Тема: строителство, строителен контрол



бет7/8
Дата24.06.2016
өлшемі0.75 Mb.
#156598
1   2   3   4   5   6   7   8

21.01.2009 г., с. 8
Строителство Финансова криза
Искат 10% ДДС за Жилищата
Инвеститори настояват и за нисколихвени Заеми при покупка на първи дом
Радостина Маркова rmarkova@pari.bg

Данък добавена стойност (ДДС) в жилищното стро-ителство да бъде намален на 10%, настояват от Бъл­гарската предприемаческа камара в строителството. Искането е част от група мерки за насърчаване на жилищния пазар, уточни председателят на камарата Николин Гавраилов. По дан­ни на статистиката жилищ­ното строителство формира над две трети от общия обо­рот в сектора, но ще бъде и най-драстично засегнато от финансовата криза.

Мерки

На жилищния пазар в Испания ДДС от години е 7%, а в страни като Австрия и Германия строителни­те материали се облагат с диференцирани, по-ниски ставки на данъка, посочи Николин Гавраилов.



Освен за сваляне на ДДС у нас наполовина пред­приемачите настояват и за намаляване на държавни­те и общинските такси за жилищното строителство. Браншовата камара бе и сред бизнес организации, които преди две години дадоха на съд решението на столичните общинари за поскъпване на строи­телните разрешения. Сред останалите искания е и това общините да заделят повече средства за инфра­структура. В подкрепа на това Николин Гавраилов посочи, че в София има цели нови квартали, като Кръстова вада, без канали­зация и улична мрежа, а в същото време в общината влизат милиони от раз­лични строителни такси и данъци.

Стимули


За да смекчат удара на кризата, предприемачите предлагат и по-облекчен режим на кредитиране при покупка на първо жилище. Според тях в този случай е разумно да се въведат по-ниски лихвени проценти, например между 5 и 7%.

Предлагат се и данъчни облекчения, като напри­мер гратисен период от 5 години при покупка на пър­ви имот. Според камарата, въпреки че се заговори за прегряване на жилищния пазар у нас, новото строи­телство все още не е дос­татъчно. Има много семей­ства, които живеят в стари панелни блокове, както и други без жилище, даде пример Николин Гавраи­лов. До дни той ще проведе поредица от срещи с хора от изпълнителната власт и банковите среди, на които ще представи исканията на камарата. Идната седмица те ще бъдат изпратени и до свързаните със сектора държавни институции.


Снимка на три колони - Николин Гавраилов даде за пример Испания, където ДДС за Жилищното строителство е само 7%


21.01.2009 г., с. 8
Компании Интерес
Германският концерн MAN инвестира дългосрочно у нас
Германският автомо­билен концерн обмисля възможността За инвестиции в страната ни

Германският производи­тел на товарни камиони и автобуси MAN проявява сериозен интерес към бъл­гарския пазар.

Визита

На двудневно посещение у нас пристигна Петер Ерихрайнеке, който ог­лавява отдел Маркетинг и Продажби в централно­то ръководство на MAN Nutzfahrzeuge AG. Той се срещна с вицепремиера Меглена Плугчиева, изпъл­нителни директори на раз­лични държавни агенции, фирми и с германския по­сланик в България Михаел Гайер.



По време на разговорите Ерихрайнеке е предста­вил стратегическите цели на концерна, като прояви задълбочен интерес към развитието на инфраструктурни проекти в страна­та и перспективите пред българската икономика. Специално внимание се обърна на възможността за директни и индирект­ни инвестиции на MAN в България.

Мрежа


В последните 7-8 години MAN се наложи като една от значимите марки камиони и автобуси у нас. В страната се разви широка мрежа за продажби и сер­визни центрове в София и морската столица Варна. Германската компания има мащабен бизнес по света, като се очаква, че оборотът от продажби за 2008 г. ще бъде около 16 млрд. EUR.

Коста Стоянчев


Снимка на две колони - Ерихрайнеке (в средата) похвали успешното парт­ньорство с вносителя за България Еврокамион в лицето на неговия управител Радослав Карабоиков (вдясно)



21.01.2009 г., с. 8
Интервю Инж. Рангел Рангелов, управител на Енергоремонт Раднево ЕООД
Разширяваме дейността си в енергийното сърце на България
Най-важната ни Задача е предсто­ящото изграждане на сероочистките в ТЕЦ Марица-Изток 2,казва Рангелов
Сашка Панайотова spanayotova@pari.bg

- Господин Рангелов, Енер­горемонт Раднево е срав­нително младо дружество, но има стратегическо зна­чение в структурата на Енергоремонт холдинг. Ус­пяхте ли да оправдаете доверието на холдинга за изминалите две години?

- Енергоремонт Раднево е само на две години. Дру­жеството е учредено през пролетта на 2006 г., като тогава започнахме от нула­та. Идеята на Енергоремонт холдинг бе да създаде свое подразделение в Раднево, където перспективата за развитие, за ново строител­ство, за ремонтна дейност в областта на енергетиката е много добра. При осно­ваването си през 2006 г. в дружеството работеха едва 8 души, а днес броят им е 290. Развиваме се в три основни направления - ре­монти в тецовете, които са в комплекса Марица-изток, минно направление, където имаме желание да създадем звено, което да об­служва основните ремонти на багерите р комплекса, и трето направление е про­изводството, на метални конструкции в собствената ни производствена база. Тези трй направления са в процес на развитие през изминалите две години. Мисля, че се оправдаха очак­ванията на холдинга, защо­то вече имаме сериозни обекти, на които работим, и печелим нови проекти.

► Какви са трудностите, които стоят за решаване пред Енергоремонт Радне­во?

- На всички е ясно, че днес трудно се намира добре квалифицирана работна ръка. Бих казал, че това е основен проблем за нас. Ние се стараем да направим добър подбор и хората, които назначаваме, да оправдаят очакванията на Енергоремонт холдинг. Ръководството иска колек­тивът да стои здраво на те­риторията на Раднево и на комплекса Марица-изток.

► Кои са най-важните про­екти, по които работи в момента дружеството?

- Наскоро завърши рехабилитацията на седми ко­тел в ТЕЦ Марица-изток 2, която беше изцяло поета от дружествата на Енергоре­монт холдинг. Освен това в момента Енергоремонт Рад­нево е основен изпълнител на елементите за газозаборни шахти от системата за обратно засмукване на димни газове, която ще се инсталира на новите котли в ТЕЦ 1 - новата центра­ла, която се изгражда на територията на Гълъбово. Елементите се изработват изцяло на територията на нашата производствена база. Извършваме и ре­монтни работи на багер RS 1200 в рудник Трояново. Имаме и още един обект на територията на новостро­ящата се ТЕЦ - система за извозване на технологич­ните отпадъци. Ние сме ос­новните подизпълнители на монтажната дейност на този обект. Разполагаме с много добри ръководители на обектите. Инженерният ни състав включва 35 спе­циалисти.

► При учредяването на Енергоремонт Раднево ръ­ководството заяви, че оч­аква дружеството да бъде ангажирано повече в рехабилитацията на мощно­стите в ТЕЦ Марица-изток 2. Увеличи ли се обемът на работа там?

- Действително увеличих­ме обема на работа на тери­торията на ТЕЦ Марица-изток 2. Тази година започва изграждането на сероочис­тките на територията на теца, в която холдинг Енер­горемонт е основен подиз­пълнител. Ще работим по изграждането и монтажа на конструкциите и съоръженията.

► Вие сте ръководител на Енергоремонт Раднево ед­ва от два месеца. Каква ще е основната ви задача?

- Най-важната ми зада­ча ще бъде предстоящото изграждане на сероочист-ващата инсталация в ТЕЦ Марица-изток 2 и, разбира се, успешното завършване на ремонта на багер RS 1200 и на монтажа на лини­ята за транспортиране на промишлените отпадъци от новостроящите се котли в ТЕЦ 1. Багерът и система­та за отпадъци са обекти,

започнали още през мина­лата година. Напролет ще ги завършим. Съвместно с холдинга участваме в обя­вените обществени поръч­ки основно на територията на ТЕЦ Марица-изток 2.

► Къде стои днес Енерго­ремонт Раднево сред ос­таналите енергоремонт-ни дружества в холдинга? - Като младо дружество се стремим да създадем необходимата организация и да изградим достатъчно добри специалисти, с кои­то да допълним визията на Енергоремонт холдинг. Ние вече сме сертифицирани от март миналата година по ISO 9001.

В момента подготвяме но­ви процедури - за сертифи­кати по ISO за производс­тво и монтаж на метални конструкции.

► Каква ще бъде инвести­ционната програма на дружеството през 2009 г.?

- Сега разработваме нова­та инвестиционна програ­ма. Започнахме от нулата, а вече разполагаме със специализирана техника. Имаме три автокрана, три автомобила от различен

клас, електрокари и повди­гателна техника, машини. Очакваме нов 25-тонен ав­токран, както и доставката на газорезна машина, която ще задоволи нуждите ни в изработване на металните конструкции. Инвестици­ите, които предвиждаме за нова техника, са в размер на 1 млн. лв. Тазгодишната ни инвестиция в нова тех­ника ще бъде по-голяма в сравнение с миналата година. Ще работя за това дружеството ни да изле­зе на печалба и да бъде самостоятелно и с добри позиции в региона.
Преди две години Започнах­ме от нулата с 8 специалисти. Днес във фирмата рабо­тят 290 души
Визитка

► Инж. Рангел Рангелов е управител на Енергоремонт Раднево от октомври 2008 г.

► В областта на енергетиката обаче работи от 1978 г.

► Като млад инженер започва работа в ТЕЦ Варна. Преминал е през много длъжности. ► През 2005 г. постъпва на работа в Енергоремонт Варна, където отговаря за обектите в район Девня.




21.01.2009 г., с. 21
Бъдеще Варианти
2009-а - мащехата на макроикономическите прогнози
Не бива да пропуснем, неприятните, но много поучителни уроци, които историята ще ни предложи
Прогнозите За 2009-а не Moike да бъдат определени като нещо друго освен гадаене
Кризата навлиза в България по производствен, нефинансов път чрез затруднения на български предприятия
Вероятно е немалка част от трудностите да прехвърлят 2009 и да останат и през 2010 г.
Ръст

2 -3 % може да бъде реалният икономически ръст през тази година, ако България успее да прескочи рецесията
Георги Ганев

Център за либерални стратегии

Започващата 2009 г., изглежда, носи със себе си много заплахи и малко обещания за българската икономика. Освен наследената от последните две години световна финансова криза тя завари и вече сериозни негативи в нефинансовата сфера като известен спад на производства и чужди инвестиции, а и самата ни сюрпризира рано-рано с тотална газова криза.



Консенсус

В подобна обстановка да се правят макроикономически прогнози е доста проклета работа. Четенето на подобни прогнози също става по-трудно, защото нивото на консенсус между прогнозиращите спада драстично и различните оценки какво има да се случва стават необуздано и объркващо различни.



Интеграция

Всичко това си има много логична причина, особено в ситуация като днешната. Светът се намира във финансова, прерастваща в обща, криза, която със сигурност е безпрецедентна за поне две поколения. Никой няма личен опит с подобни процеси от миналото, а много малко хора имат сериозни исторически познания за предходни подобни периоди. Вследствие на това положение структурата на протичащите в момента процеси в света е извънредно малко ясна за анализаторите. В България нещата са още по-сложни поради факта, че тази и без това рядко случваща се в света криза заварва страната в състояние без аналог в нейното минало. Българското стопанство никога преди не е било толкова пазарно и частно, никога не е имало банкова система с подобна структура и ниво на интеграция в световните финанси, потоците от реални блага в България никога не са били в подобна степен обвързани с останалия свят, а паричният режим в момента има известно подобие само с един епизод в историята от края на 20-те години.



Гадаене

Поради тези причини нищо, което се е случвало с България в миналото, не може да бъде особено полезно при предвиждането на това какво може да се очаква за 2009 г. и колко вероятни са различните възможности. Затова и прогнозите за 2009-а не може да бъдат определени като нещо друго освен гадаене.

В тази обстановка може би най-коректното нещо, което може да се направи като прогнозен продукт, е набор от възможни сценарии. Затова и без всякакви претенции, че това е единственото възможно разделение на сценарии, по-долу са представени две прогнози - относително оптимистична и относително песимистична.

Оптимизъм

Относително оптимистичната прогноза почива на възможно развитие, при което производствената криза остава локализирана в набор от индустрии с относително малко прехвърляне на техните проблеми към останалата част от икономиката. Основание за допускане на подобна възможност дава фактът, че поне към момента кризата навлиза в България стриктно по производствен, нефинансов път чрез затруднения на български предприятия поради свиване на техните износни пазари, поради намаляване на идващо отвън финансиране на техни инвестиционни и други проекти или поради липсата на газ (от началото на януари). Финансовият сектор и в голяма степен секторът на услугите са значително по-малко засегнати от тези негативни развития и е възможно това положение да се запази през годината. Ако това стане, тогава, допускайки липса на особена динамика в земеделския сектор, общата динамика на стопанската активност през 2009 г. ще се определя от продължаващ, макар и доста по-слаб от досегашния, ръст в.сектора на услугите и от някакъв спад в секторите на индустрията и строителството.

Доколкото делът на услугите в общата стопанска активност е около два пъти по-голям от този на индустрията, това означава малък положителен реален растеж на икономиката, може би 2-3%. Подобен растеж ще бъде придружен от значително понижена инфлация, забавен ръст на заплатите и изобщо доходите и умерено увеличаване броя на безработните до между 250 и 300 хил. души, т.е. нивото на безработица може да достигне 7-8%.

Песимизъм

Относително песимистичната прогноза почва на възможно развитие, при което кризата излиза извън индустрията и строителството и заразява други значими за страната производства. Това може да стане по няколко линии. Например кризата в основни наши партньори може да намали значително туристическия поток догодина, което ще засегне основен отрасъл в сектора на услугите. Също така, ако проблемите на индустриалните предприятия доведат до сериозни техни финансови затруднения и невъзможност да обслужват кредитите си, това може да се отрази зле на банките и да настъпи не само намаление в друг важен отрасъл на сектора на услугите - финансовия, но и самата банкова система да изпадне в криза, при което ще настъпи стопиране на кредита и вероятно банкова паника.

Ако затрудненията с доставките на природен газ продължат достатъчно дълго, това още повече ще усложни ситуацията на доста производства. Не на последно място кризата в определени сегменти на производството може да засегне' други предприятия, които да се окажат с поети твърде много задължения и самите те да изпаднат в сериозна криза. Вероятността от подобно развитие, особено във финансовата система, която е силно капитализирана и с достъп до сериозни буфери, не е особено висока, но не може да се изключи. Ако се осъществи, тогава общият растеж ще е със сигурност отрицателен, т.е. 2009-а ще е рецесионна, с около 2-3%, възможно е и повече. Обикновено в пазарните икономики подобни рецесии, които не са причинени от някакъв шок и рязко поскъпване на суровини, са придружени от нулева инфлация или дори дефлация и в най-добрия случай нулев ръст на заплатите и доходите, а ръстът в безработицата ще е значителен и броят безработни може почти да се удвои до между 350 и 400 хил. души, равносилно на ниво на безработица от 10-11%.

Вероятност

Към този момент е извънредно трудно да се припишат някакви вероятности на тези два сценария. Няколко неща обаче са сигурни в тази иначе много неблагосклонна към занимаващите се с прогнози година. Първо, резултатите ще са значително по-неблагоприятни от предходната година. Второ, вероятно е немалка част от трудностите да прехвърлят 2009 и да останат и през 2010 г. Трето, като всяка друга криза и тази отваря възможности, например за значителни промени и прецизиране на работата на предприятия в обстановка, в която това е много по-възможно, отколкото при главозамайващите скорости на бързия растеж. Четвърто, когато трудните времена преминат и се получат различните данни за станалото, ще може да научим значително повече за българската икономика, отколкото всякакви емпирични проверки на теоретични модели от добрите времена може да ни предложат. В тази светлина е изключително важно като общество да не пропуснем отново неприятните, но много поучителни уроци, които историята ще ни предложи през 2009 г.


Снимка на три колони – Кризата при основни наши партньори може да намали значително туристическия поток догодина
Снимка на четири колони – Най-високият спад през 2009 г. се очертава да бъде в строителството


21.01.2009 г., с. 28
Обновление
Разширяват Морската градина в Бургас
Предприемач Развитие

Община Бургас има намерение да развие територията южно от района на Черноморски солници като курорт но-балнеоложка зона с богата паркова среда, съоръжения За спорт и атракции, естествено продължение на Морската градина. Вече е изготвен подробен устройствен план за регулация и застрояване на район с площ 9 хектара общинска собственост. Проектното решение предвижда се жп линията да се превърне в градска атракционна железница и да има и велоалея.




21.01.2009 г., с. 4
Първанов ще се среща с Путин и Медведев
Георги Първанов ще направи официално посещение в Руската федерация по покана на руския си колега от 4 до 6 февруари, съобщиха вчера от пресслужбата на държавния глава. По време на визитата с представителен концерт на български изпълнители в Болшой театър ще бъде открита "Годината на България в Русия".

Официалната програма включва срещи с руския президент Дмитрий Медведев, с руския премиер Владимир Путин, с московския кмет Юрий Лужков. В рамките на посещението ще бъде организиран и бизнес форум и ще бъде открита изложба на български вина, туризъм и недвижими имот.

Преди това на 22 януари президентът ще бъде на работно посещение в Азербайджан. По време на визитата ще бъдат обсъдени въпроси от двустранните отношения, търговско-икономическите връзки и развитието на сътрудничеството в енергийната област. От 25 до 29 януари Първанов ще направи официално посещение в Япония по покана на японското правителство.

Президентът и съпругата му ще бъдат приети и ще имат от императора Акихито и императрица Мичико. Държавният глава ще има среща и с министър-председателя на Япония Таро Асо, с председателите на Долната и Горната камара на японския парламент. Ще се състои и българо-японски бизнес форум. В края на посещението в Токио ще бъде открита изложбата "Тракийските съкровища".





21.01.2009 г., с. 5
Отнемат имуществото на "желязната митничарка"
Елка Владова се разделя с апартаменти и имоти за над два милиона лева
Бившата първа дама на Агенция "Митници" Елка Владова може да се раздели с имущество на стойност 2,3 млн. лв., ако съдът одобри иска на комисията за отнемане на имуществото "Кушлев". Парите били натрупани от престъпна дейност. Освен финансите чиновниците са се прицелили и в няколко луксозни имота на Владова - апартамент от 178 кв. м на ул. "Дунав" в столицата и три магазина на "Джеймс Баучър".

Запорирани са и 15 банкови сметки на известната с прякора си "желязната митничарка", както и над 180 000 долара. В края на 2007 година Владова беше осъдена на една година условно заради опита да си спести плащането на 9800 лв. ДДС и за използването на счетоводни документи с невярно съдържание.

Бившата шефка на митниците беше назначена от служебния кабинет на Стефан Софиянски през 1997-а, но година по-късно бе уволнена от Иван Костов. Тогава тя извади най-големите длъжници с неплатени мита към държавата.След това митничарката се прочу покрай убийството на Иван Тодоров–Доктора.

В медиите излезе информация, че соченият за контрабандист на цигари Тодоров се е видял с Владова минути преди да бъде застрелян в луксозния си джип в центъра на столицата. Според близки до подземния свят именно бившата желязна лейди уреждала Доктора с покупка на огромна офис сграда. Справка в ДАКСИ показва, че в момента Владова има бизнес с железа, внос от Украйна и Русия.

Комисията „Кушлев“ отнема от Владова апартамент в идеалния център на София с площ от 178 кв. м, както и таванското и избеното помещения към него, 2 недвижими имота в нова сграда в столичния квартал „Лозенец“. Това са магазин с площ от 64 кв. м, магазин, състоящ се от преддверие и две търговски зали, с площ от 120 кв. м, магазин, състоящ от търговска зала с площ от 60 кв. м и автомобил „Мерцедес”.



21.01.2009 г., с. 7
Очаква се срив на икономиките в Източна Европа
Нулев икономически растеж очаква страните от Източна Европа, включително и България, през тази година. Това прогнозира вчера главният икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Ерик Берглоф. Според него дори прогнозираният по-рано растеж от 2-3 процента няма да бъде достижим. ЕБВР през ноември смяташе, че ръстът на БВП в региона ще бъде 3 на сто. Скоро няма да бъде достигнато рекордното развитие от 7,5 процента, каквото беше през 2007 г., смята Берглоф.

Нулевият растеж на практика означава, че в Източна Европа ще има рекорден отлив на чуждестранни инвестиции. Преди на Централна и Източна Европа се гледаше като на един от най-интересните региони за правене на бизнес, но колапсът на пазарите на недвижими имоти, съчетан с края на кредитната експанзия и по-малката възможност за износ направиха региона един от най-засегнатите в глобалната криза, коментира и американското бизнес издание „Форбс". Берглоф коментира, че въпреки забавения икономически растеж на Централна и Източна Европа новите членки на ЕС ще бъдат готови за членство в Еврозоната „много скоро".





21.01.2009 г., с. 12
Явор Куюмджиев: "Газпром" ще откаже договор без посредник
Газовата криза ще форсира изграждането на "Южен поток" и "Набуко", смята зам.-министърът на икономиката
Явор Куюмджиев е роден на 14 септември в град София. Завършва Техническия университет в София, специалност "Компютърни системи". Магистър е по бизнес администрация от Рочестърския технологичен институт. От 2005 г. до средата на 2007 г. е директор на представителството на „Шкода ядрено машиностроене” у нас и съветник на генералния директор, зам.-генерален директор по външна търговия в "Шкода Прага" АД и ръководител на отдел "Малки и средни предприятия" в "Комерчни банка" АД, Прага. От октомври 2007 г. е зам.-министър на икономиката и енергетиката.

- Зам.-министър Куюмджиев, Русия и Украйна подписаха документ, фиксиращ цената на газа за Киев и транзитирането й през украинска територия за Европа. Кой е печелившият и кой губещият в конфликта между двете страни?

- Те са се договорили и след подписването на документа, ако всичко е наред, газът може да тръгне още днес и към сряда-четвъртък да пристигне в България. Не може да се каже, че има един печеливш и един губещ или само печеливши и губещи. Всички спечелиха и загубиха от тази криза. Интересното е, че във всеки един проблем има нещо хубаво, въпросът е в гледната точка. Доказа се, че е абсолютно необходима обща енергийна политика на ЕС, което до този момент беше трудно постижимо поради различните интереси на отделните страни, които дърпаха в различни посоки.

- Каква е равносметката за страната ни от тази криза?

- Тежък урок, но като всички хубави уроци той трябва да бъде научен. Човек, докато не си опари ръката върху горещия огън, няма да разбере, че там пари. В този смисъл това е полезно. Урокът може би ще бъде скъп. В момента нямаме точна равносметка, но по последни данни преките и непреки загуби от кризата съм към 200 млн. лв.

- Цяла седмица Русия и Украйна се обвиняват коя е виновна. Какъв всъщност е проблемът?

- За нас не е важно кой е виновен. Още от самото начало на кризата и премиерът Сергей Станишев, и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу казваха, че този проблем не е наш – нито на България, нито на ЕС. Той е проблем между Русия и Украйна. Лошото е, че в този спор заложници станаха България и целият ЕС. По-важното е, че и Москва и Киев загубиха.

- Миналата седмица, преди премиерът Сергей Станишев да замине за Москва за среща с колегата си Владимир Путин, стана дума, че страната ни ще поиска да няма посредници в договора с руската „Газпром” за доставяне на суровина. Повдигна ли се тази тема? Както и въпросът за възможности за обезщетения?

- Не бях с премиера в Москва, но нямам информация да са разговаряли точно по тази тема. Малко се спекулира с въпроса с посредниците, защото това е практика на „Газпром” навсякъде в Европа. Няма нито една газова европейска компания, която да има директен договор с „Газпром” за доставки на газ.

Навсякъде договорите са с фирми, които са по някакъв начин дъщерни на руската компания. И трите фирми – „Газпром експорт”, „Овергаз” и „Винтерсхал”, с които „Булгаргаз” има договори за доставки, са дъщерни на „Газпром”. За да няма никакви посредници, трябва да се иска договорът да се сключва между „Газпром” и Български енергиен холдинг, защото „Булгаргаз” е посредникът. Разбира се, ние ще зададем въпроса на „Газпром”, но аз вече знам отговора, те ще кажат „не”.

Доколкото знам, по време на срещата не е ставало дума и за обезщетения. Това не е толкова политически въпрос, колкото търговски, защото „Булгаргаз” има договори с доставчиците си, в които са записани клаузи, в които се решават тези проблеми. Посочват се различни начини за обезщетяване – от повишаване на доставките в бъдеще на преференциални цени, до арбитраж в най-различни съдилища.

- Преди да замине премиерът да обсъди газовата криза с Путин, статия в руското издание на "Свободная преса" съобщи, че България е била посредник в незаконен трафик на боеприпаси и ракети за 5 млн. долара от Украйна за Грузия.

- Медиите нарекоха това оръжеен скандал, а в него нямаше капка истина. Аз изрично попитах съветниците на премиера, които са присъствали на срещата, дали е ставало въпрос за това нещо, те отговориха отрицателно. Това просто не отговаря на истината. Това е пълен абсурд и никога не може да се случи.

- Да приемем, че двете страни не са се договорили. За колко време биха стигнали запасите от гориво в Чирен?

- В Чирен има над 1 млрд. куб. метра газ. Въпросът е в естеството на хранилището, в така наречените използваеми и технологични запаси. Използваемите са около 500 млн. куб. метра. При поддържане на аварийна ситуация, в каквато беше изпаднала страната ни, само с количествата от Чирен може да се издържи още поне два месеца. Те ще продължат да намаляват и ще се наложи авариен внос от Турция и Гърция.

- Появи се информация, че ако се инвестира в Чирен, от хранилището може да се извлече дневното количество, необходимо на страната ни.

- Допускам, че тук критиката е основателна, защото подобен проект наистина съществува в „Булгартрансгаз” от много години и не е активиран. Допускам, че е била допусната грешка, като проектът предвижда модернизация и разширяване на дневния капацитет. Ако това беше направено, нямаше да изпаднем в подобна криза, тук съм съгласен.

Критиката е основателна и трябваше да се предприемат подобни мерки, тъй като не е проект, който изисква огромни финансови средства и много време. Сега ще започне не само реализация по този проект, но и проучвания за възможности за друго хранилище.

Не е изцяло коректно да се обвинява само държавата за това, че хранилището в Чирен не е достатъчно, защото България е голяма държава и позволява изграждането на подобни хранилища, а на територията на страната оперират няколко големи газови компании, които притежават собственост върху мрежи, дистрибутори са. Има и 5-6 големи международни консорциума, които в момента проучват потенциални находища на територията на страната.

- Да се върнем на ситуацията около доставките на газ. Какво може да направи страната ни, за да избегне подобна криза следващата зима примерно?

- Оказа се, че действията на това правителство са били изключително далновидни и в правилна посока. По времето на нашето управление се подписа „Южен поток”, страната ни се включи в „Набуко”, постигнахме договорености за доставки на газ от Туркменистан, Азербайджан, Египет. Започва се проект за терминал за втечнен газ на северното крайбрежие на Гърция. В крайна сметка това ще доведе до диверсификация на пазара, която ще ни позволи да избегнем подобни кризи. Сред най-бързите мерки са модернизация и разширяване на Чирен, създаване на второ хранилище.

- Кризата ще ускори ли изграждането на „Южен поток”? Този проблем няма ли да накара ЕС да намери начин да се откъсне от руската си газова зависимост, като форсира „Набуко?

- Именно. Това е позитивното и доброто на урока, който научихме. „Южен поток” е много скъп проект, тръбата минава по дъното на морето, технологията е тежка. Може би проблеми с финансирането в условия на финансова криза. При „Набуко” проблемът е друг – няма газ, който да напълни тръбата. В този смисъл кризата може да се окаже като катализатор и ЕС най-накрая ще направи енергийна стратегия и ще се откаже от някои квазиидеологически проблеми – доставки на газ от Иран, Ирак и Азербайджан. Ако тези три страни не се съберат да доставят суровина, тръбата няма да се напълни.

Там проблемът е геополитически. Друга плоскост са проектите за разрешаване на нашите национални проблеми – това са връзките между Гърция и България, Турция и България, за да можем по съществуващите вече връзки да си докараме горивото, което сме договорили с Азербайджан, Египет, да купим втечнен газ и да го разтоварваме на нашия терминал в Северна Гърция. Беше много некоректно през цялото време да се говори, че правителството докара тази криза. Не я е докарало правителството, докара я проблемът между Русия и Украйна.

Всички тези проекти не са измислени сега, по тях се работи от две-три години. По големи проекти като „Южен поток” и „Набуко” се работи между 8 и 12 години. Реализацията на тези, които са на по-ниско ниво, трае 3-5 години, и то след подписване на договорите. Самото парафиране на документите продължава няколко години. Ако това беше започнало две правителства преди нас, може би днес нямаше да я има тази криза.

Ние никога не сме гледали приоритетно на „Набуко” или „Южен поток”. Дори двете тръби да се изградят, след 20 години пак няма да стига газът, ще трябва да се подготвят нови проекти. Консумацията на суровината в Европа расте особено покрай всички климатични изисквания. Още от сега трябва да започнем да мислим и за други алтернативи.

- Макар отдавна да се заговори за повторно отваряне на спрените реактори на АЕЦ „Козлодуй”, покрай кризата с газа въпросът стана още по-актуален. Основно стана дума за 3-ти и 4-ти реактор, тъй като за 1-ви и 2-ри това не е възможно.

- При 1-ви и 2-ри блок положението е по-различно, защото има прекъснати тръбопроводи. Могат да бъдат възстановени, но е доста сложно. В прословутия член 36 от договора ни за присъединяване към ЕС пише, че по време на криза могат да бъдат пуснати. Но не се казва по време на каква криза – икономическа, финансова, енергийна. Въпрос на тълкувание. Аз си мисля, че можем да пуснем 4-ти блок по ред причини. Първо той е безопасен, второ, такива реактори има в Европа поне 10.

Това беше политическа грешка, направена навремето. Въпросът е, преди да бъде пуснат реакторът или и двата, ние трябва да сме наясно какви ще са санкциите, които ще ни наложи ЕС. Дали ще ни е по-изгодно да си работят реакторите и да си плащаме глобите или не.

Също така трябва да сме наясно дали ще последват и други санкции, защото това ще покаже, че ние сме нелоялен партньор на останалите членки на ЕС, защото не си изпълняваме договора. Друг е въпросът, че и други страни не си изпълняват договора във всички части и нарушават някои членове, но ние трябва да си направим извод кое е по-важно. Дали да пуснем реактора и да ядосаме Европа, или да не го правим.






Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет