Пътят на душите д-р Майкъл Нютон въведение

Случай 20

П: (крещи) Измамена! Този живот беше толкова жесток! Не можех да издържам. Бях само едно малко момиченце, неспособно да помогне на нико­го. Каква грешка!

Д-р Н: Кой направи тази грешка?

П: (със заговорнически глас) Моят водач. Доверих се на неговата преценка, но той сгреши като ме изпрати в този жесток живот, за да бъда убита преди живота ми наистина да започне.

Д-р Н: Но ти си се съгласила да влезеш в тялото на Шабез?

П: (разстроена) Не знаех, че Земята ще се окаже .... такова ужасно място на терор - не ми бяха казани всички факти - целият глупав живот беше една грешка и моят водач е отговорен за това.

Д-р Н: Нищо ли не научи от този живот?

П: (пауза) Започнах да се уча да обичам... да, беше прекрасно... брат ми... родителите... но беше толко­ва кратко...

Д-р Н: Имаше ли нещо хубаво в този живот?

П: Брат ми Ахмед... да бъда с него...

Д-р Н: Ахмед присъства ли в настоящия ти живот?

П: (Внезапно пациентката ми става от стола си.) Не мога да повярвам! Ахмед е моят съпруг Бил -същият човек - как би могло...?

Д-р Н: (След като успокоявам пациентката, аз обяс­нявам процеса на прехвърляне на душата в ново тяло и след това продължавам.) Виждаш ли Ахмед при завръщането си в духовния свят след смъртта ти като Шабез?

П: Да, нашият водач ни доведе заедно тук... където стоим.

Д-р Н: Цветът на енергията, която излъчва Ахмед, същият ли е като твоя или има разлика?

П: (пауза) Ние... сме напълно бели.

Д-р Н: Опиши ми какво правите тук.

П: Докато нашият водач идва и си отива, Ахмед и аз... просто работим заедно.

Д-р Н: И какво правите?

П: Опитваме се да разберем какво мислим за самите себе си - нашият опит на Земята. Все още съм наскърбена, че ни убиха толкова рано... но имаше и щастливи моменти... да вървиш под слънцето... да вдишваш въздуха на Земята... да обичаш.

Д-р Н: Върни се още по-назад към времето, преди ти и Ахмед да сте живели заедно, може би когато си била сама. Какво е усещането да бъдеш създаден?

П: (смутено) Не знам... аз просто бях тук... с мисъл...

Д-р Н: Спомняш ли си кога за пръв път по време на твоето собствено създаване започна да мислиш ка­то разумно същество?

П: Разбирах... съществувах... но не възприемах себе си като самата себе си, докато не ме преместиха в това тихо място, насаме с Ахмед.

Д-р Н: Казваш, че твоята индивидуална самолич­ност е станала по-ясно различима, когато си влязла във взаимодействие с друго духовно същество, ос­вен водача ти?

П: Да, с Ахмед.

Д-р Н: Придържай се към времето преди Ахмед. Какво чувстваше тогава?

П: Топлина... грижи по отглеждането ми... умът ми се отваряше... тогава тя беше с мен...

Д-р Н: Тя? Мислех, че водачът ти се е появявал под мъжки облик пред теб?

П: Нямам предвид него... някой беше около мен, присъствайки като... майка и баща... преди всичко майка...

Д-р Н: Какво присъствие?

П: Не знам... нежна светлина... променящи се чер­ти... не мога да го разбера... послания за обич... окуражаване...

Д-р Н: Това е било по времето на създаването ти като душа, така ли?

П: Да... всичко е в мъгла... имаше и други... помощ­ници... когато се родих.

Д-р Н: Какво друго можеш да ми кажеш за мястото на твоето създаване?

П: (дълга пауза) Другите... ме обичаха... в детска ясла... след това си тръгнаха... и аз се озовах с Ахмед и нашия водач.

Д-р Н: Кой всъщност създаде теб и Ахмед?

П: Единственият.

Изглежда в духовния свят има един вид родилно отделение за новородените души. Един пациенти ми каза: "На това място младата светлина е подредена под форма­та на восъчна пита, пълна с неизлюпени яйца, готова за употреба." В Глава четвърта за душите без дом видяхме как повредените души могат да бъдат "моделирани нано­во". Предполагам, че тези центрове за създаване, описани от Шабез, имат същата функция. В следващата глава Случай 22 ще дообясни какво представляват духовните области на създаване на егото, където необработената, неопределена енергия може да бъде насочена за, създа­ване на Аза.

Случай 20 притежава някои очевидни» отличителни черти на незрялата душа. Тази пациентка е 67-годишна жена, която през целия си живот е действала по един и същ шаблонен начин с катастрофални последици. Тя не демонстрира благородство на духа по отношение на другите, нито поема сериозна лична отговорност за действията си. Тази пациентка дойде при мен, за да намери отговора на въпроса: "Защо животът ме измами, като ме лиши от щастие?" По време на нашия сеанс научихме, че Ахмед е бил първият й съпруг Бил. Тя го напуснала преди дълго време заради друг мъж, с когото също се развела поради неспособността си да се свързва с хора. Тя не се чувстваше близка с нито едно от децата си.

Начинаещата душа може да изживее няколко живо­та в състояние на объркване и неефективност, предизви­кани от програмата на Земята, която е различна от съгласуваността и подкрепящата хармония на духовния свят. По-слабо развитите души са склонни да се откажат от волята си в полза на контролиращите аспекти на човешкото общество с неговата социо-икономическа структура, която е причина голяма част от хората да са подчинени на други. Неопитната душа може да се окаже потъпкана поради липсата на самостоятелно мислене. Освен това може да е егоцентрична и не приема лесно другите такива, каквито са.

Нямам намерение да нарисувам един напълно мра­чен портрет на душите, съставящи такава голяма част от нашето население (ако преценките ми за високия брой души в тази категория са верни). Душите на по-ниско ниво също могат да водят живот с много положителни елементи. В противен случай никой не би напредвал. Тези души не трябва да бъдат заклеймявани, тъй като всяка душа някога е била начинаеща.

Ако сме ядосани, възмутени и объркани от ситуаци­ите в живота ни, това не винаги означава, че притежава­ме неразвит дух. Развитието на душата е комплексен процес, по време на който ние се усъвършенстваме на различни степени, в различни области, по различен на­чин. Важното е да осъзнаем своите грешки, да избягваме себеотричането и да имаме куража и самонадеяността постоянно да коригираме живота си.

Един от явните показатели за това, че душите напу­скат статута на новаци, е, когато престанат да водят духовно съществуване в една относителна изолация. За­едно с други новаци те са премествани от малките се­мейни пашкули и са поставяни в по-големи групи от начинаещи души. На този етап те не зависят толкова много от непосредствения надзор и специалното отг­леждане от страна на техните водачи.

Първото осъзнаване, че са част от една голяма група от духове като самите тях, е източник на удоволс­твие за по-младите души. Открил съм, че в повечето случаи това важно духовно събитие настъпва след края на петия живот на Земята, независимо от относителната дължина на времето, през което начинаещата душа е била в полуизолация. Някои от съществата в тези нови духовни групи са душите на роднини и приятели, с които младата душа е била свързана през малкото си минали животи на Земята. Онова, което е особено важно при формирането на нова група-грозд, е, че другите равно-поставени членове на групата също са нови души, които се събират заедно за първи път.

В Глава седма за местоположението видяхме как изглежда една духовна група, когато Случай 16 се при­съедини отново към нея, и начинът, по който се изслед­ват житейските преживявания чрез картинни сцени, как­то беше разказано от този пациент. Случай 21 ще ни предложи по-подробен разказ за динамиката в духовна­та група и как членовете си въздействат един на друг.

Способността на душите да научат определени уроци може да бъде по-голяма или по-малка в зависимост от влеченията, мотивацията и опита от предишни прераждания. Групите-гроздове са проектирани внимателно, за да дава еднаква подкрепа чрез усещането за идентичност в характерните черти на всички членове. Тази сплоте­ност е извън нашите разбирания на Земята.

Въпреки че следващият случай е представен от гледна точка на един член на групата, неговият свръх-съзнателен разум предава обективно процеса на това, което става в групите. Пациентът ми ще опише една огромна духовна група с преобладаващо мъжко присъс­твие. Буйните същества в тази група са свързани от ексхибиционизма, който може да бъде окачествен като нарцистичен. Общите подходи, използвани от тези души при откриване на личностните ценности, са един от показателите защо те работят заедно.

Екстравагантните модели на поведение на тези души се компенсират до известна степен от тяхната духовна далновидност. Тъй като в един телепатичен свят цялата истина за всеки един е известна на всички членове на групата, хуморът е крайно необходим. На някои чи­татели може да им е трудно да приемат, че душите се подиграват една на друга за своите провали, но хуморът е основата, върху която са изложени на показ самоизма­мата и лицемерието.

Защитата на егото е толкова добре разбирана от всички в духовната група, че силното поощряване към промяна е свидетелство за майсторство за равнопоставените членове. Духовната "терапия" съществува пора­ди почтената обратна връзка между равнопоставените членове, взаимното доверие и желанието да напредваш заедно с другите през вечността. Душите могат да бъдат наранявани и се нуждаят от грижовни същества около себе си. Лечебната сила на взаимодействието в духовна­та група е наистина забележителна.

Чрез критиката и одобрението членовете образуват една мрежа от души, като всеки се стреми да постигне общите цели. Аз съм в състояние да окажа максимална помощ на пациентите си, благодарение на информация­та, която получавам за техните духовни групи. Духовните групи са основното средство за инструктиране на душа­та. Очевидно обучението се осъществява не само чрез умението на водачите, които контролират тези групи, но и от самите равнопоставени членове.

В случаят, който следва, пациентът ми е приключил с възспоменанията за последното си прераждане като холандски художник, живял в Амстердам. Той умрял млад от пневмония през 1841 г., по времето, когато за­почнал да получава признание за своите картини. След като току-що сме се присъединили отново към неговата духовна група, пациентът ми избухва в смях.