Здравеопазване и социални дейности

4. 
   Общи регионални тенденции. Общи проблемни области и общи предпоставки за развитие.
   

В направения анализ по общини се открояват няколко конкретни области, които имат сходни проблеми и възможности при всички разглеждани общини. Нещо повече, в извършеното анкетно проучване, сред общините-членове на РСО „Марица”, в периода юни-юли 2006г., приоритетите и дейностите за трансгранично сътрудничество с общини от Република Турция, посочени от респондентите (ръководни кадри и експерти) са концентрирани в няколко идентични сфери. Предлаганите решения на констатираните проблеми също са сходни по характер. Всичко това позволява да се оформят следните общи приоритети, по които да се работи в краткосрочен план (до 2008г.) съвместно с трансграничния регион на Република Турция:

Мярка:

Географското местоположение на региона е ключово по отношение на междуконтиненталните и междудържавни транспортни връзки. Като своебразна врата между Европа и Близкия изток, на територията на ТГС региона се пресичат няколко Транс-европейски транспортни коридори. В посока север – юг: Коридор № IV (Дрезден - Истанбул), IX (Хелзинки - Александропулис) и X (Залцбург, Любляна – Солун). В посока изток – запад: Коридор № VIII (Бургас - Тирана). Това прави региона стратегически важен в международно отношение и налага развитието и поддържането на транспортната инфраструктура на европейско ниво.

Завършването на определени ключови обекти и рехабилитацията и ремонта на други, които улесняват транспорта в посочените направления, е от национално значение и ще окаже влияние върху социално-икономическия живот като цяло. Подобряването на местната пътна мрежа, свързваща населените места с интернационалните транспортни оси е от изключително значение за развитието на местната икономика. По-добрите транспортни връзки ще доведат до улесняване движението на стоки и хора и ще подпомогне търговията.

Качеството на живот на хората, живеещи и работещи в трансграничния регион ще се повиши, което наред с положителния ефект върху икономиката, ще насърчи обмена и връзките между регионите от двете страни на границата. Много по-вероятно е да се предлагат и търсят повече местни продукти и услуги и да се създадат повече работни места в крайграничните общини. Ще се оптимизира използваемостта на главните свързващи пътища и чрез повишения поток от туристи, желаещи да посетят непознати досега дестинации в трансграничния регион.

Освен главните и второстепенни пътища, съществува необходимост от реконструкция и изграждане на част от съпътстващата инфраструктура в непосредствена близост до границата. По този начин ще се улесни движението на пътникопотока и товаропотока и ще се намали времето и разходите за преминаване през границата.

Необходими дейности:

• 
  Доизграждане на автомагистрала „Марица” в отсечката от Чирпан до Свиленград.
  
• 
  Реконструкция и електрификация на ж.п. линията Пловдив – Свиленград;
  
• 
  Рехабилитация на съществуващата и изграждане на нова пътна мрежа, свързваща населените места с главните транспортни артерии.
  
• 
  Модернизация на ГКПП „Капитан Андреево” и „Капитан Петко Войвода”.
  

Съществуват много добри възможности за сътрудничество в сферата на опазване на защитени територии, опазването и устойчивото развитие на природните ресурси и съвместния мониторинг на екологичното състояние. Горнотракийската низина и Източните Родопи предлагат много добри условия и поле за работа при управление на замърсявания на околната среда и оползотворяване на природните дадености. Регионът, също така, е подложен на сравнително редки природни бедствия: пожари, наводнения, земетресения.

Мярка:

Реките Марица и Арда (като приток на Марица) навлизат на територията на Турция, преминавайки през територията на Хасковска и Кърджалийска области. При община Маджарово р. Арда е замърсена поради просмукване на води от затворените през 90-те години на миналия век мини за добив на железни руди. Сериозен замърсител на реките са също така и битовите отпадни води от населените места и индустриалните води от предприятия и животновъдството. В сравнение с изградеността на водопроводната мрежа, изградеността на канализационната мрежа във всички разглеждани общини е много малка.

Съгласно Директива 91/271/ЕЕС относно пречиствателните станции за отпадъчни води от населени места, изменена с Директива 98/15/ЕЕС, чиито изисквания са залегнали в Наредба №6 от 2000г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водните обекти, всички селища с повече от 10000 еквивалентни жители е необходимо да изградят ГПСОВ до 2010 г. Това ще доведе до значително подобряване на качеството на повърхностните води, особено в някои силно замърсени сега участъци.

В момента пречиствателни станции за отпадни води не съществуват в нито едно от населените места в общините членове на РСО „Марица”. Изключения са локални пречиствателни станции на отделни промишлени производства. Пивоварен завод „Каменица” АД - Хасково стопанисва собствена пречиствателна станция, която третира отпадните води на Северна индустриална зона. Като цяло битовите отпадни води се заустват непречистени в р. Марица, р. Арда и техните притоци, или се отвеждат до септични ями.

В строеж са 2 градски пречиствателни станции – за Димитровград и Хасково, съответно финансирани от програма ИСПА и Световната банка. Очаква се да заработят през 2007 г. Те ще пречистват както промишлени, така и битови отпадни води.

Необходими дейности:

• 
  Доизграждане на ГПСОВ Димитровград и Хасково и свързване на всички квартали към тях;
  
• 
  Извършване на предпроектни проучвания и проектиране на ГПСОВ за населените места с над 10000 е.ж.;
  
• 
  Извършване на предпроектни проучвания и проектиране на модулни пречиствателни станции за населените места от 1000 до 10000 е.ж.
  
• 
  Изграждане на модулни пречиствателни станции в общинските центрове с население от 1000 до 10000 е.ж.
  
• 
  Разработване на стратегия за съвместно управление на общите водни ресурси;
  
• 
  Съвместни действия за събиране и обмен на информация относно качеството на водите.
  

Мярка:

Трансграничният регион притежава множество защитени природни територии и специфична флора и фауна с огромно екологично значение. Те притежават много разнообразна морфология и общото състояние на околната среда влияе върху техните уязвими екосистеми. Уязвимостта произтича главно от фактори в резултат на човешките дейности, като индустриализацията и увеличаващите се транспортни потоци. Опазването и устойчивото използуване на биоразнообразието, водните ресурси, горите и създаването на обща политика за тяхното съхранение, управление и запазване на екологичното равновесие са важен приоритет за устойчивото развитие и повишаване качеството на живота в трансграничния регион. Природните дадености и биоразнообразието на региона са уникални и трябва да се разглеждат като ключов актив за бъдещото развитие на региона.

Устойчивата околна среда и добре организираните защитени територии оказват икономически ефект, чрез генериране на траен алтернативен доход и възможности за заетост за населението в граничния регион. По този начин се насърчава развитието на региона в дългосрочен план.

Природните ресурси и биоразнообразието са общо наследство и всички действия по тази мярка трябва да се предприемат при максимална съгласуваност между компетентните власти в двете страни. Нещо повече, съвместните действия ще дадат много по-значими резултати, отколкото единични действия от една или друга страна.

В българската част на разглеждания трансграничен район има 54 на брой защитени природни местности:

• 
  В община Хасково – 4 бр.
  
• 
  В община Димитровград – 3 бр.;
  
• 
  В община Минерални бани – 7 бр.;
  
• 
  В община Стамболово – 3 бр.;
  
• 
  В община Харманли – 3 бр.;
  
• 
  В община Маджарово – 5 бр.;
  
• 
  В община Свиленград – 5 бр.;
  
• 
  В община Любимец – 5 бр.;
  
• 
  В община Ивайловград – 11 бр.
  
• 
  В община Кърджали – 7 бр.
  

• 
  Разработване и прилагане на планове за управление на всяка от защитените територии. Координиране на стратегиите;
  
• 
  Съвместни действия за разработване и прилагане на стратегии, методи и техники за устойчиво екологосъобразно използуване на природните ресурсите на региона;
  
• 
  Събиране на информация, разработване на промоционални материали, провеждане на публични информационни кампании;
  
• 
  Съвместни действия за оценка на екологичното състояние.
  

Наводненията са природен риск, който рядко засяга региона, но има важни икономически последици. Бреговете на някои реки се нуждаят от укрепване, за да са устойчиви на високите води. Много важен проблем, както показаха и наводненията през пролетта и лятото на 2005 г., е почистването на речните корита, главно на реките Марица и Арда, с цел предотвратяване на бедствия при обилни валежи.

Съвместното управление и мониторинг на общите водни басейни е изключително важно за опазване на биоразнообразието, за гарантиране на по-добро качество на водоизточниците за питейни води и напояване, за подобряване условията на живот с оглед на балансираното бъдещо развитие на региона.

Сътрудничеството в случаи на природни бедствия ще спомогне за реагиране по много по-ефикасен начин при такива събития и за запазване и защита на околната среда в региона.

Пример за сътрудничество в тази сфера са проведените 3 срещи, в периода март – юни 2006 г., на общините, разположени по поречието на р. Марица в България, Турция и Гърция, които целят проучване на проблемите, набелязване на конкретни действия и разработване на съвместно проектопредложение пред европейските фонове.

Необходими дейности:

• 
  Съвместни инициативи за рехабилитиране на съществуващи критични места по водните басейни;
  
• 
  Почистване на коритата на реките, особено на трансграничните реки;
  
• 
  Създаване на нова предпазна инфраструктура - укрепване на свлачища и изграждане на диги;
  
• 
  Съвместни действия за намаляване на ерозията и замърсяването на водите;
  
• 
  Съвместни действия за събиране, обмен на информация за ключовите параметри на водните басейни – качество на водите, нива и т.н., особено за трансграничните реки.
  

Мярка:

За да бъдат конкурентни в модерната икономическа среда, безработните се нуждаят от съвременни професионални умения и разностранни знания - по информационни технологии, бизнес и икономика, и др. Участието на населението в ученето през целия живот в разглеждания регион и като цяло в България е значително по-ниско в сравнение със средното за страните от ЕС. Понятието “учене през целия живот” (Резолюция на Съвета на Европа за ученето през целия живот от 27 юни 2002 г. – 2002/С 163/01) обхваща всички целенасочени дейности за обучение, формални или неформални, предприемани с цел подобряване на знанията, уменията и компетентността на отделния човек както от професионален, така и от общ интерес – за лични, граждански и социални цели. България провежда национална политика по отношение на продължаващото професионално обучение и дейностите, описани тук към тази мярка имат за цел да допълнят и разширят националните програми за обучение и заетост, изпълнявани от Агенцията по заетостта и Министерството на труда и социалната политика.

Уязвими в съвременните пазарни условия са както безработните, така и работещите, които не получават необходимите допълнителни знания и умения. Голяма част от безработните са с продължителност на регистрация над 1 година (52% от всички безработни в област Хасково). Други рискови групи на пазара на труда са безработните жени (56%) и младежите до 29 годишна възраст (26.3%). И в трите случая част от икономически активното население, особено това със средно специално и по-високо образование, губи прогресивно от уменията си, поради престой и неразвитие на потенциала си. Най-рисковата група безработни са тези с основно и по-ниско образование (57.7%). За тях са необходими специален подход и специални образователни програми. Безработните лица имат право да ползват безплатно професионално обучение, организирано от Бюрата по труда, както и стипендия за придобиване на професионална квалификация (чл. 17 на Закона за насърчаване на заетостта).

Отношението на работодателите в региона към качествата на работната сила също не е съвременно ориентирано. Липсва осъзната фирмена политика за квалификация и обучение на работната сила. Работодателите са настроени по-скоро негативно към инвестиции в подготовка и повишаване квалификацията на работещите, защото ефектът от обучението се реализира в по-дългосрочна перспектива.

Основен фактор за развитие на компетенциите на заетите лица е организирането на професионално обучение. Професионалното обучение на възрастни е най-важното направление на продължаващото професионално обучение. Съгласно съществуващата законово-нормативна уредба в Република България то предлага обучение за начална, допълнителна квалификация и за преквалификация на безработни и заети лица над 16-годишна възраст.

Центровете за професионално обучение (ЦПО) са институции в системата на професионалното образование и обучение за придобиване на начална квалификация по професия или по част от професия и за актуализиране или разширяване на придобита вече професионална квалификация. Дейността на ЦПО има за задача чрез формите на продължаващо професионално обучение да осигури възможност на всички желаещи лица над 16-годишна възраст да осъвременят професионалните си умения или да придобият нова професионална квалификация с цел подобряване на позицията им на пазара на труда. Освен това ЦПО съдействат за повишаване на квалификацията и за придобиване на нова квалификация (преквалификация) на работниците и служителите в малки и средни предприятия, в съответствие с променящите се изисквания на трудовия процес, необходимостта от ползване на компютърна техника и чужди езици. ЦПО дават и допълнителна възможност на безработни и на работещи лица над 16-годишна възраст да придобият необходимите знания и умения и да получат официален документ за това. Освен от ЦПО продължаващото професионално обучение се провежда и от сертифицирани институции в средното и висшето образование. Основни институции, в това отношение, в разглеждания регион са професионалните училища и професионалните гимназии.

Териториалното разпределение на институциите, предоставящи продължаващо обучение в региона, освен Професионалните гимназии, е твърде неравномерно. ЦПО са съсредоточени само в най-големите градове - Димитровград, Хасково и Кърджали. От друга страна населението в малките общини има най-голяма нужда от преквалификация и квалифициране по определени професии, поради ниското образователно равнище. В разглеждания регион може да се твърди, че работната сила в голямата си част не е квалифицирана за работа с нови технологии. До голяма степен това е предопределено и от характера на икономиката и отдалечеността на повечето населени места от големите градове (периферното положение на част от общините).

Необходими дейности:

• 
  Създаване на центрове за професионална квалификация във всяка община, като броят, големината и насочеността им зависи от нуждите на работната сила и работодателите в общината;
  
• 
  Осигуряване на ресурси – методически, информационни и кадрови за обучение и преквалификация на безработни и повишаване квалификацията на работещи;
  
• 
  Разработване на единна програма за обучение по информационни технологии.