Тема Дихателна недостатъчност – остра‚ хронична. Лечение. Определение
Тема 23. Миокардити – етиология‚ патоморфология‚ клинична картина, диагноза, лечение
жүктеу/скачать 256.83 Kb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Патоанатомия
- Диагноза
| Тема 23. Миокардити – етиология‚ патоморфология‚ клинична картина, диагноза, лечение.
1. Определение – възпалително заболяване на миокарда; 2. Етиология 1) инфекциозен – вируси (Coxackie B1, В5 и по-рядко Coxackie A, еховируси, аденовируси, грипни вируси, херпесни вируси, HIV, RS-вируси, вируси на рубеола, варицела, паротит и др.), бактерии (стрептококи, стафилококи, ентерококи, салмонела, пирохети и рикетсии – лептоспироза, Q-треска, борелия и др.), гъбички (кандида, аспергилоза, актиномикоза), паразити (трихинелоза, цистоцеркоза), протозои (Trypanosoma cruzi, Toxoplasma gondi); 2) неинфекциозен – медикаменти (даунорубицин, адриамицин, циклофосфамид, трициклични антидепресанти, КС, миконазол и др.), химични елементи (олово, живак, СО), физикални агенти (хипо-/хипертермия, йонизираща радиация), ухапване от оси, пчели, змии, скорпиони; миокардит при ревматоиден артрит, колагенози, васкулити; 3. Патогенеза – директна инвазия на инфекциозния агент в миокарда; увреждане на миокарда от токсични продукти на някои МО, без да има микробни агенти в миокарда (напр. при дифтерия, скарлатина); инфекциозно-алергични р-ции и имунни м-ми; директен ефект на химични в-ва и физикални агенти; 4. Патоанатомия – настъпва некроза и дегенерация на миоцитите, клетъчна инфилтрация в интерстициума; измененията могат да бъдат огнищни и дифузни; при някои специфични миокардити се образуват грануломи; при ревматичния миокардит се формират специфични грануломи, наречени възли на Ашов-Тавара; 5. Клиника – безсимптомно (при леки огнищни миокардити); мълниеносно протичане при дифузни тежки форми; болните имат неспецифични оплаквания (отпадналост, лесна уморяемост, субфебрилитет, изпотяване, сърцебиене, тежест в сърдечната област); тези симптоми най-често се явяват 2-3 седмици след прекарана инфекция; при клинично изявените форми най-честият симптом е болката, израз на миокардна некроза/съпътстващ перикардит; могат да настъпят прояви на застойна СН – задух, ортопнея, пристъпен (пароксизмален) нощен задух (кардиална астма); възможни са всички видове ритъмни и проводни нарушения; най-често се срещат синусова тахикардия, екстрасистоли, АV блок, ляв и десен бедрен блок и др.; болни с тежко миокардно увреждане могат да имат бледа кожа на лицето, цианоза по устните, учестен пулс, разширени сърдечни граници; при аускултация се установява тахикардия, приглушен първи тон (Т1), може да има протодиастолен (Т3), по-рядко пресистолен (Т4) галопен ритъм; на сърдечния връх се чува систолен шум, израз на левокамерна дилатация и релативна митрална инсуфициенция; миокардитът често остава неоткрит, поради припокриване на симптомите от основното заболяване и изчезването им с лечението му; тежките форми могат да протекат мълниеносно и да завършат фатално; 6. Диагноза – въз основа на анамнезата за предшестващо инфекциозно или друго заболяване, клиничната картина и данните от проведените изследвания; ендомиокардна биопсия; 7. Лечение – лечение на основното заболяване (пр. АБ терапия при инфекциозен миокардит), лечение на СН по общите принципи, лечение на ритъмните нарушения с антиаритмични медикаменти; жүктеу/скачать 256.83 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
|