Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"
Примери за престъпления с дискриминационен елемент
жүктеу/скачать 1.69 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Полезни ресурси и линкове
Примери за престъпления с дискриминационен елементСлучаят ,,Матю Шепърд” (различна сексуална ориентация) Когато се дават примери за престъпления с дискриминационен елемент, почти всички източници започват с този емблематичен случай, предизвикал широк обществен дебат в САЩ. На 7 октомври 1998 година, 21 годишният хомосексуален гимназист Матю Шепърд е подмамен от двама мъже, на 21 и 22 години, които се представят също за хомосексуални. Те отвличат момчето от заведение в училището му в град Ларами, Уайоминг, и го отвеждат в отдалечена местност в покрайнините на града. Там го връзват за ограда от дървени колове, пребиват го и го оставят да умре на минусови температури. Велосипедистът, който го открива 18 часа след нападението, първоначално го помислил за плашило. Матю бил в безсъзнание и в хипотермия. Починал 6 дни по-късно в болница в Форт Колинс, Колорадо. Оттогава родителите на момчето създават фондация Матю Шепърд и се посвещават на помощта за пострадали от насилие младежи. *** На 04.06.2010 МВР обяви успешното разрешаване на убийството на Михаил Стоянов, чийто труп бе открит на 01.10.2008 г. на алея в Борисовата градина. Предполага се, че убийството е извършено около 4 дни по-рано. Според свидетелски показания причината за него е желанието на извършителите да ,,прочистят Борисовата градина от гейове”: те биели и ограбвали момчета, които им изглеждали хомосексуални. Тази дейност кулминира от „хулиганско" престъпно поведение до класическо дискриминационно убийство. *** Петима души, сред които активисти на младежката организация "ЛГБТ Действие", са били нападнати на 18 юни 2011 г., след София Прайд, съобщиха от организацията. Нападението е станало малко след 20 ч., близо до Музикалната академия в София."Нападнаха ни в гръб. Бяха четири-пет момчета. Ритаха ни и ни блъскаха с юмруци, един от нас е със сцепена вежда. Явно са ни следили дълго време и са изчакали да стигнем до по-тиха улица, за да атакуват", твърди един от потърпевшите. Нападнатите са три момчета и две момичета. Нападателите са избягали, но минути по-късно минават през същото място с кола, крещейки обиди към останалите. Престъпления с расистки мотив, чиито жертви са бездомни хора По време на „мисия по прочистване на обществото” в Медфорд, Орегон, трима гвардейци от Американската Национална Гвардия пребили бездомен човек до смърт използвайки дървена бухалка. Те го наричали срам за своята раса и твърдели, че те самите са носители на „бялата гордост”. ***
Сборник Практика на КЗД, 2008г. ТУК Сборник Практика на КЗД,2011г. ТУК Човешките права в мултикултурното общество (Речта на омразата;Носене на религиозни символи на обществени места) ТУК Наръчник по европейско право в областта на дискриминацията ТУК Речник на понятията ТУК Международни и европейски стандарти за борба с изразяването на расизъм ТУК Наръчник за равенство в третирането ТУК http://tandis.odihr.pl/ http://www.osce.org/odihr/64371 http://www.osce.org/odihr/33903 http://www.osce.org/odihr/77522 http://www.osce.org/odihr/66388 http://www.osce.org/odihr/73636 http://www.osce.org/odihr/36426 http://www.osce.org/odihr/39821 http://www.osce.org/odihr/68668 http://www.osce.org/odihr/38711 http://www.osce.org/odihr/15249 http://www.osce.org/odihr/40203 http://www.humanrightsfirst.org/our-work/fighting-discrimination/racism-and-xenophobia/ http://www.humanrightsfirst.org/our-work/fighting-discrimination/religious-freedom/ http://www.humanrightsfirst.org/our-work/fighting-discrimination/lgbt-persons/ http://www.humanrightsfirst.org/our-work/fighting-discrimination/roma/ http://www.humanrightsfirst.org/our-work/fighting-discrimination/usa/ http://www.humanrightsfirst.org/our-work/fighting-discrimination/hungary/ http://www.humanrightsfirst.org/our-work/fighting-discrimination/hate-crime-report-card/ http://www.justice.gov/crs/pubs/hct.pdf http://www.theiacp.org/PublicationsGuides/LawEnforcementIssues/Hatecrimes/RespondingtoHateCrimesPoliceOfficersGuide/tabid/221/Default.aspx http://www.ncjrs.gov/pdffiles1/nij/186784.pdf http://www.humanrightsfirst.org/our-work/fighting-discrimination/hate-crimes-and-human-rights/ http://www.scribd.com/doc/34515829/Local-Prosecutor-s-Guide-For-Responding-to-Hate-Crimes http://www.crimevictimsinstitute.org/documents/Hate%20Crimes%20Final.pdf 
1 Хомофобия, сексизъм, ксенофобия, антисемитизъм, расизъм, нетолерантност 2 чл.162 – чл.166, чл.172, ал.1 от НК 3 чл.116, ал.1, т.11; чл.131, ал.1, т.12 от НК 4 чл.419 а от НК 5 Клинчарски, В., Нетолерантност към различията, 2007 г. Вж и цитирания там източник Fishbein & Ajzen, 1972. 6 ,,Нагласата е ментална репрезентация на социалния и физическия свят. Тя се формира на базата на опит и оказва влияние върху поведението ни.” Social Psychology, VI edition. 7 За първи път понятието за стереотип е въведено през 1922г. от американския социолог и журналист Уолтър Липман. Той разбира стериотипа като предварително опростена представа, непроизтичаща от личния опит на човек. Lippman, W., Public Оpinion, 1922. 8 Стереотипите могат да се формират на база различни признаци: възраст („възрастните са мъдри”); професия („строителните работници са глупави”); пол („жените са по-добри домакини”). 9 Byrne, B., Social Psychology, VI edition. Терминът ,,предразсъдък” произлиза от латинското praejudicium – prae – „преди” judicium- „имам мнение”, „решавам”. Webster New Twentieth Century Dictionary 1965 предлага следните дефиниции за предразсъдък: Мнение, формирано преди да са известни фактите; Мнение, игнориращо фактите, които му противоречат; Склонност към такива мнения и оценки; Подозрение, нетолерантност или омраза към другите раси, убеждения, религии, професии и др.; Предпазливост, предвидливост. 10 Byrne, B., Social Psychology, VI edition, p. 184. 11 Клинчарски, В., Нетолерантност към различията, 2007 г. Този автор определя нормата като норма на разума-рационалноста; норма на справедливостта; норма на човешката сърдечност. Пренебрегването на справедливостта въвежда дискриминацията, а липсата на човеколюбие активират враждебността и нетолерантността. 12 Tajfel 1982 – Social competition 13 Reynolds at al., 1987. Наблюдения сочат, че хора от една етническа група не са особено склонни да обменят гени и да се смесват с представители на други етноси. 14 Биологичната теория лежи и в основата на създадената от сър Франсис Галтон наука, наречена евгеника. Неговото схващане е изолиране на гените на бялата раса и дискриминиране на всички останали, като самата евгеника определя като „подобряване на умствено расовите качества на бъдещите поколения”. 15 Подобен ефект е доказан експериментално от Арънсън чрез метода на пъзела. Методът се състои в събиране на враждуващи, поради различия групи, които трябва да се справят с определена задача заедно, като са поставени при напълно еднакви условия. След известно време на споделена отговорност и обща работа напрежението спада и предразсъдъците започват да отмират. Подобен ефект се наблюдава, когато се даде възможност хора от различни социални групи да си взаимодействат. Това повишава уваженито, зачитането и приемането на индивидите според способностите им и въпреки груповите различия. Aronson, Bridgeman and Geffner, 1978 – the jigsaw method. 16 Наръчник за равенство в третирането, Програвма за заетост и социална солидарност - Прогрес (2007-2013) на Европейската общност 17 Първият такъв стандарт е Всеобщата декларация на ООН за правата на човека, приета с Резолюция 217 А(ІІІ) на Общото събрание на ООН, 1948 г., последван от Декларацията за правата на детето, прогласена с Резолюция 1386 (ХІV) на ОС от 20 ноември 1959 г., Декларацията на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация, приета с Резолюция 1904 (ХVІІІ) на ОС на ООН от 20 ноември 1963 г., Декларацията за премахване на дискриминацията по отношение на жените, прогласена с Резолюция 2263 (ХХІІ) на ОС от 7 ноември 1967 г. и др. Такива актове са още Съвместната препоръка към държавите-членки на ООН на Комисията срещу расизма и нетолерантността на Съвета на Европа и Върховния комисар на ООН по правата на човека, Парижските принципи, приети с Резолюция 1992/54 на Комитета на ООН по правата на човека и потвърдени с Резолюция A/RES/48/134 на ОС на ООН през декември 1993 г., Препоръка № 2 от 13.07.1997 г. на Комитета срещу расизма и нетолерантността на Съвета на Европа за борба с расизма, ксенофобията, анти-семитизма и нетолератността на национално ниво. 18 Hillier, T., Principles of Public International Law. Second edition. Cavendish Publishing Limited. London/Sydney, 1999, p.38. 19 Drzewicki, K. Op. cit., p. 39. 20 Решение на КС № 7 по к.д. № 6 от 1992 г. 21 Така например, Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расовата дискриминация е в сила за България от 4 януари 1969 г., а е обнародвана в ДВ, бр.56 от 1992 г. Конвенция № 111 на МОТ относно дискриминацията в областта на труда и професиите е в сила за България от 22 юли 1961 г., а е обнародвана в ДВ, бр.35 от 2 май 1997 г. 22 ,,Употребените в международните договори изрази и понятия, които се съдържат като елементи в престъпни състави, предвидени във вътрешното законодателство, обаче могат да служат за смислово поясняване на тези състави или елементи от тях” (Решение на КС № 7/1992 по к.д. №6/1992 г). 23 Communication from the Commission on the Charter of Fundamental Rights of European Union. Brussels, 13.09.2000. COM (2000) 559 final, § 2 ‘The Objectives of the Charter’. 24 В старото законодателство съществуват състави на престъпни деяния, с които се нарушава правото на равенство между гражданите поради тяхната расова и национална принадлежност и изповядваната от тях религия или политически възгледи. Такива са чл. 173, ал. 2 от НЗ от 1896 г. и чл. 272 от НЗ от 1951 г. и НК от 1956 г. Разпоредбата на чл. 7 от Закона за защита на държавата, внесен с допълнение от 16 март 1925 г. гласи: който устно, писмено или чрез печатни, художествени или други произведения подбужда към вражда, омраза или престъпление спрямо отделни класи или слоеве на населението или установените власти и с това може да поставя в опасност обществения и правов ред в страната, се наказва със строг тъмничен затвор от 3 до 8 години и глоба от 50 000 до 300 000 лв. Подробно върху наказателноправния режим на организираната престъпна дейност с дискриминационен елемент, вж. Пушкарова, И., Организация/група против националното равенство, религиозната и политическата търпимост по чл. 162 от НК. – В: Съвременно право, бр.6/2007. 25 http://www.osce.org/odihr/73636 26 Изследване на д-р Едуард Дъмбър, клиничен психолог в Калифорнийския университет показва, че от 1459 регистрирани дискриминационни актове за 1994 -1995г. в Лос Анджелис по-малко от 5 % са причинени с пряко регистриране на омраза от членове на организирани групи. 27 В зависимост от източника си причините за различията между хората се делят на: 1. детерминирани от биологични и генетични фактори (пол, раса, интелигентност); 2. културни, етнически, религиозни фактори (ценности и интереси, социални нагласи, предразсъдъци);3. детерминирани от социални, съсловни, класови фактори – статут 4. идеологически детерминанти. Клинчарски, В., Нетолерантност към различията, С., 2007 г. 28 Наръчник на ОССЕ за равенство в третирането, Програма за заетост и социална солидарност Прогрес (2007–2013 г.): Всяко престъпление, включително посегателство срещу личността или собствеността, при което жертвата, сградата или обектът са избрани на основата на тяхната действителна или предполагаема връзка, принадлежност, причисляване, подкрепа или членуване в група, дефинирана като такава по следия начин – група, базирана на общи за нейните членове характеристики, действителни или предполагаеми такива, като раса, националност или етнически произход, цвят на кожата, религия, пол, възраст, ментално или психическо увреждане, сексуална ориентация или други подобни. Няма изискване групата да е малцинствена по определените характеристики, напротив жертви на такива престъпления или посегателства могат да бъдат лица, имущество или обекти, свързани с група, която е мнозинство в обществото по тази характеристика. 29 Стойнов, Ал. Наказателно право. Обща част. С., 1999 г., с. 166. 30 Липман, У. Общественото мнение. С., 2001, с. 81. 31 Стойков, Р. Словото на омразата. С., 2008, с. 43; Елиът, А. Човекът – социално животно. С., 1996, 195-320. 32 Клинчарски, В. Нетолерантността към различията. С. 2007, с. 7. 33 Някои изследвания сочат, че пострадалите от дискриминационно престъпление изпитват по-сериозна психологическа вреда в сравнение с жертви на аналогични престъпни деяния с друга субективна страна поради внушението, че са по-уязвими на посегателства поради свои първични или придобити особености в сравнение с другите граждани, които ги нямат. Вж. Hate Crimes Today: An Age-Old Foe in Modern Dress, American Psychological Association position paper, 1998, достъпно на електронен адрес: http://209.85.135.104/search?q=cache:qHOGi3CfCR0J:www.apa.org/releases/hate.html+hate+crimes+impact+AMerican+Psychological&hl=en&ct=clnk&cd=1&lr=lang_en. 34 В Канада, Нидерландия и Хърватска например списъкът на защитените признаци не е изчерпателен. 35 В определението за расова дискриминация по чл. 1, ал. 1 от Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация расата, етносът, националността и народността са споменати като ризнаци, обуславящи расова дискриминация. ЕСПЧ традиционно счита етническата дискриминация за вид расова. 36 Human Rights First, Violence Based on Racism and Xenophobia. Hate Crime Survey, 2008, www.humanrightsfirst.org. 37 Инцидент ,,от омраза” е американско криминалистично понятие, което описва всяко манифестиране на нетолерантност по защитен признак и може да включва няколко деяния с различна степен на обществена опасност и различен брой пострадали, които обаче са обединени от времето, мястото и обстановката на инцидента. 38 В обясненията на подсъдимите по обвинение в хулиганско убийство, цитирани в ,,Ангелова и Илиев срещу България”, между другото се казва: ,,Аз мразя чернилките, циганите, турците, всички чужденци. Що се отнася до турците и циганите [,] известно е, че голям процент от престъпленията се [извършват] от циганите и турците…Биехме го, защото е циганин.” 39 Присъда от 4.10.2010 г. на ОС-Стара Загора по ВНОХД №1012/2010. 40 Тук следва да се отбележи, че актуалната редакция на чл. 162 от НК изисква пострадалият от дискриминационното насилие действително да притежава защитения признак. Тази норма не охранява правата на лица, пострадали от насилие поради връзка с носител на защитения признак или поради грешка на дееца в наличието на признака. 41 Голям дял от дискриминационните престъпления се извършват без такива емоции. Мотивът в тези случаи произтича от неприемане на различията, с които законът свързва равенството на гражданите, и в липса на такива умения за толерантност, които да създават контрамотиви (задръжки) пред престъпно нарушение на правото на равенство. 42 Този вид омраза винаги се съпътства от различни социалнопсихологически явления (междугрупова подозрителност, социални предразсъдъци, социални конфликти и др.), които могат да придобият патологични форми в комбинация с омразата. 43 Повече за личния мотив и разграчението му от хулиганския и дискриминационния в Пушкарова, И., Дискриминационните мотиви за извършване на престъпление. Разграничение от хулиганските подбуди и личния мотив. – В: Съвременно право, кн.5/2011 (под печат). 44 Р 56-10-I, Р № 19/2009 на САС по ВНОХД № 549/2008. 45 Според някои теории тази фрустрация се счита за основен фактор за възникване на явлението ,,дискриминация”. 46 Клинчарски, В., Нетолерантност към различията, С., 2007 г. 47 Р 133-95-I, Р 86-97-ВК 48 Чуждестранните изследвания се разделят в изводите си дали жертвите на дискриминационни престъпления ги преживяват по-тежко в сравнението с жертвите на престъпления без такъв мотив. Според четиригодишно изследване на Грегъри Херек от Американския институт по ментално здраве, жервите на дискриминационно престъпление са показали значително повече признаци на психически стрес и депресия, отколкото жертвите на престъпления с друг характер, но е спорно дали тези изводи биха се потвърдили в европейски контекст поради различните понятия за дискриминационна престъпност. Според същото изследване дискриминационното престъпление продължава влиянието си върху психиката на жертвите до пет години по-късно, което обаче не е типично само за тази категория престъпления. 49 Този подход се прилага в повечето европейски държави, сред които Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска, Словакия, Словения, Македония, Чешката Република, Литва, Латвия, Естония, Финландия, Гърция, Унгария, Италия, Испания, Норвегия, Полша, Румъния, Швеция, Турция. 50 Френският Наказателен кодекс например увеличава наказанието, когато деянието е предшествано, съпътствано или последвано от написани или изречени думи, изображения, обекти или действия от каквото и да било естество, които унизяват честта и достойнството на пострадалия или на групата, към която той принадлежи, и засягат неговата принадлежност или непринадлежност към дадена етническа група, националност, раса или религия или неговата действителна или предполагаема сексуална идентичност (чл. 132-76 и чл. 132-77). Аналогично, разпоредбата на чл. 28 от Закона за престъпленията и безредиците на Обединеното Кралство от 1998 г. определя престъплението като расово мотивирано, ако към момента на извършване му или непосредствено преди или след това деецът изрази срещу жертвата враждебност, основана на нейната предполагаема или действителна принадлежност към расова или етническа група. Принадлежността включва и връзка с представители на тази група, а предполагаема е онази принадлежност, която е предполагана от дееца. Наказателният кодекс на Унгария също наказва извършител на престъпление срещу другиго поради неговата действителна или предполагаема принадлежност към защитена група (чл. 174/B). 51 По делата Bensaid v. the United Kingdom [2001], Peck v. the United Kingdom [2003], S. and Marper v. the United Kingdom [2008], Ciubotaru v. Moldova [2010] Европейският съд по правата на човека е приел, че полът, етническият произход, религиозните убеждения, сексуалната ориентация не подлежат на доказване, тъй като определянето им е елемент от правото на личен живот по смисъла на чл. 8 от ЕКПЧ. Същите аргументи очевидно са относими и към други защитени признаци, сред които раса, народност, политически убеждения и пр. 52 Изследвания показват, че много често извършителят е провокиран еднакво или дори по-силно от ситуационни фактори, включително социални норми, които идентифицират определени групи като подходящи жертви, отколкото от собственото си отношение към тези групи. Wang, L. The Complexities of Hate. – In: Ohio State Law Journal, Vol. 60, 1999, p. 807. През 2004 г. проучване на мотивацията при расистките престъпления във Великобритания установява, че само малка част от извършителите се ръководят само от класически расистки подбуди Ray, L., S., David,L., Wastell, Shame, Rage and Racist Violence. – In: British Journal of Criminology, Vol. 44, 2004, 354-55. Р на СГС от 8.12.2008 г. по гр. д. № 613/2008 г. Делото е за прокурорски отказ ищцата да бъде предложена на съда за условно предсрочно освобождаване заради предполагаемата й хомосексуалност. Сексуалната ориентация е част от мотивите на прокурорското постановление, поради което съдт намира, че крайният дискриминационен извод е базиран и върху това обстоятелство. 53 Концепцията, че дискриминационната подбуда може да е елемент от множествена мотивация, е възприета и при формулиране на работните понятия за дискриминационни престъпления в доклада на Oфиса за демократични институции и права на човека към ОССЕ Combating Hate Crimes in the OSCE Region. An Overview of Statistics, Legislation and National Initiatives, OSCE/ODIHR, Warsaw, 2005, p.10. 54 Р № 82-80-II, Р № 330-09-III, Р № 546-09-III, Р № 360-10-II, Присъда № 195/2009 на ВтАС по ВНОХД № 206/2009. 55 П 2-74-Пл Относно обобщаване на съдебната практика по делата за хулиганство, Р № 78-73-II, Р № 656-91-II. 56 В Австрия, Белгия, Хърватска, Кипър, Естония, Гърция, Казахстан, Литва, Русия, Словакия и други публичността е задължителен елемент на дискриминационното престъпление. 57 Allport, G. ,The Nature of Prejudice. NY, 1979. 58 Съвместимостта на двата мотива следва и от систематичния анализ на старите текстове на чл. 116, ал. 1, т. 11 и чл. 162, ал. 2. Основанието да са отнесени към различни глави на Особената част е именно мотивът, който определя разликата в обектите на посегателствата. Между двата състава е възможна идеална съвкупност, а това е аргумент в подкрепа на тезата за самостоятелност на двата мотива. 59 Р 482-09-II, Р 330-09-III (деецът се ръководи от чувства на ревност и желание за отмъщение). 60 Р 56-10-I, Р № 19/2009 на САС по ВНОХД № 549/2008, Р 360-10-II (мнима провокация - неправилно възприемане на думи на пострадалия като обидни). 61 Р 330-09-III, Р 546-09-III, Р № 360-10-II. 62 Р 198/2008 на АС-Велико Търново по ВНОХД № 236/2008, Р № 546-09-III по НОХД № 562/2008. 63 Личният мотив не изключва хулиганския, когато деецът изразява отрицателните си чувства с непристойно поведение в грубо нарушение на установения ред, като надхвърля рамките на личната разпра и при преследване на пряката си лична цел ,,неизбежно скандализира обществото” (Р 485-87-I). П 2-74-Пл Относно обобщаване на съдебната практика по делата за хулиганство, Р 78-73-II, Р 485-87-I, Р № 656-91-II, Р 782-05-III; Личният мотив изключва хулиганския, когато е несъвместим с намерение за демонстриране на явно неуважение към обществото и грубо незачитане на обществения ред, т.е. когато субективната страна съдържа само представи за засягане на лични блага. Р от 3.11.2003 г. на АС-Варна по внохд № 191/2003, потвърдено от ВКС с Р 364/2004 по нд № 1016/2003. 64 Р 482-09-II, Р 19/2009 на САС по внохд № 549/2008, Р 197/2009 на САС по ВНОХД № 173/2009, Р 568/2009 на ВКС по НД № 464/2009. Отделни съдебни решения преувеличено тълкуват всяко конфликтно взаимодействие между дееца и жертвата в престъпната обстановка като източник на личен мотив, дори когато конфликтът е създаден от дееца, реакциите на жертвата не обективират целенасочена провокация, а престъплението е в драстично несъответствие с тях. В Р 197/2009 на САС по ВНОХД № 173/2009 например е прието, че словесна реакция на пострадалия, когото алкохолно повлияният извършител по невнимание е блъснал, конституира личен мотив за последвалото убийство. Актът е потвърден с Р 568/2009 на ВКС по НД № 464/2009. 65 Р 330-09-III (отсъствието на лични отношения и вражда между подсъдимия и пострадалия изключва личен мотив и обуславя извод, че убийството е извършено по хулигански подбуди). 66 В типичен случай подсъдимият, който не познава никого от групата роми, сред които е пострадалият, се обръща към тях с агресивни думи на целенасочена обида поради малцинствения им етнически произход и желание да напуснат заведението. Съдът е приел, че ,,действията на подсъдимия са неадекватни и необясними, извършени при отсъствието на личен мотив, сочещи на незачитане на човешката личност, и могат да бъдат определени единствено като хулигански действия, които подсъдимият е извършил преди и по време на убийството”. Именно нагласата хулиганският и личният мотив да бъдат тясно обвързвани е попречило на съда да установи очевидния дискриминационен мотив, след като е установил отсъствие на личен (Р № 198/2008 на АС-Велико Търново по ВНОХД № 236/2008). 67 Р 713-05-III (при липсата на личен мотив за убийство деянието ще бъде извършено по хулигански подбуди, когато определящият мотив на дееца за това престъпление е чрез деянието си да покаже явно неуважение към обществото), Р 546-09-III (когато липсва личен мотив за убийството, а основният, доминиращият мотив е чрез това убийство да покаже явно неуважение към обществото). 68 Присъда № 16/2008 на СГС по НОХД № 3782/2007, потвърдена с Р № 127/2009 на САС по ВНОХД № 21/2009, потвърдено с Р № 352/2009 на ВКС по НОХД № 392/2009. По делото е установено, че подсъдимият, който носи нашивки със свастики, без да е предизвикан, напада лице от африканската раса, след като е участвал с нападение срещу група лица от ромски произход. Първата съдебна инстанция подробно е анализирала и коректно разграничила личния от хулиганския мотив, като е установила и обсъдила и дискриминационния. Тя е приела, че ,,няма друга причина за проявената агресия първо спрямо лица от малцинствата, а след това и спрямо потърпевшия”, освен ,,възгледите..., почиващи на расова и етническа нетолерантност и непоносимост”, както и че ,,конкретната проява на дееца... е несъмнено доказателство, че решението му ... е плод единствено и само на хулигански подбуди.” ,,Самият мотив да извърши процесното посегателство е израз на демонстрация на явно неуважение към обществото, издевателстване, ненужна и безпричинна употреба на сила и незачитане на човешката личност и нейната телесна неприкосновеност. Внезапно формираното решение за увреждането на здравето и живота на пострадалия не е било продиктувано от лична вражда или конфликт между дееца и потърпевшия. То е израз на непоносимост и нетолерантност към лице от друга раса. Съвременното общество е прогласило за висша ценност равенството на всички хора и е заклеймило като неравнопоставено третиран и свързаните с него прояви на омраза, основание на расова, етническа и религиозна принадлежност. Отявленото погазване на основополагащи начала е всякога брутална демонстрация и израз на явно неуважение към обществения порядък.” 69 Чл. 39 от КРБ, чл. 20.2 от Международния пакт за граждански и политически права, чл. 4 от Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, чл. 1 от Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета на ЕС относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия със средствата на наказателното право и др. 70 Р на КС № 7/96 по к.д. № 1/96. 71 Пак там. 72 В този смисъл дефиницията за слово на омразата според Препоръка № R (97) 20 на Съвета на Европа определя враждебното слово като „всякакви форми на изразяване, които разпространяват, подбуждат, внушават или оправдават расова омраза, ксенофобия, антисемитизъм или други форми на омраза на основата на нетолерантност, включително: нетолерантност, изразена чрез агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност срещу малцинствата, имигрантите и хората от имигрантски произход“. 73 Боев, Б., Ал. Кашъмов, Кр. Кънев, Н. Огнянова, П. Русинова, Словото на омраза – В: Свободата на изразяване. Увод в правата на човека (ред. Кънев, К.), С., 129-170. 74 Пушкарова, И., Форми на организирана престъпна дейност по Наказателния кодекс на Република България, С, 2011 г., 219 и сл. 75 Български тълковен речник, София, 1976 г. 76 Р 80-09-I. 77 Пак там. 78 Р на РС-Ихтиман от 04.08. 2009 г. по НОХД №255/2009 г. - ,,Разпространената от посъдимия оценъчна информация, чрез неговото изявление, направено пред камерата на Нова телевизия и излъчено в централната емисия "Календар", с думите "всички българи заслужават да умрат", по естеството си е годна да разпали расова вражда или омраза. С това си деяние подсъдимият е проповядвал расова омраза-престъпление по чл.162,ал.1 от НК”. Липсват данни за афект, както и повлияност на дееца от груповото настроение в момента на деянието. Поводът е извършено убийство в ромския квартал.79 Пушкарова, И., Цит. съч., с. 220. 80 Повече за разликата между подбудителство и подбуждане вж. Стойнов, Ал., Наказателно право. Обща част, София, 1999 г., стр. 314 и Р 160-95-ВК. 81 Присъда на РС-Берковица от 30.05.2008г. по НОХД №113/2007г., потвърдена с влязлото в сила Р на ОС-Монтана от 06.10.2008г .по ВНОХД №145/2008 г. - ,,Разпространяването на агитационни материали - листовки, съдържащи призив ромите да не гласуват за определен кандидат за кмет на Берковица, тъй като бил в коалиция с лидера на ПП „Атака", който пък искал да прави циганите на сапун, изобличаващи лидера на ПП „Атака" като враг на циганите в България, съставлява подбуждане към расова омраза – престъпление по чл.162, ал.1 от НК''. ВКС оставя без уважение искането за отмяна по реда на възобновяването с Р 570-09-II, в което се казва: ,,При възприетите от въззивната инстанция фактически констатации, че подсъдимият разпространил агитационни материали със съдържание да не се гласува за определен кандидат за кмет, защото бил в коалиция с лидера на ПП "Атака", който искал да изсели циганите и да ги направи на сапун и това създало етническо напрежение в квартала, материалният закон е приложен точно с осъждането му.’’ 82 Присъда на ОС-Стара Загора от 04.10. 2010 г.по ВНОХД №1012/2010 г. 83 Пак там. 84 Пак там. 85 Пак там. 86 Необходимостта от обучение е осезаема с оглед липсата на стабилна съдебна практика и стройна система на разследване на този вид престъпления. Основните цели на МВР следва да се насочат към повишаване на капацитета на разследващата полиция и ефективното сътрудничество с гражданското общество. 87 Hate Crimesin the OSCE Region: Incidents and Response, Annual Report for 2006 88Борба с престъпленията от омраза в района на ОССЕ, Обзор на статистиката, законодателствата и националните инициативи, публикуван от БДИПЧ , 2006 г. www.osce.org/odihr 89 Пушкарова, И, Дискриминационните мотиви при извършване на престъпления. Разграничение от хулиганските подбуди и личния мотив. – В: Съвременно право, бр. 5/2011 г. 90 Комитет за икономически, социални и културни права, Общ коментар № 20, Недискриминацията в сферата на икономическите, социалните и културните права, UN Doc.E/C.12/GC/20,10.06.2009, p.20-26 91 Постановление на Пленума на Върховния съд № 2? 1974 г. относно обобщаване на съдебната практика по делата за хулиганство. 92 Hate Crimesin the OSCE Region: Incidents and Response, Annual Report for 2006. 93 Борба с престъпленията от омраза в района на ОССЕ, Обзор на статистиката, законодателствата и националните инициативи, публикуван от БДИПЧ , 2006 г. www.osce.org/odihr 94 Пушкарова, И., Дискриминационните мотиви при извършване на престъпления. Разграничение от хулиганските подбуди и личния мотив, -- В: сп.Съвременно право, бр.5/ 2011 г. 95 Комитет за икономически, социални и културни права, Общ коментар № 20,”Недискриминацията в сферата на икономическите, социалните и културните права” UN Doc.E/C.12/GC/20,10.06.2009, p.20-26 96 ППВС 2-74 г. Относно обобщаване на съдебната практика по делата за хулиганство 97 Виж http://www.coe.int/t/dghl/monitoring/ecri/activities/GPR/EN/Recommendation_N1/REC1-1996-43-BGR.pdf 98 Виж http://www.humanrightsfirst.org/our-work/fighting-discrimination/recommendations-for-governments/ 99 Виж http://www.unhchr.ch/tbs/doc.nsf/(Symbol)/e51277010496eb2cc12563ee004b9768?Opendocument 100http://www.unesco.org/new/en/social-and-human-sciences/themes/human-rights/fight-against-discrimination/promoting-tolerance/ жүктеу/скачать 1.69 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|