Раздел VI. Програма "Ф" и др

До средата на 40-те години на нашия век флуоридите (съ­единения на флуора) са смятани за едни от най-опасните за­мърсители на околната среда. Според американския наръчник "Клинична токсикология на търговските продукти" флуори­дите са по-токсични от оловото и малко по-слабо отровни от арсеника. Те са били причина за многобройни съдебни процеси срещу индустриалното производство и през миналия, и през на­шия век.

Флуоридите са основни отпадни продукти в алуминиевата промишленост и при производството на изкуствени торове. Те са главните причинители за унищожаването на растителнос­тта и смъртта на животните в околността на големите предприятия от гореизброените промишлености. Според из­числения на Агенцията за защита на околната среда всяка година от индустриалните предприятия в САЩ се отделят само във въздуха около 155 000 т флуориди и допълнително в реките, езерата и океана още 500000 т! Флуоридите не подлежат на биологична преработка затова те се натрупват в околната среда и по хранителната верига попадат най-накрая в зъ­бите и костите на човека.

Още през 1850 г. флуоридни емисии от желязната и медна­та индустрия отравят хора и животни и унищожават реколтата. В края на века съдебни дела и законови разпоредби заплашват съществуването на тези производства в Германия и Англия. През 1933 г. в Мюс вали, Белгия, е първата голяма екологична катастрофа със замърсяване на въздуха, в резултат на което умират 60 души и няколко хиляди се разболяват тежко.

През 1944 г. в Дийп уотър, Ню Джърси, става инцидент със замърсяване от заводите на компанията "Дюпон", произвеждащи хиляди тонове флуориди във връзка с проекта "Манхатън", за който ще стане дума след малко. Стопанствата в Глусестър и Салем, намиращи се по посока на вятъра по време на инцидента, са били известни с най-висококачествена селскостопанска продукция. Но през лятото на същата година фермери­те съобщават, че реколтата им е изсъхнала и унищожена. До­машните птици също измрели, а тези от работниците, които яли от продукцията, повръщали по цяла нощ и дори на следва­щия ден. Милдред Джордано, който е бил юноша, когато е ста­нал инцидентът, се връща назад във времето: "Спомням си, че конете ни изглеждаха болни и твърде схванати, за да рабо­тят." Някои крави били в толкова тежко състояние, че не можели да стоят на краката си и пасели като лежали по кореми­те си. Семейството на Джордано било поразено от ставни и костни проблеми. Веднага след свършването на войната фер­мерите завеждат дело срещу компанията и проекта "Манхатън" за увреждания, предизвикани от флуоридните емисии. Според засекретена до скоро документация, под лично­то ръководство на генерал-майор Гроувз, във Вашингтон се провеждат тайни съвещания със задължителното участие на учени, служители от Военното министерство, проекта "Манхатън", FDA, Министерството на селското стопанство, Министерството на правосъдието и др., както и с адвокати на "Дюпон". Целият потенциал на правителството по различ­ни линии е бил мобилизиран, за да се нанесе съдебно поражение над фермерите. В един меморандум от 2 май 1946 г. с копие до Гроувз, лейтенант-полковник Купър Роудс, работещ по проек­та "Манхатън", отбелязва, че тези агенции "правят научни проучвания, за да дадат доказателства, които биха могли да се използват, за да се защитят интересите на правителството в процеса, предизвикан от собствениците на прасковени насаждения в Ню Джърси".

Защо е цялата тази мобилизация?

В средата на 40-те САЩ с пълна сила задействат свръхсекретния проект "Манхатън", който всъщност представля­ва разработването на атомната бомба, определено като воде­ща стратегия в осигуряването на военно господство. Флуоридите, според секретна правителствена документация, част от която беше направена публично достояние едва в последни­те няколко години, са били и сред основните субстанции при това производство, като са отделяни милиони тонове. Заведе­ните дела са били сериозно препятствие пред тази военна стратегия. Ако фермерите спечелели, това означавало многоб­ройни искове и съдебни процеси и в други щати, където имало заводи, бълващи флуоридни емисии. Разкритията показват, че митът за безопасността на тези съединения в ниски дози за хора е бил създаден именно във връзка с разработването на атомната бомба с две основни цели: да се омаловажат съдебни­те искове от страна на граждани и така индустрията да се предпази от плащането на огромни обезщетения, а от друга -да не се дава гласност на делата, за да не се разсекретява проектът. Учените, които са участвали в него, са имали за за­дача да осигурят необходимите "доказателства" в подкрепа на тази стратегия. Защото първото заведено съдебно дело от работник в тази зловеща програма е било не заради облъчване, а за увреждане от флуориди! Така че всички следващи действия от страна на правителствените организации и индустриални­те магнати са били в унисон с осъществяването на гореспоме­натите цели.

Процесите срещу "Дюпон" били осуетени. Правителст­вото не разкрило информация какво количество флуориди е би­ло изпуснато и дали те са виновни за пораженията, а фермери­те от Глусестър и Салем получили символично обезщетение.

През октомври 2000 г. се навършиха 52 години от най-дра­матичния инцидент с промишлено замърсяване в САЩ в Донора, Калифорния, при който загиват 20 души, стотици са със сериозно увредено здраве и много от тях скоро след това също умират. В нощта на празника Вси светии през 1948 г. се получава температурна инверсия и пушеците от "Донора Зинк Уъркс", собственост на "Ю Ес стийл Корпорейшън", покриват града за 4 денонощия с "мъглата на смъртта". В емисиите е имало сяра, въглероден окис и прах от тежки метали, но оче­видно е, че пораженията са нанесени главно от флуоридите. Според местния лекар д-р Уилям Ронгаус, ако смогът е бил продължил още една нощ, починалите сигурно са щели да бъдат по­не 1000. По-късно неговите и на други лекари проучвания показват, че една трета от 14-хилядния град са били засегнати от смога. Стотици са евакуирани и хоспитализирани. Едно де­сетилетие след тази трагедия смъртността в града остава значително по-висока, отколкото в околните области.

В доклада, публикуван от Службата за обществено здраве през 1949 г., не се посочва никакъв конкретен причини­тел за предизвиканите смъртни случаи и заболявания, като с познатите ви вече тактика и цинизъм вината се хвърля вър­ху температурната инверсия! Но Филип Седлър, висш индус­триален химически консултант и водещ американски екс­перт по флуоридните замърсявания, обвинява компанията, че след инцидента тя заедно с РН5 скриват доказателствата за наличието на флуориди в излъчените вредни емисии. През де­кември 1948 г. той публикува 6 престижния "Кемикъл енд енджиниъринг нюз" свое изследване, според което нивото на флуориди в кръвта на починалите и хоспитализираните па­циенти е било от 12 до 25 пъти по-високо от нормалното със "симптоми преди всичко говорещи за остро флуоридно отравяне... установено в стотици от случаите". Но компани­ята взема бързи мерки, за да заглуши гласа на Седлър. Редакторът на списанието му се обажда, за да му каже, че ня­ма да приеме повече подобни материали за публикуване. Такова било желанието на г-н Уейдлайн, който лично дошъл в редакцията във Вашингтон. Уейдлайн бил директор на "Алуминиум къмпъни ъф Америка" и на субсидира­ния от "Ю Ес стийл корпорейшън" "Мелън инститют", а преди това е бил директор и на Американското химическо общество. В интервю преди смъртта си през 1996 г. Седлър казва: "Това беше убийство" и заявява, че целта на доклада на PHS е била да се прикрие истината.

След инцидентите се завеждат много съдебни дела и се надигат гласове за национално законодателство, което да предпази населението, живеещо в областите с развита про­мишленост. Според Седлър за индустриални гиганти като "Ю Ес стийл корпорейшън" и АЬСОА, чиито заводи бълват стотици тонове флуоридни емисии годишно, спечелването на делата от засегнатите би означавало милиарди долари за­губи за осигуряване на пълно прочистване на засегнатите ра­йони и обезвреждане на токсичните съединения. Затова и скриването на истинските данни от измерванията и причи­ната за трагедията в Донора било от изключителна важност за промишлените магнати. "Нещата щяха да се усложнят много за тях, ако обществеността беше наясно с животозастрашаващата опасност от флуоридите." Делата се уреждат извън съда, като компанията заплаща големи суми като обезщетение на засегнатите и по този начин избягва целия шум, който би могъл да насочи общественото внима­ние към нея.

И сега, вече повече от 50 години след трагедията, най-важната документация по случая липсва. Освен това компанията отказва да предостави своите данни от този период на Журналисти, научни работници и хора, търсещи истината.

Между 4 и 7 декември 1952 г. в Лондон умират от сърдечни и белодробни усложнения 4000 души, натровени с флуороводород.

За периода 1960-1975 г. замърсяване с флуориди от алуми­ниевите заводи на "Рейнълдс металс Ко." и на ALCOA унищожават стадата от крави на племето мохави, живеещо в резер­вата Сейнт Рийджис, и увреждат здравето на самите хора. Цялата околност е била съсипана, дърветата изсъхнали, а птиците и насекомите избягали. Кравите получили толкова тежки костни увреждания, че не можели да ходят и пасели легнали, а телетата, които се раждали, били с малформации. Децата на племето също били с увредени зъби и кости. И днес, след толкова години, рибата, която мохавите ловят в близко­то езеро, е с язви и гръбначни деформации. За 5 години дела, ко­ито напълно съкрушават финансово племето, те получават смешното обезщетение от 650 000 USD!

Според доклади на Министерството на селското стопанс­тво на САЩ "флуоридните замърсявания във въздуха са при­чинили най-много вреди на добитъка по целия свят".

Но как става така, че тези толкова токсични съединения намират път към водата за пиене, флуорните таблетки и пас­тите за зъби?

От 1928 до 1931 г., богато индустриалната революция в САЩ наблиза в своя апогей, РН8 е била под 1орисдиКцията на финансовия министър Ендрю Мелън, основател на "Мелън инститют" и главен акционер на ALCOA. "Мелън инститют" впоследствие ще играе важна роля в насърчаването на флуорирането на питейната вода.

Между 1931 и 1939 г. PHS търси начини да се освободи от флуоридите, тъй като на този етап индустрията все още не е имала решителни "аргументирани" предложения за флуориране на водата. Ако се докаже пред съда, че флуоридите са опасни за човешкото здраве, както вече стана ясно, това би имало дра­матични последствия за компаниите, чиито забоди непрекъснато изхвърлят тези отрови. Компанията ALCOA е била осно­вен представител на алуминиевата индустрия и в нейните за­води през Втората световна война е произвеждано голяма част от бойното снаряжение, което е увеличило още повече емиси­ите от токсичните съединения. И по време на войната, и след това е имало стотици дела за увреждане от флуориди.

През 1930 г. със средства от "Етил Корпорейшън", "Дженеръл електрик" и "Дюпон" се създава "Кетъринг лаборатори" при университета на Цинцинати. Целта е проучване на опасностите от различни химически вещества от индуст­рията, но с договор и клаузи, според които резултатите от научната работа "няма да бъдат предоставяни на общест­веността без съгласието на която и да е от компаниите -страни в договора". Основна част от изследванията провеждани в тази лаборатория, са били свързани с флуоридите и влиянието им върху човешкото здраве. По-късно Е. Ларджънт, учен от "Кетъринг лаборатори" и консултант на "Рейълдс металс Ко.", написва книга, която несъмнено е има­ла за цел и да обслужи индустрията и да й помага да се защи­тава при съдебни процеси за нанесени щети от флуоридни емисии. Трудът на Ларджънт става дори международен референтен справочник, като никой не подозира манипулативния му характер!

През 1931 г. три независими една от друга групи учени откриват, че причината за петнистите зъби (това е всъщност зъбната флуороза, за която ще стане дума по-нататък) са флуоридите. През същата година РН8 изпраща един зъболекар на име Х. Трендли Дийн да направи проучване 6 345 общини в Тексас, където питейната вода съдържала естествено по-високи концентрации на флуориди. Задачата му била да определи какво количество от тези съединения могат да понесат хора­та без да получат очевидни повреди на зъбите. Дийн открил, че на много хора от градовете в този район зъбите са с променен цвят и ерозирали. Но в няколко области (21), където водата съдържала около 1 ppm⁵² флуориди, според него като цяло кариесите изглеждали по-малко. При обобщаването на данните оба­че Дийн използвал селективен подход, като изтъкнал резулта­тите само от тези 21 селища, а от 272 други, където въобще не се забелязвала такава зависимост, били премълчани. Тези него­ви "доказателства" също се използват по-късно в подкрепа на флуоридационната кампания.

А сега нещо интересно: през 1945 г. един главен инспектор от ЕВА открива, че в бирата на "Комънуелт брюър Къмпъни" от Масачузетс има флуориди. Собственикът е арестуван и да­ден под съд за добавяне на отровна субстанция в напитката, като, забележете, измерената концентрация е била само 0,5 ppm. (За сравнение сега минималната концентрация при флу­ориране на водата е поне 1 ppm!) Компанията е глобена 10 000 USD, а собственикът Кауфман получава условна присъда от 6 месеца с три години изпитателен срок. Обосновката на съдеб­ните заседатели е, че флуоридите са отрова и в такъв случай няма никакво значение колко бира би трябвало човек да изпие, за да се прояви токсичният ефект! Само след 5 години обаче PHS официално ще подкрепи масовото флуориране (т.е. отра­вяне) на водата в САЩ.

В 24-ото издание на "Ю Ес диспенсъри" от 1950 г. може да се прочете, че флуоридите са "изключително силна отрова за всички тъкани... Те предизвикват понижение на кръвното налягане, дихателна недостатъчност и обща парализа. Непрекъснатото поглъщане на несмъртоносни дози причиня­ва трайно потисКане на растежа... Употребата на паста и прах за зъби с флуориди и вътрешното им приемане са не­оправдани." Във всички следващи издания целият този пасаж липсва! Защо ли?

Проучванията "доказали безопасността" на флуоридите под кодовото наименование "Програма Ф", са се осъществява­ли и в университета "Рочестър". Това е мястото, където са извършени някои от най-зловещите медицински експерименти през студената война, при които на нищо неподозиращи пациенти са били инжектирани токсични дози от радиоактивен плутоний. Според Ноам Чомски 90% от дотациите за изследва­нията са идвали или от Министерството на отбраната или от Комисията по атомна енергия на САЩ (АЕС). За периода от 1945 до 1955 г. тайно са се събирали и обработвали проби от кръв и тъкани от жителите на Шобърг, Ню Йорк, които пиели флуорирана вода. Оригиналният доклад с данните от токсико-логичните изследвания, показващи уврежданията, е бил засекретен от АЕС поради съображения за "национална сигурност". В разсекретен меморандум по проекта "Манхатън" от 29 ап­рил 1944 г. се заявява; "Клиничните данни подсказват, че ураниев хексафлуорид може би оказва значителен ефект върху централната нервна система, предизвиквайки объркване, сън­ливост и вялост... Изглежда, най-вероятно причинният фактор да е флуоридният компонент, а не урановият."

Това сътрудничество между военни, индустриалци, политици, учени и някои лекари дава живот на един уродлив заговор. Както става ясно, "Програма Ф" не е била свързана с грижа за здравето на детските зъби, а да осигури "научните доказателства" за безбредността на флуоридите в полза на правителството и компаниите, участващи в проекта "Манха­тън" като защита срещу настоящи и евентуални бъдещи дела за увреждания, причинени от тези съединения! За голямо съжаление именно изопачените данни от "изследванията" са стиг­нали до много учени, стоматолози и лекари по света и са ги под­вели. През 1956 г. окончателният доклад от този проект, публикуван в "Джърнъл ъф Америкън дентъл асосиейшън", заявява, че според проучванията "малки концентрации" от флуориди са безопасни за гражданите.

Ето драстичната разлика при официалната версия, отпе­чатана в JADA, и истинския вариант според един от разсекретените материали за ефектите на флуоридите върху работе­щите 6 заводите, свързани с проекта "Манхатън".

Според секретната версия у повечето работници са изпа­дали всички зъби. Според официалната - при мъжете се наблюдавали по-малко кариеси. (Е, човек като няма зъби със сигур­ност няма да има и кариеси.)

Според секретната версия работниците трябвало да хо­дят с гумени обувки, защото флуоридните емисии са предизвикали разпадане на ноктите на краката. В официалната версия не се споменава нищо по този въпрос.

Според секретната версия флуоридите вероятно са дейст­вали върху зъбите така както и върху ноктите. Според офи­циалната - мъжете били необичайно здрави и от медицинска, и от стоматологична гледна точка.

Тези проучвания са направени от репортерите Джоел Грифитс и крие Брайсън. Но все още има стотици документи по "флуоридния метаболизъм", които остават засекретени или просто липсват.

Когато токсиколожката Филис Муленикс вижда разликата в двете версии, тя възкликва: "Това ме кара да се срамувам като учен... Дали всички изследвания са били проведени като това?"

През 1939 г. ученият Джералд Кокс, работещ за "Мелън инститют", спонсориран от ALCOA, е един от първите, кой­то отбелязва, че "съществуващата понастоящем тенденция да се пречиства водата и храната от флуориди може би има нужда от преразглеждане". Именно Кокс, който не бил нито лекар, нито зъболекар, а обслужващ интересите на гигантските индустриални компании, чудещи се как да се измъкнат от ситуацията с флуоридите, изказва предположението, че "този изглеждащ на пръв поглед отпадъчен продукт може да намали броя на кариесите у децата"! Той "провежда" светкавични опити с плъхове и "установява", че флуоридите "намаляват" тенденцията към образуване на кариеси, като безапелационно заявява, че този факт "е доказан".

През 1945 г. два града в щата Мичиган официално са изб­рани за провеждане на 15-годишно сравнително изследване, "за да се установи" дали флуоридите могат безопасно да на­маляват процента кариеси у децата и питейната вода на единия започва да се флуорира. През 1946 г., независимо че официалното мичиганско проучване е току-що започнало, на 6 нови града се "разрешава" да флуорират водата си. През 1947 г. Оскар Юинг, който е бил дългогодишен адвокат на ALCOA, е назначен за директор на Агенцията по федерална сигурност. Това автоматично го поставя начело и на PHS, която е била част от FSA, а именно тя е тази, която би трябвало да се грижи за здравето на хората. Под ръководството на Юинг бързо се развихрила национална кампания за флуориране на водата, като през следващите 3 години още 87 града са били включени в програмата. В същото време официалното изс­ледване за безопасността на флуорирането, което се провеждало в двата мичигански града, било прекратено, без да е ми­нал дори и половината от изпитателния срок! Официалната позиция на правителството за това избързване, което няма­ло нищо общо с научните постановки, било "настояване на обществото".

Стратегът на тази чудовищна и безпрецедентна манипула­ция бил евреинът Едуард Бернайс, племенник на небезизвестния Зигмунд Фройд. Бернайс, известен още като "баща на връзките с обществеността", се проявил като пионер и сатанински гений при приложението на чичовите си теории в областта на рекламата и правителствената пропаганда. Флуоридационната кам­пания била едно от неговите най-успешни и дълготрайни постижения. Преди това в книгата си "Пропаганда" (1928 г.) той обяснява механизма, чрез който се контролира човешкият ум и общественото мнение. Ето какво пише в нея: "Ако можете да влияете на лидерите на групите, със или без тяхното сътрудничество, вие автоматично повлиявате и групите, над които те господстват... Тези, които манипулират невидимите механизми на обществото, представляват невидимото правителство, Което е всъщност истинската властваща сила в нашата страна (САЩ-бел.авт.)... Нашите умове се шаблонират, нашите вкусове се формират, нашите идеи ни се внушават от хора, за които никога дори не сме чували..."⁵³

И така, само за броени дни под влиянието на пропагандата на Бернайс общественото мнение е насочено в "правилната посока" и флуоридите, продавани и известни между другото като най-силната отрова за плъхове(!), се превръщат в здравословен фактор за зъбното здраве на децата!

Индустриалните гиганти ударили с един куршум два заека, и то какви - те не само че са спечелили досега милиони от продажбата на този токсичен замърсител на водните компании и на компаниите за пасти за зъби, но и същевременно са спести­ли много повече, защото вече не е трябвало да се занимават с въпроса за обезвреждане и безопасно складиране на флуориди­те! Според някои изчисления само за една година това са около б млрд.USD!

През 1950 г. на 7-ия ежегоден доклад на Фондацията за науч­ни изследвания, свързани със захарта, се изнася, че захарта е главната причина за зъбния кариес. Фондацията отпуска сред­ства на Факултета по хранене към Харвардския институт, "за да разреши проблема със зъбния кариес, без да се ограничава консумацията на захар"! Резултатът от тези парични даре­ния е подкрепата за флуорирането на водата.

През 1950 г. PHS официално одобрява флуорирането. От тогава до сега в повече от половината от резервоарите с пи­тейна вода на САЩ се изсипват годишно около 143 000 тона не какво да е, а най-качествена отрова за плъхове.

Обработката на общественото мнение продължава през всичките тези години и до настоящия момент. През 1951 г. PHS със сътрудничеството на Американската стоматоло­гична асоциация (АDА) провежда среща, на която присъстват всички щатски стоматологични директори и на която се нахвърлят методите, чрез Които трябва да се популяризира тази вредна практика. Така PHS направила съюз с индустри­ята и медицинските профсъюзи, за да подпомогне политиката на флуориране на питейната вода. Предложена е била кон­центрация от 1,2 ppm, като директорите били инструктирани да не изнасят пред обществеността истината за токсичния характер на натриевия флуорид и целенасочено да я заблуждават, че в областите с естествено по-високо съдържание на флуориди има по-малко рак и полиомиелит. Кампа­нията е имала за задача така да убеди населението, че дори то само да пожелае изкуственото флуориране. Техниката, ко­ято са използвали, не е била да отричат токсичността на флуорните съединения, а да покажат, че обратното е вярно (макар че това въобще не е имало нищо общо с истината)! През 1952 г. в JADA се появява публикация, която инструктира стоматолозите да не изразяват личното си мнение по от­ношение на флуорирането!

През 1952 г. представителите на PHS Дийн, Арнолд и МакКлуър концентрират своите усилия върху въвеждането на флуорирането в Нова Зеландия и Австралия.

През 1958 г. СЗО основава експертен комитет в Женева, който да проучва флуорирането. Поне 5-има от 7-те му члена са негови яростни застъпници. Един от тях е и проф. Инвве Ериксон от Швеция, който е получил вече финансова субсидия от PHS, както и възнаграждения от шведската индустрия за зъбни пасти.

През февруари 1966 г. д-р Робърт Феликс, бивш директор на Националния институт по психично здраве⁵⁴ (представете си само какви индивиди често стоят начело на институции, чиято цел би трябвало да е грижата за здравето на нацията), се обръща към 500 личности в американския обществен живот на Конференция по въпроса за флуорирането на питейната вода. Забележете, той не говори за здравето на зъбите на децата, а за "умственото здраве на опонентите на флуорира­нето". В речта си "Как да се погрижим за и да се справим с екстремистите" д-р Феликс предлага обяснението, че "всички противници на флуорирането са луди, по един или по друг начин". Той инструктирал поддръжниците на флуорирането "Как да разпознават и да се справят с различните категории опоненти". А д-р Артър Флеминг, бивш министър на здра­веопазването, образованието и благосъстоянието, застъпва тезата, че "ние имаме нужда от обучителна програма в учили­щата 365 дена 6 годината", а учениците "могат, когато си отидат вкъщи и седнат на масата да вечерят, също да гово­рят за това"!

На 23 юли 1969 г. СЗО подкрепя флуорирането на водата не­зависимо от предупрежденията на г-н Пензо от италианската делегация за "възможни генетични увреди на бъдещите поколения". В последните часове на сесията, когато присъстват само 45 (!) от общо 1000 делегати от 131 страни, при липса на кворум всички законопроекти, които не са били приети, включително и този за флуорирането, са били гласувани групово! Резолюцията подтиква страните членки "да проучат възможността за въвеждане на флуорирането там, където приемът на флуориди е под оптималните нива". Още ли се съм­нявате чие оръдие е СЗО?

През 1972 г. наскоро създадената Агенция за защита на околната среда (ЕРА) проучва атмосферните замърсители и докладва: "Флуоридните емисии, изпускани от индустриални­те предприятия, може да увредят посевите и добитъка във фермите... и конструкциите (т.е. сгради, статуи и пр.)..." Но същевременно докладът заключава, че "възможността флуоридите да предизвикат вредни ефекти у човека е незначител­на". Друг доклад на ЕРА отново потвърждава, че "флуоридните емисии... наистина имат вредно въздействие върху добитъ­ка и растителността", но "флуоридните емисии влавно от алуминиевите заводи нямат значителен вреден ефект върху човешкото здраве". С други думи, това, което кара дърветата да съхнат и умират, това, което разболява животните и про­бива дори дупки в камъка, не уврежда хората!

Не трябва да мислим, че през цялото това бреме много учени, лекари и зъболекари не са се опитвали да разпръснат мъглата на заблудата. Но винаги когато уличаващи научни доказателства са заплашвали статуса на флуоридите, прави­телството веднага е назначавало комисия, съставена само от хора, защитаващи интересите на индустрията, която винаги е отхвърляла или потулвала фактите. През 1953 г. д-р Макс Гине от Уорчестър, Масачузетс, написва петиция, под която поставят подписите си 119 зъболекари и 59 лекари, противо­поставящи се на флуорирането. Заради това "своеволие" след няколко години Гине е изключен от щатския стоматологичен съюз.

През 1958 г. Асоциацията на американските лекари и хи­рурзи с повече от 15 000 членове, голяма част от които са и членове на АМА, приема резолюция срещу флуорирането, в която се казва: "Асоциацията заклеймява добавянето на каквото и да е вещество към питейната вода, което има за цел да увреди телесните или умствените функции на консуматора." Петицията естествено остава без последствия.

През 1962 г. известният учен 6 областта на рака и по-специално левкемията Людвик Грос заявява: "Очевидният факт, че флуоридите са товарна отрова - вредни, то&сични и кумула­тивни по своя ефект дори когато са погълнати в минимални количества, ще си остане непроменен независимо колко пъти ще бъде напечатано някъде, че 'флуорирането на водата е безопасно'."

През 1983 г. група от експерти от световна класа към PHS преглеждат данните за безопасността на флуоридите в пи­тейната вода и установяват, че много от тях всъщност не са действителни. Учените препоръчват изключително внимание относно излагането на децата на въздействието на флуориди. Но когато правителствените инстанции оповестяват доклада един месец по-късно, в него отсъстват най-важните заключения и препоръки. Те били заместени със следното изявление: "Не съществува научна документация, която пряко да доказва странични ефекти от флуоридите при нива, по-ниски от 8 ppm (осем милионни части от грама - т.е. 0,000008 г/литър)!" Освен това окончателното и безапелационно становище на PHS било, че "съдържанието на флуориди в питейната вода не трябва да е по-високо от 1-2,4 ppm за деца до 9-годишна въз­раст включително, тъй като няма информация относно вре­ден ефект на флуоридите както върху скелета на децата, така и върху сърцето". През 1985 г. ЕРА, обосновавайки своите действия на този напълно изопачен доклад, увеличава нормата на количеството флуориди, допустими в питейната вода на 2 до 4 ppm за деца и възрастни!

Д-р Харди Лаймбек, доктор на науките, директор на Факултета по превантивна стоматология при Университета в Торонто и президент на Канадската асоциация за стомато­логични изследвания, бивш привърженик на флуорирането, а се­га негов върл противник, в интервю пред "Трибюн" от месец декември 1999 г., казва: "Децата под три години никога не трябва да използват флуорирана паста или да пият флуорира-на вода... Жителите на градовете, в които водата е флуорирана, имат два пъти повече флуориди в бедрените си кости за разлика от останалите... Флуоридите всъщност про­менят основната архитектура на костите... Скелетната флуороза е болестно състояние, което настъпва, когато флуори­дите се натрупат в костите, като ги правят много слаби и чупливи... В Канада ние сега лекуваме повече зъбна флуороза, отколкото кариеси, това е и опитът от моята практика... Тук, в Торонто, водата се флуорира от 36 години. А във Ванкувър, където никога не е флуорирана, има по-нисък про­цент на кариеси, отколкото в Торонто." Според него в индустриализираните страни по света и предимно в Европа, в която почти не се прилага флуориране, като цяло процентът на ка­риеси е нисък. Д-р Лаймбек продължава: "Стоматолозите ня­мат никакво понятие от токсикология. Те просто следват ед­на дезинформация, разпространявана от 50 години насам. Аз също го правех..." В интервюто той споменава и за своята реч една седмица преди това пред преподавателското тяло и сту­дентите от университета в Торонто, в която им се извинява. "Говорейки като директор на факултета по превантивна стоматология, аз казах на моите колеги и студенти, че без умисъл съм ги заблуждавал. През последните 15 години аз се бях отказал от изучаването на токсикологичната информация, която е достъпна за всеки. Това, че тровим нашите деца, беше толкова далеч от ума ми... За съжаление ние сме грешали... Истината беше един твърде горчив хап. Но все пак аз успях да го преглътна."

В САЩ обаче Центърът за контрол и профилактика на за­боляванията (СВС), Американската стоматологична асоци­ация (АВА) и Службата за обществено здраве (PHS) упорито и умело продължават да манипулират общественото мнение в полза на флуорирането. Голямата част от американците въоб­ще не знаят нищо за опасностите от поглъщането на флуориди. Според една статия от 1988 г. в "Кемикъл енд енджиниъринз нюз" гласът на учените, които са срещу флуорира­нето, е много ефективно заглушен още от 50-те години, когато PHS одобрява тази изцяло вредна практика. Тактиката през всичките тези години е включвала заплахи, осмиване или откровено цензуриране, за да не станат истинските факти пуб­лично достояние.

По-надолу ще представя на вашето внимание някои факти за съединенията на флуора:

* С течение на годините флуоридите се натрупват в костите. Бъбреците могат да елиминират само до 50% от ежедневния им прием. Едно от последст­вията на този процес е скелетната флуо­роза, което прави костите слаби и чупливи.

В периода 1990-1992 г. в JAMA се пуб­ликуват три различни статии, които свързват повишения процент счупвания на тазобедрената кост с флуорирането на водата. Според резултатите от науч­но изследване, проведено в световноизвес­тната "Майо клиник", и публикувани през март 1990 г. в "Шо Инглънд джърнъл ъф медисин", лечението с флуориди на остеопорозата увеличава костната чупли­вост и съответно счупванията на тазо­бедрената кост. Според статистиките на Националния център за здравна статистика (NCHS) от 1957 г. досега кост­ните фрактури при момчета и юноши са се увеличили рязко. А според доклади на Националния съвет за научни изследвания (NRC) САЩ е страната с най-висока честота на фрактура на бедрената кост в целия свят. Според д-р Уилям Хирзи, вицеп­резидент на съюза, който обединява учените от ЕРА, от 1990 г. досега са проведени 5 епидемиологични проучвания в три раз­лични държави, като всички те показват, че в областите, къ­дето водата се флуорира, процентът на счупвания на тазобед­рената кост е по-висок.

На 9 1оли 1998 г. в. "Манчестър Гардиън" съобщава за жес­токи артритни поражения на милиони индийци - една истинс­ка национална трагедия! Причината впоследствие се оказва предварително неизследвана, отровена от флуориди, вода от кладенци, използвани за пиене.

* Флуоридите са карциногенни, като данни за това има още от 40-те години. През 1958 г. известният генетик: Мюлер разкрива, че те нанасят поражения основно чрез увреждане на генетичния материал на клетката, в която влизат. Проучване, извършено от "Проктър енд Гембъл", показва, че дори половината от количеството, из­ползвано за флуориране на питейната вода, предизвиква значителни увреди на ДНК. Според епидемиологично изследване, про­ведено в средата на 70-те, от д-р Дийн Бърк, директор на от­дела по цитохимия към Националния институт по рака, годишно 10 000 или повече от раковите заболявания, завършва­щи със смърт в САЩ, се дължат на флуоридите! През 1969 г. е установено, че в градовете, в които водата се флуорира, за пе­риод от 13 до 17 години, честотата на рака се е увеличила с 10% в сравнение с градовете, където това не е практика.

Различни други изследвания показват, че случаите на остеосаркома (рак на костите) са значително повече сред млади мъже, живеещи в райони с флуорирана питейна вода, като чес­тотата на това заболяване при младежи до 19-годишна въз­раст е нараснала с 50% 6 сравнение с тези, живеещи в области, където не се прилага флуориране. Едно 12-годишно проучване (обхващащо периода от 1977 до 1989 г.) показва ясно, че флуори­дите причиняват рак на костите у мъжки плъхове. Според NCI има достатъчно данни сочещи, че в цялата страна има пови­шаване на рака на костите и ставите, докато подобни тенден­ции не се установяват в страни, където водата не се флуорира. Но комисията, назначена да потвърди тези тревожни статистики (тя естествено не се е отличавала от предишните), заключава, че няма доказателства, които да по­сочват връзка между флуоридите и рака при човека.

С около 50 % е нараснала и честотата на рака на устната кухина в областите, където водата се флуорира - това означа­ва 8000 нови случая всяка година.

Уилям Маркус, токсиколог и главен научен консултант към ЕРА, твърди, че "флуоридите са канцерогенни според какъвто и да е стандарт". Според него ЕРА би трябвало веднага да се за­действа и да защити обществеността не само поради наличи­ето на данни, потвърждаващи този ефект, но и поради доказа­телствата за костните фрактури, артрита, мутагеността и другите вредни въздействия. Робърт Карлтън, учен, работил към ЕРА, заявява, че "допустимото ниво на флуориди във водата, което е разрешено от правителството, се базира на лъжлива информация и манипулирани доклади..."

Бател провежда двегодишно изследване с мъжки плъхове. При животните се наблюдавали изобилие от болести, рак и тумори, между които на щитовидната жлеза и на костите, заболявания на черния дроб (включително и много рядък вид рак), увреждания на бъбреците, дисплазия на лигавицата в устата, зъбна флуороза и др. Забележителното на изследването е, че нивата на флуориди в костите на плъховете, в чиято храна имало най-голямо коли­чество от тези съединения, е почти същото, както и при хора, Живели 15-20 години в област, където водата се флуорира.

* Дори само една милионна част от грама (1 ppm), а дозата на флуориране на питейната вода обикновено е по-висока, по­тиска ензимните системи в клетката, предизвиква вродени дефекти у животни и хора, уврежда имунната система, води до нарушение в синтезата на колагена и допринася за калцификация на меките тъкани, влошава артритните оплаквания или води до такива. Още през 1944 г. е било известно, че съединени­ята на флуора са протоплазмена отрова и нарушават пропускливостта на клетъчната мембрана, потискайки действието на определени ензими.

През 1979 г. Геблър и Лонг от университета в Орегон уста­новяват, че дори само 0,2 ppm флуориди в тялото сериозно по­тискат способността на белите кръвни клетки да разруша­ват патогенните агенти. Според някои, тези токсични съеди­нения допринасят за развитието на синдрома на придобита имунна недостатъчност, което се покрива в тайна от меди­цинската общност и медиите, като вниманието на обществе­ността е съсредоточено само върху NIV-вируса като причина за това състояние. По този начин се прикрива фармакологично-химичното сенсибилизиране на населението, чието разкри­тие би имало изключително неблагоприятни финансови после­дици за тези индустрии.

* През 1959 г. френският ендокринолоз Рапапорт прави проучване върху флуорирането и вродените дефекти, при ко­ето установява връзка между честотата на синдрома на Даун⁵⁵ и флуоридното съдържание на питейната вода.

През същата година изследване върху честотата на раждане на деца с този синдром в Илинойс и Дакота, чиито резул­тати са публикувани от Френската медицинска академия, по­казва очевиден паралел с нивото на флуоридите във водата. Отбелязано е също така и намаляване на възрастовата грани­ца на жените, раждащи деца с подобни хромозомни аномалии. През първите три години на флуориране в Ню Бритън, Кънектикът, честотата на мъртвородените се е увеличила със 150%!

Разбира се, всички тези открития не попречват на АDА да отпечата и разпространява през 1960 г. брошура за масова консумация, която се казвала "Факти за флуорирането: Отговори към критиците на флуорирането". В нея те използ­вали една безсрамна лъжа - "в областите, където водата е ес­тествено с по-високо съдържание на флуориди, е известно, че хората живеят до дълбока старост". В брошурата нищо не се споменавало за всички потресаващи открития и факти, свър­зани с тези силно токсични съединения.

През 1966 г. е установено, че дори и от много ниски концен­трации, които не причиняват видими тъканни увреди, нас­тъпват значителни хромозомни промени в доматите.

Според изчисления от началото на XX в. "благодарение" на замърсяването на природната среда от заводите и изкустве­ното флуориране на водата досега повече от 130 млн. амери­канци са страдали от хронична флуорна интоксикация, ускоре­но стареене и дегенеративни заболявания.

* Данните на PHS от най-голямото изследване, правено в САЩ и обхващащо 39 000 деца, на възраст от 5 до 17 г. от 84 об­ласти на тази държава, показват ясно, че няма разлива д чес­тотата на кариесите, пломбите или развалените зъби между областите, където питейната вода се флуорира, и областите, където това не е практика!

Д-р Джон Колкохун, бивш Главен зъболекар към здравното министерство в Оклънд, Нова Зеландия, и бивш застъпник на флуорирането, след като проучва статистиките за зъбния кариес на 60 000 деца на възраст 12-13 г. и установява, че флуори­рането няма никакво влияние върху този параметър, става не­гов изявен противник. "Аз забелязах, че е по-висок: процентът на децата, които нямат кариеси и които живеят в райони, където бод ата не се флуорира." Но министерството отказало да публикува неговите разкрития и го принудило да си подаде оставката!

Четири големи изследвания, проведени главно в САЩ, Япония, Индия и обхващащи 480 000 деца(!), ясно показват, че флуорирането на водата въобще не намалява тенденцията към кариеси. Дори обратното - ако приемът на флуориди е по-висок, то тогава при тези деца се наблюдават повече кариеси, особено ако и количеството на калция, което приемат с храната, е по-ниско.

* В научната литература има и доказателства, показващи, че флуоридите предизвикват забавена смяна на зъбите от млечни към постоянни. Това води до изкривяване и размества­не на последните в устната кухина и изисква съответно слага-нето на скоби и други мерки.

През 1993 г. Подкомитетът по ефектите върху здравето в резултат на приемани вътрешно флуориди към Националния съвет за научни изследвания (МПС) признава, че между 8 и 51%, а понякога до 80% от децата, живеещи в райони, където пи­тейната вода се флуори­ра, имат зъбна флуороза, което е болестно състо­яние - по зъбите се появя­ват грозни бели, жълти или кафяви петна. Деца, които страдат от недо­хранване, са още по-по­датливи към токсични­те ефекти на флуориди­те. Според Националния съвет за научни изслед­вания от 8 до 51 %, а по­някога и до 80% от деца­та, живеещи в райони, където водата се флу­орира с 1 ppm, имат зъб­на флуороза! Само на ка­лифорнийците възстановяването на пораженията от зъбната флуороза струват около 900 млн. "О8В! Предвижда се през следващите 10 години в САЩ, Англия и Австра­лия около 15 млн. души да потърсят стоматологична помощ във връзка със зъбна флуороза, като сумата, свързана с лечение и възстановяване, се изчислява минимум на 150 млрд. USD! Както се вижда флуорирането на водата все пак си има и сво­ите "добри" страни - осигурява огромни постъпления за сто­матологичната индустрия. Още през 1972 г. в доклад на АDА се заявява, че зъболекарите работещи в районите, където водата се флуорира, имат 17% по-голяма печалба от техните колеги в областите, където това не е практика.

Ето какво пише за зъбния кариес и неговата профилактика в едно издадено през 1987 г. българско ръководство за стомато­лози: "Древните и нецивилизовани народи, които се хранят с твърда и непреработена храна, имат по-ниска епидемичност на кариеса в сравнение с цивилизованите народи, които се хра­нят с мека и преработена храна. Твърдата храна развива челюстите и зъбите и поддържа чисти зъбните повърхности. Меката храна не упражнява дъвкателния апарат, полепва по зъбите и е един от съществените фактори за развитието на зъбен кариес.

Много показателни в това отношение са резултатите от няколко продължителни епидемиологични проучвания. Едно от тях е проучването на жителите от остров Тристан да Кунха в Северен Атлантик. Епидемичността на кариеса на първите постоянни молари при прегледите през 1932 и 1937 г. е нула(!), а след промяната в начина на хранене от 1950 г. (в храната пре­обладават ферментиращи въглехидрати) епидемичността се повишава на 50% при прегледите през 1952 г. и достига до 80% през 1966 г. (спомнете си за изследванията на д-р Прайс и за констатациите на д-р Йенсен в раздела за храните - бел. авт.).

Другите наблюдения са през време на Втората световна война - продължителната блокада на Ленинград и окупацията на Норвегия за 5-6 г. В Норвегия се въвежда ограничен режим на хранене, белтъците са в достатъчно количество, намалено е количеството на въглехидратите. Промяната в начина на хра­нене довежда до забавен пробив на зъбите и рязко (3-4 пъти) спадане на кариеса на постоянните зъби. След премахване на купонната система честотата на кариеса отново се повишава и в 1949 г. достига изходното ниво от 1941 г. Редукцията на кариеса се дължи на ограниченото хранене с въглехидрати.*" Из­водът е, че начинът на хранене е най-бавната профилактика на кариеса.

Но ето какво моЖем да прочетем сто страници по-ната-тък 6 същото ръководство: "Прилагането на флуориди, мест­но или общо, е най-ефективната в настоящия момент форма на профилактика на зъбния кариес. Тя трябва да заема същест­вено място в комплексните профилактични прозрами, незави­симо че кариесът не е флуорнедоимъчно заболяване. Ефек­тът на този микроелемент е един от най-добре проучените и документирани факти 6 историята на медицината." Аз бих казал един от най-добре и най-успешно манипулираните! Пи­там се как е възможно в една книга да съществуват две взаимноизключващи се мнения на едни и същи автори.

Предлагам на вниманието ви и извадка от българска мо­нография върху флуорната профилактика на зъбния кариес, в която се цитират между другото "студиите на Дийн", за ко­ито вече видяхте каква "обективна" стойност имат, както и други "авторитети", спонсорирани от и работили за алуми­ниевата индустрия - Кокс, Арнолд, Ходж, Армстронг, Ларджент, Ериксон и т.н.: "Отличният превантивен ефект на малките дози флуор е един от най-добре аргументираните и документирани факти в историята на медицината... Отделни автори смятат, че флуорът е вреден за здравето на хората. По този повод в официалните документи на СЗО бе отбелязано, че се отнася за проучвания, характеризиращи се с непълнота на амнестичните данни, необективно описание на получените резултати или грешка в анализа и тълкуване-то на данните... "

И само няколко страници след това: "Флуорът инхивира (потиска - бел.авт.) активността на изследваните дехидрогенази⁵⁶ - СДХ, МДХ, алфа-ГДХ и ЛДХ. Инхибирането се отк­рива във всички изследвани органи..." Как изобщо може за вещество, което потиска важни ензимни системи и чиято токсичност се измерва в милионни от грама, да се каже, че не е вредно за здравето и има "отличен превантивен ефект"? Да превантивен ефект наистина има, но по отношение на способ­ността за мислене, както ще разберете след малко!

Ето какво пише още в същата монография: "В достъпната ни литература не се установи нито един (!?) литературен източник, който да доказва аргументирано дори минималното токсично влияние на флуора, приложен 6 концентрации от 1 до 1,5 ppm. Задълбочените клинични проучвания и експериментите показаха, че няма заболяване, синдром или симптом, които да са пряко свързани, предизвикани от въвеждането на флуора в тези концентрации. Нещо повече, използвайки огромния експеримент на природата в ендемичните зони на флуороза, редица автори до­казаха сигурността(!) на тази профилактична мярка... Дори кон­центрации от около 8 ppm в питейната вода не променят общо­то здравословно състояние..." Мисля, че коментарът е излишен.

Според Н. Атанасов в България от 1970 до 1971 г. започва масово използване на флуорни таблетки, като в средата на 80-те около 500 000 деца и ученици са обхванати от тази форма на профилактика. "От 1971 г. има постановление на Министерс­кия съвет за изкуствено флуориране на питейните води, съ­ществува и специална инструкция. В две програми на МНЗ се определиха и срокове за въвеждане на флуорирането. Днес само в Хасковско има готовност за флуориране на водоизточник, но тази най-ефективна форма на кариеспрофилактика все още не е намерила приложение в нашата страна."

Можем само да се смятаме щастливци, че по някакви нез­найни причини "тази най-ефективна форма на кариеспрофи­лактика" не е намерила приложение в страната ни и че са ни спестили тази "благодат" за нашите зъби.

В Дания флуорирането на водата се забранява през 1964 г.

През 1972 г. след 11 години изследвания "Нобел медикъл инститют" се изказал срещу флуорирането и то било забране­но в Швеция, като било обявено, че "няма валидни доказателс­тва, които да подкрепят широко цитираните твърдения от поддръжниците на флуорирането". Американската преса не съобщава нищо за това събитие.

На 23 1они 1973 г. в Холандия се забранява флуорирането след близо 20 години проучвания по въпроса. Германия също го отхвърля през 1971 г.

Но докато здравият разум в Европа надделява, в САЩ гено­цидът - защото това едва ли може да бъде наречено по друг начин, продължава с пълна сила. През 1974 г. се прокарва Законът за безопасността на питейната вода. ЕРА поставя максимално допустимите стойности на различните бодни замър­сители, включително и на натриевия флуорид. И ето какво прави - обявява новите 1,4 ppm за топъл климат и 2,4 ppm за студен климат. Освен това АDА започва да притиска ЕРА да увеличи максимално допустимите стойности за флуоридите в питейна вода до 8 ppm(!), след като многократно е доказано, че дори само 1 ррт е достатъчно количество за настъпване на системни увреждания в човешкия организъм.

Обърнете внимание на това изказване на АDА, направено през 1979 а.: "Всеки зъболекар трябва да бъде убеден, че няма нужда да се запознава с научните изследвания в тази област (флуорирането на водата - бел.авт.), за да бъде активен участник (в кампанията по флуориране - бел.авт.) и че неучасти­ето трябва да се приема като явно пренебрегване на личната му отговорност."

През 1983 г. в Мичиганския университет се провежда симпозиум, планиран и осъществен от Министерството на здравето и човешките ресурси, фондацията "Келог" и СВС, който има няколко цели: "да се дискутира статута на органи­зираната опозиция срещу флуорирането, да се анализират възможните мотиви, повлияващи на това опозиционно движение и да се развие политическа и легална стратегия за защита и насърчаване на флуорирането".

През 1990 г. АDА прави публично съобщение, че "флуорира­нето на водата остава най-безопасната, най-ефективната и най-икономичната обществена здравна мярка за намаляване на честотата на кариеса".

Според много американски автори, учени и лекари щатски правителствени агенции като PHS, FDA, СDС и ЕРА, които би трябвало да предпазват населението, всъщност са маши на ин­дустрията и защитават именно нейните интереси.

А ето и какво става в Австралия: през 1989 г. в Ню Саут Уейлс се прокарва закон, който забранява на градския съвет да спира флуорирането на питейната вода без разрешение от здравното министерство!

През ноември 1994 г. парламентът във Виктория, Австралия, одобрява добавка към Закона за флуорирането, за да не се дава възможност на Върховния съд да разглежда каквито и да са обществени случаи или доказателства във връзка с вредите от изкуственото флуориране.

През 1995 г. правителството на о. Тасмания (щат на Австралийския съюз) се опитва да въведе закон, който да забранява срещи и събрания, на които се обсъжда флуорирането!

Трябва да се има предвид, че флуоридите, които се пускат в питейната вода, са замърсени с различни други токсични и/или канцерогенни метали и съединения с кумулативен ефект - алуминий, арсеник, радий! Така че с течностите, които приемат, хората редовно поглъщат и отровни коктейли! Представете си как може да се отрази това на един подрастващ организъм.

Всички безалкохолни напитки, правени с флуорирана вода, са опасни. Флуориди се съдържат и в соковете, и в храните, приготвени в областите, където водата се флуорира.

Деца и възрастни с увредена бъбречна функция са с много по-висок риск от флуоридно отравяне. Но положението не е много по-добро и за хора с имунен дефицит, диабет, сърдечно­съдови заболявания и др. Само в САЩ има около 11 млн. диабе­тици и тъй като те пият повече вода, то при тях вероятнос­тта за интоксикиране е по-голяма. В Анаполис, Мериленд, има случаи на диабетици починали по време на диализа поради високата концентрация на флуориди в питейната вода.

В някои пасти за зъби в Канада количеството натриев флуорид е 0,4%, или 4000 ppm. Проучванията показват, че един възрастен човек може да приеме само при едно вечерно миене на зъбите до 0,5 мг флуориди. При малко дете неволното поглъща­не на паста за зъби колкото грахово зърно може да се окаже опасно, а половин тубичка може да го убие! От април 1997 г. всички пасти за зъби в Канада трябва да имат предупредите­лен етикет, на който пише какво трябва да направи родите­лят ако детето погълне дори и незначително количество пас­та за зъби. А контейнерите, в които се търгува на едро и съх­ранява флуорирана паста за зъби, носят символа на изключителната токсичност - череп с кръстосани кости! Вероятно не сте се зачитали в опаковките на някои пасти за зъби, продава­ни у нас. На тях с много ситен шрифт пише: "Деца под 6 г. трябва да се наблюдават от възрастни и да ползват само количество, голямо колкото грахово зърно."

Ето някои инциденти, свързани с флуорирането:

През 1955 г. проф. Волф от "Ню Йорк скуул ъф дентистри" наблюдава четири случая на отравяне от пиене на флуорирана вода.

През 1967 г, са докладвани случаи на деца, използвали пастата за зъби Tri-Vi-Flor, с дерматит и стомашно-чревни оплаквания с кръв в изпражненията, главоболие и температура.

Масово флуоридно отравяне в Мичиган през 1978 г.

Едно дете умира от локална флуоридна терапия през 1979 г.

Масово флуоридно натравяне в Анаполис, Мериленд, през 979 г. с концентрация на флуориди във водата 50 ppm. Пострадали са 50 000 души и много са починали от сърдечна недостатъчност в течение на една седмица.

През 1979 г. едно дете умира в Мелбърн, Австралия, след като нагълтва в флуорни таблетки.

1980 г. - масово флуоридно отравяне в основно училище в Ню Мексико.

1986 г. - Центърът за контрол на отравянията в Роки Мартин докладва за 87 случая на флуоридна интоксикация. Според проучване натриевият флуорид е най-честата причина за натравяне при деца!

През 1993 г. флуорираната вода убива трима души на диализа в САЩ.

Сега стигаме и до най-тъмната страна на този заговор.

Китайски учени установяват, че нива на флуоридите във водата между 3 и 11 ppm увреждат директно нервната систе­ма, преди да увредят скелета.

Има също няколко изследвания, които показват, че бионаличността на алуминий в тялото нараства при наличие на фрлуориди, като в мозъка на опитни животни е открито двойно увеличение на този токсичен метал. Настъпва унищожаване на нервни клетки и значително по-висок риск от развитие на деменция и болест на Алцхаймер.

При плъхове, изложени за 6 седмици на 100 ppm флуориди дневна доза, се установява, че нивото им в продълговатия мозък и при двата пола и в хипокампуса при женските се увеличава, като при последните се наблюдават значителни поведенчески промени. Хипокампусът се смята за "централния процесор", който интегрира информацията, постъпваща от външната среда, паметта и мотивационните стимули, за да произведе съответни решения, свързани с поведението, и да променя самата памет. Хората, живеещи в области с флуори­рана питейна вода, имат почти същото плазмено ниво на флу­оридите както при плъховете от експеримента. Водата и храната, която те дават на бебетата и децата си, води до на­рушаване на нормалното развитие на мозъка и последваща про­мяна в начина, по който индивидът възприема и реагира на стимулите от околната среда. Установените при плъхове ге­нетични нарушения 6 поведенчески модели дават идея за потенциала, който съществува при приемането на флуориди за увреждане на моторната функция, интелигентността и способностите за обучение при хората.

Според опити, проведени в началото на 90-те години от екип под ръководството на д-р Филис Муленикс, бивша дирек­торка на "Форсайт дентъл сентър" в Бостън, флуоридите са много силни токсини за централната нервна система (ЦНС) и могат да се отразят неблагоприятно на функционирането на мозъка дори в ниски дози. Резултатите са отразени в престижното научно издание "Шоротоксиколъджи енд тератолъджи" през 1995 г. Самата Муленикс е поразена от твърденията на Националния здравен институт на САЩ, че флуориди­те нямат ефект върху ЦНС, защото точно противоположният факт е бил известен и документиран още преди 50 години. Молбата й обаче за допълнителни парични средства за продължаване на експериментите не била удовлетворена от NIН. Интересно защо?!

Отново китайски учени проучвали ефекта от флуоридите върху влиянието на интелигентността на децата, установя­ват, че Коефициентът на интелигентност на децата, живеещи в области, където водата се флуорира и има флуороза, е по-нисък в сравнение с тези, които не живеят в подобни условия.

Според изследване, проведено от д-р Ли, "изглежда, че вли­янието на флуоридите върху развитието на интелигентността може да настъпи още в най-ранните стадии на развитие на човека - в ембрионалния или в ранна детска възраст, когато диференциацията и оформянето на нервната система са най-бързи". Трябва да се знае, че флуоридите преминават спокойно плацентарната бариера и кумулират в плода успоредно с уве­личения прием на тези съединения. Други китайски изследвания също подкрепят казаното от Ли. Тъй като флуоридите се натрупват в организма и съдействат за намаляване на инте­лигентността, крайният резултат ще бъде население, което е със силно ограничени възможности да еволюира, както и с понижена способност да разпознава и да се противопоставя на тиранията.

Непосредствено след Втората световна война правителс­твото на САЩ изпраща учения Чарлз Пъркинс, за да поеме кон­трола над огромните химични заводи на I.G. Farben в Германия. Докато е там, един немски химик му разкрива плана, разрабо­тен по време на войната и възприет и одобрен от генералите­та на Третия райх. Целта му е била трайно да се контролира както физически, така и умствено населението в коя и да е област на Земята чрез вещества, поставени в питейната вода. В този план натриевият флуорид е заемал най-важно място! Малки дози флуориди, давани редовно, с течение на времето намаляват индивидуалните съпротивителни сили срещу тиранията, като бавно отравят и наркотизират определена част от мозъка и по този начин правят човек покорен на воля­та на тези, които искат да го управляват! Социалният ефект е, че на човек му е по-трудно да защитава свободата си. И в на­цистка Германия, и в Съветския съюз по времето на Сталин са добавяли натриев флуорид към водата в концлагерите, за да направят военнопленниците глупави, послушни и стерилни.

От разсекретени доклади се вижда, че през 1947 г. амери­канските висши военни вече са знаели за това въздействие върху съзнанието, след като са правили и опити с американски войници.

Сред фермерите, които отглеждат расови бикове, е добре известен фактът, че даването на флуориди на животните ги прави по-послушни и управляеми.

Основна част от медикамента прозак, за който вече писах, както и на нервно-паралитичния газ зарин, създаден от хими­ците на I.G Farben през 1939 г., са флуоридите! Те влизат в със­тава и на други психотропни и сънотворни лекарства, анестетици, пестициди.

Защо ли СЗО си е поставило като една от най-важните за­дачи да флуорира водата на цялата планета във възможно най-близко бъдеще? Защо ли администрацията на Клинтън искаше да бъде флуорирана всичката питейна вода в САЩ? Защо ли в Мексико от няколко години добавят към всеки килограм сол по 250 мг флуориди? Защо ли през 1996 г. САЩ решиха да изпратят проповедници на флуорирането в Шотландия и Англия, за да разсеят оправданите опасения на тази част от обществе­ността, наричаща се "активисти за граждански права"? И за­що ли е целият този натиск? Нима е от грижа за човешкото здраве?

Ето ви отговора, който идва от гореспоменатия Чарлз Пъркинс, в негово писмо до "Лий фаундейшън фор нютришънъл рисърч" в Милуоки, Уискънсин, през 1954 г.:

"Фанатизирани идеолози, които проповядват флуориране на питейната вода в тази страна (САЩ - бел.авт.) ни казват, че тяхната цел е да намалят честотата на кариесите при децата. Благовидността на това оправдание плюс лековерието на обществеността и плюс користолюбието на обществените фигури са отговорни за настоящото разпространение на изкуственото флуориране на питейната вода. Но аз искам да заявя най-категорично и недвусмислено: истинската причина, която стои зад флуорирането, не е благото на детските зъби. Ако то­ва беше реалното основание, има толкова много начини, по ко­ито това може да стане много по-лесно, по-евтино и много по-ефективно. Истинската причина, за да се флуорира водата, е, да се намали съпротивляемостта на масите към господст­вото, контрола и загубата на свобода. Когато нацистите ре­шиха да нападнат Полша, немският и съветският генерали­тет си обмениха научни и военни идеи, планове и служители, а също така и методи за осъществяване на масов контрол, като схемата чрез прибавяне на различни вещества във вадата за пиене беше приветствана от съветските комунисти, защото идеално пасваше на плана им да комунизират света. Казвам ви следното с всичката си искреност и честност на учен, който е прекарал почти 20 години в научно-изследователска работа в областта на химията, биохимията, физиологията и патологията на флуоридите: всеки, който пие изкуствено флуорирана вода за период от една година или повече никога вече няма да бъде същият човек, умствено и физически."

А ето и думите на племенника на Алберт Айнщайн д-р Вронър, който е бил военнопленник по време на Втората светов­на бойна: "Има една зловеща престъпна мрежа от подмолно рабо­тещи в нашата страна агенти, безбожни 'интелектуални' паразити, чиито пипала се разрастват все повече, все по-успешно и тревожно с всяка изминала година и чиято истинска цел е да деморализират, парализират и унищожат нашата велика Република - ако могат да го направят отвътре, каквито са тех­ните планове, и да я притежават... Флуорирането на питейната вода може да стане тяхното най-фино оръжие за нашата сигурна физическа и умствена деградация... Като химик-изследовател с изградена репутация аз съм построил 3 американски химически завода и имам 6 лиценза на 53 мои патента. Базирайки се на годи­ните натрупан практически опит в областта на здравословното хранене и областта на химията, искам да ви предупредя: флуорирането на питейната вода е престъпно деяние, сигурно национал­но самоубийство. Не го правете! Дори в малки количества натри­евият флуорид е смъртоносна отрова, за която няма открит ефикасен антидот... и най-ефикасният убиец на плъхове... Натриевият флуорид е напълно различен от органичните калциево-флуоро-фосфатни съединения, от които имат нужда на­шите тела и които ни дарява природата. Невероятно изглежда, че някакви наричащи себе си 'доктори' могат да убедят една ци­вилизована нация да прибавя доброволно смъртоносна отрова към питейната си вода. Това е връх на престъпно безумие."