За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на министерство на здравеопазването

жүктеу/скачать 2.27 Mb.

бет	2/32
Дата	20.07.2016
өлшемі	2.27 Mb.
	#212425

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 32

Обхват на Програма "Укрепване на Националната програма по туберкулоза", финансирани от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария	Брой областни центрове		28
		Брой лечебни заведения		29 (в т. ч. 16 СБАЛББ и 13 МБАЛ)
		Брой патронажни сестри участващи в наблюдаване на лечението на пациентите в продължителната фаза		56
		Брой затвори обхванати от програмите на глобалния фонд		13
		Брой специализирани болници за активно лечение на лица лишени от свобода		2
		Брой сключени договори		53 ( в т.ч. с 25 неправителствени организации и 28 с ЛЗ)
-	"Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата"	Брой обхванати контактни лица на болни от туберкулоза		3500 за периода 01.01.-30.06.2015 г.( по предварителни данни)
		Брой лица, на които е проведена химиопрофилактика		2333
7	Ограничаване въвличането на нови хора в злоупотребата на с наркотични вещества –координиране на изпълнението на превантивни програми от Превантивните информационни центрове към 27-те Общински съвети по наркотични вещества	Бр .	27	27
8	Брой пациенти обхванати в програми за лечение с опиеви агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди, субсидирани от МЗ	Бр.	1 800	1 140
9	Брой пациенти, обхванати в програми за психосоциална рехабилитация, субсидирани от МЗ	Бр.	200	240

Други институции, допринесли за постигането на ползата/ефекта – целите на политиката

В СТРАНАТА:

Министерство на труда и социалната политика;

Министерство на околната среда и водите;

Областни администрации;

Органи на местното самоуправление;

Лечебни заведения за първична и специализирана извънболнична помощ ;

Министерство на регионалното развитие и благоустройството;

Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

Министерство на земеделието и храните;

Министерство на икономиката;

Министерство на енергетиката;

Министерство на туризма;

Министерство на образованието и науката;

Министерство на вътрешните работи;

Министерство на финансите;

Съсловни, браншови и пациентски организации;

Комисия за защита на потребителите;

Българска агенция по безопасност на храните;

Държавна агенция за закрила на детето;

Структури на централните ведомства на национално и регионално ниво.

МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ:

Световна здравна организация;

Кодекс Алиментариус

UNICEF

NCCLS - Международен комитет по стандартизация на клинични лаборатории;

Глобален фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария.

Отговорност за изпълнение на целите в съответната област на политика:

Министерство на здравеопазването – дирекция ”Държавен здравен контрол”, дирекция ”Политика по промоция на здраве и профилактика на болестите”, дирекция „Международни дейности, проекти и програми”, дирекция “Лекарствена политика”, Регионалните здравни инспекции, Национален център по радиобиология и радиационна защита, Национален център по наркомании, Национален център по обществено здраве и анализи и Национален център по заразни и паразитни болести.

3.2. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА „ДИАГНОСТИКАТА И ЛЕЧЕНИЕТО”
Основната цел на политиката е осигуряване равен достъп до медицинска помощ с необходимото качество на всички български граждани.

Формулираните оперативни цели за 2015 г. са насочени към:

Удовлетворяване потребностите на населението от качествена първична и специализирана извънболнична медицинска помощ;
Удовлетворяване потребностите на населението от качествена и достъпна болнична медицинска помощ;
Оптимизиране процеса на независимата оценка на качеството на медицинската дейност – акредитация;
Преструктуриране на организацията и дейностите на медицинска експертиза;
Въвеждане и прилагане на нови технологии;
Активно издирване и диспансеризация на приоритетни групи заболявания извън обхвата на здравното осигуряване;

Изпълнението на така заложените цели на политиката през първото полугодие на 2015 г. е съобразено и синхронизирано с изпълнението на целите и приоритетите на националните стратегически и програмни документи, действащи през 2015 г.

Програмата на Правителството за стабилно развитие на Република България 2014-2018г.

В сектор Здравеопазване на Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България 2014-2018 г. са включени приоритети и мерки, които имат пряко отношение към провежданата политика:

Приоритет 10.1. Подобряване на качеството и достъпа до здравеопазване;

Приоритет 10.2. Приоритетно преструктуриране на спешната помощ чрез инвестиции в ресурсното, техническо, логистично и кадрово развитие;

Приоритет 10.3. Формиране на модел на болнично здравеопазване, който се характеризира с предвидимост на финансовия ресурс за осигуряване качество и достъпност на лечението, и мотивация на работещите в сферата на здравеопазването. Въвеждане на национална здравна карта със задължителен характер;

Приоритет 10.4. Преструктуриране на НЗОК и превръщането й в активен финансиращ и контролен орган от името на oсигурените граждани – инструмент за провеждане на политика за осигуряване на достъпно и качествено здравеопазване;

Приоритет 10.5. Пакет от мерки за повишаване събираемостта на здравните вноски;

Приоритет 10.6. Запазване и развитие на кадровия потенциал на здравната система чрез нов механизъм на заплащане на работещите.

Националната програма за развитие България 2020

В Приоритет 1 „Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила”, Подприоритет 1.4 „Повишаване качеството и ефективността на здравните услуги обхваща оптимизиране на разходите за здравеопазване, рационализация на инвестициите и промоцията на здравословен начин на живот” се предвижда:

- стабилизиране на здравноосигурителния модел и повишаване финансовата самостоятелност на здравния сектор;

- промяна в начина на финансиране на лечебните заведения;

- развитие на електронното здравеопазване и телемедицинските услуги;

- оптимизиране структурите на експертните лекарски комисии;

- подобряване качествените характеристики на човешките ресурси в здравеопазването и особено в спешната помощ.

Национална програма за реформи

Здравеопазването е включено като подприоритет в Приоритет 1, чиято основна цел е да допринесе за постигане на приобщаващ растеж за периода 2014-2020 г.,

Включените в подприоритет „Здравеопазване” мерки са съобразени със Специфичната препоръка на Съвета на Европа от 8 юли 2014 година България „да осигури ефективно спрямо разходите предоставяне на здравно обслужване, включително чрез подобряване на ценообразуването за услугите в областта на здравеопазването при обвързване на финансирането на болниците с резултатите, ускоряване на оптимизирането на болничната мрежа и развиване на възможностите за извънболнично лечение“:

Подраздел „Ефективен достъп до здравеопазване” включва мерки за контрол в ценообразуването на лекарствата; оптимизиране на спешната помощ; обновяване и оборудване на регионална здравна инфраструктура; подкрепа за държавни и общински лечебни заведения в по-малки и отдалечени населени места; регулиране разходването на обществен ресурс в зависимост от потребностите на населението от медицински услуги;

Подраздел „Обвързване на финансирането на болниците с постигнатите резултати” включва мерки за стратегическо планиране във финансирането на болнични дейности; засилване на контрола върху болничната помощ; контрол върху лекарската практика;

Подраздел „Развитие на извънболничното лечение” включва преразглеждане на медицинските стандарти за болнична и извънболнична помощ.

Дейности за реализация на целите

Дейностите за реализиране на целите на политиката в областта на диагностиката и лечението са насочени в 2 основни направления:

Общи системни мерки: насочени за усъвършенстване на управлението на системата на здравеопазване в частта, осигуряваща диагностиката и лечението на заболяванията;
Специфични мерки: насочени към лечебно-диагностичните дейности, финансирани със средства по програмите от политиката в областта на диагностиката и лечението.

Общите мерки, имащи неделим и дългосрочен ефект върху системата на здравеопазване, са насочени в следните основни направления:

Усъвършенстване на нормативната уредба в областта на диагностиката и лечението, в т.ч. на структурата, организацията, финансирането и контрола на диагностично-лечебните дейности.

Основните усилия през отчетния период бяха насочени към усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща дейностите, свързани с диагностиката и лечение в съответствие с формулираните на национално и секторно ниво цели и приоритети.

През отчетния период бе финализиран проекта с промени в Закона за здравното осигуряване, който бе приет от Народното събрание и е обнародван в Държавен вестник, бр. 38 от 2015 г. Той отразява визията на настоящото ръководство на Министерство на здравеопазването, обусловени от необходимостта за подобряване на качеството на медицинското обслужване, на контрола на медицинските дейности и по-рационално използване на средствата на Националната здравноосигурителна каса.

Чрез измененията в ЗЗО се връща договорното начало при определянето на методиките за остойностяване и заплащане на медицинските дейности, обемите и цените на медицинските дейности, условията и реда за контрол по изпълнението на договорите между НЗОК и изпълнителните на медицинска помощ, както и по отношение на санкциите при неизпълнение на договорите. Тези отношения ще бъдат договаряни в НРД между НЗОК и Българския лекарски съюз/Българския зъболекарски съюз. По този начин ще се засили участието на съсловните организации при определяне на качествените критерии за извършване на медицинските дейности и проследяване на резултата от извършеното лечение. Връщането на договорното начало ще даде възможност на съсловните организации на медицинските специалисти да имат своя съществен принос при разработване на методиките за остойностяване на заплащане на медицинската помощ и определяне на контрола по изпълнение на НРД. Това ще позволи да се постигне съгласуваност и координираност между НЗОК и съсловните организации на медицинските специалисти още на етапа на разработване на правилата. Ще бъдат използвани пълноценно специфичните експертни знания на медицинските специалисти, което ще спомогне за създаване на реално приложими и ефективни правила за оказване, заплащане и контрол на медицинската помощ.

Списъкът на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, се предвижда да се утвърждава от Надзорния съвет на НЗОК, вместо с наредба на министъра на здравеопазването. С оглед формирането на здравната политика министърът на здравеопазването ще утвърждава с наредба критериите за включване на заболяванията в списъка, а оперативната дейност ще се извършва от НЗОК. От компетентността на Надзорния съвет на НЗОК ще бъде и определянето на периодичността на актуализация на списъка, вместо това да се разписва на законово ниво. По този начин ще се постигне по – голяма гъвкавост на процеса, както от гледна точка на нуждите на пациентите, така и с оглед на бюджета на НЗОК.

Възстановяват се арбитражните комисии, които ще разглеждат становищата на проверените лица – изпълнители на медицинска помощ, в случай на констатирани нарушения на НРД. Арбитражните комисии ще се състоят от представители на съответната районна здравноосигурителна каса, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, както и на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър - фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, и от представител на регионалната здравна инспекция. По този начин случаите ще се обсъждат от практикуващи специалисти в съответните области, което ще доведе до реални резултати от проверките на качеството на медицинската помощ.

Създава се правна регламентация за извършване на съвместни проверки за спазване на правилата за добра медицинска практика, правилата за добра фармацевтична практика, правилата за добра практика, на утвърдените медицински стандарти, на Закона за здравното осигуряване и на НРД. Те ще се осъществяват от РЗОК, Изпълнителна агенция „Медицински одит“, регионалните здравни инспекции и съсловните организации на лекарите, на лекарите по дентална медицина, на магистър – фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, по предварителен ежегоден план, утвърден съвместно от НЗОК, Изпълнителна агенция „Медицински одит“, съответните регионални здравни инспекции и съсловните организации. При констатиране на нарушения ще се налагат санкции от органа, на когото със закон са възложени съответните контролни правомощия. Съвместните действия на горепосочените институции и организации ще доведат до повишаване на качеството на процесите по осъществяване на контрол върху изпълнителите на медицинска помощ. Дава се възможност за по-добра съгласуваност и координираност на действията на контролните институции и за по – всеобхватно разглеждане на дейността на изпълнителите на медицинска помощ.

Националната здравноосигурителна каса се задължава да извършва проучване на удовлетвореността на пациентите от заплатените от нея здравни услуги, тъй като в центъра на здравна политика стои пациентът и неговото мнение следва да има важно значение при изследване на дейността на лечебните заведения.

Предвижда се прекратяване на договор с изпълнител на медицинска помощ, при който се констатира системна неудовлетвореност от страна на пациентите, както и прекратяване на договор с изпълнител на медицинска помощ, който системно нарушава изискванията за качество на медицинската помощ, предвидени в националните рамкови договори.

Пакетът от медицински услуги, който заплаща НЗОК, се разделя на основен и допълнителен. Конкретните медицински дейности, които ще се включват в пакетите, ще продължат да се регламентират, както и досега, с наредба на министъра на здравеопазването.

Със Заповед № РД 02-69/15.04.2015 г. на министъра на здравеопазването е създадена работна група, която да разработи наредба, регламентираща обхвата на здравните дейности, включени в основния и допълнителния пакет, заплащан със средства на Националната здравноoсигурителна каса.

С направените промени в ЗЗО се създават механизми НЗОК да се превърне от пасивен платец на извършените дейности, в активен участник на пазара на здравни услуги, който да има по-широки възможности да договаря с изпълнителите на медицинска помощ условията за нейното предоставяне. С оглед новия смисъл на ролята на НЗОК се предлага да се промени използваната до този момент терминология като вместо думата „заплаща“ по отношение на медицинските дейности се използва думата „закупува“. Това е ясен и непротиворечив знак за новото значение на институцията, на която се възлагат широки правомощия не само да разходва средства от набраните здравноосигурителни вноски, но и активно да планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинските дейности, предлагани от лечебните заведения.

През първото полугодие на 2015 г. бе изготвен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, приет на първо четене от Народното събрание на 14.07.2015 г.

С проекта на ЗИД на ЗЛЗ се предлагат промени в нормативния механизъм за създаването и актуализирането на Националната здравна карта, чрез която да се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ.

Променят се изискванията за съдържанието на областните здравни карти. От една страна те отразяват моментното състояние на видовете медицинска помощ, която се осъществява в областта, като съдържат видовете лечебни заведения, броят лекари по специалности, броят болнични легла по видове и по нива на компетентност, както и данни за вида, броя и разпределението на извършваните в областта високотехнологични методи за диагностика и лечение и наличната за тяхното приложение високотехнологична медицинска апаратура. Областните здравни карти съдържат и данни за демографската структура, за заболеваемостта по групи заболявания и по възраст, и за хоспитализираната заболеваемост на населението на територията на областта.

От друга страна, на областните здравни комисии се дава възможност да участват в процеса на планиране на броя болнични легла, като извършат анализ на съотношението между общия брой болнични легла, определен по методика, утвърдена от министъра на здравеопазването и съществуващия брой легла по видове и нива на компетентност на болничните структури в областта и тяхното разпределение. Въз основа на този анализ областната комисия ще изразява мотивирано становище относно конкретните потребности от болнични легла в областта, като тези потребности не могат да надхвърлят с повече от 10 на сто общия брой болнични легла, определен по реда на методиката.

С Националната здравна карта се предвижда да бъдат идентифицирани областите с излишък и с недостиг от лекари и лекари по дентална медицина в извънболничната медицинска помощ и броят легла по видове и по нива на компетентност на болничните структури и да се извърши тяхното планиране, а също и планиране на лечебните заведения, осъществяващи високотехнологични методи на диагностика и лечение.

С проекта се предвижда в областите, в които броят на леглата надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени с Националната здравна карта, Националната здравноосигурителна каса да сключва договори с лечебни заведения за болнична помощ, избрани по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.

Като част от съдържанието на Националната здравна карта е предвидено изработването и на карта на необходимите високотехнологични методи за диагностика и лечение и свързаната с тях високотехнологична медицинска апаратура, както и карта на спешната медицинска помощ, която ще съдържа броя и местоположение на екипите на центровете за спешна медицинска помощ и районите, които обслужват. Националната здравна карта ще определи и видовете медицински дейности, които се планират на регионално ниво, съгласно обособените райони по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие. Предложеният подход ще доведе до оптимизиране на механизмите за планиране на медицинските дейности на териториален принцип, съобразно нуждите на националната система на здравеопазване.

Предлага се също така Комисията за изработване на националната здравна карта да извършва оценка на потребностите на населението от медицинска помощ въз основа на Националната здравна карта преди създаването на ново лечебно заведение за болнична помощ. Комисията ще изразява становище относно необходимостта от създаване на новото лечебно заведение. При отрицателно становище на Комисията новото лечебно заведение няма да бъде включвано в Националната здравна карта и няма да може да сключва договор с Националната здравноосигурителна каса до актуализацията на Националната здравна карта. След актуализацията на Националната здравна карта и включването на лечебното заведение в нея, лечебното заведение ще има възможност да сключва договор с Националната здравноосигурителна каса, като ще бъде избирано по критерии и по ред, определени с наредбата на министъра на здравеопазването, както останалите лечебни заведения в областите, в които броят на леглата надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени с Националната здравна карта.

Аналогичен ред за извършване на оценка на потребностите на населението от медицинска помощ въз основа на Националната здравна карта е предвиден и по отношение на осъществяването на нови медицински дейности.

Предвижда се Националната здравна карта да служи и като база за оценка на потребностите от медицинска помощ във връзка с преценката за недостатъчност на медицинските специалисти в извънболничната помощ по чл. 81. По този начин се въвежда законов регламент и ясни критерии за доказване на липсата на достатъчно медицински специалисти в извънболничната помощ.

С проекта се предлага центровете за трансфузионна хематология, центровете за спешна медицинска помощ, домовете за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца и медико-социалните центрове да подлежат на задължителна акредитация. За останалите видове лечебни заведения акредитацията ще бъде задължителна, само ако лечебното заведение иска да провежда обучение на студенти и специализанти.

С въвеждането на задължителна акредитация на посочените лечебни заведения се цели повишаване на качеството на предоставяните от тях здравни услуги и информираността на медицинските специалисти и гражданите за организацията на дейността в лечебното заведение, наличието на необходимото оборудване и квалификация на персонала, базовите възможности за обучение на студенти и специализанти, както и спазването на стандартите за качество на медицинските услуги.

Предлага се също така от 1 януари 2017 г. наличието на положителна акредитационна оценка да е задължително условие за сключване на договор между лечебните заведения за болнична помощ и Националната здравноосигурителна каса. По този начин сключването на договор с лечебните заведения и Националната здравноосигурителна каса ще бъде обвързано и с качеството на предоставяните от лечебните заведения за болнична помощ медицински услуги.

С проекта се предлагат и промени, свързани със статута и дейността на лечебните заведения и възможността да създават обединения с цел сключване на договор за оказване на медицинска помощ по чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване. Съответно в Закона за здравното осигуряване се предвижда тези обединения на лечебни заведения да могат да сключват договори само като обединения, ако всеки участник в тях отговаря на изискванията на Националния рамков договор за изпълнител на медицинска помощ. Основната цел на въведената промяна е създаване на условия за комплексно обслужване на пациентите чрез стимулиране на интеграцията на лечебните заведения, което ще допринесе до намаляване на дефрагментацията на болничния сектор и неефективното използване на ресурсите.

Във връзка с концепцията за осигуряване на комплексни грижи е предложението за създаването на нов вид лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения – център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания. Предложението е израз на активните действия на Министерството на здравеопазването по изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“ и е в съответствие с концепцията на министерството за развитието на процеса по деинституционализация в периода 2015-2020 г. Дейностите, които ще осъществява центъра като лечебно заведение са свързани с подкрепа на семействата на деца с увреждания и хронични заболявания за назначаване и провеждане на ранна диагностика, диагностика, лечение и рехабилитация; продължително лечение и рехабилитация на деца с увреждания и тежки хронични заболявания и обучение на родителите им за поемане на грижата в семейна среда; осигуряване на посещения от медицински специалисти за оказване на специфични грижи за деца с увреждания и тежки хронични заболявания, отглеждани в семейна среда и в услуги от резидентен тип; осигуряване на палиативни грижи, специализирани за деца.

Проектът на ЗИД на ЗЛЗ предвижда промени и в уредбата на самостоятелната медико-диагностична лаборатория. Предвижда се възможността в самостоятелната медико-диагностична лаборатория да се извършват медицински изследвания по една или повече медицински специалности, като по този начин се премахва съществуващото в момента ограничение за осъществяване на дейност на лабораторията само по един профил (една специалност). Това предложение ще даде възможност в самостоятелната медико-диагностична лаборатория да се извършват едновременно дейности и по клинична лаборатория, микробиология, имунология, паразитология и др., което ще подобри комплексността на обслужването.

С проекта се предлага директорите на центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, на лечебните заведение за стационарна психиатрична помощ, на домовете за медико-социални грижи за деца и на медико-социалните центрове да се атестират ежегодно. Към настоящия момент атестацията се извършва на всеки три години. С въвеждането на ежегодна атестация се цели по-ефективен контрол и оценка на процеса на управление на съответното лечебно заведение и резултатите от него, в т. ч. постигнатото и планирано подобряване на дейността на лечебното заведение.

Предвижда се при предоставянето от лечебните заведения на информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация да се прилагат здравно информационни стандарти, които да се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.

С проекта се предлага да се даде възможност и на медицинските сестри и лекарските асистенти да оказват самостоятелно здравни грижи в звена, разкрити в медицински, медико-дентален и диагностично-консултативен център. Към настоящия момент такава възможност съществува само по отношение на акушерките.

Със законопроекта се създава правна възможност персоналът на лечебните заведения, който полага труд на намалено работно време, да работи на 12 часови смени при запазване на намаленото работно време. Към настоящия момент, съобразно изискванията на Кодекса на труда, продължителността на работната смяна на медицинските екипи, които работят на намалено работно време, може да бъде до 1 час над намаленото им работно време, т. е. 7 или по-малко часа. Това силно затруднява както организацията на работа в лечебните заведения, така и работещите в тях. По–кратката продължителност на работните смени означава, че екипите се сменят по три, дори по четири пъти на денонощие, което затруднява ефективната приемственост на медицинските грижи за пациентите. От друга страна, разпокъсаността на работното време, породена от кратката продължителност на работната смяна, демотивира част от работещите, особено в системата на спешната медицинска помощ, където се наблюдава тенденция за отлив на кадри. Въвеждането на по–гъвкави възможности за организиране на работното време в лечебните заведения ще създаде предпоставки за по–голяма ефективност на работните процеси.

Осъществените законодателни инициативи на МЗ, свързани с промяна на двата ключови закона, регламентиращи организацията и финансирането на диагностично-лечебните дейности имат основополагаща роля за развитието на политиката в областта на диагностиката и лечението.

Във връзка със задълбочаващите се проблеми в обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и затруднения достъп до специализация бе разработена и утвърдена от министъра на здравеопазването Наредба № 1 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.

Целта на новата наредба за придобиване на специалност в системата на здравеопазването е създаване на привлекателни условия за специализация и възможности за професионално развитие на медицинските специалисти в Република България.

Наредбата предвижда специализацията по клиничните специалности, при които се извършват лечебно-диагностична дейност и здравни грижи, да се осъществява въз основа на сключен трудов договор на пълно работно време за срока на специализацията с лечебно заведение, акредитирано за обучение по съответната специалност, национален център по проблемите на общественото здраве или висше училище (база за обучение). Базите за обучение се обявяват целогодишно, включително на интернет страниците си, свободните места за специализанти както обявяват останалите свободни работни места.

Назначаването на специализанти се извършва по реда на Кодекса на труда без приемен изпит. При назначаването на специализант висшето училище, с което базата има сключен договор, регистрира специализанта и издава книжка за специализация. Специализантът може да провежда теоретичното си обучение както във висшето училище, което го е регистрирало, така и в друго избрано от него висше училище. Практическото обучение се провежда в базата за обучение, а обучението по модули, които не могат да се провеждат в базата – в други акредитирани лечебни заведения или национални центрове.

Местата за специализанти по неклинични специалности се определят от висшите училища и националните центрове по проблемите на общественото здраве. Тези места се заемат след провеждане на конкурс по документи. Записването на класираните се извършва със заповед на ректора.

По този начин се облекчава достъпът до специализация, тъй като от една страна започването на специализация ще може да се извършва целогодишно, а от друга – отпада конкурсния изпит за зачисляване. Определянето на местата за специализанти от самите бази за обучение (децентрализирано) значително ще съкрати сроковете за започване на специализация и ще удовлетвори в по-пълна степен текущите реални потребности на базите за обучение от човешки ресурси.

Специализацията на трудов договор с база за обучение гарантира в най-пълна степен правата и задълженията на специализанта във връзка с обучението му за придобиване на специалност, включително получаване на адекватно трудово възнаграждение.

С цел реализация на политиката за повишаване на качеството в системата на здравеопазването, което има решаващо значение за подобряване на здравето и качеството на живот на населението, за удължаване на живота, както и за осигуряване на ефективно развитие на здравните организации и повишаване на тяхната конкурентноспособност, бе разработен Проект на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Индикатори на системата на здравеопазване“.

Качеството в системата на здравеопазването се формира от различни параметри, част от които могат да бъдат количествено измерени, а други са обект на субективна оценка, свързана с удовлетвореността на потребителите на здравните услуги.

Предложените с проекта индикатори се използват за мониториране на качеството на медицинските и управленските дейности в системата на здравеопазването и са инструмент за събиране на данни. Те са част от базата данни за качество на медицинската дейност, насочват вниманието върху резултатите от медицинската помощ, определят, дали е достигнато изискуемото качество на медицинската помощ, гарантират точността на данните, предадени за анализ и са обективен показател при осъществяването на контрол върху качеството на медицинската дейност.

С проекта се въвеждат нормативни изисквания за индикаторите, пряко свързани с оценка на качеството на медицинската дейност и защита правата на пациентите. Проектът на стандарт съдържа изисквания към персонала, апаратурата, структурите и дейностите, свързани със събирането на информация с цел измерване на качеството на медицинската дейност.

Приемането на този нормативен акт се налага поради необходимостта от въвеждане на изисквания към всички компоненти на качеството при упражняване на медицински дейности. С проекта се залага система от индикатори, основана на различните компоненти на качеството на медицинската дейност – достъп, своевременност, ефективност, ефикасност, безопасност. Отчита се, че индикаторите следва да се разглеждат в комплекс, а не изолирано, тъй като и най-доброто изпълнение в една област може да бъде компрометирано от незадоволително изпълнение в друга област.

За отчитане на индикаторите необходимата информация се събира от лечебните заведения чрез регистрация на данни за здравното състояние на пациента, извършваните дейности при медицинското му обслужване и използваните ресурси по реда на Наредба № 1 от 2013 г. за предоставяне на медико-статистическа информация и на информация за медицинската дейност на лечебните заведения.

Предвид различните по вид медицински дейности в различните видове лечебни заведения, с наредбата се залагат и разделни индикатори за качество, съобразно специфичните дейности, изпълнявани в лечебните заведения за първична извънболнична медицинска помощ, за лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ, лечебните заведения за болнична медицинска помощ, както и индикатори за отклонения в диагностиката и лечението в лечебните заведения за болнична помощ, и не на последно място – индикатори за сигурност и безопасност на пациентите.

Основната цел на разработената наредба е гарантиране достъп на пациентите до висококачествени медицински дейности чрез осигуряване на ефективен механизъм за системно и планирано оценяване, наблюдение и непрекъснато подобряване на качеството на медицинските услуги.

Очакваните резултати от прилагането на индикаторите за качество са изграждане на капацитет за оценка на качеството в системата на здравеопазването и създаване база данни за анализ и сравнение на дейността на лечебните заведения на базата на обективни и съпоставими индикатори за оценка.

Новата уредба унифицира и същевременно детайлизира използваните до момента индикатори за оценка на качеството на медицинските дейности и укрепване на наличния капацитет за събиране и анализ на информация, поради което не води до необходимост от допълнителни финансови и други средства.

Във връзка с подобряване на качеството бяха приети и наредби за утвърждаване на медицински стандарти по определени медицински специалности, както и промени в:

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето;
Наредба за допълнение на Наредба № 38 за определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично;
Постановление на МС за изменение и допълнение на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.

През отчетния период продължи работата по изпълнение на Наредба № 42 от 2004 г. за въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на болестите и проблемите, свързани със здравето, и на медицинските процедури за въвеждане от 01.01.2016 г. на адаптирания вариант на Австралийската класификация на медицинските процедури – българска ревизия. Във връзка с отчетени затруднения са проведени неколкократни срещи и са направени предложения от НЗОК за ново отлагане срока на въвеждане на класификацията.

жүктеу/скачать 2.27 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: