Божиите генерали

Стотици хора са били изцелявани докато просто си стоят спокойно на местата, без каквото и да е проявление. Никакво. Много често дори без да бъде проповядвана проповед. Понякога дори преди да бъде изпята и една песен. Никакви шумни проявления, никакви силни викове към Бог, сякаш Той е полуглух. Без писъци, без викове, в самата тишина на Неговото присъствие. Имало е случаи, когато присъствието на Святия Дух е било толкова реално, че човек сякаш е можел да чуе как хиляди сърца туптят като едно. В захласа на тази тишина се чува един глас: „А-аз... вя-я-ярва-а-а-ам въ-ъв чудес-с-с-са-а-а!"

Изведнъж избухват оглушителни аплодисменти, докато хилядите погледи са насочени към високата, стройна фигура, изникнала от сянката в своята бяла дантелена рокля. Тя се плъзга до средата на сцената и ето че е започнала още една чудотворна служба на Кетрин Кулман. В своето интернационално служение г-ца Кулман е проправила пътя за работата на Святия Дух в живота на безброй хиляди по целия свят.

Нейното уникално служение върнало фокуса на Христовото Тяло от външните прояви на свръхестествените дарби на Святия Дух отново към ДАВАЩИЯ тези дарби. В нейното служение имало пророческа нотка, която изявила каква ще бъде църквата в идните времена. Служението й буквално е било предвестник на Църквата на следващото поколение. Въпреки че е наричала себе си „обикновен човек", Кетрин е била уникална. Мнозина са се опитвали да имитират нейния глас и сценичното й поведение, но без никаква полза. Други безуспешно са се опитвали да сведат специалното и помазание до техники и методи. Аз благодаря на Бог за Кетрин Кулман. Тя е била пример за човек, който безстрашно е приел да плати цената, за да ходи в служба на Бог. Благодарен съм за уроците, които съм научил от живота й. В тази глава искам да споделя с вас някои от тези уроци, много от които разказани със собствените й думи.

Един от приятелите на Кетрин от нейното детство я описва с „... широко лице, червена коса и лунички. Не можеше да се каже за Кетрин, че е красива. Тя не беше изтънчена, нито приличаше на момиче, в който и да е смисъл на тази дума. Беше по-висока от всички в 'нашата тайфа' (метър и седемдесет), буйна, с момчешки вид, а големите й крачки ни караха да се задъхваме, докато подтичвахме до нея."

Като малко момиче Кетрин била позната със своята „независимост, самоувереност и желанието да върши нещата по свой начин". Тя успявала да върти своя „татко" на малкия си пръст, получавайки почти всичко, което си поиска. Според Кетрин възпитанието и било предадено изцяло в ръцете на нейната майка — строга жена, от която Кетрин никога не получавала похвала или ласка. Въпреки това Кетрин винаги се чувствала желана и обичана. Нейният татко й давал цялата любов и ласка, от която се нуждаела.

Всъщност, тя до такава степен обожавала своя татко, че и тридесет години след неговата смърт сълзи се стичали по лицето й, когато говорела за него. Веднъж, когато Кетрин била на около девет години, й се приискало да направи нещо наистина хубаво за рождения ден на майка си. Затова решила тайно да организира парти по случай рождения й ден. Е, Кетрин дори и не помислила, че рожденият ден на майка й се пада в понеделник. И така, тя обиколила съседите, като казала на всички да дойдат с кейк.

За семейство Кулман понеделниците били ден за пране. През всеки друг ден от седмицата Ема Кулман се обличала от главата до петите в най-хубавите си дрехи. Човек никога не знаел кога може да почука някой неочакван гост, а тя се ужасявала от мисълта, че някой може да я види зле облечена. Дошъл понеделник и Ема Кулман била облечена като за пране. Докато работела над горещото корито, косата и провиснала цялата в пот, дрехите й били мокри и мръсни, а краката и били боси. Тогава някой почукал на вратата и когато тя отворила, пред нея стояли съседките, всички облечени в най-хубавите си дрехи. И ето, пред тях стои Ема, смазана и уморена от нейния ден за пране! Нейната гордост била съсипана и Ема се заклела шепнешком, че добре ще се погрижи за Кетрин по-късно. И наистина се погрижила добре за нея! Всъщност Ема Кулман накарала Кетрин да изяде права всички кейкове, които съседките били донесли!

Бащата на Кетрин я научил на правилата в бизнеса. Той притежавал конюшня. Тя обичала да ходи с него, когато събирал таксите и по-късно щяла да му бъде благодарна за всичко, което научила от него за организацията и бизнеса.

Без никакво вълнение, той просто казал: „Радвам се." Кетрин така и не разбрала със сигурност дали нейният баща наистина разбрал онова, което му казала. Тя решила да се присъедини към баптистката църква на баща си, а не към методисткото събрание на майка си. Но дори и тогава продължила да има свое виждане за нещата. Кетрин казвала, че никога не е била напълно сигурна дали баща й е бил новороден. На няколко пъти тя твърдяла, че той е бил спасен, но пред приятели понякога признавала, че се бои, че не знае със сигурност.

Обаче Кетрин знаела със сигурност, че баща й изпитва силна ненавист към проповедниците. Всъщност, тя казвала, че той ги мразел! Ако Джозеф Кулман видел проповедник да върви срещу него по улицата, той преминавал от другата страна, за да не говори с него. Той мислел, че всички проповедници са такива заради парите. Той посещавал църква единствено по празниците и на специалните служби, когато Кетрин рецитирала. Доколкото й било известно, той никога не се молел u не четял Библия

ПЪРВАТА ИМ ПРЕГРЪДКА – Според Кетрин посещаването на църква било също толкова важно, колкото и ходенето на работа. Тя посещавала методистката църква заедно със своята майка. Именно там през 1921 г. била новородена. Но от 1922 г. нататък всички в семейството били записани за членове на баптистката църква. Въпреки че идвала от деноминационна среда, нейното служение по-късно щяло да бъде общоцърковно и тя щяла свободно да се движи между всички църкви от петдесятни до католически.

Нито една деноминация не се затворила за служението на Кетрин Кулман. Тя обаче отказвала да стане част от деноминация и не благодаряла на никоя организация за служението, което имала. Благодаряла единствено на Бог. През юношеските години на Кетрин, нейната майка водела Младежката лига на Епуьрт в методистката църква. Техен съсед твърдял, че г-жа Кулман била „отличен библейски учител и Кетрин и сестра й, и техният брат трябва да са получили много добро обучение у дома". Същият съсед разказвал, че е чувал някой в дома на семейство Кулман да пее вечерно време, докато някой друг свирел на пианото. Въпреки че майка й била наречена отличен библейски учител в Лигата на Епуьрт към църквата, тя всъщност била новородена едва през 1935 г. на една от службите на Кетрин в Денвър. Кетрин поканила майка си на събранията. След края на първата служба Кетрин слязла от амвона и отишла в молитвената стая, за да се моли за онези, които откликнали на призива за спасение. Малко по-късно нейната майка влязла в стаята и казала, че иска да познава Исус така, както Кетрин го познавала.

Задавена от сълзи, Кетрин се протегнала и сложила ръка на главата на своята майка. В момента, в който пръстите й я докоснали, „мама" започнала да се тресе и да плаче. Това било същото треперене и същия плач, които Кетрин преживяла, когато стояла до „мама" в онази малка методистка църква в Конкордия. Но този път имало нещо различно. „Мама" вдигнала глава и започнала да говори, отначало бавно, после все по-бързо. Но думите не били на родния й език, те били ясни, кристално чисти звуци на непознат език. Кетрин паднала на колене до нея, плачейки и смеейки се в същото време...

Когато Емма отворила очи, тя се протегнала и прегърнала силно Кетрин. Това било първия път, за който Кетрин си спомня да е била прегърната от майка си." Нейната майка не спала в продължение на три дена и две нощи след това преживяване. Тя била нов човек и през оставащите години на своя живот в Конкордия имала чудесно общение със Святия Дух.

Залата била занемарена и трябвало да бъде изчистена, преди да може да се използва. Може би се досещате кой я е почистил – евангелизаторът, разбира се. Оттам в средата на зимата те поели към Туин Фолс, Айдахо, където Кетрин се подхлъзнала на леда и си счупила крака. Въпреки че лекарят й бил казал да не стъпва на крака си поне две седмици, тя веднага продължила да проповядва с гипсиран крак. Никога не се оставила плътта й да я накара да направи компромис с волята на Бог.

Веднъж Кетрин казала: „От онази първа проповед, която проповядвах в Айдахо – «Закхей на дървото», а Бог знае, че ако някой се е бил качил на дърво, това със сигурност съм била аз – разбрах едно нещо, че съм се отдала изцяло на Божиите неща. Исус беше реален. Бях решила в сърцето си."

Кетрин се шегувала как след четири или пет проповеди, била объркана: „...Чудех се: За какво още мога да проповядвам? В Библията няма нищо друго. Напълно бях изчерпала запаса си от проповеди. Не можех да измисля какво повече да проповядвам, дори животът ми да зависеше от това."

Това било на шега, но тя също така оставала до ранни зори при олтара, за да се моли с някой, който все още се бавел. Може някои от другите места, където Кетрин отсядала, да са били по-чисти от пуйчарника, но не са били по-топли. През онези години стаите за гости не се отоплявали. По-късно тя разказвала, как се сгушвала под планина от одеяла, докато стоплела мястото, където лежала. Тогава се обръщала по корем и изучавала Словото на Бог часове наред. Сърцето й било „предадено на Господ".

Това била тайната на нейното служение. Сърцето й неотлъчно следвало Исус. Тя била решена да Му остане вярна и да не наранява Святия Дух. В ранните години на своето служение Кетрин развила други две качества на своя характер – посвещение и лоялност към Бог и Неговите хора. Кетрин увеличила и разбила своето духовно разбиране на основата на характера, който отрано изградила в живота си.

ЛОЯЛНОСТТА НА КЕТРИН – Какво кара хората да останат посветени на своя призив? Отговорът на Кетрин бил: „Лоялността." „Думата лоялност не говори много на хората днес, защото много малко от нейното значение се практикува... Лоялността не е нещо осезаемо... Тя е като любовта. Можеш да я разбереш едва когато я видиш в действие... Любовта е нещо, което правиш, и същото важи за лоялността. Тя означава вярност. Тя означава зависимост. Тя означава отдаденост... Сърцето ми е твърдо решено. Ще Му бъда вярна на всяка цена, каквото и да ми струва. Лоялността е много повече от обикновен интерес към някой или нещо. Тя е лично посвещение. Казано с няколко думи, тя е да кажеш: Ето ме! Можеш да разчиташ на мен. Няма да те проваля." С други думи, истинската лоялност на онези, които са призовани в служение, се изразява в тяхното решение никога да не се отклонят от призива на Бог. Не прибавяйте на него и не вземайте от него, просто го изпълнете, както е. Според Кетрин, когато хората започнат да вършат своите си неща, тяхната лоялност не е насочена вече към Бог, а към самите тях.

ИСКАМ ГО Г-О-Л-Я-М-О! – След като проповядвали из целия Айдахо, Кетрин и Хелън се преместили в Колорадо. След шестмесечно съживление в Пуебло те пристигнали в Денвър. Един бизнесмен на име Ърл Ф. Хюит се присъединил към нея в Пуебло като неин бизнесменажер. По това време, през 1933, Депресията била в най-тежката си фаза. Много фирми прекратявали дейността си, милиони хора били останали без работа, а църквите се борели за съществуването си. Кетрин била пътуващ евангелизатор без финансовата подкрепа на никоя деноминация и все пак тя вярвала в един голям Бог, чиито ресурси не били ограничени. Тя смятала, че ако служиш на Бог с ограничени финанси, то си избрал неправилния бог.

Тя живеела чрез принципите на вярата и разчитала на Бог. Тя казала на Хюит да отиде в Денвър и да се държи сякаш има един милион долара. Когато той й напомнил, че всъщност имат само $5, тя заявила: „Бог не е ограничен от това, което имаме, или от това, което сме. Той със сигурност може да използва нашите пет долара и да ги умножи също толкова лесно, колкото умножи хлябовете и рибите... Сега иди в Денвър. Намери ми възможно най-голямата сграда. Наеми най-добрия роял за Хелън. Напълни мястото със столове. Пусни една голяма реклама в Denver Post и поръчай съобщения по всички радиостанции. Това е Божието дело и ще го направим по Божия начин – голямо!" Хюит послушал думите й и ги изпълнил дословно. Сградата била бившият склад на Montgomery Ward Company. Събранията продължили пет месеца, през което време те се преместили в друг склад. Първата вечер присъствали сто двадесет и пет души, на второто събрание дошли над четиристотин, а след това всяка вечер хората изпълвали склада до краен предел. След пет месеца Кетрин обявила, че прекратява събранията, но хората не искали и да чуят. Един мъж предложил да направи първоначалната вноска за закупуването на собствена сграда и да издигне голям неонов надпис, който да гласи: „Молитвата променя нещата". Хората били гладни за Словото на Бог. И все пак основното й послание през онези години било спасението.

От време на време пастири откликвали на поканите й за хора, които искат да приемат Исус като Господ и Спасител, и били новораждани. Служението на Кетрин било служение на вяра и надежда. По онова време Хелън била събрала хор от сто гласа и композирала много от песните, които пеели. Кетрин се съгласила да остане в Денвър, заради големия интерес към нейното служение. Всичко вървяло гладко и те започнали да търсят постоянна сграда за събранията. Тогава изневиделица я сполетяла трагедията.

ТАТКО СИ ОТИДЕ – Кетрин преживява първото голямо сътресение в живота си през декември 1934 г., когато нейният обичан баща бил убит при катастрофа. По-късно тя научила, че той се е подхлъзнал на заледена улица и е бил ударен от кола, която завила, опитвайки се да го заобиколи в снежната виелица.

Бурята била причина да минат часове, преди неин познат да може да се свърже с нея в Колорадо. Когато научила, че баща й умира, тя тръгнала за дома, шофирайки във виелицата от Денвър през Канзас за Мисури. Тя казала, че само Бог знае колко бързо е карала по заледените пътища и при почти нулева видимост. На 30 декември Кетрин стигнала в Канзас Сити. Оттам тя позвънила у дома, за да каже на баща си, че почти е пристигнала, но научила, че той бил починал рано същата сутрин. Когато пристигнала у дома, тя намерила своя татко положен в ковчег във всекидневната, заобиколен от скърбящите, пазещи традиционното бдение. Болката била по-голяма, отколкото Кетрин можела да понесе. В нея се надигнала омраза към младежа, управлявал колата, която блъснала баща й. „Винаги съм била щастлив човек и татко ми помагаше да бъда щастлива. Сега него го нямаше и аз се борех с непознати за мен страх и омраза, които се опитваха да се настанят на негово място. Имах най-съвършения баща, който едно момиче може да има. В моите очи татко не можеше да сгреши. Той беше моят идеал."

Кетрин била напуснала своя дом преди десет години и оттогава го била посетила само няколко пъти. Нейният татко вече никога нямало да може да я чуе как проповядва. По-късно тя разказвала, че омразата към младежа, който бил виновен за смъртта на баща й, се надигнала вътре в нея и бълвала отровата върху всеки, с когото говорела за катастрофата до деня на погребението. „Стоейки там, на първия ред в малката баптистка църква, аз все още отказвах да приема смъртта на моя баща. Не можеше да е истина... Един по един членовете на моето семейство ставаха от местата си и минаваха покрай ковчега. Двете ми сестри. Брат ми. Само аз продължавах да седя на пейката.

Човекът, който ръководеше погребението, дойде при мен и каза: „Кетрин, не искаш ли да видиш за последен път баща си, преди да затворят ковчега?" Изведнъж аз се намерих при олтара на църквата, а очите ми гледаха надолу, приковани не върху лицето на татко, а върху рамото му — същото това рамо, на което се бях облягала толкова често... Наведох се и нежно поставих ръката си на това рамо в ковчега. И в този момент нещо се случи. Всичко, което моите ръце докосваха, беше един костюм... Всичко, което този сандък съдържаше, бе просто нещо захвърлено, обичано някога, но сега оставено настрана. Татко го нямаше там. Тогава за първи път осъзнах силата на възкръсналия Христос. Изведнъж аз вече не се страхувах от смъртта... заедно със страха изчезна и омразата ми. Татко не беше мъртъв. Той беше жив."

Съживителният център скоро прераснал в организирана църква. Нямало обвързване с деноминации. Накрая било отворено Неделно училище и били пуснати автобуси, които да карат хората на службите. Били достигнати затвори и частни болници. По-късно Кетрин започнала радиопрограма, наречена „Винаги усмихнати". През 1936 г. много музиканти и проповедници посетили Денвърската съживителна шатра, за да послужат. Един от тях бил Реймънд Т. Ричи, прочут евангелизатор, който прекарал три седмици в църквата. Ричи бил водещ новатор в ранните изцелителни съжибления в Америка.

Кетрин нарекла травмата от смъртта на нейния баща „най-дълбоката" долина в нейния живот, но тя приближавала друга долина, която щяла да се окаже не по-малко дълбока.

КАКВО „ПЪТУВАНЕ" – През 1935 г. в Шатрата бил поканен да проповядва евангелизатор на име Бъроуз А. Уолтрип от Остин, Тексас. Той бил много красив мъж, осем години по-възрастен от Кетрин. Скоро те открили, че изпитват взаимно привличане. Единственият проблем бил, че той бил женен и имал две малки момченца. Кетрин, изглежда, пренебрегвала предупрежденията на Святия Дух в нея, че тази връзка е грешка. Малко след първото си посещение в Денвър Узлтрип се развел с жена си, но заявил пред всички, че тя го е напуснала. Обаче неговата бивша съпруга Джеси казала, че Уолтрип вярвал, че ако човек не е обичал своя партньор по времето, когато се е оженил за него, тогава заветът не е бил сключен и даденият човек бил свободен да се ожени повторно. След като Уолтрип напуснал своята съпруга, той повече не се върнал при нея и двете му малки момчета никога вече не видели своя баща.

ГОСПОДИН СЕ ПИШЕ КАТО Г~Р~Е~Ш~К~А – След като напуснал семейството си, Уолтрип се преместил в Мейсън Сити, Айова, като се представил за неженен, за да започне съживителен център, наречен Radio Chapel. Той бил познат като драматичен и сензационен евангелизатор и започнал ежедневни радиопредавания. Кетрин и Хелън пристигнали в града, за да му помогнат да събере нужните пари за служението. Скоро романтичното увлечение на Кетрин и Уолтрип, когото тя наричала „Господин", излязло наяве пред обществеността. Хелън и някои приятели от Денвър искрено посъветвали Кетрин да не се омъжва за красивия евангелизатор, но тя смятала, че съпругата му го е напуснала, което му давало правото да се ожени. Трябва да се отбележи, че подробностите около раздялата на Уолтрип и жена му не са известни, както и не е ясно кога точно е започнала връзката му с Кетрин. Онези, които обичали и ценели служението й, запазили в тайна тези неща. Очевидно те чувствали че Бог е простил на Кетрин за всичките й грешки около тази нейна връзка, така че подробностите не били от значение. На 16 октомври 1938 Кетрин обявила пред нейното събрание в Денвър, че планира да съединят служенията си с „Господина" в Мейсън Сити, Айова. Два дни по-късно, на 18 октомври, почти шестнадесет месеца след неоспорения развод на Уолтрип, Кетрин и Бъроуз се оженили тайно в Мейсън Сити.

ЗА КАКВО ВСЪЩНОСТ СТАВА ВЪПРОС? – Нека отбележа нещо тук. Проблемът не е бил в развода. Разбира се, разводът е проблем за религиозните хора и техните себеправедни деноминации, но не и за Бог. Той го е казал много ясно. Според Новия Завет съществуват две библейски причини за развод.

Едната е многократни неморални действия на един от партньорите, а другата е случаят, когато някой от двамата напусне брака. Ако се е случило някое от тези две неща, другият брачен партньор е свободен и благословен да се ожени повторно. Ако си взел решение за развод, което не е в съгласие със Словото на Бог, има опрощение, възстановяване и ново и чисто начало, които те очакват. Себеправедните хора и определени деноминации може да не ти дават ново начало, но ако потърсиш Бог, Той ще може да ти помогне. Кетрин се намерила в ситуация, където действали лъжливи и измамливи духове.

Уолтрип изоставил своята съпруга в Тексас и се развел с нея, което било първата му грешка. После той се опитал да я скрие зад една измамлива доктрина и излъгал хората около себе си. Бракът на Кулман и Уолтрип бил напълно неправилен от самото начало!

ТЯ ПОЧТИ ГО НАПРАВИЛА – Кетрин избрала да повярва на историята на този човек, че жена му го била напуснала. Все пак сърцето й се тревожело непрекъснато, докато правела сватбените си планове. Тя не намирала покой в духа си. Повечето хора казвали, че „Господинът" въобще не обичал Кетрин. Вместо това обичал способността й да привлича тълпи и да събира пари. Той бил известен с алчността си и екстравагантния си начин на живот. Когато се оженил за Кетрин, хора от осем различни щата го „издирвали" заради злоупотреби с пари. Дори майката на „Господина" я молела да не се омъжва за сина й.

Тя се надявала той да се вразуми и да се събере отново със съпругата и синовете си. Може би се питате защо тогава Кетрин е сключила този брак. Преди уговорената сватба в Мейсън Сити Кетрин обсъдила въпроса със своите приятелки Лоти Антъни и Хелън. Лоти си спомня, че Кетрин казала: „Просто сякаш не мога да открия волята на Бог в този случай." Жените се опитали да убедят Кетрин да изчака и да следва мира на Бог. Но тя не ги послушала. Когато трите стигнали в Дес Мойн на път за Мейсън Сити, Хелън заявила пред Кетрин, че няма да я придружи. Тя останала в хотела. Лоти се присъединила към Хелън и също отказала да присъства на церемонията. Но Кетрин намерила друга нейна приятелка, която да бъде свидетел на брака й с Уолтрип. Кетрин припаднала по време на церемонията. Уолтрип й помогнал да се съвземе, за да довърши брачните обещания. Съзнателното решение да излезе от волята на Бог явно й тежало много. Когато младоженците се върнали в Дес Мойн след церемонията, Кетрин направила нещо странно. След като двойката се регистрирала в хотела, Кетрин отказала да остане със своя нов съпруг. Нейната близка приятелка Лоти Антъни твърди, че Кетрин скочила обратно в колата и отишла до хотела, в който двете с Хелън били отседнали. Кетрин седнала в хотелската им стая и разплакана признала, че е направила грешка с този брак и че щяла да поиска анулирането му. Лоти се обадила на Уолтрип и го информирала за плановете на Кетрин. Когато той започнал да недоволства от загубата на своята съпруга, Лоти го отрязала: „Тя поначало никога не е била твоя!" Трите жени напуснали Дес Мойн в надеждата да обяснят някак си създалата се ситуация на събранието в Денвър. Но хората не й дали тази възможност. Те били ядосани за това, че е взела първоначалното си решение с толкова лека ръка, както и за тайното бракосъчетание. Лоти споделила, че събранието в Денвър „я върнало обратно в ръцете на Уолтрип".

Кетрин Кулман, жената, на която някои се покланяли като на „съвършена мадона", всъшност била човешко същество, податливо на изкушенията, присъщи на хората. Тя била велика жена на Бог, но онова, което я направило велика, било нейното решение и действие да се възстанови от последствията на тази грешка. Била й нужна велика вяра и твърда решимост, за да може да възкреси служението си въпреки погледите, шушуканията и пълното отхвърляне. Казват, че собствените й грешки донесли мощното откровение зад нейните проповеди за изкушението, опрощението и победата.

А съдбата на Уолтрип е неясна. Той просто се изгубил от погледите на своите познати, като не се свързал дори и със семейството си. Според неговата бивша съпруга Джеси години по-късно неговият брат Джеймс Уолтрип научил с тъга, че Бъроуз е намерил смъртта си в един калифорнийски затвор, където излежавал присъда за това, че откраднал пари от някаква жена.

По това време Кетрин все още се молела основно за хората, дошли да приемат спасение. Но тя започвала да се моли и да полага ръце и на хора, излезли за изцеление. Въпреки че мразела термина „изцелител на вяра", тя посетила събрания на тези служители с надежда да открие нещо повече за този феномен на Бог. Кетрин нямала и най-малката представа, че именно „изцелително служение" щяло да й донесе международна слава. Докато наблюдавала различни палаткови събрания, Кетрин получавала все по-голяма яснота. Въпреки че винаги имала открити въпроси относно божественото изцеление, тя успяла да изгради стандарт за своето служение: „В началото на моето служение аз бях силно обезпокоена от много неща, които бях видяла В областта на божественото изцеление. Бях объркана от много от методите, които видях да се използват. Бях отвратена от нелепите сцени, на които станах свидетел, никоя от които не можех да свържа нито с действията на Святия Дух, нито с природата на Бог. И до ден днешен за мен няма нищо по-отблъскващо от липсата на мъдрост... Има едно нещо, което не мога да търпя, и това е фанатизмът – проявленията на плътта, които донасят укор върху нещо толкова великолепно, нещо толкова свято." Кетрин продължила да говори за своята сърдечна болка, докато наблюдавала събранията.

До края на живота си тя насърчавала хората да гледат само на Исус и на нищо друго. След като посетила палатково събрание в Ири, Пенсилвания, тя споделила: „Започнах да плача. Не можех да спра. Всички тези лица, по които се четеше разочарование и отчаяние, когато им беше казано, че липсата на вяра ги спира да стигнат до Бог, ме преследваха със седмици. Това ли бе Бог на милостта и великото състрадание? Напуснах палатката и с горещи сълзи, стичащи се по лицето ми, погледнах нагоре и извиках: Взели са моя Господ и не знам къде са го положили."

Интересно е да се отбележи, че Кетрин Кулман избрала да не свърже служението си с издаваното от Гордън Линдзи списание „Глас на изцеление". Изданието било трибуна на изцеляващите евангелизатори от онова време и Кетрин избрала да не става част от него. Много от тези евангелизатори били искрени и честни, но други търсели само сензации и използвали съмнителни методи в служението си.

На следващото неделно събрание се случило второто чудо. Един ветеран от Втората световна война, който бил освидетелстван пред закона като сляп вследствие на производствена авария, си върнал 85 % от зрението на необратимо увреденото око, а другото му око възстановило съвършеното си зрение.

Те свършили едва когато поддръжниците на Кетрин събрали $10.000 и закупили стара пързалка за ролкови кънки в близкия Шугър Крийк. Нарекли пързалката Храм на вярата. Залата била два пъти по-голяма от тази на Малоуни и била претъпкана от първата служба. По ирония на съдбата по време на тези трескави и решителни събития през 1947 се случило нещо удивително. Една вечер Кетрин чула, че някой почукал на вратата на апартамента й. Когато отворила, там стоял шерифът, облечен в цивилни дрехи. Той й съобщил, че „Господинът" бил подал молба за развод в Невада и същата сутрин в неговия офис били получени документите, в които тя присъствала като ответник. Кетрин погледнала надолу и видяла документите в ръцете му. Тя останала с наведена глава. Виждайки нейния срам и разочарование, шерифът се протегнал и докоснал ръката й. Той посещавал нейните служби и знаел, че тя била изпратена от Бог в тази област. Знаейки, че имената на известни хора върху документи за развод често били давани на медиите, шерифът решил да й ги връчи лично, за да е сигурен, че обществеността няма да научи.

После я уверил, че никой друг освен тях двамата няма да разбере за тези правни действия. Кетрин казала на шерифа, че ще му бъде благодарна до края на живота си. Неговата добрина спасила Кетрин от големи неприятности. Седем години по-късно журналистите все пак разбрали за това, но по онова време служението на Кетрин било напреднало толкова, че не можело да бъде засегнато от стари новини.

Големите изцелителни събрания продължили да се провеждат в преустроената пързалка и в съседните градове. В Стамбоу Аудиториум в Йънгстаун, Охайо се провеждали допълнителни служби. Святият Дух бил намерил служение, което не се опитвало да си припише заслугите за Неговите дела, нито славата за резултатите от Неговите проявления. Някогашна секретарка си спомня: „Госпожица Кулман беше толкова нежна с Бог. Аз стоях в Шатрата една вечер и можех да видя в стаята на озвучителите. Там госпожица Кулман, без да знае, че някой я наблюдава, бе паднала на колене и хвалеше Бог за службата."

С развиването на служението и тя наблягала все по-малко на вярата и все повече на суверенното действие на Святия Дух. На нейните събрания нямало карти за молитва, нито отделни палатки за инвалидите или пък дълги редици от болни хора, чакащи да им положи ръце. Тя никога не обвинявала хората, които не получавали изцеление, че са слаби в своята вяра. Очевидно изцеленията се случвали из цялата зала, докато хората седели на местата си, гледайки към небето, фокусирани върху Исус.

ПОКРИВЪТ ПРОПАДА! – Преди първото и събрание в Карнеги Хол в Питсбърг, уредниците заявили, че дори и оперни звезди не са успявали да напълнят залата, но тя настояла да бъдат поставени достатъчно допълнителни столове, за да се използва цялото пространство. И направила добре, понеже всички столове били заети. Първата служба била следобед и залата била претъпкана. Същата вечер се провело второ събрание, за да бъдат побрани тълпите. Джими Милър и Чарлс Бибий служили с музиката си на тези събрания и останали с Кетрин до края. Радиослужението продължило да се развива и през ноември 1950 г. хората започнали да приканват Кетрин да се премести за постоянно в Питсбърг.

Дори Маги Хартнър, жената, която се превърнала в „дясната й ръка", се съгласила, че трябвало да се преместят. Кетрин се дърпала, понеже се чувствала посветена на хората във Франклин, които застанали зад нея и я подкрепяли, приемали и обичали, когато никой друг не я искал. Но знаци от небето подтикнали Кетрин да се премести в Питсбърг. В отговор на молбите да се премести Кетрин била заявила: „Не! Трябва покривът на Храма на вярата буквално да пропадне, преди да повярвам, че Бог иска да се преместя в Питсбърг." На Деня на благодарността през 1950 г. покривът на храма пропаднал под тежестта на най-големия сняг в историята на областта. Три седмици по-късно Кетрин се преместила във Фокс Чапъл, едно от предградията на Питсбърг, където живяла до смъртта си.

„ИСКАМ ДА СЪМ КАТО ЕЙМИ" – През 1950 г. започнало да се развива международно служение. Години по-късно Кетрин казала, че Бог не я бил призовал да строи църква, имайки предвид, че служението й не трябва да се свежда само до една сграда. Някои може да са били призовани да строят сгради, но тя не била една от тях. фактът, че участвала в изграждането на църкви, останал в сянката на чудотворните служби, фондацията Кетрин Кулман, основана в Питсбърг, финансирала повече от двадесет църкви на мисионерското поле извън страната с местни пастири. Мнозина я наричали „пастир" от любов и уважение, но Кетрин никога не била ръкополагана в този кабинет. След престоя си в Денвър тя никога вече не пастирувала над църква. Кетрин казвала, че не е призована в петкратен кабинет (Ефесяни 4:11).

Тя ходела в простотата на „слугиня" на Господ. Онези, които били най-близо до нея, казват, че в самото начало на своето служение ще бъде следващата Ейми Семпъл Макферсън, основателката на деноминацията Форскуеър (Движение, в основата на което стоели „четири истини" – бел. пр.). Ейми определено е била моделът на Кетрин. След като екстравагантната „Сестра" построила Анджелъс Темпъл в Лос Анджелис, Кетрин го посетила по време на най-силните му дни. Казват, че Кетрин посещавала Библейското училище на Ейми и седяла на балкона на нейната църква, попивайки всяка подробност от помазаните послания и театрални представления на „Сестрата". За разлика от останалите ученици на Библейското училище L.I.F.E., Кетрин избрала да не продължи с деноминацията на Фоурскуеър. Тя избрала да е независима. Интересно е да се отбележи, че Ролф Макферсън, синът на Ейми, не си спомня Кетрин да е била ученичка в училището. Въпреки че тя никога не се срещнала лично с Ейми, влиянието на нейното служение оставило траен отпечатък върху Кетрин. Между двете имало една голяма разлика: Ейми учела хората да търсят кръщението на Святия Дух, докато Кетрин смятала, че „да го търсиш" е практика, измислена от хората. Кетрин била петдесятна, но не го афиширала.

Хората винаги сравнявали Кетрин с Ейми, но едва шест години след преждевременната смърт на Ейми името на Кетрин се появило в заглавията на националните вестници.

МЕДИЙНА ЦЪРКВА – Нейните послания били слушани навсякъде из Съединените щати и на различни места отвъд океана, препредавани от радиостанции на къси вълни. Изглежда Америка нямала търпение да чуе топлия, приятен глас, който питал слушателите в началото на програмата: „Здравейте всички, очаквахте ли ме?" Нейните предавания не били религиозни или старомодни. Вместо това те карали хората да се чувстват сякаш Кетрин току-що се е отбила на чашка кафе. Тя посрещала нуждите, страховете и болките на своите слушатели, а нейните насърчения променяли живота на хората. Тя често се смеела тихичко, карайки слушателя да се чувства сякаш току-що са имали чистосърдечен разговор само двамата. Ако й се приисквало да заплаче, тя плачела. Ако ли й се приисквало да попее, тя запявала.

Кетрин имала способността да говори по радиото също както служела пред хората. Малцина били способни на това, но Кетрин го правела. Поради обществения натиск фондацията Кетрин Кулман била помолена от радиостанциите да предостави записите на радиопредаванията, за да бъдат излъчвани в продължение на шест години след нейната смърт! За повече от осем години до нейната смърт ежеседмичната й телевизионна програма била излъчвана в цялата страна. По това време нейната поредица била най-дълго задържалата се половинчасова програма, записвана в студията на CBS, въпреки че не била излъчвана по мрежата на CBS.

Особено се радвала да служи в Международно сдружение на бизнесмените на пълното евангелие, една организация от обикновени християни, основана от Демос Шикарян в Лос Анджелис. Минали няколко години, преди Кетрин да се съгласи да включи чудотворни събрания в други конференции. Тя смятала, че ограниченията на дадена конференция с нейната програма и разпределено време могат да застрашат свободата на Святия Дух, който бил сърцето на нейните събрания. Ако някоя група искала Кетрин да говори за тях, те трябвало да променят своята програма, за да подхожда на нейния стил. Тя знаела, че Бог я е призовал да служи по определен начин и нямала намерение да прави промени. Ако изглеждало, че няма да има свобода, или ако присъствали съмнителни хора, които можели да опетнят нейното служение, тя отказвала. Казват, че дори „ръководителите не ръководели", когато там присъствала Кетрин.

Много пъти тя била прекъсвана с някакъв въпрос, на който отговаряла, а след това продължавала молитвата си със същата дълбочина. Орал Робъртс описва нейното общение с Духа така: „Изглеждаше сякаш двамата си говореха и ти не би могъл да кажеш отстрани къде започваше Кетрин и къде продължаваше Святият Дух. Всичко беше в единство." Хора от всички социални сфери и всички деноминации идвали на нейните събрания. Католици, епископални, баптисти, петдесятни, пияници, болни, умиращи, дълбоко духовните заедно с неспасените. И Кетрин знаела, че тя е съдът, който трябва да ги доведе до Бог. По някакъв начин тя премахвала всякакви бариери и ги довеждала до едно и също ниво на разбиране. Как е могла да го стори? Вярвам, че е успявала, понеже е била толкова предадена на Святия Дух. Тя винаги казвала: „Аз умирам хиляди пъти преди всяка служба." Като надденоминационнен евангелизатор Кетрин никога не позволявала на духовните дарби на говорене на езици, тълкуване или пророкуване да действат в нейните служби. Ако някой често говорел на езици достатъчно силно, за да смущава, той дискретно бил извеждан от събранието. Кетрин вярвала във всички дарби на Духа, но не желаела да прави нищо, което да възпре или да отклони вниманието на незапознатите от простата вяра в Бог. Въпреки това обаче тя оставяла хората да бъдат „поваляни в Духа". Мнозина се убедили във величествената сила на Бог само докато наблюдавали тези проявления. Кетрин давала следното просто обяснение: „Всичко, което вярвам, е, че нашите духовни същества не са подготвени за цялата сила на Бог и когато се включим към тази сила, просто не можем да я преживеем. Ние сме направени за слаби напрежения, а Бог подава високо напрежение през Святия Дух." Тя никога не напускала платформата, дори когато там служел музикант или солист. Обикновено отстъпвала настрана, но винаги оставала пред очите на присъстващите, усмихната, издигаща ръце към Бог. Кетрин никога не се съмнявала, че един ден ще застане пред Господ и ще дава отчет за служението си. Тя вярвала, че не е първоначалният избор на Бог за служението. Била убедена, че някой мъж е бил призован за него, но не е искал да плати цената. Никога не била сигурна дали е втория или третия вариант, но знаела, че е казала „да" на Господ. Нейното служение изпъквало като едно от водещите, ако не и водещото служение на Харизматичното движение.

В по-късните си години Кетрин не прекарвала много време в анализиране на характера на хората от своя екип. Вместо това тя избирала просто хората, които й били приятни, но много често приятните й моменти не траели дълго, а след това идвали неприятностите. Възможно е грешките и при наемането на хора да са се дължали на нейното физическо и умствено изтощение. Нейната програма била изключително напрегната. Въпреки че била предупредена, че ще сгреши с наемането на Бартоломео и Картсонакис, Кетрин го сторила и така се забъркала във въпросния скандал.

Независимо, че може да е имало грешки в преценката й, липса на разбиране или грешки на хората около нея, тя никога не позволила плътта да участва в кое да е от движенията на Святия Дух, и никога не си приписала заслугите за тях. Кетрин Кулман винаги отдавала славата на Бог. В разгара на нейното служение основните деноминации отличили Кетрин за това, че имала най-чистото служение на Святия Дух за своето време. Кетрин нямала никакви тайни планове, никакви скрити мотиви. Онова, което си видял, това и получаваш. Никога не се преструвала, че има отговори, които нямала. И винаги внимавала да не наскърби Святия Дух. Тя останала посветена, покорна, честна и искрена до края на живота си.

КАК НЕ ВИДЯ ПЕЙКАТА? – През 1968 г. Кетрин служела по покана на Пат Робъртсън и неговия помощник Джим Бейкър пред тълпа от над три хиляди души. Малко след началото на събранието една от сгъваемите, закрепени за стената пейки, се освободила и отскочила обратно към стената. Много от хората паднали на пода или били притиснати към стената. От „бърза помощ" дошли и откарали някои от тях на носилки. На мястото на пейката били поставени сгъваеми столове и събранието най-сетне се успокоило.

Въпреки всичко това, унесена, Кетрин вече била стигнала до средата на проповедта, без да разбере за случилото се! През 1968 Кетрин пътувала до Израел, Финландия и Швеция. Тя гостувала в шоуто на Джони Карсон, шоуто на Дина Шор и много други.

Въпреки че Кетрин била много дипломатична и приемана в много среди, тя все пак изявявала силата на Святия Дух в своя живот във всички тези програми. Казват, че служителите на CBS винаги разбирали, когато Кетрин влизала в сградата, понеже цялата атмосфера се променяла.

През 1975, въпреки че наближавала седемдесетте и била отслабена физически от болестта си, Кетрин пътувала до Ерусалим, за да проповядва на Втората световна конференциия за Святия Дух. Въпреки своята възраст и болки, тя все още била пъргава, когато ставало въпрос за служението. Кетрин била чула, че Боб Мъмфорд щял да говори там, и заплатила да отмени появата си заради това. Тя заявила, че неговите поучения относно ученичеството били пълна ерес и тя нямало да участва. Все пак накрая Кетрин отишла в Израел и помогнала на много хора от Средния Изток да преживеят служението на Святия Дух.

През 1992 г. Уилкерсън бил осъден от две областни съдилища на Оклахома за измама в някогашна сделка с автомобили. Той трябвало да бъде освободен през лятото на 1993 г., когато планирал да напише книга за своето и това на съпругата му приятелство с Кетрин. Уилкерсън е мълчал през всичките тези години вероятно от уважение. Аз вярвам, че той знае нещо, което трябва да бъде казано.

“ИСКАМ ДА СИ ОТИДА У ДОМА” – Орал и Евелин Робъртс били сред малцината, на които било позволено да видят Кетрин в Медицинския център Хилкрест. Когато влезли в стаята й и се приближили до леглото, за да се молят за изцелението й, Орал си спомня за нещо важно, което се случило: „Когато Кетрин разпозна, че бяхме дошли да се молим за нейното възстановяване, тя вдигна ръцете си като преграда и после посочи към небето." Евелин Робъртс погледнала Орал и казала: „Тя не иска нашите молитви. Иска да се прибере у дома." Сестрата на Кетрин Миртъл получила същото послание от Кетрин. Тя казала на Уилкерсън: „Кетрин иска да се прибере у дома." Прекрасната червенокоса дама, която запозна нашето поколение със служението на Святия Дух и развълнува милиони сърца, най-сетне получи желанието на своето сърце. Казват, че Святия Дух слязъл на нея още веднъж и лицето й започнало да грее. Сестрата в нейната стая забелязала сияние, което заобикаляло леглото й, носейки невероятен мир. В 20:30 ч., в петък, на 20 февруари 1976 г. Кетрин Кулман си отишла, за да бъде завинаги с Исус. Тя била на шейсет и осем години. Орал Робъртс говорил на погребението й във Forest Lawn Memorial Park, Глендейл, Калифорния. Кетрин била погребана в същото гробище, на половин миля от Ейми Семпъл Макферсън.

Орал имал видение, когато Кетрин починала, че Бог ще издигне и пръсне из целия свят подобни служения, в които силата на Бог щяла да бъде още по-голяма от тази в живота на Кетрин.

Кетрин Кулман била особено съкровище. Нейното служение има неоценим принос за по-близкото познаване Святия Дух в нашето поколение. Тя се опитала да ни покаже как да общуваме с Него и как да Го обичаме. Тя наистина имала способността да разкрива пред хората Святия Дух като техен приятел.

Затова никой не би могъл да заключи тази глава по-добре от самата нея: „Светът ме нарече глупава затова, че дадох целия си живот на Един, Когото никога не бях виждала. Знам точно какво ще Му кажа, когато застана в присъствието Му. Когато погледна прекрасното лице на Исус, ще мога да кажа само едно: „Опитах. Дадох най-доброто от себе си." Моето изкупление ще е напълно завършено, когато застана и погледна Онзи, който направи всичко това Възможно."