Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето

Две основни божества доминират в египетския религиозен пантеон: Ра, свързван със слънцето, и Озирис - със смъртта. Но бог Ра също е свързан със смъртта, защото всеки ден умира (залязва) и възкръсва (изгрява). Подобни обожествявания на слънцето имаме в цялата човешка история, в това число Месоамерика. При астеките вярващите и жреците толкова тачат Тонатиу (Димящото огледало), че непрекъснато му принасят в жертва човешки сърца, за да не загуби силата си и да поддържа живота.

Сред египетските богове особено интересен е Озирис. Произходът му е забулен в мъгла. Най-вероятно първоначално е бил цар, който се e пожертвал за благото на своя народ. Това му дава добър старт в очите на вярващите. Още в най-дълбока древност той става първо бог на плодородието - и следователно свързан с Нил, след това бог на възкресението и безсмъртието.

Според легендата Озирис е дете на божествени родители - бог Себ и богиня Нут, и има братя и сестри. Нормално е първородният син в даден момент да нахлупи царската корона, както е човешко, дори и за боговете, някои от братята му да изпитва люта завист. Това бил третият поред син - Сет, който с хитрост вкарал Озирис в един ковчег, потопил го в Нил, за да се удави, и го пуснал по течението на реката. Тук в легендата се получават известни усложнения в роднинските и съпружеските отношения, но при боговете, изглежда, кръвосмешението не води до лоши резултати. Озирис бил женен за Изида, която му била и сестра. Тя била царица не само по положение, но и с умението си да възкресява трупове. Изида намерила мъртвото тяло на мъжа си и го докарала в Египет. Сет, който не само убил брат си, но и се оженил за съпругата му, тоест за сестра си, случайно открил удавника, приготвен за възкресение. Решил този път да не рискува. Нарязал брат си на парчета и ги разхвърлял из цял Египет. Изида обаче с много усилия успяла отново да ги събере, да възстанови донякъде тялото, да зачене от него и да роди Хор, който наследил царството на баща си. Озирис останал да царува само в царството на мъртвите.

При египетската религия както във всички религии има богове и вярващи, а жреците са нещо като посредници. Вярващите могат да се молят на боговете индивидуално и колективно, явно и тайно. В моите представи вярващият винаги е скромен в молитвата си и оставя на божеството да реши в каква степен да я задоволи. При египетската религия обаче не е точно така. С изненада научих, че имало вярващи, които не само били настойчиви, но и си позволявали да заплашват божеството, ако не изпълни молбата им. Пример за това е една запазена молитва за любов от времето на ХХ династия - около 1100 г. пр. н. е. В нея се съдържа следното предупреждение към бога: "...Ако не я накараш да дойде при мен, ще запаля град Бузирис и ще изгоря Озирис!" На това се казва "Няма страх от Бога!".

Митът за Озирис показва, че идеята за възкресението е много стара и всъщност съставлява основите на повечето религии. Във връзка с това ще спомена едно интересно име: Едуард Карпентър. В книгата си "Езически и християнски вярвания" той назовава следните десет характеристики, отнасящи се до всички богове, ходили по земята:

1. Родени са на или много близо до 25 декември.

2. Родени са от девствена майка.

3. Водили са живот на труд за ближните.

4. Родени са в навес или в подземие.

5. Назовавани са с такива имена, като "носител на светлина", "спасител", "лечител" и др.

6. Били са побеждавани от т. нар. сили на мрака.

7. Слизали са в подземния свят.

8. Възкръсвали са от смъртта и са заставали начело на ближните си в небесния свят.

9. Около тях са се създавали кръгове от светци и църкви, в които чрез кръщение се приемали ученици.

10. Били са чествани с оскъдна храна.

Въпросът за оцеляването след смъртта играе важна роля при египтяните. В примера на Озирис те виждат утешение и надежда за спасение и оцеляване след смъртта, при условие че са спазени някои ритуали и изисквания. Според Макс Тот и Грег Нилсен: "...Египтяните никога не са стигали до ясна и точна концепция за това, което идва след живота. Те вярвали, че всеки индивид се състои от тяло и дух, че духът продължава да живее, ако мъртвото тяло се запази и му се осигури необходимата поддръжка. Те си представяли отвъдното като огледало на този свят. Не е известно къде пребивавали духовете след живота, но се смятало, че мъртъвците отивали в някакъв подземен свят, чийто вход бил през дупката на гробовете."

Точно това вярване според египтолозите е било причина богатите хора в Египет - фараони, благородници и висши жреци - да строят от сухи тухли т. нар. мастаби, наподобяващи дом, в който близките погребвали починалия като мумия и оставяли около нея всичко необходимо за очакваното възкресение. По силата на тази логика пирамидата представлява най-внушителната мастаба, подобаваща на фараон.

Както е известно, по всички спорни въпроси светът е разделен най-малко на два лагера. Пирамидите не правят изключение. Традиционните египтолози и археолози защитават тезата, че Голямата пирамида и фактически всички други пирамиди в Египет са гробници, издигнати от фараони. Те допускат, че науката може да не е наясно или да не разполага с абсолютни доказателства по някои дребни детайли. По кардиналните въпроси са категорични: знаят кой, кога, как и защо е строил пирамидите. При това не ги смущават факти, които простата логика би класирала като "неразгадани мистерии". Защо например не е намерена нито една фараонска мумия в нито една египетска пирамида? Защо могъщи фараони са били погребвани в специално построени гробници под земята, а не в пирамида? Защо на Хуфу (Хеопс) се приписва желание да бъде погребан на близо 50 м над земята? Защо пирамидите в Америка генерално се определят като ритуални постройки, когато именно в Паленке е Храмът с надписите - единствената пирамида в света, съдържаща тленните останки на предполагаем владетел?

Забележително е, че на египтяните от епохата на пирамидите се приписват постижения на по-стари цивилизации или пришълци от други планети. Моделът е известен. В Мексико на астеките се признават върхове, на които преди тях са били маите. Същата картина наблюдаваме и в Перу, където инките се величаят за високата култура на техните неизвестни предшественици.

Много са данните, които сочат, че Голямата пирамида, както и другите две пирамиди в Гиза са строени далеч преди времето на Хуфу и дори на Зосер. Това съвсем не означава, че Голямата пирамида не може да е била гробница на Хуфу. Фараонът е бил бог, господар, всесилен владетел и нищо не му е пречило да обяви заварената пирамида за свой дом, храм и гробница. Но това в никакъв случай не ни дава основание да вярваме, че Хуфу действително е бил погребан в Царската камера или където и да е вътре в пирамидата. Повече за вярване е, че египтяните - а също и другите пирамидни цивилизации - са приемали тези по-стари от тях паметници като божи дар. Има ли нещо по-естествено от това благочестиви владетели, благородници и жреци да бъдат погребвани близо до пирамиди? Дж. Дейвид Дейвис, специалист по древна история, признава, че наистина "има погребален комплекс в Гиза, но това едва ли доказва, че Гиза е само погребален комплекс. Същото ще бъде, ако смятаме катедралата Нотр Дам за погребален комплекс, защото в близост до нея има гробище. Свързването на сфинкса с фараона Хефрен или Хуфу също е незащитимо. Неотдавнашни археологически и геологически открития демонстрират, че сфинксът е поне на десет хиляди, а може би и на двайсет хиляди години."

Ето защо, когато се замисляме над въпроса, какво са пирамидите, винаги трябва да имаме предвид това, което посочва и д-р Р. Чарлс: "...Трябва ясно да разберем, че никакви тела никога не са били откривани в която и да е пирамида в Гиза или в друга египетска пирамида... че пирамидите никога не са имали предназначението да бъдат гробници на фараони въпреки стандартния археологически аргумент, че погребалните камери са били ограбвани."

Силно впечатление ми направи една перуанска изложба в София в края на 1998 г. Тя бе уредена със съдействието на една интелигентна жена - Роса Естер Силва и Силва, посланик на Перу в България. По нейните думи след световното изложение в Португалия България бе първата страна в Европа, на която бе предоставена възможността да се запознае с блясъка и могъществото на древната перуанска култура като признание за богатото българско културно-историческо наследство. Изложбата показваше разкритата през 1987 г. в Перу гробница на древен владетел от културата мочика (III в. пр. н. е.) близо до село Сипан. "Владетелят на Сипан" е бил погребан с красиви накити, оръжия, съдове и предмети от злато и сребро, скъпоценни камъни, както и в компанията на осем придружители: съпруги, наложници, воини, слуги. Забележителното в случая е, че този могъщ владетел не е бил погребан в пирамида, а пред пирамида. За него не е било невъзможно да заповяда приживе къде да бъде погребан, още повече че пирамидата e била вече изградена. Но по някаква явно сериозна причина той е погребан в семпла гробница пред самата пирамида. Този факт, естествено, не го прави строител на пирамидата.

Има и друг ярък пример - погребаният владетел в Паленке. Съществува ли стопроцентово доказателство, че пирамидата, известна като Храма с надписите, е строена специално за гробница на владетел? Това, че в саркофага е намерен човешки скелет, още нищо не означава. Безкрайно уважавам големия мексикански учен Алберто Рус, откривателя на гробницата, но не мога да приема и мнението му като доказателство. Скелетът може да е бил на някакъв много важен мъж, дори владетел, халач уиник - истински човек (което е много спорно поради липсата на инкрустации в зъбите и други белези), но къде са доказателствата, че пирамидата е построена като вечен дом за неговите останки? Не е ли по-вероятно пирамидата да е имала друго предназначение и впоследствие да е била превърната в гробница?

Напълно съм съгласен със заключението на английския автор Алън Олфърд, че Голямата пирамида (а това се отнася и за другите пирамиди) не е била гробница и дори не е била планирана за гробница. Но за разлика от другите автори, които изпитват недостиг на идеи, какво друго би могла да бъде Голямата пирамида, Олфърд има стройно изградена теория. Според нея Слънчевата система е имала и десета планета, която астрономите открили по математически път и нарекли Планета Х. Сам по себе си този факт не е нов и върху него авторите Ерик и Крейг Умланд изграждат своя хипотеза за извънземния произход на маите. С книгата си "Богове на новото хилядолетие" Олфърд прави същото, но за египтяните. Той допуска, че най-вероятно извънземните не са дошли от планетата Х, която шумерите наричали Нибиру, а от другаде, но посредством Нибиру. Той смята, че Нибиру има изключително дълга елиптична орбита от 3600 години. По време на периодичните връщания към вътрешната Слънчева система Нибиру създала живота на Земята, ускорявайки и еволюцията му. "Богове от плът и кръв" слезли на Земята, за да експлоатират минералните є богатства, а човечеството било създадено като робска раса, за да освободи боговете от тежкия труд.

Важно място в теорията на Олфърд заемат битките между боговете и ролята на Голямата пирамида, която притежавала мощен енергиен източник с определени нападателни възможности. Тя служела още и като насочващ фар и комуникационна система. Загадъчните камери, ниши и вентилационни шахти имали чисто функционално обяснение. В нишата на Камерата на царицата според Олфърд била монтирана клетка за водно гориво, а саркофагът в Царската камера бил използван за горене на водород. Пирамидата била като цилиндър за компресиран газ, а шахтите представлявали транспортни артерии за водород и кислород. Мистериозната вратичка с металните дръжки, открита от робота на Гантенбринк, представлявала вентил или клапан, водещ към камера за складиране на газ.

Теорията на Алън Олфърд включва и такива отдалечени и хипотетични събития, като ядрена война между боговете, унищожаването на Содом и Гомор и космически център в Синай. Потопът е датиран около 11 000 г. пр. н. е., а пирамидите в Гиза били построени малко след това - около 10 450 г. пр. н. е. Водните вълни на потопа се отразили върху земното треперене и предизвикали прецесионния* цикъл от 25 920 години. Боговете измервали времето чрез движението на Земята и създали "звезден часовник", разделяйки прецесионните цикли на 12 периода, всеки по 2160 години. Сфинксът бил създаден около 8700 г. пр. н. е., за да се почете краят на войната между боговете и ретроспективно да се отбележи първият прецесионен период на лъва.

Теорията на Алън Олфърд ми харесва, но тя за съжаление не обяснява наличието на толкова много пирамиди по света. Съгласен съм, че Голямата пирамида е уникална, но за какво са се хабили древните египтяни с другите? А маите, сапотеките, тотонаките, астеките, древните перуанци, потъналите цивилизации?

Да прехвръкнем за малко над Атлантида през Бермудския триъгълник и да кацнем на Храма с надписите в Паленке. Там ни чака духът на Алберто Рус. Той се оглежда да види дали Алън Олфърд е в нашата група, и ни повежда надолу по стълбището към погребалната камера. Той вече е прочел "Богове на новото хилядолетие" (духовете четат всичко на тази тема). На едно стъпало духът спира и ни посочва нещо. Да, това е странната вентилационна шахта. През нея влизат въздух и лъч светлина. Защо е необходимо въздух да влиза в гробницата? Духът се усмихва загадъчно. Продължаваме надолу по стълбите. Влизаме в погребалната зала. Духът ни сочи един отвор в саркофага, където спи вечния си сън неизвестно кой. Споменавам името Пакал и духът на Алберто Рус избухва в смях. Той, естествено, знае как се казва човекът в саркофага, но, изглежда, в отвъдното не е прието да се разгласяват чужди тайни. С изненада виждаме, че от отвора в саркофага излиза глинена тръба във формата на змия, която пропълзява по пода и стената, преминава в сводестия коридор, който ми напомня за сводестата Голяма галерия на Голямата пирамида в Гиза, и продължава към вентилационната шахта. Питам Алберто Рус това ли е прословутият "канал за душата", и той само кимва, защото духовете не говорят.

Мисля, че този саркофаг в Храма с надписите никога не е служил за производство на топлинна енергия по рецептата на Алън Олфърд. Съжалявам, че забравих да попитам духа на Алберто Рус още ли държи на мнението си, че тази пирамида е строена специално за гробница на халач уиник, или от по-високото място, където се намира, е прозрял истината. Според мен Храмът с надписите в Паленке изобщо не е погребална пирамида на никакъв истински човек. Тя е изградена за ползване от владетели и висши жреци, но не като трупове, а като живи хора, които дишат и непрекъснато имат нужда от пресен въздух. Тези високопоставени хора са желаели да се докосват до отвъдното, да получават знания от висшия разум с адрес на планета, от която погребаният в саркофага може би е дошъл. Да я наречем ли Нибиру? Все едно как ще я наречем. Затова е била необходима тази вентилационна тръба. Такава нужда изпитва само живият човек.

Все пак... какво прави погребаният в саркофага с вентилационната тръба? Аз не знам. Предполагам, че с установените липси на типични белези това не е владетел на Паленке, халач уиник - истински човек, а някакъв много тачен гост или бог, а защо не и един от онези извънземни астронавти, като изобразения в барелефа на каменната плоча?

Всичко мога да предполагам, но не гарантирам, че това е истината. Само се чудя дали този мъртъв астронавт е имал брада, като Кукулкан например...

Големият английски египтолог Флиндърс Петри извършва през 1881 г. и по-късно задълбочени проучвания в Гиза. Той открива, че е имало три гробници за приютяване на фараонските останки, включително три саркофага. Огъст Торнкуист посочва, че освен за гробница Голямата пирамида е служела и за слънчев часовник, календар и астрономическа лаборатория. Зечариа Ситчин отхвърля приказките за гробница и смята, че Голямата пирамида е изпълнявала ролята на фар, ориентир за извънземни, за насочване на космическите им кораби към пистите за приземяване в Синайската пустиня. Роджър Оукланд, учен и автор, предполага, че Голямата пирамида е замислена като огромен радиопредавател и приемник, позволяващ на езическите жреци и царе да поддържат връзка с боговете на Вселената.

Предположението на Оукланд предизвиква интересен въпрос: ако древните царе и жреци са поддържали връзка с "боговете", тоест с извънземни цивилизации или с отвъдното, къде отиват душите на мъртвите, как е ставало това? Все пак не е ли било осъществявано някакво "погребение" на избрани хора в Царската камера? Преди да затънем в опита за отговор на този въпрос, необходима ни е малка артилерийска подготовка за елементарна ориентация.

Един от основните документи, обясняващ вярванията на древните египтяни, е "Книга на мъртвите", или "Папирусът на Ани", съхраняван в Британския музей. Според тези вярвания човекът представлява комплексно същество, състоящо се от много тела или аспекти. Първото е ХАТ - физическото тяло, после идват АБ - сърцето, моторът на живота, КА - душата, нефизическото тяло, което може да напуска физическото, да отива при боговете, да скита из Космоса и отново да се връща, БА - сърцето душа, което може да възприема физическа или нефизическа форма и се смята за безсмъртно, ХАЙБИТ - свързано с БА, "сянката", която също може да напусне тялото и да се върне в него, СЕХЕН - жизнената сила, която живее на небето, ХУ - духът душа, безсмъртното тяло на човека, което при смъртта веднага отива на небето, САХУ - тялото с космически качества, РЕН - името на личността, което съществува на небето.

Езотерическите автори по думите на Макс Тот, изглежда, са съгласни, че Голямата пирамида не е била планирана и изпълнена като гробница за фараон, а по-скоро представлява нещо като триизмерен израз на концепциите, залегнали в "Книга на мъртвите", че пирамидата "трябва да служи за място, в което онези лица, отговорни за поддържането на тези концепции живи и чисти - посветените, - да имат преживявания, свързани с тяхната подготовка, изпитания и преминаване към посвещението".

Твърде любопитен е фактът, че във всички пирамиди с погребални камери е бил откриван и саркофаг, но празен, без мумия, без скъпоценности и предмети, които според обичая се оставяли на умрелия. Приказките за крадци, които винаги изпреварвали откривателите, напомнят вопли на безпомощност. Как са влезли крадци в Голямата пирамида преди халифа Ал Мамун? И защо след обиране на плячката са губели месеци за съвестно затваряне на пирамидата така, че да не се открие входът є? Не, другаде е истината. В пирамидата е имало "погребения", но не на мумия, а символични, на живи фараони и други отбрани лица, които са лягали в празния саркофаг. Там са можели да пуснат на воля своята КА - душата, да навести отвъдното, където са другите души, да се почерпи от мъдростта на боговете и да се завърне в тялото, което я очаква в саркофага.

На тази тема - мистичната роля на Голямата пирамида - специално внимание отделя интересният автор Манли П. Хол в книгата си "Тайните учения на всички времена". От него научаваме, че в древни времена фараоните и висшите жреци минавали през пирамидата и я напускали като посветени, като адепти, богове. Затова пирамидата била сграда на "второто раждане", "утроба на мистериите". Според Манли Хол Голямата пирамида била резиденция на тайнствена личност, наричана "Знатния" и "Инициатора" - тоест човек, който въвежда избраните в посвещението. Той бил облечен с дрехи в златни и сини цветове. Никой не го е виждал освен миналите през ритуали на посвещението. А ето и самото описание на ритуала:

"В Царската камера е била пресъздавана драмата на "втората смърт". Тук кандидатът, след като са го разпъвали на кръста на слънцестоянията и равноденствията, е бил погребван в големия саркофаг. Кандидатът се полага в каменния саркофаг и за три дни неговият дух, освободен от тленната обвивка, се втурва към порталите на вечността... Като разбира, че неговото тяло е дом, от който може да се измъква и да се връща без смърт, той получава същинско безсмъртие. В края на трите дни той се връща отново към себе си и след като по този начин лично е преживял голямото тайнство, става истински посветен човек, който е видял и за когото религията е изпълнила своя дълг да го въведе в светлината на бога.

Царската камера е... врата между материалния свят и трансцендентните сфери на природата... Така в определен смисъл Голямата пирамида може да се оприличи на врата, през която древните жреци са позволявали на неколцина да преминат и да се сдобият с индивидуално съвършенство."

Манли Хол разглежда Голямата пирамида като мост между познатата ни история и Атлантида. Всъщност по негово мнение, неподкрепено от доказателства, Голямата пирамида е творение на хора от потъналия континент.

На 12 август 1799 г. Наполеон влиза в Царската камера на Голямата пирамида и заповядва да бъде оставен сам. Не е известно какво е правил там, дали е лягал в празния саркофаг и дали е видял нещо. Но когато излязъл, бил блед, замислен и мълчалив. След години, когато живеел в изгнание на остров Света Елена, негов доверен човек го запитал за преживяването му в пирамидата. "Излишно е да ви казвам - отговорил бившият император. - Няма да ми повярвате."

Мистичните описания на Манли П. Хол съвпадат с преживяването на д-р Пол Брантън, което той разказва в своя книга. С разрешение на египетските власти той прекарва една самотна нощ в Царската камера на Голямата пирамида. Мога да си представя, че човек, оставен сам в това зловещо помещение, ще изпита ужас от обгръщащия го хлад, ще се почувства като жив погребан в гроб. С това е съгласен и д-р Брантън: "Тя (камерата - б. м.) има особена, напомняща смърт студенина, която пронизва до мозъка на костите."

Д-р Брантън, изглежда, добре познава египетската религия и някои правила на парапсихологията, защото, преди да се впусне в този експеримент, се подлага на съответна подготовка. Той пости три дни, което го е направило по-възприемчив към явленията, съществуващи в пирамидата, за които знае от Манли Хол и други автори. Той сяда с гръб към саркофага и загасва електрическия си фенер. В един момент чувства, че нещо особено се носи из въздуха, усеща някакво негативно присъствие. Изпитва и силно желание да се откаже, да излезе от пирамидата. Успява да издържи на напрежението, да надвие обзелия го страх. После внезапно цялата атмосфера се променя. Отначало чувства някакъв успокоителен, добронамерен полъх, поява на положително присъствие. И тогава пред очите му се очертават две човешки фигури, приличащи на висши жреци. Не ги вижда да говорят, но чува в себе си (подобно на д-р Рей Браун в подводната пирамида) думите на единия. Той го пита защо е дошъл, светът на смъртните не му ли е достатъчен? После го предупреждава да си тръгне, докато е още време.

Д-р Брантън упорито настоява, че иска да остане. Тогава жрецът, който му бил говорил, се обръща и изчезва. Другият жрец приканва Брантън да легне в саркофага, както в миналото са лягали избраните да бъдат посветени. Д-р Брантън се подчинява на поканата и след няколко минути вече чувства, че се носи над тялото си. Вижда сребърната нишка, съединяваща старото му тяло с новото, онова, което се носело във въздуха. Има и усещането на лекота и свобода.

Вторият жрец му казва, че трябва да се завърне и да отнесе със себе си следното послание: "Знай, сине мой, че в този древен храм лежат загубеният летопис за ранните човешки раси и Заветът на създателя, предаден чрез първия от неговите велики пророци. Знай също, че избрани хора в миналото бяха довеждани тук, за да им се покаже този завет и те да се върнат при своите хора и да поддържат жива великата тайна. Отнеси със себе си предупреждението, че когато изоставят своя създател и се отнасят към хората с омраза, както беше с владетелите на Атлантида, по чието време тази пирамида беше построена, те са унищожавани от тежестта на собствената им греховност, както хората от Атлантида бяха унищожени."

Когато жрецът престава да говори, Брантън внезапно се усеща обратно в своето тяло. Той става, облича си сакото и поглежда часовника. Часът е точно 12, обичайното време за тайнствени преживявания.

Както посочва и Макс Тот, разказът на Пол Брантън в неговата книга "Изследване в тайния Египет" прилича на съновидение, включващо подробности от прочити на стари религиозни текстове. Дали той е бил повлиян от тях, или всичко в преживяването му извира дълбоко от неговото подсъзнание, не мога да кажа. Но историята е любопитна и още веднъж илюстрира богатата гама от теории, хипотези и чувства, които предизвиква Голямата пирамида.