Глаба 13. Аспартам (нутрасуит42) - "достойният заместител"

Аспартам 1,111 се определя като нискокалоричен изкуствен подсладител. За какъв именно "подсладител" става въпрос и чий живот подслажда, ще разберете след малко. Той е бил открит случайно през 1965 г. от химика Джеймс Шлатер, работещ за фармацевтичната Компания "Сърл", докато търсел нов медикамент за язва. Един ден, разливайки, без да иска, от веществото извън контейнера и лизвайки след това пръстите си, той усеща сладкия му вкус. Впоследствие се уста­новява, че новият продукт е 200 пъти по-сладък от захарта. Откритието било направено публично достояние през 1970 г.

Аспартамът е съставен от: фенилаланин (около 50% от не­го), аспергинова киселина (40%) и метанол (10%). Смятан е от много учени за химична отрова и изобщо за най-опасната добавка към храните. Той е отговорен за около 75% от страничните реакции, предизвиквани от хранителни добавки, според докладите до Системата за наблюдение на страничните ефекти към FDA и от 1985 г. до сега има официален регистър на 92 симпто­ма от над 10 000 официално подадени оплаквания. Някои от болестните прояви са по-леки, а други - сериозни: главоболие, което може да има мигренозен характер, проблеми с паметта (често срещано), гадене, наддаване на тегло, обриви, депресия (особено у хора с генетичното заболяване фенилкетонурия), безсъние, проблеми със зрението и слуха, сърцебиене, затрудне­ния в дишането, загуба на вкуса, нарушен говор, замаяност и ви­ене на свят, ставни болки и др., като дори има съобщени смър­тни случаи. Посочените симптоми са толкова често срещани, че някои лекари говорят за "аспартамна болест"! Отново искам да ви напомня, че според FDA в най-добрия случай се съобщават не повече от 10% от реакциите. За сравнения ще поясня, че от захарина за почти 100 години има само около 10 оплаквания.

Според лекари и учени следните заболявания или състояния могат да се усложнят или да бъдат отключени от консумацията на храни или медикаменти, съдържащи аспартам: мултиплена склероза, епилепсия, мозъчни тумори, синдром на хро­нична умора, болест на Паркинсон, диабет, болест на Алцхаймер, синдром на дефицит на вниманието, аутизъм.⁴³ Възможно е и симптомите, които се получават в резултат на токсичното действие на нутрасуит, да наподобяват изброените заболя­вания. Ефектите могат да не се проявят веднага, а след няколко години.

Свободната аспергинова киселина, която се съдържа в подсладителя, е причина за възникването на различни остри и хронични неврологични прояви, защото и тя, и нейното съеди­нение аспартат спадат към групата на т. нар. екситоксини⁴⁴. Това са вещества, обикновено аминокиселини, които реагират със специфични рецептори в мозъка. Все повече учени и клиницисти са на мнение, че екситоксините играят много важна ро­ля за появата на някои ендокринни и особено на дегенеративни неврологични заболявания, като амиотрофична латерална склероза (АЛС), Паркинсонова болест, болест на Алцхаймер и някои други, и за дефекти в развитието на нервната система на плода по време на бременността.

По принцип и аспартатът и глутаматът от MSG (вж. след­ващата глава) са нормално съществуващи невромедиатори в мозъка, които улесняват провеждането на информация от една нервна клетка към друга. Но когато нивата им се повишат, то­ва води до смърт на невроните поради навлизането на много калций в тях. Именно затова тези съединения спадат към гру­пата на екситоксините - защото те "стимулират" прекалено нервните клетки и водят да унищожаването им.

Аспартамът нарушава сериозно мозъчната биохимия. Д-р Ръсел Блейлок, професор по неврохирургия при медицинския университет на Мисисипи, в книгата си "Екситоксините: вкусът, който убива" пише под­робно за вредата, която се причинява от поглъщането на по-големи количества аспергинова киселина, и причината и начи­на, по който става увреждането на нервната система. Доказано е, че аспергиновата киселина разрушава структурата на мозъка на мишки!

Комбинацията от хипогликемия и аспартам е още по-опасна, а такава се получава, когато човек реши например да замени едно нормално ядене с "диетична" храна или напитка, съдържаща аспартам. Тогава вероятността от получаване на епилептичен припадък или от замайване и проблеми с ориента­цията значително нараства и при пилоти това би могло да има трагични последици. Освен това много често човек поема и други екситоксини, които действат синергично. В САЩ има официално документирани 5 смъртни случая сред пилоти, пристрастени към консумацията на продукти, съдържащи нутрасуит.

Връзката между екситоксините и внезапната смърт не е само хипотетична. Едно от основните места на действие на тези вещества е хипоталамусът, а внезапна сърдечна смърт или нарушения в сърдечния ритъм могат да бъдат предизвикани, като се стимулира именно тази част от мозъка. Доказано е, че при определено въздействие върху хипоталамуса се получа­ват електрокардиографски изменения, подобни на.тези, които се наблюдават при инфаркт на миокарда.

Освен сериозни проблеми със зрението някои други оплаквания, предизвикани от метиловия алкохол, са: главоболие, пищене и бучене в ушите, гадене, стомашно-чревни смущения, слабост, неврити и пр. Метанолът преминава през плацента­та и е изключително токсичен за плода в утробата.

Метанолът от аспартама наблиза много бързо в кръвооб­ращението, като допълнително се разпада до формалдехид, който се окислява от своя страна до мравчена киселина. Пос­ледният е силно нервнотоксично съединение, алерген, мутаген, тератоген и карциноген. За хората без медицинско образование бих искал да поясня, че формалинът, в който се консервират биологични тъкани и трупове, представлява 30-40% разтвор на формалдехид. Формалдехидът е основна суровина в промиш­леността за получаване на инсектициди, багрила, експлозиви, лепила и бои и др. Той е много реактивно съединение със силен афинитет към белтъците.

Изследвания в последните години демонстрират, че при консумация на аспартам се повишава нивото на формалдехида във всички тъкани, включително в мозъка и ретината на окото, и той води до трайни и необратими увреди на тези и на други органи. Този разпаден продукт е много токсичен за протеините и ДНК и увреждайки ги, предизвиква генетични дефекти. Пораженията са свързани с количеството аспар­там, което човек приема. Но не трябва да се забравя индиви­дуалната чувствителност и че понякога са нужни много по-малки дози, за да се проявят уврежданията. Някои хора се оплакват от парене в устата, след като са консумирали напитки с нутрасуит. Това се получава поради разграждането на метанола до формалдехид, който изгаря езика и дава горчив вкус.

Мравчената киселина, другият разпаден продукт от аспар­тама, се използва в промишлеността за сваляне на боя, защото има силно корозивен ефект!

Производителят на аспартам "Монсанто" си служи с различни тактики, за да "докаже безвредността" на подсладителя. Единият от доводите, които излага, е, че в някои плодове и зеленчуци също има фенилаланин, аспергинова ки­селина и метанол. Но фирмата пропуска да спомене, че тези съединения не се срещат в свободна форма, така както са в аспартама, а са свързани с балансиращи и антидотиращи ги аминокиселини. Фенилаланинът в аспартама е в свободен вид - (т. е. не е свързан с белтък), затова той се абсорбира много бързо, нивото му в плазмата се повишава веднага и лесно може да премине кръвно-мозъчната бариера. Метанолът в плодове­те е свързан с етилов алкохол, който е неговият естествен антидот. Досега не е известен случай някой да се е отровил или да е ослепял, защото е ял всеки ден плодове или пък защото е изконсумирал няколко килограма за един ден.

През 1987 г. д-р Морган Рейфорд, офталмолог и експерт по ефектите на метанола върху окото, свидетелства пред Конг­реса на САЩ във връзка с лично диагностицирани от него 65 случая на загуба на зрение поради невъзвратима частична или пълна атрофия на очния нерв в резултат на употреба на храни и напитки, съдържащи нутрасиут. А това е било все още в на­чалото на навлизането на подсладителя в употреба!

Дикетопиперазинът (ДКП) е съединение, което се получава в значителни количества при разграждането на фенилаланина в безалкохолните напитки, когато престояват по-дълго на склад. Според някои автори той се получава и като страничен продукт от метаболизма на аспартама в организма и се подо­зира за увеличения риск от образуване на мозъчни тумори. Това се дължи на факта, че при аминирането му в червата се отде­ля вещество, много подобно на к-нитрозурея, мощен канцероге­нен агент. Способността му да предизвиква мозъчни тумори е установена при изследване, проведено с плъхове, в чиято храна е бил добавян и аспартам. Патологът д-р Чарлз Фрит, който прегледал 143 животни, установил в 73 от тях злокачествени новообразования. В контролната група плъхове, на която подсладителят не е даван, не е имало мозъчни тумори.

Аспартамът стимулира образуването на тумори не само в мозъка, но и в матката, яйчниците, тестисите и хипофизата.

Но ето какво пише в едно специализирано българско ръко­водство по диабет, издадено през 1999 г.: "Нискокалоричните подсладители на белтъчна основа (аспартам и ацесулфам К -бел. авт.) са с добър вкус и намират широко приложение за при­готвяне на хранителни продукти и напитки. Те не се раззраждат при висока температура (както вече видяхте, това не важи за аспартама - бел. авт.)... Нутрасуит се състои от фенилаланин и аспергинова киселина..." Нито дума за токсичния ме­тилов алкохол. И малко по-нататък: "Прецизни клинични и експериментални проучвания доказват абсолютната му безвредност⁴⁵ при допустима доза 50 мг/к.т.м... Напоследък в литературата се появиха единични съобщения за токсично увреждане на ЦНС (централната нервна система - бел. авт.) от аспартама. По този път на отричане на сладкия ефект преми­на и захаринът, който днес е напълно реабилитиран, което ни дава основание да бъдем резервирани към тези предварителни съобщения."

Разбира се, няма нищо чудно, че се срещат подобни твърде­ния, след като се прави всичко възможно до лекарите и потре­бителите да не достига информация за истинската същност на този подсладител.

Има достатъчно данни, сочещи, че аспартамът има връзка с рак на гърдата, който е водеща причина за смъртта на же­ните във възрастта между 35 и 54 г. Според Американското общество по рака от 1981 г. до сега случаите на рак на гърдата са се увеличили почти двойно. От 1940 до 1982 г. го­дишното нарастване на честотата на това заболяване е била стабилна - около 1%. От 1982 до 1987 г. се е увеличила на 4%! За същия период количеството на консумирания аспартам се е увеличило четирикратно.

Още през 1971 до 1974 г., когато G.D. Searle провежда опити с животни, се установява, че подсладителя предизвиква подобни тумори у много от тях, но информацията за това е била държана в тайна и е станала обществено достояние едва в последните години чрез Закона за свобода на информацията. Компанията е представила неточни данни от опитите с животни пред FDA за да получи одобрение за тази "хранителна добавка".

Нека все пак да разгледаме накратко историята, свързана с регистрацията и масовото производство на аспартам.

Първите проучвания започват на 15.01.1970 г. и завърш­ват на 01.04.1971 г. Компанията наема д-р Хари Вайсман биохимик и професор по педиатрия при Университета в Уискънсин "Джоузеф Кенеди младши" и експерт по токсичност­та на фенилаланина. При изследването са използвани 7 майму­ни резус, на които е даван аспартам в млякото. Една от тях починала след 300 дена, а 5 получили големи епилептични при­падъци! Подсладителят бил премахнат от храната за три месеца и припадъците при останалите живи маймуни из­чезнали. Но фирмата не направила тези факти достояние на FDA.

През 1971 г. д-р Джон Олни, специалист по провеждането на неврологични експерименти към "Уошингтън юнивърсити" в Сейнт Луис, казва на Searle, че аспергиновата киселина разру­шава мозъка на мишки. Ан Рейнолдс, научен сътрудник във фирмата, е била ангажирана, за да отхвърли резултатите от опита на д-р Вайсман, но вместо това тя потвърждава ток­сичността на аспартам върху нервната система при изследва­нията си върху мишки. По-късно обаче Рейнолдс се отказва да свидетелства пред FDA, вероятно поради оказан върху нея на­тиск.

На 21.03.1973 г. Searle подава молба пред FDA за одобрение на аспартама като подслаждаща хранителна добавка. На 26.07.1974 г. аспартам е одобрен за ограничена употреба като заместител на захарта и за таблетки за подслаждане на горе­щи напитки, дъвка и готови зърнени храни за закуска.

Д-р Олни и Джеймз Търнър, юрист на "Кънсюмър Интерест" (организация, защитаваща интересите на потре­бителя), поискали среща със Searle, за да обсъдят резултатите от експериментите на учения с аспергиновата киселина и ней­ното въздействие върху мозъка на мишки. Представителите на компанията обаче заявили, че данните на Олни не представ­ляват тревога за здравето.

Олни и Търнър подали официално възражение, в което пояс­нили, че аспартамът може да доведе до мозъчни увреждания.

FDA назначила през 1975 г. работна група начело с Филип Бродски, подпомагана от експерта токсиколог на FDA д-р Ейдриън Грос, за да проучи оригиналните тестове, които про­бела фирмата с аспартам върху животни. Докладът, който представила групата на 01.03.1976 г., препоръчвал предприема­нето на законови мерки срещу Searle, като сметнали за необхо­димо въпросът да се отнесе до Министерството на правосъдието, за да постанови дали няма престъпно наруше­ние на закона. На 8 и 9 април и на 10 юли сенаторът Едуард Кенеди председателства слушане на сенатския под комитет на труда и общественото здраве във връзка с аспартам. На 15.07.1976 г. FDA решава да разследва 15 важни проучвания с подсладителя, при които работната група открила проблеми. Три от тях са били дадени за разглеждане на втора 5-членна група, оглавявана от ветерана на FDA, инспектор д-р Джеръм Бреслър.

През август 1976 г. представители на G. D. Searle се срещна­ли с FDA и ги убедили да им разрешат фирмата да наеме част­ната агенция "Юнивърсити асосийтс фор едюкейшън енд патолъджи", на които да плати 500 000 USD, за да "установят валидността" на останалите 12 опита. В писмо до FDA д-р Грос изразил своята загриженост относно това проучване и по­молил "този абсурден план да бъде спрян". Ето какво пише още той: "На мен ми се струва, че никой друг освен FDA не може да поеме отговорността за... изпълнението му... това е наша зада­ча, за която обществото ни плаща. Подобен доклад не може да се интерпретира по друг начин освен като неправомерно прик­риване на грешки."

На 10.01.1977 г. главният съветник на FDA Ричард Мерил отправя молба към министъра на правосъдието Самюел Скинър да свика разширен състав на съдебни заседатели, за да про­учи G.D. Searle за нарушения на Закона за храните, лекарстве­ните и козметичните средства и за представените фалшифи­цирани доклади за опитите. Но междувременно адвокатите на компанията се срещат със Скинър и молбата на Р. Мерил не е удовлетворена.

През март 1979 г. въпреки всички установени нередности FDA все пак заключава, че опитите на компанията биха могли да се приемат, и решава да свика специално назначен Общест­вен съвет за проучване, с което се съгласяват д-р Грос и адвокатът Търнър. На 30.09.1980 а. съветът единодушно гласува да се отхвърли подсладителят, докато не се проведат допълни­телни опити за изясняване на способността му да предизвиква тумори в мозъка. Но на 21.01.1981 г., един ден след като Роналд Рейгън е избран за президент на САЩ, Searle отново подават заявление до FDA за одобрение на аспартам.

През март 1981 г. Рейгън уволнява Джър Гойън от Комиси­ята на FDA и назначава на негово място д-р Артър Хъл Хейс младши. На 05.04.1981 г. Хейс сформира нова 5-членна комисия от учени, която да прегледа разкритията, направени от Обществения съвет за проучване върху работата извършена от всички комисии. Трима от петте гласуват срещу аспартама. Според един от тях, Сатия Дубей, данните за мозъчните тумори били толкова обезпокоителни, че не можело да се пре­поръча одобрение. Тогава към комисията бил назначен още един член, поддръжник на подсладителя, и гласовете се изравнили. Тук д-р Хейс като лице с най-висок ранг дал своето решително "за" и така на 18.07.1981 а. аспартам бил одобрен за добавка към сухи храни, пренебрегвайки и закони, и мнението на Обществе­ния съвет.

На 15.10.1982 г. G.D. Searle подават молба до FDA, за да бъ­де одобрено прибавянето на аспартам към газирани напитки и витамини за деца.

През август 1983 г. Националната асоциация на производи­телите на безалкохолни напитки подава възражение от 30 страници, като посочва собствените изследвания на фирмата за нестабилността на аспартама в течност и при загряване, както и липсата на сведения за всички продукти, ко­ито се образуват при разпадането му. Освен това бил споме­нат фактът, че консумацията на подсладителя може да предизвиква наддаване на тегло! Но малко по-късно същата годи­на асоциацията оттегля възражението си и аспартам е одобрен за из­ползване в газирани напитки. Съвсем скоро след това Хейс напуска FDA и е назначен за декан на Медицинския колеж на Ню Йорк и като консултант на една фирма на G.D.Searle за връзки с обществеността с хонорар 1000 USD на ден! Явно компани­ята добре се е отплащала на тези, които безскрупулно са помагали в бизнеса й. Двама служители на FDA заявяват през 1985 г., че Хейс е бил назначен, за да разчисти всички пречки по пътя на аспартама.

В "Нутраотрова" Алекс Константин пише: "Фармацевтичната фирма G.D. Searle, работейки в симбиоза с държавни чиновници и конгресмени, подкупваше хората, които проучваха извършените от нея нарушения на закона, за да изкара аспартам на пазара."

През 1984 г. вече са регистрирани повече от 1000 оплаквания от нутрасуит. Най-честите са замаяност, проблеми със зрението, тунелно виждане, кръвоизлив в ретината, наруше­ние в ориентацията, загуба на равновесие, шум в ушите, проме­ни в менструалния цикъл и депресия.

През 1984 г на пазара се появява продуктът диетична пепси-кола вече с аспартам.

През 1985 г. сенаторът Хауърд Меценбаум прави предложение пред Сената върху опаковките на продуктите, които съдържат аспартам, да се отбелязва неговото количество, като порицава изфабрикуваните и подправени тестове на Searle. Д-р Луис Елзас, професор по педиатрия и специалист по генетика, заявява пред Сената, че увеличаването на количеството фенилаланин в кръвта на бременната носи потенциален риск за раз­виване на дефекти у плода. Но от фирмата контрират, че ас­партам вече е одобрен от СЗО и в други страни. След проучване на въпроса се оказва, че СЗО и съответните чуждестранни пра­вителствени институции не са правили собствени изследвания за ефектите на подсладителя, а са приели думата на FDA и дан­ните на самата компания.

През 1985 г. Searle е закупена от химичния гигант Monsanto. Monsanto е смятан за един от най-големите замърсители на околната среда. Само един завод на този концерн в Илиноис из­хвърля около 16 млн. тона токсини в река Мисисипи, а заводът в Айова - около 120 000 тона! Monsanto е в основата на скандала с говеждия растежен хормон и генно изменените храни, но.за това ще стане дума по-нататък.

По време на операцията "Пустинна буря" в Ирак на американските войници в Саудитска Арабия, които са били в бойна готовност, са били изпращани безплатно безалкохолни напиткКи с нутрасуит. Те са престоявали на пустинното слънце понякога до 8 седмици. А войниците, според техните думи, са пиели само от тях, и то по няколко литра на ден! Високите темпера­тури са предизвикали разграждане на аспартама и отделяне на значителни количества метанол и формалдехид и затова много войници са получили симптоми на отравяне с тези вещест­ва. Някои учени смятат, че това е една от причините за опре­делени оплаквания при някои ветерани със "синдрома на Залива"⁴⁶. Много от симптомите, които присъстват при бившите участници в тази война, се срещат и при хора, при които е ус­тановена "аспартамна болест" или реакици след по-краткотрайно или по-продължително приемане на подсладителя.

Непосредствено след конфликта и две години по-късно са проведени изследвания на 37 000, жени участвали във войната. Честотата на кистите и туморите в гърдите при жените в бойна готовност е била 10,4, докато при тези в тила - 4,9. При първите освен това се срещали значително повече други здрав­ни проблеми - главоболие, белодробни оплаквания, а влагалищ­ните намазки са били с по-лоши резултати. Изследванията на самата фирма Searle са установили, че дикетопиперазинът предизвиква образуването на полипи (тумори) на матката. Много от жените впоследствие са били принудени да напуснат военната служба поради оплакванията си.

Пентагонът доскоро упорито отричаше "синдрома на За­лива", окачествявайки симптомите като психологически пос­ледици и посттравматично стресово разстройство. Но след като сте се запознали с фактите, изнесени в книгата, едва ли би ви учудила такава позиция.

В "Лайф" са публикувани снимки на някои от децата на ветерани, родени с малформации. (Не забравяйте за мутаген­ния ефект на аспартама и по-специално на формалдехида и на метанола върху плода. Когато Searle представя за пръв път пред FDA резултатите от 13 опита за определяне на генетич­ните увреди, които аспартам може да предизвика, FDA открива нередности и пропуски в представените материали. 15 пло­да са липсвали от представените плъхове при изследването на токсичността на ДКП.)

Според Асоциацията на децата с вродени дефекти има ве­че първите 10 бебета със сериозния синдром на Goldenhar-уродства на главата и тялото, който според нейния директор Бети Макдечи се среща средностатистически по прин­цип 6 1 от 26 000 случая. От 400 болни ветерани, които са би­ли проучвани, 65% от тях са съобщили за имунни проблеми започнали още от самото раждане на децата, заченати след конфликта.

Ето какво разказва пред студенти по медицина Мери Неш Стодарт, основала "Мрежа за защита на потребителя от ас­партам": "Моята най-малка дъщеря започна да пие напитката "Кристал лайт", в която има аспартам. Тя пристигаше по по­щата в малки пакетчета, чието съдържание се разтваряше във вода. Появи се мигренозно главоболие, а след известно вре­ме - симптоми, подобни на сърдечна недостатъчност. Заведох я на кардиолог. Един ден ми я докараха от училище, след като беше получила голям епилептичен припадък. Когато открихме, че аспартам е най-вероятната причина за тези проблеми, го из­хвърлихме от храната й. Тя вече е добре."

"Мрежа за защита на потребителя от аспартам" е получи­ла повече от 10 000 обаждания и е открила "гореща линия за пилоти". Има докладвани случаи на големи епилептични припа­дъци на пилоти по време на полет (спомнете си за първия опит с маймуните резус), като на някои от тях дори им е забранено повече да летят. Публикации на американската флота и воен­новъздушните сили предупреждават за опасността от епилеп­тични припадъци, замаяност и виене на свят, внезапна загуба на памет при пилоти, консумиращи напитки с аспартам. Течните хранителни продукти, съдържащи нутрасуит, са още по-опасни поради по-бързото навлизане на токсичното вещес­тво в организма.

За 1985 г. количеството аспартам, консумиран само в САЩ, е 6,5 млн. тона, а за 1987 г. - 7,7 млн. тона! След това Monsantoо вече не публикува данни.

През октомври 1987 г. осведомителната агенция "Юнайтед прес" съобщава, че повече от 10 държавни служители, които са подпомогнали одобрението на аспартама, са получили длъжности в частни сектори, имащи връзка с неговото производство.

През 1987 г. Бети Мартини основава "Мисията е възможна" - движение насочено към разясняване на исти­ната за аспартама, което обхваща хора от целия свят.

Ето и част от писмото на Джули Кели до Бети Мартини: "Аз съм диабетичка и когато аспартам беше одобрен, реших да го опитам. Получих жестоко главоболие, гадене и повръщане имах замъглено зрение, бях неадекватна, паметта ми се влоши кръвната ми захар се повиши... и аз се разболях тежко. Разбрах че това е от нутрасуит и го оставих."

През 1992 г. аспартам е одобрен за добавяне към топлинно обработени храни. На пазара се появява диетична пепси-кола без кофеин с аспартам.

През 1996 г. без много шум от страна на FDA е дадено одоб­рение аспартам да се използва във всякакви храни. Да ви е сладко!

През 1996 г. д-р Дж. Олни, който се бори срещу аспартама вече 20 години, публикува данни от анализ на Националния инс­титут по рака на САЩ, които показват, че честотата на туморите в мозъка се е повишила с 10% през 1984 г., само ед­на година след масовото излизане на аспартама на пазара. Съ­щите тумори, които са се получили при мишките при проведе­ните опити.

А сега внимавайте! През 1992 г. FDA забранява да се внася стевия - билка, използвана като подправка в много страни по света. През 1995 г. FDA разрешава стевия да бъде внасяна в страната и да се продава като хранителна добавка, но не и ка­то подсладител!

Стебия е вечнозелен храст. Листата му са били използвани от векове като естествен и безопасен подсладител от хората, живеещи в Парагвай и Бразилия, и съдържат вещество над 200 пъти по-сладко от захарта. Билката подпомага метаболизма на захарта и за разлика от аспартама е полезна за болните от диабет. Но тя не може да се патентова и затова фармацевтичните компании не желаят нейната конкуренция. Освен то­ва най-малкото е и безвредна!

В безпрецедентен акт FDA заплашва фирмата Stevita Со., която внася стевия в САЩ, с търсене на отговорност .по съдебен ред заради това, че разпространява литература и бро­шури за растението и продукта, приготвен от него! Според американската конституция в САЩ всеки има право на свобо­да на изразяване. Но Джеймз Лахар, служител на FDA, изпраща факс до фирмата, в който визира унищожаването на 2500 бройки от "обиждащи" книги на компанията, в които се дават готварски рецепти и разяснения за стевия. В писмото се заплашва, че ще бъде направена инвентаризация на Stevita Со. и че ще бъде лично наблюдавано унищожаването на готварски книги и други публикации във връзка със стевия, за да са сигурни, че заповедта им е изпълнена. Ето на това някои му казват "демокрация"! Подобни действия отново ни напомнят на мрачните средни векове, когато инквизицията е горяла на клада научна и неудобна литература, или пък за времето на Хитлер и нацизма в Германия, когато са се извършвали същите изстъпления! В страна, в която можете да си купите най-долнопробна порнографска литература или книги за това как да направите бомба или да се самоубиете най-ефикасно, не можете да прочетете историята на растението стевия и как да приготвите безопа­сен и вкусен сладкиш, използвайки листата му! В същото вре­ме FDA защитава една доказана отрова - аспартам!

Покойният д-р Ейдриън Грос, за когото вече стана дума, казва: "С оглед на всички факти, сочещи категорично и без всякакво съмнение, че аспартамът е карциноген, човек може да се запита: каква е причината FDA да не желае да се позове на поправката Дилейни⁴⁷ към Закона за храните, лекарствата и козметиката?... Ако FDA престъпва законите, които сама е създа­ла, то кой ще защитава тогава обществеността?"

Изкуствените подсладители често се рекламират като подходящи за диабетици и като добри за намаляване на тег­лото. Между 1960 и 1976 г. затлъстелите американци са били около 24% от населението. От средата на 80-те години до сега техният брой се е увеличил до 54% - повече от два пъти! Това съвпада с периода на широко рекламираните и консумирани "диетични" храни и напитки без захар, но с изкуствени подсла­дители. Причините може би са комплексни, но едва ли може да се пренебрегне ролята на аспартама в този процес. Установено е, че той често повишава апетита, като предизвиква силно же­лание за сладки неща (това е споделено с автора и от хора, консумирали напитки с аспартам). Вероятно причината е пониженото ниво на серотонина в мозъка, което се предизвиква. Според д-р Хаймън Робъртс много от неговите пациенти са отслабнали средно с около 8-9 кг, когато са преустановили при­ема на храни съдържащи аспартам.

Доколко консуматорите могат да се доверят на данните от научно-изследователската дейност на заинтересованата индустрия по отношения на т. нар. храни и хранителни добавки? Отговор дава Синтия Кросън в "Омърсената истина": "Пътят към ада е постлан с корпоративни парични средства, отпускани за научно-изследователска рабо­та." Фирмите веднага спират потока от средства, ако изслед­ванията не са в синхрон с желаните от тях резултати. За го­лямо съжаление много учени заглушават гласа на съвестта си и участват в тази гигантска и изключително зловредна конспи­рация и манипулация. Един пример: според първоначални неза­висими проучвания на д-р Пол Спиърг аспартамът предизвиква проблеми с опознавателната дейност на интелекта и снижава интелигентността. След като Monsanto му отпуска средства да повтори експеримента, той вече "не открива" подобни за­висимости.

Американската асоциация по диабет и Американската асо­циация по диететика са щедро спонсорирани от Monsanto, ка­то компанията даже участва в писането на техните мате­риали. Нима очаквате от тях да кажат на диабетиците какво наистина представлява нутрасуит?

Бети Мартини пише: "Monsanto и FDA биха искали вие да повярвате, че медиите и цялата медицинска система са чисти като сняг... и че аспартамът се демонизира от някакви 'токсични терористи' - терминът е използван от Си Ен Ен или пък от такива 'плетящи измамна мрежа' (според "Таим"). Всеки един от тях има личен финансов интерес в аспартама... Monsanto с милиарди долари печалба... медиите с десетки милиарди от реклами на над 5000 продукта и медицинската система... със стотици милиарди от скъпи, но безполезни тестове, които не могат да посочат проблемите на пациенти -.те със сигурност... и след това многото скъпи медикаменти, които очевидно не могат да свършат работа."

Ето ви едно интересно изказване на д-р Мозер от 1991 г., пла­тен консултант на Monsanto, пред студенти от университета в Йейл: "Ако мразите хората, можете да прекарате живота си до една планина от блестящо диагностично оборудване или зад електронния микроскоп. Или можете да станете лекар на Крузер (уве­селителен кораб) и да се забавлявате с богати вдовици... или да работите за компанията, произвеждаща нутрасуит."

Д-р Хаймън Робъртс⁴⁸, специалист по вътрешни болести и еднокринология, лекувал досега много хора с диабет и хипогликемия, споделя: "Тъй като и двете групи трябва да се въздържат от консумация на захар, аз първоначално се зарадвах, че тези хора са намерили в аспартама приемлив и предполагаемо безопасен заместител. Но много от моите пациенти и други, които идваха за консултация, започнаха да развиват сериозни метаболитни, неврологични и други усложнения, които бяха недвусмислено свързани с употребата на хранителни продукти, съдържащи аспартам. Това се доказва от загубата на кон­трол върху кръвната захар, засилване на хипогликемията... Конвулсии и бързото настъпване, влошаване или симулация на диабетни усложнения, особено нарушения в зрението и невропатия... и от драматичното подобрение, което настъпва след избягване на продукти с аспартам, и бързото предвидимо възв­ръщане на оплакванията, щом пациентът започне отново тях­ната консумация. В моите книги и статии аз съм цитирал мно­го случаи на сериозни усложнения при хора с диабет и хипогликемия, причинени от аспартам... В светлината на моя опит аз сега съветвам всички мои пациенти с диабет и хипогликемия да избягват продукти с аспартам...

Беше ми практически невъзможно да се включа в програми на национални срещи на диабетолозите и други медицински специалисти, за да опиша моите наблюдения. Всъщност Амери­канската асоциация по диабет на която аз съм член по­вече от три десетилетия, отказваше да публикува дори и откъс за установените странични реакции при 58 пациенти с диабет, които бях представил за годишната среща през 1987 г. Специализираните издания за диабет и вътрешна медицина не желаят да публикуват моите материали по този въпрос... АМА, FDA и АDА догматично продължават да изразяват нед­вусмислено мнение, че аспартамът е напълно безопасен както за диабетици, така и за всеки друг. Производителите извърши­ха пазарно чудо през 80-те години чрез високоефективна рекламна кампания... и огромен биополитически заговор, който да защити техния пазар за милиарди долари."

Според д-р Робъртс промените в апетита, които предизвиква аспартамът, водят или до наддаване на тегло, или до значително отслабване. Той нееднократно е заявявал пред конгреса и FDA, че "поглъщането на продукти, съдържащи аспартам, от повече от половината американци представлява непосредствена опасност за здравето на обществото".

Аспартамът предизвиква пристрастяване, особено ако се приемат повече напитки и храни, в които той се съдържа! Много хора съобщават за тежък абстинентен синдром, когато се опитат да го изхвърлят от храната си. Някои твърдят, че зависимостта към него е по-силна дори от тази към алкохола! Според д-р Робъртс за 5,6% от 540 души, които той е проучвал (или 33 души), е било много трудно или дори невъзможно да спрат консумацията му. Самите потърпевши или техните близки са използвали именно термина "пристрастяване", за да опишат състоянието си по отношение на подсладителя.

Освен това трябва да се има предвид, че аспартам взаимо­действа с различни лекарства като някои медикаменти - антидепресанти (МАО-инхибитори), допегит и други, като ефектите са напълно непредсказуеми.

Един трик, който се използва, за да се прикрият вредните остри и хронични отрицателни въздействия на подсладителя, е, като се обявява, че е безопасен, но че в същото време някои хора може да са свръхчувствителни и "да проявят алергични реакции" към него. Това е манипулативно твърдение, защото дори собствените изследвания на Monsanto показват, че се ка­сае за токсичност.

Аспартам понастоящем се добавя в повече от 6000 храни­телни продукта и напитки (според някои автори са около 10 000) и се продава в почти 100 страни! У нас той се съдържа в таблетките "Кенди" за подслаждане, прахчетата "Степ", "Танг", безалкохолните напитки Соlа light, Pepsi Light и др., както и в някои медикаменти.

Според д-р Х. Робъртс ацесулфам К предизвиква тумори на белите дробове, млечните жлези, някои редки новообра­зувания, като например в тимусната жлеза, а също и левкемия. Проведените експерименти с ацетоацетамид, разпаден продукт на ацесулфама, показват, че той предизвиква бързо развитие на доброкачествени тумори на щитовидната жлеза в плъхове.

Това вещество е съвсем неадекватно тестувано, без да се спазват стандартните изисквания на FDA.

Цикламатът, друг изкуствен подсладител е бил забранен през 1970 г., но очевидно е "реабилитиран", защото отново се употребява, като тук също се среща в някои безалкохолни напитки.

Ето ви съдържанието, на един вид рекламирана и у нас раз­творима напитка, така както е написано на опаковката: "Захар, лимонена киселина, натриев цитрат, трикалциев фосфат, подсладители (aspartame*, acesulfam K), витамин С, малтодекстрин, гума, натурална портокалова и натурално идентични вкусови добавки, титаниев диоксид, оцветители (Е102, Е110, Е129). Витамин С - 100%. *Phenylketonurics: съдър­жа фенилаланин."

Бих ви попитал какви естествени хранителни вещества виждате изписани? Отговорът е, че такива няма. Аспартам и ацесулфам даже не са обозначени с български букви, а от последното изречение, което е написано наполовина на английски, въобще не става ясно, че не е желателно тази напитка да се употребява от хора, страдащи от фенилкетонурия. Какво означава също "витамин С 100%", също е ясно сигурно само на производителя. Освен това трябва да се има предвид, че понятието "натурални", което често се изписва по етикетите на различни хранителни стоки или напитки, няма нищо общо с натуралните (т. е. естествените ве­щества, такива каквито са) в продуктите на природата, а са синтезирани, като имат подобен вкус или аромат. Що се отнася до "натурално идентични", мисля, че коментарът е излишен.

Глаба 14. MSG - "вкусът, който убива"

MSG- (мононатриев глутамат)⁴⁹ е друг екситоксин, широко използван в хранителната промишленост. Той е съставен от около 18% глутаминова киселина (глутамат) и 22% натрий.

От хилядолетия японците и китайците използват опреде­лени морски водорасли, за да придават допълнителен вкус и аромат на храната. През 1908 г. едно от веществата, съдържащи се в тях и имащи такъв ефект, е идентифицирано като глутаминова киселина от д-р Кукине Икеда. Икеда заедно със своя приятел Сабуросуке Сузуки развиват технология, чрез която глутаматът да се извлича от водораслите, и основават Ajinomoto Company (Аджиномото Къмпъни), която започва да го произвежда за пазара в чист вид.

До Втората световна война той е бил употребяван главно в Япония, и то не в големи количества, но след "откриването" му от Запада хранителната индустрия започва масово да го слага в различни свои продукти, защото той придава "вкус" на мно­го иначе неособено вкусни храни и кара човек да иска да яде още. От 40-те години до сега количеството използван MSG се удво­ява с всяко изминало десетилетие.

Глутаматът, продаван като подправка, е в свободно със­тояние за разлика от този в морските водорасли, който е свър­зан с други съединения и антидоти - в това е съществената разлика! Изследванията показват, че доматите и гъбите съдържат много малко количество свободна глутаминова киселина, но това няма нищо общо със силно концентрирания продукт като например хидролизирания растителен протеин.

През последните три десетилетия беше натрупан доста­тъчно материал, който доказва, че мононатриевият глута­мат в свободно състояние е опасен за здравето.

През 1968 г. за пръв път публично е оспорена безвредността на MSG-. Д-р Робърт Хо Ман Куок, който имигрирал в САЩ от Китай, съобщил, че 20 минути след като се хранил в един китайски ресторант в САЩ, получил изтръпване, мравучкания и стягане в гръдния кош, докато в родината си никога преди това не е имал подобни оплаквания. "Ню Инглънд джърнъл ъф медисин" озаглавил писмото на Куок "синдрома на китайския ресторант". Според читатели на списанието причината най-вероятно била MSGг. Този синдром е остро настъпващо състо­яние, наблюдавано досега многократно при по-чувствителни хора след консумация в ресторант, където подправката се из­ползва в значителни количества при приготвяне на някои храни. Други симптоми, които могат да се проявят, са: сърце­биене, слабост, безсъние, главоболие, спазми и болки в корема, промени в зрението и пр.

На следващата година д-р Джон Олни за когото вече стана дума в предишната глава докладва, че при лабораторни живот­ни, на които е даван в храната мононатриев глутамат, се по­лучават сериозни увреди в ретината, лезии в мозъка и невроендокринни смущения. Освен това се забелязва и тенденция към странно затлъстяване. Според Олни това се дължи на унищожаването на нервни клетки в хипоталамуса - област, регули­раща различни ендокринни функции, включително и поддържането на теглото. Той забелязал, че опитните животни получа­вали увреждания в мозъка веднага след консумацията на подправката, а нервноендокринните проблеми се развивали след известен по-продължителен период от време. В следващите години различни учени, занимаващи се с изследвания на нервна­та система, потвърдили тези резултати. Малките на опитни­те животни били с по-силно изразени увреждания и според Олни това се дължи на недоразвитостта на кръвно-мозъчната ба­риера при тях и по-лесното преминаване през нея на токсични субстанции. Най-известните научни медицински списания оба­че отказали да публикуват изследванията на учения.

Олни свидетелства по-късно пред специален комитет на Сената по въпросите на храненето, че подправката е опасна за здравето на хората и особено за бебетата и малките деца. Едва към края на 70-те индустрията премахнала MSG от бебешките храни. Но той е скрит в толкова много хранителни продукти, че майките често, без да искат, го дават на децата си. За бременни жени никога не е имало предупреждение да не консумират храни, съдържащи глутамат.

Днес със сигурност се знае, че мононатриевият глутамат "убива" невроните в мозъка и причинява невроендокринни раз­стройства при животни и при хора. През 1988 г. д-р Джордж Шварц публикува книгата "С лош вкус: синдромът на MSG". Преди появата й малко хора са осъзнавали, че различни странични реакции, които са получавали след консумацията на определени храни, се дължат на сво­бодната глутаминова киселина в подправката. Ето какво пише една жена: "Едва след като прочетох книгата на д-р Шварц, осъзнах, че симптомите у моя съпруг Джак Самюълз наподобя­ваха срещаните при болестта на Алцхаймер. Те изчезнаха, ко­гато преработената свободна глутаминова киселина беше ели­минирана от диетата му."

Неотдавнашни проучвания показват, че при хора с болест­та на Алцхаймер има разрушаване на ганглийните клетки на ретината. Работата е там, че точно в тази област за пръв път е установена и токсичността на MSG.

През 1974 г. д-р Олни установява мозъчни увреждания в малките на маймуни резус, в чиято храна е слаган свободен глутамат докато са били бременни. Други учени установяват същото при плъхове. А от проучвания е установено, че при хо­рата глутаматът достига по-високи концентрации в плазма­та, отколкото при опитни животни.

Няма да се впускам в подробности и да ви занимавам с триковете на индустрията, за да попречи на забраната на произ­водството на MSG. Запознах ви вече накратко с начините, чрез които е бил одобрен аспартамът, а тук нещата не са много по-различни. '

Както вече изясних, много често медиите участват в по­добни заговори, защото печелят милиарди долари от рекламите на храни, съдържащи съответните "хранителни" добавки. Някои директори на бордове на телевизионни, радиоразпространителски или вестникарски компании са същевременно и в директорски бордове на фирми от фармацевтичната или хра­нителната индустрия. Най-често се публикуват само материали, които представят продуктите като "безопасни", а ци­тирането на уличаващи доказателства от научни изследвания не се допуска.

За да легализира окончателно производството на MSG, Ajinomoto стига дори дотам, че се опита да докаже съществу­ването на още един основен специфичен вкус, чийто източник е мононатриевият глутамат! Междувременно японската компа­ния заедно с американски производители сформира група за връзки с обществеността, наречена Асоциация "Глутамат". Освен това се основава и Международен технически комитет по глутамат, който да субсидира изследвания, защитаващи и "доказващи" безопасността на подправката. През последните 2 десетилетия асоциацията използва влиянието си, за да бъде премахнато обозначението MSG или мононатриев глутамат от етикетите на много хранителни продукти. И сега, без вие да знаете това, той се слага в значителни количества в тях и ви стимулира непрекъснато апетита.

Днес се произвеждат и използват в различни хранителни продукти стотици хиляди метрични тонове мононатриев глутамат. В повечето случаи той се изписва само ако е добавен в чиста форма, но ако е в състава на други подправки (а понякога той може да е 60% от тяхното количество!), въобще не се обозначава на етикета. Както пише д-р Р. Блейлок: "Произво­дителите на глутамат и преработени храни винаги се опит­ват да скрият добавения MSG."

Глутаматът е нормално съществуващ и дори най-разпрос­транен медиатор в мозъка. Именно този факт използва индус­трията, която казва: "Как може вещество, което нормално се използва от мозъка, да причинява вреда?" Но в това е и уловката. Нормалните концентрации на глутамат в мозъка са нищожни. Когато количеството му се повиши, дейността на невроните се нарушава, а при по-висока концентрация те загиват (аналогично на аспартама).

Именно свободният аспартат и съответно глутамат са токсични, а не свързаните, които се срещат в храните в при­родата. Свързаният глутамат се разгражда по-бавно и съот­ветно се абсорбира по-бавно, така че да може да бъде оползот­ворен и обезвреден от организма, преди да е достигната токсична концентрация.

Кръвно-мозъчната бариера, която пречи на токсините да навлизат в зоната на мозъчните клетки, е предвидена да защи­тава мозъка от случайни повишения на глутамат в умерена степен, както би могло да се получи при консумацията на някои храни. Тя не е предвидена да елиминира високи концентрации свободен глутамат и аспартат, консумирани ежедневно, както това става в съвременното общество. Освен това в мозъка има някои области, където тази система не действа -хипоталамусът, епифизата, ареа пострема и субкомисуралната област. От изброените най-важен е хипоталамусът, тъй като той е невроендокринният контролен център, свързан със съня и бодърстването, емоциите, регулацията на имунната систе­ма и на автономната нервна система. Повишените количества глутамат в кръвта лесно биха могли да повишат и тези в хипоталамуса. Многократно е доказан разрушителният ефект на MSG- върху една малка, но много важна контролна област в хипоталамуса, наречена нуклеус аркуатус.

Кръвно-мозъчната бариера на плода в утробата е несъвър­шена и глутаматът и аспартатът много по-лесно навлизат в развиващия се мозък. По-късно и при възрастен човек различни условия и заболявания могат да пречат на нормалното функциониране на този защитен механизъм - високо кръвно, травми на главата, диабет, витаминен и минерален дефицит, електро-магнитни излъчвания и йонизираща радиация, инфекции. Но последните изследвания показват, че и самите екситоксини могат да отворят тази бариера!

Друг начин на обезвреждане на излишния глутамат е свър­зването му в мозъка с определени молекули, които го транс­портират до съответните нервни клетки. Но тази система също се изчерпва в определен момент поради постоянния висок приток на екситоксини. Последните предизвикват гене­рирането на значително количество свободни радикали, които, от една страна, директно увреждат невроните, а от друга - при процеса на липидна пероксидация⁵⁰ се освобождава вещество, което пречи на транспортиращите глутамата молекули и това води до натрупването му в мозъка. Подобни процеси протичат не само в мозъка, но и в други органи и тъкани на тялото. Това от своя страна допринася за развити­ето на болестни процеси. Известно е, че дегенеративните за­болявания на нервната система се свързват с увреждането й от свободни радикали.

В повечето случаи процесите се развиват постепенно и коварно, като само при по-чувствителните хора се проявяват бързи реакции. Това всъщност ги предпазва от по-нататъшни увреждания, тъй като те вече избягват храни, в които има MSG. Глутаматът, също както и аспартамът, може да допри­несе за отключването и развитието на болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, АЛС, МС особено при хора, при които има такава тенденция и която би могла да не се изяви иначе. Няколко проучвания показват, че при хора с АЛС има значител­ни натрупвания на продукти от липидна пероксидация в гръбначния стълб в резултат на взаимодействията със свободни радикали, както и на желязо.

Може би много лекари не знаят, че свободното желязо е един от най-сериозните ендогенни източници на свободни ра­дикали! А то е също доста рекламирано от медицинската ин­дустрия и често се добавя към много храни, да не говорим за витаминни формули, където присъства постоянно. Чрез пре­цизно съставен и контролиран експеримент с инжектиране на свободно желязо е доказано генерирането на свободни ради­кали и вследствие на това отваряне на кръвно-мозъчната бариера. Според наблюденията на д-р Ръсел Блейлок при паци­енти с АЛС, консумиращи повече храни, богати на глутен -хляб, пици, тестени и изобщо зърнени храни, настъпва влоша­ване. Това се дължи както на реактивната хипогликемия, ко­ято те предизвикват, така и на богатството им на свободно желязо. С напредване на възрастта се наблюдава натрупва­нето му в мозъка. Повишени нива на този елемент има и при всички невродегенеративни заболявания, за които вече стана дума.

Фирмите производителки на подправки, съдържащи екситоксини, както вече разбрахте, нямат никакво желание да спонсорират проучвания, които биха довели до спирането на продажбите им. Те не само продължават да произвеждат тези вещества, но и да ги прикриват под различни имена. Много чес­то те се срещат заедно в една и съща храна, което засилва тяхното действие и ги прави още по-опасни, особено ако са в супи, безалкохолни напитки и сосове!

MSG има в хидролизирания (растителен или зеленчуков) протеин, хидролизирано овесено брашно и всичко, което е "хидролизирано", растителния протеинов екстракт, натри­евия казеинат, калциевия казеинат, различни подправки за яс­тия и супи. Хидролизираните продукти обикновено се извличат от растения с високо съдържание на глутамат. Те първо се варят няколко часа в казани, към които е добавена солна ки­селина, и след това, за да се неутрализира последната, се слага сода каустик, т. е. с натриева основа - една от най-силните изобщо известни основи, разяждаща тъкани, хартия, кожи и т.н. Получената каша по повърхността се обира и се изсушава, за да стане на прах. Тя е с високо съдържание на екситоксини, като съдържа и различни карциногени. Към нея впоследствие се добавя и чист мононатриев глутамат. Тази токсична смес се набутва след това в различни "храни". Вегетарианците тряб­ва да знаят, че често, ако не и винаги, в соевия протеинов кон­центрат и изобщо в соевите продукти и различни алтернати­ви на месото има скрит MSG (на опаковките най-често не е из­писан). Добавки, които често съдържат неотбелязан глута­мат, са малцов екстракт, бульони, различни есенции, включително и "натурални", и подправки.

Други мощни екситоксини са L-цистеинът и хомоцистеинът. Повишени нива на хомоцистеин са установени като осно­вен индикатор при сърдечно-съдови заболявания и инсулт.