Роля на неправителствените организации в борбата с престъпленията от омраза

16. Роля на неправителствените организации в борбата с престъпленията от омраза

Диляна Гитева

Въпреки че основна грижа в борбата с престъпленията от омраза има държавата, чрез свята дейност неправителствените организации могат да способстват тя да реагира на това явление своевременно и адекватно.

Редица международни актове, правото на Европейския съюз и българското законодателство предвиждат различни механизми и възможности за участие и сътрудничество с неправителствените организации.

Разпоредбата на чл. 7, параграф 2 на Директива на съвета на ЕС 2000/43/ЕС от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица, без разлика на расата или етническия произход, предвижда задължение на държавите да осигурят на организациите, които имат законен интерес от осигуряване спазването на разпоредбите на директивата, възможността да започнат от името или в подкрепа на пострадалите от дискриминация, с тяхното одобрение съдебна или административна процедура. Наред с това, съгласно чл. 12 от Директивата държавите следва да насърчават диалога със съответните неправителствени организации.

Аналогични са разпоредбите на чл. 9 и чл. 14 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета на Европейския Съюз от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите.

Приносът на неправителствените организации в борбата с престъпленията от омраза може да намери различни проявления: извършване на независимо наблюдение, проучване и докладване за случаи на престъпления от омраза; своевременно сигнализиране, в това число и с цел превенция на такива явления; различни форми на съдействие на жертвите на престъпления (правна, психологическа и друга помощ); застъпничество и настояване правораздавателните органи да извършват обективно, пълно и всестранно разследване на тези деяния; информиране на обществото; популяризиране на международните стандарти за правата на човека; популяризиране на възможностите, които имат жертвите на престъпления от омраза за защита; използване на различни международни механизми за въздействие върху държавата, когато тя не изпълнява или бави изпълнението на международните ангажименти поети от нея да не допуска и да разследва престъпления от омраза; предложения за подобряване на законодателството и неговото прилагане; организиране на кампании за преодоляване на предразсъдъците и дискриминацията, за популяризиране на многообразието, толерантността, постиженията и напредъкът в областта на противодействие на престъпленията от омраза. В много случаи, поради възможността за специализиране в различни области или поради това, че се намират в близост до уязвими общности, неправителствените организации може да разполагат със специфични знания и експертна подготовка, които да бъдат използвани в съвместните им усилия с държавните органи за предотвратяване и разследване на престъпленията от омраза. Понякога самите организации, които са активни в борбата с дискриминацията и омразата или техни представители и активисти стават жертви, поради солидарността, която проявяват спрямо пострадалите от престъпления продиктувани от расови, религиозни или други предразсъдъци.

1. 
   Сътрудничество и работа с органите на наказателно-правната система
   

2. 
   Събиране на данни, мониторинг и сигнализиране за престъпления от омраза
   

Трудностите при събиране на информация за престъпления от омраза имат различен характер и причини. Освен че в много случаи жертвите на престъпления от омраза изобщо не се обръщат за съдействие към правоохранителните органи, то когато все пак има заведени жалби, не се събира и обобщава информация относно мотивите на деянието, когато те са омраза или предразсъдъци, било поради липсата на ясна система за завеждане и разследване на този вид дела, било поради непосочването на индикации от страна на жертвите. Когато жертвата на престъпление от омраза получи съдействие от неправителствена организация, намалява вероятността тази важна характеристика на престъплението да бъде пренебрегната.

3. 
   Подкрепа и помощ на жертвите на престъпления от омраза
   

Често жертвите на престъпления от омраза избират да не сезират полицията с оплакване за извършеното спрямо тях посегателство. Мотивите за това са различни: недоверие в желанието и способността разследващите органи да разрешат техния случай; страх от полицията в резултат на натрупвани през годините предразсъдъци или личен опит; непознаване на езика; незнание, че извършеното спрямо тях деяние се преследва от закона; опасения, когато са чужди граждани, че ще бъдат задържани или екстрадирани; неграмотност; липса на информация към коя институция да се обърнат за съдействие; страх от последващи актове на отмъщение от страна на нападателите, техни последователи или други членове на организацията към която принадлежат и т. н. Във връзка с подаването на жалба до компетентните власти, неправителствените организации биха могли да разяснят на пострадалите важността да бъде докладвано за нападението, да им помогнат да преодолеят страховете и предразсъдъците, които ги възпират да предприемат стъпки за своята защита, да им съдействат да изготвят и подадат жалбата си до съответния държавен орган. Когато жертвата на престъпление от омраза не си дава сметка за естеството на нападението срещу нея, неправителствените организации биха могли чрез различни индикатори да помогнат за изясняване на характера на посегателството. Такива индикатори, наред с принадлежността на жертвата към дадена група биха могли да са: мястото на което е станал инцидентът; жестокостта, с която е извършено деянието, член на една етническа (религиозна, езикова) група е нападнат от представители на друга или такава, за която се знае, че помежду им съществува вражда; жертвата е известен лидер в своята религиозна или етническа общност или е публично известно, че проявява солидарност с проблемите на дадена уязвима малцинствена група. Някои характеристики на нападателите също биха могли да наведат на предположение за характера на посегателството: дали в облеклото им или външния им вид има специфики или символи на определена идеология или група, за която е известно, че извършва нападения от омраза – униформа, прическа, татуировки, аксесоари; обиди, жестове, изявления преди, по време и след инцидента, разкриващи омраза или предразсъдъци към групата, към която жертвата принадлежи или може да се предположи, че принадлежи. Други индикатори, които могат да подскажат, че нападението е от омраза са: датата на инцидента съвпада или е близка със знаменателно събитие свързано с групата, към която нападателите принадлежат или с нейната идеология или важно събитие за групата, към която принадлежат жертвите, нападението е срещу сгради свързани с религията, гробове, училища на отделна етническа или религиозна общност и др.

Неправителствените организации могат да запознаят жертвата с различните възможности за защита, техните преимущества и недостатъци, възможности за прана помощ и претендиране на обезщетение, очаквани резултати, без да създават необосновани очаквания. Те могат да информират пострадалите за действията, предприети по разследването на техния случай.

Макар и ограничена по българското законодателство, съществува възможност жертвите на престъпления от омраза да бъдат представлявани от неправителствени организации пред определени институции. Неправителствените организации могат да придружат жертвите и техните близки при посещенията им в съответната институция.

Освен правна помощ, неправителствените организации могат да предоставят или да съдействат на жертвите на престъпления от омраза да се свържат с лекар, психолог, психиатър, преводач или социален работник; могат да се поддържат горещи телефонни линии за жертви на престъпления. Въпреки ограничения финансов ресурс, с който неправителствените организации разполагат, те могат да предоставят парични или други материални помощи на пострадалите, както и да инициират набиране на дарения с цел подпомагане на жертвите: лечение, възстановяване на унищожено имущество или предоставяне на подслон.

Своевременното и бързо отнасяне на случая до компетентните власти има важно значение както за разследването му (по-ясни спомени на жертвата и свидетелите за случилото се, запазване на веществени доказателства, спешна медицинска помощ на пострадалия, освидетелстване на нанесените телесни повреди), така и за предотвратяване на евентуални бъдещи нападения.

4. 
   Стратегии за борба с престъпленията с дискриминационен мотив и словото на омраза
   

Ако престъпленията от омраза не се отчитат и разследват като такива и съответно властите не събират и не разполагат с информация за тях, съвсем не означава, че те не се извършват или че са намалели. Това което е сигурно обаче е формирането на чувство на безнаказаност у извършителите, усещане за безпомощност и демотивация на жертвите да търсят защита, лишаване на обществото от информация за реалната ситуация и съответно задълбочаване и ескалиране на проблема. Стратегиите за борба с престъпленията от омраза включват изграждането на система за наблюдение и докладване на този вид престъпления от различни институции (полиция, прокуратура, съд, общински и училищни институции), обобщаване и анализ на събраната информация, координиране на усилията на различните институции, в това число и съвместни инициативи с неправителствените организации, повишаване на знанията и информираността, преодоляване на предразсъдъците.

В тази връзка следва да се обърне специално внимание и на едно друго явление, пряко свързано с престъпленията от омраза, каквото е словото на омраза. Чрез похватите на враждебната реч, организирани групи проповядват своята идеология и подтикват към насилие чрез издания, публикации, в това число и интернет, демонстрации и др., отвъд границите очертаващи свободата на изразяване на мнение и свободното слово. На тази атмосфера на насаждане на нетърпимост и омраза към различните би могло да се реагира, в това число и от неправителствените организации чрез образование, опровергаване на изявления с които се пропагандира омраза, разпространявана от ксенофобски и други групи, чиято идеология е проповядването на омраза, както и търсене на отговорност по съдебен ред в това число от медии и политици.

5. 
   Роля на НПО в повишаването на информираността и лобирането
   

6. 
   Правозащитна дейност и застъпничество
   

Неправителствените организации могат да адресират до различни международни организации алтернативни на правителствените доклади, свързани с изпълнението на задължението на държавата, поети по международни договори, да предотвратява и разследва престъпления от омраза и да осигури ефективни вътрешноправни средства за защита на жертвите на тези престъпления. Неправителствените организации също така могат да изразят своите позиции и да представят резултатите от своите наблюдения на конференции, консултации и други събития, организирани от съответните международни органи.

Неправителствените организации могат да съдействат на жертвите на престъпления от омраза, когато те не са получили защита от националния съд да се обърнат за такава към различни международни институции, имащи правомощие да разглеждат индивидуални жалби. Много успешен подход за застъпническа дейност се оказват становищата, изготвени от независими национални и международни неправителствени организации по дела, касаещи важни въпроси на защитата правата на човека.

Решенията и препоръките на международните организации, следящи спазването на правата на човека в държавите, членуващи в тях и обвързващата сила, която се предава на тези актове, дават солидни аргументи за необходимостта и насоки какви мерки следва да бъдат предприети от националните власти с цел изпълнение на техните задължения в областта на правата на човека. На свой ред неправителствените организации могат да се позовават на констатациите, препоръките и решенията на тези международни организации, в своите инициативи за привеждане на националните практики и законодателство в съответствие с международните стандарти за правата на човека.