Тема: строителство, строителен контрол

Данни за фалшификация на устава на Общинска банка през 1997 г., довела до загубата на блокиращата квота на Сто­личната община, е установила специ­ална 7-членна комисия, създадена да провери условията, при които навремето СОС осъмна без контрол над банката си. Тогава неин управител бе Любомир Павлов. Общинският съвет вчера реши и възложи на председателя на СОС да сезира незабавно Софийската градска прокуратура с данните от доклада. Това означава, че обвиненията срещу Любо­мир Павлов за

престъпления по служба

можело да се подновят, смятат запознати.

След създаването й през 1996 г. 67% от капитала на Общинска банка се държат от Столичния общински съвет. Общин­ските фирми „Пътища и съоръжения", ВиК и „Софинвест" пък контролират пакет от около 26% от акциите. Останалите 7 на сто държат други акционери. Съгласно устава на банката 51% от гласовете на Общото събрание са достатъчно за опе­ративен контрол на дружеството, а 67% - за пълен контрол над трезора.

На 19 ноември 1997 г. на общо събра­ние на банката Любомир Павлов предла­га да се промени уставът на Общинска банка в съответствие с изисквания на

Закона за банките. Тогавашният кмет на столицата Стефан Софиянски и шефът на СОС Антоан Николов дават съгласие за това. Никъде в протокола за решението обаче не е уточнено какви точно промени са предложени и съответно одобрени на въпросното общо събрание. Самият про­токол не е бил подписан нито от предсе­дателя, нито от секретаря и е бил върнат от съда.

След като описват това обстоятелство, проверяващите казват, че „към този мо­мент действащият Закон за банките не е въвеждал изискване общите събрания на банките да приемат решения с мнозин­ство от 3/4 от гласовете на представените акции. „Тяхното заключение е, че акцио­нерите на дружеството са били „въведени в заблуждение относно законовите изи­сквания и причините, довели до промяна на кворума за вземане на решения. И още: „Имаме сериозни основания да смя­таме, че приложеният устав е бил подме­нен впоследствие."

Ако бъде доказано в съда, че това е фалшификация, може да бъде поискано обявяването на всички последващи сдел­ки за нищожни.

Друг въпрос, който са изследвали проверяващите, е дали законно са били прехвърлени акции на общината в пери­ода 2004-2005 г., след което СОС се е оказала, че е загубила блокиращата кво­та от 76%.

Именно промяната в устава е позволи­ла чрез приватизация на част от общин­ските дружества по-късно управлението на банката да попадне в частни ръце. Схемата е следната: общински предпри­ятия, които ще се приватизират, не прех­върлят акции и те просто попадат в ръце­те на Любомир Павлов и Огнян Донев. А такива, които няма да се приватизират, например „Монтажи и ремонти" или ВиК, продават акции на тези, които ще се при­ватизират.

Реално приватизацията на банката стартира през 2000 г. Тогава Павлов се договаря с бизнесмена Огнян Донев. Преди '11 години Донев приватизира общинското дружество „Софийски аптеки"

Между 1997 и 2000 г. общинските фир­ми „Пътища и съоръжения" и ВиК прех­върлят дяловете си от банката на дру­жеството „Софстрой", контролирано от балдъзата на Любомир Павлов Ралица Грозданова. „Софинвест" също продава акциите си, но на дружеството „Софий­ски аптеки". То придобива дял от 9,82% от банката. Малки пакети от акциите на банката попадат в други играчи. „БКС Средец" АД например придобива 3,66%. Основни акционери в него са Огнян До­нев и Венцислав Стоев. „СМф Монтаж на инсталации и уреди" придобива 2,94% и ги препродава на гръцката компания за банково оборудване „Информър труп". Нито една от сделките, в които общински дружества прехвърлят акции от банката на приватизираните от тандема Павлов-Донев фирми, не е била предварително одобрена от Столичния общински съвет, като в началото на 2005 г. самият кмет Софиянски изразява публично изненада от продажбите. След серията от такива сделки частните компании държат общо 26,37% от акциите на Общинска банка.

През 2005 г. всички те продават ак­циите си съгласувано на фирми, контро­лирани от Христо Ковачки, с което му подаряват и златната квота в общото събрание на трезора. Именно чрез него той контролира банката до ноември 2011 г., когато с намесата на БНБ СОС успя да върне контрол в дружеството. Лю­бопитното е, че в решението на БНБ се цитира, че изискването за мнозинство от 75% от гласовете на общото събрание за приемане на решения противоречи на Закона за банките - с което дискредити­ра мотивите на Павлов за промяната на устава през 1997 г.

Ако бъде доказано в съда, че описани­те прехвърляния на акции без санкцията на СОС са били незаконни, може да бъде поискано обявяването на всички послед­ващи сделки за нищожни. И ще се нало­жи Любомир Павлов и Огнян Донев да върнат всички чужди милиони. CD
Снимка на две колони- Въпреки обиските, в сградата на Софарма на ул. Лъчезар Станчев №5 в столицата цареше пълно спокойствие.


20.07.2012 г., с.12
Депутат от ГЕРБ предлага:

Амнистия за незаконни строежи
Христо НИКОЛОВ hnikolov@presa.bg

Амнистия за незаконните строежи, изградени между 7 ап­рил 1987 г. и 31 март 2001 г. Това предлага депутатът от ГЕРБ Лю­бен Татарски с промени в Зако­на за устройство на територията. Идеята предстои да бъде обсъ­дена при предстоящото второ четене на измененията.

Конкретното му предложение се отнася за т.нар. търпими стро­ежи. Сега такива са имотите без строителни книжа, изградени до 7 април 1987 г., които са били допустими според действащи-

те тогава строителни норми или според се­гашните.

Татар­ски, който е предсе­дател на парламен­тарната ко­мисия по регионална политика, предлага за търпими да се смя­тат и имотите, построени до 31 март 2001 г., без да противоречат на градоустройствените показа­тели за строителство. Ако идеята му бъде приета, голяма част от къщите без документи, пуснати в експлоа­тация до 2001 г., на практика ще бъдат узаконени и собствени­ците им ще могат да ги продават свободно. „Направил съм предложението, защото в цялата страна има про­блем с къщи без книжа, изграде­ни, без да противоречат на стро­ителните нормативи. Проблемът е сериозен в т.нар. туристически или вилни зони около градовете, в ромските гета. Има цели родоп­ски села, където къщите са стро­ени без разрешение. Това не значи, че трябва да ги съборим", мотивира се Любен Татарски.

Депутатът не отрече, че и край София има имоти без доку­менти за строителство. Брокери и архитекти, до които „Преса" се допита, потвърдиха, че в пери­ферията на столицата същест­вуват много проблемни къщи и вили. Най-често те се натъквали на подобни имоти в местностите около Панчарево и около чашата

на язовир „Искър". Подобни слу­чаи не липсвали дори в елитни­те квартали като „Драгалевци" и „Симеоново".

От ДНСК отказаха коментар по предложението на Любен Татарски. „Предложението за разширяване на групата на тър­пимите строежи има две страни. Положителната е, че в държава­та ще влязат повече данъци от тези имоти. Лошото е, че хората се възпитават в неспазване на закона", коментира Георги Бака­лов, председател на Съюза на архитектите в България.

небето над София, за Аеропланното училище и Дър­жавната аеропланна работилница. За всичко първо в родната авиация, извело по-късно България сред космическите държави. Но когато националната история влезе в сметките на обикновени брокери, първо се деактува държавна земя, собственост на МО в частна държавна, в последното заседание на кабинета „Сакскобургготски". А следващият брокер просто прави „законна заменка" на обявената за земеделска(!) земя и законно я продава. Чест прави на президентството, което чрез съответните инсти­туции дава статут на „Божурище" на исторически и културен паметник. И спира багерите. Сегашното правителство продължава усилията да се поправи несправедливостта спрямо една национална све­тиня, като възмезди частната фирма с друг терен. Навремето, след Ньойския договор, който обрече на смърт бойната ни авиация, държавата и селяните са крили самолетите от „Божурище" в купи сено... Какво, сеното ли ни свърши в 2012-а?

оправдателни присъди

по важни дела, което е критика към съдебната система, която, въпреки многобройните акции на полицията и антимафиотите, води продължител­ни дела с неясен изход. Сериозна загриженост предизвикват слабите ре­зултати при разкриването на поръчкови убийства. От 33 случая, които следи еврокомисията, само 4 са внесени в съда, през тази година са били извър­шени и нови поръчкови убийства.

Комисията се позова­ва на данни на Европол, според които български престъпни групи, занима­ващи се най-вече с тра­фик на хора и измами с банкови карти, действат в 15 страни от Евросъюза.

Новите специализира­ни структури на равнище полиция, съд и прокура­тура показват решител­ност за справяне с орга­низираната престъпност. Те обаче още не са дока­зали своята ефективност при сериозни случаи, а Специализираният съд досега е издал решения предимно по маловажни дела.

Слабите резултати по отделни случаи не могат да се припишат само на една институция. Те се проявяват и в полици­ята, и в прокуратурата, и в съда, се посочва в доклада. Някои от тях имат системен характер, пише комисията и по­сочва като доказателство за това бягството на две знакови осъдени лица -„Братя Галеви", които не се явиха да изтърпят на­ложените им окончател­ни присъди и се озоваха в неизвестност. В доклада се отчетен значителен ръст на

Конфискуваното незаконно имущество

през 2011 година и по-активен и строг подход от страна на натоварената с това комисия. Европей­ската комисия отчита ре­дица оставащи слабости в съдебната реформа, анти-корупционните действия и борбата с организира­ната престъпност у нас, но планира смекчаване на мониторинговия меха­низъм за България.

В доклада е записа­но, още че страната ни има нужда от време, за да изпълни оставащите препоръки - общо 17 на брой, и че следващият до­клад ще бъде чак в края на 2013 година. По този начин Еврокомисията за първи път ни

разделя от Румъния, която ще бъде подложена на допълнителна оценка още в края на тази го­дина заради опасения, че излага на риск демо­кратичните принципи, разделението на власти­те и върховенството на закона.

Въпреки че докладът за България не съдържа имена, в нея са ясно разпознаваеми и уволне­нието на съдия Мирос­лава Тодорова, и Красьо „Черния", и „крайно нуж­даещите се магистрати" с морски имоти, както и някои назначени при спорни обстоятелства членове на Висшия съ­дебен съвет.

За съдебната система е отбелязано, че от 2007 година са постигнати ре­зултати в прилагането на нова правна и институци­онална рамка, че вече се извършват независими проверки в съд и про­куратура, че съдебната практика е започнала да се подобрява, но и че тези усилия все още не са довели до значителни подобрения на отчетност­та и ефективността на съдебната система.

Правните процеду­ри често са прекалено продължителни. Дис­циплинарната практика показва непоследовател­ност. Назначенията и повишенията в съдебната система все още не са прозрачни и подчинени на обективни и основа­ни на заслугите крите­рии, пише Европейската комисия. Според нея остават въпроси около независимостта на съдеб­ната система, а част от нейните недостатъци са отражение на сериозните структурни и организа­ционни

слабости на Висшия съдебен съвет

и прокуратурата. В докла­да се посочва непоследо­вателност на дисципли­нарните мерки и се под­чертава, че уволнението на председателя на съюза на съдиите предизвиква тревога, както и че има разлики в натовареността на съдилищата в София и другите части на стра­ната, която води до сери­озно забавяне на дела и издаване на мотиви. Дис­циплинарната дейност в съдебната система по­казва известно снизхождение и сдържаност към сериозните случаи. По два емблематични случая на търговия с влияние последваха действия едва след обществен натиск, е записано в доклада. За избора на нов Висш съдебен съвет е отбе­лязано, че комисията е препоръчала пряк вот, но българските власти са заявили, че е невъзможно да организират такъв до есента. Този избор, както и на нов главен проку­рор, ще са сред индикато­рите за устойчивостта на реформите, подчертава комисията. В частта за

борбата с корупцията

комисията подчертава, че в България няма незави­сима антикорупционна институция с нужната власт и отговорност, и че трябва да се обмисли създаването на такава. Еврокомисията определя като смесени резултатите от работата на различни­те нови структури срещу корупцията на най-високо равнище. При измамите с еврофондове, например, след първоначалното уве­личение на броя на дела­та, от 2011 година насам е последвал спад. Повечето от случаите са били не­значителни, а анализите на комисията показват голям брой необяснимо прекратени дела и оправ­дателни присъди. Същите тенденции са отчетени и по делата за корупция въобще, а по сигналите за корупция и злоупотреба със служебно положение срещу магистрати сис­темата реагира особено слабо. Корупцията и ор­ганизираната престъпност често са свързани.

Проблемът с имущест­вените декларации попа­да и в този доклад. Отбе­лязани са недостатъци в проверката им, както и че не е била спазена препо­ръката на Европейската комисия

да се проверява u произходът на имуществото

За Комисията за кон­фликт на интереси е запи­сано, че е поела задачите си, но още не е успяла да се докаже с убедител­ни решения по важни случаи.

За пореден път е от­делено внимание и на обществените поръчки. Там констатацията е, че усилията не са довели до очакваните резултати. Записано е, че Евроко­мисията получава все повече оплаквания и че има случаи на явно нару­шаване на европейското законодателство в тази област.

Заради всичко това мониторингът трябва да продължи, е посочено в доклада. Той предвижда до края на 2013 година да няма нови доклади за България, като меж­динните, които се пуб­ликуваха през февруари, ще отпаднат въобще. Наблюдението обаче ще продължи с редовни екс­пертни мисии у нас и в постоянен диалог с българските власти.