- Става въпрос за “електронното ченге” - информационната система за управление и наблюдение. Какъв е принципът, на който работи тази програма?

- Тя позволява проследяване на цялостния процес на работа по оперативните програми: стартиране на процедурите, набиране на оферти, информация кои са кандидатите, какви проектни предложения е имало и как те са оценени. След това се следи кога точно са преведени плащанията, дали има установени нередности, връзката между отделните проекти. Системата позволява да се види веднага, ако има нередности.

- Да кажем, че информацията е била непълна.

- По тази програма имаме доста голям брой бенефициенти - над 250. На практика са договорени 40% от общия бюджет по програмата, като разплащанията в сравнение с всички други оперативни програми са най-високи - 21 на сто от общия ресурс.

- Стартираме няколко процедури във важни за страната области като административната, образователната и здравната реформа. Основни цели в предприемането на тези реформи са подобряване на контрола на изразходване и адекватно разпределение на финансовия ресурс, насочване на парите към приоритетни дейности и подобряване на услугите за гражданите.

Един успешен проект, който в момента се изпълнява от Столичната община, е за изграждане на електронна система за достъп до данни за градоустройственото планиране и архива. Това са справки, за които гражданите няма да се редят на опашки, а ще ползват в интернет. За по-добра администрация имаме няколко проекта. Сега започва съставянето на анализ за състоянието на държавната администрация и оптимизирането на държавните структури. Знаете, че се разработва нов модел на заплащане на служителите.

- ОПАК свързана ли е с новия модел на заплащане?

- В момента моделът се разработва без участието на ОПАК. Ако се наложи разработване на допълнителни анализи или проучване на чуждия опит при заплащането на администрацията, програмата би могла да предостави финансиране за такива проучвания.

- Има много проблеми, когато говорим за работата с общините. Действително един от тях е недоброто познаване на Закона за обществените поръчки. Проблем е и неспазването на всички процедури и изисквания, както и неводенето на документация по коректния начин. Има и грешки и поради недобрата организация на работата. Правим всичко възможно да помагаме. Дори сме изпреварили идеята за наръчник какво не трябва да се допуска при управлението на проекти. На интернет страницата на ОПАК такъв наръчник има от няколко месеца.

- Изпълнението на програмата върви много добре. Разбира се, ако бъдат открити нередности по който и да е проект, бенефициентът е отговорен за възстановяването на парите.

- Случвало се е да откриваме нередности. Тези дейности се прекратяват и парите се връщат в държавната хазна, която е предоставила авансовото финансиране.

- Да, текущо се прави разследване от европейския орган за борба с измамите (ОЛАФ) и очакваме резултатите. В момента по тази програма се разследват четири проекта. Не всички са големи, има и такива с бенефициенти неправителствени организации. Нека да мине разследването и ще дадем повече информация.

- Предимно големите общини. Много добре работят във Варна, Бургас, Плевен, Габрово.

- Целият бюджет на ОПАК е 153,670 млн. евро. След положителната оценка като междинни плащания можем да получим 132,156 милиона евро.

- Разбира се. Ако програмите не вървят добре според предварителния график, в началото на 2012 г. автоматично се задейства механизъм за орязване на средства, което ще се отрази в следващата финансова перспектива. Финансовата рамка, която получихме за 2007-2013 г., е сред най-добрите в ЕС. Но нашата администрация сега изгражда капацитет за усвояване на пари от структурните фондове. Всички други европейски страни в първите години на усвояването са имали големи проблеми. Ние сме си направили план, според който трябва да усвоим 100% от парите по ОПАК, за която отговаря Министерството на финансите.

- Не сме толкова зле. Например Гърция при първата си финансова рамка е била много зле. Почти нищо не са усвоили. От третата изграждат административен капацитет и структура. Сега са едни от шампионите на ЕС по усвояване.

Това е най-новото разкритие за злоупотребите на уволнения шеф на агенцията за бежанците Светослав Мичев.

“След като Мичев беше арестуван заради нарушения в приюта за бежанци в село Баня, при нас постъпи сигнал, че е давал в Пъстрогор възнаграждения на служители, които не са ходили на работа”, казаха вчера магистрати.

Миналия вторник Мичев беше обвинен в умишлена безстопанственост, след като обвинителите разкриха закононарушения при ремонта на бежанския център в новозагорското село Баня. Въпреки правителствена забрана за харчове Мичев снабдявал дома с телевизори и косачки за трева. Подписите под фактурите били негови, уточниха разследващи.

В последната влизат най-бедните.

Да огледаме първо числата.

Група №1 или първите 10% от най-богатите притежават 41,5% от съвкупните парични доходи на българските домакинства. При група №2 този процент е 14, 7 от съвкупните доходи, при третата група - 10,1%. Забележете - последната или най-бедните 10% от българските домакинства се “радват” на 1,8% от съвкупния доход.

Кои попадат в група №1? Това са домакинствата с чист паричен доход над 2080 лв. Честно казано, в сравнение с европейските доходи това не е голяма сума. Но челната група има и друг характерен белег. Докато при останалите девет различията в рамките на групата не са значими, то в първата отделно има 2% най-богати, които разполагат на месец с над 14 000 лв.

Те са и най-заможните, до които стигаме в социологическата работа. За клиентите на “Октоподи” и полицията не може да каже колко точно получават... Какво остава да се изповядат на нас, социолозите. С помощта на изследването можем да кажем обаче, че двата процента най-богати имат около 21% от чистите парични доходи в страната. Тук вече лъсва латиноамериканският характер на разслояването у нас! При това анализът не включва притежания и имоти. Интересен детайл е, че около 45% от най-богатите са граждани на София. Селските домакинства сред първата група са пренебрежимо малките 6%.

Какви са тенденциите, които разчитаме зад резултатите?

Първата е рязкото обедняване на средните прослойки. Как се стигна дотук? Трайната тенденция десетте процента най-богати да имат все по-голям дял се запазва. В годините на икономически растеж се увеличаваше делът и на втората и третата група. Това има няколко обяснения: развитието на икономиката, дефицитът на работна ръка, демографските процеси, трудовата емиграция, плоският данък. Цената на работната сила доведе до рязко за българските мащаби покачване на трудовите доходи през 2006-2008 г. Създадоха се икономически предпоставки за формиране на нова средна класа - съизмерима по стил на живот, ценности и очаквания със средната класа в ЕС. Но кризата скърши този благоприятен процес, създаде висока степен на несигурност сред хората, които попадат във втората и третата група. Само един пример - строител, който е получавал над 1000 лв. месечно, е пращал домакинството си във втора или трета група. Загубвайки работата си, домакинството му се декласира в седма или осма група. Това са твърде резки спадове!

Да, дистанцията между най-богатите и най-бедните се увеличава. Но по-тревожното е тежкият удар върху средните прослойки. Най-потърпевшите не са в първите две групи от добре платени. Не са и най-бедните, тъй като увеличението на пенсиите облекчи ситуацията. Най-засегнати са хората, които основно са разчитали на доходи от труд. Преди кризата в средната класа имаше и работници, сега работникът е изпъден оттам.

Сравнението с европейския модел е трудно. В Европа дистанцията между най-богати и най-бедни също е голяма. Разликата е в значимото присъствие на средните прослойки. Там моделът прилича на бъчва, тук е като пирамида.

Как социалните промени ще се отразят върху политическите настроения, ще видим. Когато най-бързо растяха доходите, имаше най-силно недоволство. Надеждата провокираше и претенции. Сега е налице стрес от загуба на статус. Преди стратегията на активното население беше да се търсят допълнителни източници на доход, на втора работа или чрез протести да ускорят представите си за добър живот. Стратегията сега е свиване на доходите и оцеляване.

Но стресът не е втора тревожна тенденция, а нарастването на регионалните различия. България се разпада като единно икономическо и социално пространство.Създават се гета на бедността. Част от процесите са породени от логиката на пазара. Закриването на училища и болници задълбочава процеса и поставя в още по-неблагоприятна ситуация бедните региони. Конституционно гарантираните уж права за равен достъп до образование и здравеопазване станаха платен достъп. И то за най-бедните. Жалко.

От днес общините няма да имат ядове с кредитори - колкото и на когото да дължат, спокойно могат да не плащат!

Екстрата се дава с промяна в новия Граждански процесуален кодекс (ГПК), която изобщо забрани изпълнение на парични вземания срещу общините. Поправката бе гласувана на 3 февруари и е в сила от 19 февруари, миналия петък. От понеделник ще дава плодове. Вносители са й трима депутати от ГЕРБ - шефката на правната комисия Искра Фидосова, Емил Радев и Александър Ненков. По настояване на Националното сдружение на общините.

Промяната звучи теоретично, но на практика хич не е безобидна.

Бърка в джоба на гражданите данъкоплатци. Например - община не се е издължила по сключени договори за ремонти, строителство и прочее? Кредиторът ще чака, докато се издължи. Неплащането може да го докара до фалит, а служителите му - до безработица? Тяхна работа! Някой буден българин е осъдил някоя община, да речем, за счупен крак на непочистена улица? Или за потрошена в поредната зейнала дупка кола и съдът е постановил: да се плати обезщетение за безобразието? Ще си остане на хартия, докато общинарите не решат, че имат “излишни” пари. В същото време, ако общината или държавата имат да вземат от някого, ще гонят длъжника до второ пришествие. Без уговорки и съображения.

Цинично. Особено като се има предвид, че привилегията (забрана за принудително изпълнение) неизменно важи и за държавните учреждения - правилото от стария ГПК без уговорки бе бетонирано и в новия кодекс (чл.519 ГПК). С добавката - паричните вземания срещу тях се изплащат от предвиден за това кредит по бюджета им. И още - изпълнителният лист се предявява на “финансовия орган” на съответното учреждение, сиреч, централно. Ако няма предвиден кредит или е изхарчен, “централно” се предвижда такъв за следващия бюджет - за догодина!

На този режим ще са и общините. Те, апропо, вече и бяха, по стария ГПК. Но предния парламент ги отряза от екстрата в новия кодекс. Там се предвиди, че общините са защитени само от принудително изпълнение върху средствата, постъпили като субсидия от републиканския бюджет. Само че с пълна сила трябваше да отговарят за парични задължения с останалото си имущество. Лобито на общините направи няколко опита за връщане на старата привилегия в 40-ото НС. Безуспешни. Срещаха възраженията на депутатите, че бюджетните им постъпления са защитени, а с приходите си ще се разплащат за гафове и неуредици. Още повече, че от 30 декември 2004 г. е в сила решение на Страсбург по делото “Манчева срещу България”, по което именно заради тези държавно-общински привилегии държавата бе осъдена като нарушител на правото на собственост, справедлив процес и на равенството пред закона. В Евросъда чакат още няколко подобни наши жалби.

Но сега депутатите обърнаха палачинката. Стенограмата от последното заседание на правната комисия по въпроса (от 28 януари) е показателна за нивото на аргументите.

От Националното сдружение на общините се оплакват, че за дългове им запорират пари и от бюджетни субсидии, както и по европрограми. Така не можели да плащат заплати на учители, лекари и прочее. Не изпълнявали европроекти. Проблемът не е в закона, а в изпълнението, подчертава обаче на същото заседание Христо Бисеров (ДПС). И обяснява - сметките по бюджетните и евросубсидиите трябва да са отделни от тези, набирани от собствени приходи. Но, по указание на финансовото министерство, всичко е накуп. Само че това не е проблем на ГПК, а на “неправилното изпълнение на закона”. Глас в пустиня!

Мнозинството в правната комисия казва “да” на промените. Най-дълго се обсъжда дали след тяхното влизане в сила наложените вече запори върху общински сметки директно ще се вдигнат или това изрично трябва да се запише в закона. Решават, че се подразбира и няма да го записват. За Страсбург никой не повдига дума. Или не се сещат, или не ги интересува.

Рушвети от по 200 хил. евро и дори по-тлъсти суми са раздавани при заменки на апетитни държавни терени, стана ясно от думите на земеделския министър Мирослав Найденов пред БНР вчера. Той каза, че се е знаела много добре реалната цена на заменките, за които сега Брюксел иска да ни санкционира. Запитан дали е чувал, че за всяка една от тях се е давал подкуп, достигащ до 200 000 евро, министърът каза, „че се е плащало много повече от 200 000 евро". Тези пари не са отивали в държавната хазна, а в партийна каса, подчерта Найденов. Според министъра разследването трябва да продължи, защото бившият председател на агенцията по горите Стефан Юруков не е взимал едностранно тези решения, а някой от висшите етажи на властта му е нареждал. И това ставало с благословията на правителството. Юруков няма да може да понесе еднолично наказанието, което ще бъде наложено, увери Мирослав Найденов. Земеделският министър заминава за Брюксел днес, за да преговаря по решението да се започне наказателна процедура за непозволена държавна помощ в полза на определени лица и фирми. Сигналите засягат 47 имота, като сделките са сключени в началото на 2009 г. след приемането на т.нар. мораториум от предишната власт. Комисията обаче ще започне разследване за всички терени, заменени от началото на 2007 г. Само за първите 15 сделки от миналата година искът срещу България може да достигне близо 111 милиона лева. Ако разследващите в Брюксел установят, че статутът на терените е променен и че е дадено право да се строи върху тях, санкцията ще удари 250 милиона лева. Българското правителство смята да признае цитираните от Брюксел горски заменки за държавна помощ, но ще поиска от Европейската комисия тя да се води регламентирана. По този начин държавата смята, че ще избегне санкциите от страна на Брюксел и ще може да заведе дела срещу фирмите, напазарували евтини държавни горски имоти, да доплатят разликата до пазарните цени. „При вземането на решение на ЕК за заменките има и морален и юридически казус. Той е сложен, защото това е едно от най-сериозните престъпления в годините на прехода. Тежестта се падна на нашето правителство да го разреши и да отстоява интересите на държавата", каза още Мирослав Найденов. Той съобщи, че заради липса на превод на писмото от Брюксел е поискана отсрочка и тя ще трае до 24 март." Ще се борим да минимизираме наложената санкция, която в момента е 10%. Ние започваме играта от съблекалнята с жълт картон. В Брюксел не върви да кажем, че неправомерно направеното е от нашите предшественици. Ще се борим да редуцираме глобата до 2 или 5%", уточни Найденов.

.

Снимка на четири колони-Министърът на земеделието Мирослав Найденов заминава за Брюксел, за да обсъжда аферата със заменките.

Ресорният министър Мирослав Найденов е поискал спешна проверка на горския шеф, който е заменил държавен терен в землището на село Баня за 11 ст. на кв.м. Панов е дал на всичкото отгоре евтините 6 дка на себе си. Целта на заменката била да садят билки по европейска програма, обяснил Панов пред Нова ТВ. Според горския шеф нямало нарушение на закона, защото не той одобрил сделката, а заместникът му.

Четири язовира продължиха да преливат през вчерашния ден, вследствие на стопилия се сняг и проливните дъждове, които се изсипаха над страната. От Тича, Панчарево, Малко Шарково и Пчелина не спряха да се изливат тонове вода, а местните жители изпаднаха в паника, независимо от твърденията на Гражданска защита, че място за притеснение няма. Най-заплашително беше положението с третия по големина у нас язовир Тича, който се намира на 18 км от Връбница и на 40 км от Шумен, и който започна да прелива преди няколко дни, след като нивото му се повиши с цял сантиметър над максимума.  Жителите на близките села не спират да изпомпват водата от къщите си денонощно. И се страхуват да не се повтори потопът от 2005 година. От водоема вчера се изливаха 36 кубика в секунда, като през напоителния канал се изпускаха контролирано по още 15 кубични метра, разказа пред радио "Фокус" Юлиян Вълчев, управител на "Напоителни системи" - Шумен. По думите му след валежите през последните няколко дни се очаква допълнително покачване на нивото. Далеч по-необезпокояваща беше картината край язовирите Панчарево и Малко Шарково, от които се изливаха по около 9 кубични метра в секунда. Язовир Пчелина в Пернишко пък пропускаше под 7 кубика вода в секунда.  За разлика от четирите язовира, при които положението беше извън контрол, водата в Георги Трайков, Ахелой, Елешница, Съединение, Ястребино и Изворово не можа да прелее. Тази от  реките вече успя да наводни земеделски площи и пътища. В почивния ден работа не спряха помпените станции в районите на Бургас, Варна, Ямбол, Перник, Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново и Русе.

.

Снимка на две колони-Миналата седмица нивото на Дунав край Лом достигна почти седем метра и половина.

През уикенда кметът на града Димитър Николов инспектира лично състоянието и работата по отводняването на пътната инфраструктура около т.нар. блато.

.



22.02.2010 г., с. 6
Пълнят ударно дупките в София
Усърдна работа по запълване на зейналите по софийските улици кратери кипеше вчера. Облекченият неделен трафик позволи ударно закърпване на основни артерии в столицата, като "Цариградско шосе" например. Там поетапно се отцепваше по една от трите ленти, за да се положи асфалт в отворилите се от студа и леда ями. Заради сезона в тях се налива значително по-скъпият студен асфалт. По думите на столичния кмет Йорданка Фандъкова парите за кърпежите идват от предвидените за ремонти през първото полугодие 12 млн. лв. По-съществената подмяна на настилката в София щяла да стартира през април. Иначе частични кърпежи стартираха още преди няколко дни, веднага след разтапянето на последния сняг. Бяха запълнени дупките по най-натоварените маршрути, като бул. "България" и бул. "Брюксел", който води до летището. По нареждане на Фандъкова вчера продължи почистването на шахтите, които са запушени с боклуци и не могат да поемат оттичащата се вода.
Снимка на две колони-Облекченият в неделя трафик бе използван за кърпежи на "Цариградско шосе".


22.02.2010 г., с. 6
Калпав проект изнервя влизащите у нас шофьори
Кратери посрещат край Дунав мост чужденците
ЖАНЕТА ЙОРДАНОВА

Кратери и окопи на пътя стряскат чужденците още с влизането им у нас откъм Румъния. Отсечка в непосредствена близост до Дунав мост сякаш е претърпяла бомбардировка. В почивните дни положението в района на граничния пункт стана неудържимо заради топящия се сняг. Побеснели тираджии подаваха главите си от кабините и ридаеха, докато тежките им камиони се килваха ту наляво, ту надясно в огромните ями. Всяка година дупките се запълват, но напролет след тежката зима зейват още по-страшно. Специалисти по пътищата обясняват, че участъкът е инфарктен заради близостта с Дунав. Оказва се, че тази част от шосето до Дунав мост е заложена в пътен проект, по който не е предвидена система за отводняване. Въпреки това той е бил одобрен от предишното ръководство на пътната агенция.

.

Две снимки на две колони-Чужденците, които влизат у нас през северната ни граница, остават с впечатлението, че върху България са изсипани бомби.