Обзорен преглед на международните стандарти за разследване и санкциониране на престъпления от омраза

17. Обзорен преглед на международните стандарти за разследване и санкциониране на престъпления от омраза

Динко Кънчев

Като увод в темата може би е уместно да се направят няколко предварителни уточнения. На първо място, за целите на изложението не е нужно да се навлиза в дискусията дали и с какво престъпленията от омраза се различават от други евентуално инкриминирани прояви на дискриминация. Обзорът ще покаже липсата на принципни различия в установените стандарти за разследване и санкциониране и на двете форми на престъпна дейност. Ето защо темата позволява за улеснение двете категории да се ползват равнозначно.

По-нататък следва да се изтъкне, че в момента функционират множество международни институции, занимаващи се с различните проблеми на антидискриминацията. Поради това и поради ограниченията в обема обзорът не може да претендира за изчерпателност; ще се наложи да се подберат най-важните според нас международни организации и органи, чиито актове пряко засягат България.

1. 
   Практиката на Европейския съд по правата на човека („Съдът”, „ЕСПЧ”)
   

В същото време следва да се има предвид, че обхватът на правомощията на Съда не е безграничен. ЕСПЧ е субсидиарна юрисдикция, която може да се намеси едва тогава, когато съответната държава не е съумяла да гарантира основните права на национално ниво. Съдът е компетентен да се произнася по жалби, отправени до него и съдържащи единствено твърдения за нарушения на права, защитени от Конвенцията и допълнителните протоколи към нея. Поради тази причина практиката на ЕСПЧ в областта на анти-дискриминацията се ограничава до прилагането на чл. 14 от Конвенцията, постановяващ, че упражняването на правата и свободите, предвидени в нея, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак. Освен това Съдът е оправомощен да разглежда и жалби във връзка с изпълнението на Протокол № 12 към ЕКЗПЧОС, който урежда общата забрана на дискриминацията, без значение дали дискриминирането е било осъществено повод упражняването на право, защитено от Конвенцията, или не.

България не е подписала и съответно не е ратифицирала Протокол № 12 към ЕКЗПЧОС, поради което за страната ни са в сила единствено стандартите, установени от Съда във връзка с прилагането на чл. 14 от Конвенцията.

Поради своите специфични правомощия и ограничена компетентност ЕСПЧ не е разработвал стандарти, отнасящи се до реализирането на наказателната отговорност в отделните държави-страни по Конвенцията, и по-специално стандарти, свързани със санкционирането на престъпленията от омраза. В същото време Съдът по пътя на тълкуването отдавна е приел, че правата, защитени от Конвенцията, имат и своите процедурни аспекти. Изискването за провеждане на разследване често е било изтъквано от ЕСПЧ като важен компонент от процедурния аспект на редица права и свободи, включително и на забраната на дискриминацията по чл. 14 от Конвенцията. Поради това стандартите, установени от ЕСПЧ, засягат само разследването на престъпленията от омраза.

В поредица от решения Съдът е приемал, че държавите-страни по Конвенцията имат произтичащо от нея позитивно задължение да разследват потенциалната расова мотивация на определени престъпления. В знаковото решение по делото Начова и други срещу България (Голямо отделение, решение от 06.07.2005 г., жалби №№ 43577/98 и 43579/98). Съдът е постановил, че е налице задължение за разследване на възможните расистки мотиви, стоящи зад актове на насилие, извършени от държавните власти, и че пропускът на България да извърши такова разследване е представлявал нарушение на антидискриминационната разпоредба на чл. 14 от Конвенцията.

Стигнал до формулирането на този най-общ стандарт – нуждата от разследване на възможните дискриминационни (в случая расистки) мотиви на престъпленията от омраза, Съдът в Страсбург е продължил нататък, като в решението по делото Начова и други срещу България, а и в други решения, се е спрял на изискванията, на които подобно разследване трябва да отговаря, за да се изпълни повелята на процедурния аспект на чл. 14 от Конвенцията.

При съмнения, че даден акт на насилие, извършен от властите, е бил предизвикан от расистки нагласи, от особена важност е официалното разследване да се извърши енергично и безпристрастно, предвид необходимостта обществената нетърпимост към расизма и етническата омраза да се отстоява постоянно и да се поддържа увереността на малцинствата в способността на властите да ги защитават от заплахата от расистки мотивирано насилие.

При разследването на насилствени актове властите имат задължението да предприемат всички разумни действия, за да разкрият евентуални расистки подбуди и да установят дали в тези събития са изиграли роля етническа омраза или предразсъдъци.

Задължението на държавата да разследва възможни расистки мотиви за даден насилствен акт е задължение за полагане на най-старателни усилия, но не е абсолютно. Властите следва да направят това, което е разумно според обстоятелствата, за да съберат и да обезпечат доказателствата, да използват всички практически възможни средства за разкриване на истината и да вземат напълно обосновани, безпристрастни и обективни решения, без да пропускат подозрителни факти, които могат да свидетелстват за расово мотивирано насилие.

Всяко доказателство за употреба на расистки изрази от страна на правоприлагащи органи по време на операция, включваща употреба на сила срещу лица от етническо или друго малцинство, е силно релевантно към въпроса дали е налице незаконосъобразно и мотивирано от омраза насилие. Когато такова доказателство бъде открито по време на разследването, то трябва да бъде проверено, и ако бъде потвърдено, трябва да предизвика внимателно разследване на всички факти с цел разкриване на възможни расистки подбуди.

Когато представителите на властите са използвали явно прекомерна сила срещу невъоръжени лица, за които са знаели, че принадлежат на етническо или друго малцинство, но които не са представлявали заплаха, това обстоятелство също изисква внимателно разследване относно евентуалните расистки подбуди при прилагането на сила.

Съдът никога не е изисквал въвеждането на особено законодателство срещу престъпленията от омраза, но винаги ясно е изтъквал, че тези престъпления следва да получат от наказателното правосъдие отговор, който да е пропорционален на причинената вреда, дори и когато актът на насилие не е бил осъществен от служители на властите. Европейския съд по правата на човека е приложил тези стандарти по делото Сечич срещу Хърватска (решение от 31.05.2007 г., жалба № 40116/02), отнасящо се за случай на нападение на група „бръснати глави” („скинхедс”), осъществено спрямо лице от ромски произход.

Съдът е подчертал, че при разследването на инциденти, съпроводени с упражнено насилие, държавните власти имат допълнително задължение да предприемат всички разумни стъпки за разкриване на възможните расистки мотиви, за да се установи дали расовата омраза или предразсъдъци не са изиграли роля в събитията. Този подход трябва да се прилага и тогава, когато актът на насилие е бил извършен от частни лица. Според формулировката на ЕСПЧ по делото Сечич срещу Хърватска (решение от 31.05.2007 г., жалба № 40116/02), разследване, което противоречи тези изисквания, и третиране на расистки мотивирани прояви на насилие и бруталност на равна нога със случаи, при които подобни мотиви не са играли роля, биха означавали затваряне на очите пред специфичната природа на действия, имащи особено деструктивно въздействие върху основни права.

Европейския съд по правата на човека никога не е отричал, че практическото прилагане на посочените стандарти може да е свързано със значителни трудности. Но Съдът винаги е подчертавал главното в подхода си към разследването: властите са длъжни да предприемат всички възможни и разумни за конкретния случай стъпки, годни да доведат до целения резултат, а именно – предаването на съд на тези, които доказано следва да носят отговорност за извършени престъпления от омраза.

2. 
   Стандартите, установени от Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността („Комисията”, „ЕКРН”).
   

Комисията е независим правозащитен орган на СЕ, който извършва мониторинг и е специализиран в борбата срещу расизма, расовата дискриминация, ксенофобията, антисемитизма и нетолерантността. От гледище на нейните правомощия актовете на ЕКРН имат препоръчителен и необвързващ характер, но за сметка на това Комисията може да подлага на наблюдение както законодателствата на страните-членки на СЕ, така и ефективността на „другите мерки за борба с расизма, ксенофобията, антисемитизма и нетолерантността”, т. е. може да дава препоръки относно практическото санкциониране на престъпленията от омраза. Казаното обяснява защо препоръките на ЕКРН установяват стандарти не само за разследването, но и за санкционирането на тези престъпления.

Централно е значението на Общата препоръка № 1 на ЕКРН за борба с расизма, ксенофобията, антисемитизма и нетолерантността от 04.10.1996 г. („Препоръката”)⁹⁷, отнасяща се до всички страни-членки на СЕ

По отношение на разследването Препоръката насочва към приемането на национални закони, които:

• 
  да постановяват, че престъпленията от расистко или ксенофобско естество подлежат на служебно разследване (т. е. разследването да се извършва по инициатива на оправомощените да разследват специализирани държавни институции);
  
• 
  да гарантират, че разследването на расистки и ксенофобски престъпления е от първостепенен приоритет и се води активно и последователно;
  
• 
  да предвиждат мерки за събирането и публикуването на точни данни и статистики за броя на регистрираните в полицията престъпления на основата на расизма и ксенофобията, за броя на заведените дела, за причините, поради които за такива престъпления не е било възбудено наказателно преследване, както и за изхода от заведените дела;
  
• 
  да гарантират, че съществуването на начини за бързо и ефикасно разследване и получаване на правосъдие, както и възможността за достъп до тях, са общоизвестни.
  

• 
  актовете на расизъм и ксенофобия да се наказват строго;
  
• 
  осигуряването на по-тежки санкции за тези актове чрез механизмите на националните наказателни закони би могло да се осъществи по два начина: или чрез обособяване на обичайните престъпления в специални по-тежко наказуеми престъпни състави, когато тези престъпления са били мотивирани от расистки и/или ксенофобски подбуди, или чрез определянето на мотивите на дееца, свързани с расизма или ксенофобията, като допълнителни квалифициращи елементи от съставите на обичайните престъпления, водещи до по-тежка наказуемост на деянието;
  
• 
  в съответствие със задълженията, поети от държавите съгласно съответните международни инструменти, устните, писмените, аудиовизуалните и другите форми на изразяване, включително електронните медии, подстрекаващи към омраза, дискриминация или насилие спрямо расови, етнически, народностни или религиозни групи или техни представители на основанието, че принадлежат към такива групи, да се квалифицират от закона като престъпни деяния, което следва да се отнася и до производството, разпространението и съхранението с цел разпространение на въпросните материали;
  
• 
  да се въведат гаранции, че обществеността е запозната със законодателството, насочено против расизма, ксенофобията, антисемитизма и нетолераннтността.
  

3. 
   Стандартите, установени от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа („ОССЕ”).
   

Сбито изложение на стандартите може да се намери в Решение № 9/2009 г. на ОССЕ за борба с престъпленията от омраза, съдържащо препоръки към правителствата на държавите, участващи в организацията.⁹⁸ В рамките на изработен план от 10 точки за борба с насилствените престъпления от омраза, ОССЕ препоръчва на правителствата:

1. 
   да изпращат незабавни, силни, публични и последователни послания, че насилствените престъпления, за които има данни да са мотивирани от предразсъдъци или нетърпимост, ще се разследват най-внимателно и ще се преследват с цялата строгост на закона;
   
2. 
   да приемат закони, които изрично да се отнасят до престъпленията от омраза и които да квалифицират тези деяния в специални престъпни състави, или да предвиждат по-тежки наказания за насилствените престъпления, ако те са извършени поради принадлежността на жертвата към дадена раса, религия или етнос, както и поради сексуалната ориентация, пола, половото самоопределяне, душевните и физическите увреждания или друг подобен статус на жертвата;
   
3. 
   да гарантират, че извършителите на престъпления от омраза ще понесат цялата отговорност според закона, че законите, отнасящи се до тези престъпления, ще са приоритетни за наказателното правораздаване, и че данните за прилагането им ще са надлежно документирани и ще се публикуват;
   
4. 
   да предоставят на полицаите, следователите и прокурорите специални инструкции и всички необходими процедури, ресурси и обучение, за да могат те да идентифицират, разследват и установяват специфичните мотиви на престъпленията от омраза пред съдилищата.
   

4. 
   Организацията на обединените нации („ООН”) и нейният Комитет за премахване на расовата дискриминация („Комитетът”, „КПРД”).
   

Стандартите, установени от МКПВФРД във връзка с разследването и санкционирането на престъпленията от омраза, са обобщени в нейните чл. 4 и чл. 6. Чл. 4 задължава държавите-страни по Международната конвенция: а) да обявяват за престъпление, наказуемо от закона, всяко разпространение на идеи на основата на расово превъзходство или омраза, всяко подбуждане към расова дискриминация, както и всички актове на насилие или подбуждане към такива актове против която и да е раса или група лица от друг цвят или етнически произход, както и предоставянето на каквато и да е помощ за расистка дейност, включително финансирането й; б) да обявяват за незаконни и да забраняват организациите, както и организираните и всички други пропагандни дейности, които подпомагат и подбуждат расова дискриминация, и да считат участието в такава организация или дейност за престъпление, наказуемо от закона. Според чл. 6 държавите-страни по Международната конвенция следва да осигурят на всяко лице в рамките на своята юрисдикция ефикасна защита и средства чрез компетентните национални съдилища и други държавни институции срещу всякакви актове на расова дискриминация, които нарушават човешките му права и свободи в нарушение на тази конвенция.

5. 
   Обобщение
   

1. 
   За разследването:
   

• 
  то трябва да е официално, т. е. да започва и да се провежда служебно от оправомощените държавни органи;
  
• 
  то трябва да започва незабавно, да се ползва с приоритет и да се извършва енергично, всестранно и безпристрастно;
  
• 
  разследващите имат неотменимото задължение да предприемат всички разумни действия, за да разкрият евентуалните подбуди на извършителите, основани на предразсъдъци или нетърпимост;
  
• 
  всяко съпътстващо действие, което може да хвърли допълнителна светлина върху специфичните мотиви на престъпленията от омраза (особено груби изрази, прекомерна употреба на сила и пр.), следва да се проверява най-внимателно и за него да се събират убедителни и надеждни доказателства;
  
• 
  задължението за полагане на най-старателни усилия при разследването не е абсолютно. Властите следва да направят това, което е разумно в конкретния случай и което е годно да доведе до предаването на съд на тези, които доказано следва да носят отговорност за извършени престъпления от омраза;
  
• 
  тези стандарти се отнасят и за случаите, когато престъплението е било извършено не от представители на властите, а от частни лица;
  
• 
  важно е събирането и публикуването на точни данни и статистики за причините, поради които за тези престъпления не е било възбудено наказателно преследване, както и за изхода от заведените дела;
  
• 
  на полицаите, следователите и прокурорите следва да се осигурят специални инструкции и всички необходими ресурси и обучение, за да могат те да идентифицират, разследват и установяват специфичните мотиви на престъпленията от омраза пред съдилищата.
  

1. 
   За санкционирането:
   

• 
  престъпленията от омраза, както и подстрекаването към такива престъпления, дори и да не е довело до тяхното извършване, следва да се наказват строго;
  
• 
  ссобено строго следва да се наказва участието в групи, организирани за извършване на престъпления от омраза;
  
• 
  в наказателните закони да се въведат норми, които да квалифицират тези деяния в специални престъпни състави, или да предвиждат по-тежки наказания в съответни квалифицирани състави на насилствените престъпления;
  
• 
  да се въведат гаранции, че съществуването на начини за бързо и ефикасно разследване и получаване на правосъдие, както и възможността за достъп до тях, са общоизвестни. Обществеността трябва да е запозната със законодателството, насочено срещу престъпленията от омраза.