Общностни стратегии и отношения

18. Общностни стратегии и отношения

Диляна Гитева

1. 
   Стратегии за толерантност в обществото
   

Нетолерантността спрямо етническите, културни, религиозни групи или групи с различна сексуална ориентация води до нарушения на човешките права, унижаване на човешкото достойнство, насилие и дори военни конфликти. Начините за противодействие на нетолерантността включва приемането на закони за защита правата на човека, забрана и наказване на престъпленията от омраза и дискриминацията, осигуряване на ефективен и равен достъп до правосъдие. Образованието и достъпът до информация са други важни инструменти за противодействие на нетолерантността. То най-успешно би могло да промени индивидуалните нагласи и предразсъдъци, страхът от непознатите и различните. Според чл. 26, ал. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека „образованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То трябва да съдейства за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи, расови или религиозни групи …”. Образованието не следва да се разбира само като училищно образование, а като процес, който продължава през целия живот. Образованият и информиран човек прави разлика между факти и мнения и е по-малко вероятно да се влияе от предразсъдъци, стереотипи и манипулации, които са най-силните оръжия на омразата и нетърпимостта.

„Нетолерантността в обществото е сбор от нетолерантността на отделните му членове. Тесногръдието, стереотипите, стигматизирането, обидите и расистките вицове са отделни примери на изразяване на нетолерантност, на която някои хора са подложени ежедневно. За да се борят с нетолерантността индивидите трябва да са наясно с връзката между тяхното поведение и омагьосания кръг на недоверие и насилие в обществото. Всеки един от нас трябва да се запита: Аз толерантен ли съм? Дали използвам стереотипи за хората? Дали отхвърлям тези, които са различни? Дали не виня „тях” за своите проблеми?”¹⁰⁰

2. 
   Ползите от доброто взаимодействие между правоприлагащите органи и различните общности
   

Все повече набира популярност разбирането, че дейността на правоприлагащите органи е услуга, чиито потребители са гражданите и техните организации. За да бъде в съответствие с принципа на недискрминация тази услуга трябва да отговаря на следните изисквания: равен достъп до правоприлагащите органи на всички граждани, равно третиране, зачитащо основните човешки права и равно и справедливо от гледна точка на нуждите, разпределение на услугите и ресурсите между различните общности.

Взаимодействието между правоприлагащите органи и различните общности се налага поради ред причини, много от които са свързани със самите институции: откъсване от нуждите на гражданите; нереформирани бюрократични системи; липса на координация между отделните органи и звена; дублиране на функции; централизиран подход, който не отчита потребностите на общността; разминаване в приоритетите.

Връзките между органите по опазване на обществения ред и общностите на различните етнически, религиозни и култури групи са онези взаимоотношения, които показват, че правоприлагащите органи са в близост до обществото, а не изолирани структури. Тези връзки помагат на правоохранителните органи да идентифицират, предотвратят и разрешат проблемите на общността. Тези връзки са от особено значение, когато трябва да се предотвратят и разследват престъпления от омраза.

• 
  повишаване на сигурността на служителите при работата им в отделните общности (етнически, расови, религиозни);
  
• 
  по-висока степен на удовлетворение и доверие от страна на представителите на малцинствената общност;
  
• 
  по-добра информираност на правоохранителните органи, включително и относно причините за определени престъпления;
  
• 
  повишаване участието на обществото и съдействие при опазването на обществения ред и разследването на престъпления;
  
• 
  утвърждаване на разбирането, че ролята на полицията е на първо място предотвратяване на насилието и престъпленията, и едва след това на разследване на вече случили се инциденти;
  
• 
  по-добра отчетност и прозрачност при дейността на правоохранителните органи;
  
• 
  повишаване на информираността на общността, относно законите, правата на гражданите, правомощията на правоприлагащите органи, действията, предприети от тях за опазване на обществения ред и разкриване и наказване на правонарушенията;
  
• 
  намаляване на страховете и предразсъдъците на представителите на различните общности спрямо полицията и другите правоохранителни органи;
  
• 
  мобилизиране на подкрепата и ресурсите на общността и неправителствените организации за разрешаване на проблеми, в това число и превенция на престъпността;
  
• 
  повишаване качеството и добавената стойност на обществената услуга, която правоприлагащите органи предоставят.
  

3. 
   Идентифициране на общностите и потенциалните лидери
   

4. 
   Идентифициране на успешни техники за справяне с различни ситуации в многообразни общности. Примери за добри практики
   

Като примери за добри практики в работа на полицията и други правоохранителни органи с уязвимите общности и жертвите на престъпления, в това число жертви на престъпления от омраза могат да бъдат посочени:

• 
  създаване на горещи телефонни линии;
  
• 
  обособяване на помещения за прием на граждани и определяне на служители по прием на граждани и работа с жертви на престъпления;
  
• 
  обучение на служители за прием на граждани и работа с жертви на престъпления от омраза;
  
• 
  патрулиране;
  
• 
  обмен на информация с други държавни и обществени институции (медицински заведения, социални служби, отдели за закрила на детето, училища, неправителствени организации);
  
• 
  периодично информиране (обратна връзка) на гражданите жертви на престъпление за развитието по техния случай;
  
• 
  създаване на различни механизми за консултации и сътрудничество с малцинствените общности и техните организации, включването им в процеса на вземане на решения;
  
• 
  търсене на сътрудничество и използване на възможностите на неправителствените организации за провеждане на съвместни инициативи, проекти, обучения и семинари;
  
• 
  установяване на индикатори за измерване на напредъка (вътрешна и външна оценка) и степента на удовлетвореност на гражданите;
  
• 
  взаимодействие с медиите по популяризиране на постигнатите резултати и на инициативи за сътрудничество с отделните общности и неправителствени организации;
  
• 
  насърчаване на кандидатстването и привличане на представители на малцинствени общности в състава на правоохранителните органи.
  

5. 
   Механизми за комуникации между правоприлагащите и правоохранителни органи и многообразието от общности
   

Добрата комуникация с общността е в основата ефективното взаимодействие между институциите и гражданите. Комуникацията трябва да бъде навременна, пълноценна и директна и трябва да бъде насочена към структурите на правоприлагащите и правоохранителните органи на всички нива, към другите държавни органи, особено към местната управа, към медии, към отделните общности и към обществото като цяло. Нейното осъществяването и поддържане изисква енергия, иновативност, разбирателство, доверие и търпение на всички участници в този процес. То изисква активно участие и от страна на общностните лидери и неправителствени организации, населението, религиозните институции и училищата. За да бъде комуникацията ефективна и ефикасна е необходимо да бъде установен механизъм, по който тя да протича. Доверието е основна предпоставка за изграждането на партньорство между правоохранителните органи и общността. В борбата с престъпленията от омраза полицията трябва да изгради сътрудничество с общността и да насърчава предоставянето на необходимата информация. Това може да се постигне като се използват подходите и сътрудничеството на други институции, които предоставят услуги на общността – социални служби, медицински служби, училища. Постигането на доверие и партньорство е продължителен процес, който може да се ускори с оказване на помощ на жертвите на инциденти или престъпления, съдействие за спешна помощ, помощ при разрешаване на междусъседски или семейни конфликти, съдействие на гражданите при упражняване на техните права, охрана на законни събрания на общността, охрана на спорни, училищни и други масови прояви, създаване на модел на поведение и пример за подражание от стана на представителите на правоохранителните и правоприлагащите институции - честност, доблест, смелост, справедливост, отзивчивост, уважение към другите, съпричастност. Благодарение на спечеленото доверие, правоохранителните органи ще имат по-добър достъп до важна информация, която може да се получи от общността. Тази информация може да се окаже полезна не само за разрешаване на случаи, но и за предотвратяване на престъпление и други нарушения, както и за гарантиране на сигурността.

Взаимното доверие не би могло да се постигне, ако правоохранителните органи не се отнасят с уважение към хората и чувствителност към техните различия и проблеми. Употребата на ненужна сила, жестокост, арогантността, неразследването и ненаказването на подобно поведение са най-лесните начини на загуба на доверие и увеличаване на дистанцията с общността.

Изграждането на доверие в по-бедните общности или такива на етнически малцинства протича по-трудно. В този случай страните се изправят пред предразсъдъци и недоверие трупани с години.

Ако полицията желае да спечели доверието на малцинствата тя трябва да въведе ефективни методи на консултации с тях. Тези консултации ще дадат възможност полицията да се запознае с притесненията и приоритетите на общността. Приемането на критики е също необходим и полезен елемент в изграждането на доверие. Провеждането на консултации е добро като начало, но не е достатъчно да се преодолее нагласата, че независимо от разговорите, институциите ще продължат да постъпват както преди. Поради това трябва да се търсят начини на практическо сътрудничество било при разрешаването на конкретен проблем, било в инициирането на съвместни проекти. Проекти насочени към предотвратяване на престъпления срещу членове на групата и повишаване на сигурността на общността биха били особено подходящи.

За да може да се осъществи комуникацията между правоохранителните органи и общността, е много важно служителите да бъдат обучени по въпросите на малцинствата. Най-добре е тези въпроси да бъдат част от общото обучение на полицията. Тези обучения не следва да са само теоретични и информативни, а да имат ясна практическа насоченост. Специално внимание следва да се обърне на нагласите и на усвояването на практически умения и самочувствие за работа в мултиетническа среда. Провеждането на такива обучения с участие на представители на малцинствата и неправителствени организации би било много полезно. Що се касае до нагласите следва да се има предвид, че те често са свързани с предразсъдъци и стереотипи спрямо малцинствата, които съществуват на несъзнателно ниво и обикновено човек заема защитна позиция, когато директно бива „обвиняван” за тях. За някои хора дори е обидно да им се вменяват подобни нагласи. Ето защо към нагласите не трябва да се подхожда по осъдителен начин, а чрез акцентиране на професионалните стандарти и изисквания за поведение.

6. 
   Принципи и методи на културална чувствителност. Умения за общуване
   

Това са принципите и методите, който правоохранителните органи следва да имат предвид, когато работят в мултиетнична среда. Необходимо е те да са колкото е възможно по-добре информирани за особеностите и различията на групата, с която им се налага да работят. Принципите на културалната чувствителност включват служителите да бъдат неутрални, да не съдят и да не заемат позиция, да показват уважение и да признават и ценят различията.

Някои теми, които биха могли да бъдат включени в обучението на служителите за работа в малцинствени общности са:

• 
  история и настоящо положение на малцинствената група, език;
  
• 
  защо е важно да се зачита чуждата култура;
  
• 
  чувствителност и внимание към идеологиите за доминиращи раси и култури;
  
• 
  ролята на правоохранителните органи в обществото;
  
• 
  концепциите за предразсъдъците и дискриминацията в това число и институционалната дискриминация;
  
• 
  същността и проявните форми на расизъм и ксенофобия.
  

• 
  ефективна комуникация в междукултурни взаимоотношения;
  
• 
  управление на конфликти; справяне със стреса и страха в напрегнати ситуации;
  
• 
  начини за справяне с дискриминационното поведение;
  
• 
  професионални стандарти при работа в мултиетническа среда.