Просто да бъдеш Борислав Русанов



бет4/5
Дата21.06.2016
өлшемі0.53 Mb.
#152584
1   2   3   4   5
най-подходяща­та за мен - молитвата ли, медитацията ли? - пита се всеки ду­ховен търсач. При отговора на този въпрос трябва да се изясни природата на човека. Той е едновременно и мъж, и жена (незави­симо от пола), затова има нужда и от молитва (мъжка, агресивна духовна практика), и от медитация (женска, пасивна духовна практика). Молитвата и медитацията, усилието и липсата на усилие, завладяването, покоряването, агресията и отдаването, възприемчивостта, пасивността трябва да се редуват така, както се редуват денят и нощта. И запомни: молитвата и ме­дитацията ти дават различни неща. Те се взаимодопълват. Чрез медитацията слизаш в долината. И колкото по-висок е бил по­стигнатият връх, толкова по-дълбока ще бъде след това долина­та. Колкото по-голямо усилие си положил, толкова по-дълбока ще бъде релаксацията след това. Ето защо аз настоявам за двете. Прави интензивна молитва, а след това се отпусни напълно медитирай. Бъди мъж - агресивен, настъпателен, а след това се превъплъти в жена - възприемчива, отдадена. Бъди огън, стремящ се постоянно към висините, но бъди и вода, спускаща се към низините. И само по този начин ще станеш цялостно същество не само мъж или само жена, а човек (мъж + жена), не само бог или само дявол, а бог - дявол, не само връх или само долина, а връх - долина, не само огън или само вода, а огън - вода, не само светлина или само тъмнина, а светлина - тъмнина. Животът е изтъкан от противоположности. Животът става възможен чрез противоположностите, които не се взаимоизключват, а се взаимодопълват. И ако ти искаш да бъдеш ученик на живота, да бъдеш като живота, да го следваш, да се слееш с него, не трябва да избираш едната противоположност за сметка на другата. Това е утопия! Това е невъзможно! Невъзможно е реката да има само един бряг. А хората правят или по-точно се опитват да направят точно това - да изберат едното за сметка на другото, но забравят, че другото е част или продължение на едното, така че те само условно са разделени. В действителност те не са две – те са едно, така че изборът е химера. Изборът е невъзможен.

Ако искаш реката на живота да тече в теб, не можеш да избе­реш единия бряг и да игнорираш другия. Не можеш! За да има река, трябва да има два бряга. За да си изпълнен с живот, трябва да приемеш противоположностите, защото животът става възможен и тече само между противоположностите, така както токът. Трябва да има +, трябва да има и . А ти избираш само + или само -, и се чудиш защо не се получава. Мъдрецът не прави избор. Само глупакът прави. Мъдрецът приема това, което е - приема пълнотата на живота, без да се притеснява от противоположностите. Затова той е светлина и тъмнина едновремен­но. Той е любов и омраза. Той е бог, но и дявол, защото какъв ще е този бог, който не включва в себе си дявола? Мъдрецът е като живота - не отхвърля и не изключва нищо. В него има място за всичко - за всичко, което е част от Цялото. А Цялото е Мъдрецът. Ако не си Цялото, не си Мъдрец!



Затова ти казвам: Бъди Буда, но бъди и Зорбас! Бъди Бого­мил, но бъди и Дяволски. Бъди културно растение, но бъди и диво растение! Животът отеква между противоположностите, така както на птицата са и необходими две крила, за да лети, така и на човек не му стига само земята или само небето. Той се нуждае и от двете. Само тогава може да бъде истински и изцяло жив, истински и изцяло щастлив, защото, според моето виждане, да си жив означава да си щастлив и колкото си по-жив, толкова си по-щастлив!
Какво е ревността? - Ревността е недостиг на любов, кой­то показва, че ти не живееш в своя максимум, че не си цялост­но, а само половинчато, частично същество. Погледни нещата по следния начин: бучката лед (личността, „его"-съзнанието) не се е затоплила достатъчно, за да се превърне във вода (същността). В света на леда (личността) има форми, има имена, има претен­ции за мое и твое, опити да се парцелира небето на любовта, да се приземи по този начин любовта, но любовта не е земя, тя е небе. И който забрави тази истина, сам обрича себе си на стра­дание... Когато обаче любовта прелива, тогава бучката лед се стопява и се превръща във вода. Личността ти, „его"-съзнанието ти изчезва, за да отстъпи място на Същността, на Косми­ческото Съзнание, в което всичко е едно. Същността е единна, макар и от нея да изникват множество форми, но Същността е единна. В нея няма „мое" и „твое", защото няма „аз" и „ти". В нея има само любов без граници, а значи и без претенции за притежание, без ревност, защото ревността, чувството за собстве­ност, в крайна сметка „аз"-ът е това, което ограничава, което се опитва да чертае гранични линии. Но когато любовта прелива, когато започнеш да живееш толкова интензивно, пълно, ця­лостно, максимално, тогава накъсаният (а и затова болезнен), фрагментарен свят изчезва... И в едно далечно бъдеще, когато чо­векът достигне до своята истинска зрелост, до своето предназначение и призвание - да бъде цялостно същество, а не да води мижав живот, да гори отвсякъде, а не само да тлее - виждам, че ще съществува коренно различен от днешния свят - свят, в който всички граници ще рухнат, защото любовта граници не търпи, един свят, в който хората няма да бъдат разделени от национална, религиозна и всякакъв вид принадлежност, защото всеки ще принадлежи единствено на себе си, а значи на Цялото, всеки ще бъде индивид, чрез когото се проявява Същността. Това определено няма да е свят за непълноценни същества, затова в този свят за ревността, която е проява на непълноценност, място няма да има... Когато ти си изпълнен с любов, когато преливаш от любов, не можеш, просто е глупаво да повдигаш въпроса, че някой е оттеглил своята любов от теб. Та ти си толкова богат... А хленчът за недоимък, наречен „ревност", е само за бедния - не и за този, който владее империята на Духа.
Когато се отпуснеш в себе си, сядаш на Бога. И Той те пона­ся. Той е твоят стол, твоята опора, твоята основа и място за блажена почивка. Той ти възстановява изгубените сили. От Него черпиш вдъхновение и екстаз и за всичко това не е необходимо никакво усилие от твоя страна. Всичко ти се предлага като дар. Ако правиш усилие, за да постигнеш Бога, никога няма да успееш - Той винаги ще ти се изплъзва. Самото усилие ще Го прогонва далеч от теб, защото Бог не обича насилници. Бог не показва лицето си на насилници, а само на най-смирените - тези, които не желаят нищо - дори и Него, тези, които не са роби на цели и желания, които не са опънати като тетива на лък от своите стремежи, устремени към бъдещето, защото Бог никога не е бил далеч от теб. Той винаги е тук и сега, вътре в теб, навсякъде около теб и е необходимо само да се уталожиш в себе си, за да откриеш обновяващата сила на Бога, Неговото тайно (скрито), но светло присъствие.

Само свободният от желания познава непознаваемото - ми­стерията на Битието. И тази мистерия не е някакъв заветен връх, а основа на твоето същество, основа, из която израства всичко съществуващо. Когато познаеш основата вътре в теб, ти познаваш Всеобщата Основа и животът ти се изпълва с радост, защото става цялостен, а не фрагментарен, изпълнен с любов и доброжелателност, а не с омраза и агресия. Но всичко това изис­ква неагресивен подход, женска отвореност, отдаденост, доверчивост...

Бог е това, което никога не можеш да загубиш, което вина­ги е с теб, в теб. Ти може да си го загърбил, но това не означава, че Той не присъства. Бог е Вечното присъствие, което ние тряб­ва само да открием - не да създадем, защото какъв Бог ще е, ако се създава - значи ще трябва и да се разрушава, да умира... А Бог е вечната, безсмъртна и неунищожима ВСЕОБЩА СЪЩНОСТ!
Когато умът се успокои, нещата си идват на своето място. Става възвръщане към изначалния ред, към Божествения порядък, всичко се наглася от самосебе си, не е необходимо да правиш нещо, просто пребиваваш в мир и хармония и мирът и хармонията уреждат всичко. Така че, когато възникне някакъв проблем пред теб, единственото, което трябва да направиш, е да успокоиш ума си и тогава ще бъдеш насочен към правилното решение, към точния отговор, защото няма да дойде от твоя малък и ограни­чен ум, а от Великата Разумност на Цялото.
Угасна пламъкът на желанията.

Като невярна съпруга ТРИШНА – жаждата за живот ме напусна.

И с единия крак съм вече отвъд.

Все още някак си тялото ми се държи за мен,

но аз вече съм го пуснал

и то пътува към земята. Като сухо есенно листо

ще се върне там, откъдето е дошло.

Колелото на живото САМСАРА

прави последните си затихващи кръгове,

но вече няма кой да го върти и неизбежно е неговото спиране.

Така че, приятелю, побързай,

ако любовта ми е докоснала сърцето ти!

Още малко съм тук.

Който и да си! Където и да си!

Мъж или жена, бял или черен,

добър или лош, мюсюлманин или индуист,

християнин или будист – няма значение!

Ела при мен, докато все още Колелото се върти!

Аз мога да ти дам вкуса на това, което търсиш –

аромата на разцъфтялото в любов сърце.

Все още ли не си разбрал?

Макар да стъпвам по земята

и да изглеждам като нейно дете,

стъпките ми отекват високо в небесата.


3. УСТАНОВЕНИЯ В ДАО
Необходимо е всеки ден да възстановяваш у себе си това състояние на първоначалност, защото тогава енергията в твоето тяло започва да тече правилно и ти си благословен, животът ти се изпълва с благословение, защото самото съществуване (в чистия си вид) е благословение. Когато умът ти е спокоен, ти позволяваш на енергията да се движи и тя сама намира своя път без твоята изкривяваща намеса. И когато това се случва всеки ден, когато се превърне в навик, тогава тя непрестанно започва да се движи по този единствено верен и благодатен път наречен ДАО. Постигането на това прави животът ти добродетелен. Но това не е създадена от теб добродетел, която е псевдо, а изначал­ната добродетел, която е атрибут, нещо вътрешно присъщо, неизменно качество и същност на самото Съществуване.Тогава в теб не съществува усилието да бъдеш добродетелен, да пра­виш добро - не! Доброто става твоя природа. Каквото и да пра­виш, ТО струи от теб. Тогава, даже и да искаш, не можеш да не бъдеш добродетелен, не можеш да прегрешиш, защото ДАО, ис­тинската природа на човека, с която си се слял, е безгрешна, чи­ста, непорочна и нищо не е в състояние да я опетни. Каквото и да излезе от теб, то е благословение.
Установеният в ДАО е тих, умиротворен, мълчалив, неагресивен. Той е мек и пластичен като водата. Водата отива там, където трябва и приема формата, която трябва да приеме.

Установеният в ДАО не се нуждае от религия, морал. Мо­ралността му е присъща. И така, както здравият не се нуждае от здраве, не бленува здраве, даже не го и осъзнава, защото то му е присъщо, така и нравствените постулати, догми и правила са само за болните, за безнравствените.

Установеният в ДАО не се моли. Моли се само фрагментарният ум, а човекът, установен в ДАО, е цялостен. Да си цялос­тен означава да си здрав. Молитвата е лекарство, а здравият няма нужда от лекарство.

Установеният в ДАО не се нуждае от секс. Пътят (ДАО) не минава през похотта, през секса. Ако минава оттам, това не е ДАО.

Установеният в ДАО е изпразнен от желания, свободен. Той не желае нищо, не защото така трябва, а защото природата (ДАО) е такава. В ДАО има всичко необходимо, така че желани­ето става невъзможно.

Установеният в ДАО не се гордее, не се превъзнася, не се мисли за нещо изключително, не смята, че е постигнал нещо, а че всичко просто си е в реда на нещата и то си е, но само за установеният в ДАО. И установеният в ДАО не говори за смире­ние, за добродетелност. При него смирението е естествен фе­номен, нещо, което е присъщо на естеството му. То не е присадка, не е чуждо тяло. То е естествено като дишането, така че не е необходимо да се гордееш с него. Ти не си го придобил, изградил. То принадлежи на ДАО, на естеството ти. И ако ти осъзнаваш колко си смирен и добродетелен, значи твоето сми­рение и добродетелност са фалшиви - само маска, зад която е скрито твоето „его".

Животът на установения в ДАО е безусилен, спонтанен, естествен като течаща вода, като река. Тя сама намира пътя си без никой да я насочва. И това е ДАО.

Молитвата е агресивна. Чрез нея ти изразяваш своето несъгласие с реалността, не я приемаш, отхвърляш я, бунтуваш се, искаш да я промениш. А установеният в ДАО е неагресивен. Той не знае що е агресия. Приема нещата такива, каквито са. Не се опитва въобще да промени посоката на жизнения поток. Къде­то отива потокът, там отива и той. Не върви срещу течението, не се противопоставя, не се бори, а само приема и неговото приемане е тотално. И това е разцветът на съзнанието, разцветът на ДАО. Не е необходимо да променяш нищо. Всичко си върви по своя път, към своята цел. Твоята намеса не е нужна. Върховна целесъобразност определя пътя на всяко едно нещо и твоето вмешателство не е необходимо, когато си в хармония с нея, в хармония с ДАО. Затова установеният в ДАО е пасивен. Той повече съзерцава, отколкото действа, защото такава е при­родата на ДАО. Установеният в ДАО не е роден да бъде обще­ственик, да минава под триумфални арки и под светлините на прожектори. Неговият живот е незабележим като растежа на тревата. Но важен е растежът, а не славата. И само много буд­ните могат да го забележат и оценят.


Установеният в ДАО не познава насилието. В ДАО няма на­силие. В ДАО не е възможно насилие. И не само насилие, агресив­ност, враждебност спрямо другите, а и спрямо себе си, защото насилието има много измерения. То е многопосочно - може да бъде ориентирано навън, към другите. Може да бъде ориентирано навътре, към собственото АЗ. И докато това АЗ съществува, докато имаш собствена воля, дотогава съществува и насилието. Сложиш ли край на АЗ-а, слагаш край на насилието и ставаш възможно най-неагресивното същество. И тогава, когато няма АЗ, а има ДАО, разбираш, че всичко, което е произтичало от АЗ-а, е било насилствено, агресивно - дори и молитвата, дори и медитацията, за разлика от всичко, което става от самосебе си, без вършител, което произтича от природата на нещата, от Вели­кото ДАО. Има действие, но зад това действие не стои лице, личност. Има действие, но няма вършител. Има сказуемо, глаголност, но няма подлог. Всички подлози са се оказали фалшиви, не­действителни, въображаеми. Всичко, което ни се е виждало веществено, твърдо, установено, структурирано в определени форми, е рух­нало и е останало само неустановеното, нефиксираното, безспирно движение на жизнения поток, на вечнотечащото и незастиващо в никакви форми, догми, правила, ритуали, изисквания, дисципли­на, ДАО. И това е върховното разбиране - безсмъртието е по­стигнато, когато няма АЗ, тъй като всяко АЗ - независимо дали висше или низше - е смъртно и трябва рано или късно да умре, но това, което остава след АЗ-а, това, което е отвъд АЗ-а, е безсмъртно... Вечен живот, който постига, вечен живот, в който се установява, вечен живот, с който става едно, само освободи­лият се от АЗ. Свободният от АЗ е свободен от страдания, за­щото в чистото Битие, в ДАО, няма страдание. Това е свят на безкрайно блаженство, на тиха и безмълвна (неагресивна - бих казал) радост, на светлина и любов. И това е истинското благо­словение. Не че някой те благославя отгоре, а самият живот е благословение, когато станеш едно с него, а ти си!.. Друг е въпросът дали го съзнаваш или не, но ТИ СИ! И в това ТИ СИ е смисълът на цялото търсене, на цялата жажда, на цялата незадоволеност. Когато откриеш, че ТИ СИ ЖИВОТЪТ, че ТИ СИ ДАО, че ТИ СИ ЦЯЛОТО, че ТИ СИ БОГ, настъпва краят на всич­ки заблуди, на всички сънища, на всички привидности, на всички глупости. А краят на глупостта е начало на мъдрос­тта, но не че ставаш мъдър, не че придобиваш мъдрост, защото всичко придобито, всичко, което не принадлежи на изначалната същност, на ДАО, е фалшиво, а просто мъдростта е атрибут на чистото съществуване. То е разумно и мъдро само по себе си - без причина, без цел - и дотолкова, доколкото ти си се слял с него, ставаш като него - ни повече, ни по-малко. И това ти стига. Вече не копнееш. Вече не жадуваш. Липсва алчност, защото съществу­ването само по себе си е достатъчно. И нищо повече не ти трябва, защото всичко, което си търсил (а ти си го търсил неслучайно) ти принадлежи. Не че алчността е нещо лошо. Не! Алчността си е на място, но когато си беден, защото само чрез алчността си, породена от недоимъка, бедният може да стане богат. Но за богатия алчността е пълна глупост, защото е безсмислена (за него). Той има всичко, каквото желае. Какво повече да иска? Без­смислено е. Глупаво. При богатия алчността е лишена от почва за развитие. Тази почва е бедността, липсата, недоимъкът. Ко­гато обаче си преизпълнен, си като Дядо Коледа - готов да раз­даваш щедро и безкрайно, без мисъл да вземаш, да грабиш. Няма нужда. Този, който има, не се нуждае. Нуждае се само голтакът, а не императорът. Когато имаш всичко, не си претенциозен, кап­ризен. Капризни и претенциозни са само лишените от ДАО, а ДАО е пълнота, цялостност, завършеност, доволство. По това ще познаеш установения в ДАО. Ако в него има претен­ция, той не е установен в ДАО, а ако е установен в ДАО, е ли­шен от претенция.
Установеният в ДАО не познава насилието. Той не налага на никого нищо, защото нищо не си е налагал - никаква дисциплина, никакъв ред, никакъв морал. Установеният в ДАО не е моралист. Само тези, които не познават ДАО, които са извън ДАО, могат да станат моралисти, могат да говорят и да изискват нравстве­ност, определен начин на живот, съблюдаване на определени нор­ми. Само те могат да станат блестящи проповедници. Но тех­ният блясък ще бъде фалшив - ще имитира златото, но няма да бъде златен. Установеният в ДАО няма нищо общо с морала, с религията, с проповедниците. Да проповядваш на някого идеите си, колкото и прекрасни да са те, е вид насилие, а в установени­я в ДАО няма и помен от насилие. ДАО е абсолютна свобода, а абсолютната свобода изключва всякакво насилие. Но ако ти си се насилвал да постигнеш нещо, да придобиеш добродетели, да се окичиш с лавровия венец на победата в битката със самия себе си, съвсем естествено, че ще започнеш да воюваш и с другите, да ги моделираш по свой образ и подобие, от позицията на собственото си съвършенство да ги направиш себеподобни, твои собствени копия. А това е върховно самолюбие - да искаш всич­ки същества, целия свят да заприлича на теб, да има твоя лик. За установения в ДАО това е непознато. Той няма собствено лице, печат, с който да дамгосва другите. Няма собствен пулс, в чийто ритъм да впрегне сърцата на другите. Неговият пулс е пулсът на Битието. Негово лице е лицето на Съществуването - толкова многолико, толкова многозначно, неповторимо, ориги­нално. Затова и установеният в ДАО не се стреми да бъде оригинален, да изглежда оригинален, да оригиналничи. Той просто е оригинален, без да се е стремял към това, защото само ДАО може да ти даде оригинално лице и да станеш уникален, неповторим. Може да се повтори само това, което може да се придобие, т.е. което е фалшиво, но не и това, което идва от ДАО, от Изначал­ната Същност - ТО е неподражаемо!

Установеният в ДАО няма в речника си думата „трябва", защото там, където е тя, там е и насилието. За него нищо не трябва. Това, което за моралиста може да бъде идеал, за установения в ДАО е действителност и то не насилствено нало­жена, а произтичаща от самосебе си, от ДАО. Установеният в ДАО притежава изначалните добродетели, докато моралистът, живеещ императивно, насилствено, агресивно, може да притежава само придобити добродетели, но придобитата добродетел няма вкуса на естествената. Всъщност, тя е противоестествена, фалшива, нещо, което не принадлежи на твоята истинска същност, нещо, което е придобито и по тази причина може да бъде и загубено, отнето, само украса, фасада, но не и същност.

Моралистът, проповедникът може да тръгне да променя све­та, да завладява душите на хората (той е завоевател), може да тръгне да си търси ученици, на които да предаде своето учение, но установеният в ДАО - това е сигурно - няма да тръгне нито да променя света, нито да завладява душите на хората, нито пък да си търси ученици. Той не се стреми към безсмъртие, защото го е постигнал. Към безсмъртие се стреми само смъртният, страхуващ се от смъртта. Установеният в ДАО е истински Учител, но точно затова той не учителствува. Той няма да те потърси, а ти трябва да го намериш. Той е като еделвайс на пла­нински връх - ти трябва да го откриеш, да отидеш при него, иначе той никога няма да дойде при теб и няма да можеш да познаеш и да се зарадваш на автентичната му красота. Установеният в ДАО знае, че този, който се натиска да бъде Учител, че този, който се рекламира като Учител, не е истински Учител. Уста­новеният в ДАО знае, че този, който проповядва, не е истински проповедник, защото няма по-добра проповед от мълчанието... Пътят на ДАО се учи, пътят на ДАО се появява само в медита­ция. Само тогава Енергията, Светлината, започва да циркулира и тя сама намира Пътя, сама намира ДАО, без медитиращият да я насочва, защото тя го знае. Ти, с твоята намеса, можеш само да и попречиш да го намери. И всеки ден енергията ти трябва да циркулира по пътя на ДАО, докато това се превърне в навик и повече за нея стане невъзможно да напусне пределите на пътя, на ДАО. В ДАО всичко е сияйно. Извън ДАО цари мрак. В ДАО всичко е морално. Извън ДАО започва безнравствеността.
Установеният в ДАО не е силен. Който търси в ДАО сила, няма да я намери. Който търси в ДАО сила, е глупак, невеж. Мъдрецът не е силен. Той по-скоро е безсилен. И в неговото без­силие се крие неговата сила. Установеният в ДАО знае, че слабо­стта побеждава силата, мекото побеждава твърдото, жената побеждава мъжа, нежността побеждава грубостта, отстъпчи­востта - агресивността, водата - огъня. Ако искаш да победиш, трябва да отстъпваш. Ако искаш да спечелиш небесното ДАО, трябва да си нищ, защото истинското богатство (ДАО) отива само при бедния, тъй като там има условия бедният да ста­не богат. Установеният в ДАО знае, че за да оцелееш, трябва да си гъвкав и смирен като тревата. Ако си масивно дърво - сухо и твърдо, с голяма корона - бурята ще те прекърши. Така се прекършват от бурята на живота всички, които се коронясват, които се кичат с титли, звания, които се самоизтъкват. Самоизтъкването е противопоказно на ДАО и ДАО не може да го търпи, въпреки че ТО (ДАО) е търпеливо, но това, което е извън ДАО, това, което не е в хармония с ДАО, умира, защото извън ДАО няма живот. Извън ДАО всичко е преходно, временно, обречено на унищожение и гибел. А ДАО е безсмъртно, постоянно, вечно, затова велико. Всъщност единственото велико!

Ти не можеш да отидеш при ДАО. То трябва да дойде при теб. Ти не можеш да завладееш ДАО. То трябва да те завладее. Зато­ва жената е по-близко до ДАО, защото в нейната природа е да се отдава. Жената може да бъде пасивна, възприемчива, а ДАО изисква пасивност, възприемчивост. Тези неща, тези качества обикновено липсват на мъжа, затова е необикновено явление мъж да се установи в ДАО, но и това става понякога, защото нито мъжът е чист мъж, нито жената е чиста жена. Мъжът е жена и жената е мъж. А ДАО е като водата - обича да слиза към долината, в низината, а не да се качва нагоре, към върховете. Мъжът е връх, а жената - доли­на, но жената е тази, която познава ДАО, защото върви по пътя на водата, за разлика от мъжа, който върви по пътя на огъня. Едното пада - другото се извисява, но това, което се извисява, пада, а това, което пада, се извисява.


Установеният в ДАО е тих - тих като подводна пещера - никакъв шум, никакъв крясък на бушуващи желания. Той е изпразнен като черупка от желания и като суха вейка се носи по тече­нието на жизнения поток, в съгласие с него, абсолютно прими­рен, омиротворен. В него няма „за" и „против", няма лични пред­почитания, капризи, защото не съществува като личност. Уста­новеният в ДАО не се намесва в хода на събитията, не се опитва да ги спира, да променя посоката им, да ги манипулира, нито с дела, нито с мисъл. Установеният в ДАО има абсолютно упование в ДАО. Той знае, че най-доброто е това, което става в съгласие с ДАО, затова остава пасивен и оставя всяко нещо да се движи по своя път, към своята цел, към съответния резултат, какъвто и да е той. За установения в ДАО няма приятели и няма врагове. За него всичко е едно - единен поток на Жизнената Енергия. Затова той не пречи на никого, но и не помага на никого. Установеният в ДАО просто оставя нещата да се развиват от самосебе си, без да прави усилия, без да проявява насилие, без да се надява на нещо, без да желае някакъв краен резултат.Той прави само това, което е необходимо, и нищо излишно. Установеният в ДАО не се стра­хува от ада и не копнее за рая. На него ДАО му е достатъчно. ДАО е съвършено. Към него няма нито какво да се прибави, нито как­во да се отнеме, нито пък има нужда нещо да се промени. Про­сто ДАО е достатъчно. То е най-доброто и единствено правил­ното.


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет