Анафилаксия Определение
жүктеу/скачать 60 Kb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Рискови фактори за тежка или фатална анафилаксия
- Причини и механизми за анафилаксия
- Клинични критерии за диагноза на анафилаксия
- Лечение на анафилаксиятa
- Мерки, които се осъществяват бързо и едновременно
- П о всяко време, ако има нужда се прилагат
- В допълнение: 10) На чести и редовни интервали / през десет минути/ се следи кръвното налягане на пациента, сърдечна честота и честотата на дишането. Втора линия медикаменти
- Важно: Болният остава под непрекъснато наблюдение 24 часа в клинична обстановка поради възможност за протрахиран ход или бифазна анфилаксия. Профилактика. Дългосрочна превенция
- Специфични мерки
| Анафилаксия
Определение: Анафилаксията е сериозна, застрашаваща живота генерализирана остра алергична реакция. Най-честата причина са лекарствата, но роля играят и други фактори – напр. някои храни /скариди и фъстъци/, латекс и направени от него продукти и т.н. Рискови фактори за тежка или фатална анафилаксия: Сред тях са фактори, свързани с възрастта и придружаващи заболявания: атопични заболявания- алергичен ринит, атопичен дерматит, бронхиална астма; хронични заболявания на дихателната и сърдечно –съдова система; медикаменти: антибиотици, анестетици, йод-контрастни вещества за различни образни изследвания, бета-блокери, лекарства за лечение на повишеното кръвно налягане-инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим-АСЕ-инхибитори, антидепресанти, наркотични аналгетици и др. Неимунологични рискови фактори за фатално протичаща анафилаксия са: лечение с бета-блокери, бронхиална астма и сърдечно заболяване. Рискови контингенти: 1. Анафилаксияга по време на бременност е свързана с повишен риск от нещастни случаи или хипоксична енцефалопатия. По време на първия, втория и третия триместър провокиращите фактори са подобни на тези при останалите жени. По време на раждането анафилаксия обикновено се предизвиква от лекарства като окситоцин, или по-често от пеницилини, прилагани на майката за профилактика на инфекция. 2. В ранна детска възраст анафилаксичните реакции могат да бъдат трудни за разпознаване - децата не могат да изложат своите симптоми. Някои от симптомите на анафилаксия са нормални ежедневни ситуации при бебета, например зачервяване на лицето след плач, повръщането след хранене, напикаване. 3. Лица на средна възраст и по- възрастните пациенти са изложени на повишен риск от тежки или фатални анафилактични реакции поради придружаващите сърдечно-съдови заболявания и лекарства, използвани за лечението им. Причини и механизми за анафилаксия: Анафилаксия, осъществявана чрез имуноголбулин Е /Ig Е/ 1. Медикаменти -Антибиотици с водещо значение на пеницилиновата група -Упойки, използвани при операции 2. Ужилване от инсекти от разред Ципокрили. Медоносната пчела е с най-голямо значение у нас и в Европа. Други причинители –оси и стършели. 3. Храни – фъстъци и други ядки, морски дарове – с най-голямо значение скариди. Храните са по-честата причина при деца, докато медикаментите и ужилвания от инсекти - при по-възрастни пациенти. Значение има и някои географски и социални фактори, определящи вида на най-често консумираните храни, начина на приготвяне, кулинарна обработка. Особено опасна е алергията към скритите храни /съставки, чието присъствие не е обозначено на етикета на продукта. Счита се, че ракообразните и фъстъците са най-честата причина за АнШ /анафилактичен шок/ 4. Латекс и изработени от него предмети-застрашени контингенти са: медицински персонал, лица, работещи в каучуковата промишленост, деца със спина бифида, атопични индивиди, хранителна алергия към авокадо, банани, киви- т.нар. синдром ”латекс-плод” Анафилаксия, осъществена без имуноглобулин Е 1. Усложнения при преливане на кръв, плазма или серум-наблюдава се при болни с най-честия имунодефицит-селективна липса на имуноглобулин А /IgA/. 2. При прилагане на високомолекулни агрегати на гама-глобулин. 3. Йод-съдържащи рентгенконтрастни вещества за изследване в рентгенологията и биологични агенти за лечение-моноклонални антитела. Неимунни механизми- реакции, предизвикани от директна дегранулация на мастоцитите /анафилактоидни реакции/: 1. Медикаменти: упойки в хирургията, плазмозаместители, рентгенконтрастни-йод-съдържащи вещества. 2. Анафилаксия, предизвикана от физическо усилие: - при атлети по време на натоварване, при прием на определена храна /целина, миди/ и последващо физ.усилие. 3. Идиопатична анафилаксия – причинният фактор не може да се установи и диагнозата се поставя чрез изключване. Клинични критерии за диагноза на анафилаксия: Анафилаксията се характеризира с остро начало (минути до няколко часа) със снижено артериално налягане и/или свързани симптоми на нарушенаорганна функция с или без загуба на съзнание, със задух, свирене на гърдите, бронхоспазъм, стридор, намалени функционални показатели на дишането, генерализирана уртикария или зачервяване на кожата със силен сърбеж, подуване на устни, език, стомашно-чревни оплаквания (болки в корема, диария, гадене, повръщане). За кърмачета и деца е характерно ниско систолно кръвно налягане или по-голямо от 30% намаление на систолното налягане, а за възрастни - систолно кръвно налягане, по-малко от 90 мм Hg или по-голямо от 30% намаление от изходното ниво.Провявите от страна на лигавицата и кожата се срещат в 80 %– 90 % от пациентите с анафилаксия, от дихателната система в 70%, сърдечно -съдова в 45 %, а от ЦНС в 15%. Клинични форми – Съществуват следните клинични форми на анафилаксията:
Острата анафилаксия е спешно състояние и бързата диагноза и лечение са от критично значение . Принципите на лечение се прилагат за всеки един пациент с анафилаксия, независимо от патофизиологичните механизми. Адреналинът е средство на избор –медикамент, повлияващ стеснението на дихателните пътища, причиненс от отока на лигавицата, хипотонията и шока. Неинжектирането на адреналин е потенциално свързано с фатални реакции. Базисно лечение Предварителни стъпки: 1) Наличние на писмен протокол за спешност за разпознаване и лечение на анафилаксия; 2) Прекъсване на контакта с алергена, ако е възможно, напр. прекратяване на интравенозно вливане на диагностично или лечебно средство, поставяне на турникет проксимално от мястото на въвеждане на алергена; 3) Оценка на циркулацията, дихателните пътища, дишане, психическо състояние, кожата и телесното тегло. Мерки, които се осъществяват бързо и едновременно: 4) „Зов за помощ”-осигуряване на спешна медицинска помощ; 5) адреналин интрамускулно в средата от външната страна на бедрото, 0,01 мл / кг от 1:1,000 (1 мг / мл) разтвор, до максимум от 0,5 мг (за възрастни) или 0,3 мг (за деца)- дозата и се повтаря в интервал от 5-15 минути, ако е необходимо. Повечето пациенти имат положителен отговор на 1 или 2 дози ; 6) Пациентът се поставя легнал с високо разположени долни крайници-положение на Тренделенбург. По всяко време, ако има нужда се прилагат: 7) Подаване на кислород (6-8 л / минута) от маска за лице или назален катетър; 8) Осигуряване на интравенозен достъп чрез игли или абокати с широки канюли (14 или 16 за възрастни). Бързо незабавно вливане на водно-солеви разтвори - 1-2 литра от 0,9% (изотоничен) физиологичен (напр. 50-10 мл / кг през първите 5-10 минути за възрастен, или 10 мл / кг – за дете); 9) Когато е необходимо – сърдечен масаж. В допълнение: 10) На чести и редовни интервали / през десет минути/ се следи кръвното налягане на пациента, сърдечна честота и честотата на дишането. Втора линия медикаменти: Кортикостероид за интравенозна инфузия - хидрокортизон 200 мг (за възрастни), 100 мг (деца) или метилпреднизолон 50-100 мг (за възрастни), 1 мг / кг, максимум 50 мг (деца)-дозата се повтаря на 4-6 часа. Кортикостероидите са задължително спомагателно средство, те нямат ефект върху острата фаза на АнШ, но предотвратяват протрахирания ход на анафилаксията - т.нар.бифазна анафилаксия. В допълнение - Антихистамин при стабилна хемодинамика, β2-адренергичен агонист – чрез вдишване. Важно: Болният остава под непрекъснато наблюдение 24 часа в клинична обстановка поради възможност за протрахиран ход или бифазна анфилаксия. Профилактика. Дългосрочна превенция Общи мерки 1.Избягване контакта с алергени, предизвикали в миналото алергични реакции от бърз тип - пеницилин, упойки. 2. Медицинска индентификация – болният да носи гривна, медальон или паспорт, съдържащи информация 3. Личен писмен протокол за спешни действия, помагащ на болния да разпознае първите симптоми на анафилаксия и инструкции за оказване на самопомощ-инжектиране на адреналин от самия болен- съществуват специални „писалки”. 4. Информираност, образование на пациентите. 5. Консултация и периодични прегледи от специалист алерголог. Специфични мерки: Прилагат се при болни с повишен риск за развитие на остра анафилаксия: атопия, инсект-алергия, хранителна и медикаментозна алергия 1.Да се прекъсне лечението с бета-блокери по време на периоди с повишен риск. 2.Премедикация преди обща анестезия и изследване с йод-контрастни вещества. 3. Изследване за сенсибилизация преди лекарствена терапия - кожни проби. 4. Алерген-специфична имунотерапия-се прилага при подходящи болни и съответни индикации - напр. при алергия към пчели и оси. Подкожната имунотерапия със съответна отрова от насекоми е без алтернатива като животзапазващо лечение-ефективност 95-100% при правилно провеждане 3-5 години. Заключение: Острата анафилаксия е застрашаващо живота състояние, но при своеременно и комплексно лечение в голям процент от случаите завършва благоприятно. Рецидивите за възможни при нов контакт със същия алерген или наличие на кръстосана реактивност и са по-чести при рисковите контингенти –атопични заболявания, инсект алергия, лекарствена и хранителна алергия. жүктеу/скачать 60 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
|