[2] Dialogue with Citizens http://europa.eu.int/citizensrights/index_en.cfm

[2] Dialogue with Citizens http://europa.eu.int/citizensrights/index_en.cfm

[3] About eGovernment

Този проект използва прототипа на дигиталните фази за производство на е-правителствени услуги за гражданите, целящи “дигиталното приобщаване” в частност. Тези фази бяха вдъхновено обозначени с отличителни белези за упътване на хората при он-лайн транзакции и услуги. Четири обществени власти в Европа бяха включени; the London Borough of Lewisham (England), Kista Borough/City of Stockholm (Sweden), the City of Edinburgh Council (Scotland) и Ventspils City Council (Latvia). Единбургският проект разглежда библиотечното обслужване. http://www.avantiproject.org/

Много важен и релевантен документ. Final European Interoperability Framework - November 2004. осигурява препоръки и определя общи стандарти в зависимост от организационния, семантичния и техническия аспект на взаимозависимостта и предлага обширна мрежа от принципи за Европейско интегриране в е-правителството.

Портал на чешкото правителство. http://portal.gov.cz/wps/portal

Парламентарната библиотека – проект на общата Чешка и Словашка дигитална парламентарна библиотека http://www.psp.cz/eknih

Уеб сайт с информация за местно правителство.

Един е-правителствен портал, обхващащ много правителствени услуги, които вече са он-лайн, и нови услуги, които предстои да бъдат развити. Техните характеристики се разширяват, за да осигурят достъп до стотици национални и общински уеб сайтове и услуги. http://www.eesti.ee/est

Един демократичен уеб сайт, наречен TOM (Tana Otsustan Mina, or “Today, I'm Deciding”), даващ възможност гражданите да коментират в черновата на законопроекта и да представят собствени идеи за законодателството. http://tom.riik.ee/

Официален сайт на Генералния секретариат за информационни системи на Министерството на икономиката и финансите. Дава полезна информация върху електронните услуги, предлагани на гражданите и на корпоративните единици и възможност за он-лайн комуникации относно данъците, регистрацията на превозни средства и т.н. http://www.e-oikonomia.gr/

Градската публична библиотека в Дъблин изпълнява Проект за изследване и развитие (November 2004 - October 2005), целящ развитието на подробен план за подпомагане на разпространението на e-правителствени услуги през Ирландските публични библиотеки.

Iperbole, Bologna Civic Network използва Интернет, за да развива теледемократичността, прозрачността в администрацията, правото на информация, интерактивността с гражданите и участието във вземането на решения. Библиотеките действат като точка за достъп в Iberpole. http://www.comune.bologna.it/

Качен от националната библиотека през 2001-ва.

Ядрото на мисията на тази организация е да подпомага централната и местната публична администрация в процеса на информиране по отношение на съвременните e-правителствени решения. “Гражданите в Интернет” Асоциация е кооперирана с ELANET, ERIS@ and Telecities. http://www.smwi.pl/Ang/index.php

Този проект е част от стратегията на Министерството на науката и информацията за правителствени услуги. http://www.informatyzacja.gov.pl

Този портал е обикновена точка за достъп за много он-лайн правителствени услуги. Това дава възможност на гражданите да попълват различни формуляри и да извършват транзакции, такива като лицензиране на превозни средства, резервации за шофьорски тест, данъчни формуляри, кандидатстване за паспорт и др. Осигурява удобен достъп за хора с нарушено зрение и специален достъп до мобилни телефони с Интернет /WAP/. http://euprava.gov.si/e-uprava/euprava.euprava

Включени в организация на повече от 120 европейски градове, предоставящи NTIC (Technologies de l’information et de la Communication) /Технологии за информация и комуникация/. Тяхната главна цел е да насърчат “e-гражданство за всички” на местно ниво. Голяма част от гражданите на Gijón имат смарткарти, които им позволяват да ползват много общински услуги, включително местната библиотечна мрежа. Целият град е опасан с оптични кабели.

Портал, включващ връзки към уеб сайта на турското законодателство, базите данни на правителствените отдели/департаменти, новини за проекта e-Tурция и др. http://www.turkiye.gov.tr/

Създаден от посолството, за да изследва ценностите на градското обновяване и да информира законодателите по тези въпроси. Уеб сайтът съдържа много полезна информация относно ползите на активното гражданство за общностите и цели да покаже добрата практика в тази област. http://www.active-citizen.org.uk/

Фаза,използвана от шотландските изпълнителни власти в един експеримент (сега приключен) за мотивирането на по-младата, но много e-опитна, публика да научи повече за правителството. Създаден в партньорство с Digital Animations Group (DAG) (http://www.digital-animations.com/).

(Във връзка с този експеримент виж също Emerging technologies for the cultural and scientific heritage sector. Digicult Technology Watch Report 2. European Commission, 2004. ISBN 92-894-5276-5. pp.75-78.

Няколко държавни библиотеки, включително Щатската библиотекана Вашингтон, създадоха GILS услуга за осигуряване на по-лесен и достъп до правителствена информация в техните щати. Проектът разви стандарти за взаимосвързаност, лесно езиково и иновационно ползване на технологиите. http://find-it.wa.gov/

- Он-лайн услуги за деца

- Дигитална грамотност

- Умения, свързани със заеманото работно място

Акредитация

Влияние

e-Учене

- Виртуална учебна среда

Много национални правителства имат свои учебни политики и цели, например по отношение на основната грамотност и езиковото образование, изисквани за всички граждани.

• 
  ЕС и националните цели са вече набелязани;
  
• 
  плановете на правителството за бъдещето, които планове са все повече “обединени” (например, образованието не е вече единствено отговорност на просветните инспекторати, училищата и колежите; предотвратяването на престъпленията е сфера на действие не само на полицията);
  
• 
  развитието на технологиите, които правят възможно разпространяването на образованието чрез все повече интерактивни и мобилни средства;
  
• 
  появата на поколение от студенти и преподаватели, които очакват обучението да включва технологията по един интерактивен и вълнуващ начин;
  
• 
  разпадането на старите традиционни отрасли и възникването на нови такива, основани на знанието, изисква качествено нови умения;
  
• 
  за всички активни граждани е необходимо да бъдат дигитално грамотни;
  
• 
  разширяването на ЕС и отварянето на пазарите на труда през националните граници увеличава нуждата от езикови умения / виж и насоките върху Mногоезичност);
  
• 
  нарастването на миграцията и търсенето на убежище увеличава нуждата от познание върху културите по света/ виж също насоките върху Културна идентичност и сближаване).
  

• 
  предоставяне на ефективни възможности за обучение (чрез консултиращи учители, студенти и наети работници в общността, чрез създаване на партньорства с училища, колежи и др.п.);
  
• 
  създаване на среда, благоприятна за обучение (чрез предоставяне на учебни улеснения, образователно пространство, кадрова подкрепа за учителите, информационно -технологично оборудване и др.);
  
• 
  отзивчивост към политическите инициативи, свързани с обучението, включително кандидатстване за финансиране;
  
• 
  пропагандиране на организацията като място за обучение;
  
• 
  оценка на влиянието на всички предоставяни услуги върху обучението.
  

Музеите, библиотеките и архивите могат да съдействат за развитието на детските интелектуални, емоционални, социални, езикови и двигателни умения, да им помагат да придобиват естетическо чувство, да насърчават интерес към литературата и изкуството и да стимулират креативността им.

• 
  заемане на книги, предмети и копия на документи и т.н. от училищата за работа по проект;
  
• 
  клубове за домашна работа;
  
• 
  стая за образование или даже малко пространство, където класовете или групите деца могат бъдат въвлечени в дейности като ръчна работа, готвене, творчески дейности, изследвания на местния район;
  
• 
  една работеща в мрежа учебна среда, насочена към децата, учителите, родителите и настойниците, приемлива в училища, домове, клубове и т.н.;
  
• 
  връзки към специално замислени домашни работи, в помощ на уеб сайтове, които биха могли частично да се ползват в отдалечени райони;
  
• 
  специално създадени он-лайн учебни пакети и адресни книги на ресурси за подпомагане на националните и местните програми;
  
• 
  подпомагане за деца, които се учат вкъщи, независимо от това дали по избор или по необходимост, и които може би се чувстват изолирани. [10]
  

Съдействието на обучението за деца може също да бъде предоставено по неформални начини, например:

• 
  предоставяне на запазени места за срещи. “Запазване” в този контекст би трябвало да бъде разширено към он-лайн услуги (виж по-долу);
  
• 
  предоставяне на възможности за споделяне на забавлението между деца и възрастни, включващо, например, ползване на компютри, игри, разказване на истории, изложби, филм, музика и други културни дейности, които повишават потенциала за конструктивно използвание на свободното време;
  
• 
  предоставяне на услуги, атрактивни за клиентски групи, свързани с деца, като родители, баби и дядовци, настойници, учители, детегледачи и лидери на отбори в различни игри;
  
• 
  да бъдат сигурни, че работното време е удобно за семейството;
  
• 
  да имат интерактивни изложби, които са особено атрактивни за децата.
  

Децата се забавляват, използвайки информационните и комуникационните технологии и това е видно от популярността на компютърните игри. Когато ИКТ се използват в обучението, те могат да бъдат интересни и ангажиращи, особено когато системите са интерактивни и/или позволяват на децата да творят. Обучителният график на Националния архив на Обединеното кралство, он-лайн учебни и обучителни ресурси е много популярна и за учителите, и за децата.[11]

Образованието за възрастните може да бъде формално и неформално. Формалното образование води към квалификация и обикновено заема времето в колежи и университети, но може да бъде и под формата на дистанционно обучение, свързано с колежи или университети. Културните институции често работят с образователните институции в подкрепа на формалното обучение, например:

• 
  предоставяйки учебно пространство с книги и ТИО оборудване за дистанционно обучение;
  
• 
  правейки своите колекции подходящи за изследователски цели;
  
• 
  взаимодействайки с учителите за последователно осигуряване на релевантна и навременна подкрепа за работата на курсовете;
  
• 
  осигурявайки експертни кадри, които да изнасят лекции на студентите;
  
• 
  съдействайки за създаването на “обучаващи обекти” и виртуална обучаваща среда (виж e-Учене по-долу).
  

Нещо повече, музеите, библиотеките и архивите са по-често свързани с неформалното учене. То често започва с някакво занимание по интерес. Културните институции съдържат ресурси, които могат да провокират любопитство, да стимулират дискусии и да вдъхновяват. Те могат да посрещнат учебните нужди на много различни видове ученици. Идеите за услуги и дейности, които стимулират обучението, включват:

• 
  семинари по театър, драма и танци;
  
• 
  кратки курсове;
  
• 
  развитие на четенето чрез заемане на книги, четящи групи, други събития и осигуряване на подходяща литература за начинаещи читатели;
  
• 
  книга за базов уеб с подбрани средства;
  
• 
  книгоразпространяващи програми за етническите малцинства, които може би не могат да посещават библиотека по културни или социални причини;
  
• 
  припомняща терапия за по-старите хора, включваща заем от архивни кутии по групи или показването на традиционни и интерактивни филми, стимулиращи паметта,
  
• 
  художествени изложби;
  
• 
  обиколки с екскурзовод;
  
• 
  практикуване на обектите;
  
• 
  използване на архивите за придобиване на интерпретативни и дедуктивни умения;
  
• 
  предоставяне на улеснения на хората за създаване и/или добавяне на съдържание към обществените уеб сайтове, включващи заемане на озвучаваща апаратура и/или дигитални камери за местни групи за озвучаване на събития.
  

Желанието за развиване на интересите води до придобиване на основни умения.

Основната грамотност обикновено включва граматиката и смятането, но Лисабонският Европейски Съвет през 2000-та година идентифицира 5 допълнителни области от умения, базови за икономиката, основана на знания:

• 
  Умения по ИКТ (Информационни и комуникационни технологии), или дигитална грамотност (виж по-долу);
  
• 
  Технологична култура;
  
• 
  Чужди езици;
  
• 
  Предприемачество;
  
• 
  Социални умения.
  

• 
  персоналното осъществяване и развитието през целия живот (културен капитал): ключовите способности трябва да дават на хората възможност да следват индивидуалните си цели, насочвани от личните си интереси, аспирации и желанието да продължат обучението през целия живот;
  
• 
  активното гражданство и приобщаването (социален капитал): тези ключови способности би трябвало да позволят на всеки да участва като активен гражданин в обществото;
  
• 
  възможността за наемане на работа (човешки капитал): капацитетът на всеки един да спечели добра работа на пазара на труда.
  

Програмата за е-Обучението [15] представя дигиталната грамотност като едно от основните умения за всички европейци и насочва приноса си към обучението по ИКТ, особено за онези, които нямат пряк достъп до традиционното образование и обучение поради географски, социално-икономически, или други причини. Употребата на ИКТ предоставя нови възможности за обучение, но увеличава и риска от създаване на дигитално разделение, което може да доведе до социална изолация на онези, които по някаква причина нямат достъп до Интернет. Необходимо е новата учебна среда, често включваща комбинация от е-обучение и традиционни учебни методи, да се бори с това. Персонализираният достъп може да бъде много ефективен (виж насоките върху Персонализация). Едно изследване показва, че музеите, библиотеките и архивите могат да бъдат особено ефективни в работата с общностите и индивидите в риск от изолация, включвайки ги обратно в обучителния цикъл и повишавайки тяхното качество на живот. Примери за добра практика в тази област могат да се намерят във Връзки. Една от целите на плана за действие на eEвропа 2005 [16] е всички музеи, библиотеки, архиви и подобни институции да бъдат свързани с широколентови мрежи, така че да могат да играят ключова роля в разпространяването на дигиталната литература. Сега много от тях предоставят инструкции в тази област, с цел получаване на квалификационна степен. Пример е ECDL (European Computer Driving Licence) [17].

Друга цел на плана за действие на eEвропа 2005 [16] е да снабди всеки един с ключовите умения, необходими му да повиши своя наемен капацитет. Много от новите работни места започнаха да се създават в сектора на ИКТ. Културните институции могат да осигурят он-лайн информационни обучаващи центрове за търсещите работа (вестници, търговска информация и т.н.) в. Те могат също да се свържат с местни фирми и да осигурят специфични, свързани с работата курсове; да създават управленски стратегии на знанието за малки фирми, за доброволчески и благотворителни организации и т.н. Проектът LearnEast в програмата EQUAL е "…един иновационен стимулиращ проект, проправящ нови пътища за публичните библиотеки да работят на обществено ниво, съдействайки за наемането на хора в неблагоприятно положение [19]." Финалният доклад, [20] публикуван през август 2004-а, заключава, че повече успехи могат да се постигнат чрез работещо партньорство с доставчиците на формално образование.

Все още относително малко културни институции провеждат структурирано и официално признато обучение, т.е., обучение, включващо обучители или възпитатели. Все пак, акредитацията трябва да бъде предмет на обсъждане, ако музеите, библиотеките и архивите се разглеждат сериозно като доставчици на обучение. Това обсъждане включва акредитацията на собствения персонал и уменията, необходими да подкрепят учащите се [21]. Сертификатите за обучение дават възможност за сравнимост между формалното и неформалното обучение, те са един подтик за обучение и доказателство за качества. Това в частност е случаят, ако квалификацията е широко позната и популярна, подобно на the ECDL [17]. Акредитацията може да действа също като мярка за влияние. Музеите, библиотеките и архивите би трябвало да проучват потенциала на връзките с други доставчици на официално признато образование /колежи, университети, дистанционно обучаващи организации/ с оглед улесняване на акредитацията и предлагане на сертификат, който би имал национално и международно признание.

Aкредитацията може също да бъде мярка за въздействие [22]. Измерването на влиянието е важно средство, за да се установи дали местното управление е ефективно в достигането на тези цели. То също може да бъде използвано като доказателство за посрещането на правителствени и други задачи и да представи провалите, когато е необходимо. Много потребители на музеи, архиви и библиотеки имат неконцентриран план за обучение и в тези случаи измерването на влиянието обикновено ще бъде комбинация от статистика и анекдот. Потребителите правят тяхната собствена оценка относно успеха или безполезността на тяхното посещение (дали на място или он-лайн) и наблюденията показват дали са повишили своите знания и разбиране; дали са повишили интелектуалните, практическите и професионалните си умения; дали се е променил техният начин на мислене и ценности като резултат от посещението им. Статистическите доказателства могат да вземат формата на количество от хора, които съобщават, че имат напредък в резултат на курсовете, получили са работа или по-добра работа, подобрили са квалификацията си и т.н.

Новите технологии увеличават възможностите за обучение и променят начина, по който обучението се предава. Повечето културни институции сега имат уеб сайтове с виртуални справочници и точки за запитвания и обществените интереси започват да се създават независимо от географското разположение на членовете. Появяващите се обекти (вземайки “обекти” в най-широкия смисъл - книги, документи, аудио-визуални формати, картини и всякакви други дигитални ресурси) в уеб сайта са само началото на предоставянето на опита чрез e-обучение. Един “oбект” се нуждае от допълнителна информация, за да бъде разбран; например, картината на домашното устройство става по-полезна, ако се добави информация кое за какво се използва. Тъй като повечето музеи, библиотеки и архиви дигитализират колекциите си, те се очертават като хранилища на “дигитални обекти” или дълготрайни дигитални ресурси, които могат да бъдат комбинирани и заедно да създават “обучаващи обекти” и полезни модели за обучаващи сценарии. Ако тези “oбекти” са подходящи за ре-ползване в различни комбинации, те се нуждаят от описание, използвайки стандарта за схемите на метаданни. Има различни варианти от схеми; местните музеи, библиотеки и архиви може би е нужно да потърсят съвет от регионалните и националните агенции, професионалните асоциации или от паралелните образователни агенции, в зависимост от това, коя от тях ползват. Те включват:

• 
  IMS Learning Resource Metadata Specification [23];
  
• 
  IEEE Learning Object Metadata Standard [24];
  
• 
  Dublin Core Metadata Initiative [25];
  
• 
  CanCore (Canadian Core Learning Resource) [26];
  
• 
  ISO/IEC JTC1 SC36 [27];
  
• 
  SCORM (Sharable Content Object Reference Model) [28];
  
• 
  UK LOM Core (UK Learning Object Metadata Core) [29].
  

Ползването на дигитално съдържание носи проблемите на авторското право, автентичността и цялостността (виж насоките върху Законодателство и правни проблеми и Сигурност). Тази материя би могла да се разглежда чрез съединяването на метаданните относно правните проблеми на описанията.

Управление на ВУС, разпространяване на “обучаващи обекти”, администриране на комуникацията между учители и студенти. Тяхна цел е да водят студентите през курса на обучение и са типично съставени от следните елементи:

• 
  подробности за курса/програмата;
  
• 
  подробности за “обучаващи обекти”;
  
• 
  упътване, съвет;
  
• 
  оценки, тестове;
  
• 
  подробности за студентите;
  
• 
  подробности за учителя;
  
• 
  комуникационни методи като електронна поща, он-лайн подкрепа от възпитателите, дискусионни групи, равнопоставена подкрепа, и др.
  

Има търговски ВУС пакети на разположение, като Lotus LearningSpace, COSE и Learn eXact [32]. В днешно време обаче е по-обичайно за културните институти да снабдяват с “учебни обекти” образователните институти, за да бъдат ползвани в тяхната ВУС.

Терминът УУС включва цялата поредица от системи и процеси, релевантни на обучението в един институт. A ВУС би могла да бъде един от нейните компоненти, заедно със системите за записване на студенти, финансовите системи и т.н.

ТВ предаванията откриват ресурсите, държани в музеи, библиотеки и архиви като богат източник на програмно съдържание и уредниците би трябвало да се възползват от възможностите да работят с тях. Това би могло да бъде също и възможност да се спечелят пари от колекциите (виж насоките върху Работни модели).

Това е обучение чрез подвижни и безжични способи. Вече много студенти имат достъп до лаптопи и почти всички – достъп до мобилни телефони. Мобилните телефони са много разпространени сред младите хора; даже младежите в риск от социална изолация, които не са текущо въвлечени в някаква форма на обучение и са безработни, или дори без жилище, ползват мобилни телефони. Скоро тези телефони ще се превърнат в персонален дигитален помощник, който ще позволи още по-голяма гъвкавост в условията на ползване и обема на съдържание. PDA би могла, например, да се ползва на място в музея, галерията, архива, библиотеката, в център или сайт за наследството с връзка към обучаващите модули, създадени от възпитателите или културната институция. Он-лайн семинари и уроци биха могли да се провеждат с всички студенти и наставници във връзка. Центърът за е-иновации в Бирмингам, Великобритания /The e-Innovation Centre in Birmingham, UK/, проведе семинар през юни 2004 за потенциала на компютърните практикуми в университети и колежи. [35].