В. Новинар 3 В. Новинар 3



бет7/12
Дата12.07.2016
өлшемі1.22 Mb.
#194868
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

13.06.2012 г., с.2
ГЕРБ се отказа да маха билбордовете и изпълни желанието на премиера за 140 км/ч
Променливата позиция на управляващите породи съмнения за лобизъм и раздадени пари
ГАЛЯ ГОРАНОВА

ГЕРБ се отказа да маха билбордовете край магистралите и прие поредната порция лобистки поправки в Закона за пътищата. Отпаднаха и ограниченията за разполагане на рекламни съоръжения край шосетата. Резкият обрат в позицията на управляващите породи съмнения за лобизъм и корупционен натиск от страна на рекламодателите. В първоначалния си вариант промените, внесени от МС, предвиждаха да се забранят рекламните пана край аутобаните, а тези по първокласните и третокласните пътища да са на поне 8 метра от ръба на пътната настилка. По предложение на ГЕРБ и двете поправки отпаднаха при окончателното гласуване вчера. Регламентът тепърва ще се изяснява с наредба на правителството, която трябва да е готова до 6 месеца.

Поправката разцепи групата на ГЕРБ. Част от депутатите на мнозинството подкрепиха забраната на билбордовете. Спорният текст вби клин и в групата на левицата. Румен Такоров от БСП се разграничи от колегите си и защити пламенно правото на бизнеса да се рекламира край пътищата. ГЕРБ така и не даде смислен отговор на въпроса на опозицията каква е причината за резкия обрат в мнението по въпроса. Още повече, че в мотивите на вносителите се изтъкваше как премахването на билбордовете ще намали жертвите на пътя. "Имаме информация, че собственици на рекламни фирми са разпределили една сума от 200 000 лв. за лобизъм", заяви Павел Шопов от "Атака". Светослав Иванов от ГЕРБ се скри зад справка, според която през м.г. е имало само две произшествия, причинени заради билбордове, а загиналите били едва 0.4%.

Шефът на агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) Лазар Лазаров призна, че агенцията не може да се лиши от годишните приходи в размер на 5 млн. лв. от рекламните пана. Премахването на съоръженията също щяло да струва скъпо на държавата - по 2500 лв. на билборд. Лазаров обясни, че отстоянията на рекламните табели ще бъдат подробно разписани в наредбата, предвидена по закон. В нея ще бъде уточнена големината на шрифта, забраната за използване на чужди езици, както и условието нощем билбордовете да не са осветени, за да не заслепяват водача. Издадените до влизането в сила на закона безсрочни разрешения за паната остават валидни за срок от 5 г. Новите ще са за 10 г., приеха още депутатите.

От 130 км/ч на 140 км/ч скача и максимално допустимата скорост по новопостроените магистрали, въпреки съпротивата на обществото и опозицията. Промяната влиза в сила с обнародването на законовите поправки. Депутатите от ГЕРБ въобще не отчетоха аргументите "против", нито тревожните статистики, че увеличението на скоростта неизбежно води до повече жертви на пътя.

Михаил Миков от БСП призова президентът да упражни правото си на вето върху този текст. "Странно е, че обсъждаме тази прищявка на министър-председателя, която сте решили да изпълните точно след случая, при който майка с дете беше прегазена на магистрала", възмути се депутатът.


ПРОБЛЕМИ

Крайно невралгичен се оказа и текстът, с който се въведе понятието "скоростен път" - нещо като магистрала, но без аварийни платна. В хода на ожесточените спорове се разбра и конкретната цел на тази поправка - част от магистралите да бъдат подменени със скоростни пътища, за да се спестят средства. Това се предвижда за отсечката от В.Търново до Шумен по АМ "Хемус", призна шефът на транспортната комисия Любен Татарски от ГЕРБ. "Нямате право да замествате автомагистрални пръстени със скоростни пътища", възпротиви се Петър Мутафчиев от БСП. Четин Казак от ДПС бе категоричен, че депутатите от Северна България няма да допуснат това.
Снимка на три колони - Бившият транспортен министър и сегашен депутат Петър Мутафчиев (в ляво) не спираше да се възмущава и забавлява от отстъплението, което ГЕРБ направи по закона за пътищата.


13.06.2012 г., с.3
Кабинетът ще гласува забраната за хонорари в администрацията
ТАНЯ ПЕТРОВА

Поредни ограничения в заплащането на администрацията влизат в дневния ред на кабинета. Очаква се днес правителството да гласува промени в закона за администрацията, които ще забранят допълнителното заплащане в работни групи и комисии. Ако законът бъде приет в сегашния му вид, дейността на служителите в тези органи ще се възнаграждава само при добри резултати, след редовното оценяване и атестиране на работата им.

Това е поредната забрана, която вицепремиерът Симеон Дянков лансира в опит да въведе ред в заплащането на администрацията. Според мотивите автоматичното заплащане на труда в работни групи и комисии не отчита реалния принос на служителите, а те така или иначе получават заплата за изпълнение на тези задължения. Най-много проблеми според вносителите има в комисиите за концесии. Възнагражденията за чиновниците се спират и в комисиите по закона за обществените поръчки, както и за представителите на общините и държавата в общинските комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и в регионалните съвети по осиновяване. Възможно е това обаче да доведе до демотивация на служителите.

Дянков вече прокара промени в закона за държавния служител, които ограничиха средствата за ДМС до 70% от общия фонд за възнаграждения. Очаква се кабинетът да приеме и поредица от поднормативни актове, с които да бъде въведен новият модел за оценяване на служителите. Цялата реформа тече без никаква детайлна информация как мерките ще засегнат съответните ведомства и колко ще струва на бюджета въвеждането на нови минимални и максимални прагове за заплатите. Не е ясно и кои министерства ще имат достатъчно пари, за да могат да заделят за бонуси до 30% от бюджета си.




13.06.2012 г., с.3
Девет военни имота
ще бъдат обявени за продажба на днешното заседание на правителството. 5 от тях са с данъчна оценка над 2 млн. лв. Имотите са във Велико Търново, Кърджали, Ловеч, Русе и Хасково. За първоначална цена се определя данъчната оценка, но завишена с 10%. Това е поредното решение за разпродаване на имоти с отпаднала необходимост за армията в последните месеци.


13.06.2012 г., с.4
София плаща над 20 млн. лв., за да си върне 16 автобусни линии
МАРИЯ КОЙЧЕВА

Прекратяването на договора на Столичната община с частната фирма "Карат-С", която отговаря за 16 автобусни линии, ще излезе на кметството поне 21 316 000 лв. Най-голяма е сумата, която Центърът за градска мобилност дължи на частника за транспортната задача - близо 12.5 млн. лв. Общината трябва да изплати и 7.5 млн. лв. на фирмата за авансовите вноски, направени по лизинга на 26 автобуса. За останалите 44 пък трябва да поеме остатъка от лизинга, но колко е той в доклада не се посочва.

Заради предсрочното връщане на линиите в общината "Карат-С" трябва да съкрати 210 души, за което общината ще преведе на фирмата 1.27 млн. лв. за обезщетения.

Автобусните линии с номера от 1 до 8, 10, 14, 69, 70, 114, 123, 204 и 306 няма да бъдат закривани за момента, нито пък ще има промени в маршрутите им поне до пускането на метрото, увери зам.-кметът по транспорта Любомир Христов. Общината обеща експресно да изплати всички задължения на ЦГМ към оператора, но за другите суми все още не се знае кога точно ще се погасят. Договорът се прекратява по взаимно съгласие заради пускането на метрото и необходимостта маршрутите на автобусите да се променят. Според договора изменението не може да е повече от 5%.

"Ще търсим финансиране извън бюджета за градски транспорт, като данъка върху недвижимите имоти например", коментира зам.-кметът по финансите Дончо Барбалов. "Ще направим всичко възможно да няма оскъпяване на лихвите по лизинга", подчерта той.

По думите на Христов плащаните в момента средства на пътникокилометър ще се прехвърлят към "Столичен автотранспорт". Това не означава, че дружеството ще получава сумата, която в момента получава превозвачът "Карат С" - 3.52 лв. без ДДС на км пробег. Цената, която ще се заплаща на ЦГМ, ще е 3.00 лв. без ДДС.


Снимка на две колони – Дончо Барбалов


13.06.2012 г., с.4
Йордан Лечков получи втора условна присъда
Кирил Димов

В рамките на шест месеца бившият кмет и футболен национал Йордан Лечков получи втора условна присъда. В средата на май той бе признат за виновен по обвинение за превишаване на правомощията и ощетяване на държавата с 14 642 лв. Вчера пък получи условна присъда за злоупотреба със служебно положение, довело до щета за държавата за 904 000 лв. За това деяние бе осъден от Ямболския окръжен съд на 2 години и 6 месеца условно с 3-годишен изпитателен срок. По закон Лечков не може да има две условни присъди. В този случай обаче това е възможно, тъй като първата не е влязла в сила и той все още се води неосъждан.

Според прокуратурата бившият градоначалник е нарушил Закона за общинската собственост и Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост. Това е станало в периода август 2008 г. - февруари 2010 г., когато предоставил за ползване без наем общински имот на четири частни фирми. Според съда има безспорни доказателства, че Лечков лично е допуснал дружествата на територията на поделението в Сливен, без да проведе публичен търг или публично оповестен конкурс.

Бившият градоначалник заяви, че е невинен и ще обжалва. Делото се гледа за втори път в Ямбол от друг състав на Окръжния съд, след като на 15 март Бургаският апелативен съд го върна.




13.06.2012 г., с.5
Всеки пети работодател смята да наема работна ръка
Бизнесът в Русе и минната промишленост са сред най-големите оптимисти
Дина Христова

Оптимизмът на българския бизнес за развитие на икономиката продължава и през третото тримесечие на годината, показва обзорното проучване за заетостта на компанията за човешки ресурси "Менпауър". Всеки пети работодател у нас е готов да наема нови служители през следващите 3 месеца. Нетният обзор на заетостта, който се получава като разлика между работодателите с планове да наемат и съответно да съкращават, за третото тримесечие на година е плюс 13. В сравнение с второто тримесечие има подобрение от плюс 5, но през същия период на 2011 г. оптимизмът на бизнеса е бил малко по-висок - плюс 14.

Спрямо второто тримесечие на т.г. в 9 от 10-те сектора работодателите с намерение да разширяват бизнеса си са повече от тези, които смятат да съкращават. Спрямо същия период на 2011 г. обаче в четири сектора има спад на оптимизма. Най-притеснителен е спадът в производството, в който нетният обзор на заетостта на годишна база е паднал от 20 на 13. В публичния и социалния сектор спадът е от 29 на 16.

Очаквано най-големи оптимисти са работодателите в сезонните сектори - хотелиерство и ресторантьорство. Там с 26 повече са работодателите, които смятат да наемат през следващото тримесечие спрямо планиращите съкращения. Преди година нетният обзор на заетостта е бил 22, а преди три месеца - 16. В строителството също се очаква раздвижване най-вече заради многото инфраструктурни проекти. Там нетният обзор на заетостта за следващото тримесечие е плюс 22, докато преди три месеца е бил плюс 10, а преди година - плюс 16. Сериозен оптимизъм цари и в минното дело, където 8 работодатели повече смятат да наемат след отрицателните настроения в сектора в три поредни тримесечия (-2, -4 и -4). От "Менпауър" обясняват това с намерението на Катар да инвестира у нас 100 млн. евро, повечето в мините.

В Пловдив и Русе бизнесът демонстрира най-висок оптимизъм - 21 и 17. В Русе ръстът е с 12 за тримесечие. "Менпауър" обяснява неочаквано високият оптимизъм в Русе с разширяването на завода за автомобилни части, намерението на германски и руски фирми да навлязат в свободната зона и идеята на правителството да прехвърли там част от администрацията, която обаче е много далеч от осъществяване.
МЕТОДОЛОГИЯ

"Менпауър" изследва обзора на заетостта в над 50 страни по света. Работодателите отговарят само на един въпрос: "Как очаквате да се промени общата заетост във вашата компания през трите месеца до края на септември 2012 г., в сравнение с настоящото тримесечие?" В България участват 751 компании.
9 от 10 сектора са с нагласи за разширяване на бизнеса


13.06.2012 г., с.5
АПИ ще спести 40 млн. лв. от ремонтите по пътищата
Десислава Колева

60 млн. лв. ще струват ремонтите на 230 км първокласни и второкласни пътища. Прогнозната стойност на пътната агенция бе 100 млн. лв. Спестените пари ще отидат за ремонт на още пътища, каза шефът на АПИ Лазар Лазаров, цитиран от "Медиапул". Средствата са от четвъртата фаза за пътни ремонти на ОП "Регионално развитие". Ако няма обжалване, ремонтите трябва да започнат в края на юни и да приключат до октомври.

Търговете са спечелени от различни фирми, като за разлика от строежа на магистрала "Тракия" например няма ценови рекорди. Най-много поръчки спечели "Трейс". За три позиции фирмата ще вземе близо 18 млн. лв. "Трейс" ще строи дублиращото трасе на магистрала "Люлин" - от Суходол до Перник (близо 9 млн. лв.), пътя Кърджали - Черноочене (за 5 млн. лв.), и околовръстното на Ямбол (за 3.8 млн. лв.). "ПСТ Холдинг", където основен акционер е Васил Божков, ще строи два лота за над 14 млн. лв. Компанията ще ремонтира 18 км пътища във Видинско, както и пътища в Монтана.

Две позиции спечели и пернишката фирма "СК 13 - Пътстрой" на обща стойност 8.2 млн. лв. Фирмата ще ремонтира пътя Перник - Стразимировци и Перник - Драгомирово. Още осем фирми спечелиха по един обект. Сред тях по-големите поръчки са за обединението "Агроинженеринг Лот 40" с основен партньор благоевградската фирма "Агромах", което ще ремонтира 23-километровия път от Благоевград до ГКПП "Станке Лисичково". Стойността е малко над 11.7 млн. лв. По една поръчка - за по над 10 млн. лв., взеха "Пътни строежи" Велико Търново (лот 34) и консорциум "Пътища Пам" с водещ партньор "Пътстрой 92" (лот 35). Варненската "Пътища и мостове" ще ремонтира 18 км в област Добрич за 8.7 млн. лв.

Една позиция ще се преиграва, защото заради пропуски в документите офертите на двамата кандидати не бяха отворени.
ПРОЦЕДУРА

Новата методика за избор на фирмите спря практиката фирмите да използват една и съща техника на различни обекти. АПИ обедини всичките 15 лота в два търга, като едната обществена поръчка обхващаше 7 позиции, а другата - 8. Новият модел даде възможност за участие не само на най-големите в бранша, но и на местните пътни компании.
Снимка на две колони – Лазар Лазаров


13.06.2012 г., с.6
Крайречните гори ще бъдат жертвани заради магистралите
Ивет Миткова

Всички дървета и храсти около дигите по реките ще бъдат изсечени до голо, ако се приемат поправките в закона за горите, предложени от ГЕРБ. За това алармираха еколози от няколко неправителствени огранизации. Според Тома Белев от Асоциацията на парковете в България, тази точка от законопроекта обслужва интересите на инвеститори, които ще изсекат леснодостъпните крайречни гори за инертни материали за строежа на изграждащите се и бъдещи магистрали. Това ще доведе и до увеличаване на риска от свлачища и наводнения. Предложенията в закона за горите предвиждат крайречните гори в страната да спрат да се водят и стопанисват като гори, обясниха еколозите.

Срещу приемането на поправките са заявили, че ще гласуват всички опозиционни сили - СДС, ДСБ, ДПС, "Атака". Природозащитниците от коалицията "За да остане природа в България" ще поискат от президента Росен Плевнелиев да наложи вето върху поправките, а омбудсманът - да ги обяви за незаконосъобразни. Белев допълни, че еколозите ще сезират и Европейската комисия, тъй като според тях промените представляват нерегламентирана държавна помощ, облекчаваща строителството на лифтове, влекове и голф игрища върху горските терени.

Еколозите се обявяват срещу още няколко промени, които според тях ще стимулират изсичането и застрояването на частните гори и на земеделските земи. Частните гори ще могат да се секат и застрояват без устройствен план, като на хартия терените ще остават гори. Земеделските земи, които са защитени от Конституцията, също ще подлежат на застрояване, без да е необходимо промяна на предназначението на имотите. Разрешените строежи са същите като в горите - открити спортни съоръжения, като футболни и голф игрища, обекти за търговия.




13.06.2012 г., с. 12
Гражданско опълчение брани паркове край морето
Жителите на Варна протестират срещу застрояването на Морската градина, а балчиклии искат управлението на Ботаническата
Диян Божидаров

В последните години морските общини са средище на граждански вълнения. Протестите понякога се организират срещу бизнес намерения, друг път - породени от тях. Срещу местната управа или пък с нея начело. Често се оказва, че общественият интерес е криворазбран или че за ефективната му защита е изминало безвъзвратно много време.

Най-горещо от няколко месеца е във Варна и Балчик. Варненци протестират срещу застрояването на Морската градина, а балчиклии първо негодуваха срещу орязания свободен достъп до Ботаническата, а после поискаха управлението на целия комплекс, построен от румънската кралица Мария.

Вълненията във Варна бяха предизвикани от приемането на т.нар. специфични правила за застрояване към изготвения в момента общ устройствен план. Главният архитект на града Петър Йорданов и общинските съветници от ГЕРБ се оправдаха, че специфичните правила не разрешават, а затягат режима на строителство. Така е, но само за т.нар. историческо ядро на парка. Това е зона, простираща се приблизително от Военно-историческия музей до Зоопарка. Тази зона е паметник на градинското и парковото изкуство и в нея няма да се строи. Но Морската градина никога не се е простирала в рамките на тази територия. Официално тя стига до резиденция "Евксиноград" - този факт бе използван от лобистите на строителството, че видите ли, не може да има вето върху огромното пространство. Но варненци не искат забрана за тази мащабна територия, а желаят към историческото ядро да се прибави и районът

на изток до спирка "Почивка". Това са стотици декари, в които (все още) има растителност и се ползват за разходки (местността Салтанат). Според сдружение "Зелена Варна" там са предвидени няколко петна с високи показатели за застрояване, алеи ще се превръщат в улици. Общинската управа не отрече, че ще се строи, макар да уточни, че градежите ще бъдат съобразени с парковата среда. Но защо въобще се разрешава строителството там?

Община Варна твърди, че е предложила забраната да се разшири на изток от историческото ядро, но националният експертен съвет по устройство на територията, обсъждайки проекта за общ устройствен план, отхвърлил предложението. На практика точно в тази спорна територия бяха реституирани десетки имоти в годините на демокрацията, вдигнаха се много частни жилищни сгради. Част от днешните проблеми са заложени през 1992 г., когато държавата определя границите на историческото ядро, дава му защитен статут, но изключва реституиращата се местност Салтанат. Границите на ядрото са коригирани през 1995 г. и несъществено разширени от Министерството на културата през 2011 г. Извън историческото ядро е и скатът над морето. Там текат укрепителни срещу свлачища дейности, които са част от проекта "Алея първа" на холдинг "Варна".

Общият устройствен план на града ще се гледа от общинския съвет на сесията през юни, в ход е и подготовка за нови протести

В Балчик към момента е по-спокойно. Но само ако правителството реши да даде на общината архитектурно-парковия комплекс "Двореца" и Ботаническата градина.
Скандалите там започнаха в средата на април. Всъщност те не са стихвали, тъй като дълги години Софийският университет (СУ) води спорове с Министерството на културата (МК) за собствеността. Миналата пролет правителството присъди 183 декара на вуза, за МК останаха сградите. Реално СУ получи управлението, но то се осъществява по двустранно споразумение, подписно още през 2008 г., когато собствеността бе спорна. На 28 май т.г. споразумението изтече, СУ поиска ново с МК. Разбирателство до момента няма.

Но да се върнем към гражданските вълнения, стартирали през април. В тази и без това конфликтната обстановка СУ реши да сложи вход за жителите на Балчик, какъвто досега те не плащаха. Това предизвика протести, оглавени от кмета Николай Ангелов. В средата на май СУ върна безплатния вход, но вместо мир войната стана още по-люта - на областния управител бе дадена подписка с искане управлението на комплекса да премине към общината.

Кметът Ангелов не крие, че се надява, докато двама се карат, третият да спечели

Твърди, че общината никога нямаше да отправи подобно искане, ако не бе сложен платен вход за балчиклии. Но и недоумява защо "Царевец" може да се ръководи от община Велико Търново, "Етъра" - от Габрово, а "Двореца" и градините да не може да са към управата в Балчик. Ангелов декларира, че иска да превърне мястото в културен център и атакува СУ: "Не виждам кой знае какво да прави университетът. Говорят за научна дейност, че обучават студенти, но ние не знаем това, те просто поддържат един парк. Същото може да го направи която и да е фирма или дружество, което се занимава с ландшафт - садят едни лалета, поддържат рози".

Тези думи възмущават всички ботаници от СУ. В същия дух се изказа преди седмици и министърът на културата Вежди Рашидов. Ангелов твърди, че ако получи парка, общината тепърва ще уговаря условията за ползване с МК. Но топлите чувства с министерството личат - Рашидов се обяви в полза на свободния за балчиклии вход, а кметът Ангелов казва, че сградите от комплекса, които МК стопанисва и е превърнало в хотели, не му трябват.

Мотив за протеста на балчиклии е и фактът, че бащите им са участвали с труд в построяването на комплекса, дори по времето на кралица Мария са влизали безплатно. Градината е единственото им място за разходки, а платеният вход би отрязал на някои от тях достъпа до работното място. "Като водолази ли работят? Там има един единствен обект, това е хотелът на председателя на общинския съвет Виктор Лучиянов", опонира д-р Красимир Косев, директор на университетските ботанически градини.

От СУ заявяват, че безплатният достъп на жителите на Балчик винаги е ставал без регламент, а няма как достъпът до културен паметник, който изисква скъпа поддръжка, да е безплатен.

Жителите на Варна например също плащат, когато влизат в музеите си. "Дойде жена, собственик на хотел, която внася данъци в общината, но няма адресна регистрация тук. Попита защо тя трябва да дава 10 лв., другите - не", заяви ръководителят на Ботаническа градина в Балчик Ина Манчева.

В документите, показани от Манчева, се вижда, че СУ никога не е считал въпроса за свободния достъп на балчиклии за решен, а че общината трябва да намери регламент. "В комплекса се излива част от канализацията на Балчик. Може общината например да поеме ремонта срещу входа на гражданите си", казва Манчева. Тя се оплаква, че институтът за недвижимо културно наследство пречи на ботаниците да управляват парка. За всяко от належащите укрепителни действия например се изискват предписания на института. Предписанията се бавят, работата се блокира, което после се използва от местните представители на МК като аргумент срещу ботаниците за безстопанственост. В тази ситуацията кметът Николай Ангелов е рационален: "Сигурни ли сте, че МК и СУ въобще могат да се разберат? Няма ли пак посетителите да купуват билет на две каси? Нека дадат комплекса на нас".

6400 жители на градчето са се подписали под искането "Двореца" и Ботаническата градина да минат под управлението на общината. Този казус също стои отворен.


Снимка на три колони - Ботаниците на СУ се грижат всекидневно за градината.
Снимка на един колона - Кметът на Балчик Николай Ангелов се надява, че докато другите две страни се карат, общината ще спечели.
Снимка на три колони - Жива верига в защита на Морската градина направиха варненци. Хората се организират във "Фейсбук", след като бе дадена зелена светлина на строителството в парка.



Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет