Силата на едно нашепване

ГЛАВА4

Честният отговор е „да". Да чуеш от Бога не е като да получиш текстово съобщение или да прочетеш имейл. Ние, хората, можем да се намесим в начина. Повярвайте ми, аз съм повече от способен да чуя онова, което искам Бог да казва, отколкото онова, което Той действително ми казва. Вероятно и вие сте така. Разпознаването на Божията насока е субективно, но не и произволно. Въпреки че Божиите нашепвания рядко са осезаеми, има конкретни стъпки, които можем да направим, за да ни помогнат да разпознаем от кого чуваме - от Бога, или от разваленото суши, което сме яли предната вечер. Изследването в тази глава може значително да намали вероятността да чуем послание, което не е от Бога.

Деяния 13 ни предлага поглед към това, как на сцената през първи век се появява едно подбуждане и как църковните водачи подхождат към него. Има нещо, което с вас можем да научим от оценката на този епизод.

Деяния 13:1-3 казва: „А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава; Симеон, наречен Нигер; киринеецът Луций; Манаин, който беше възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел [който щеше да стане апостол Павел]. И, като служеха на Господа и постеха, Святият Дух каза: Отделете ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призовал. Тогава постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха".

Преди да отидем към останалата част от този пасаж, нека ви разясня малко контекста. Антиохия е изключително разнообразен град, в който християнското послание наскоро прониква. Хора от многобройни расови и етнически принадлежности приемат Христос и се вливат в църквата. Савел е евреин. Варнава произхожда от Кипър. Симеон е чернокож мъж от Северна Африка. Луций е от Киринея, която е днешна Либия - вероятно, също е чернокож. Манаин отраства в царствена обстановка, живеейки със семейството на Ирод. Цяло предизвикателство е да намериш петима различни един от друг мъже, но те са в една и съща църква - заедно в едно сърце и душа, ръководещи една динамична общност на вярата в Антиохия. Тогава, веднъж, докато са в дух на поклонение, на пътя им се изправя едно нашепване.

В Деяния 13:2 четем, че Духът казва на петимата водачи на местната църква, че Савел и Варнава трябва да бъдат „отделени". С други думи, тези двама мъже трябва да преустановят това, което правят в антиохийската църква и да се приготвят за нова задача на Царството. Не е предложена по-конкретна информация, която да помогне, но водачите изпитват нашепването и установяват, че е истинско. Затова, преди да се усетите, Савел и Варнава бързо си стягат багажа.

За да получа степента си по библейски науки в Тринити Колидж в Диърфийлд, Илинойс, трябваше да напиша в горния курс дисертация върху някой откъс от Писанието по мой избор. Както можете да се досетите, ако сте запознати с основната тема на поучението ми през годините, аз избрах Деяния 2:42-47, класическият текст относно бързото и радикално развитие на ранната църква.

По онова време водех младежката група, за която по-рано споменах. С цяло сърце вярвах, че ще отдам остатъка от живота си на д^ечицата, които се превърнаха в семейство за мен. Лин беше бременна с първото ни дете, Шона. Купихме си малка къщичка в Парк * Идж, на няколко блока от църквата. Планирахме да се установим, да се вкореним и да служим на учениците дълго време. Най-малко оч^аквах нашепване, което да промени живота ми.

Баща ми притежаваше край езерен апартамент в центъра на Чика^го Предостави ми го (нещо като „убежището на писателя"), за да завърша дисертацията си на тишина и спокойствие. Събрах учебните си материали и се отправих към центъра на града. Там планирах да залегна и да пиша цели четири дни.

На третия ден Святият Дух ми внуши следното послание: „Онова, за което си най-разпален да пишеш - красотата, силата и потенциала на местната църква - ще се превърне в жаждата на твоя живот. Ще те освободя от отговорността да водиш младежката група, за да започнеш църква според Деяния 2. Ще благословя тази църква. Накрая тя ще се превърне в общност на вярата, която предлага надеждата в Христос на много хора, млади и стари."

Въпреки че не чух звучен глас, напевът на внушението ме заливаше отново и отново през този ден. За мен беше ясно, че се надига нещо голямо.

Завърших писмената си работа и се върнах в Парк Ридж. Същата вечер поканих Лин на вечеря и нервно й разказах за подбужденията, които получих. Мисля, че заключителният ми акцент ~ изказан в моя класически състрадателен стил - беше нещо като: „Мила, надявам се, че все още не си разопаковала всички кашони при нанасянето."

Съпругата ми е истинска светица!

Нещо повече, нашепването, което получих, отекна като истина и в нейния дух. И тя, точно колкото мен, се въодушеви от мечтата да започнем църква.

В рамките на няколко месеца се сбогувахме с хилядите ученици. Започнахме да търсим място за основаване на църква. Пристъпихме в бъдещето си без сигурна работа, без подкрепата на организация, без ни най-малка представа дали планът ще събуди отклик у някого. Онова, което наистина имахме, беше увереността, произтичаща от ясното нашепване от Бога. Бяхме положили треперещите си ръце в Неговите силни ръце; бяхме убедени, че следваме Неговото водителство. Няколкото дена в усамотение, когато бях достатъчно тих, за да чуя Божия глас, проследих поредицата от последвали събития.

Ако се върнем към Деяния 12:2, четем, че именно в контекста на поклонение и пост антиохийските водачи чуват нашепванията от Бога. В състоянието на отдаденост пред своя Господ те успяват да Го чуят да говори.

В хода на служението срещам много хора, които твърдят, че никога не са чували подбужденията или нашепванията на Бога. Нито веднъж. Когато се опитам да проуча малко по-задълбочено, откривам, че животът им е пълен с толкова шум, че е невъзможно да чуят Святия Дух, когато говори. Клетъчните им телефони звънят по време на пътуването до работа и обратно; прекарват весели събирания в ресторанти с приятели, с домочадие от раздразнителни хлапета; отделят безброй часове на реалити телевизионни програми, подсигуряващи непрекъсната шумотевица, която отклонява вниманието и заглушава всяко нашепване, което Бог изпраща на пътя им.

Отново и отново Писанието ни казва да мълчим. ,Мълчете и знайте, че Аз съм Бог..." - ни насърчава Псалом 46:10. Забавете скоростта. Спрете да изпълнявате по няколко задачи наведнъж. Намалете околния шум на живота ви - тогава се вслушайте в думите на Бога.

Сам Исус възприема тази практика в служението Си на земята. Библейският разказ показва, че Исус вплита в тъканта на ежедневния Си живот дисциплините на молитва, уединение, размишля-ване, пост и поклонение. Той има любими места за усамотяване с Отец Си; места, на които да се моли в уединение. Когато Му предстоят големи решения, практиката Му е да се оттегля от тълпите около Него и да отделя време за самота и молитва. Не е чудно, че чистият резултат от подобен начин на живот е нарастващата вероятност да чуе от Своя Отец.

Преди да избере дванадесетте Си ученици, Исус се оттегля Сам и прекарва една нощ в молитва. Той има нужда да чуе от Отец Си относно хората, които планира да подбере; знае, че трябва да утихне, за да може Божията мъдрост да проникне в Него. По-късно, когато Исус се подготвя да издържи агонията на кръста, Той се оттегля в Гетсиманската градина, където, заедно с дванадесетте ученици често се молят преди. Там Исус се моли заедно с тримата Си най-близки приятели; след това се моли сам. Неговата ревност да чуе от Бога Го мотивира да предприеме целенасочено, преднамерено действие, за да направи място, където Божиите нашепвания могат да се чуят.

Същото ниво на ревност и действие препоръчвам на вас и на себе си.

Има един Бог, Който те обича и с радост би ти нашепнал думи на насърчение или насока, мъдрост, навременно предупреждение, ако само създадеш място, за да чуваш от небето в течение на целия ти ден.

Същите думи казвах на много хора през годините. Понякога усещах реакцията им: „Благодаря, но не, благодаря. Предпочитам да следвам собствената си преценка." По мое виждане, тези хора поемат риска да пропуснат някои от най-великите чудеса, насочени от Бога.

Бог е склонен да говори на хора, които желаят да Го чуят. Той е готов да предложи Божествена насока на онези, които са готови да подредят ежедневието си около получаването на входна информация от Него. И така, какво представлява това?

Препоръчвам четенето и размишляването върху някой библейски откъс. След това кажи на Бога: „Ако имаш да ми кажеш нещо, много искам да го чуя." После само слушай. Хората, които най-много уважавам в духовно отношение, са тези, които прилагат тази практика в живота си. Във всекидневните си разговори те говорят за духовните си дисциплини с лекота, защото навиците им в действителност подкрепят техните твърдения.

От много години се удивлявам на конкретната обстановка, в която хората са склонни да притихват в хода на техния ден. Някои си имат любим стол в хола. Други се отправят към офиса един час по-рано и просто затварят вратата. Други се молят в превозното средство на път за работа. Някои се отправят на приключение в съседното кафене и се усамотяват на някоя маса в ъгъла. Времето и мястото са различни, но за всички тези хора практиката е една и съща. Резултатът от тяхното постоянство е, че те постоянно чуват от Бога.

Моята лична ежедневна практика включва прочит на откъс от Писанието, размишляване над него няколко минути, записване на наблюденията и разсъжденията върху прочетеното. След това завършвам с молитва.

В заключителния момент за мен е по-удачно да си записвам молитвите. Особено в работните дни съм забелязал, че, когато коленича и тихомълком се помоля на Бога, умът ми се съсредоточава повече върху предстоящите срещи, отколкото върху Божественото общуване. Решението е да си записвам нещата. Щом нахвърлям около страница с молби и точки за благодарности, прочитам набелязаното на Бога. След това винаги казвам: „Боже, ще Те слушам през целия ден, но, както знаеш, днес ще се движа много бързо, така че може да пропусна някое подбуждане. Докато все още не съм се забързал, ако има нещо, което Ти би желал да ми кажеш, целият съм в слух." В интерес на истината, в някои дни усещам, че от Него идва послание - впечатление, насърчителна дума, подтик да кажа или направя нещо конкретно през този ден. В други дни не усещам нищо подобно. И в двата случая завършвам тихото си време с Бога. След това правя всичко възможно да слушам гласа Му през останалата част от деня. Понякога подбужденията, които си мисля, че получавам от Бога, са съвсем ясни; друг път-изпадам в пълно объркване от тях. Тук идва ред на разпознаването при нашепванията. Последователите наХристос трябва внимателно да проверяват всяко впечатление, което получават, за да са сигурни, че то е от Бога и съответства на Неговите цели. Как човек да направи това?

Нека да разгледаме отново нашия текст. Спомнете си, че църковните водачи се покланят и постят, когато Святият Дух им казва да отделят за Него Варнава и Савел за работата, за която ги е призовал. Повечето специалисти са съгласни, че Деяния 13:3 предполага, че, след като лидерите получават първоначалното послание, преминават втори етап на пост и молитва. Казва се, че те тогава „положиха ръце на тях и ги изпратиха."

От тук можем да научим един урок.

Преди да се впуснат в действие, водачите намаляват темпото, за да се уверят, че правилно разбират онова, което Святият Дух иска да направят. Те се обръщат отново към дисциплините на поста и молитвата. Проверяват повторно подбуждането, според което им предстои да действат. Тогава незабавно се покоряват.

През годините съставих кратък списък от пет филтъра, които ми помагат да „изпитвам всяко нашепване," което получавам. Ако то не премине през един от тях, поставям под въпрос дали подбуждането наистина е от Бога. Най-малкото, започвам да действам бавно, за да потвърдя валидността на подбуждането. Друг път нашепването преминава безпрепятствено през тези филтри. Тогава, без значение колко объркващо или смущаващо е подбуждането, се стремя да му се покоря.

ФИЛТЪР № 1: Наистина ли нашепването е от Бога?

Първият филтър е просто да попитате Бога: Това послание наистина ли е от Теб?

Преди години, когато децата ми бяха в прогимназиална възраст, непознат човек се приближи към мен и ми каза, че в рамките на тридесет дни моите деца ще бъдат „покосени" заради стила ми на служение: приемам с „добре дошли" невярващите в „дома на Бога." Изглеждаше изискан; изразяваше се много добре. Спомням си, че първоначалното му изказване беше: „Пастир Хайбълс, имам пророческо слово от Бога, което трябва да ви предам." Грабна вниманието ми още в първия момент, но веднага, щом разбрах какво говори, знаех, че ще имаме много труден разговор.

Докато говореше, първото нещо, което трябваше да преценя, бе дали неговото предупреждение съответства на характера на Бога, разкрит в Писанието. Благодарен съм, че не беше. Основната му предпоставка да заяви, че децата ми щяха да страдат, беше, че аз нарушавам Писанието, като използвам публичните ни църковни богослужения, за да водя невярващи до вяра в Исус Христос. От Битие до Откровение Бог се протяга към човешкия род на всяка крачка. Почувствах се уверен, че евангелизаторските усилия чрез Уилоу не бяха в разрез с Писанията. Тъй като началното твърдение на този човек беше напълно погрешно, не сметнах, че мога да имам доверие на по-нататъшните му коментари.

Нещо повече, дори основната му предпоставка да беше вярна; дори да бях престъпил нарежданията на Писанието, нямаше да взема под внимание неговото предупреждение, че децата ми ще плащат с живота си за моите грехове. Въпреки че в Писанието има няколко случая, когато Бог наказва деца заради греховете на бащите им, обикновено Той дисциплинира самия човек, който е сгрешил. Сметнах, че „подбуждането" на този човек от „Бога" си беше негова собствена измислица. Убеждението беше потвърдено, когато децата ми, слава Богу, бяха все още живи в края на този тридесет-дневен период.

Винаги, когато получавате подбуждане (директно от Бога или чрез устата на човек), със сигурност го изпитайте. Отделете нужното време и попитайте: „Боже, това послание от Теб ли е? В съгласие ли е с това, което знам за Теб? Отговаря ли на Твоя характер? Съответства ли на атрибутите Ти? Ти ли се опитваш да ми предадеш нещо, или в главата ми нахлуват други гласове?" Преди да предприемете каквато и да е крачка, за да се покорите на нашепването, уверете се; напълно си изяснете, че гласът, който сте чули, може да бъде от Бога.

ФИЛТЪР № 2: Библейско ли е?

След това пресейте подбуждането през филтъра на Писанието.

Няколко пъти в годината все някой ми казва, че животът му е пълна каша, защото Бог му „казва" да направи нещо абсурдно.

„Бог ми каза да изневеря на жена си".

„Бог ми каза да напусна училище преди последния семестър".

„Бог ми каза да напусна работа, въпреки че имам четири деца, за които да се грижа и нямам друг източник на доходи".

Не мога да ви кажа колко много работни места са загубени, образования - прекратени, бракове - разтрогнати, банкови сметки -прахосани. Всичко това, защото някой се чувства подбуден от Бога да предприеме определено действие.

Писанието е пълно с примери как Бог постъпва във всяка житейска ситуация. Името на Примера е Исус Христос. Винаги, когато почувствам подбуждане от Бога, аз се питам дали Исус би извършил действието, което обмислям да предприема. Ако не мога да си представя Исус да направи това, боя се, че има някакво объркване.

Ако се нуждаете от ясен изходен пункт в това отношение, прегледайте Галатяни 5:16-26, където се казва:

И така, казвам: Ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти. Защото грешната природа желае силно противното на Духа, а Духът - противното на грешната природа. Те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате. Но ако се водите от Духа, не сте под закон.

А делата на грешната природа са явни; те са: сексуална неморалност, нечистота и сладострастие; идолопоклонство и магьосничество; омраза, разпри, ревнувания, яростни изблици, себични амбиции, раздори, разцепления и зависти; пиянства, оргии и други подобни. Предупреждавам ви, както ви и предупредих преди, че, които вършат такива неща, няма да наследят Божието царство.

А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и себеобуздание. Против такива неща няма закон. А които са Исус Христови, разпънали са грешната природа заедно със страстите и похотите й. Тъй като по Духа живеем, нека по Духа и да ходим. Да не ставаме надменни, един друг да не се дразним и да не си завиждаме един на друг.

И сега, в случай, че прочетохте набързо тези стихове, тъй като са добре познати, нека ви дам част от същия пасаж, но от различен превод:

Живейте свободно, въодушевявани и мотивирани от Божия Дух. Тогава няма да подхранвате натрапчивите пориви на егоизма. Защото вътре в нас има корен на грешна себичност, която е противна на свободния дух, точно както свободният дух е несъвместим с егоизма. Тези два начина на живот са така противоположни, че да не можете да живеете на моменти по единия, на моменти по другия начин, според това, как се чувствате в даден ден.

Но какво става, когато живеем по Божия начин? Той, подобно на появата на плодовете в овощна градина, носи дарове в живота ни - обич към другите, жизнерадост, ведрост. Ние развиваме желание да се придържаме към чувството на състрадание в сърцето; към убеждението, че святостта изпълва хората. Оказваме се посветени в лоялност, без да се насилваме; способни сме да мобилизираме и насочваме енергията си с мъдрост. (MSG)

И вие, и аз няма да сгрешим, ако запомним тези идеи. Когато сме мотивирани от Бога, ние ходим в свобода. Когато сме мотивирани от себични интереси, ще бъдем склонни да тълкуваме като „послания" от Бога посланията, които сами сме сътворили, за да задоволим нещо или някого, но не и Бога.

Всяко подбуждане, което получавате, сверявайте с поученията на Писанието по съответната тематика. Послания, които противоречат на Библията, не са от Бога.

ФИЛТЪР № 3: Мъдро ли е?

Третият филтър, който използвам, за да определя достоверността на различните нашепвания, е проверката на общата мъдрост.

Исус обича да казва на последователите Си да бъдат мъдри. „Ето, Аз ви пращам като овце посред вълци - казва Той в Матея 10:16. -Затова бъдете мъдри като змиите и незлобливи като гълъбите." Цялата книга Притчи анализира мъдростта и всичките й атрибути. Например, мъдрият обича знание, а неразумният го мрази;-мъдрият говори с благост, а неразумният използва остри, подстрекаващи думи; мъдрият живее безукорно, а неразумният накрая се покварява; мъдрият следва правия път, а неразумният се радва в извратеността на злото; мъдрият наследява почит, а неразумният е изложен на срам. Писанието ни увещава да бъдем мъдри във всичките си дела и разумни във всичките си пътища.

Млада двойка обмисля да купува първата си къща. Харесва им една, която е на цена с петдесет хиляди лева по-висока, отколкото им позволява бюджетът. Агентът по недвижимите имоти снижава глас и казва: „Ако не направите предложение веднага, ще си отиде завинаги."

- Е - мисли си двойката, - може би Бог ни говори да действаме бързо...

А може би не.

Какво пътят на мъдростта им казва да направят? „Дайте по-кротко! Излезте навън! Успокойте се! Придържайте се към бюджета, който разумно определихте!"

Друга двойка, силно развълнувана, казва на пастира си: „Ние ще се женим!"

- Страхотно - отвръща пастирът. - От колко време се познавате?"

- От три седмици - казват те.

- Ами... - отговаря не дотам въодушевено пастирът. - И намалете темпото! Успокойте се! Дайте възможност на нещата да узреят!

Един бизнесмен казва: „Ще изтегля спестяванията на живота си и ще си купя билети за лотарията, защото Бог каза, че трябва да направя огромно дарение за църквата".

Някакви предположения относно отговора на мъдростта?

Внимавайте да не заобикаляте разумното действие заради бързото в резултат на нашепвания. Ако Бог наистина участва в плана, Той няма да включва неразумни действия. Божието водителство рядко престъпва проверката на мъдростта.

ФИЛТЪР № 4: Съответства ли на собствения ти характер?

И така, преминаваме към филтър номер четири. Един от любимите ми филтри за проверяване на Божественото ръководство е така наречената от мен проверка по инсталацията.

Преди три години синът ми, Тод, тогава на 28 години, реши да направи околосветско пътешествие с тринайсет метрова платноходка. Една нощ той дойде в къщи и най-официално съобщи на Лин и мен какво възнамерява да направи. Представи двегодишен план, който беше разработил до най-малката подробност. Само секунди след началото на изложението му получих слово от Бога. „Целият живот на Тод е воден към това приключение - казваше нашепването. - Пътуването е в пълно съответствие с човека, който Аз съм го създал да бъде."

Докато Тод продължаваше да говори, аз размишлявах: „Планът съвсем не е толкова ужасен". Сетих се за всички родители, които познавах, и които щяха да дойдат разтревожени, ако тяхното дете им изложи подобен план. Те няма да могат да погледнат отвъд страховете си (напълно разбираеми), свързани с бури, цунамита, вълни-убийци, повреда в съоръженията, параходното движение, заплахи от пирати и много други. Но, единственото, върху което можех да се съсредоточа, беше фактът, че Тод има интерес към водата още от съвсем малък. Извеждаше малки лодки сам, когато беше петгодишен. Преплува с платноходка Мичиганското езеро, когато бе едва на петнадесет години; управлява кораб от Мичиган до Бахамите няколко години по-късно. Обикалянето на земното кълбо с платноходка навярно беше следващото му голямо предизвикателство. Имаше нещо, което Тод, за да бъде верен на личността, която Бог го е създал да бъде, просто трябваше да направи. Подбуждането, което той вярваше, че е от Бога, категорично преодоля проверката. Това беше важна стъпка в подкрепа на родителите му да приемат нещо, което щеше да продължи две много дълги години.

Виждал съм и другата страна на монетата. В края на седмицата, след служба в Уилоу, разговарях с човек, който каза, че е толкова развълнуван от едно музикално изпълнение по време на богослужението, че се замисля да напусне работата си като успешен борсов посредник и да се впусне с пълна пара в християнската музикална индустрия. „Наистина имам чувството, че Бог иска от мен да се занимавам точно с това - каза той. Не мога да се отърся от усещането, че това е новият ми призив в живота...."

Изчаках го да довърши твърдо решените си разяснения относно „новата кариера", след което му подхвърлих няколко меки топки с въпроси: „Имате ли някакво музикално обучение?" След известно мънкане отговорът беше „не". „Ами някакъв опит в пеенето или писането на песни? Искам да кажа, имате ли в младостта ви период на увлечение по изкуствата?" Отново последва „не". „Хм. Изобщо, някакво пеене под душа?" За трети път чух „не".

Погледнах борсовия посредник и казах: „Без да се опитвам да пукам отредени от Бога мехури, възможно ли е да сте просто развълнуван от една въздействаща песен? Възможно ли е Бог да иска само да се замислите върху това чудесно преживяване, без да преобръщате целия си свят в преследване на ново призвание?"

Предупреждавам хората срещу безразсъдното впускане в област, която е напълно чужда на инсталационните им модели, на образованието, компетентността и опита в живота до този момент. Не че Бог не може да подкрепи някой драматичен обрат на 180 градуса. Обикновено, когато Той прави така, това е потвърдено по най-разнообразни начини.

ФИЛТЪР № 5: Какво мислят за това хората, на които имаш най-голямо доверие?

Съществува един пети филтър, който използвам. Той се основава на Притчи 11:14. „Където няма съветване, народът пропада; но в многото съветници има безопасност." Наричам това проверката на богоугодния съвет. Идеята тук е: винаги, когато усетите, че Бог ви говори, намерете двама или трима трезви последователи на Христос; хора, които ви познават добре и са по-напреднали в духовната пътека от вас. Отделете време да им обясните подробно положението. Най-смирено ги попитайте: „Смятате ли, че наистина Бог ми е говорил? Гласа на Бога ли чувам,или нещо съм се объркал?"

Слушайте открито и внимателно отговорите, които получавате, защото те могат да ви спасят кожата. Тук говоря от личен опит.

В началото на 90-те бях в процес на възстановяване от период на преумора и прекомерна ангажираност. В най-ниската ми точка през периода на крайно изтощение (бях емоционално измъчен) мой бизнес приятел, който живееше извън щата, ми предложи да се присъединя към неговата компания. Предложението беше вълнуващо и изгодно. Аз наистина реших, че Бог ме призовава да оставя работата в църквата и да се върна отново на пазара.

Бях напълно убеден, че чувам Божия глас. Това означаваше, че предоставената възможност премина благополучно филтър номер едно. Тя премина и филтър номер две, тъй като нищо в Писанието не ми забраняваше да се върна към първоначалната си кариера на пазара. Що се касае до проверката на мъдростта, във финансово отношение този ход щеше да е изключително разумен за мен и семейството ми. Очевидно, той отговаряше поне отчасти на вътрешното ми инсталиране, понеже бях изучавал бизнес и обичах тръпката от приключването на голяма сделка.

Но оставаше досадната за мен „проверка на богоугодния съвет", която аз пренебрегвах.

Без желание събрах няколко духовни наставници и други хора, на чието мнение и гледни точки искрено се доверявах. Те разбираха състоянието ми на изтощение. Описах им предложението, което обмислях. След това седнах, за да изслушам реакцията им. До един те казаха: „Бил, в момента ти не си в състояние да вземеш такова радикално решение относно бъдещето си. Дори и да вярваш, че Бог те води в тази посока, умоляваме те да изчакаш три месеца и тогава да прецениш".

Те ме молеха да си отпочина, да оздравея и да се съвзема, преди да предприема крачка. Ще бъда вечно признателен, че се вслушах в мъдрия им съвет.

В разстояние на два месеца донякъде си възвърнах здравето и започнах да виждам нещата по-ясно. Отново се влюбих в служението ми и осъзнах колко щях да пропусна, ако бях взел погрешното решение.

Подлагайте всяко подбуждане на проверката на богоугодния съвет. Това ще ви спести маса главоболия и ще утвърди Божията най-добра воля за вашия живот.

С тези пет филтъра имате на разположение невероятна помощ, когато се опитвате да проумеете някое нашепване от Бога. (Вижте приложението . Там има по-компактен списък с всички тях.) А какво да кажем, когато имате чувството, че небето мълчи странно; че минават месеци без нито една дума от горе? Какво правите, когато сякаш Бог престава да говори, въпреки дълбокото ви желание да чуете нещо от Него?

Един ден, преди няколко години, реших да прекарам следобяда сам с Бога. Качих се на лодка, отправих се към езерото и се приготвих да чуя многозначителни думи от небето. Един час седях там и не чух нищо. И през втория час не чух съвсем нищо. Някъде по средата на третия час си помислих: „Обичам да стоя на водата, но, Боже, какво да правя с мълчанието?"

Минавах през труден период в Уилоу; отчаяно се нуждаех от малко насърчение свише. Час след час седях там и не чувах нищо, освен вятъра и вълните.

Точно когато бях готов да вдигна котва и да тръгна обратно към пристанището, видях, че наблизо се носи метална кутия от бира „Бъд Лайт". Взрян в нея, стоях и се чудех: Дали това е послание от Бога?Ако е така, какво би могло да означава?Дали се очаква да пия „Бъд Лайт"?Дали се очаква да кажа на църковното събрание да не пия „Бъд Лайт"?Да няма послание вътре в кутията?

След няколко пропилени минути на мълчаливо разследване реших, че Бог ми казва да почета Неговото творение, като извадя кутията от водата и я хвърля на боклука.

Върнах се вкъщи при семейството ми. Всички знаеха, че вложих цял след обяд в някакъв „многозначителен диалог" с Бога. Попитаха ме: „И така, какво ти каза Бог?"

Каза ми: „Вземи бирената кутия!".

Ние се смяхме. Нямаше кой знае какво за докладване. Наблюдавах, чаках, ослушвах се, но Бог нямаше какво да ми каже в онзи ден. Или поне аз не можах да го чуя, въпреки всичките ми усилия.

Може ли да ви предложа няколко насърчителни думи, основани на безбройните ми лични преживявания, подобни на това? Ако не почувствате подбуждания от Бога в хода на целия ви ден, седмица или месец, проверете една от следните области в тази връзка. При мен обикновено се оказва виновен някой от тези нарушители.

Първо, горещо и често молете Бога да усъвършенства слуха ви. Молете се всеки ден на Бога да ви даде уши като на пророк Самуил. Искайте от Него да увеличи способността ви да разпознавате гласа Му и да повиши вниманието ви към подбужденията Му.

Второ, намалете околния шум в живота си. Лично за мен, сигурен начин да притихна пред Бога е да отида сам на лодка. За теб може да е да Го слушаш, докато караш, тренираш или се наслаждаваш на тишината в спалнята си вечер. Където и да е, гледайте да отделяте моменти през деня, когато можете да се вслушате в гласа на Бога.

Трето, непременно напълнете главата си с Писанието. Както ще видим в следващата глава, повечето от подбужденията, които- получаваме в критични моменти на решения в живота, идват, когато Святият Дух ни напомни библейски стихове, които вече знаем. Дочуваме нашепвания, подкрепящи библейски истини и веднага разбираме какво ни казва Духът. И така, наситете се с Божието Слово; вижте дали нашепванията Му няма да се увеличат с времето.

И накрая, Библията съвсем ясно посочва, че всяко продължително нарушение компрометира нашето общуване с Бога - и в двете посоки. Молитвите ни не стигат до Бога, а Божиите подбуждания не стигат до нас. Ако сте заседнали в коловоза на грях и заблуда, изповядайте греха си и се отвърнете от него още днес. Нека лазерната светлина на истината да проникне във всеки ъгъл на вашия живот. Не отрязвайте комуникацията си с Отец поради нежеланието да оставите някоя греховна практика в живота си.

Една от най-разтърсващите книги, които съм чел през последните няколко години беше публикуваната поредица от лични писма до Майка Тереза и от нея. Те съставляват книгата „Ела, бъди моя светлина". Много неща в тази книга ме трогнаха дълбоко, но един раздел ме разби. Писмата й описват период от няколко години, през който тази изключителна, богоугодна жена не може да чуе гласа на Бога. През целия мъчителен период Майка Тереза умолява Бога да хвърли светлина върху тъмната й нощ. Но, по причини, които тя не разбира, Бог изглежда странно мълчалив.

Избраният й курс на действие през периода на разочарования за мен е невероятно поучителен. Вместо да се огорчи или закорави, Майка Тереза решава да продължи да се покорява на последното получено от Бога нашепване. В крайна сметка Бог отново започва да й нашепва, но през дългия период на мълчание Майка Тереза продължава да се покорява на последните Му заповеди за действие. Този съвет си струва. Ако не чувате много от Бога тези дни, върнете се към последното получено нашепване и го следвайте безпрекословно. Може би при изпълнението на последната Му заповед ще се появи място за ново нашепване.

Позволете ми един последен детайл. Макар да е вярно, че Бог понякога мълчи и нашепванията Му стават все по-редки, има изобилие от случаи, когато Той наистина решава да говори. Това личи от темите в тази книга. Винаги, когато се окажете получател на Божиите подбуждания, гледайте със сигурност да се покорите - независимо от цената. Не позволявайте на страха или съмнението да ограбят и частица от онова, което Бог има за вас. Винаги, когато чуете от Бога, направете точно това, което Той иска от вас.

Аз съм заложил целия си зрял живот на следването на тихия, тънък глас на Бога. Въпреки че предаността ми се е пропуквала повече пъти, отколкото мога да изброя, нито за миг не съжалявам за този подход. Излязох от семеен бизнес, развиван от три поколения; преместих се от родния си град; разделих се със семейството и приятелите си от детинство заради едно нашепване. Уилоу Крийк и Асоциацията Уилоу Крийк съществуват поради едно нашепване. Днес все още съм в служение, защото в най-лошите моменти в живота Бог милостиво ми нашепва. Тъй като приемам нашепванията невероятно сериозно, животът рядко е безинтересен. През повечето дни живея с очакване, знаейки, че може би съм на едно духовно подбуждане разстояние от нова коренна промяна и посока в моя свят. Кой би искал да пропусне подобно пътуване?

Още веднъж, за последно, да се върнем към Деяния 13. След като Павел и Варнава са „изпратени" от водачите в Антиохия, те се отправят на обиколка из този район на света, за да разнасят вестта за Христос. В някои села жителите радушно приемат благовестието. Животът им по чуден начин се променя. Но в други области хората не са толкова въодушевени да видят Павел и Варнава. Затова избухват ужасни размирици.

Всъщност, след като Павел споделя посланието на благодатта в един град, тълпата е толкова разярена, че хвърля камъни по него; оставя го полумъртъв. С Божията милост той не умира. В крайна сметка се съвзема, спомня си призива и подновява прошепнатата от Бога задача, като проповядва от град на град.

Мисълта ми е следната: никога не допускайте идеята, че всичко, с което Бог подбужда последователите Си, ще протича без усложнения или на ниска цена. Понякога Той иска от децата Си да носят тежки товари. Така е с апостол Павел. Но, под смазващите тежести Божиите цели са изпълнени! Когато нашепнатата ни задача е трудна, имаме сладка награда: знанието, че помагаме за напредъка на Неговото царство; че нашият разбит свят ще стане по-добър.

Ако някога се окажете с трудно назначение, защо не благодарите на Бога за това, че ви поверява нещо, което изисква точно вашата сила. Всеки път Той възлага задачи на точните хора. Прави го през цялата история, продължава да го прави и днес. Когато вървите по покритата с дупки пътека, начертана от Бог за вас, никога не забравяйте трудния път, който Сам Исус извървява. Както ще разучим в една от следващите глави, от Христос се иска да понесе най-тежката задача - да положи живота Си като изкупителна жертва заради човечеството. Той избира да се покори. Поради Неговото покорство вие и аз се радваме на изкуплението си днес.

Спомнете си куража на Христос! Спомнете си Неговото покорство! Спомнете си, че безкомпромисното Му съдействие с Отец променя хода на историята; доставя ни свобода и мир с Бога. Спомнете си хора като Павел (бившия Савел) и Варнава, които Бог често подбутва във вражеската територия. Въпреки всичко, те остават в курса.

Може би точно тук и сега, докато четете думите на тази страница, Бог иска да ви каже нещо. Може би ви казва, че не само Павел и Варнава са отделени за нещо ново - Той избира и вас да извършите нови неща за Него. Дали това е нова възможност? Нова задача? Ново приключение? Ново начало в живота? Дали иска от вас да се откажете от някой лош навик; да придобиете някой хубав навик; да служите на бедните, на брачния си партньор или на най-добрия си приятел? Ако чувствате, че Бог се опитва да ви каже нещо, покажете Му, че ушите ви са отворени, сърцето ви - меко, а ръцете - готови за действие. Кажете Му, че сте готови да се развихрите още повече, за да направите това, което Той казва. Уверете Го, че, каквото и да е нашепването, вие сте готови, точно сега, да се покорите.