Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници

Голяма част от съдържанието в областта на културното наследство се асоциира с дадено място. Това може да е мястото, където е открито или колекционирано, произведено, използвано или пък да бъде географско място, възпроизведено в изображение. Географските информационни системи (ГИС) са системи, предназначени да съхраняват, проверяват, манипулират, анализират, извличат и показват информация, свързана с географски места.

Сливането на мобилните комуникации, глобалните позиционни системи (global positioning systems (GPS) и навигацията  открива перспективи пред търговски продукти като навигационните системи в колите и хоризонт за развитие в сферата на дистрибуцията, логистиката и транспортирането.

ГИС се състои от картографски графичен интерфейс и база-данни заедно с инструменти за вмъкване на данни, анализи, визуализация и докладване. ГИС могат да се поддържат он-лайн или оф-лайн. В последните години по Интернет се разпространиха леки и лесни за използване версии на ГИС. Уеб-базирани ГИС могат да се ползват с персонален дигитален бележник (Personal Digital Assistant – PDA) с вградени GPS слушалки, които осигуряват ръководство и навигиране по карта.

ГИС са полезни за проучване и визуализиране на данни. Местните културни институти могат да използват ГИС, за да записват и осигуряват достъп до информация за материали в техните колекции или материали за тяхната аудитория. Те могат например:

• 
  да произвеждат и разпространяват карти на триизмерни модели, да ги улавят във вид на изображения и след това да ги използват на уеб сайтове или на изложби, посветени на историята на човечеството или природната среда на региона;
  
• 
  да включват функционални характеристики на ГИС на уеб сайтовете си, позволявайки на потребителите да ползват и манипулират географска информация, да търсят в базите данни и да съставят свои собствени производни карти;
  
• 
  да провеждат проучване на аудиторията, анализирайки географски тенденции в посещаемостта на посетителите, за да планират рекламни дейности или бъдещи изложби.
  

Местни институти, които желаят да съхраняват геопространствена информация, или да включат карта на местоположението си на техния уеб сайт, не се нуждаят непременно да инсталират и поддържат ГИС. Информация за места може да се съхрани в традиционна база-данни и изображения на указателни карти могат да се създадат с традиционни методи. Когато информация, свързана с места, се поддържа от местни институти, добре би било да се предвиди, че в бъдеще може да се внедри ГИС, като се следват стандартни насоки за геопространствена информация. Тази практика позволява претърсване на метаданни (harvesting) чрез OAI-PMH [17] и представяне на данни чрез външни ГИС в бъдещи проекти.

Софтуер за ГИС може да се набави за местните институти чрез лицензиране от тяхната ръководна структура (местни власти, национална агенция или образователен институт), може да бъде закупен от картографски агенции или създаден по линия на програми за дигитализация. Въпроси, заслужаващи внимание:

• 
  закупуването на картографски данни и права за он-лайн разпространение може да бъде скъпо струващо;
  
• 
  трябва да се получи разрешение за ползване на картографски данни от трета страна, като се гарантира, че лицензът обхваща доставяне на услуги до определена клиентела посредством избрани канали за доставка;
  
• 
  данните, които ще се комбинират с цел доставяне, трябва да бъдат със сходна големина и резолюция и да са подходящи за съвместно използване;
  
• 
  трябва да се използва подходяща координираща система от препратки, която да се огласи при записването на пространствените данни;
  
• 
  да се обявят и използват подходящи национални стандарти за изписване на улични адреси.
  

В някои музеи и археологични места на открито са разработени ранни устройства за мобилен достъп.

Подробни насоки за ГИС виж в Ръководство за добри практики на ГИС от Марк Гилингс и Алисия Уайз [18] .

[1] Общество на американските архивисти: Речник на термините по архивистика и документация от Ричард Пиърс-Моузес.

http://www.archivists.org/glossary/term_details.asp?DefinitionKey=103

• 
  ASP http://www.w3schools.com/asp/default.asp
  
• 
  PHP http://www.w3schools.com/php/default.asp
  
• 
  SOAP http://www.w3schools.com/soap/default.asp
  
• 
  XML http://www.w3schools.com/xml/default.asp.
  

[5] Browning, Paul and Lowndes, Mike. Content Management Systems. JISC TechWatch Report, Sept. 2001.

http://www.jisc.ac.uk/uploaded_documents/tsw_01-02.pdf

[6] New technologies for the cultural and scientific heritage sector. DigiCULT Technology Watch Report 1. European Commission, February 2003. ISBN 9289452757; and Digital Asset Management systems for the cultural and scientific heritage sector. DigiCULT Thematic Issue 2. European Commission, December 2002. ISSN 17263484. http://www.digicult.info/

[11] ISAD(G) http://www.ica.org/biblio/cds/isad_g_2e.pdf

[12] ISAAR(CPF) http://www.ica.org/biblio.php?pdocid=144

[13] mda Software Survey http://www.mda.org.uk/software.htm

[14] CHIN Collections Management Software Review

http://www.chin.gc.ca/English/Collections_Management/Software_Review/index.html (с версия и на френски език)

http://www.rcip.gc.ca/Francais/Gestion_Collections/Evaluation_Logiciels/index.html)

[15] The INSPIRE (Infrastructure for Spatial Information in Europe) initiative



http://inspire.jrc.it/home.html,

Он-лайн изложението включва специално подготвена “дигитална зона”, която е достъпна в Интернет. Потребителите могат да извличат допълнителна информация за дадена книга, като съдържание и корица във формата JPEG.-- Като допълнение он-лайн изложението има отделна база-данни за мениджмънт, която позволява управление на библиографските записи на книги, включително вмъкване, заличаване и редактиране.

Този проект ще позволи на библиотеките да създават и актуализират страници в уеб, без да имат нужда от експертна помощ, използвайки търговски продукт за мениджмънт на съдържанието. Публичната библиотека Верия ще работи заедно с частна компания за разработката на интерфейса на портала и различни шаблони за публичните библиотеки, които те да си избират за попълване. Местните библиотеки ще бъдат отговорни за събиране и въвеждане на информация в базата-данни.

Испания

Проект Домус

Това е система за информация и мениджмънт на музеи, разработена от Министерството на културата. Тя е приложение за каталогизиране и управление на музейни колекции и документи и компютъризира всички ежедневни рутинни дейности на музеите. http://www.mcu.es/museos/jsp/plantilla.jsp?id=613



Generador de Sedes Web : GSW

Платформа за поощряване видимостта и достъпността на публичните библиотеки в Интернет. Това е уеб инструмент, който позволява генериране на уеб съдържание заедно с поддръжка и администриране на уеб сайта от самия персонал на библиотеката.



http://www.bibliotecaspublicas.es

Исторически гледки и музеен портал на Андалусия

Предоставя подробна информация и виртуални посещения.

Норвегия

Digitalarkivet (Дигитален архив)

Дигиталният архив се състои от национална база-данни с информация от преброявания на населението, църковни архиви и архиви на имигранти, позволяваща на потребителите да търсят и анализират тези данни с различни цели.

Дигиталният архив предлага също дигитални копия на редки, но важни книги. На уеб сайта на архива са представени няколко интересни изложби. “Дигиталният ин” е част от Дигиталния архив. В него са залегнали бази-данни, създавани от лица и организации извън Държавния архив на Норвегия. Услугата позволява он-лайн създаване на ново съдържание от потребителите

(от различни организации и от частни лица).



http://digitalarkivet.uib.no/

Arkivplan.no

Уеб приложение за съхраняване, структуриране и представяне на планове за мениджмънт на документи от общински администрации. По този начин се създава професионална общност в уеб на територията на цялата страна. Това не е услуга за крайния потребител, но е много важна стратегическа инициатива за по-добър мениджмънт на административни документи в общините, която цели да увеличи разбирането за контекста, в който се създава публичната документация. Възможната следваща стъпка е тази услуга да се свърже с каталози и други средства за намиране на информация и да се предостави за крайния потребител.



http://www.arkivplan.no

Fjellatlas (планински атлас)

Тази услуга предоставя на училищата и учениците инструменти за представяне на информация в Интернет за културни и природни богатства чрез съчетаване на система за мениджмънт на колекции, динамични карти, мултимедия и др. под ръководството на учител и на Архива на графството.



http://www.fjellatlas.no

Fylkesatlas

Уеб услуга, демонстрираща конкретно решение на ГИС. Използва Система за мениджмънт на съдържание с динамични карти и въздушни снимки (aerial photos) за потребителски интерфейс. Обединява информация от архиви и музеи и комбинира информация от сектора на културното наследство с информация за транспортни и туристически услуги. Предлага огромно количество информация – музейни предмети, имена на места, фотоси, видео, музика, звук, транспортни услуги, туризъм, преброяване на населението, поземлени документи, статии за туристически атракции и др. от всяка точка на региона.



http://www.fylkesatlas.no

Oppslagsverket

От внимателно дефинирани ключови думи потребителят се отвежда към архивни документи и друга информация, свързана с избраната ключова дума.

Чрез използване на дигитални копия, хипервръзки към допълнителни уеб ресурси и др., на потребителите се дава по-добра представа за това как са създадени документите, за техния исторически контекст и важността им като исторически източници.

http://www.oppslagsverket.no

Обединеното кралство

Включва интерактивна карта, която ще локализира най-близките музеи, библиотеки и архиви и ще осигурява връзки към електронните каталози и виртуални колекции на областта.

Този сайт е добър пример за използване на ГИС от местен музей за разработване на образователен ресурс. Сайтът предоставя възможност на потребителите да изследват местната история, природната среда и археологията на региона, като използва уеб-базирана ГИС и база-данни, богата на изображения.

Прозорец към Уоруикшир (Windows on Warwickshire)

Интерактивен уеб сайт, който позволява на потребителите да изучават местната история чрез уеб-базирана ГИС.

Полша

Фибула

Държавният археологически музей в сътрудничество с Археологичния музей на Гданск разработва тази система за мениджмънт на база-данни, приложение, базирано на Oracle, проектирано да улесни каталогизирането и достъпа до данни от археологически разкопки. Планирано е да се включи и фотографска база-данни и да се вгради модул на GIS, който ще осигурява пространствена информация, свързана с археологически разкопки.



http://www.pma.pl

Словакия

AIS OP, GIS OP

Автоматизирана информационна система за опазване на словашките паметници, заедно с географска информационна система на тези монументи – проект на Словашкия съвет за монументи.



http://www.heritage.sk; http://www.pamiatky.sk

Словения



Виртуален гид към словенските музеи и галерии

Този виртуален гид съдържа интерактивни карти, представящи избрани музейни експонати или локации.


http://www.burger.si/SLOMuseums.htm

Турция

Улица и номер, он-лайн карта на Истанбул, Община Истанбул и други приложения на GIS

Възможно е да се локализира адрес на тази карта с улицата и номера. Тази интерактивна карта може също да се използва за идентифициране на обществени обекти за обслужване, да се открие най-добрият маршрут между две точки и да се проучи общественият транспорт. Това е само един пример за приложение на GIS, използвани от общините в он-лайн обслужването на обществото в Турция. Фирми като NETCAD осигуряват творчески решения за общините.



http://www.ibb.gov.tr/index.htm (Щракнете “Kent haritası”, за да отворите картата)

http://www.netcad.com.tr/default.asp

Украйна

Летящият остров

Технологията на концептуалния склад (The Concept Store) дава възможност на потребителите да създават ново он-лайн съдържание, където съдържателните елементи са класифицирани систематично, подредени в различни, многостранни концептуални сфери и включват коментари и анотации от автора, а също и от потребителите с права за достъп.

Използвайки туристическа карта, потребителите могат да посещават сцени от последните войни в Иломанци и да видят полетата, на които Финландия е водила най-големите си битки.

Интегрирана музейна информационна система, която включва ефективни начини за управление, търсене и отпечатване на музейна информация. Предлага пълна интеграция на информацията за музейни експонати и техните сурогати. Осигурява също модул за публичен достъп до музейна информация в уеб (както в примера на двата езика – английски и хърватски):

Обхват

Тези част включва:

Инфраструктура

Мултимедийни формати

• 
  Електронни книги и електронни периодични издания
  
• 
  Стриминг
  
• 
  Музика и звук
  
• 
  Дигитална фотография
  
• 
  Материали от радио- и телевизионни предавания
  
• 
  Стандарти и съвместимост
  

• 
  Интернет
  
• 
  Дигитална телевизия
  
• 
  Будки
  
• 
  Видео конференции
  
• 
  Мобилни услуги
  
• 
  Екскурзоводни турове
  

(EU IST programme) изрично подкрепя придвижването към бъдещо поколение технологии, при които компютрите и мрежите ще бъдат вплетени в ежедневната среда, и определя мултимедията като “Използване на компютри и/или дигитални характеристики за представяне на аудио-визуално съдържание в разбираем контекст. Елементите включват: анимация, аудио компоненти, CD-ROM, компютърни забавления, средства за конвергиране, компресиране на данни, DVD, графики и графични интерфейси, хипермедия, текст, видео, видеoконференции, виртуална реалност, ... и постоянно растящ списък от технологии в тази непрестанно развиваща се сфера” [1].

Предизвикателството за музеите, библиотеките и архивите е как да интегрират новите формати към модела на традиционните услуги, където не са включени физически единици и по този начин новите формати не пасват на съществуващите модели на набавяне и заемане на материали. Персоналът се нуждае от допълнително обучение. Необходимо е да се разработят и нови модели за управление на ресурси.

Осигуряването на аудио-визуални материали и свързаното с тях оборудване може да бъде полезно за деца, хора с ниско ниво на грамотност и ползващите чужд език, за които устната и визуалната комуникация на друг език е по-лесна от печатното слово.

Осигуряването на достъпност на мултимедийни ресурси до всички потребители, включително хората с увреждания, е задача с ключова важност. (Виж насоките върху Достъпност за хора с увреждания).