Адвентистите от седмия ден отдавна имат трудности, свързани с вестта към Лаодикия, записана в Откровение 3: 14-22

“На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол” -Откровение 3:21.

По-рано видяхме, че Христовото послание към всяка от седемте църкви в Откровение 2 и 3 глави, съдържа определени общи елементи. Например, на всяка църква Христос казва, “Зная делата ти.” Тези послания са Христовата оценка на Неговия народ по време на историята на църквата. Той също започва заключителните Си забележки към всяка църква като казва, “Този, който победи...”, следвано от обещание, уникално за всяка една църква. Крайната цел на посланията към седемте църкви е, че Божият народ може да бъде победител.

В какъв смисъл Лаодикия трябва да победи? Христос ни казва, че желае ние да победим, следователно е нужно да знаем в какво иска Христос да сме победители.

Сърцето на Посланието към Лаодикия, както видяхме дотук е, че е нужно да победим егото. Дали това е пазенето на закона или добрите ни дела, или каквото и да е, с което се гордеем, сърцето на нашия проблем е себеправедността. Където има его, там има грях. Така че, това, което трябва да победим е егото.

А какво е Христовото обещание към тези в Лаодикия, които победят себеправедността? “На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол” - Откровение 3:21.

Христос не се занимава тук със спасение в смисъл на званието ни за небето. Тук Той говори за една специална превилегия, дадена на тези, които победят егото. Вижте - Откровение споменава две групи хора, които ще бъдат на небето – младоженикът и гостите; също различава тези, които служат на Бог в Неговия храм и всички останали, които са спасени - Откровение 19:7-9, 7:15. Разбира се, всички, които са на небето, ще са приели чрез вяра придадената правда на Исус. Няма да има никой там без Христовата придадена правда, защото това е единственото нещо, което квалифицира, който и да е за небето. Но вярвам, че тези, които служат на Бог в Неговия храм, са тези, които са победили собственото аз и които ще седнат с Христос на Неговия престол, както Той обещава в Откровение 3:21. Вярвам, че тези, които получат тази специална превилегия от младоженика са единствените, които ценят Христос за това, което е Той и които чрез вяра са преживели Неговата придадена правда, като напълно отразяват несебелюбивата любов на Спасителя.

Откровение 14 глава ни запознава с една такава група, наречена 144 000.

“И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм: и гласът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха на арфите си. И пееха като-че-ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето. И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни” - стихове 2-5.

Групата не само е била оправдана чрез вяра, както всички вярващи, но те са преживели цялата сила на евангелието – т.е. придадената правда на Христос. “И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни” - стих 5. Откровение 7 глава също описва същата тази група с думите: “Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето. Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седящите на престола ще разпостре скинията Си върху тях” - стихове 14, 15. Това е привилегията, която Христос иска да даде на всеки един от нас.

Христовите заключителни думи към Лаодикийската църква съдържа нещо, което не се появява в заключителните Му думи към другите шест църкви. На всяка от шестте Исус казва, “Този, който победи ....”. Но с Лаодикия Той прави още една стъпка по-нататък; Той допълва, “ ...както и Аз победих” - стих 21. Той желае това последно поколение християни да победят по същия начин, както Той е победил. Верният Свидетел сочи собствената Си победа като пример за Лаодикия.

Какво е победил Христос?

Първо, Той е победил света. Каза на учениците Си, “В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света” - Йоан 16:33. Какво е имал предвид? Библията определя света като “похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота” - 1 Йоаново 2:16. Всичко това Христос победи.

Второ, Той също победи княза на този свят – Сатана - Йоан 14:30. Исус окончателно победи Сатана и Той го победи за наша сметка.

Трето, Той също победи греха в плътта. “Бог ...изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта” - Римляни 8:3. Той осъди и победи, закона на греха и смъртта – принципът на греха, който е принципът на егото, което живее в грешната плът.

Всичко това Христос победи – света, дявола, и плътта, или егото – за да може да придаде тази победа на теб и на мен! Той не победи просто, за да ни даде званието и сигурността на спасението. Разбира се, победата Му извърши това, но Той също победи така, че “да се изпълнят изискванията на закона в нас” - стих 4.

Павел обяснява по-нататък, какво Христос ни носи с изкупителното Си дело. “Христос даде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят според волята на нашия Бог и Отец” - Галатяни 1:4. Ето защо имаме надежда. Този свят няма да бъде наш дом завинаги. Освободени сме от него, освободени сме още от злото, което съществува в света.

Апостол Йоан казва, “всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света е спечелила нашата вяра “ – 1 Йоаново 5:4. Никога не мислете, че ще победите света и греха му чрез собствените си усилия или волята си. Светът, дявола и плътта могат да бъдат победени само чрез вяра.

Павел е твърде недвусмислен в Римляни, 7 глава, че в и от нас не можем да пазим закона или да вършим истински добри дела. Той завършва главата с обобщение, което описва на какво прилича борбата на християнина без силата на Духа. “ ... сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон” - стих 25. Можем да се идентифицираме с вопъла на Павел, защото сами сме го преживявали толкова много пъти. Борим се срещу плътта в битка и се опитваме да победим със силата на обърнатия ни ум. И кой побеждава? Плътта побеждава! Може ли вашият ум да овладее плътта ви? Отговорът на Павел в Римляни, 7 глава е – Не! И отговорът на опита ни отново и отново е същото – Не! Както видяхме в предишната глава обърнатият ум може да не се подчини на плътта за известно време, но никога не може да я победи.

Павел продължава в Римляни 8 глава, че Христос е осъдил – което включва побеждаване – на този закон на плътта. И Той го е извършил, “за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.” - стих 4. Победата на Христос не само трябва да се прилага за наша полза, но също и за да го преживеем.

Когато Лаодикия най-накрая се покае и се обърне от своята себеправедност към Христовата правда, когато ходи само чрез вяра и повече не зависи от егото, но от Бог, тогава всички победи, описани в Откровение 15 глава ще бъдат нейни. Йоан казва:

“И видях нещо като стъклено море, размесено с огън, и че тия, които бяха победили звяра и образа му и числото на името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи. И пееха песента на Божия слуга Мойсея и песента на Агнето” - стихове 2, 3.

Божиите арфи символизират победата. Това е Божието намерение за Лаодикия.

Йоан казва, “Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги /фалшивите пророци, антихриста, звяра, белега и неговия образ/; защото по-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света “ - 1 Йоаново 4:4. Тук Йоан говори за двама човека: “този, който е във вас,” и “този, който е в света.” Този, който е в света, е Сатана. И този, който във вас е Христовия Дух. Откъде знаем? Павел казва, “Христос между вас, надеждата на славата” - Колосяни 1:27. И Павел допълва, “Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта” - Римляни 8:2. Христос живее във нас чрез Светия Дух. Йоан казва, че Светият Дух, който представя Христос, живеещ в нас, е по-велик от Сатана, който живее в света. Това е източникът на победата ни над греха.

Павел дава подобен аргумент. Той казва:

“Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа” - 2 Коринтяни 10:4,5.

Забележете какво можем да направим със силата на “Христос във вас.” Библията казва, че е възможно да се контролира всяка мисъл чрез силата на обитаващия вътре Христос.

Моля, нека да е ясно, че тези победи не са това, което ни спасява. Те са плодовете на евангелието, доказателството, че силата на евангелието е в нас. Никога не трябва да си представяме, че трябва да спечелим тези победи и да победим всички тези неща, за да бъдем спасени. Никога! Спасението е дар за грешниците. Но трябва да победим, за да седнем с Христос на Неговия престол и да видим с очите си Неговата слава.

Сега идва големият въпрос. Каква е цената? Какво струва да имаме Христос, който живее и ходи в нас?

Можем да сумираме цената с една дума – смирение. За да купим небесните неща, предлагани от Верния Свидетел – злато, пречистено с огън, бели дрехи и колурий – трябва да желаем да платим цената и цената е смирение.

Когато Христос живее в нас и произвежда Своята правда в нас, само Той трябва да бъде прославен. Как се чувства плътта относно това? Чувства се наранена. Плътта обича да се прославя. Ние обичаме славата, нали?

Исус илюстрира смирението, което трябва да заеме мястото си, с това, което се случва, когато сеем зърно. Той казва, “Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод” - Йоан 12:24. Обвивката на житното зърно е много твърда. Животът не е в обвивката; той е вътре в зародиша. Обвивката трябва да се разчупи чрез вода. Тя трябва да се размекне и разчупи така, че животът в него да поникне и да даде плод.

Павел използва символа на една ваза или кана. “А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас” - 2 Коринтяни 4:7. Преживяването на Мария илюстрира това. Тя дойде при Исус с алабастрова кана със скъп парфюм. Сега, когато купувате скъп парфюм, често той е в много красиво шишенце. Шишенцето е толкова прекрасно, че го пазите дори след като сте използвали всичкия парфюм. Алабастровата кана на Мария е съдържал много скъп парфюм, но е била запечатана. Никой не е знаел какво е имало в нея, докато тя не я е счупила. Тогава ароматът на скъпия парфюм изпълнил цялата стая.

Христос живее във вас и във всеки новороден вярващ. Но никой не може да види Христос във вас докато външната обвивка не се счупи. Тук е проблемът.

Ние сме големи обожатели на красивите шишенца! Мислим, че църквата не може без нас. Накои от нас чувстват, че църквата не би могла никога да се справи без нашите експертни или академични степени. Някои от нас чувстват, че църквата ще рухне без административните ни способности. Някои от нас чувстват, че тази църква не ще стигне доникъде без дарбите ни.

Трябва да ви дам някои лоши новини: Никой от нас не е крайно необходим. Църквата може да оцелее съвсем добре без вас и мен. Но не може да оцелее без Христос. Никога не си представяйте, че когато Христос ви използва мощно, че църквата не може без вас. Христос във вас е надеждата на славата.

За да може вътрешният Христос да блести външно, черупката трябва да се счупи. Черупката трябва да се изостави. Нужно е този свят да види не, колко сме добри ние, което е себеправедност, а колко добър е Христос. Това ще стане, само когато желаем да се съкрушим. Егото трябва да умре, за да може Христос да живее в нас и чрез нас - Филипяни 3:10.

Крайната цел на вестта към Лаодикия е да ни помогне да осъзнаем, че Бог желае един народ – не просто индивиди, но един народ – чрез когото Той може да освети земята със славата Си. Когато това се случи Бог ще може да покаже на света силата на евангелието и няма да има никакво извинение за никого да бъде изгубен. Бог ще може да каже на вселената и на невярващия свят, “Ето Моя народ, ето тези, които имат вярата в Исус и са победили егото, както Той е победил.”

Дяволът ще отговори, както направи в случая на Йов, “Нека да видя. Позволи ми да ги изпитам.” Колко сурово ще бъде изпитание? Ще бъде изпитание, което никое друго поколение не е преживявало - Данаил 12:1, Еремия 30:7. Когато изпитанието дойде, ще успее ли Лаодикия да победи? Бог е обещал, че ще има един народ, който ще победи с Неговата сила. Въпросът е: Ще пожелаем ли да се съкрушим? Ще искаме ли да кажем, “Не аз, но Христос?”

Истинският спорен въпрос не е дали ще отидем в небето или не. Спорният въпрос е, че светът отчаяно се нуждае да види Христос в нас, надеждата на славата. Лаодикия трябва да победи. Пречката е нейната себеправедност. Не е защото тя върши лоши неща; проблемът е, че тя върши добри неща поради грешни мотиви. Светът чака да види Божията доброта, а не човешка доброта.

Имаме светлината, но я крием под шиник. Исус ни казва, “Вие сте виделината на света......нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашият Отец, Който е на небесата” - Матей 5:14,16.

Това не е лесно за плътта. Означава, че ще желаете да бъдете наранени, когато хората не ви оценяват. В ранните мисионски дни, нашите пионери мисионери срещали физически страдания, диви животни, враждебни племена и други опасности. Днес най-големият проблем, който много мисионери срещат е неблагодарност. Днес третият свят не харесва мисионерите. Да дойдат “мисионери” в страната предполага, че тя е изостанала.

Никога няма да забравя първото ми преживяване като литературен евангелист в Англия. Почуках на вратата и когато една жена отвори, направих голяма грешка. Казах й, че съм от Африка. Тя веднага ми отвори очите. “Виж,” каза ми тя,“ ние англичаните изпратихме мисионери в Африка, а не обратното.” С други думи “Африка се нуждае от мисионери, не ние; ние сме християнска страна.”

Днес третият свят чувства същото. “Не се нуждаем от вас; вървете си!” Ето защо толкова много мисионери днес не остават през целия срок. Те могат да подпишат договор за шест години, но повечето от тях се връщат в къщи преди да минат шестте години. И една от главните причини е, че хората, на които се опитват да помогнат не ги оценяват. Църковните ни членове в тези страни оценяват какво е направено, но хората от страната като общо и правителствените власти не желаят да имат мисионери в страната си.

Желаем ли да преглътнем гордостта си, когато се появи това отношение? Искаме ли да бъдем наранени дори от църквовен член и да не се отказваме? Елън Уайт казва, че трябва да изтръгнем топлина от студенината на другите в тези последни дни - Свидетелства на църквата 5:136.

Когато някой казва нещо, което те наранява, моля не казвай, “Ще спра да идвам на църква.” Исус също не е бил оценяван, когато пристигна в нашия свят. “У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха” - Йоан 1:11. Какво щеше да се случи с нас, ако Исус беше казал, “Тези хора не оценяват огромната жертва, която правя за тях. Ще се върна на небето”?

Христос не позволи неблагодарност или ругатни да Го възпрат от мисията Му. Те Го заплюваха и се подиграваха с Него. Заплювали ли са ви някога? И какъв беше Исусовият отговор? “Отче, прости им.” Въпреки начина, по който светът се отнасяше с Него, Исус не отстъпи и победи. Той превъзмогна гордостта. Той победи егото. Той се покори дори до смърт на кръст; Той искаше да опразни Себе Си и да стане нищо, за да може вие и аз да бъдем в царството Му!

Когато Лаодикия – вие и аз – желаем да се откажем от егото и позволим на Светия Дух да поеме управлението, тогава ще победим. Тогава светът ще бъде осветен от Божията слава. Нужно е да започнем днес с нашите съседи, в нашата собствена църква. Ние побеждаваме като се опитваме по-усилено. “... и тая победа, която е победила света е спечелила нашата вяра” - 1 Йоаново 5:4.

В тази глава и в следващата ще прехвърлим вниманието си от специалното Христово послание към Лаодикия в Откровение 3 глава, към други пасажи в Откровение, които имат връзка с Лаодикия. Имайте предвид, въпреки, че Христос апелира към всяка една от шестте църкви да победят, Той апелира към Лаодикия да победи, както Той е победил.

Тъй като Лаодикия представлява последното поколение християни, то тя трябва да включва тези, които ще видят последня открит конфликт във великата борба между Христос и Сатана. Откровение идентифицира тази последна криза като Армагедон.

“И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби; защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог. (Ето, ида като крадец. Блажен ония, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му). И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон” - Откровение 16:13-16.

Тези нечисти духове може да се каже, че съответстват на трите ангели – вестители в Откровение 14 глава. Трите ангела носят Божиите вести и подготвят хората за последното време. Обратно, трите нечисти духове са агенти на Сатана, които подготвят света за времето на страдание и за последния конфликт между доброто и злото.

Моля, отбележете, че Армагедон е описан като “войната във великия ден на всемогъщия Бог” - стих 14. Това не е криза в Близкия Изток; няма нищо общо с Близкия Изток. Това е последният конфликт мужду Бог и Сатана, между Божиите люде - църквата и светът - последователите на Сатана. Стих 15 посочва, че битката ще стане точно преди завърщането на Исус.

Стихът е също в тясна връзка с Христовото послание към Лаодикия. Исус предлага на Лаодикия “бели дрехи, за да се облече, та да се не яви срамотата на твоята голота” - Откровение 3:18. Откровение 16:15 казва: “Блажен оня, който бди и пази дрехите си – (Христовата правда), за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му.” Трябва да се държим за Христовата праведност чрез вяра твърдо до самия край.

От Христова гледна точка Армагедон е “голямото изпитание“, с което Божия народ ще бъде изпитан по начин, по който нито едно предишно поколение не е преживявало. Два Старозаветни пасажа описват тази голяма скръб – един в Данаил и един в Еремия. Данаил казва, какво ше стане, когато служенето на Христос свърши в небесното светилище:

“И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват, - всеки, който намери записан в книгата” - Данаил 12:1.

Описанието на Еремия е подобно:

“Горко! Защото велик е оня ден. Подобен нему не е бивал; Именно той е време на утеснението на Якова; Но ще бъде избавен от него” - Еремия 30:7.

Кой ще бъде истинския спорен въпрос в това последно време на изпитание? Кое е това, което ние лаодикийците е нужно да победим, за да можем успешно да посрещнем този велик последен конфликт?

Вярвам, че в тази голяма скръб Божият народ ще трябва да повтори Исусовата победа на кръста. Три пъти Сатана изкушаваше Исус да слезе долу от кръста и да спаси Себе Си – веднъж чрез римските войници, веднъж чрез еврейските свещеници и веднъж чрез разбойника от лявата Му страна - Лука 23:35-39. Като използва небесната Си сила; независимо от Своя Отец, Христос можеше да слезе от кръста и да Се спаси. Но Той не го направи; Той увисна на кръста и посрещна това последно ужасно изкушение. Ето как Елън Уайт го описва:

“Сред страшна тъмнина, очевидно изоставен от Бог, Христос изпиваше последните капки от чашата на човешкото Си страдание. В тези ужасни часове Той разчиташе на доказателството, че е приет от Своя Отец, дадено Му преди това. Той познаваше характера на Своя Отец; разбираше справедливостта Му; милостта Му и огромната Му любов. Чрез вяра Той почиваше в Него, на Когото винаги с радост се подчиняваше. В покорност предаде Себе Си на Бог, чувството, че е изгубил благоволението на Отец, изчезна. Чрез вяра Христос беше победител” - Великата борба, стр. 756.

Забележете, че чрез вяра, а не чувствайки, Исус победи. Чувствата Му казваха, че Отец Го е изоставил, но Той вярваше, че Бог никога няма да направи това. Чрез вяра Исус бе станал победител. По същия начин, по време на скръбта, вярата ни ще бъде изпитана до край. Ще чувстваме, че сме изоставени от Самия Бог. Ще чувстваме, че сме без надежда. Но чрез вяра ще се държим здраво за Божиите обещания и ще победим. Тези, чиято вяра издържи, са познати в Откровение като 144 000. Това са тези в Лаодикия, които са победили, както Христос е победил.

Исайя ни дава проникновение за крайния резултат в това време на скръб. Бог казва чрез Исайя, “Оставих те за малко време; Но с голяма милост ще те прибера. В изобилието на гнева Си скрих лицето Си, от тебе за един миг; Но с вечна благост ще се смиля за тебе. Казва Господ Изкупителят ти” - Исайя 54:7, 8. Ще се чувстваме очевидно изоставени от Бог по време на голямата скръб.

В това последно изпитание Бог ще каже, “Ето, това е Моя народ, който има вярата в Исус Христос.”

И дяволът ще Го предизвика. “Дай ми ги в ръцете,” - ще иска той. “Нека видя колко верни ще бъдат.”

Бог отговаря, “Можеш да ги докоснеш, можеш да правиш каквото искаш с тях, но не можеш да ги убиеш.” Ще разчитаме на милостта на света, който ще бъде напълно контролиран от Сатана.

Ще има ли един народ, чиято вяра, като тази на Исус на кръста, ще издържи до самия край? - Лука 18:8. Това е въпросът. И добрата новина е, че отговорът е - Да! Те се наричат 144 000 и са описани само в два пасажа в целия Нов Завет – Откровение 7 и 14 глави.

Откровение 7 глава отговаря на въпроса, зададен в последния стих на 6 глава: “Защото е дошел великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?” - стих 17. В контекста този въпрос е особено уместен. Глава 6 е описала великото второ идване на Исус с катаклизмите в природата и всеобщата паника, която обхваща всички на земята – богати, бедни, свободни, роби, царе и могъщи хора. Те викат към скалите и планините да паднат върху тях и да ги скрият от Агнето, седящият на престола - стихове 12-16. Нито един изглежда не може да устои на второто идване на Христос. Така стих 17 задава въпроса, “Кой може да устои? Може ли някой?”

Ще може ли Бог да представи един народ, който е възпроизвел в живота си Христовата победа на кръста?

Отговорът се намира в Откровение, 7 глава и отговорът е - Да! Бог ще има такъв народ. Стих 1 описва четири ангела, които задържат четирите ветрове, които всеки момент ще задухат на земята, морето и дърветата. Ветровете, разбира се, символизират спор и война. В края на времето Бог казва на Сатана - “Ето Моят Народ.”

И Сатана казва, “ Дай ми ги в ръцете и нека ги изпитам.”

Но Бог казва, “Не, още. Ще защитавам Моя народ и ще задържам борбата, голямото изпитание. Ще го задържам, докато ги подпечатам.”

Какво означава подпечатване?

В Римляни, 4 глава, Павел ни дава пример на значението му. Той спори с еврейските християни в Рим, че обрязването не допринася ни най-малко за спасение. Но той очаква въпрос, който евреите в Рим ще му зададат, “Ако обрязването няма значение за нашето спасение, защо Бог го даде на Авраам и на потомците му?”

И отговорът на Павел е, че Авраам “прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан” - стих 11.

Авраам имаше праведност чрез вяра много преди да беше обрязан. Обрязването нищо не допринесе за праведността му; Павел казва, че направи нещо друго. То подпечата това, което Авраам вече имаше. То затвърди, удостовери истинността на праведността, която той вече притежаваше. Това е важно, защото вярвам, че печатът на Бога в последните дни не е обрязването, но съботата. Както обрязването, така пазенето на съботата не ни прави праведни; то не допринася с нищо за нашето спасение. То само подпечатва това, което вече съществува. Значението на обрязването и на съботата са синоними в това отношение. И двете са знаци на опитността – праведност чрез вяра.

Следователно подпечатването на Божия народ в последните дни не означава просто, че неговата вяра в Господа на съботата е станала непоклатима. Те са установили истината Исус Христос, наша правда. Те са купили бели дрехи от Христос и са го направили своя единствена надежда. Няма връщане назад към собственото аз. Те са разбрали Божия характер, любовта Му и милостта Му, и завършеното му дело на спасение толкова ясно, че вярата им неизменно почива в Него. Това е подпечатването, и съботата е единствения знак на това преживяване.

Изход, 31 глава, ни дава доказателство, че Бог проектира съботата да бъде знак, или печат, на опитност. “Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам” - Изход 31:13. И Евреи 10:14 ни казва, че сме били усъвършенствани чрез една жертва – на кръстта.

Божият народ е подпечатан на челата, което показва, че те имат ума на Христос. Умът на Христос е бил начин на мислене, при който изцяло липсва собственото аз. Когато Божият народ е подпечатан, няма да има повече колебание. В този контекст Христос казва, “Който върши неправда, нека върши занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда, и святият нека бъде и занапред свят” - Откровение 22:11. Тези два лагера – Божият народ и последователите на Сатана – са се определили окончателно и безвъзвратно и сега вече са подпечатани. Последователите на Сатана са подпечатани с белега на звяра, а Божия народ е подпечатан с Божия знак.

Исус бе подпечатан в Гетсимания. Там Той се е определил окончателно. Там в градината той се е борил, докато е казал, “Не Моята, но Твоята воля да бъде.” И на Голгота Той изпълни решението на запечатващото преживяване. Като Него трябва и ние да бъдем запечатани преди времето на скръбта. Това изпитание ще провери дали вярата ни е непоклатима за да победим така, както Той победи.

Библията описва тези, които са запечатани като 144 000. Това буквална число ли е? Действително ли членовете на Божият народ, които се подпечатват, наброяват 144 000?

Безкрайно сме спорили по този въпрос в църквата. Мога само да ви кажа това, което вярвам, че е истина. Може да го приемете или не. В Откровение 7 глава, Йоан казва, “И чух числото на подпечатаните, сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните“ - стих 4. Можем да приемем този стих като буквален или символичен. Ако ще тълкуваме числото като буквално, тогава е нужно да тълкуваме целия стих буквално. Йоан казва, че тези, които са подпечатани, били от дванадесетте племена на Израел - виж стих 4. Ако това се тълкува буквално, тогава няма никаква надежда, че ние езичниците можем да бъдем сред подпечатаните 144 000.

От друга страна, ако числото е символично, тогава останалия стих може също да се тълкува символично. Изобщо как Новият Завет тълкува идеята за Израел?

В писмата си до римските християни Павел спори, че “Израел “ не означават само тези, които физически произхождат от Авраам, но всички тези, които са приели Христос – дали са или не физически потомци на Авраам. “ ... защото не всички ония са Израил, които са от Израила; нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но “в Исаака”, каза Бог, “ ще се наименува твоето потомство. Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство” - Римляни 9:6-8.

Павел казва, че както Исаак е бил Авраамов син в резултат на небесно обещание и небесно чудо, така всички тези, които са приели небесното обещание и чудото на новорождението са Аврамови чада – не само тези, които са физическия Израел.

Евреите гледали към трима велики предшественици – Аврам, Исак и Яков. Изключителна характеристика на Аврам била неговата вяра; той устоява с вяра. Исак, поради чудото на неговото рождение, представлява преживяването на новорождение. Яков беше този, който устоя до края. Затова времето на скръб също се нарича време на Яковова скръб – защото Яков се запази до края и е победил. Всички тези, които като Аврам имат непоклатима вяра; всички, които като Исак са преживяли новорождението; всички, които като Яков издържат до край – те принадлежат на Христос и следователно са “Аврамово потомство, наследници по обещание” - Галатяни 3:29.

Ето как Новият Завет тълкува Израел – символично, а не буквално. Затова вярвам, че числото 144,000 е също символично и че се отнася до неопределен брой от тези, евреи и езичници, които са преживяли пълната сила на евангелието и отразяват напълно Христос. Но преди Бог да премахне защитата Си и позволи на Сатана да започне великата война при Армагедон, Божия народ трябва да бъде подпечатан.

Има друг знак, че числото 144,000 не се очаква да бъде разбирано буквално. В някои Библейски ръкописи тексът от Откровение 7:4 не се чете “144,000 “, както виждате във вашата английска Библия. В някои ръкописи то е дадено като “сто четиридесет и четири и 1000” – 144 е написано с думи и 1000 е написано с цифри. Това е странен начин на писане, което сякаш сочи някакъв вид разлика между двете части на числото. Борил съм се да разбера какво може да означава това. Може би този начин на записване на числото е имало предвид да посочи, че символът на 144,000 представлява едно съвършено число, тъй като е съчетание от съвършената църква - /12 племена на Израил х 12 = 144/ и последното дело на Христос в Най-Святото Място на небесното светилище, размерите на които са 10 лакътя х 10 лакътя х 10 лакътя = 1,000.

Забележете също, че Йоан не вижда тези, които са подпечатани; само чува числото - стих 4/. Вярвам, че Йоан не е видял групата, защото не се намират на едно място; те са разпръснати по целия свят. 144,000 не са само в Близкия Изток; те са навсякъде по света. Също битката при Армагедон не е локализирана в едно единствено място в Близкия Изток; това е световен конфликт между Христос и Сатана. Но след като 144,000 преминат през последното изпитание и преживеят второто идване на Христос, тогава Йоан ги вижда. “След това видях, и ето голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си” - стих 9.

Мнозина чувстват, че стих 9 не се отнася до 144,000, но до голямото множество от всички поколения, които ще бъдат спасени на земята. Други вярват, че това е голямото множество, което е било обърнато от тези 144,000. Вярвам, обаче, че това огромно множество, което Йоан вижда в стих 9, са 144,000. Отново това е мое лично мнение, но ето защо вярвам, че е вярно:

1. Контрекстът на Откровение, 7 глава, се занимава само с 144,000 – тези, които успяват да устоят по време на голямата скръб когато Исус идва.

2. Това огромно множество е облечено в бели дрехи с палмови клони в ръцете си. Според Откровение 19:7, 8, белите дрехи представляват придадената Христова праведност – нещо, което последното поколение християни ще преживее напълно.

3. Откровение 7:14 посочва, че това огромно множество са тези, които идват “от голямата скръб и са изпрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.” Те са преживяли пълна победа; победили са, както Христос е победил. Това може да се отнася само за 144,000.

Като размислим върху Христовото обещание към Лаодикия, че тези, които победят, както Той е победил, ще седнат с Него на Неговия престол, Йоан продължава да говори за това огромно множество, “Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седящият на престола ще разпостре скинията Си върху тях. Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води, и Бог ще обърше всяка сълза от очите им” - стихове 15-17. Те никога няма да преминат през голямата скръб отново. Те са били освободени от нея. Вярвам, че Бог ще запечати едно голямо множество в последните дни – не само 144,000.

Евангелието е Божия сила за спасение и е далеч по-силно от цялата сила, която Сатана може да събере чрез плътта. Вярвам, че евангелието ще произведе не само 144,000 верни християни в последните дни, но едно огромно множество, което ще откаже да прави компромис с вярата си. Ако това, което се случи на Петдесятница е едно предвкусване на това, което силата на евангелието ще извърши в края на времето, когато четвъртият ангел слиза да освети цялата цемя с Божията слава, можем ли да си представим трансформацията, която ще стане? Петдесятница засегна само една малка област. Какво ще се случи, когато Бог излее Духа Си над цялата земя? Вестта на трите ангела, вечното евангелие, праведност чрез вяра – това ще се съпровожда страхотните сцени на Божията слава и сила.

Времето на бедствие ще бъде ужасно. Ние не можем да си представи колко ужасно ще бъде. Обикновено въображението преувеличава потенциални проблеми, а действителността е далеч не толкова сурова. Но в този случай няма да бъде така. Единственият признак, който имаме за жестокостта на изпитанията, които ще срещнем тогава, е изпитанието, което Христос изпита на кръста. Като Христос ще се чувстваме изоставени от Бога. Дяволът ще се възползва от тези чувства, за да нашепва, “Знаеш ли защо Бог те е изоставил? Защото си изгубен. Изоставил те е, няма надежда за спасение за теб.”

И чувствата ви ще потвърждават това, което Сатана казва. Чувствата ще ви казват, че няма надежда за вас. Обаче вярата ви ще казва, “Вярвам в Исус. Той е казал, “Никога няма да ви изоставя.” Моята праведност не е в мен, но в Исус Христос. Ще Му се доверявам дори небесата да паднат.”

Истинският спорен въпрос по време на Якововата скръб ще бъде праведността чрез вяра – не безгрешен живот. Няма да осъзнаваме, че живеем безгрешно. Големият спорен въпрос ще бъде: Искаш ли да почиваш в Христос, Господарят на съботата, дори ако се чувстваш напълно изоставен от Бога?

Поради това, че вярата ви е запечатана, ще преживеете голямата скръб. Дяволът ще направи всичко възможно, за да разклати вярата ви и когато не успее, ще издаде смъртен указ срещу Божия народ. Това е извън границите, с които Бог се е съгласил. Както направи с Йов, Бог е казал на Сатана, че не може да убие верния Му народ. Тогава краят ще дойде; ще стане земетресение и Божият народ ще излезе от скритите си места, когато видят Спасителя си да слиза от небето с хиляди, хиляди от славните Си ангели. “Вижте”, - ще извикаме, “това е Исус, когото очаквахме!”

Тези, които са ни заплашвали и са се опитвали да ни убият, ще тичат към изоставените пещери и ще викат към скалите и планините да паднат върху тях и ги скрият от всепоглъщащата слава на Исус. Те не могат да понесат гледката; биха предпочели да бъдат унищожени от голямото земетресение!

Да, Бог ще има един верен народ, който ще победи точно, както Спасителят победи – чрез вяра. Нужно е да победим неверието. Това е най-голямата нужда на Лаодикия. Нужно е да купим чистото злато, белите дрехи, колурия. Нужно е да спрем да гледаме на собствените си преживявания. Нужно е да почиваме в Христос и Неговата правда. Нашата част от началото до края е вяра. Да поддържаме вярата си е най-голямата ни борба, защото по природа сме егоцентрични.

Времето на скръбта наближава, но Бог ще ни даде победа. Дано Христос направи вярата ни толкова силна, за да имаме не само вяра в Исус Христос, но и вярата на Исус Христос.