Разработването на стратегическата рамка на политиките в системата на здравеопазване, в т.ч. в областта на диагностиката и лечението

Националната здравна стратегия (2014-2020) е водещият стратегически документ, който конкретизира целите за развитие на системата на здравеопазването до 2020 г. Документът е приет от Министерски съвет на Република България на 21.09.2013 г. Актуализирана версия на Национална здравна стратегия (2014-2020) е разработена на основата на оценка на настъпилите промени през едногодишния период на изпълнение и приетите нови програмни и стратегически документи, законодателни промени и инициативи, свързани с развитието на страната и на системата на здравеопазване.

Стратегията е основана на схващането, че доброто здраве представлява актив и е източник на икономическа и социална стабилност. Здравето има решаващо значение за намаляване на бедността като същевременно допринася за устойчивото развитие и се възползва от него. Най-важното – доброто здраве, вече не може да се разглежда като резултат от дейността на един единствен сектор – здравеопазването. Устойчивите и еднакво достъпни подобрения на здравето са продукт от успешната политика на цялата държава, както и на координираните действия на всички в обществото.

Визията, целите и приоритетите на актуализираната Национална здравна стратегия (2014-2020) са дефинирани на базата на анализ на здравно-демографското състояние и състоянието на системата на здравеопазване в ежегодните доклади за здравето на гражданите, които показват, че през последните десетилетия българската здравна система изостава спрямо здравните системи на страните от ЕС по отношение на ключовите фактори за устойчиво развитие.

Основните предизвикателства са свързани с прогресивно влошаващите се показатели за здравно-демографското състояние на населението, нарастването на здравните неравенства и невъзможността на националната здравна система да отговори по адекватен начин на потребностите от достъпни и качествени здравни услуги. Пренебрегването на тези проблеми и забавянето на адекватните действия на държавата за тяхното решаване има изключително неблагоприятно въздействие върху развитието на системата на здравеопазването, респективно върху здравето на гражданите в дългосрочен план.

В съзвучие с възприетата здравно-политическа рамка и европейските и национални стратегически документи, Националната здравна стратегия определя :

„През 2020 г. България да е държава, гарантираща на своите граждани здравно благополучие, високо качество на живот и намаляване на здравните неравенства чрез всеобхватна, справедлива, устойчива и осигуряваща високо качество здравна система”.

На основата на анализа на здравно-демографското състояние на населението, България определя своите Национални здравни цели до 2020 г., които са обективен израз на фокусирането на здравната политика върху устойчивото подобряване на здравето на българските граждани във всички възрастови групи:

• 
  снижаване на смъртността при децата от 0-1 годишна възраст до 6.8 на 1000 живо родени деца;
  
• 
  снижаване на смъртността при децата от 1-9 годишна възраст до 0.24 на 1000; 
  
• 
  снижаване на смъртността при подрастващите и младите хора от 10-19 годишна възраст до 0.28 на 1000;
  
• 
  снижаване на смъртността при лицата в икономически активните групи от 20-65 годишна възраст до 4.19 на 1000;
  
• 
  увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот на хората след навършване на 65 годишна възраст до 16,4 години.
  

За реализация на визията и националните здравни цели актуализираната Национална здравна стратегия определя 3 основни приоритета на националната здравна политика:

Стратегията представя и начините за обвързване на здравните политики с мерките, осигуряващи равнопоставеност, необходимите въздействия върху социалните детерминанти на здравето и основните предпоставки за функциониране на здравната система.

Основните мерки са насочени към подобряване на достъпа и преодоляване на здравните неравенства чрез развитие на интегрирана система за спешна помощ, оптимизиране на болничната и извънболничната помощ, развитие на електронното здравеопазване, ефективна лекарствена политика, подобряване на качеството на медицинската помощ и безопасността на пациентите. Изпълнението на мерките цели повишаване на ефективността на системата и справедливо разпределение на ресурсите спрямо потребностите на населението.

Националната здравна стратегия (2014-2020) е интегриран документ за развитие на системата на здравеопазване на България до 2020 г., който обхваща пълния комплекс от действия на държавата в областта на здравеопазването, като същевременно създава условия за постигане на националните цели, заложени в Националната програма за развитие „България 2020“ и всички действащи стратегически и програмни документи.

Националната здравна стратегия (2014-2020) осигурява платформа за партньорство и сътрудничество на всички заинтересовани страни. Тя изисква ангажираност от цялото общество като отправна точка при планирането, разработването, осъществяването и наблюдението на здравната политика на всички равнища.

• 
  Създаване на платформа за гражданско участие в процеса на формиране на здравна политика „Партньорство за здраве“
  

Крайната цел на това решение е постигане на трансформация на модела на управление на здравеопазването от централизиран модел до модел на сътрудничество, който провежда колективно управление чрез широк кръг държавни и обществени участници.

На 26 март 2015 г. „Партньорство за здраве“ се учреди като обществена инициатива, която излезе с предложение за създаване на постоянно действащ консултативен орган към Министерски съвет.

С Постановление № 151 на МС от 15.06.2015 г. беше създаден Съвет „Партньорство за здраве“ - консултативен орган на Министерския съвет за координация и сътрудничество при разработване и провеждане на политики в областта на общественото здравеопазване и подобряване достъпа до своевременна, адекватна и ефективна медицинска помощ и здравни услуги за гражданите, както и за подобряване качеството на живота с оглед повишаване годините живот в добро здраве.

Основните цели на съвета са постигане на взаимодействие, широк обществен консенсус и сътрудничество при разработването, провеждането, мониторинга и оценката на здравните политики, както и при осъществяването на реформи в сферата на здравеопазването.

За изпълнение на тези цели съветът осъществява дейности, свързани основно с обсъждане и приемане на становища и предложения по проекти на нормативни актове в областта на здравеопазването и отправяне предложения пред компетентните структури за повишаване социалната и икономическа ефективност на процесите в системата на здравеопазването.

Съветът се ръководи от министъра на здравеопазването и се състои от: по един заместник – министър на здравеопазването, финансите, труда и социалната политика, образованието и науката, младежта и спорта; изпълнителните директори на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ и Изпълнителната агенция по лекарствата; председателя на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти; управителя на Националната здравноосигурителна каса; по един представител на Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и Българския фармацевтичен съюз; председателя на Българския Червен кръст; по един представител на представителните организации за защита правата на пациентите; един представител на Европейското партньорство за подобряване на достъпа на пациентите до здравеопазване; четирима представители на сдружения с нестопанска цел в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия и трима представители на други неправителствени организации в сферата на здравеопазването.

Към Партньорството са създадени три работни групи - „Реформа в организацията на здравеопазването“, „Качество на здравната система“ и „Лекарствена политика и медицински изделия“.

За отчетния период Съветът е провел 2 заседания, а заседанията на работните групи са 10, като на тях са обсъдени всички разработени през периода проекти на законови и стратегически документи на Министерство на здравеопазването.
Специфичните мерки, насочени към осигуряване на лечебно-диагностичните дейности, финансирани със средства по програмите от политиката в областта на диагностиката и лечението, реализирани през отчетния период са посочени в отчета на съответните програми.

Основните акценти бяха свързани с:

• 
  Реализиране на дейностите за изпълнение на Концепцията за развитие на системата за спешна медицинска помощ 2014-2020 и плана за действие към нея;
  
• 
  Реализиране на дейностите в изпълнение на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2013-2020 и плана за действие към нея;
  
• 
  Финализиране на първия етап от процеса на деиституционализация на домовете за медико-социални грижи;
  
• 
  Разработване на нов модел за медицинската експертиза;
  
• 
  Усъвършенстване на механизмите за финансиране на медицинските дейности в областта на диагностиката и лечението, извън обхвата на здравното осигуряване;
  
• 
  Поддържане на готовността за медицинско осигуряване на населението при бедствия.
  

През първото полугодие на 2015 г. са реализирани значителен обем дейности, в т.ч. разработване на ключови стратегически документи и законодателни инициативи, които пряко изпълняват оставените оперативни цели и създават предпоставки за успешната реализация на политиката в бъдеще.

По отношение на стратегическата цел на политиката за „осигуряване равен достъп до медицинска помощ с необходимото качество на всички български граждани“ в контекста на целите и приоритетите, заложени в основните национални стратегически и програмни документи за подобряване на здравето и качеството на живот на гражданите, липсват убедителни данни за реализирани ползи по отношение на основните здравно-демографски показатели.

Следва да се има предвид, че днешното здравно и демографско състояние на българското население е резултат от продължително действие на множество фактори и влияния. Една част от тях са свързани с общи тенденции в демографското развитие на европейските страни, други – със специфичните особености на историческото, социално-икономическото и културно развитие на България.

Влияние върху демографското развитие на населението оказват общите за развитите страни демографски процеси – намалена раждаемост, по-малко бракове, засилена урбанизация, както и специфичните за развиващи се страни и страни в преход, по-високи нива на смъртност и интензивна външна миграция. В резултат на тези процеси България изпадна в сериозна демографска криза. Едновременно с това анализите демонстрират недостатъчно и неустойчиво подобрение или влошаване на част от показателите за здравното състояние на гражданите.

Анализът на данните за основните здравно-демографски показатели в ежегодните доклади за здравето на гражданите ясно показва, че в момента България, в сравнение със страните от Европейския съюз, е изправена пред много по-сериозни предизвикателства, свързани с:

• 
  Влошаване на демографската структура и застаряване на населението;
  
• 
  Неблагоприятно съотношение между раждания и аборти;
  
• 
  Високо ниво на майчина и детска смъртност;
  
• 
  Високо ниво на обща смъртност;
  
• 
  Високо ниво на преждевременна смъртност;
  
• 
  Ниска продължителност на живота в години и в години в добро здраве;
  
• 
  Нарастваща заболеваемост от хронични незаразни болести, свързани с начина на живот;
  
• 
  Високо ниво на психичните разстройства;
  
• 
  Висок относителен дял на лицата със степен на увреждане и трайна неработоспособност;
  

Необходими е интегриране на отделните политики както в Министерство на здравеопазването, така и с политиките на другите ведомства, насочени към постигане на общи цели и резултати в полза на здравето.

• 
  Кратко описание на показателите за полза/ ефект
  

Изпълнението на политиката се осъществява с участието на голям брой изпълнители в системата на здравеопазването - ИАМО, НЦОЗА, РЗИ, ЦФЛД, ЦАР, ИАТ и лечебните заведения под координацията на Дирекция „Медицински дейности“. Изпълнението на заложените цели в политиката в областта на диагностиката и лечението не може да бъде постигнато без обединяването на усилията на различни институции и организации в страната. От основно значение е взаимодействието с Националната здравноосигурителна каса, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието, младежта и науката, както и висшите медицински училища, съсловните организации в системата на здравеопазването, пациентските организации и др.

Административната статистика на ИАМО, НЦОЗА, РЗИ, ЦФЛД, ЦАР и ИАТ е източник на подробна и разнообразна информация, която позволява да се извършва текущия мониторинг на политиката по диагностика и лечение. Данни за въздействие на политиката се осигуряват от Националния статистически институт, чрез официалната статистика на страната.

• 
  Министерство на здравеопазването - дирекция „Медицински дейности“, дирекция „Лекарствена политика”
  
• 
  Второстепенни разпоредители с бюджет - РЗИ, ДПБ, ЦФЛД, Ц АР, ИАТ, ИАМО
  

За целта е извършено следното:

• 
  Актуализация на Национална здравна стратегия 2014-2020 – Политика 2.2;
  
• 
  Осъвременяване на нормативната база в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия, отговарящи на правото на Европейския съюз;
  
• 
  Осигурен е непрекъснат контрол и мониторинг на качеството, безопасността и ефикасността на разрешените за употреба лекарствени продукти в страната, както и текущо актуализиране на нормите и стандартите за производство, разрешаване на употреба, разпространение, предписване и отпускане на лекарства и медицински изделия;
  
• 
  Провеждане реимбурсна и ценова политика в областта на лекарствените продукти, осъществявана от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП).
  

Лечебни заведения за първична и специализирана извънболнична помощ;

Лечебни заведения за болнична помощ в страната;

Медицинските университети в страната;

Висшите медицински училища и Медицинските колежи в страната;

Производители на лекарствени продукти и медицински изделия;

Търговски субекти – търговци на едро и дребно;

НЗОК;

Световна здравна организация ;

NCCLS - Международен комитет по стандартизация на клинични лаборатории;

Глобален фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария.

• 
  Министерство на здравеопазването – дирекция ”Лекарствена политика”;
  
• 
  Второстепенни разпоредители с бюджет - Изпълнителна агенция по лекарствата, НСЦРЛП.