Бог, ангели, свидетели пътешествениците в безвремието (Хроника на един контакт между измеренията) Ив Жан-Пол Апел-Гери

Редктор - Григорий Ватан

Първо издание на български език - София - 2000

 Издателство ХРИКЕР

ISBN 954-8498-19-7
Като редактор на тази книга искам да споделя, че ние имахме пряка връзка с автора - този знаменит съвременен Посветен. Той и неговият Институт провеждат редовно конферентни разговори по интернет на стотици хора по света, в които взехме участие и българи. На една от конференциите на тема "Мисията на Жената за идването на Новата Култура", Гери даде най-висока оценка за българското участие и изказа пророчество, че българите ще изиграят основна роля за пробуждането на Русия.
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение

Странен или да бъдеш ангел?

I. Контакти

Четирите нива на контакт

1. Контакти свързани с материята

2. Контакти свързани с пространството

3. Контакти свързани с времето

4. Контакти свързани с безвремието

5. Детето и контакта

II. Едно приключение на съзнанието

1. Космична връзка

2. Микрообщество

3. Тюркоазените години

4. Мрежа на контактьори

III. Планетарната промяна

1. Развитие на индивидуалността

2. Свръхличностна динамика

3. Трансперсонална пробуда

В една чудна лятна нощ в Южна Франция небето е осеяно със звезди. Застанали край една река, в сърцето на сочнозелена долина, тридесет души тихо се възхищават на блестящите капчици, които се разпръскват над водата. Всъщност става нещо друго. Обстановката е вълшебна. Един мъж говори на странен език. Изведнъж посочва с ръка нагоре и казва: ”Ей там има кораб!” Светлинка се появява в небето и го пресича, като ту светва, ту загасва. Още два пъти той казва същото. И всеки път, за по-малко от 30 секунди, точно в определената от ръката му посока, се появява някаква светла точка, която бавно прекосява небето. Научнофантастичен разказ ли е това? - Не, само един от стотиците случаи на необикновено общуване между земни съзнания и свръхземни съзнания.

Тази книга разказва за едно приключение на съзнанието, преживявано в продължение на 25 години от една изследователска група, която е получила очевидни и неоспорими доказателства за тази връзка, останала незабравим спомен за много свидетели, някои от които бяха дори съвсем скептични в началото. През годините този екип от новатори засилваше връзката си с невидимите измерения на съзнание, която връзка е налице в традициите на народите по целия свят. Независимо как ги назовават - богове, ангели, деви, водачи, висши духове или свръхземни - тези космични йерархии наблюдават човешката цивилизация и предават информация на хората, полагащи реални усилия да се променят вътрешно и да еволюират, за да се настроят вибрационно за онова, което са самите те в своята най-дълбока човешка същност. Изследователите, за чиито често необикновени преживявания ще четете, са посветили голяма част от живота си именно да пробудят своето съзнание и да развият телепатичните си способности.

Заглавието е “Бог, ангели, свидетели” не защото авторите се смятат за ангели, а защото понятията Бог, ангели и свидетели отговарят на три нива, които са духът, душата и тялото. Съществото представлява висшето духовно начало, ангелите са свързани с живителната енергия, постоянно протичаща между видимото и невидимото, а свидетелите са човешки същества, въплътени във физическо тяло. Всеки от нас, всеки човек има в себе си по една част, която е съзвучна или в резонанс било със съществото, било с ангела, било със свидетеля. Да намериш отново последователната връзка между тези три части, означава да станеш цялостен, да бъдеш ти самият. Ако си свидетел на странното, ще усещаш по-добре и по-точно присъствието и на съществото, и на ангела вътре в тебе.

Изглежда в наше време ангелите присъстват не само в небето, но и в книгите, песните, филмите, които често са посветени на тях, и то винаги с голям успех. Като че ли в тези смутни времена човекът си спомня, че не е сам във вселената, и протяга ръка и ум към невидимите присъствия, които усеща смътно и смутено. На един недоумяващ журналист към съвсем сериозния философ Мишел Сер (Michel Serres), защо е посветил последната си книга на тази “наистина много модерна” тема, ангелите, той отговаря: “Учудващо е, че сме престанали да говорим за ангелите през последните няколко десетилетия. Хората винаги са говорели за ангели. Антрактът свърши. Връщаме се към тази тема.”¹

Ангелите се проявявят по всевъзможни начини: някои ги виждат с вътрешния си взор, други приемат телепатично посланията им, мнозина ги срещат при опита, придобит при грозяща смърт, или в състояние на кома. Те се проявяват под форма на светлинни феномени или като НЛО, за които от край време се разказват предания и легенди. Защото, както уточнява католическият свещеник Франсоа Брюн, ангелите не винаги са били представяни с крила: ”Знае се, благодарение на археологическите разкопки в Близкия Изток, и по-точно в Дура-Европос, че първите християни никога не са представяли ангелите като хора с крила. (...) Затова преди две хиляди години ангелите, които се явяват на овчарите в Коледната нощ, и ангелите, които светите жени намират край празния гроб на Христос, са представени като звезди. В много древни текстове на гръцки, асирийски и арменски език се обяснява, че тази Витлеемска звезда, която води влъхвите към пещерата, е била в действителност един “ангел”, т.е. пратеник на Бога, пратеник от отвъдното.”²

Въпреки своя често “необикновен” характер, всички феномени на контакт, за които става дума, нямат нищо паранормално. Напротив, те са съвсем естествен израз на способности, вътрешно присъщи на човешкия дух, когато той се пробужда за вътрешната реалност на вселената, като постоянно уравновесява теорията и практиката, синтезното или синтезиращото съзнание и оперативните си експерименти. Тъй като, след като е прекъснал връзката си с невидимите измерения, човекът е забравил своята истинска идентичност, своята космична същност.

Но започне ли да напуска широките автомагистрали на известното и обичайното, за да се ориентира към тясната пътечка на познанието, всяко човешко същество може да се превърне в пътешественик в безвремието. По този много дълъг сложен път, който е пробуда на съзнанието, се появявят край него хора с най-различни съдби и мотивации, всички “проработили” от интуицията си или “вдъхновени” от една искра, която ги води по пътя за връщане към Единството. Всеки път на посвещение е осеян с препятствия, подлагащи постоянно на изпитание устойчивостта и волята на този, който го следва. Ще направим по този повод паралел между маршрута на кандидатите за Голямото пътешествие във филма “Среща от трети тип” и маршрута на техните предци от Средновековието - рицарите и поклонниците до Божи гроб. Сред всички, които започват да вървят по този път, мнозина стигат до задънена улица или спират по средата на пътя.

От своето дълго пътуване към посвещението Пътешествениците в безвремието вече са донесли удивително точни разкази и впечатления, картини и твърдения, доказателства, езици, усещания и схеми. Всеки прави сам равносметка на своите преживявания. Сред стотиците индивидуални разкази, които бяха класифицирани, няколко десетки са прегрупирани тематично, за да се илюстрират различните видове контакти, а други са включени в един хронологичен разказ, който съпоставя доказателствата едно с друго. Тяхната дълбока единност - взаимна свързаност и съгласуваност - ни доказва очевидния факт: ние не сме сами във всемира и нашият живот е обвързан чрез невидими връзки с цялата вселена.

Разказът за всички тези преживявания има за цел да докаже, че ние живеем в свят много по-странен, отколкото си го представяме, и много по-необикновен, отколкото си го въобразяваме. Поставяйки под въпрос нашите материалистични възгледи за пространството и времето, той разкрива нова перспектива за еволюция и ни дава чудесно оптимистично послание за нашето бъдеще.

Оригиналността в подхода на Пътешествениците в безвремието се изразява във времетраенето на техните контакти, в големия брой преживявания през цялото това време и в кохерентността на следните елементи:

- множество парапсихологични опитности, изживени от отделни личности или в група;

- наблюдения на голям брой НЛО по време на оперативен контакт, с предварително много точно съобщение за появите им, потвърдени многократно от десетки свидетели;

- експериментиране на начин или стил на живот, който събужда различните същностни страни на личността, и именно това стана причина да приложим програма за развитие, която да позволява на всекиго от участниците да се координира цялостно със своята космична идентичност;

- засилване на контакта с висши форми на съзнание, водещ към непрекъснато възприемане на телепатични послания. Йо Апел-Гери, създателят на екипа Пътешествениците в безвремието, е посветил целия си живот на този тип свързване и общуване, събирайки така хиляди информации в стотици беседи и в поредица научни трудове, сред които са дванадесетте тома на Единната Наука за Вътрешната Вселена. Този фундаментален труд ни запознава с връзките и общуването между измеренията.

ХХ век бе векът на откриване на безкрайно малкото и на безкрайно голямото и именно тези научни открития моделираха нашия поглед и ни събудиха да усетим и съзрем тайното измерение на една друга безкрайност, вътрешната вселена. Доказателството за това е, че много космонавти се върнаха от полетите си дълбоко променени. Пред космичната хармония, на която те станаха привилигировани свидетели, някои са почувствали необходимостта да продължат пътешествието си в откриване на вътрешното пространство. Така например Едгар Мичел (Edgar Mitchel), член на мисията “Аполо 14”, създаде Институт за духовни науки, чиято цел е да се проучва и изследва човешкото съзнание.

Изучавайки невидимия свят на елементарните частици на материята, физиците бяха принудени да преразгледат и променят своите модели и начини на мислене. Техните днешни възгледи за вселената удивително приличат на възгледите в древните традиции, предания и легенди по целия свят - за цялото, което е неделимо и единно и чиито закони на проявление са свързани с някаква невидима основа. Жофри Чу (Geoffrey Chew), ръководител на Факултета по физика в Университета в Бъркли, казва: ”Физиците доказаха по пътя на логиката, че нашите рационалистични идеи за света, в който живеем, имат много недостатъци. И нашите най-обикновени спорове в съвременната физика може би ще се окажат не нещо друго, а предвкусване за проявлението на една съвсем нова форма на човешкия интелект, и тези наши усилия всъщност ще се възприемат от другите хора не само като непринадлежащи изобщо на физиката, но дори няма да бъдат квалифицирани като научни.” ³

Това мнение се споделя от много учени, които твърдят, че науката на бъдещето, сиреч науката на съвременните новатори, ще интегрира човешкото съзнание в своята методика изцяло, явно и категорично и по тази причина ще прилича толкова малко на науката ни днес, колкото съвременната физика прилича на физиката от ХVIII век. Науката на бъдещето не ще се ограничава в определими и измерими факти. Тя разширява и емпиричния подход, основан върху наблюдението пряко на явленията, и аналитичния подход, основан върху способността на човешкия ум да разбира законите, като обогатява тези два подхода с един съвсем нов вътрешен подход, познанието на принципите.

Към рационалистичния подход на съвременната наука тя прибавя оперативния подход на съзнанието, в който висшите способности на човешкия ум се използват като средство за наблюдение и измерване. Надеждността на това средство, прилагано само индивидуално, може да бъде поставена основателно под съмнение, защото то зависи от нивото на развитие и от уменията на самия изследовател. Без ролята на обмена с други хора, без размисъл и синтез вътрешният опит може да се превърне в “мистичен делириум”. Но проверяван експериментално от екип изследователи в продължение на двадесет и пет години, този подход става вече съвсем надежден метод, като се опира повече на резонанса, отколкото на мисленето.

Изучаването на взаимната свързаност между духа, енергията и материята отбелязва решителен етап, като потвърждава възможността за синтез между научното знание и съзнанието, към което се ориентират вече немалко изследователи. Научните и духовните подходи могат да се обединяват посредством трансизмерната мисъл, която взема от науката точността и строгостта на учения, а от духовността - вътрешното вглъбяване и познание за единството. Според Едгар Морен (Edgar Morin), ние живеем все още в “предисторията на човешкия дух” и трябва да развием “мисъл способна да обхване многоизмеримостта на реалностите”⁴. Този трети тип мислене, изтръгващо се от физическата плътност на планетата, ще бъде свързано с контакти с други по-напреднали цивилизации във вселената.

Когато наблюдаваме биологичната еволюция на видовете, забелязваме, че тя се осъществява чрез съвкупност от промени или мутации, координирани във времето. Също така, анализирайки еволюцията и историята на човечеството, си даваме сметка, че скоковете в нея се извършват само чрез намесата на вдъхновени хора или на индивиди, променили същностната си идентичност (един вид мутанти), които дават нова информация за всички хора по света. Много често тези откриватели, изобретатели, новатори поемат риска да извършат сами първата крачка в някакво ново направление. Добре известно е, че първата крачка представлява 50% от работата за разработка на един проект... Утвърждаването на едно новаторско течение означава винаги неотменно да се поеме и рискът да се наруши спокойствието на всички онези, които са изградили живота си като в някоя крепост, където техните закостенели лични убеждения са страж на собствените им навици.

Всеки новатор във всички случаи става обект на неразбиране, тъй като онова, което е оригинално в него, първоначално бива възприемано и преценявано въз основа на критерии, които самият той е надскочил с цената на много усилия. Нека само прочетем биографиите на някои откриватели, за да видим как те в течение на цялата човешка история са били отхвърляни от обществото и дори са били преследвани. Историята на човешкото творчество и на прогреса е постоянно поставяне под въпрос на установаните вече догми, както и продължително изучаване - от всички поколения - на трудове, произведения и открития, които отначало са изглеждали странни, абсурдни, трудни за възприемане, дори неразбираеми за мнозинството. Социолозите, проучващи и анализиращи социалните преобразования в човешкото общество, стигат до същите изводи: новаторските идеи най-напред идват в някои напредничави умове, които се обедняват в групи, като по този начин въвеждат и внедряват в социалното тяло нови начини на мислене и нови ценности.

Традицията учи: “Растете и множете”. Фазата на растене е издигане и съгласуване с висшето съзнание. Когато вече имаме доказателство, че тази висша връзка е достатъчно точна, можем да “умножаваме”, да разпространяваме резултатите от своите изследвания. За жалост в наше време, когато науката става вече достъпна и популярна, разпространението на информация чрез медиите много по-често се превръща в стремеж за доходи, отколкото да бъде израз на еволюцията. Популяризирането създава приятното и повърхностно впечатление, че запознава хората с проблема, и това поражда до известна степен интелектуално опиянение, но именно то крие фатална клопка за съзнанието - капана на опростяването и смаляването. За да се разбере процесът на трансизмерния контакт, е необходима продължителна вътрешна еволюция, личностна трансформация, станала въз основа на опитност, размисъл и непрекъснато натрупване на опит.

Досега Пътешествениците в безвремието са посветили малко време и средства, за да оповестят пред обществеността резултатите от път, извървян с огромна упоритост и невероятно постоянство от един екип, който е концентрирал почти всичките си усилия върху този проблем. Оригиналните сведения и изведените закономерности от всички експерименти изискваха хиляди часове изследвания, контакти, синтез, обмяна и инициативи. През целия този период експериментаторите останаха мълчаливи и бе невъзможно да се избегне други хора да не говорят вместо тях, препредавайки тяхната работа спекулативно и с коментари от всякакъв характер - от най-добрите до най-лошите - давайки понякога някаква съвсем кратка преценка за операциите или действията между измеренията, докато всъщност това нещо изискава да сте го преживели вътрешно, и то в продължение на много време, за да можете да разберете истинския му смисъл и да говорите правилно и коректно за това. Свидетелите на Съществото и на Ангелите си наложиха доста продължителен период на мълчание, преди да посегнат към перото.

Страниците, които следват, са плод на една почти двадесет и пет годишна работа, осъществена чрез сливането на традиционните езотерични науки, на експериментално приложните и на хуманитарните науки. Изучаването на традиционните езотерични науки води до разбирането на универсалната хармония и на отношенията, които човек поддържа с невидимия свят. Експерименталните науки позволяват по-добре да се разбере функционирането на материята и на живота. Хуманитарните науки позволяват да се изгради картография на степените на съзнание и да се изучава и анализира социокултурната среда. Всеки един от тези научни подходи има свое специфично поле на приложение, но и всеки от тях препраща към другите, тъй като и трите са елементи, подлежащи на обединяване - на базата на едно глобално съзнание, което може да направи синтеза между тях. Обемът на една книга ни позволява да се докоснем до един такъв кръстопът само обзорно. Написването на такова съчинение предполага два риска : по-малкия - да не бъдем разбрани, и по-големия - да създадем впечатлението, че всичко може да се разбере чрез опростенчески прочит без преживяна индивидуална опитност.

Тази книга е резултат от колективната дейност на един екип, както е колективен и самият подход в неговата работа. По такъв начин и в много други области на научните изследвания се създават групи или екипи, включващи представители на най-различни науки. Прогресът в познанието принадлежи все повече на колективната работа поради това, че сам индивидът не може да синтезира цялата информация, която се оказва необходима за разработването дори на един проблем в дадена област. Това, което важи за физическите науки, е валидно и за метафизичните, където взаимният обмен на опит, на информация и на гледни точки създава истинска динамика, а именно това засилва и задълбочава индивидуалния контакт на всяко човешко същество с неговото вътрешно знание.

Преди да станат достояние и наследие на човечеството, всички открития са плод на ентусиазма на шепа изследователи. Картите, които те съставят в процеса на работата си, могат да насочват и други хора, които вървят след тях, като им помагат да избягват местата без изход и въртенето в кръг. Но картата не е самата територия... И затова всеки самостоятелно е длъжен да предприеме своето пътуване към посвещенията, тъй като единствено чрез посвещение човек може да се приближи до вътрешния си глас, който говори в него с езика на другите измерения.

Тази книга се състои от три части:

Първата част, тематична, описва контактите, преживени от членове на изследователската група. Тези много особени срещи с други измерения, видими и невидими, са станали на различни нива: физическо, космично, времево и извън времето.

Втората част, хронологична, разказва за различните етапи от приключението на съзнанието, осъществено от Пътешествениците в безвремието. Те разказват за различните си “срещи” и опитности, понякога необичайни, като споделят с читателя своите радости и трудности по пътя.

Третата част, аналитична, предлага нов поглед върху планетарната промяна, преживявана от човечеството сега, в зората на третото хилядолетие. Изправен пред лицето на една наука, която се развива без съзнание, човекът, ако иска да оцелее, е длъжен да преоткрие наново своята космична роля чрез постепенното пробуждане на всички свои способности. Някои групи от променящи се хора откриват множество пътища към това и е възможно утре те да станат ориентири, начин на действие и на живот в едно галактично общество, изградено на основата на спазването на вселенските закони. Истински лаборатории на бъдещето, те поддържат - като светлина в нощта на времето - връзката с другите измерения, която извежда към зората на Безвремието.
Първа част

КОНТАКТИ

Четирите нива на контакт
“Божиите колесници са безброй - хиляди хиляди”

Псалом 67:18

Не минава и седмица, без книги и медии да засегнат теми като астрално пътуване, състояние на клинична смърт (кома), ангели, НЛО, свръхсетивно възприемане, езотерични науки, контактьорство и др. Ако всички тези разкази за тайнствата в човешката природа имат успех и “привличат аудитория”, то е защото разглеждат една страна от нас самите, от която нашето възпитание и образование съвсем са ни откъснали. Те говорят за неща и прояви, които са израз на истинската многоизмерна природа на човешкото същество. Широкото разгласяване на всички тези информации прави все по-трудно да се отрича и пренебрегва тази друга реалност, която е тайният декор, сред който се разиграва най-същественото и най-истинското в нашия живот. Но тези теми често биват разглеждани само по външен и зрелищен начин и информациите засягат предимно сензацията в ущърб на смисъла, който всеки от нас може да извлече за собственото си развитие. Ето защо е необходимо да разположим всички тези явления в една взаимосвързана съвкупност, която ще ни позволи да започнем да разбираме по-добре и себе си, и вселената.

Какво е контактът? Това е връзка, която едно човешко същество може да установи с друг свят, видим или невидим. Това свързване може да се осъществи с някоя материална, пространствена, времева и дори извънвремева реалност, различна от реалността, която възприемаме чрез сетивата си и разбираме с разума си. Контактьорът е лице, което е преживяло този тип свързване или което е могло да се включи частично или изцяло в някое друго измерение на енергия или съзнание.

Всеки човек може да има контакти в зависимост от вибрационното си ниво. Колкото по-извисено е това ниво, толкова по-извисени са и равнищата съзнание, с които той общува. Контактьорите са свръзките или релетата между измеренията в материята, в пространството, във времето и в безвремието. Те действат като катализатори за определени лъчи на енергията-съзнание и играят роля за канализиране и регулиране на енергията между различните равнища на реалността. Така те стават свидетели на странни явления, които могат да бъдат разбрани само чрез вътрешния взор, имащ усет за тайните връзки и взаимоотношения между различните измерения. “Тъй като феноменът НЛО не влиза в рамките на никоя от познатите ни категории явления, не можем да го “хванем”, за да го анализираме чрез класическите изследователски методи... Единственото, което можем да направим в случая, е само да очакваме да разберем какво отражение върху отделни хора има неговото появяване.”⁵

Достоверните разкази, които ще прочетете по-нататък, ще ви запознаят с многобройните контакти на нашия изследователски екип. Работехме заедно, с постоянно прецизиране на оптималните условия, за да разгърнем общуването между измеренията, и имахме възможност да експериментираме различни типове контакти. Изправен пред многобройното разнообразие от тези експерименти, Йо Апел-Гери създаде една класификация на контактите в зависимост от измеренията, с които те са свързани: материя, пространство, време или безвремие.

Ето впрочем четирите равнища на контакти, определени в зависимост от тяхното равнище на проявление:

• 
  Първото ниво на контакт, свързано с материята, се характеризира с наблюдаване на материални апарати или извънземни същности.
  
• 
  Второто ниво на контакт, свързано с пространството, се изразява чрез появата на светлинни явления.
  
• 
  Третото ниво на контакт, свързано с времето, се отнася за свръхсетивното възприемане на енергията и на съзнанието.
  
• 
  Четвъртото ниво на контакт, свързано с безвремието, съответства на преминаването в други континууми на съществуване.
  

Първото ниво на контакт представлява наблюдение на апарати или материализирани същности. Макар съществуването на феномена НЛО да изглежда трудно за доказване, въпреки множеството събрани доказателства, като следи, снимки и филми, за него съществуват разкази във всички цивилизации и той става очевиден, когато директно се срещнем с него. Сред милионите извършени наблюдения от 1945 година насам хиляди случаи са били анализирани по строго научни методи: от най-налудничавите хипотези до най-рационалистичните, но не бе намерено нито едно обяснение в рамките на съвременните научни познания.

Комплексността на явлението е причина да се появят множество “племена”, които ловуват в голямата джунгла, обграждаща явленията НЛО: привърженици на летящите чинии, уфолози, контактьори, учени и др. Всяка от тези групи е разделена на множество други, които твърдят, че поддържат истината. Книги и предавания поддържат една или друга теза с геофизични, исторически, психологически или парапсихологически аргументи. Модата диктува в определен момент обществото да се интересува специално от отвличанията или базите, от следите или срещите, от посланията или начина на движение в пространството и т. н. При тези условия е трудно човек да си изгради свое собствено мнение. При наличието на порой от думи, книги и хипотези за предпочитане е да се върнем към фактите. Ето няколко случая, преживени от Пътешествениците в безвремието.