I.29.3.Общи и специфични индикатори на ОСР на област Плевен

Общите индикатори на ОСР на област Плевен служат да зададат конкретни измерими стойности, които да опишат заложеното в стратегическите цели на документа. Благодарение на информационната осигуреност от официални статистически източници, тези индикатори са основния инструмент за оценка постижението на целите на стратегията. Тези от тях, които се проследяват от статистиката и на ниво община следва да залегнат като общи индикатори в общинските планове за развитие на общините от областта.

За нуждите на системата за оценка на ОСР бяха идентифицирани следните специфичните количествени индикатори за резултат, проследяващи изпълнението на приоритетите на стратегията.

Общинските планове за развитие са най-важният планов елемент в йерархичната система от документи за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие, регламентирани със Закона за регионалното развитие (обн. ДВ бр. 50/2008 г.). Те се разработват в съответствие с чл. 13 на ЗРР и определят средносрочните цели и приоритети за развитието на дадена общината в съответствие с областната стратегия за развитие. Стратегическите насоки за разработване на общинските планове за развитие имат за цел постигане на общите цели и приоритети, залегнали в стратегията за развитие на областта. С ОСР се идентифицират общи проблеми и потребности и се определят общи цели и приоритети за балансирано и устойчиво развитие на територията на областта, като общините следва по подходящ начин да отразят и да интегрират тези цели и приоритети в своите собствени планове за развитие. Освен с предвижданията на ОСР и другите документи на областно ниво, ОПР за периода 2014-2020 г. следва да са логично продължение на плановете от настоящия програмен период и да отразяват приоритетите на общинските секторни политики.

При разработването на плановете, ключов момент е обективното отразяване на основните конкурентни предимства на всяка една община и подчертаването на нейната идентичност. Всеки един от ОПР на общините от област Плевен трябва да развие своята стратегия, търсейки най-важните, според своята характеристика, области на интервенция, изведени в стратегическите документи на европейско (Стратегия „Европа 2020”, Териториален дневен ред на ЕС 2020 и др.), национално (Национална програма „България 2020”, НСРР 2012-2022 г., секторни стратегии и др.) и регионални (РПР на СЗР и ОСР на област Плевен) нива и подкрепени от политиката на сближаване на ЕС и националната политика за регионално развитие. Оперативният инструмент за изпълнение на ОПР (програмата за реализация на плана) трябва да мобилизира както външни ресурси, така и собствени общински и частни средства за постигане целите на плана, а чрез тях и постигане на целите на самата областна стратегия.

I.30.ОБЩИ СТРАТЕГИЧЕСКИ НАСОКИ

В новата политика на сближаване на ЕС, акцент се поставя върху т. нар. принцип на „четирите К”, а именно: концентрация, координация, коопериране и кохезия. Това са и основните общи принципи, в рамките на които трябва да бъдат разработени плановете за развитие на общините от област Плевен:

• 
  ОПР трябва да се фокусират върху ограничен брой цели и приоритетни области на интервенции, с оглед концентрацията на ресурс за пълноценното използване на силните страни и потенциалите на дадена община, ограничаване на слабите страни и неутрализиране на заплахите за нейното развитие. Едновременно с това планът трябва да гарантира концентрацията по тези приоритети на ресурси от различно естество (финансови, административни) и с различен източник (кохезионна политика на ЕС, национални програми, общински бюджет, финансови инструменти частни инвестиции). За успешното изпълнение на стратегията е необходимо да бъде осигурена и пространствената концентрация на ресурсите в територии с много висок потенциал и/или сериозни проблеми;
  
• 
  ОПР трябва да осигуряват едновременно координация на политиките между отделните общини и вътрешна за общините междусекторна координация;
  
• 
  ОПР трябва да поставят акцент върху кооперирането едновременно между общините и между общините и частния и неправителствения сектори при реализацията на заложените в плановете проекти;
  
• 
  ОПР трябва да са така разработени, че тяхната основна цел да е постигането на териториална, социална и икономическа кохезия, между отделните части на една община, между съставните за областта общини и да допринасят за сближаването на областта, като цяло, с другите териториални единици от същото ниво в България и ЕС.
  

Специфичните за всяка община насоки за разработване на целите и приоритетите на ОПР са развити, фокусирайки се върху следните основни принципи:

• 
  мобилизиране на местния потенциал, активност и съдействие за постигане на целите на развитието;
  
• 
  отчитане на спецификата на всяка отделна община и включване в съответствие с нея на въпроси от общоевропейски интерес и значение;
  
• 
  съобразяване с приоритетите и тенденциите в развитието на европейско, национално и регионално ниво;
  
• 
  подобряване координацията за по-ефективно използване на европейските фондове и увеличаване на добавената стойност;
  
• 
  прилагане на интегрирания подход и преодоляване на секторната изолираност.
  

Плевенска община заема средната част на Дунавската хълмиста равнина. Общината е най-голямата по население и територия община в границите на област Плевен. Тя е и относително най-слабо засегната от процесите на обезлюдяване – намалението в броя на населението през 2011 г. спрямо 2007 г. е с 6,0%. Общинският център, град Плевен е административен, икономически и обслужващ център за областта. Градът е наследник на тракийско и римско селище /Сторгозия/ в местността “Кайлъка” на река Тученица. През територията на общината преминават важни транспортни направления първокласният път I-3 Русе – Бяла – Плевен – София (Е-83), който е основна пътна артерия за Област Плевен, а бъдещото трасе на АМ „Хемус” се очаква да премине през нейните крайни южни части. В гр. Плевен функционират Медицински университет и филиали на други ВУЗ от страната /ВТУ, УНСС, и др./. В града има театър, симфоничен оркестър и други културни институции /читалища, кина и др./. Той е и туристически център, като с най-голяма атрактивност изпъкват Плевенската панорама, паркът „Кайлъка”, редица музеи от периода на Освобождението и др.

По отношение на икономиката, общината е безспорен лидер, фокусирайки в себе си основната част от сектора на услугите и значителна част от промишленото производство на областта. Икономиката се характеризира с голямото си разнообразие и широкоспектърен обхват. Добре развити са машиностроенето, нефтохимията, циментовата промишленост, производството на стъкло. Не по-малък дял заемат леката промишленост, търговията, услугите и селското стопанство. Хранително-вкусовият отрасъл е представен от консервен комбинат, пивоварна, винзавод и тютюнопреработвателно дружеството. Общината традиционно е известна с богатата си селскостопанска продукция. Земеделието е разнообразно и силно развито. Основен дял заемат отглеждането на пшеница, слънчоглед и царевица. С важно значение е и развитието на лозарството. Високият относителен дал на наетите в отраслите от третичния сектор се дължи на добре развитите обслужващи функции на град Плевен в сферата на образованието, здравеопазването, финансово-кредитния сектор, управлението и др. Населението на общината има най-високото образователно равнище и коефициентът на възрастовата му зависимост е най-нисък.

Общината е с изградена и добре поддържана инфра­структура. Гр. Плевен е централизирано топлоснабден от ТЕЦ Плевен. Като цяло електроразпределителната мрежа е реконструирана и поддържана на добро равнище, но има участъци с нарушени механични и електрически параметри. Канализационната система на гр. Плевен е от смесен тип и е необходима реконструкция на канализационната мрежа в югозападната част на града. По отношение на осигуреността на общината с необходимата инфраструктура за достъп до интернет, има територии в нейните южните полупланински части, които до момента не са покрити.

Основавайки се на тези ключови характеристики на общината и отчитайки рамката определена от настоящата стратегия, ОСР може да дефинира следните ключови препоръки към разработването на ОПР на община Плевен:

• 
  да се формулират ефективни мерки за подкрепа и развитие на промишленото производство в общината;
  
• 
  да бъдат предложени инвестиции за осигуряване на качествена инфраструктура в големите промишлени зони на общината;
  
• 
  да се предложат инструменти за подкрепа и растеж на малки предприятия;
  
• 
  да бъде осигурена устойчива основа за засилване на пространствените и икономически връзки между Плевен и Ловеч;
  
• 
  да се предложат инструменти за подобряване състоянието и поддържане на хидротехническите и хидромелиоративните мрежи и съоръжения на територията на общината;
  
• 
  да се постави фокус върху развитието на икономически дейности съпътстващи транспорта по важните международни и национални направления;
  
• 
  да бъдат стимулирани иновациите, чрез финансово осигуряване на развойната дейност на университетите и съвместната им работа с изследователски звена на частни компании;
  
• 
  да се подкрепят дейността и развитието на научния потенциал на съществуващите научно-изследователски институции, фокусирани върху научни дейности в областта на селското стопанство;
  
• 
  да се осигури развитие на професионалното образование в областта на земеделието и свързаните отрасли;
  
• 
  да бъде развит агробизнесцентър от национална значимост;
  
• 
  да се подкрепят внедряването на мерки за енергийна ефективност на предприятията и стимулиране използването на енергия от ВЕИ;
  
• 
  да се развие системата от паркове за отдих на територията на общината.
  

Общината е разположена в плодородната Свищовско - Беленска низина, а релефът е равнинен. През територията на общината преминава ж.п. линията от втора категория “Ореш – Белене”. Град Белене е един от центровете на католицизма в България. Изградени са и функционират две католически църкви – „Рождество на Блажена Дева Мария” 1860 г. и „Свети Антоан Падуански” 1893 г. и една православна – „Свети Георги” 1874 г. Към момента се извършват дейности по реставрация, възстановка и експониране на част от античната римска митница „Димум”. Основното природно богатство на община Белене е природен парк „Персина”.

Общината заема второ място в икономиката на област Плевен, като основните предприятия са от ХВП, шивашката и текстилната промишленост. На територията на общината се намира и строителната площадка на проекта АЕЦ Белене. Равнището на безработица е сред най-ниските в областта – 11,42%, но бележи негативна тенденция с почти двойно нарастване в разглеждания период.

На територията на общината няма изградена ПСОВ, в която отпадните води да се отвеждат и пречистват. Канализационната система на гр. Белене е с нисък процент на изграденост. Проблем е остарялата водопроводна мрежа, част от нея с етернитови тръби. В общината има възможност да се изгради газова връзка през град Свищов, която да осигури подаването на газ за населението и бизнеса на нейната територия.

Основавайки се на тези ключови характеристики на общината и отчитайки рамката, определена от настоящата стратегия, ОСР може да дефинира следните ключови препоръки към разработването на ОПР на община Белене:

• 
  да се подпомогне изграждането на липсващата инфраструктура за пречистване на отпадните води;
  
• 
  фокус на усилия за привличане на инвестиции в индустрията на общината;
  
• 
  да бъдат разработени ефективни инструменти за подкрепа на растежа на малките предприятия;
  
• 
  да се предвиди изграждането на Крайдунавски парк в общинския център;
  
• 
  да се стимулира развитието на поклонническия туризъм;
  
• 
  да бъдат предложени мерки за предотвратяване на риска от наводнения;
  
• 
  да се постави акцент върху опазването на биологичното разнообразие в общината.
  

Община Гулянци е разположена в северната цен­трална част на Дунавската хълмиста равнина. Гъстотата на населението по отношение на площта на урбанизираните територии е сред най-ниските в областта. През територията на община Гулянци преминава ЖП линията Плевен - Черквица с две спирки - с. Крета и с. Долни Вит и две ЖП гари Милковица и Сомовит. В с. Сомовит е изградено и функционира единственото товарно-пътническо пристанище в областта със съответната инфраструктура.

Стопанството на общината има земеделски облик. Основните ресурси са земя­та и водата, което предопределя аграрния й профил и развитието на преработващата инду­стрия. Общината е с най-високи отрицателни стойности на естествения прираст и равнище на безработица в областта, като това е сериозен проблем пред развитието на местната икономика. На територията на общината, в непосредствена близост до с. Гиген се намира археологическия резерват Улпия Ескус – I в. Археологически градът се разработва от началото на миналия век. Продължават разкопките, консервационните и реставрационни работи. На базата на резервата общината планира да изгради музей и археологически център, които да допринесат за развитието не само на културен, но и на ловен, риболовен и селски туризъм.

По отношение на инфраструктурната осигуреност, потенциален стимул за развитие на общината е предстоящотото изграждане на Дунавски панорамен път. Наднормено съдържание на шествалентен хром е установено във водата от водопроводната мрежа на селища в община Гулянци. Общината няма лиценз за газифициране, което е сериозен минус за привличането на инвеститори.

Основните препоръки, които ОСР може да даде за развитието на стратегическата част на ОПР на община Гулянци са следните:

• 
  да бъде осигурена финансова и институционална подкрепа за развитие на зеленчукопроизводството и поливното земеделие;
  
• 
  да се подобри състоянието и да се поддържат хидротехническите и хидромелиоративните мрежи и съоръжения;
  
• 
  да фокусират усилия към привличане на инвестиции в преработващата селскостопанска продукция промишленост;
  
• 
  да бъдат подпомогнати дейностите по модернизиране на пристанище Сомовит;
  
• 
  да се подпомогнат доизграждането и модернизацията на крайдунавския крайбрежен път, включително и изграждане на велосипедна алея;
  
• 
  да се подпомогнат рехабилитацията на водоснабдителните мрежи за ограничаване загубите и подобряване качеството на питейната вода;
  
• 
  да се стимулира изграждането на Крайдунавски паркове в селищата по брега на р. Дунав;
  
• 
  да бъде подпомогнато социализирането на „Улпия Ескус” чрез подобряване на комуникационния достъп, изграждане на информационен посетителски център и съвременна музейна експозиция.
  

Община Долна Митрополия е четвъртата по територия в областта и обхваща части от долините на реките Дунав, Искър и Вит и хълмистите възвишения между тях. Почвите са разнообразни и са основен природен ресурс на общината. В града се намира и ВВВУ “Г. Бенковски”, което е определящо за развитието на селището.

Икономическата активност в общината е относително ниска и е с изявена селскостопанска специализация. Развити са и някой отрасли на промишлеността. Благоприятните климатични особености са предпоставка за развитие на зеленчукопроизводство и трайни насаждения - лозя и овощни градини. По отношение на демографските тенденции в общината притеснителен е много високият отрицателен естествен прираст достигнал -18.0‰ през 2011г. Населението на общината в над трудоспособна възраст през 2011 г. е над 37,1%, което е проблем, обуславящ ограничен трудов потенциал.

По отношение на инфраструктурната осигуреност, общината е с лиценз за газифициране, част от газоразпределителен район „Мизия”. Тя се водоснабдява преди всичко посредством тръбни кладенци и дренажи в терасата на р. Вит. Липсата на канализация в по-малките селища и пречиствателни станции на тези с канализация води до замърсяване и нарушаване на екологичния статус на реките, в които те се заустват.

Основните характеристики и общите постановки на стратегията на ОСР Плевен, дават основание за формиране на следните важни препоръки към стратегията на бъдещия ОПР на община Долна Митрополия:

• 
  да бъдат предложени ефективни стимули (финансови и институционални) за подкрепа развитието на лозарството и отглеждането на други многогодишни култури;
  
• 
  да се осигурят условия за подобрение на състоянието и поддържане на хидротехническите и хидромелиоративните мрежи и съоръжения;
  
• 
  да се стимулира развитието клъстери, насочени към възстановяване на бубарството и производството на естествена коприна;
  
• 
  да се осигури подкрепа за увеличение на площите и продукцията на зеленчукопроизводството;
  
• 
  да се осигури подкрепа за развитие на животновъдството в общината;
  
• 
  да се осигури проектирането и изграждането на индустриална зона със съпътстваща инфраструктура;
  
• 
  да се предложи подкрепа за доизграждането и модернизацията на крайдунавския крайбрежен път, включително и изграждане на велосипедна алея;
  
• 
  да бъде подпомогнато изграждането на Крайдунавски паркове в селищата по брега на р. Дунав.
  

Община Долни Дъбник е разположена в централната част на Дунавската хълмиста равнина и има важно кръстопътно и транспортно положение. През територията на общината минават главни шосейни и железопътни линии, осъществяващи транспортните връзки между Дунавската и Черноморската част на България, със столицата София и Южна България.

Община Долни Дъбник е със земеделски облик. Основен структуроопределящ отрасъл е селското стопанство. То е съсредоточено в отглеждането на зърнено-хлебни и зърнено-фуражни култури, трайни насаждения – лозя и овощни насаждения, зеленчуци, дини и пъпеши. По-голямата част от предприятията, работещи на територията на общината, са с дейност, свързана с преработката на селскостопанска продукция – производство на олио, вино, оцет, сушене на плодове, зеленчуци и тютюн, преработка на мляко и производство на млечни продукти. Крупно промишлено предприятие на територията на общината е предприятието за добив на нефт и газ ПД „Нефт и газ” АД. Общината е на второ място по размер на средната годишна заплата на един нает – 6390 лв. По отношение на демографските тенденции, общината е на първо място по намаление на населението - 21,2% за периода между последните две национални преброявания.

По отношение на инфраструктурната осигуреност, общината е с лиценз за газифициране, част от газоразпределителен район „Мизия”. Община Долни Дъбник има богат запас от собстве­ни водоизточници на питейна вода с добри качества и дебит, достатъчен да покрие нуждите на населе­нието. По отношение на осигуреността на общината с необходимата инфраструктура за достъп до интернет, има територии в нейните южни полупланински части, които до момента не са покрити.

Посочените характеристики дават основание за дефиниране на следните ключови приоритетни области, върху които да се фокусира ОПР на община Долни Дъбник:

• 
  да се фокусират усилия за привличане на инвестиции в преработващата селскостопанска продукция промишленост;
  
• 
  да бъдат предложени ефективни инструменти за подкрепа на растежа на малките предприятия;
  
• 
  да се фокусира финансов ресурс и експертиза за развитие и възстановяване на поливното земеделие;
  
• 
  да се осигури подкрепа за увеличаване на площите с трайни насаждения;
  
• 
  да бъде развито професионалното образование в областта на земеделието и свързаните отрасли;
  

Община Искър е разположена в източните части на област Плевен по поречието на р. Искър. През територията на общината преминава второкласен път, който свързва фериботите Видин и Оряхово и новия мост над р. Дунав, Видин-Калафат с Централна, а оттам и с Южна България. Същият този път пресича и първокласен път София-Русе.

Икономическата активност в общината е в траен спад, а икономическият й профил се характеризира с голям дял на селското стопанство със силно развито растениевъдство – отглеждат се предимно пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица и трайни насаждения. Животновъдството също е развито. Специализираната болница по вътрешни болести за долекуване, продължително лечение и рехабилитация в град Искър е с регионално значение.

Канализационната мрежа в общинския център не е напълно изградена. Съоръженията на канализационната мрежа са в лошо техническо състояние и се нуждаят от реконструкция.

Основавайки се на тези ключови характеристики на общината и отчитайки рамката, определена от настоящата стратегия, ОСР може да дефинира следните ключови приоритетни области, върху които да се фокусира ОПР на община Искър:

• 
  да се подобрят състоянието на хидротехническите и хидромелиоративните мрежи и съоръжения;
  
• 
  фокус на финансов ресурс и експертиза за възстановяване на поливното земеделие;
  
• 
  да бъдат разработени ефективни инструменти за подкрепа на растежа на малките предприятия;
  
• 
  да се предложат финансова и институционална подкрепа за засаждане и поддържане на трайни насаждения;
  
• 
  да се осигури рехабилитация на водоснабдителните мрежи за ограничаване загубите на вода;
  
• 
  да осигури изграждането на ПСОВ и довеждаща канализация.
  

Общината е разположена в сърцето на Дунавската плодородна равнина, между р. Искър на изток, р. Скът на запад и Предбалкана.

Общината е с изявени земеделски функции както в миналото, така и днес. Делът на земеделските земи от общия размер на територията на община Кнежа е 90,7%. В него функционира НИИ по царевицата, завод за калибрирана царевица, предприятие за стъклопласти, маслодобивно предприятие и др. Коефициентът на възрастова зависимост за общината показва тенденция на намаляване от 57,2 на 55,9% за периода 2007-2011г. В общината съществуват много добри условия за развитие на селски и ловен туризъм.

По отношение на инфраструктурната осигуреност, канализационната система на гр. Кнежа е смесена, с много ниска степен на изграденост - 13%. Сериозен недостатък е липсата на ПСОВ. Община Кнежа е лицензирана община извън газоразпределителен район. Общината е с много добри екологични показатели по отношение на основните компоненти на околната среда – вода, почви и въздух.

Основните препоръки, които ОСР може да даде за развитието на стратегическата част на ОПР на община Кнежа са следните:

• 
  да бъде осигурена финансова и институционална подкрепа за развитие на зеленчукопроизводството и поливното земеделие;
  
• 
  да се подобри състоянието и поддръжката на хидротехническите и хидромелиоративните мрежи и съоръжения на територията;
  
• 
  фокус на усилия към привличане на инвестиции в преработващата селскостопанска продукция промишленост;
  
• 
  да се осигури подкрепа за дейността и развитие на научния потенциал на съществуващите научно-изследователски институции, фокусирани върху научни дейности в областта на селското стопанство;
  
• 
  да бъде обновена здравната инфраструктура;
  
• 
  да се рехабилитират водоснабдителните мрежи за ограничаване загубите на вода;
  
• 
  да се изградят ПСОВ и довеждаща канализация.
  

Община Левски е третата по площ община в Плевенска област. Нейният център, град Левски, е важна гара на ж.п. линията София - Варна и начална спирка на ж.п. линиите за Троян и Свищов. През общината преминава международен път Е- 83 Русе - Плевен - София. През с. Българене преминават транспортните оси, свързващи гр. Свищов /гр. Белене/, Българене - Левски - Ловеч и Ловеч - Българене - Никопол. Железопътните линии Роман - Каспичан, Левски-Ловеч, Левски-Троян и главен път София-Варна и София-Русе с отклонение за гр. Свищов, определят града като важен железопътен и транспортен кръстопът. Благоприятен факт се явява и близостта до традиционните туристически центрове - Велико Търново, Плевен, Русе и Свищов, чиито транспортни връзки се пресичат на територията на общината.

Община Левски заема четвърто място в икономиката на област Плевен. Водещи отрасли са “Търговия, ремонт на моторни превозни средства и услуги за личността и хотели и ресторантьорство” и “Държавно управление, образование, хуманно здравеопазване”. Демографските тенденции са тревожни, показвайки много висок коефициент на възрастова зависимост и бърз темп на свиване на населението, дължащ се предимно на силно негативния естествен прираст през последните години.

По отношение на инфраструктурната осигуреност, общината е с лиценз за газифициране, част от газоразпределителен район „Мизия”. Канализационната система на гр. Левски е смесена, със сравнително висока степен на изграденост – 79%. Сериозен недостатък е липсата на ПСОВ, както и остарялата водопроводна мрежа.

Основавайки се на тези ключови характеристики на общината и отчитайки рамката, определена от настоящата стратегия, в ОСР може да се дефинират следните ключови приоритетни области, върху които да се фокусира ОПР на община Левски:

• 
  да бъде осигурена финансова и институционална подкрепа за развитие на зеленчукопроизводството и поливното земеделие;
  
• 
  да се фокусират усилия към привличане на инвестиции в преработващата селскостопанска продукция промишленост;
  
• 
  да се обезпечи професионалното образование в областта на земеделието и свързаните отрасли;
  
• 
  да бъдат инвентаризирани възможностите за изграждане на свързани с основните транспортни направления индустриални зони;
  
• 
  да се изгради ПСОВ;
  
• 
  да се осигури рехабилитация на водоснабдителните мрежи за ограничаване загубите на вода.
  

Община Никопол е разположена в североизточната част на Плевенска област. През територията на общината преминават второкласният път II-52 Никопол-Свищов-Бяла /Русе-В.Търново/ обслужващ северните, крайбрежни територии на Област Плевен и който е част от Дунавския панорамен път и второкласен път ІІ-34 Никопол-Плевен, който е връзката на областния град Плевен с пристанище Никопол. Никопол е пристанищен град, като в него има открит ГКПП и митница. Град Никопол е наследник на стара римска крепост на река Дунав, а през Средновековието придобива значението на основен крайдунавски център. Доказателство за важността на града е преместването на Цар Иван Шишман в Никопол след завладяването на Търново през 1393 г. Никопол е запазил спомена за величието на Второто българско царство в кръстокуполната църква „Свети Петър и Павел”, разказваща за архитектурните постижения на българското средновековие.

Икономиката на общината е с промишлено-аграрна структура. Водещи промишлени отрасли са производството на хартия и картон, на електро-оптично и друго оборудване, шивашка промишленост, производство на храни и напитки. В района на общината функционират над 15 земеделски кооперации. Традиционни култури са пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, овес, тютюн. Известни са лозовите масиви в района на Никопол и Лозица. Гъстотата на населението е с най-ниски показатели за цялата област - 22,1 д/км². Едновременно с това, демографските тенденции са тревожни, показвайки много висок коефициент на възрастова зависимост и изключително бърз темп на свиване на населението, дължащ се предимно на силно негативния естествен прираст през последните години.

По отношение на инфраструктурната осигуреност, селищата в общината са с целогодишен недостиг на питейна вода. Липсва канализация в по-малките селища и пречиствателна станция за Никопол. Качеството на атмосферния въздух е влошено следствие на превишения над краткосрочните норми (средно часови и средно денонощни) за допълнителния показател амоняк – специфичен замърсител за района. За Никопол това е основен екологичен проблем от 45 години, а причината е трансграничният пренос на атмосферен въздух от Комбината за производство на торове в гр. Турно Мъгуреле, Румъния. Община Никопол е и потенциално застрашена от рязко повишаване нивото на р. Дунав. На територията на общината са регистрирани и множество свлачища.

Основавайки се на тези ключови характеристики, биха могли да бъдат формулирани следните препоръки за съдържанието на стратегията на бъдещия ОПР на община Никопол:

• 
  да се формулират мерки и инструменти за модернизиране на пристанище Никопол;
  
• 
  да се осигури подкрепа за доизграждането и модернизацията на крайдунавския крайбрежен път от Видин до Силистра, включително и изграждане на велосипедна алея;
  
• 
  да се подпомогне изграждането на Крайдунавски паркове в селищата по брега на р. Дунав;
  
• 
  да се акцентира върху рехабилитация на водоснабдителните мрежи и осигуряване на постоянно подаване на питейна вода за домакинствата;
  
• 
  да се постави акцент върху изграждането на ПСОВ и довеждаща канализация;
  
• 
  да се включат мерки за популяризиране на културното наследство на Никопол;
  
• 
  да бъдат предложени ефективни мерки за предотвратяване на риска от наводнения от р.Дунав.
  

Община Пордим е най-малката по население в областта. Нейният център, град Пордим, е сред най-малките градове в България. През територията на общината преминава ЖП линията София-Варна, първокласният път София-Русе и третокласните пътища Плевен- Летница и Славяново-Ловеч.

По отношение на своята икономика, общината е слабо развита. Водещите отрасли са хранително - вкусовата и текстилната промишленост. Демографските тенденции също са тревожни, показвайки много висок коефициент на възрастова зависимост и изключително бърз темп на свиване на населението, дължащ се предимно на силно негативния естествен прираст през последните години.

По отношение на инфраструктурната осигуреност, общината е с лиценз за газифициране, част от газоразпределителен район „Мизия”, но все още няма изградена газоснабдителна мрежа. Съоръженията на канализационната мрежа, които са изградени единствено в общинския център, са в лошо техническо състояние и се нуждаят от реконструкция.

Посочените характеристики дават основание за дефиниране на следните ключови приоритетни области, върху които да се фокусира ОПР на община Пордим:

• 
  да се фокусират усилия за привличане на инвестиции в преработващата селскостопанска продукция промишленост;
  
• 
  да се концентрират финансови ресурси и експертиза за развитие и възстановяване на поливното земеделие;
  
• 
  да се развият професионалното образование в областта на земеделието и свързаните отрасли;
  
• 
  да се осигури рехабилитация на водоснабдителните мрежи за ограничаване загубите на вода;
  
• 
  да бъде развита газоснабдителната мрежа на територията на общината.
  

Община Червен бряг е втората по (територия/население) община в Плевенска област. Общинският център, гр. Червен бряг е гара на ж.п. линията София-Варна и начална гара на теснолинейните ж.п. линии за Оряхово и Златна Панега. През територията на общината преминава първокласният път I-3 Русе-Бяла-Плевен- София (Е-83), който е основна пътна артерия за област Плевен.

Община Червен бряг е един от важните икономически центрове на областта, заради наличието на силен селскостопански сектор, хранително-вкусова промишленост, производството на отбранителни съоръжения, мостови конструкции и скелета, мебели, трикотаж. Капитализацията на територията, изразена чрез размера на дълготрайните материални активи (ДМА) показва, че общината заема второ място сред общините в област Плевен. Неблагоприятни са демографските характеристики, резултат от ниската раждаемост, повишената смъртност и преобладаващия брой на изселените лица.

Общината е добре осигурена инфраструктурно. Тя е с лиценз за газифициране, част от газоразпределителен район „Мизия”. Община Червен бряг няма изградена ПСОВ. С потенциал за добив на енергия са реките в общината. Този потенциал е оценен от инвеститорите, които са изградили 4 малки ВЕЦ.

Основавайки се на тези ключови характеристики, биха могли да бъдат формулирани следните препоръки за съдържанието на стратегията на бъдещия ОПР на община Червен бряг:

• 
  да се осигурят условия за развитие на комбинирания транспортен ж.п. и шосеен възел;
  
• 
  да се предложат ефективни мерки за подкрепа и развитие на промишленото производство в общината;
  
• 
  да се привлекат инвестиции за осигуряване на качествена инфраструктура в промишлените зони на общината;
  
• 
  да се предложат инструменти за подкрепа на малки предприятия за техния растеж;
  
• 
  да се акцентира върху изграждане на липсващата инфраструктура за пречистване на отпадните води;
  
• 
  да се инвентаризират възможностите за изграждане на индустриална зона.
  

1. 
   
   жүктеу/скачать 2.36 Mb.
   
   Достарыңызбен бөлісу: