В. Стандарт 2 В. Стандарт 3

Трети месец продължават грозните скандали около градежа на US базата в Ново село. Главният изпълнител на проекта немската фирма "Билфингер Бергер АГ" отказа да плати свършената работа на основните си партньори от българска страна "Доломит М". Близо 15 други подизпълнители на бургаската компания също не получиха изработените си пари. Заради прекратените плащания родните предприемачи са пред фалит. Неплатените суми възлизат на общо 6,3 милиона лева. След дълги и мъчителни преговори с немците - кога ще платят и защо са спрени траншовете, ситуацията е в изходна позиция. Пари няма, проектът е замразен. От края на декември миналата година всички строителни работи на Ново село са спрени и няма никакви изгледи да тръгнат, докато "Билфингер Бергер АГ" не възобновят финансирането. Компанията обаче очевидно няма такива планове.Немски ботуш продължава да гази US базата край Ново село. Мръсните финансови игри на "Билфингер Бергер АГ" станаха причина българо-американският военен проект да зацикли напълно.

Проблемите с финансирането тръгват от есента на 2009 г. От "Билфингер Бергер АГ" започват да бавят траншовете, докато накрая спират окончателно да плащат. За да оправдаят по някакъв начин спрените средства, от компанията започват да налагат солени глоби в хиляди евро. Скандалните санкции са защо например изгоряла крушка не е сменена, защо пътищата са кални в дъждовно време или защо не са спазени сроковете на градежа. Друг път удръжките са за некачествено изпълнение. За няколко месеца от подобни наказания "Доломит М" губи 6,3 милиона лева, които и до днес не са платени. В края на миналата година фирмата е принудена да спре работата на обекта, защото не е в състояние да се разплати с другите фирми, наети от нея. Междувременно санкциите не спират да валят, въпреки че строителството е замразено. Този път обяснението за глобите е, че са заради спрения градеж. Сумите са повече от скандални и варират в размер на

няколко хиляди евро дневно

Ощетените търсят защита в клаузите на подписания договор, но се оказва, че всички те са майсторски изработени в полза на германците. По въпросния договор българите имат само задължения и никакви права. За "Билфингер Бергер АГ" е точно обратното. Скандални текстове, вкарани уж между другото, развързват ръцете на германците да налагат глоби за всичко, което поискат, дори и да няма насрещни доказателства за визираните прегрешения. Има и изрична клауза, която задължава българските фирми, че нямат право да спират работа при никакви обстоятелства. Това означава, че нашите строители са длъжни да работят на ангария - дори когато не им се плаща. Българите разбират какъв робски договор са подписали едва когато започват да берат горчивите му плодове и когато е вече много късно. Феодалните елементи на споразумението връзват изцяло ръцете на българите с клаузата, че споровете ще се решават не в съд, а само в международен арбитраж, и то със седалище в Германия. Нещо повече, сънародниците ни нямат право да се оплачат дори и пред медиите. Това също е вписано изрично в скандалния договор и за всяка информация, изтекла към пресата, "Доломит М" също е заплашена от солени глоби. От фирмата многократно търсят контакти с "Билфингер Бергер АГ" и настояват проблемът с финансирането да се реши цивилизовано. Германските бизнесмени обаче са непреклонни и не смятат, че дължат нещо. След инфарктни преговори от "Билфингер Бергер АГ"

предлагат да платят едва 227 000 евро

от общо дължимите 6,3 милиона лева. Посланието им е кратко и ясно: "Или вземате парите и сте доволни, или ви изхвърляме от консорциума". Второто условие на партньорите от Германия е "Доломит М" да им подпишат документ, че с въпросните 227 000 евро всички сметки до момента са уредени. Българите обаче не са съгласни с поредното унижение и отказват да приемат скандалното споразумение.

Междувременно от "Билфингер Бергер АГ" налагат вето за достъп до строителния обект Ново село. Забраната важи за всички служители на "Доломит М" и контрагентите им. Охраняващата фирма "Дага полис" е инструктирана да не допуска никого без разрешение на "Билфингер Бергер АГ", въпреки че подобна забрана е единствено от компетенцията на ДАНС. С поредната скандална депеша "Доломит М" е лишена от достъп до собствените си офиси и компютри, които са останали на строителната площадка. Зад оградата са останали също десетки строителни машини на строителните фирми. Достъпът до тях е възможен само с предварителна молба до германците, подадена 24 часа по-рано, и то само с техен ескорт. Скандалните заповеди от Германия не свършват. Само преди десетина дни от "Билфингер Бергер АГ" начисляват нови неустойки на "Доломит М". Чужденците искат от българската фирма да им плати 50% от разходите за изграждане на временното селище, които са приблизително 220 хиляди евро, и още над 500 хиляди евро "за отстраняване на дефектите по строежа". Какви са дефектите, никой не казва. Такива всъщност няма, защото липсват тристранни протоколи, които изрично трябва да ги удостоверят. В сметката са включени още 590 хиляди евро за заплати на германските служители за цялата 2009 година. Обяснението е, че заради некачествената работа на българите германците се видели принудени да увеличат двойно собствения си щат в Ново село, поради което "Доломит" трябва да им плати половината от всички разходи за заплати. Сметката по това перо набъбва с още едни 142 хиляди евро, също за германски заплати, но вече за януари 2010. Тази сума отново е начислена на "Доломит М". При всички разговори германците неизменно повтарят едно и също - строителите работят лошо, бавно и некачествено. Освен това всички у нас били мързеливи и неуки и не ставатли за нищо. В същото време обаче действията им показват друго. Емисари на "Билфингер Бергер АГ" са

започнали преговори с дребните подизпълнители

и усърдно ги канят на работа, прескачайки "Доломит М". Към всеки един от тях е отправена оферта да работи директно с германците, но с уговорката, че няма да си търсят неплатените пари до момента. Странен ход, след като се има предвид, че "Билфингер Бергер АГ" са крайно недоволни от качеството на работа на същите тези фирми, за което са орязали и милионите. Още по-странно е желанието на "Билфингер Бергер АГ" да наемат служители на "Доломит", от които също уж не са доволни. За по-малко от месец германците са "прибрали" общо петима от най-квалифицираните кадри на бургаската фирма, сред които са главният инженер и мениджърът по контрола на качеството.

мениджър на проекта "Ново село" от българска страна

Тук има сценарий, в който една малка фирма, в случая нашата, трябваше да свърши мръсната работа и след това да бъде изхвърлена. Сценарият започна с това, че ни подведоха да подпишем заробващ договор така, че да не можем да си търсим правата в бъдеще. След това трябваше да свършим черната работа с губещите пера по проекта, а когато дойде ред на печелившите дейности, да бъдем изхвърлени. Точно това се случва с нас. Докато работихме по губещите изкопни работи, нямахме никакви проблеми. Свършихме с тях и сега, когато дойде ред да поемем по-печелившите дейности от проекта, искат да ни изхвърлят.


22.02.2010 г., с. 18
Губернатор става арбитър в спора
Губернаторът на Сливен Марин Кавръков става арбитър в спора между българските строители и "Билфенгер Бергер АГ". На 5 март Кавръков събира в заседателната зала на областната управа немците, "Доломит М", и фирмите подизпълнители на база Ново село. Решението е взето след среща миналата седмица по инициатива на Кавръков. Той привика Юрген Хагнер, мениджър на "Билфингер Бергер АГ", и Дитер Шулц, ръководител на проекта на полигон "Ново село", за да поиска обяснение за неизплатените пари на българските фирми.
/Плюс минус

22.02.2010 г., с. І
Чужденци купуват изоставени фабрики

Англичани местят фирмите си у нас заради евтините имоти и работна ръка

Чуждите инвеститори все по-често се интересуват от възможността да купят изоставена фабрика или цех у нас, където да преместят производството си. Това коментира пред "Стандарт" избраният за най-успешен млад предприемач на Великобритания за 2007 г. Боян Бенев. Той обясни, че в момента 70% от старите инвеститори, които са разчитали на спекулации с недвижими имоти, са се оттеглили от пазара. На тяхно място идват производители от Великобритания например, поясни Бенев. По думите му ситуацията там в момента е изключително тежка и кризата принуждава английските инвеститори да търсят нови пазари. Според специалисти в областта на недвижимите имоти големите предимства на България за привличане на чуждестранни производители са евтините имоти и работна ръка, както и благоприятната данъчна политика на страната. Все още обаче се сключват единични сделки, защото инвеститорите се притесняват от липсата на информация относно създаването на бизнес у нас. Засега интерес има за преместване на производства най-вече в областта на инженерните продукти и железарски изделия.

Напоследък в София се появи странна мода - стените на сградите да се покриват с рекламни пана. След няколко месеца опаковката се маха, идват строители и сградата става като нова.

Това е начин за саниране на фасадите, при който собствениците на зданието не вадят свои пари, а използват рекламодателите. Той обаче работи само ако сградата се намира на атрактивно място. И ако над 50% от притежателите на апартаменти се съгласят с поставянето на рекламата.

А какво да правят хората, които живеят в панелки по кварталите и искат да ги санират? Тъй като не всички съседи могат да извадят пари, всеки се спасява, както може, и блоковете се облепват с различни кръпки.

Практиката през миналите години показва, че хората не използват всички възможни финансови инструменти. Защото не ги знаят или защото самите схеми за финансиране са неработещи.

Наскоро Асоциацията за реновиране на етажната собственост издаде практическо ръководство за обновяване на сгради. Книжката разкрива пътя, който трябва да извървят съсобствениците на една жилищна сграда, за да я реновират. Там са посочени и всички нужни документи и разрешения. Ръководството дава информация за съществуващите финансови източници, които работят у нас. Агенцията за енергийна ефективност, използвайки опита на другите европейски държави, също предлага идеи и помощ. Интересно е, че гражданите и фирмите също измислиха начини за финансиране на санирането на старите сгради.

Откъде да намерим пари

1. Помощ за санирането може да се получи и от наема за помещения. Възможно е фирма да поеме санирането срещу договор за ползване на част от сградата или прилежащите площи. Мобилните оператори също плащат наем за поставяне на съобщителни клетки на покриви на високи сгради.

2. Законът за етажната собственост дава възможност сдружение на съсобствениците да кандидатства с проект за реновиране на жилищната сграда, който да се финансира по Оперативна програма "Регионално развитие". Средствата по нея се управляват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Налични са 40 млн. евро субсидии по тази програма, като 85% от тях са безвъзмездна помощ от ЕС.

3. Програмата за енергийна ефективност в дома REECL предлага чрез 6 банки енергийни потребителски кредити и безвъзмездна помощ до 30% от стойността на проекта, ако се санира цялата сграда. В София вече има така санирана сграда. По-голямата част от кредитния ресурс в размер на 50 млн. евро от ЕБВР и гранда от 14 млн. евро от Международния фонд "Козлодуй" е изхарчена. Но се очаква програмата да продължи и тази година.

4. Бюджетът също е източник на финансиране. До 2020 г. хазната трябва осигури около 830 млн. лева за подпомагане на проектите. Националната програма за обновяване на многоетажни жилищни сгради предвижда 20% субсидия, останалите се плащат от собствениците. Досега обаче са правени само отделни пилотни проекти, а в държавния бюджет не се планират средства.

5. Фондът за енергийна ефективност има акумулирани $10 млн. Той предоставя финансиране, съфинансиране или гаранции за кредити от други финансови институции. Досега обаче не е финансирал саниране на жилищна сграда заради липсата на сдружение на собствениците.

4 млрд. лева са необходими за обновяване на панелките, сочат изчисленията. Държавата се ангажира да даде от бюджета около 830 млн. лева. до 2020 г. Друг начин за финансиране е продажбата на въглеродни емисии. От тях може да вземем между 800 млн. и 1 млрд. лева.

Предстои създаване на национален фонд, в който да постъпват средствата от продажбата на вредните газове, спестени от 1988 г. насам, според отпуснатите ни от протокола в Киото права. Условие, за да продадем излишъка от държавни квоти парникови емисии на друга държава, е да имаме готови зелени проекти, в които да бъдат вложени. Специална група към Министерството на финансите заедно с експерти от Министерството на околната среда работи по проблема, каза Нона Караджова за "Стандарт". Получените пари от продажбата на спестените държавни квоти ще отидат за саниране на стари жилищни сгради в комбинация с проекти за слънчеви покриви, съобщи министърът на околната среда. Проблемът обаче е, че трябва да има набор от готови зелени проекти.

В същото време социалното министерство може да насочи програмите си за подпомагане на безработни към подновяване на сградите, както в предишни години правеше с програмата "Красива България".

Наближава активният сезон за строителството. Месеците дотогава могат да се използват за организационна дейност на съсобствениците, свързана със санирането и намиране на подходящ начин за финансиране.


22.02.2010 г., с.4
Радомирски завод с поръчка за Втора атомна
Радомирският завод „Бестгехника-Тежко машиностроене" е под­писал договор с „Атомстройекспорт" за производство на два транспортни шлюза за АБЦ „Бе­лене". Контрактът е първият, сключен с българска машиност­роителна фирма за оборудване, работещо в реакторния корпус на централата, съобщи председате­лят на надзорния съвет на дру­жеството Максим Клейтман. Единичното тегло на изделието надхвърля 350 т. Оборудването трябва да отговаря на изискванията за първа категория на се­измична устойчивост и за втора категория на ядрена безопасност. и Срокът на изпълнение на поръч­ката е три години, стойността й е 8 200 000 евро. Заводът в Радо­мир е с над 25-годишна традиция в машиностроенето за АЕЦ. Тук са изработени съоръжения за атомни електроцентрали в поч­ти всички страни от бившия со­циалистически лагер. През пос­ледните години съвместно със со­фийското си поделение предпри­ятието изпълнява комплексни доставки на оборудване за АЕЦ в България, Германия и Фран­ция, посочи Клейтман.


22.02.2010 г., с.4
Русия инвестира 1,9 млрд. евро в АЕЦ „Белене"
Русия и България са се разбрали да започнат рабо­тата по проекта за АЕЦ „Бе­лене" още през есента, зая­ви руският министър на енер­гетиката Сергей Шматко, ци­тиран от ИТАРТАСС. Сергей Шматко добави, че са били обсъдени редица условия за започване на работа, на пър­во място готовността на Ру­сия да окаже финансова по­мощ за проекта в периода, докато се търси стратегичес­ки инвеститор. По негова оценка за това са необходи­ми година и половина-две. Ру­сия ще финансира строежа на АЕЦ „Белене" и е готова за две години да инвестира 1,9 млрд. евро, отбелязва инфор­мационната агенция. Руската страна през 2010 г. ще отпус­не за проекта 400 млн. евро, а през 2011 г. - още 1,5 млрд. евро.

На този етап между Русия и България няма никакво нераз­бирателство в това отношение, има единодушно разбиране за това как трябва да се действа по-нататък, посочи Шматко. Той допълни, че е постигнато съг­ласие до края на март да прик­лючи процедурата по изработ­ка на окончателните предложе­ния, за да се пристъпи към ра­бота, припомняйки, че голяма част от оборудването ще бъде доставено от френски и гер­мански компании. Русия очак­ва инвестициите да й бъдат върнати от бъдещия инвести­тор в проекта, като България очаква да се споразумее с гер­манската компания RWE, коя­то преди това се отказа от участие във финансирането.

Законът създава предпоставки система­та да се развива. Ние не считаме, че сме свършили всичко, кое­то трябва да се напра­ви по отношение реор­ганизацията на систе­мата. Но искаме това да става по-плавно и на базата на икономи­чески анализ. Най-лес­но е да се каже това закриваме или онова преобразуваме. Лесно се взимат такива реше­ния, но последиците от това са сериозни. За нас е важно всички ин­ститути в системата да работят, а не едни да са слаби, а други доб­ри.

През последните че­тири години започна да се увеличава бюджетът на академията. За 2009 година той бе 40 млн. лева, като от тях 19 ми­лиона лева са собстве­ни приходи. През 2004 г., когато бе най-тежко финансовото състоя­ние, собствените приходи бяха едва 9 мили­она лева. Инвестиции­те, които бяха напра­вени чрез ДФ „Земеде­лие" и еврофондовете, дадоха възможност да се увеличат и приходи­те в системата. Отдел­но от това през 2009 го­дина академията има изключително добро представяне във всич­ки проекти и програми, в които сме участвали. По линия на МОН ние имаме сключени дого­вори за над 4,5 млн. лева. Това са проекти за инвестиции в научната база и лаборатории. По шеста и седма рамко­ва програма също има­ме над 3 млн. лева. Те­зи постижения се дъл­жат на изключителна­та мотивация на науч­ните работници. Те виж­дат, че нещата могат да се променят.

Тази година обаче започна трудно. Все още бюджет нямаме, тъй като сега сме за­висими какви пари ще ни се дадат от минис­терството. Притеснява­ме се, че ако не полу­чим тези 40 млн. лева, то няма да можем да изпълняваме своите функции. Няколко пъти имахме среща с пред­ставители на Минис­терството на земедели­ето и по-специално с доцент Георги Костов, който отговаря за ака­демията. Беше ни по­казана една анкета, за която ние научихме преди това от земедел­ските производители. Нашето становище е, че тази анкета не се от­нася за академията, а е за службата за съве­ти в земеделието, за­щото тя задава въпро­са как достигат научни­те продукти до ферме­рите. В нормалните па­зарни държави научни­те продукти до земе­делците достигат чрез служба за съвети. А та­зи служба бе извадена от състава на академи­ята доста отдавна. В закона ние нямаме за­писани такива право­мощия. И този въпрос, дето е поставен в ан­кетата - какво да се прави с академията, е просто абсурден, защо­то не е в правомощия­та на земеделските производители да ка­жат какво трябва да се случи с нас, при поло­жение че някои от тях не знаят даже и за съ­ществуването ни. Кога­то се правят такива ан­кети, трябва да се знае към кого са насочени, за да могат да бъдат приемани като досто­верна информация. Съгласни сме да има кръгла маса, на която да се обсъдят въпроси­те, които трябва да се решават, ако е нужно, и по законодателен път. Тази кръгла маса, както ние искахме да се проведе по време на АГРА-та, няма да се състои. Предложение на министерството е тя да се състои през март. Ние сме готови да об­съждаме всички въз­можности и варианти за бъдещето ни, които ще чуем от министерс­твото и от земеделски­те производители. Но това, което имам като информация, е, че та­зи анкета дава положи­телна оценка за акаде­мията. Одитът, напра­вен на академията през 2008 година от Ев­ропейската комисия, ни постави на едно много добро място по отношение на научни­те продукти.