Съдържание

IV.3Изводи и заключения

По отношение на предоставянето и проникването на широколентов достъп – фиксиран и мобилен, високоскоростен (>30 Mb/s) и свръх-високоскоростен (>100 Mb/s) – се наблюдават значителни различия сред страните в Европа. Прави впечатление, че лидери по отношение на един от тези фактори, имат стойности близки до средните за ЕС или дори сред най-ниските стойности по отношение на други от факторите. Поради това различните фактори не трябва да се разглеждат изолирани един от друг, а в цялост и съобразно особеностите на всяка държава. Според последното сравнително изследване на покритието с широколентов достъп, проведено по поръчка на ЕК в рамките на мониторинга на изпълнението на Цифровата програма за Европа⁸⁷, България изостава най-вече по отношение на „достъпа от следващо поколение“ (NGA), т.е. онази комбинация от технологии, които позволяват достигане на поне 30 Mb/s или повече скорост на сваляне на данни от интернет при крайния клиент.⁸⁸ При предоставянето на достъп от следващо поколение (>30 Mb/s), със своите 60.7 % България е над средната стойност за ЕС от 53.8 %.

По отношение на предлагането на широколентов мобилен интернет, въпреки изоставането, делът на населението с достъп до трето поколение технологии (HSPA) в България е на сравними със средноевропейските нива (99.4 % спрямо 96.3 %).

Важен извод е тенденцията за изравняване на селските райони със средното за страната по отношение използването на ИКТ и услуги. Основен фактор за наблюдаваното и към момента изоставане на селските райони от националното равнище остава финансовото състояние на домакинствата – доходът на домакинствата, живеещи в селски райони, е по-нисък от средното за страната. Този фактор корелира с най-високата степен на завършено образование (другият силен предиктор за достъп/използване на интернет), която като цяло е по-ниска сред живеещите в селските райони. Тези два фактора (с фокус върху дохода) обуславят изоставането на селските райони от средното за страната в използването на ИКТ и услуги към момента. Тенденцията за развитие на широколентовите услуги продължава, както в национален план, така и за селските райони. Прави впечатление значителното увеличаване на използването на мобилни устройства за връзка с интернет както в дома, така и извън него и съответно все по-честото използване на безжичен достъп до интернет. Населените места без нито един доставчик на интернет стават все по-малко, а на практика всички домакинства, свързани с интернет, имат достъп поне до базов широколентов интернет, като все повече стават домакинствата с високоскоростен интернет достъп над 30 Mb/s. Навлизането на пакетните услуги и по-специално услугата интернет и телевизия определят промените във видовете свързаност и по-голямата достъпност като цена – това вероятно е и една от причините да се наблюдава значителен ръст на домакинствата с достъп до интернет сред най-бедните домакинства (подоходна група до 500 лв.)

Макар че България остава на последно място в ЕС по дял на домакинствата с достъп до интернет, скоростта на връзката е доста висока, с тенденция да става все по-бърза. Основните пречки пред българските домакинства са финансови, а не толкова непознаване на предимствата на интернет или липса на доставчици. Все пак намаляването на цените за достъп и на устройствата за достъп и обвързването на интернет достъпа като пакетна услуга с телевизията позволяват дори на най-бедните домакинства да получат достъп до интернет.

Продължаващо развитие на електронната съобщителна инфраструктура в по-малките населени места и в селските райони би позволило тези услуги да стигнат до все по-висок дял от домакинствата, независимо от техния социален и материален статус.

V.ПРЕГЛЕД НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА НА ЕВРОПЕЙСКО И НАЦИОНАЛНО НИВО В СФЕРАТА НА ВИСОКОСКОРОСТНИЯ И СВЪРХ-ВИСОКОСКОРОСТНИЯ ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ

През май 2010 Европейската комисия предложи петгодишен план за разгръщане на цифрова икономика, известна още като Програма в областта на цифровите технологии за Европа (Цифрова програма за Европа)(Digital Agenda for Europe - DAE)⁸⁹.

Тази Програма беше предхождана от поредица Европейски инициативи,стартирали с Лисабонската стратегия от 2000, която определи че „бизнесът и гражданите трябва да имат достъп до евтина комуникационна инфраструктура на световно ниво”. Последваха:

• 
  „еЕвропа 2005” от 2002 г., насочена към разпространение на широколентов достъп и ИКТ достъп, заради ролята им за развитие на административни услуги, като е-Правителство, е-Здравеопазване, е-Обучение;
  
• 
  Стратегията „i2010” - от 2005 г. , насочена към насърчаване на икономическото развитие и конкуренцията в ЕС, с цел създаване на отворен и конкурентен пазар на информационни и комуникационни технологии в Европейския съюз (ИКТ в ЕС); увеличаване на инвестициите в научни изследвания и иновации (R&D) с 80  %; по-ефективно използване на предимствата на информационното общество; намаляване на цифровото разделение;
  
• 
  Съобщение на Комисията за Насоки на Общността относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разгръщане на широколентови мрежи⁹⁰ от 30 септември 2009 г., актуализирани съответно от 26 януари 2013 г.⁹¹ Според Насоките от 2009 г. държавна помощ се одобрява при всеки отделен случай за финансиране на широколентов достъп в слаборазвити и отдалечени райони, където операторите нямат достатъчни стимули да развиват и предлагат широколентови услуги.
  
• 
  “Европа 2020” от март 2010 г.
  

Една от седемте основни цели на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа е осигуряване на високоскоростен достъп до интернет (със скорост на изтегляне от 30 Mb/s или повече) до края на десетилетието за всички европейски граждани. Високоскоростният достъп може да благоприятства за силен растеж на икономиката, разкриване на работни места, за благополучие на гражданите; гарантиране на по-лесен достъп до услуги и съдържание, с цел по-бързо преодоляване на кризата. Европа се нуждае от масово предоставяне на високоскоростен и свръх-високоскоростен широколентов достъп до интернет на конкурентни цени.

В тази връзка са предприети мерки за привеждане в изпълнение на DAE, както на Общностно, така и на национално ниво от държавите-членки.