Програма фар трансгранично сътрудничество България-Турция, Фонд за малки проекти съдържание резюме. 6 Въведени



бет11/48
Дата21.07.2016
өлшемі6.48 Mb.
#213880
түріПрограма
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   48

Демографска характеристика

  • Население

    • Брой на населението. Динамика;

Населението на община Любимец, към началото на 2005 г. наброява 11 133 д. г. от които мъже – 5485 (49,3%) и 5648 жени (50,7%). Тя е една от малките общини по население. По данни от 2003 година същата (11 371 ж.) притежава 4,2% от населението на областта (270 096 ж.) и 0,15 от това на страната (7 801 273 ж.). Населението на общинския център (03.08.2004 г.). е 8304. То представлява 74,6% от населението на общината. Селското население е 2829 ж. (25,4%), разпределено в 9 села.

През периода 1996 – 2005 г. населението на общината постоянно намалява. Изключение прави 1998 г., през която същото показва увеличение от 0,2%. През 2004 г. населението на общината показва намаление от -8,6% спрямо базисната 1996 год.



    • Възрастова структура

Отрицателната динамика на населението е свързана и с промени в неговата възрастова структура. Очертава се ясна тенденция към застаряване – броят на лицата в под трудоспособна възраст намалява, увеличава се делът на трудоспособното и над трудоспособно население. Така през 1994 г. делът на под трудоспособното население е 21%, на трудоспособното 60%, а над трудоспособното – 19%.

Сега в делът в първата група в общината е 17,95%, във втората – 51,16%, а в третата – 30,89%. Най-драстично намалява под трудоспособното население. Увеличението на трудоспособното население е резултат и от промените в пенсионната възраст, но налице е обща тенденция към застаряване.

Възрастовата структура, за града е с относително благоприятни характеристики:


  • 20,72% под трудоспособно

  • 57,56% трудоспособно и

  • 21,71% над трудоспособно население

Общо за селата, обаче същите тези показатели са доста по-лоши:

  • 9,79% под трудоспособно

  • 32,38% трудоспособно и

  • 57,83% над трудоспособно население.

    • Прираст – естествен, механичен. Динамика. Прогнози;

Ниският ръст на намаляване на броя на обитателите на общината се дължи на демографските показатели на общинския център град Любимец (74,6% от населението на общината), които показват че, от 1997 до 2001 год., т. е. за цели 5 години, той не само задържа, но показва и минимално увеличение на населението:

0,9% за 1997 г.; 1,2% за 1998 и 0,2% за 2000 и 2001 г.

Едва през 2002 г. започва понижение на населението му, което за 2004 г. спрямо базисната 1996 достига -2,8%. Ниският процент на намаляване на броя на населението на общината и общинския център в голяма степен се дължи на високия брой на ромското население (17,0% за града), с неговата висока раждаемост и големия брой роми под 18 години.

Най-нисък процент на обезлюдяване показват големите села и то в близост до града – на разстояние 5 – 8 км.

Там техните обитатели търсят по-високо ниво на обслужване, както и професионална реализация.

Обезлюдяването на селищата от община Любимец е резултат на безработица, миграция, в т. ч. емиграция и липса на услуги от горно ниво.

Естественият прираст за всички селища на територията на община Любимец е отрицателен с изключение на с. Васково +11,8‰ и се движи в широки граници – от 30-40‰. Само гр.Любимец показва -2,0‰.

Това показва, че населението в малките села силно застарява и групата на надтрудоспособната възраст е голяма – достига и надхвърля 60%.

Годишният прираст на населението (Е + М) е отрицателен. Варира от -1,5‰ за Любимец до -70,2‰ за с. Дъбовец. Ниският дял на общината – 8,6‰ е резултат от ниския дял на града, който е само -1,5‰, но населението му представлява почти 75% от това на общината.

Причините за намаляване на населението на селищата биват миграциите, особено емиграцията, която е резултат на свиването на работни места при провеждането на приватизацията на предприятията, където емигрират млади висококвалифицирани кадри.



    • Структура по пол

Населението на Община Любимец разделено по пол е приблизително еднакво – 50/50.

    • Структура на населението по образование;

Образователното равнище на населението на община Любимец се развива с темпове по-ниски в сравнение със средните за страната. Въпреки, че е налице тенденция на нарастване на лицата с висше, полувисше и средно, в т. ч. средно специално образование, нивото на образование в общината не е особено високо. Тази констатация, е при условия, че населението на града представлява 75% от населението на общината.

Община – ниво на образование

Висше

Полу-висше

Средно

Основно

Под основно

Негра- мотни

Дете

Непока-зано

брой

475

449

2 954

3 627

2 925

303

760

43

%

4,12

3,89

25,61

31,44

25,36

2,63

6,59

0,37

Ср.за страната, %

9,04

4,21

35,65

25,85

17,31

1,68

5,95

0,31

Най-високо образование притежават заетите в административните и деловите учреждения. Следват заетите в здравеопазването и образованието. Хората със средно и средно специално образование преобладават във сферите на вторичния сектор. Лицата с основно и начално образование са предимно в селата. Наблюдава се макар и минимално увеличение на неграмотните, най-вече при ромите.

    • Жилища. Размер на домакинствата. Структура по отношение на доходите.

С течение на годините средният брой на домакинствата постоянно намалява. За обезлюдените села той е 2 и под 2 члена. По-висок е в града, където надхвърля 2,5 члена. При малцинството има семейства 3, 4 и дори 5 члена.

Ограничаването на нарастването на домакинствата с 1 и 2 члена налага провеждането на мероприятия за задържане на хората в селата при наличието на жилищен фонд, техническа и социална инфраструктура.



    • Гъстота и разпределение на населението по територията на общината.

Селищата на територията на страната са разположени почти меридионално. Най-голямото селище Малко Градище – 667 д. е разположено на шосето за Ивайловград, в южна посока. В посока юг, югозапад са разположени други две големи селища – Лозен (490, ж.) и Белица (411 ж.), само на 5-6 км отстояние от града. На североизток по-големи села са Оряхово – 359 ж. и Георги Добрево – 280 ж.

Броят на обитателите на селата в разглежданата територия е различен – от 53 д. за най-малкото Дъбовец, до 667 д. за най-голямото Малко Градище.



  • Заетост

    • Икономически активно население. Брой.

    • Разпределение на заетите по отрасли (първичен, вторичен и третичен сектор).

    • Заети в държавния сектор.

    • Възрастова структура на заетите;

Трудоспособното население в общината възлиза на близо 5700 души, от които:

3280 (57,58% от трудоспособното) е активното население, от което

-1053 да наети в различните отрасли на икономиката

-423 са само осигуряващите се

-689 регистрирани безработни,

-612 – с не показана активност

Заетостта по сектори на икономиката, по статистически данни към 31.12.2003 е:



-В първичния сектор са заети 5% от общо заетите,

-Във вторичния – 49%, а

-В третичния – 46%.

Наличието на близо 300 регистрирани еднолични търговци с разнообразен предмет на дейност, препятства точното определяне на броя заети във вторичния и третичния сектор. Затова в отраслите на материалното производство се приема, че работят около 40-50% от общо заетите.



Налице е тенденция към нарастване на образователното равнище, но отново и само за града. В селата преобладава делът на населението с основно и начално образование, висшистите са под 1%.

  • Безработица

    • Равнище на безработица. Динамика. Сравнение с областта и страната Структура на безработните – по възраст, пол, продължителност на регистрация.

Община Любимец е една от общините с най-висока безработица през 2003 г. – 21% от активното население, при средно за областта 13% и за страната 14%. Съседните общини Свиленград , Харманли и Ивайловград притежават безработица съответно 11, 16 и 15%. Само община Маджарово – 25% показва по-висока стойност. Трябва да се отбележи, че за трите последователни години 2001, 2002 и 2003 год. безработицата в община Любимец показва почти еднакви стойности:

1999 г

2000 г

2001 г

2002 г

2003 г

20,41

21,27

21,84

21,73

21,21

От предоставените данни за регистрираните безработни лица на БТ „Свиленград” за община Любимец към 30.04.2005 год. се вижда, че броят им е 689, от които мъже 359 и жени 330. От тях най-голям е броят на лицата без квалификация 519 д. (75,3%), като делът на безработните с основно и по-ниско образование е 483 (93,1%), а разликата между мъже и жени е малка ± 1-2%.

Най-голям е броят на безработните от 25 до 34 години, на които се падат 28,2% от безработните без квалификация, което пък е резултат на ниското образование.

Безработицата е резултат от социално-икономическите промени и закриването на неефективните предприятия във всички сектори на материалното и нематериалното производство. Освобождаването на работна ръка, от своя страна доведе до миграции, в т. ч. емиграция на висококвалифицирани кадри.


  1. Икономика

  • Секторна (отраслова) структура. Брой на предприятията по сектори на стопанството;

Община Любимец е традиционно селскостопанска община. В нея е възникнало най-голямото неформално и нерегламентирано тържище на селскостопанска продукция в Източна България. Община Любимец е известна с производството на най-вкусните дини и пъпеши в страната ни. Те са и основата за възникването на тържището, но през последните години поради общата стагнация в страната ни, изгубиха традиционните си пазари.

Селското стопанство е представено от своите традиционни подотрасли - зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, лозарство, овощарство, технически култури (памук). Традиционно добре развитото в миналото животновъдство в този район изживява най-дълбоката си криза. Свитото вътрешно потребление и вноса на месо и месни продукти в страната се отрази особено сериозно на развитието на животновъдството в общината.

В структурата на селското стопанство основното производство е на зърнени храни (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед) – формиращи около 35% от приходите, следвани от зеленчуко производството и тютюно производството – около 20%, лозарство, животновъдството и др.

Селскостопанските производители в Община Любимец са майстори градинари. Тук климатичните условия са подходящи за ранно зеленчукопроизводство. През последните години се наблюдава разширяване на площите с полиетиленови оранжерии, където предимно се отглеждат ранни домати и краставици. Новоизградени са и 60 дка полиетиленови оранжерии, работещи съгласно нормите на ЕС.

Почвено – климатичните условия в общината са много благоприятни за развитието на трайните насаждения. За това говори повишения инвеститорски интерес през последните 5 – 6 години към създаването на нови масиви от лозя и овощни градини.

От 10-те хиляди декара лозя в общината 2220 са новосъздадени – 220 дка десертни и 2000 дка винени, от които 780 дка вече с в плододаване. Новосъздадени са 300 дка ябълки, 80 дка сливи, 186 дка праскови, 90 дка череши и 90 дка кайсии. По този начин през последните няколко години са осигурени 100 постоянно заети в отрасъла и 200 сезонно заети.

При 202 хил.дка земеделска земя, 160 хил.дка (79%) - е стопанисвана земя, което е един сравнително висок показател. От нея 81% се падат на нивите, 4% на трайните насаждения (с тенденция към разширяване), 19% от земеделските земи са мери и пасища (предпоставка за развитието на животновъдството), а 26% от обработваемата земя е поливна.

Животновъдството се развива основно от индивидуални собственици на животни и може да се отнесе към т.н. „дребното животновъдство” – в индивидуални стопанства. То покрива преобладаващия дял в статистическите количества. На територията на общината няма създадени по-големи животновъдни и птицевъдни ферми.

Независимо, че първичния сектор има скромен дял в общинската икономика, този сектор, от една страна е важен източник на доходи на населението извън ядрото, а от друга недостатъчно използвана предпоставка за поддържането на част от промишлената функция на общината – винарство, млеко и месо-преработка, преработка на тютюн и др.

В общата икономическа дейност на община Любимец, първичния сектор заема следния относителен дял:



6.4% от общия брой стопански единици

9,2% от бруто произведената продукция

6,1% от общите приходи

6,0% от заетите лица

5,2% от средствата за възнаграждения

7,5% от дълготрайните материални активи
Община Любимец заема скромно място в икономиката на областта с 6.6% от БВП.

Стопанския сектор на община Любимец се характеризира с криза в икономическото развитие, изразяващо се в снижаване на икономическия потенциал и неблагоприятни структурни промени. Тази криза е резултат от закриване на водещи отрасли и общото физическо изхабяване на дълготрайните материални активи – оборудване, сгради и инфраструктурна съоръженост. Наред с това налице е хаотична поява предимно на малки предприятия – на случайни терени, което предизвиква проблеми в устройственото развитие и смесване на несъвместими производства. Като цяло, налице е липса на съвременно оборудвани пространства, което довежда до неконкурентно способност при привличането на местни и чужди инвеститори.

По данни на Териториалното статистическо бюро, в края на 2003 год., в отраслите на икономиката са реализирани 21.7 млн. лв. нетни приходи от продажби и ангажирани 1476 лица.

Стопанските субекти в общината са общо 296, от които:



210 - 71% в третичния сектор

67 – 23% във вторичния, и

19 стопански единици – 6% за първичния сектор

Във вторичния сектор са обособени 67 стопански единици, реализирали за 2003 год. нетни приходи от дейността в размер на 6,5 млн.лв., с 603 заети. 28.6% от приходите са реализирани от преработващата промишленост (хр. вкусова), 33% от текстилните и шивашки фирми, 15,1% - от производството на оборудване. Строителството е представено от 4 малки фирми с общо 6 заети лица и 1% от приходите в сектора.

Най-добро е представянето на отраслите на шивашката и хранително-вкусовата промишленост. Като цяло сектора стагнира. Бавно се извършват процесите на преструктуриране.

Хранително-вкусовата промишленост е представена от винопроизводството и съхранението и преработка на зърно.

Тази производствена структура се е запазила от миналото, но сега производството в някои подотрасли е силно намаляло (машиностроене) и показва тенденция на голяма стагнация. Значимите промишлени предприятия са приватизирани и преструктурирани. Загубата на традиционните пазари и липса на нови също оказва голямо влияние върху процесите, които протичат в този отрасъл. Предприятията работят с 20-25 % от капацитета си.

Третичния сектор на икономиката в общината е представен от 210 стопански единици, които формират първия по големина дял от нетните приходи от продажби – 9293 млн.лв. и ангажиран втория по големина брой персонал - 50.4% от общо заетите в общината.

Представен е от търговия с множество частни заведения за обществено хранене, кафенета, магазини за хранителни и нехранителни стоки. Туризмът е застъпен с 3 хотела и 1 туристическа спалня. В социалната инфраструктура - държавното управление и отбраната са 100% обществени. От останалите обслужващи дейности, единствено в образованието и здравеопазването все още преобладава обществения сектор. Всички останали дейности са в частния сектор.


  • Структура в зависимост от размера на предприятията

Стопанският сектор на община Любимец е представен основно от малки и средни предприятия. В тази категория попадат и новоизградените частни предприятия.


  • Състояние и тенденции на развитие в отделните сектори – много кратък анализ.

От първичния сектор – селското стопанство има структуроопределящо значение. Горското стопанство и добивната промишленост имат незначителен дял.

  • - Земеделието е силно развито. Основния дял от произведената продукция е предназначена за преработка и продажба, за разлика от други общини, където тя е основно от лични стопанства и предназначена за самозадоволяване.

  • - Животновъдство – слабо развито, преобладават животните в личните стопанства - при дребни производители, разпръснати в индивидуални стопанства с единици, рядко с десетки и по-вече глави животни. Само в единични ферми е налице концентрация на голям брой животни. По-голямо внимание се отделя на говедовъдството и малко на по-перспективите овце и кози.

  • - Горското стопанство е с екологично насоченост – поддържане на горите и ограничен добив на дървесина.

  • -Добивната промишленост е практически закрита.

Неизползван рационално потенциал в сектора е:

  • - култивираното отглеждане на билки, горски плодове, трайни насаждения, пчеларство

  • - животновъдство – основно овце и кози – попадащи в обсега на субсидираното животновъдство в европейския съюз

- консервно производство

В общината има големи потенциални възможности за формирането на специфичен хранителен клъстер за производство на екологично чиста продукция и особено в областта на винарството.

Във вторичния сектор въпреки структурните промени са съхранени:



- преобладаващия дял на преработващата промишленост

- хранително вкусовата промишленост

Проблем на сектора са преобладаващия дял на дребните производители с преобладаващ брой заети – под 10.

Въпреки това те имат добра ресурсна обезпеченост, относително гарантирани пазари и балансиращи функции на пазара на труда.



Сериозна слабост е липсата на стратегическа специализация в промишленото развитие.

Потенциалите на суровинната база – грозде, зеленчуци (в т.ч. ранни), зърнени храни, тютюн, млеко, месо и др. дават възможност за формиране на местни (регионални) преработвателни клъстери затварящ пълния цикъл – добив - преработка – пласмент.

Винопроизводството и зеленчукопроизводството, например говорят за спонтанно формиращ се клъстер по храни и напитки, базиращ се на (все още относително) затворен технологичен и производствен цикъл

Култивираното билкарството и горските плодове имат потенциал за развитие на още един специфичен отрасъл със също затворен в общината цикъл.

И в бъдеще промишлеността ще бъде насочена основно към общинския център, разчитайки на изградената производствена инфраструктура, традициите, квалифицираната работна ръка.

Третичния сектор е слабо развит и има потенциал - в количествен аспект не само да задоволява потребностите на населението, но и един значителен контингент приходящи, в т.ч. и от съседни – трансгранични области В общината, обособените са кметства, съобразно пълномощията си поемат част от административното обслужване. Добра развити са системите на деловото обслужване, здравеопазването, образованието и търговията. Спецификата на туристическата „индустрия” обаче изисква нова изграденост, кадри и дислокация на дейностите в перспективните територии.



  • Наличие на местни или регионални „клъстери”, или други форми на неофициално и официално сътрудничество между производители;

На територията на община Любимец съществува едно от най-големите тържища на селскостопанска продукция в южна България. Не съществуват към момента официални форми на сътрудничество на производители.


  • Малки и средни предприятия – оценка на конкурентноспособността и степента на взаимодействие с търговски партньори от трансграничната област на Турция.

Като цяло промишлеността на Общината стагнира. През последните години икономическият ръст и незначителен. Липсата на свежи инвестиции в фирмите не позволява технологичното им обновление. Силно намалели са и натуралните показатели.

В резултат на настъпилите промени в собствеността на предприятията, ликвидацията и раздробяването, както и възникването на нови стопански субекти, наблюдаваната в предходните години стагнация във вторичния сектор е процес на преодоляване с все още колеблива но положителна тенденция към нарастване на обема на инвестициите.

Засега водеща роля имат инвестициите предимно в винопроизводството, съхранението и преработка на зърно и семена и в шивашките предприятия. Последните едва ли биха могли да се отнесат към „стратегическите” за общината, а по скоро са една палиативна мярка за не особено сигурна заетост предимно на женска работна ръка. Те са и с най-добри резултати– с най голям относителен дял на печалбата.

През последните години, макар и все още със скромен дял в общинската икономика се развива строителството. Този факт говори добре за общината, защото след криза, подема в строителството е сигурен показател, че тя вече е преодоляна и икономиката излиза от нея.

Структурните промени в работната сила и в нетните приходи от продажбите показват, че процесът на преструктуриране на икономиката в общината има основания за очаквано развитие на вторичния сектор – на жизнеспособни и високо адаптивни малки и средни предприятия – базирани на местни суровини, чрез съхраняване на жизнени традиционни промишлени отрасли и развитие на алтернативни производства.

Към момента търговското партньорство в региона със Република Турция се свежда най-вече до внос на селскостопанска продукция главно от частни лица с цел разпространението в магазинната мрежа от общината. Не съществуват установени пазари на продукция в Турция.




Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   48




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет