Съдържание

I.ВЪВЕДЕНИЕ

Непрекъснатият технологичен напредък, развитието на технологиите, широколентовият достъп, както и прогресът в телекомуникациите правят света, в който живеем постоянно променящ се. Резултатът от тази постоянна промяна на он-лайн пространството е един нов вид свят – на дигитална екосистема¹, продукт от сближаването на сфери като интернет технологиите, телекомуникациите, медиите и забавната/развлекателната индустрия.

Тези нови тенденции насочват вниманието към интензивна подкрепа за изграждане на мрежи за достъп от следващо поколение, т.н. NGA (Next Generation Access) -, които с потенциала си, ще способстват за усъвършенстването на всички аспекти на широколентовата технология и широколентовите услуги. NGA мрежите ще имат скоростта и капацитета в бъдеще да доставят съдържание с висока разделителна способност (видео или телевизионно), да доставят множество модерни комбинирани цифрови услуги с много висока скорост, да поддържат по поръчка взискателни към скоростта приложения, както и да доставят на клиенти (предприятия) ценово достъпни симетрични широколентови връзки.

Като държава-членка на Европейския съюз (ЕС), Република България трябва да разработи национални стратегически цели, които да са съобразени с приоритетите и стратегическите цели, залегнали в програмните документи на ЕС. В областта на информационните технологии, европейските програмни документи, които определят последните тенденции са Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „ЕВРОПА 2020”, публикувана през 2010 г. и по-специално една от водещите инициативи, формулирани в нея – Програма в областта на цифровите технологии за Европа („Цифрова програма за Европа” - ЦПЕ; Digital Agenda for Europe- DAE)².

Основната цел на „Програмата в областта на цифровите технологии за Европа“ е постигане на ускоряване на развитието на високоскоростен достъп до интернет, което да позволи да се извлекат максимални ползи от наличието на единен цифров пазар за домакинствата и бизнеса с времеви хоризонт 2015 – 2020 г.

Програмата определя седем взаимосвързани приоритетни стълба (Фиг. I .1):

1. 
   Създаване на нов единен пазар, който да предостави ползите от цифровата ера;
   
2. 
   Подобряване на стандартизацията и оперативната съвместимост в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ);
   
3. 
   Увеличаване на доверието и сигурността в интернет;
   
4. 
   Увеличаване на достъпа на европейските граждани до бърз и свръх-бърз интернет;
   
5. 
   Стимулиране на авангардна изследователска и развойна дейност в областта на ИКТ;
   
6. 
   Осигуряване на умения за боравене с цифрови технологии на достъпни он-лайн услуги за всички европейски граждани;
   
7. 
   Разгръщане на потенциала на ИКТ в полза на обществото.
   

Фиг. I.1 Приоритети на DAE

В Програмата са дефинирани следните 13 специфични цели:

1. 
   Целият ЕС да бъде покрит с широколентов достъп до 2013 г.;
   
2. 
   Целият ЕС да бъде покрит с широколентов достъп със скорост над 30 Mb/s до 2020 г.;
   
3. 
   50 % от домакинствата на ЕС да имат абонамент за широколентов достъп над 100 Mb/s до 2020 г.;
   
4. 
   50 % от населението да пазаруват он-лайн до 2015 г.;
   
5. 
   20 % от населението да пазаруват он-лайн международно до 2015 г.;
   
6. 
   33 % от малките и средните предприятия (МСП) да извършват он-лайн продажби до 2015 г.;
   
7. 
   Разликата между роуминг и националните тарифи да е приблизително нула до 2015 г.;
   
8. 
   Да се увеличи обичайната интернет потребност от 60 % на 75 % до 2015 г. и от 41 % на 60 % сред хората в неравностойно положение;
   
9. 
   Да се намали на половина пропорцията между хората в ЕС, които никога не са използвали интернет и тези които са съответно от30 % на 15 % до 2015 г.;
   
10. 
    50 % от гражданите на ЕС да използват услугите на електронното управление от 2015 г.;
    
11. 
    Всички ключови международни публични услуги да бъдат одобрени от държавите-членки през 2011 г. и да бъдат достъпни он-лайн до 2015 г.;
    
12. 
    Да се удвоят публичните инвестиции за научни изследвания и иновации в ИКТ (ICT R&D) на 11 млрд. EUR до 2020 г.;
    
13. 
    Да се намали с 20  % енергията, използвана за осветление до 2020 г.
    

Използването на новите електронни услуги както и висококачествена телевизия или видео конференции изискват по-бърз интернет от достъпния за момента в Европа. За да достигне световните лидери като Южна Корея и Япония, Европа се нуждае от достъп до интернет със скорост > 30 Mb/s (бърз широколентов достъп) за всички свои граждани си и поне 50 % от европейските домакинства да бъдат абонати на интернет със скорост над 100 Mb/s (свръх-бърз широколентов достъп) до 2020 г. Четвъртият стълб на DAE цели да превърне тези амбиции в реалност, като стимулира инвестициите за изграждане на широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение (NGA) и предложи допълнителна хармонизация на радиочестотния спектър.

В Насоките на ЕС за прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото изграждане на широколентови мрежи от 26 януари 2013 г. се посочва, че широколентовите връзки са от стратегическо значение за европейския растеж и за иновациите във всички сектори на икономиката, както и за социалното и териториалното сближаване.

За достигането на горните цели е необходимо изграждането на комуникационна инфраструктура основаваща се на мрежи за достъп от следващо поколение (NGA). Изчислено е, че за изграждане на такава инфраструктура са необходими до 60 млрд. EUR инвестиции, като се отчита, че целите на DAE не могат да бъдат постигнати без подкрепа с публични средства. По тази причина държавите-членки се призовават да използват „публично финансиране в съответствие с правилата на ЕС за конкуренцията и за държавните помощи“, за да постигнат в указаните срокове целите за покритие, скорост и проникване, определени в стратегията „Европа 2020“. В бъдеще се очаква да нарасне търсенето на услуги, изискващи високоскоростен интернет достъп, тъй като ще се развиват динамично „изчислителните облаци“ (cloud computing), по-интензивното използване на технологиите “peer to peer”, технологичния комуникационен преход към “All IP”, социалните мрежи и услугите за видео при поискване, обучение, здраве, търговия и администрация.

Европейската комисия набляга на значението на разработването, от всички държави-членки, на оперативен план за широколентов достъп с ясно разграничени национални цели, съответстващи на европейските такива, както и идеи за повишаване на инвестициите за бърз и свръх-бърз интернет, основаващи се на надеждно и задълбочено прилагане на Европейската регулаторна рамка за електронни съобщения, последователно прилагане на Политиката на радиочестотния спектър и адекватно намаляване на цената, при съгласуваност. Поради тази причина в нашата страна са разработени и приети Стратегия за развитие на широколентовия достъп (2009 г.), която е актуализирана и допълнена с времеви хоризонт 2012 - 2015 г. и Национален оперативен план за изпълнение на стратегическите цели към нея.

Настоящият документ е логично продължение на действащата Стратегия. Ангажиментът за разработване на такъв програмен документ на национално ниво е заложен в предварителните условия за ползване на средствата от Европейския съюз за следващия програмен период 2014 – 2020 г., в съответствие с Анекс IV към „Регламента за определяне на общо приложими разпоредби за фондовете обхванати от Общата стратегическа рамка“.

Националният план определя средствата, начините и сроковете за реализиране на целите, заложени в Цифровата програма за Европа до 2020 г., за предоставяне на бърз и свръх-бърз широколентов достъп на всички европейци, чрез изграждане на мрежи за достъп от следващо поколение. В стратегията „Европа 2020” за интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика“ се подчертава значението на изграждането на мрежи за достъп от следващо поколение, като част от стратегията за растеж на ЕС през следващото десетилетие и се поставят амбициозни цели за развитие на широколентовите услуги. В - „Програмата в областта на цифровите технологии за Европа” се оказват социално-икономическите ползи от свръх-широколентовия достъп за развитието на икономиката, конкурентоспособността, социалното включване и заетостта. Постигането на целите на „Европа 2020“ зависи и от предоставянето на приемливи цени на широк достъп до инфраструктура и услуги за свръх-високоскоростен интернет. Посрещането на предизвикателството за финансиране на изграждането на мрежи за достъп от следващо поколение с добро качество и на приемливи цени е ключов фактор, за да може Европа да увеличи своята конкурентоспособност и иновации, да предостави възможности за работа за младите хора, да предотврати изнасяне на икономическа активност извън границите на ЕС и да привлече инвестиции.