Почти всички техники за третиране на отпадъчни води имат една обща черта - образуването на твърди частици или остатъци от филтрирането или утаяването. Това позволява отделянето на замърсителя от водната среда и получаването на утайки, съдържащи вредни вещества. При условие, че тези утайки не се връщат обратно в основния процес на пречистване на отпадъчните води, те трябва да бъдат безопасно третирани на място или транспортирани за оползотворяване или обезвреждане, като съществуват различни варианти за тяхното вторично оползотворяване.
Прилагането на подходящите процеси за уплътняване, стабилизиране и обезводняване на утайките е от огромно значение за правилното им и ефикасно оползотворяване или обезвреждане. Процесите на уплътняване и обезводняване трябва да бъдат съобразени с по-нататъшното им третиране, като оптимални резултати могат да се получат единствено при използването на подходящи за това входящи материали. Преди да бъдат подложени на операции по материално оползотворяване, получаване на енергия от органичните им компоненти или предадени за крайно обезвреждане, утайките трябва да преминат през различни етапи на предварително и последващо третиране. При различните стъпки и процедури, водещи до крайното оползотворяване на утайките, могат да се използват различни комбинации от процеси.
В същото време редица ръководства и техническа документация, сред които техническите ръководства за прилагането на най-добрите налични техники (BREF), предлагат не само обща представа, но и подробна информация за най-добрите налични техники в тази област. От особено значение при третирането на утайките са следните BREF-документи:
• Техническо ръководство за НДНТ за третиране на отпадъците (BREF WT)
• Техническо ръководство за НДНТ за изгаряне на отпадъците (BREF WI), и
• Техническо ръководство за НДНТ за третиране на отпадъчни води и свързаните с тях емисии / системи за управление в химическия сектор (BREF TCI).
Тези, както и други източници на информация за методите за третиране на утайки от отпадъчни води, са анализирани при разработването на настоящото ръководство, съдържащо техники за третиране, в т.ч. и рециклиране на утайките от ПСОВ. Този документ е част от пакета документи, придружаващи Националния стратегически план за управление на утайките от градските пречиствателни станции за отпадъчни води в България (НСПУУ). Целта на настоящото ръководство е да ориентира заинтересованите страни в процесите, през които преминават утайките, генерирани в пречиствателните станции за отпадъчни води (ПСОВ), започвайки със стабилизиране на утайките и завършвайки с широкия спектър от варианти за тяхното оползотворяване. Неговата структура следва тази верига от възможни процеси и служи като ориентир при избора на подходящите техники и необходимите съоръжения.
Обезвреждане чрез депониране
Рекултивация на нарушени терени
Оползотворяване в селското стопанство
Получаване
на енергия
Фиг. 1: Преглед на възможните варианти за управление на утайките
Трябва да се отбележи, че всяко от възможните приложения има своите предимства и недостатъци. Следователно, нито една техника/технолохия за третиране на утайки не може да претендира, че предлага “идеалното” решение. При подбора на подходящите начини и технологии за третиране на утайките е важно те да бъдат съобразени с местните условия и нужди. За съжаление, много често взимането на решения зависи от спекулативни или модни съображения и едностранчиви или неточни изчисления на разходите, при които се подценяват последващите ограничения, които от своя страна водят до незадоволителни резултати.
Третата колонка в таблицата, представяща различните техники, съдържа някои основни аспекти и данни за ползите и недостатъците на всеки един процес. Специална схема с цветове и символи ще помогне на заинтересованите страни да се ориентират бързо относно различните въздействия и засегнати области.
|
положителен аспект по отношение на околната среда
|
~
|
положителен ефект по отношение на енергията
|
€
|
финансови предимства
|
|
положително въздействие при експлоатация или предимство по отношение на ефикасността
|
|
отрицателен ефект или вредно въздействие при експлоатация
|
В графа ‘Възможности за оптимизация’ са описани мерките, които могат допълнително да подпомогнат процеса или да подобрят неговата ефективност и/ или ефективността при прилагането му в бъдеще. Колонка „Примерни обекти” предоставя непълен списък с примери за използването на описаните техники на практика. Те са избрани, с оглед на това, че там могат да бъдат получени подробности относно приложението на всеки метод или да бъдат направени посещения на място, които ще са от полза за всеки, който иска да разбере повече за най-добрите практически решения при третирането на утайките.
За да може ползвателят на това Ръководство да разбере настоящите указания относно видовете техники и възможностите за оползотворяване на утайките, той трябва да е напълно наясно със съществуването на различни видове утайки, които се образуват от инсталациите за пречистване на отпадъчни води. За тази цел, първо са представени основните термини:
Обяснение на термините, свързани с утайките
Първични утайки
Този вид утайки се образува при механичното пречистване в резултат на физични процеси т.е. утаяване. Те представляват по-голяма част от общия обем утайки, генерирани в ПСОВ. Първичните утайки съдържат приблизително 2.5 - 3.0% твърди частици, а останалата част - 97 – 97,5%, е вода.
Рециркулиращи активни утайки
Това са утайките от биологичното третиране, които се получават заедно с излишните активни утайки. Те са част от биомасата, която се отделя по време на утаяването (междинни и вторични утаители), от където се изважда и връща в биобасейна, за да поддържа биологичния процес в него. Те съдържат около 0.5 - 1.0% твърди частици и в края на етапа се изразходват напълно.
Излишни активни утайки (вторични утайки)
Тези утайки са резултат от биологичното третиране и се образуват заедно с рециркулиращите утайки. Те са част от биомасата, която се отделя по време на утаяването (междинни и вторични утаители), но не е необходима за поддържането на биологичния процес в биобасейна. Излишните утайки от биологичния етап съдържат едва 0.5 - 1.0% твърди частици, което изисква увеличаване на концентрацията на микроорганизми с помощта на първични утайки за допълнителна обработка. Образуването на излишни утайки може и трябва да бъде сведено до минимум с подходящи мерки, с цел намаляване на разходите за третиране на утайките.
Достарыңызбен бөлісу: |