СЪЗДАВАНЕ НА ДУХОВНИТЕ ЙЕРАРХИИ

Продължаваме да говорим за духовни зони и за духовни енергийни конфигурации. Излъчването на Първичните Слънца създава все нови видове красота и хармония между всички същности, които са про­явление на Абсолюта, на Първичния Дух и на Бялата Светлина. След обособяването на различия поради специфичната вибрация на Слънцата, сход­ните енергийни конфигурации се групират и образуват Духовните Вселени. Те остават свързани с Аб­солюта чрез Първичния Дух. Основният тон, кой­то произтича от Абсолюта, трепти чрез всички Духовни творения и ги свързва постоянно. Във всяка конфигурация остава конкретна звукова вибрация, която става неин код. Чрез него тя бива идентифицирана във Вечността.

Всяка Духовна Вселена е изразител на определена Идея на Абсолюта. Идеята се вселява в енергията и е носител на основния принцип, въз основа на който дадената Вселена ще продължи да се разгръща и да съзидава духовни светове. Израз на тези светове са специфичен диапазон от Бялата Светлина и все повече разновидности на красотата. Когато ви говорим за красота, естествено, вие си представяте красота от типа на тази от вашата Планета. Трудно е да обясним разновидностите на духовната красота. Нейното разнообразие се получава чрез съчетание на различни светлинни вибрации – това е нюансирана Светлина, която се от­личава от другите чрез вибрацията си, енергийната конфигурация и специфичния тон.

Скалата на духовните вибрации и тонове не мо­же да се обозначи с човешки мерни единици. По-скоро бихме казали, че става дума за безкрайност. Бихме оприличили Духовните Вселени и идеите, които са вложени в тях, на квачки, които снасят яйцата си и излюпват пиленцата си. Всяка Вселена е една „квачка“, в която е вложена възможността да разтвори потенциала си и да реализира предвидената за нея Абсолютна Идея. След това могат да започнат множество съзидателни процеси. Когато бъдат отключени чрез дадена вселена, Идеите на Абсолюта заживяват свой живот, но не прекъсват връзката си с Него. Той им подава енер­гия, като излъчва Бяла Светлина. Вселените пос­тоянно са потопени в нея.

Когато Първичните Вселени реализират основната същност на идеите, започва вторичен процес – биват конфигурирани все повече варианти, които представят богатството от аспекти на Абсолютната Идея. „Люпилнята“ изразява все повече нови детайли от Идеята. Така Вселените се изпъстрят с безброй нюанси, които характеризират по-детайлно възможностите на Първичния Дух, които са въплътени в Него от Абсолюта.

БЯЛАТА СВЕТЛИНА
В предишните книги, транслирани от Багрина, Светлината е постоянен персонаж. За нея се говори като за Посланица на Бога и на Висшите светове. Тя е определена като вътъка, кой­то носи информацията и подхранва физическите вселени с енергия, в която се съдържа информацията.

Сега искаме да разгледаме Първичната Светлина. В другите книги (Повярвай – ти си Светлина) са обяснени причините за отслабването на Свет­линната вибрация и образуването на материалните вселени, към които принадлежи и планетата Земя. Разликата между Първичната Светлина и Светлината, която вие познавате, е огромна. В сравнение с Духовните светове вашият свят е почти в мрак. Причината е в разликата на честотите на вибриране. Първичната Светлина е строителният материал на световете. Те се различават по вида на структурата си по същата причина – разлика в честотите.

Първото изразяване на Абсолюта е било чрез Първичния Дух и Първичната Бяла Светлина. Абсолютните Идеи са внедрени в Първичния Дух, а тяхното реализиране става чрез Светлината. Тя пред­ставлява най-висшата енергия, която Абсолютът е излъчил, паралелно с Духа. В нея са заложени програмите, по които става строителството на Духовните светове.

Възможностите на Светлината произтичат от ней­ната висока вибрация. Енергията в Светлината може да се преструктурира, като в нея се обособяват различни видове енергии. Това се постига, като се внасят различни аспекти от многообразието на Духа. Вибрацията на тези енергии остава с най-високи честоти, но те вече притежават нюанси от Първичния звук и кодирани специфични принципи за по-нататъшно строителство на Духовните светове. Вълновият характер на Светлината вече е из­вестен на вашата наука, но това е много обща ха­рактеристика. Във всеки следващ импулс, или свет­линна вълна, има различия, които Абсолютът внася в Светлината чрез Първичния Дух.

Във всеки изгрев на Земята има нов импулс, енергиен нюанс, който е уникален. Той пренася про­грамите, предназначени за Земята. И в Духовните светове съществува същият процес – всеки светлинен лъч е носител на нещо специфично от Идеите на Абсолюта. Всяка следваща светлинна вълна е с нови качества и възможности, като изразява нови аспекти от Същността на Абсолюта. Чрез различните качества на Първичната Светлина се залагат потенциалните строителни проекти с различни характеристики. Те могат да се реализират във Вечността на етапи тогава, когато бъде подадена командата от Първичния Дух

Строежът на Светлината не е напълно проучен от земната наука. Най-фините частици на Светлината нямат наименование, тъй като засега „те не съществуват“. Условно бихме ги нарекли „идеали“, тъй като в тях са втъкани Абсолютните Идеи. Цялостният състав на Бялата Светлина не достига до материалните вселени. Освен със забавената си виб­рация Светлината, която достига дотам, е и с по-малък брой видове светлинни частици.

Първичните Вселени са с най-силен духовен за­ряд, защото тяхната Светлина съдържа цялостната структура на Бялата Светлина. Нейните съставни части не се разграждат и не анихилират при никакви обстоятелства. Те остават вечни във Вечността и затова са основният градивен материал на Духовните светове, от които в последствие произтичат нови вселени.

ПЪРВИЧНИЯТ ДУХ
Изяснихме, че Абсолютът и Първичният Дух не са едно и също нещо. Абсолютът е Първоизточникът, Логосът, от който произтича всичко. Той е нес­кончаем извор на енергии, които излизат от Него на импулси. Между импулсите има огромни интервали. Според източните учения това е Диханието на Логоса. При всеки импулс Абсолютът „издишва“ Първичния Дух и Бялата Светлина. После настъпва латентен период, затишие, бездействие от страна на Първоизточника. Тогава започва изразяването на Първичния Дух, който е приел поредния израз на Абсолюта. В него са внедрени но­вите Идеи и проектите, по които те да бъдат реализирани. Бихме казали, че „шефът“ е предал актуалните задачи на „главния архитект”. „Главният ар­хитект“ от своя страна е предал подробните си нареждания на „главния строител“ – Светлината.

Абсолютът е изразил Своите Идеи, които ще се реализират за еони – няма друго понятие за безкрайно дълъг период от време. Сега „главният управител“ на Мирозданието е Първичният Дух. Той започва да разгръща енергийните вериги с високи честоти, чрез които Светлината разширява строителството на Духовни светове. В тях е вложена най-висшата съзнателност, която се самопроизвеж­да, саморазвива, самоконфигурира, за да бъдат изразени все повече аспекти от Идеите на Абсолюта.

Висшето Съзнание съдържа Абсолютната Исти­на, Абсолютната Мъдрост и Абсолютната Любов. Всъщност това са законите, по които се градят и по които съществуват Духовните Вселени. Тези за­ко­ни са неизменни – те съдържат всичко, което Аб­солютът е вдъхнал в поредната си Идея. Те остават валидни, докато Идеята бъде реализирана във всич­ки нейни аспекти, а те са неизброими. Една Абсолютна Идея се реализира в необозрими „време­на“ и „пространства“ и законите ù остават валидни до момента, в който новото дихание на Абсолю­та вдъхне следващата Си Идея. Понятията „идея” и „идеално”, които се употребяват в земните езици, произтичат от същността на Абсолюта и на Първич­ния Дух. Те би трябвало да означават нещо съвър­шено, което съдържа абсолютните постулати – Мъдрост, Истина, Любов. Когато говорите за идея, вие влагате духовен, а не материален смисъл. Идеята е нещо абстрактно, неръкотворно, тя е творение на вашия Дух и на вашата мисъл.

Духовните светове са напълно абстрактни според вашето разбиране за нещата. Те могат да се ха­рактеризират с една дума – съвършенство. Съвър­­шенството съдържа в себе си всичко в неговата най-висша степен. В даден момент, при знак от „управителя“, то започва да се самоизразява безмерно във Вечността. Във всеки следващ импулс на Абсолюта Първичният Дух се зарежда с нова Абсолютна Идея. Тя започва да се развива в съчетание с вече съществуващите Духовни Вселени, обогатява ги с нови нюанси и разширява Духовните светове.

Наричаме ги „пространства“ условно – вече обяс­­нихме, че в Духовните светове не се използват мер­ни единици както в материалните вселени. Опре­деляме ги като „свещени“, защото те запазват не­променени всички качества и характеристики, кои­то Абсолютът е вдъхнал в тях чрез Първичния Дух и Първичната Светлина. Те са еталони за неизчерпаемите възможности на Първоизточника и за Неговото съвършенство. Независимо от процесите, които са се развили в по-татъшния път на вселените, всичко от първоначалните духовни изражения е останало и остава във Вечността в своята непокътнатост и съвършенство. Те винаги отново и отново могат да бъдат съвършената матрица на Абсолютните Идеи, от която да бъдат заченати разнообразни нови светове.

Разбира се, говорим за необозрими и непонятни за човешкия ум „времена“ и „пространства“. Всичко, което произтича от Праначалното и остава непокътнато, определяме като „свещено“. Енергиите сътворители, които са с най-високите честоти, са свещени по своята същност, защото в тях се съхраняват началните енергийни еталони, от които могат да се раз­гърнат безброй енергийни конфигурации.

Във вашия свят употребявате понятието „све­щен“ за възвишени неща, които не могат да бъдат омерзени при никакви обстоятелства. Свещените изражения на Абсолюта са гаранция за съществуването на вечните Духовни съзидания. Не съществува възможност, която е в състояние да промени това. Всичко, в което е внесена частица от Свещения Първичен Дух, съществува вечно – без значение в какви светове и в какви програми участва. „Божията искра“, както вие я наричате, е вселена в човека, макар той да пребивава в нискочестотни структури и в тленни тела. Смъртта, от която толко­ва се страхувате, е илюзия. Тленното тяло не е вашата същност.

Вашите страхове създават и подхранват астрални образи. Ако преодолеете страховете си и прес­танете да подхранвате образите, те постепенно се разпадат и изчезват. Единствено Све­щеното е вечно и непроменимо.

При връщането си към Началния Дух, вашата Свещена частица носи единствено чистота и свещеност. Към Свещените Праначала не могат да се присъединят структури с ниска вибрация, в които са вложени негативни човешки мисли и чувства. Същото важи и за всички останали по-нисши светове. Свещеността предполага възможности за раз­витие и съзидание, както и за възвръщане към нейните структури. Тя преминава през всички ви­дове вселени и ги одухотворява, внася в тях правила и проекти за развитие – дава им възможност за усъвършенстване.

Свещените светове са основата, праначалата на Мирозданието. Всеки свят според своята еволюция получава енергии и планове за развитие, които да го придвижват към по-висо­ките измерения (или плътности). Говорим за отдавна минали периоди, когато вече са съществували разнообразни светове и материални все­лени. По-сложните и по-висши идеи се вне­дря­ват в зони от Мирозданието, които са с по-висо­ка еволюция – те са в състоя­ние да реализират те­зи идеи. Естествено, на по-нисшите светове би­ват предоставяни по-опрос­те­ни варианти за еволюция. Ако поради някаква извънредна при­чина световете не могат правилно да използват по-висшите енергии и идеи, те загубват възможността на този етап да постигнат еволюция въз основа на предоставените им възмож­ности. Тогава те стагнират или се връщат към по-ниска вибрация.

Законът на Абсолюта не позволява Свещените Енергии да бъдат пропилявани. Тъй като те не могат да изчезнат нито да понижат вибрацията си, биват пренасочвани към други зони, където да бъдат употребени правилно.


СТРОИТЕЛИ В СВЕТЛИНАТА
След образуването на Първичните Слънца чрез вибрационно обособяване на енергиите, про­дължа­ва вибрационното диференциране и на Слънца­та. Така се „раждат“ Духовните Стро­ители, първите „божества“. Слагаме „божества“ в ка­­­вички, защо­то божествата са „изобретение“, мис­­ловни форми на хората от материалните вселени. Тези (ще ги наричаме условно) Божества са първични енергийни и законови подматрици на Първичния Дух. В тях са внедрени определени видове енергии и програми за съзидание, които са строго специфич­ни. Всяко Божество мо­же да създава определен вид енергийни кон­фигурации, които обособяват опре­делен тип свят. Според вашите понятия бихме казали, че става разслояване на Първичната Светлина и раз­деление на Абсолютните Идеи. Роенето на Бо­­жествата е система за постъпателното реализиране на Идеите, които Абсолютът вече е внедрил в Първичния Дух и в Светлината. Така в Първич­ните Свещени Светове се внася повече разнообразие. Всяка Идея на Абсолюта може да бъ­де реализирана по много начини и да бъдат изразени известни нейни ню­анси.

Всеки първичен свят се самозаражда от Светлината и започва самостоятелно да се самоизразява, като рои все повече себеподобни всел­ени. Всяка от тях е програмирана да използва различни нюанси от Абсолютните Идеи, да се кодира със специфична характеристика и да рои собствени производни. Така многообразието на първичните светове все повече се увеличава и те добиват статут на вселени със собствени кодове. Разбира се, всички нови видове слънца не прекъсват връзката си с Първичния Дух и Първичната Светлина, но представляват, да речем, отделен „окръг“ в общата „територия“. Всеки окръг има свой облик, който го отличава от другите. Кодът, чрез който бива идентифициран поредният нов свят, се отличава от съ­седните и от всички духовни образувания чрез раз­лики във вибрацията. Ясно ви е, че разглеж­даме много елементарно тези теми, като се съоб­разяваме с наличните ви понятия и търсим аналози.

Роенето на Първичните Свещени Светове про­­дължава безкрай. Нарекохме тези последващи Све­щени конфигурации „божества“ и „окръзи“ с харак­терен код и облик, за да разберете, че чрез спецификата си те стават автономни све­тове, които имат свободната воля да продължат развитието си и да изберат по кой нов начин да внесат разнообразие в първичните светове. Смисълът на тези обо­со­бяващи се енергийни вериги, които създават различни светове, е Абсолютът да бъде освободен от „издишаните“ енергии, за да може да се изрази чрез по­следващо дихание. Новите Енергии и Идеи на Абсолюта се внедряват в Първичния Дух и в Първичната Светлина и пак започват процесите за образуване на Свещени Светове.

МИСЛОВНИ ПРОСТРАНСТВА
Мисълта е творяща енергия. Тя произтича от енергиите на Абсолюта, но нейната съзидателност се проявява в по-късен етап от разгръщането на енергийните вериги. Тя е творящият ин­­струмент на Божествата. След като се обособят като автономни структури, първите Божества от­ключват ми­сълта. Чрез нея те изтеглят от Първич­ния Дух аспекти на Истината и на Мъдрост­та. За да могат да постигнат автономност, Божест­вата изконно вибрират в честотите на Абсо­­лютната Любов. За да бъдат съзидателни стру­ктури, тази вибрация е за­дъл­жително условие.

В Енергиите и Идеите на Абсолюта е заложена необходимост от съзидание. Така в периоди­те на вдишването, когато последващите енер­гии и идеи на Абсолюта са в латентно състояние, Свещените Енергии са в процес на активност. Всички Свещени матрици и подматриците отключват съзидателните процеси и постъпа­телно стигат до струк­турирането на първите Бо­жества. Те пък, чрез спе­цифичните вибрации мо­делират световете, които отразяват различни нюанси от Идеите на Абсолюта. Това става чрез енергиите на Мисълта. Говорим за нещо много различно от човешката мисъл, макар че тя също е творящ инструмент.

Мисълта, която използват първите Сътворци на Абсолюта, е с гигантска мощ и няма нужда от натрупване на една и съща мисъл, за да се сътвори каквото и да било, както е в човешката практика. Сътворяването чрез човешката мисъл е бавен постъпателен процес, който изисква постоянство. Могъщата Мисъл, която използват Божествата, сътворява мигновено нови Духовни светове. Всяка нова мисъл съдържа нюанси, които внасят различието и определят спецификата на Божествените творения.

Истината и Мъдростта, които са постулати за Мирозданието, се съдържат в скрит вид във всяко творение на Божествата и те отключват чрез Мисълта части от Истината и Мъдростта. Така всяко следващо творение съдържа латентно цялата Истина и Мъдрост, но проявява само отделни аспекти от тях, които стават действащи енергии в определено творение. Качеството, възвишеността на тези творения зависи от това, колко Мъдрост изразяват.

В много по-късните етапи, при снижаването на честотите на последващите светове, изразяването на Истината и Мъдростта силно намалява. Истината, Мъдростта и Любовта, които са фун­­даменти на Свещените светове, за вас са фи­­­­лософски категории. Във вашия свят те са нещо въображаемо, но Първоначалният Дух и Пър­­воначалната Светлина са реални могъщи енергии – те са сейфове на съзидателните матрици, чрез които се проектират и се създават Бо­жествените творения.

Вие имате Висш Аз, който съдържа фундаментални знания, произтичащи от Свещените Лю­бов, Мъдрост и Истина. Той програмира инкарнациите въз основа на това, какви емоционални преживявания са му необходими, за да от­ключи още инфор­мация от Божествените пос­тулати. Всичко, което преживявате, се програмира от вашия Висш Аз. Зна­нията и качествата, които придобивате чрез различните прераж­да­ния, дават възможност на Аз-а да премине към по-високи зони, където да отключи още ас­пек­ти на Любовта, Мъдростта и Истината на Пър­вичния Дух.

Душевният мир е нещо друго, то е покоят на Душата. Душевният мир идва, когато се преодолеят страховете от всякакъв характер и Вярата и Любовта завладеят ума и сърцето.

Когато говорим за мир в Свещените светове, имаме предвид нещо много различно. Мирът е хармонията на задвижените енергии. Процесите, макар и много сложни, протичат в съвършен синхрон. Творящите енергии излъчват Любов, Мъдрост и Истина. В тези светове никога не при­­съства антагонизъм, защото няма отклонения, които да нарушат творческите процеси при реализирането на Абсолютните Идеи. Висшите идеи не биха могли да се реализират, ако се появи и най-малкото противоречие. Съвършенството се постига само чрез хармонични процеси. Хармонията е израз на съвършенството.

Идеите, които са били вече изразени от Абсолюта, започват своя живот чрез хармонизирането на всички техни аспекти по енергийните вериги с високи честоти. Оттам те се предават на първичните Слънца и след това на първичните Божества. Идеалните светове познават само мира, което е адек­ватно на съвършенството. Покоят на Свещените светове е тяхно основно състояние. Идеал – това е хармония, покой и безкраен мир. Това владее тези духовни изрази на Абсолюта. Безкраят, Безвремието, Покоят, Висшата Красота, Съвършената Хармония, Съвършената Лю­­бов, Абсолютната Истина и Абсолютната Мъд­рост, съчетани в едно, изразяват всяка Идея на Аб­­­­солюта. Това се разбира под Идеал на Абсолюта.

Реализацията на Идеалите на Абсолюта ражда Свещените светове. За да съществува мирът, за да съществува покоят на Свещените светове, разгръщането на всяка нова енергийна верига с високи честоти трябва да се осъществява по Законите на Висшата Хармония и Красота – те са задължителни аспекти на Абсолютната Любов, Мъдрост и Истина. Ако човек от вашия свят би имал възможност да пребивава в Свещените светове, най-вероятно би определил усещанията си с думата „блаженство“. Зву­чи ви невероятно, но вашата Божествена частица е тръгнала от Свещените светове и съдържа този покой и състоянието на блаженство. Когато сте напълно умиротворени, напълно безгрижни, в съвършено физическо и душевно здраве, когато егото ви за малко е спряло да търси изява и всички тревоги и желания са ви напуснали, това са мигове на блаженство. Трудно е да се случи подобно състояние на земен човек – за да го изпита, той трябва да бъде в много напреднала фаза в разбирането си за същността на живота. Трябва да е наясно с безсмъртието и с това, че човешкият живот е пие­са, която може повече да не се играе в конкретното измерение.

Стремете се към покоя независимо от обстоятел­ствата. Обстоятелствата са временни, а покоят е вечен. Колкото повече време сте в състояние на покой, толкова по-близо сте до установяване на връз­ката с Висшия си Аз – вашата безсмъртна същност.

ЖИВОТЪТ В СВЕЩЕНИТЕ СВЕТОВЕ
Свещените светове живеят своя свещен живот. Това не е животът, който вие познавате – хора, животни и растения. Това са проявите на живота в материалните вселени. Животът на Първичния Дух и на Първичната Светлина се из­разява в творчески процеси. „Раждането“ в Све­щените светове е реализирането на Идеите на Абсолюта. „Зачеването“ е акт на обособяване на честотите, които започват да вибрират с мал­ки разлики от вибрацията на Първичната Светлина. Това отключва енергийните вериги, които са отделен израз на част от свойствата на Светлината. Така в Първичния Дух и в Първичната Светлина се „зачеват“ и „раждат“ специфични вибрационни зони, които заживяват свой живот. Те остават и се развиват в Свещените светове. Образуват се енергийни „родове“ и „семей­ства“, които имат общи характеристики, но имат и един различен енергиен ред, който е характерен само за тях.

Това бихме го уподобили на земните раси – всич­ки сте земни хора, но всяка раса има различен цвят на кожата и характерни черти, които я отличават. „Взаимоотношенията“ между енер­­­гийните вериги с различни честоти не се прекъсват. Когато развият докрай потенциала си, те решават да създадат нови форми, като внасят в своите енергии част от спецификата на друга верига. Така създават нещо различно. Създаването на многообразие и постоянното му обогатяване е същността на живота в Свещените светове. Всяка нова енергийна „форма“ има възможност да се изрази чрез своя код и да внесе последващо разнообразие в Свещените светове.

Прекомбинирането на различно кодираните из­рази на Първичния Дух отваря безкрайни нови възможности. Те са неограничени – предел в Идеите на Абсолюта не съществува. С вся­ка нова енергийна комбинация се изразява друг Негов аспект. Когато след еони Абсолютът „издиша“ следващата си Идея, тя се разгръща и прекомбинира чрез прин­ципите на предишната, но носи много нови аспекти. Предишната и следва­щата идея също могат и се прекомбинират взаимно и така внасят нова въл­на от разнообразие. Разбира се, в тези грандиозни процеси са включени много подпроцеси, които извайват фил­и­гранната част на новообразуваните светове.

Свещените светове светят с най-ярката и красива Светлина. В тях звучи Свещена музика, чиито тоналности не съществуват и в най-висшите измерения на материалните вселени. Когато Бялата Светлина отключи цветната гама, която се съдържа в нея, никои човешки очи не биха могли да я видят в безмерните ù нюанси. Цветовата гама е несъизмерима с тази на материалните вселени.

Това е животът на Свещените светове – съчетания от нескончаеми творчески процеси, комбинации от вибрационни честоти, Свещена музика, неописуема Светлина и неизброими цве­тови гами.

СЛОВОТО
„В начало бе Словото и Словото бе у Бога. И словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и, което е станало, нищо без Него не стана.“ До болка познат цитат от вашата настояща земна Библия. Преди нея е имало и други. Словото е творителят на материалните вселени. То е Божественият строителен материал – казвали сме го много пъти. От него са направени енергийните „тухли“, чрез които е създаден вашият настоящ свят. Не винаги сте били в този свят, познавате и други светове.

Словото е втъкано в Първичния Дух и в Първичната Светлина. То е с високи честоти и специ­фични енергии. Словесните съчетания със­та­вят Божествения език. Той внася характеристиките на Свещените светове. Всяко съчетание на Божествените словесни понятия задвижва енергии, които изразяват най-филигранните нюанси от Идеите на Абсолюта. Словото е, което прави шарките върху основната тъкан на Божествения килим.

След Първичния Дух и Първичната Светлина на мирозданната сцена се появява Словото. То чрез своите съчетания привежда в действие Духа и Светлината. То е лостът, който задвижва машината на съзиданието – Словото е строителят от самото начало и до днес. Разликата между Словото, което твори в Свещените светове и в материалните вселени, е в честотите. „Горе“ то вибрира с неизразими честоти, а при вас те са много забавени.

Когато изговаряте нещо, то не остава без последствия. Енергията, която се съдържа в из­ре­чените думи, създава форми, които не виждате, но те имат действен заряд. Никога не забравяйте, че боравенето със Словото е Свещен акт – с всяка дума вие творите или рай, или ад; също и с интонацията. И това е процес още от началото на началата, но в Свещените светове Словото е творило само рай. Уродливите форми се появяват, когато със Словото се е заработило, без да се има знанието, че то е Све­щен материал.

Съзидателните възможности на Словото са неограничени, защото словесните комбинации са неограничени. Словото е най-точният изрази­тел на Абсолютните Идеи в техните най-фини нюанси. Хората, които при слизането си на Земята са включила в Договора си работа със Словото, са поели огромна отговорност. Силата на Доброто Слово е в състояние да неутрализира следствията от думите, които са изградили ад. Ако този процес не съществуваше, грозното и разрушително ползване на думите отдавна щеше да е унищожило вашия свят. И чрез Словото има война на световете – добрите словесни енергии са в постоянни сражения с нискочестотните разрушителни изрази.

Преди да кажете нещо, много внимавайте! Словото е като огъня – и служи, и унищожава. Хората, които са достигнали до ясновидството, са свидетели на Светлината, която излъчва Доброто Слово!