Трансфузионна хематология
жүктеу/скачать 0.54 Mb.
|
|
ТП - телесна повърхност Минимални желателни стойности на коригираното повишение на тромбоцитите - 1 h след преливане на тромбоцитните концентрати - над 5 - 7,5 x 109/l; - 24 h след преливане на тромбоцитните концентрати - над 5 x 109/l; 8.9.2. при нарушения на тромбоцитните функции: - по клинични белези; - по корекция на удълженото време на кървене. 9. Клинично приложение на гранулоцитни концентрати Гранулоцитните концентрати представляват суспенсия на гранулоцити в плазма, получени чрез афереза. Използва се възможността за фагоцитозата на микроорганизми и гъбички от гранулоцитите. 9.1. Индикации - ограничени 9.1.1. пациенти с тежка неутропения (под 0,5 x 109/l) с доказан сепсис и нереагиращи на адекватна антибиотична терапия и гранулоцитен колониистимулиращ фактор; 9.1.2. неонатален сепсис с релативна неутропения (под 3 x 109/l). 9.2. Контраиндикации - краткотрайни неутропенични състояния без инфекция или с инфекция, поддаваща се на антибиотична терапия 9.3. Подбор на дарителите за гранулоцитни концентрати 9.3.1. съвместимост с реципиента по антигенните системи АВО и Rh (поради примес на еритроцити); 9.3.2. при алоимунизирани реципиенти съвместимост по HLA-антигените; 9.3.3. при реципиенти с компрометиран имунитет се прилагат олъчени гранулоцитни концентрати; 9.3.4. при реципиенти, които са СМV-отрицателни, и при новородени деца е препоръчително гранулоцитните концентрати да са от СМV-отрицателни донори. 9.4. Дозировка на гранулоцитните концентрати 9.4.1. за възрастни пациенти - над 2 x 1010 гранулоцити на ден; 9.4.2. за новородени деца - по 0,1 x 1010/kg телесна маса на ден. 9.5. Оценка на резултатите от приложението на гранулоцитните концентрати - степен на повишение на броя на гранулоцитите в кръвта на реципиента. 10. Клинично приложение на плазма От различните възможни видове плазма най-често за клинично приложение се прилага прясно замразена плазма. 10.1. Индикации 10.1.1. коагулопатии, за лечението на които няма плазмени препарати (дефицит на коагулационните фактори II, ХI, ХIII); 10.1.2. тромботично тромбоцитопенична пурпура; 10.1.3. синдром на дисеминирана интравазална коагулация; 10.1.4. масивни кръвопреливания и дилуционна коагулопатия; 10.1.5. тежки чернодробни заболявания с нарушени протеинсинтезиращи функции; 10.1.6. предозиране на антивитамин К-антикоагуланти; 10.1.7. дефицит на антитромбин III или плазминоген; 10.1.8. дефицит на С1 инхибитор; 10.1.9. екссангвинотрансфузии. 10.2. Контраиндикации 10.2.1. коагулопатии, за лечението на които има плазмени препарати; 10.2.2. обемно заместване; 10.2.3. парентерално хранене; 10.2.4. заместване на имуноглобулини; 10.2.5. при алоимунизация към плазмени протеини. 10.3. Подбор на прясно замразената плазма 10.3.1. тъй като плазмата съдържа естествените кръвногрупови антитела, се подбира съобразно кръвната група на реципиента; 10.3.2. при липса на изогрупова плазма се допуска и приложение на плазма от друга кръвна група, както е посочено на таблица № 1.
жүктеу/скачать 0.54 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||