Тема: строителство, строителен контрол

Август 2012 г. (виж графиката). Фирмата А получава покана от електроразпределителното дружество, което я снабдява с ток, да подпише нов договор с нови общи условия. От този договор фирмата разбира, че тя вече няма да бъде обслужвана от въпросното ЕРП, а от доставчик от последна инстанция. В допълнение фирмата също така разбира, че цената на електроенергията, която получава, вече ще зависи от пазарните условия и няма да е точно определена за година напред (а за шест месеца). Ако това обаче не я удоволетворява, тя може да избере и друг доставчик. Това може да бъде всеки търговец на електроенергия регистриран в странa - членкa на ЕС.

Всичко това, което доскоро изглеждаше като химера, е на път да стане факт. Тази седмица депутатите от комисията по икономика, енергетика и туризъм гласуваха промените в закона за енергетиката на второ четене, според които всички фирми, които са присъединени към мрежата средно напрежение, трябва да излязат на свободния пазар. Най-вероятно през следващата седмица те ще бъдат одобрени и в пленарната зала, след което остават броени дни, преди законът да бъде задействан след обнародването му в Държавен вестник.

Зад свободата обаче има няколко трика, който поне в началото доста ще затруднят живота на по-малките и неопитни фирми.

Кой ще получи свобода

Според новите правила всички клиенти, които ползват електроенергия средно напрежение, ще трябва да излязат от квотата на защитените потребители, което означава, че вече няма да плащат сметките си за ток по регулирани цени. Тази промяна реално ще засегне доста средни фирми. Това са предприятия от хранително-вкусовата и преработвателната промишленост, големите вериги магазини, молове, повечето някои ВиК, някои хотелски комплекси и т.н. Според изчисления на икономическото министерство тези потребители ползват около една пета от електроенергията, която се предоставя по регулирани цени. "Клиентите ни, които са присъединени към мрежата средно напрежение, не са много като бройка, но консумират около 20% от общото количество енергия, която предоставяме", коментира Пламен Стефанов от "Е.ОН България", която захранва с електричество цяла Североизточна България. От ЕВН също изчисляват, че клиентите им на средно напрежение използват подобен процент от общото количество енергия, което дружеството доставя. От електроразпределителното дружество на Югоизточна България поясняват, че това са около 1% от техните 1.5 млн. клиенти. От ЧЕЗ, което е най-голямото електроразпределително дружество, също посочиха, че електроенергията, която големите им потребители ползват, е около 20%.

Либерализацията идва със задължения

Идеята е клиентите, които ползват средно напрежение, да излязат на така наречения свободен пазар, на който да купуват електроенергията по пазарни цени. Това означава, че те сами трябва да се погрижат за доставките си, като сключват договори с търговци на електроенергия. В близко бъдеще сделки с електроенергия с различни финансови инструменти ще могат да се извършват и на енергийната борса. Клиентите на свободния пазар обаче ще трябва много по-точно да определят количествата електроенергия, която ще използват, за да не се получава излишък или недостиг, който да се покрива с по-скъпа енергия от балансиращия пазар (цените на балансиращата енергия са над два пъти по-високи от пазарните по дългосрочни договори).

Ако не обучат един от досегашните си служители, те ще трябва да наемат енергиен мениджър, който да следи тяхното потребление. Подобна услуга предлагат и повечето търговци на електроенергия, но има и специализирани компании. За някои от фирмите отварянето на допълнително работно място не е приемливо. За други - не. За Кирил Вътев, собственик на месопреработвателната компания "Тандем В", това не е нещо ново, тъй като той вече има нает енергиен мениджър.

В по-далечно бъдеще, за да се избегнат небалансите в потреблението, се предвижда да бъдат създадени и балансиращи групи. Членуващите в тях фирми ще могат взаимно да си прехвърлят излишъците и недостизите на енергия, като по този начин като цяло излизат на нула.

Какво означава свободен пазар?

"Свободният пазар означава, че ще има конкуренция и цената на електроенергията може да се окаже по-изгодна", коментира Кирил Вътев. В момента те са малко по-ниски от регулираните, но с допълнителните разходи (като балансиране) те се получават малко по-високи. "Ако цените на свободния пазар са по-високи от тези, които в момента плащаме, промяната, която се прави, е безсмислена", смята Иван Колев, собственик на фирма "Колев и Колев". Той обаче е готов да купува енергията си по новите правила, ако тя е по-евтина. Друг вариант за Колев е да намали месечния си разход за ток с мерки за енергийна ефективност. На подобно мнение е и Динко Калчев, собственик на стъкларската фирма "Инхом". Той вече има проект да инсталира слънчеви панели на своята производствена база, с което да осигури собствен източник на електроенергия. Когато това се случи, фирмата дори ще поиска да премине от средно на ниско напрежение, с което отново ще ползва регулираните цени, смята Калчев.

Междинен вариант

За да не бъде промяната толкова рязка, законът предвижда междинен период, в който тези потребители ще могат да се възползват от услугите на доставчик от последна инстанция. Тази нова фигура реално ще снабдява с ток фирмите, които излизат от регулирания пазар, до момента, в който са готови изцяло да излязат на свободния. Законът натоварва с тази функция трите електроразпределителни дружества и НЕК. Така реално клиентите ще запазят досегашните си доставчици на ток, но при нови условия. Основната промяна ще бъде в това, че цената вече ще се определя по методика, разработена от ДКЕВР. Това означава, че тя няма да е фиксирана, а ще може да варира. Председателят на регулаторния орган Ангел Семерджиев обясни, че най-вероятно методиката ще бъде разработена така, че цената, по която ще продава доставчикът от последна инстанция, да се формира спрямо цената на свободния пазар. "Това означава, че тя ще зависи от количествата електроенергия и от цените, които производителите ще предложат, и съответно от нейното търсене", допълни той. Семерджиев обаче подчерта, че в методиката ще бъде заложено и изискването маржовете на доставчика да не надхвърлят 5%, за да няма спекулативно покачване на цената. "Цената на доставчика от последна инстанция трябва да е по-висока от тази на свободния пазар, за да се накарат потребителите да предпочетат услугите на втория", коментира и заместник-министърът на енергетиката и доскорошен член на ДКЕВР Евгения Харитонова.

Ролята на този доставчик според Закона за енергетиката ще изтече до началото на 2015 г. След това, ако ДКЕВР прецени, че пазарът е достатъчно либерализиран, ролята на доставчика ще отпадне, а клиентите ще трябва да излязат изцяло на свободния пазар.

Къде е енергията?

Въпреки че законът регламентира ролята на доставчика от последна инстанция, никъде реално не се определя откъде ще се осигурява енергията, която той трябва да предлага. Досега за потреблението на регулирания пазар се определяше квота, която централите бяха длъжни да осигурят. Сега обаче в закона не е казано откъде доставчиците от последна инстанция ще си я набавят. "Фигурата на доставчика е много необходима, за да излязат потребителите на свободния пазар, но в закона има само рамкови условия. Липсват гаранции за резервиран капацитет", коментира председателят на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска. Според нея енергията на свободния пазар в България е малко и потребителите ще трябва да обърнат поглед зад граница, за да осигурят доставките си. Гочо Чемширов, който е заместник-председателят на управителния съвет на "ЕВН Електроразпределение", пък коментира, че се надява енергията за доставчика от последна инстанция да се предлага отново от НЕК, както е за регулирания пазар. По думите на Евгения Харитонова обаче това няма да се случи.

Според нея сроковете, заложени в закона, които предвиждат до 5 месеца след обнародването му фирмите да излязат на свободния пазар, също няма да се изпълнят. По думите й това може да се очаква едва от юли 2013 г. Причината е, че търговете за продажба на електроенергия, които АЕЦ "Козлодуй и ТЕЦ "Марица-изток 2" провеждат за свободния пазар, са на 1 юни. На тях обаче ще се предложат количества електроенерия, които да покрият сегашните нужди на пазара, без да се отчита излизането на новите потребители.

За да може енергията на свободния пазар да се увеличи, в закона беше направена още една промяна. С нея се дава възможност на НЕК да продава енергията от възобновяеми източници и тази по дългосрочните договори (която е значително по-скъпа) също на свободния пазар. Досега тя отиваше изцяло за регулирания пазар и ставаше на приемливи нива след смесването й с енергия на по-евтини производители. Според Иванка Диловска схемата да се купува по регулирани цени, а да се продава по пазарни обаче не е добре пресметната. Причината е, че за да пласира тази енергия на свободния пазар, НЕК трябва да я предложи на много по-ниска цена от тази, по която я е закупил. Така загубата отново ще остане в дружеството, което така или иначе не е в добро финансово състояние. В тази връзка от НЕК имаха предложение да бъдат компенсирани от регулатора за разликата, което обаче беше отхвърлено от депутатите по искане на Харитонова.

Това обаче ще означава, че ако квотата на евтините АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" за свободния пазар не се увеличи, търговците ще трябва да купуват поне малки количества, и от много по-скъпите AES "Гълъбово" или ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3". Последното със сигурност ще доведе до по-висока цена на свободния пазар.

Откъде тогава ще дойдат инвестициите и могат ли да се случат без драстично поскъпване на ВиК услугите? На този въпрос се опитаха да отговорят участниците в конференцията "Публично-частно партньорство във водния сектор", организирана от "Капитал" и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Най-важният източник на инвестиции си остава цената на водата и приходите от продажбата й, категорични бяха представителите на бизнеса, политици, експерти и инженери. Но оттам насетне възможностите за сътрудничество и определяне на правилата и задълженията на страните не са малко.

Хайде да си партнираме

Единият модел е между оператора и общината да се сключи т.нар. договор за управление и поддръжка, който е сравнително краткосрочен - между 3 и 10 години. Според такъв тип контракти общината не получава такса или някакво друго възнаграждение, като операторът се задължава да изпълни предварително договорени показатели - подобряване на финансовото състояние, намаляване загубите на води и т.н. При договора за лизинг, който се сключва за между 10 и 35 години, общината получава приход, но тя е отговорна за изпълнението на инвестиционния план. Третата възможност е концесията да се даде за 20-35 години на смесено (ПЧП) или изцяло частно предприятие, което отговаря за инфраструктурните инвестиции. При всички модели за ПЧП собствеността върху мрежата и другите активи остава публична.

Според експертите частни инвеститорите се намират по-лесно за населени места с поне 200-250 хил. души, защото могат да се правят икономии от мащаба и вложените средства за ремонти и разширяване на канализацията например да се разпределят чрез тарифата върху повече клиенти.

Сравнението на водоснабдяването и канализацията на по-голям град като София с тези в Букурещ е удачно, защото градовете са съизмерими и в тях горе-долу по едно и също време навлиза частен инвеститор. От 2000 г. в румънската столица ВиК концесионер е Apa Nova, собственост на френската Veolia Water. Договорът е 25-годишен и за това време компанията трябва да инвестира 19.2 млн. евро (в пречиствателна станция за питейни води) плюс процент от приходите. "До 2008 г. спестихме 349 млн. долара чрез повишаване на ефективността, а инвестирахме 259 млн. долара", разказа на форума Бруно Рош, управител на Apa Nova Bucharest. При този модел се изхожда не от фиксираните инвестиции, а от изискването за постигане на определено качество на услугата. Оттук насетне е работа на концесионера по какъв начин и с колко пари ще постигне това качество. Факт е, че тарифата е по-висока отколкото тази в София, но резултатите не закъсняват. Адриан Кристеа от букурещката общинска регулаторна служба признава, че с концесията публичните услуги са станали по-добри – загубите по мрежата са спаднали, а с тях и оплакванията на абонатите.

В повечето случаи прибягването до публично-частно партньорство действително покачва цените на водата, но на много места преди това тарифите не са покривали разходите. Затова ПЧП е приложимо за подобряване на ВиК услугите в развиващите се държави, но в някои случаи публичният мениджмънт също постига успех. Така звучат изводите от ново изследване на Световната банка на 65 публично-частни оператора в цял свят, които обслужват 100 млн. души. "Частните оператори имат стимул да подобряват качеството на услугите и ефективността", каза при представянето на данните на форума Орлин Диков, който е експерт в международната институция. Добра новина е, че според изследването водните ПЧП по света вече не са доминирани само от шепа мултинационални компании, а в тях участват и много местни бизнеси.

ВиК на концесия

При споменаването на публично-частно партньорство в българския ВиК сектор обикновено всички се сещат за концесията в София. В дружеството "Софийска вода" общината държи 22.9% от акциите, а останалите 77.1% принадлежат на френската Veolia Water, която през 2010 г. изкупува мажоритарния дял от британската United Utilities. 25-годишният концесионен договор е сключен през 2000 г. Лошият привкус, оставащ след споменаването на водната концесия в столицата, си има обяснение. Според заместник-министъра на регионалното развитие Добромир Симидчиев първоначалните очаквания и на общината, и на концесионера са били далеч от реалността. Местната управа се е надявала проблемите с водоснабдяването да се оправят като с магическа пръчка, а частната компания пък се е изненадала от състоянието на мрежата, която получава за управление.

Сега опит за възраждане на интереса към ПЧП се прави в Плевен, където има сериозни водни проблеми. По-малко от половината общини в региона са свързани с пречиствателна станция, а местното дружество снабдява плевенчани с "вносна" вода от съседното ВиК в Ловеч. За подобряването на инфраструктурата са нужни 400 млн. лв. Идеята е 280 млн. да дойдат от частния инвеститор, който държавата и Международната финансова корпорация (част от Световната банка) в момента търсят.

Не всички са оптимисти, че скоро в страната може да има нова форма на водно партньорство с бизнеса. "Обществото в момента не подкрепя ПЧП. Не виждам как Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще гарантира прозрачността на такова партньорство при сегашните 5-годишни инвестиционни планове", аргументира се председателят на Българската асоциация по водите Иван Иванов. Според него регулаторът трябва да има активна роля в писането на правилата. За да се случат партньорствата, трябва да се приемат последните поправки в закона за водите, да се формират 28-те регионални асоциации (сдружения на общини и държава за стопанисване на инфраструктурата), да им се прехвърлят активите, така че да започнат търсенето на партньор в лицето на бизнеса. Добромир Симидчиев обобщава ясно, че в публично-частното партньорство доверието е на първо място. "Няма как едно партньорство да се случи без партньорски отношения. Ситуацията става или win-win, или lose-lose", коментира зам.-министърът.


19-23.05.2012 г., с. 22
Марк Мюлер: Важно е да работим прозрачно
Генералният мениджър на Aqualia New Europe, ВиК концесионер в Сантандер и една от най-големите компании в сектора в Испания, пред "Капитал"

Инвестирахме 15 млн. евро през първите 6 години на концесията, т.е. от 2006 г. досега. От 2012 г. нататък ще влагаме по около 2 млн. евро годишно до края на концесията. Преди нас имаше недостиг на инвестиции във водния оператор на града. Сега подобрихме и доближихме услугите си до хората, обясняваме им какво правим и защо. Работим прозрачно и мисля, че хората оценяват това.

Загубите на вода са много важен въпрос. На практика продукцията ти или изтича като загуби, или защото от мрежата се краде. Това е разход и като всяка друга компания ние се опитваме да го оптимизираме. Основната ни грижа в Сантандер е чрез ремонти да намалим физическите загуби, да обновим най-вече тръбите и крановете в мрежата.

Цената беше увеличена в началото на концесията, а след това всяка година тя се индексира според инфлацията. Всички инвестиции са калкулирани според финансовия ни модел, под който сме се подписали с общината, включително и увеличаването на тарифата. Отражението върху тарифата беше много под прага на социална поносимост (според ООН поносимо е за вода да се харчат до 4% от месечните доходи – бел. авт.)

Решенията на съда не се коментират. Те се изпълняват. Който и адвокат да попитате, веднага ще изстреля максимата. Има още няколко такива. Като например, че договорите се сключват, за да се изпълняват. И не на последно място, че едно дело се завежда, ако има някакъв шанс да го спечелиш. Похвално е, че държавата се опитва да следи купувачите при приватизационни сделки да изпълняват задълженията си и респективно да ги санкционира по съдебен ред, ако не го правят. Проблемът е, че има определени случаи, в които каузата е обречена и ако властите се опитват да я защитят, резултатът е предизвестен: загуба за данъкоплатците, които само ще трябва да покриват такси и разноски. Именно такава е ситуацията с БТК. От три дела, които държавата води за неизпълнение на ангажименти от страна на купувачите на телекома през 2004 г., Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) вече изгуби едно. Следващото, ако не бъде прекратено с извънсъдебно споразумение, ще има същата съдба. Висок шанс има само по третото, но и там има риск държавата да вземе само част от парите, за които претендира.

Напуснал или напуснат

От 2009 г. държавата заведе срещу купувачите на БТК (Advent International и дъщерното му Viva ventures) три дела в Арбитражния съд в Париж. Първото е за това, че новите собственици не са изпълнили задълженията си да не съкращават определен брой служители. Второто - че не са платили определена сума за отделяне на мрежата на БТК от тази на военните. И третото - че не са дали на бюджета обещаната "комисиона" от препродажбата на телекома.

Отпреди няколко дни изход има първото дело и той е негативен за АПСК. Арбитрите в Париж решиха, че Viva ventures е спазила ангажиментите си за работната сила в БТК и не може да търпи санкции по тази клауза. Практически когато тогавашният монополист при фиксираната телефония беше продаден, в него работеха 22 300 души, а три години по-късно служителите му бяха с над 5000 души по-малко. Затова и предишното ръководство на приватизационното ведомство през 2009 г. реши да заведе иска си с претенции първоначално за 23 млн. лв. обезщетение, а по-късно - за общо 60 млн. лв. Основната част от работниците обаче не са съкратени, нито уволнени, а са напуснали по свое желание и са взели съответните обезщетения от компанията. Затова съвсем очаквано решението на арбитража сега е, че споразумението за работната сила не е било нарушавано. В резултат ведомството на Емил Караниколов ще трябва да плати всички съдебни разноски, които по сметки на неофициални източници ще са между два и три милиона евро.

По-важен в момента обаче е един друг ефект от изхода на делото. Първоначално искът на АПСК беше насочен към Advent International - американският инвестиционен фонд-майка на Viva ventures, както и срещу самата Viva ventures. На един етап от делото обаче съдът в Париж прецени, че няма основания ответник да е Advent и такива останаха Viva ventures и "НЕФ телеком" - официалният собственик на БТК и към момента. За да обезпечи претенцията си за 60 млн. лв., АПСК наложи ипотека върху 838 недвижими имота на телекома и запорира върху част от акциите му. Именно тези тежести бяха една от пречките БТК да бъде продадена при приключилата преди две седмици процедура за това. Кредиторите и акционерите на задлъжнялата с 1.65 млрд. евро група се опитаха да намерят купувач за нея, като накрая за ексклузивен кандидат беше избран Turkcell. Турският мобилен оператор, който предлагаше около 870 млн. евро, обаче настоя между 100 и 200 млн. евро от сумата да останат по ескроу сметка като "застраховка" при евентуален успех на държавата при делата й в Париж. И без това изнервените заради очертаващото се отписване на вземания кредитори обаче отказаха и в крайна сметка сега те преструктурират дълга и го преоформят в акции, като стават собственици на телекома.

След като делото в арбитража вече е спечелено от БТК, очакваната стъпка от страна на държавата е да вдигне обезпеченията, наложени върху имотите и акциите й. Макар и малко възможно, ясно е, че ако АПСК обжалва решението на парижкия съд (ако въобще има правен начин това да се случи) и така проточи вдигането на тежестите, това ще доведе до ответен иск на компанията срещу ведомството с аргумента, че тя търпи вреди и пропуснати ползи заради възбраните.

Предизвестен провал

Както от БТК, така и от АПСК отказаха официални становища както по вече приключилото дело, така и по другите две. Според източници на "Капитал", запознати с фактологията около тях обаче, вторият иск също има огромни шансове да приключи без позитивен резултат за държавата. При него агенцията претендира, че купувачите на телекома не са платили около 9 млн. евро за отделяне на мрежата на телекома от съоръженията в мрежата му, които трябва да останат собственост на военните. Де факто платените пари са близо 11 млн. евро и документи за това има в едно от българските ведомства. Затова и в случая много вероятно е цялата история да приключи с извънсъдебно споразумение (каквото е предложението на БТК), частното дружество да плати всички такси и адвокатски хонорари за сметка на държавата, а АПСК да оттегли иска си. Надзорният съвет на ведомството предстои да разгледа именно този вариант и много вероятно - да го приеме, твърдят източниците на вестника. Самият председател на надзора Юлия Ненкова каза, че такъв проект за решение не е внасян към момента.

В случая обезпечения върху активи или акции на телекома няма, но ответник отново са Viva ventutes и "НЕФ телеком".

И към 20 млн. евро за утеха

Единственото дело, което държавата има шанс да спечели, е това, с което чрез Министерство на финансите като ищец съди пак в Париж Viva ventures, че не е внесла в бюджета обещаната комисиона от препродажбата на БТК. Ипотеки и запори впрочем и тук няма, макар хипотетично да е възможно да се наложат. Според едно от приложенията към приватизационния договор от 2004 г. (известно като clawback), ако купувачът успее да вземе за 65% от телекома над 300 млн. евро до три години след като го е придобил от държавата за 230 млн. евро, той дължи на бюджета 10% от горницата над въпросните 300 млн. евро. Искът на държавата е за 80 млн. евро.

Практически през 2007 г. исландският милиардер Тор Бьорголфсон чрез дружеството си Novator купи опция за бъдещо придобиване на Viva ventures, а малко по-късно я препродаде на AIG за 1.1 млрд. евро. Така се получава и сумата от 80 млн. евро - това са 10% от 800 млн. евро - разликата между 300 млн. евро и 1.1 млн. евро. Въпросът в случая е, че според източници на "Капитал" много вероятно е съдът да вземе предвид сделката, при която Бьорголфсон купува опцията за придобиване, а не последващия му договор с AIG. По информация от онова време исландецът е платил на Advent около 620 млн. евро, но за малко по-голям пакет. По думите на запознати сега максимумът, на който държавата може да се надява, са 22-23 млн. евро. Това впрочем е една доста далечна прогноза, защото процесът в Париж е на твърде начален етап. Минали са само първоначалните изслушвания на страните и изход може да се чака най-рано след година.

Така усилията на държавата да възстанови пропуснати ползи от сделката за БТК за момента остават безплодни, или с други думи, още при 1:0, мачът вече изглежда ясен - държавата може да се надява на скромен приход от около 20 млн. евро, а не на стотици.