвързани с него. Ако договорът беше глава кромид лук , на който махаш слоевете един по един, външната люспа представлява листовете хартия, на които той е написан. Точно под него може да е крайният подбор от думи, с които са написани различните части на договора. Там ще са дискусиите за различната формулировка от тези думи. Под тях ще са първоначалните думи, под него идеите и нуждите на хората, които те са поискали да се включат в договора, под тях- срещите между хората за споделяне на собствените идеи и нужди, а в самата сърцевина на лука би трябвало да е взаимното вяра на хората, както в самите себе си, така и един към друг, че биха могли да направят договор. Една бележка за”затрудняването”. Причината, поради която Жокерът понякога трябва да затруднява, обратно на улесняването, е че понякога хората не искат да се занимават с трудни неща. Те по скоро биха си останали при лесните и леките неща и никога да не задават трудни въпроси или да дават трудни отговори, които може да са нужни когато се изпитва силно насилие. Опитът да се спре насилието фактически е трудния избор, тъй като би било много по лесно за насилниците, които се стремят към власт, ако потиснатите правят по-малко усилия и си мълчат за насилието. Би било по-лесно и изисква по-малко усилия да бъдеш по-малко справедлив, така че “затрудняването” може да бъде необходимо. Ана Гифорд Изследване Англия Уъркшоп в затвора Нюхол Жокер: Саймън Латъм На 15 юли 2004 г. Провеждах уъркшоп по форум театър за ИМКА Англия в затвора “Нюхол” във Уейкфилд, Англия. Работата беше насочена към проблема на тормоза, като се обучаваха нарушителки. Уъркшопът се състоеше от 40 момичета на възраст от 16 до 18 години. Момичетата произлизаха от широк периметър на Англия и Уелс. Така че, за да мога ефективно да проведа уъркшопа, разделих крилото на затвора на две групи с които можех да работя поотделно, като използвах и за двете групи един и същи формат. Момичетата в Нюхол се различават много по способности опит. Болшинството идват от бездействащи или безправни общности , а някои имаха известен опит в злоупотребата с наркотици. Започнахме с кръг. Използвам този формат винаги, където е възможно , тъй като той позволява разчупването на задръжките и подпомага развитието на комуникационните умения в групата. Идеята, че кръгът поставя всекиго на равна нога с останалите, проработи добре, особено в среда на потенциално недоверие. Кръгът започна с представянето на всеки пред останалите в групата. След това разговаряхме за числото, с което бихме могли да определим, как се чувстваме и цветът, който би могъл да определи също така това чувство. Групата беше твърде възприемчива към кръга и неговите идеи и болшинството участници бяха честни и се чувстваха добре. Исках момичетата да мислят за това, как се чувстват изобщо, в момента на този кръг и да свържат някакъв цвят именно с това конкретно чувство. Това беше много нова и различна задача за по-голямата част от тези момичета и за тях това беше предизвикателство, не само като социално преживяване, но и като образователно такова. Интересно беше да разбереш, че има момичета, които са самоуверени и изпитват чувство с голямо съответстващо число и избират светли и живи цветове – светло сини , розови и зелени. Аз се върнах към това упражнение и го повторих като последна задача на целия уъркшоп. Това спомогна наученото от девойките да се заздрави, по отношение на това как реагират, откликват и преосмислят едно ново преживяване като това. Играхме на “Бърборене”, като игра разчупваща ледовете, което помогна на момичетата да се почувстват по-удобно , като гледат една на друга без да се обвиняват или осъждат и да се научат спокойно да наблюдават реакциите една на друга. Тази игра е бърза и забавна, което помага да се запази движещата сила на уъркшопа. Играта може също така да открои силните характери в групата, което при изучаване на проблема за тормоза може да бъде много важно. Направихме също така опит да направим играта с последователно прехвърляне на топката. Независимо от това, че тя ни помогна да насърчим разбирането за работа в екип, когато координацията се провали, нивото както на груповата, така и на индивидуалната увереност намаля. Това ни показа, че лошото изпълнение на задачата има видим ефект на нивото на концентрация в групата. Често това се изразява чрез физически дискомфорт или оттегляне от дейността. След игрите последва полагане на договорни/основни правила в кръга. Всяко предложено мнение беше записано на хартия – формат А1. След това го обсъждахме и приемахме чрез гласуване като правило за групата.В този случай прецених, че ако закачим договора на стената, всеки ще може да го вижда и той може да бъде използван като център, на който можем да се позоваваме. Тези насоки ни помогнаха да придадем структурност на цялата сесия, което беше особено важно за тази клиентска група. Използвах театъра на образите за да помогна стимулиране на въображението на членовете на групата. Като използвах ключови думи, разделих момичетата на групи от по 5 и ги приканих да създадат по една физическа картина за всяка дума, която им подавах. Задачата помогна да се насърчи подсъзнателните мисловни процеси за ситуациите, които биха могли да включват в себе си и тормоз. Образите, които те създадоха, бяха на семейства, приятели, училища и тормоз. Помолих ги също така да създадат картини, основани на чувства, страх, болка, обида и съжаление. Това имаше за цел да помогне на групата да свърже ситуациите с действията и чувствата. Това предизвика разнообразни образи, някои от които агресивни, а други пасивни. По-голямата част от създадените от тях картини бяха буквални картини, но една от групите действително направи по-символична картина на”съжаление”. Типът на характера във всяка група оказваше влияние на крайната картина. Например, когато беше поискано да създадат картина на болката, в групата , в която имаше по-самоуверен участник, създаде много агресивно изображение. Всички момичета реагираха положително на задачата и работиха добре в малките групи, като правеха приятелски компромиси за своите финални образи, показани от всички. След като показахме и споделихме своя театър на образите, аз демонстрирах празен форум като използвах форум упражнението за прозорче на будка. Така се създаде платформа, на която можехме да дискутираме проблеми, които засягаха цялата група. Обсъждахме равните права и различното отношение към всеки един от нас, което от своя страна ни даде възможност да говорим за ежедневието в затвора и за ситуациите, които могат да възникнат. Реших да разделя групата на пет и помолих всяка участничка да реши коя история да разкаже на останалите в малката си група. След което ги приканих да изберат една история, която силно е заинтересувала цялата група. Накарах ги да изучат историята, като използват драматичните техники и формата на форум театъра, които вече обясних. Изгледахме подред историите на всички и обсъдихме различните чувства, които те предизвикваха както в участниците, така и в публиката. Интересно беше това, че имаше не само въпроси отнасящи се до техните вътрешно личностни взаимоотношения около тормоза, но и с професионалистите извън и работещи вътре в затвора. Служителите изглежда бяха ключови фигури в представените истории и затворничките усещаха, че както процедурите, така и властта на служителите можеше да бъде нарушена, което по този начин предизвиква “професионален” тормоз. Различията в тяхното отношение от началото на сесията до края беше забележим поради липса на аргументи и обща дисхармония. Успях да накарам всички момичета да работят една с друга, макар че под повърхността имаше проблеми на тормоз в затвора и определено в тяхното крило. Момичетата усещаха че са научили нещо положително както за самите себе си като личности, така и една за друга Мисля си, че това им помогна да разберат къде и защо могат да се случват различия в мнението и усещането, и показа на някои от момичетата по какъв начин техните индивидуални действия могат да провокират негативни чувства. Уъркшопът спомогна също така за разчупването на сковаността, която понякога обкръжава драмата и разказването на истории, особено в среда като тази. Откликът, който усетих, беше едно преживяване, донесло удоволствие и поука. Мисля, че ако можех нещо да променя, бих избрал друга игра за началото. Тази изглежда не успя да задържи тяхното внимание, тъй като на много от тях липсваха необходимите умения да се концентрират. Договорът свърши изключително добра работа в уъркшопа поради естеството на тази група клиенти и средата, в която работехме, в крилото на затвора. Хубаво беше да се припомни на групата участници за какво сме се договорили за за какво беше в края на краищата цялата работа. Това ясно ни фокусираше и никой не изпитваше несигурност по отношение на границите. Ако можех да променя нещо в този уъркшоп, то това би било само работното пространство. То действително не подхождаше и понякога причиняваше проблеми, защото не беше нито удобна нито достатъчно голяма. В идеалния случай аз бих желал да използвам пространство извън крилото на затвора, но това, за нещастие, беше невъзможно. Като цяло, това беше един много положителен уъркшоп с добри и конструктивни резултати, за всички участници. Няколко мнения от момичетата, участвали в този уъркшоп: “Много ми хареса, не очаквах това”. “Никога преди не съм правила нещо подобно и то ми помогна по-добре да разбера някои от момичетата”. “Много беше смешно и това те кара да мислиш за другите хора”. “Никога не съм смятала, че толкова много други момичета са били тормозени. Чувстваш се по-сигурна, когато говориш за това.”
Дания
Брой участници: 14 момчета и 2 момичета на възраст от 11 до 14 години. Присъстваха 7 учители – 4 мъже и 3 жени. Поради училищния график, не всеки ден бяха едни и същи учители. Заведението е за деца, които, по различни причини, не могат да живеят с родителите си. Увредени физически и емоционално, в себе си те носят лоши преживявания, те не вярват на хората, нито пък вярват в самия живот. Много са крехки, уплашени, сърдити и отчаяни и са импулсивни и агресивни в реакциите си и поведението си. Младежите трябваше да подготвят и представят театрална пиеса за пирати. Казах им в началото на уъркшопа, че тези упражнения са предназначени за запознанство и загряване преди да се прави Форум театър, точно като при актьорите, които познават от филмите. Можехме да работим всеки ден само по два часа, защото им беше невъзможно да се концентрират за по-дълго време. Това не е заведение, което използва театъра като част от своята ежедневна програма. Веднъж в годината те правят едно малко представление, така че както децата, така и учителите не бяха запознати с този начин на работа. Кръг Преди първия кръг аз им обясних различните упражнения и игри. В първия кръг ги помолих да кажат името си и число от 1 до 10. Много от тях се чувстваха несигурно и даже да кажат името си им се струваше страшно. Някои от тях казваха презимето си вместо малкото си име. Някои казаха, че са минус 3. Игри Някои от игрите, които играхме. Стоим в кръг с един в средата. Казваш името на някой три пъти, преди той да те прекъсне като каже своето име. Игра на имена. Застанали в кръг, един влиза в центъра, казва своето име с някакво описателно движение, останалите имитират. Тримата амиго. Ирландските дуели. Джей, Джей Куле. Когато казвам върви, вървят, когато кажа спри, спират и т.н. Застанали в тесен кръг, един в средата със затворени очи, слабо побутване. Един със затворени очи, друг с отворени очи води “слепия”. Колумбийска хипноза. Плодова салата. Използвах много различни игри и упражнения и в следващата част ще коментирам игрите, които смятам, че свършиха добра работа и игрите и упражненията, които не успяха. Всеки ден трябваше да бъда много гъвкава и да сменям програмата, ако трябва. Някой ден игрите ставаха добре, на следващия ден децата не искаха да сътрудничат. Избрах първата игра на имена, защото им хареса съревнованието. Познаваха се добре и това беше добро начало. Тази игра им хареса и реагираха на нея положително и без прекъсване Втората игра на имена трябваше да създаде първата връзка между казаната дума и тяхното тяло. Трябваше да импровизират и работят като група. Наложи се да упражнят тази игра няколко пъти преди да я научат, да се почувстват достатъчно безопасно в нея и да пожелаят да участват. “Тримата амиго” беше твърде трудна за тях и изискваше твърде голяма концентрация. Хареса им “Ирландския дуел”, тъй като можеха да я използват при подготовката на пиесата за пиратите. В това имаше логика. “Джей Джей куле” беше голям успех от първия ден. Децата нарекоха пиратския кораб в пиесата Джей джей куле куле.. Намираха го за много смешно и най-много им хареса, защото можеха да крещят репликите, вместо да ги изричат по-тихо, както при други случаи. “Плодовата салата” беше хит. В началото всеки беше плод, после парче плат и накрая едно момче “ Всички, които вярват в Бога да си сменят местата”. жүктеу/скачать 0.58 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|