Приключения във форум театър
жүктеу/скачать 0.58 Mb.
|
|
Успешно направихме импровизиран театър, и на тях им хареса играта, в която всяка група стои в две редици, един участник казва дума на човека срещу него, който повтаря както думата така и начина, по който тя е казана , след което казва друга дума на следващия, който също повтаря и т.н. това упражнение използвахме и за съчиняване на истории. Всички наред казваха по една дума, която се вграждаше в история, която имаше някакъв смисъл. Това упражнение трябваше да ги накара да кажат”ДА”. И накрая, но не по значение, играхме на”като кажа върви, върви; като кажа спри,спри “. При тях тази игра се получи. Те слушаха наставленията, които им давах, което за тези деца може да бъде много трудно.
След първия кръг, сключих договор с тях. Единственото предложение, направено от тях, беше да не се удрят. Те не използваха договора. Когато им напомних за него, отговориха, че нищо не са подписвали. Все пак, по някакъв начин, тъй като за целия уъркшоп имахме само едно сбиване. Театър на образите Само веднъж ни се наложи да направим Театър на образите, но беше много интересно. Думите, които ги помолих да изобразят бяха училище, дете, приятелство. Думата приятелство даде начало на дискусия за това, как да покажеш, че си бесен и сърдит. И как по различен начин показваме чувствата си. Беше интересно, защото момчетата обличаха чувствата си в думи, което обикновено може да бъде доста трудно за тях. Все пак, за тях беше трудно да разберат значението на процеса.опитах се да им го разясня, но въпреки това не им стана ясно. Когато започна дискусията, стана им интересно. Момчетата, които мислеха, че тази работа е тъпа, станаха най-активните участници в дискусията. Като фасилитатор отбелязах, че това може да бъде много добро начало за споделяне, осъзнаване и обсъждане. Макар и да им беше трудно, те започнаха да свързват своите чувства с телата си. момчетата няма навика за такъв тип анализ, но си мисля, че това може да бъде използвано в друг контекст.
Заключителен кръг имахме всеки ден. След няколко дни, смехът свърши и всички момчета се чувстваха по-добре след уъркшопа. Понякога използвахме цветове за да опишем чувствата си. Групата се чувстваше в по-голяма безопасност в кръга. Можеха да използват скалата и те смятаха, че е забавно да играят, а някои от тях действително наистина се самодоказваха. Работеха заедно, казваха Да вместо Не. Поеха няколко риска и успяха. За мен беше голямо предизвикателство да работя с тази група. Един елемент, който не свърши добра работа, беше фактът, че учителите се сменяха през цялото време. Това променяше както структурата, така и енергията на групата. Беше ясно, че отделните учители мат различно влияние върху поведението на децата и някои от учителите бяха по-свободомислещи от другите От този опит научих много. Не познавах много добре децата преди този проект. Понякога ги тласках в посока, в която според учителите нямаше изглед за успех, но всъщност имаше. Отново използвах своята интуиция. Научих се също така да уважавам хората, с които работя и да си давам сметка за границите на техните възможности. Понякога се учудваш, че участниците реагират по неочакван за теб начин, но за да постигнеш високи цели, понякога трябва да се прицелваш по-ниско. В края на проекта бях много уморена, но щастлива и донякъде удовлетворена. Мисля, че тази група можеше да постигне повече и даже да продължи и по-нататък, ако учителите и бяха дали тази възможност. Следващият път, децата знаят някои от игрите. Някои от младежите, които не участваха ме попитаха, дали не могат и те да опитат да направят същото. Чувствам се положително. Уелс
Тези затруднения по различен начин бяха изразявани в групата, така че общият фактор беше самата група. Все пак, от начина, по който някои от групата коментираха “тузарския” произход на едно от момичетата, изглежда по-голямата част от тях не произхождаха от заможни семейства, а при разговорите ни техните преживявания включваха разцепление и нефункционално поведение, душевни разстройства, тежки загуби на близки хора и др. Обратната информация, получена от Алис, показваше, че някои от участниците бяха постигнали отлични успехи в своето самоусъвършенстване, макар че откритото себеотразяване не беше достатъчно. Отчасти това се дължеше на това, че някои от членовете на групата бяха по- скоро насочени към проекта, отколкото да участват по свой избор. Отново според Алис те не бяха се занимавали с форум театър преди. Взимали са участие в създаването и поставянето на представления за публика. Тази събота, всички от групата участваха като доброволци за сметка на свободното си време.
Началният кръг попита за името, чувствата по скалата 1-10 и защо си взел решение днес да дойдеш. Избрах името отчасти, за да науча имената на хората и отчасти защото това е полезна диагноза за задръжките в участниците. Всички тези младежи имаха възможност да кажат имената си, макар и някой доста-по високо от останалите. Избрах числото, защото исках да ги накарам да обмислят и оценят собствените си чувства. Освен това, ако в бъдеще продължа да работя с тази група, аз ще продължа да ги карам да го правят, защото един от знаците за повишена емоционална интелигентност е способността да познаваш и разбираш собствените си чувства и това е умение, който се доразвива чрез практика. Доста от членовете на групата дадоха отговори, които бяха реално невероятни суперлативи от 10 или 1. по време на последния кръг отговорите бяха очевидно по- обмислени. И накрая, исках да чуя техните отговори на въпроса”Защо?”. Много от тях казаха, че са там , защото Алис ги е изкрънкала да дойдат, а след това оттеглиха това изявление и казаха, че са там, защото ги е заинтересувало. Може искаха да ме поставят на мястото ми “Тук сме, защото тя ни накара да дойдем” или пък просто дразнеха Алис, а след това решиха да променят изявлението си дали от съчувствие, дали от страх. Само малцина от групата намериха за възможно да се изразят откровено и убедено. Повечето се отклоняваха от истинските проблеми като подмятаха закачки или като потискаха истинския израз на чувствата си. това стана очевидно, когато търсехме теми за пиесите на форума.
След това играхме играта “Три пъти името”. Играта им беше позната от работата, която бяха вършили с Театър Шърман, макар че се наложи да им припомня правилата, и при все това, играха с радост. Приемаха”загубата” доста добре, макар че все пак имаше доста”отиграване” от страна на търсачите на внимание и предпазливост от страна на по-срамежливите членове на групата. Сменях всяка игра, преди те да поискат това, защото ми се струваше важно да не оставям тази група да скучае. С. се противопостави на приключването на играта. Имате ли стая? Участваха добре, след като научиха играта, като свободно сменяха местата си и крещейки “Милото мече”. Тъй като имаше доста дърдорене , голяма част от което със сексуален оттенък, предпочетох “имате ли стая?” и “милото мече” пред “котето иска ъгълче” и “виждал ли си козинката ми? “,защото не исках да губим време с устните реакции на тези фрази. След това разиграх “избери место”, която не бях планирала, но я избрах, защото исках да направя с тях нещо по-екстремно от”бомба и щит”, както бях решила първоначално. Ни исках да ме смятат за напълно ”защитена|” и предсказуема, така че им дадох да направят нещо по-предизвикателно. Направих го, защото исках леко усещане за крайност и “Какво още ще ни накара да направим? Членовете на групата силно взаимодействаха физически помежду си, и харесаха екстремния контакт и контролираната сила на действието. Те изиграха втория рунд с решителност и наистина искаха да “спечелят”, така че много от тях не спряха, когато надух свирката и продължиха да се bорят, докато не постигнаха целта си. След това проведохме бързо играта “Джуджета, вещици и великани”. Те познаваха тази игра и не се нуждаеха от фасилитатор за провеждането и, тъй като направо започнаха и си изпълниха”повикванията”. Отначало това малко ме смути, но ги оставих да си продължат играта. Не направихме играта фокусната игра, която бях избрала, защото прецених, че е време да вървим към договора. Групата се беше уморила достатъчно, за да седне и разговаря. Аз не бях убедена, че групата е готова, под мое ръководство, да направи безопасно “ръка на тила”, така че я отложих за по-късно.
Създадохме по-голямата част от договора чрез театър на образите, защото исках да експериментирам по този начин. Поисках от групата един доброволец да създаде образа на това, как НЕ искат групата да работи. Едно момиче създаде образ на много отегчени хора, без всякаква енергия или връзка помежду си. Този образ беше изтълкуван и като хора, които биха искали да не са там, защото губят времето си. от този образ стигнахме до извода , че работата в групата трябва да бъде интересна, забавна и да си струва усилията. Вторият образ беше на насилието и от него ние извадихме заключение, че на отрицателната страна те не искаха насилие, а на положителната страна наистина искаха приятелство. След това обсъдихме по-битови подробности като времето за почивки и след допълнително обсъждане стигнахме до изявлението, че към хората трябва да се отнасяме с уважение. Един от тях каза “Към нас трябва да се отнасяте така, както искате да се отнасяме към вас”, като ми даде прекрасната възможност да отговоря”Точно това правя”. Имаше много въпроси за обсъждане относно начина по който се отнасят един към друг в групата. Много пъти изглеждаше така, сякаш не осъзнават че тяхното отиграване на собствените нужди без да се обръща абсолютно никакво внимание на това, как се отразява това на останалите, по определение беше неуважително. Много често, разбира се, те нарочно се държеха неуважително, което създаваше трудности и от друга гледна точка, защото обикновено ставаше с установен шаблон и “жертва” на този вид неуважение. Реших да направим договора направо след като изиграхме няколко енергизиращи игри. Исках групата да е в състояние да седне и да го обсъди, а някои от членовете имат синдром на дефицит на вниманието, така че ми се стори важно да им дам възможност да уморят телата си, да влезнат в настоящето и да се посмеят. Исках да вкарам в умовете им “химикали на забавлението”. Участниците през по-голямата част от времето пренебрегваха договора, въпреки че процесът на неговото изготвяне спомогна за изкарването на повърхността на някои проблеми на групата, като поведението за привличане на вниманието от страна на някои членове и как това създаваше трудности за останалите да удовлетворят своите нужди. Към тези проблеми впоследствие се връщахме и ги обсъждахме през целия ден.
Когато работата започна да се фокусира около тяхното сегашно положение, членовете на групата се настроиха към това, което правехме. Те все още се шегуваха и от време навреме не внимаваха, но аз използвах съвършено различен стил на взаимодействие от обичайното за тях. Те осъзнаваха, че могат да бъдат изхвърлени от курса, ако създават твърде силно разцепление и че все още има да работят по развитието на своята самодисциплина. Все пак те действително обърнаха много повече внимание на материала тук и сега. Това ме кара да мисля отново, че теоретичните и общите истории са напълно незначителни по сравнение с историите, които са конкретно преживяни и изпитани, когато искаме тези истории да имат терапевтичен ефекти или да променят живота ни. Единични образи Театър. Всички бяха изпълнители и използваха онези техники, които бяха срещали в своята театрална дейност. Разбира се, здравословно е да изразиш себе си и гласът ти да се чуе, но особено, при работа в групи, не като изключиш всички останали гласове. Така че една от задачите на фасилитатора е не само да изгради индивидуалната самоувереност, но също така и усещане за изразяването на другите хора. Училище. Това се оказа много важен проблем за тях. Всички , с едно изключение, показаха негативни образи на училището. С. беше упрекнат за това от Ст., но той не беше готов да бъде достатъчно реалистичен към нас за да ни покаже, каква беше истинската му реакция.след което той говори за това, че е бил”палав” в училище в случай, че някои си беше помислил, че иронията му е истинска. Аз, както не искам да се чувствам. Това отново беше един начин да ги накарам да се замислят за собствените си чувства. Беше трудно да отбележа, кои бяха по-истинските реакции на тази задача, тъй като трима от “приковаващите вниманието” закриха лицата си с ръце с престорени хлипове. Аз, както наистина искам да се чувствам. Това приличаше много на театрален образ – много театрално и екстравертно. Групови образи – Моята работа Обясних, че това е , какво очакват или какво биха желали да работят и ли тяхното главно занимание в момента. Някои направиха изображения на изпълнени с надежда амбиции , а някои на действителни очаквания. Образът на едно от момичетата беше, че току що е родила и получава цветя и поздравления. След обеда родителите и я извикаха и Алис ми обясни дискретно някои подробности от нейния живот. Независимо от това, дали нейното изображение беше съзнателно или несъзнателно избрано, екстремният характер на някои от проблемите в живота й, го правеше разбираем. Оставих този въпрос без коментар, когато правехме разбор, отчасти защото, доколкото ми беше известно, тя може би беше бременна. Радвам се, че постъпих така, защото очевидно нейните проблеми бяха твърде трудни за тази кратка арена. Направих разбор на тези образи като насочих вниманието на групата към взаимоотношенията на силите и вътрешните чувства усещания на характерите. До този момент все още имаше доста кикот и обсъждане на хората в групата, но започнаха да реагират по-истински , когато стигнахме до образите на собствената им група.
Дадохме начало на пиесите от форум театъра след обяд. Започнахме с кръг и устно обясних как действа форум театърът и какво е необходимо за една добра пиеса на форум театъра. Реших да не правя празен форум тъй като времето беше ограничено и създаването на модели беше по-важно. Разказах две кратки истории, които ми се бяха случили наскоро. Една от тях предизвика друга история от едно от момичетата и още една от едно момче. Историята на момичето беше чиста възможност за форум, но тази на момчето приличаше повече на «дъга на желанията». Обясних му, че в неговата история няма външен потисник, без да навлизам в подробности за работата по дъга на желанията, защото нямахме време за такова обяснение. В този момент Алис взе думата и ги попита дали биха искали да изследват някои проблеми в собствената си група, тъй като по време на груповите образи за тях имаше много дискусии. В групата тогава беше показан един от проблемите, където едно от момичетата искаше да се изкаже, но беше надвикана от един от по-гръмогласните действащи лица. Обърнах се към нея и я попитах дали би искала да каже нещо, но тя се беше затворила. Аз веднага коментирах това, като казах, че тя чувства, че не е в състояние да говори в групата и аз виждам точно тук проблем. Попитах момичето, което предложи първата история, за нея удобно ли е историята да бъде подложена на форум и тя се съгласи, така че я помолих да избере хората, които са и нужни да направи пиесата. Тя за малко не включи цялата група в изпълнителския състав, но след като го обсъдихме, тя успя да намали списъка на състава до най-важните лица. Обясних, че за тези цели се нуждаем наистина от група, която да следи нейната пиеса, така че не може да използва всички и това я удовлетвори. За късмет или инстинктивно тя избра шумното момче, между което и мълчаливото момиче витаеше нещо. Когато тази група отиде да отработва пиесата си, аз помолих останалите дали са готови да направят пиеса за някои от проблемите в по-голямата група., “Отиграващата”. Това ги ентусиазира и тихото момиче, както се очакваше, се отвори пред тази много по-тиха група. Алис също работеше с тях. Двете групи работеха скоростно да направят пиесите. Историята на момичето беше завършена доста бързо, тъй като знаеха много ясно, какво иска да покаже. На нея трябваше да се напомня да показва единствено проблема и да не изиграва “щастливия край”, но тя наистина успя да създаде правдива и въздействаща пиеса. Другата група трябваше да обсъди, кои елементи иска да бъдат включени. Накрая, избраният от тях сценарий включваше проблеми с други хора от групата, които не присъстваха на уъркшопа. И все пак, той показваше потисничества, които те искаха да разгледат. Показаха сценарий за пряко потискане на едно момиче от две други. Групата показа епизод, когато е трябвало да се прави кастинг за шоу и две момичета искат главната роля за себе си. Първоначално опитват направо да помолят ръководителя. “ние трябва да получим ролята, ние сме най-добрите, тя е некадърна”. След като ръководителят излиза за малко от стаята, те жестоко и по много особен начин манипулират приятеля на момичето и я избутват. Когато ръководителят се връща, всички напуска и тя остава сама “на сцената”. Аз отивах от група на група и за да проверявам , как се развиват нещата и да поддържам темпото. Всяка пиеса беше подпомогната от жокер при показването. Реших да постъпя така, защото имаше само две пиеси за гледане и изглеждаше по-разумно да се поддържа последователността. Това действително означаваше, че трябваше да бъда стриктна по отношение на времето, и в същото време да съм сигурна, че втората пиеса ще получи своя справедлив дял. При създаването на историята на момичето аз взех участие, така че знаех какво предстои да се случи, но реших да не гледам другата пиеса, докато не я представят пред цялата група. Понякога предпочитам това, защото тогава разбирам по-добре въздействието на пиесата върху публиката, отколкото когато я познавам твърде добре. Разбира се, много по-добра жокерска практика е да бъдеш подготвен като се запознаеш с пиесата, която трябва да се жокерства. В края на тази втора пиеса, публиката слисано ахна, което показа нейното идентифициране със сценария. Историята на момичето беше подложено на форум чрез интервенцията на трима души, двама от които се изкачиха на сцената да променят действието, и един който даде своето предложение от публиката. Той не пожела да се намеси сам, тъй като това означаваше да поеме ролята на момичето. По преди бях забелязала, че другите понякога правеха доста смътни и все пак отчетливи намеци относно неговата сексуалност. Показаните интервенции бяха:
Имаше и други предложения, за които имахме време да обработим, но заключението, до което групата като цяло стигна беше, че затруднението, което е почувствала, е усещано и от други хора и затова не би трябвало да се чувства глупачка. Независимо от това, че предложихме различни идеи, не бяхме сигурни, че налучкахме нещо, което тя би могла да направи. Ползата се състоеше в това, че тя огласи проблемите и провери логиката на собствените си чувства, и че може би, в бъдеще бъде в състояние да гради върху това с известна работа. Другата история беше приета от групата с емоционално и устно признание. Публиката започна да дава имената на хората, които са извършвали насилието и потвърждение за пълната реалност на ситуацията.пиесата получи една по-важна интервенция. В модела, когато изблъскват главната героиня, тя просто излиза, но при интервенцията тя отказа да бъде изтикана и възрази на потисниците. В резултат на това имаше сцена, когато ръководителят се върна и се намеси положително в нейна полза. Посланието беше гръмко и ясно. Ако мълчешком приемаш да те потискат, това ще продължи, но ако откажеш, може да намериш помощ. Заключителен кръг Реших да дам на групата една бърза игра преди заключителния кръг, така че опитахме “Ръка на тила”, която счетох за не съвсем безопасна в началото на деня. Отделих на това малко време и, макар че до края се шегуваха, бяха внимателни един към друг. След това им предложих “Аз падам” и те не допуснаха някой да падне на пода. След малко някои от групата започнаха опити да ”направят номер” на другите и аз спрях играта, защото виждах, че евентуално някой можеше да успее и да се наранят. Направихме финалния кръг и всички го харесаха много. Шумният проведе доста дълъг разговор с мен за своята гръмогласност.”Мислите ли, че съм твърде шумен?”. Бях пряма и му казах, че ще бъде жалко да загуби своята “Радост от живота” и настроение, но би било хубаво да дава на другите малко повече пространство. Щеше ми се да имах повече време за този разговор, ни тогава щях да лиша други хора от внимание, което искахме да избегнем. Кръгът включи едно интересно нещо. Момичето, което разказа историята, каза че нейното число от 1 до 10 е 4 и когато аз показах съчувствието си, тя каза “е, по-добре е отколкото беше. Бях само на 2 тази сутрин.” Не си спомнях да е казвала нещо такова и един от групата я упрекна за това като каза”Тази сутрин ти каза, че си на 10, а не на 2”. В действителност тя не си спомняше че е казал 10, а е запомнила, че се е чувствала 2. това е индикатор до колко по-откровена беше готова да бъде пред групата следобед. След като свършихме, тя се позабави и ми каза, колко много Групата за отиграване означава за нея и как и е помагала повече от година и половина, откакто тя работи с нея, като даде конкретни примери за това, как знае, че се е променила. Едно от момчетата започна деня, като каза, че трябва да напусне в 3 часа , а по време на обедната почивка се обади баща му, който поиска да напусне в 2.30. когато трябваше да обработим моделите, аз му напомних за това и неговата група трябва да мине първа, за да може той да си тръгне, но той отказа, като каза”това е без значение, оставам”. Той беше от най-големите шегобийци, които действително малко подложиха на изпитание нивата на поносимост на хората. Мисля, че той често привлича отрицателно внимание върху себе си, така че струва ми се, че той откликна на стила “Възрастен към възрастен” на уъркшопа. Все още трябваше да им напомням да се изслушват, но не може да се очаква промяна на дългогодишен навик за един ден, но не им пречеше, че им се напомня и го приемаха с достойнство.
жүктеу/скачать 0.58 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|