Божиите генерали

БОЖИИТЕ ГЕНЕРАЛИ

Робъртс Лиардън

Силата и мощта на Христовото тяло днес не са дошли случайно. Вярно е, че това е работа на Святия Дух, но Той помазва верни и смирени слуги, които да изпълнят Неговите цели. В тази книга Робъртс Лиардън по майсторски начин разкрива в нова светлина и прозрение живота на някои от най-великите герои на вярата. „Божиите генерали" ще ви окуражи и укрепи, за да успеете в това, за което Бог ви е призовал в Своето царство.

Д-р Питър Вагнер: Автор и професор по църковен растеж

Fuller Theological Seminary, Пасадена, Калифорния

Ролф К. Макферсьн: Президент,

International Church of the Foursquare Gospel, Лос Анджелис, Калифорния
Преди да се появи Робъртс Лиардън, малцина тук бяха чували за Джон Александър Дауи, Мария Удуърт-Етер, Джак Коу и другите. Неговите поучения повлияха дълбоко на младите църкви в Азия. Уроците, които можем да научим от великите съживители на двадесети век — какво допринесе за техните успехи и провали, — са жизненоважни, за да издигнат идното поколение до по-високи духовни височини в началото на едно напълно ново хилядолетие.

Хии Конг: Пастир, City Harvest Church; Президент,

City Harvest Bible Training Center, Сингапур
Познавам Робъртс Лиардън от неговото юношество. Срещнах го, когато търсеше информация за моя баща Джак Коу Cm., който е един от дванадесетте генерали, изучавани в тази книга. Тогава бях впечатлен от усърдието на Робъртс и днес съм щастлив да видя плода, роден от неговия живот и служение. Препоръчвам тази книга не само заради нейната историческа стойност, но и заради това, че разяснява какво е нужно, за да носиш силата на Бог.

Джак Коу Мл. Международен евангелизатор

Президент, Christian Fellowship, Далас, Tekcac
Робъртс Лиардън е един от водещите експерти в Америка относно динамичните изцеляващи служения на деветнадесети и двадесети век. След като почти две десетилетия е издирвал и изучавал най-значимите духовни водачи, чийто живот е бил белязан със знамения, велики дела и чудеса, сега Лиардън представя силен и вдъхновяващ преглед на техните служения. Това е първото единно издание, което разглежда задълбочено тези гиганти на вярата. Това е най-доброто от църковната история.

Д-р Пол Г. Чапъл

Директор, Graduate School of Theology, Oral Roberts University, Тулса, Оклахома
Божиите пионери имат противоречиви характери. Те често бъркат, може би защото в най-добрия случай малцина преди тях са вървели по техния път. Робъртс Лиардън се е справил отлично, осигурявайки добре проучена информация за Божиите генерали: пионерите на петдесятната и харизматичната история. Докато четете тази книга, вашата вяра ще бъде вдъхновена, а междувременно ще научите и някои полезни неща.

Джералд Коутс, Pioneer International

Имаме нужда да преоткрием нашето петдесятно наследство. Водени от желанието да се влеем в чистия поток на Петдесятница, който се простира от страниците на Новия Завет до съживителите на нашия век, ние ще видим как Бог ни довежда до пълния потенциал, който имаме в Него. Робъртс Лиардън е разбрал колко е важно да почитаме онези, които са вървели преди нас, да се учим от техните грешки и да черпим вдъхновение от техните свидетелства. Когато слушах пастир Робъртс да представя материала в тази книга, аз разбрах, че годините, които е прекарал в изучаване живота на тези велики мъже и жени на Бог, са се превърнали в източник на насърчение, наставление и поука за много хора от това поколение. Давам на този труд моята най-висока препоръка, като съм убеден, че той ще промени живота на мнозина и ще възстанови нещо от петдесятния начин на живот, което за много хора е непознато.

Д-р Колин Дай

Пастир, Kensington Temple, Лондон, Англия

Посвещение

Искам да посветя тази книга на следните хора:

На моите помощник-пастири Лари и Кати Бърдън и на хората от моето събрание Embassy Christian Center в град Ървин, Калифорния. Искам специално да ви благодаря за вашата вярност, вашата лоялност и вашата надеждност. Искам да знаете, че ви смятам за един от най-добрите подаръци, които Бог ми е дал заедно със Своето призвание. На пастирите Хии и Сън Конг и събранието в City Harvest Church в Сингапур. Искам специално да ви благодаря за насърчението и за много специалното приятелство, което имаме с вас. Вашето общение е много важна част от моя живот. Страхотно е да бъда официален член на вашата църква, въпреки че съм на хиляди мили разстояние! На пастири Ричард и Гейл Перинчийф и тяхното събрание в Spirit Life Christian Center във Флорида. Искам специално да ви благодаря за вашето вярно приятелство през всички тези години. Искам да ви благодаря и за единството, което имаме в нашето небесно призвание – сякаш винаги става така, че проповядваме в една и съща страна по едно и също време! Чудесно е да служа сред нациите с вас, както и да бъда считан за ваш приятел. Приятели, никога не трябва да спираме да преследваме изпълнението на нашето висше призвание от Бог!
Съдържание:

Предисловие

Предговор

Благодарности

Въведение

1. Джон Александър Дауи – „Изцеляващият апостол"

2. Мария Удуърт-Етер – „Проявленията на Духа"

3. Ивън Робъртс – „Съживителят наУеас"

4. Чарлс Ф. Парам – „Бащата на Петдесятница"

5. Уилям Дж. Сиймор – „Катализаторът на Петдесятница"

6. Джон Г. Лейк – „Мъж на изцеление"

7. Смит Уигълзуърт – „Апостол на вярата"

8. Ейми Семпъл Макферсън – „Жена със съдба"

9. Кетрин Кулман – „Жената, която вярваше в чудеса"

10. Уилиям Бранхам – „Човек на забележителни знамения и чудеса"

11. Джак Коу – „Мъжът с дръзка вяра"

12. А. А. Алън – „Мъжът на чудеса"
Предисловие: Искам да препоръчам моя скъп приятел и колега-служител Р. Лиардън заради неговия принос в прогласяването на великото движение на Бог чрез служенията на Неговите истински генерали.

Тази книга ще ви разкрие тяхната сила и техните слабости. Ясно е, че това не е дело на човек, но на Святия Дух на Живия Бог. Тя ще ви покаже, че Бог не е зависим от това, което ние сме или притежаваме, а от това, какво Той може да направи от нас! Докато четете тази вдъхновяваща книга, вие ще си спомните, че Богът на Илия е и ваш Бог - също толкова, колкото бе Бог на другите генерали от миналото. Така че вземете сега Библията си и прочетете Евр. 11:1-12:2, преди да се впуснете в това пътешествие в историята. И ще видите, че истината е една навсякъде. Бог винаги е имал Свои генерали, „защото мнозина са призовани, но малцина са избрани" (Мат. 22:14). Бог не иска да забравяме това днес, когато ще видим много нови генерали да излизат на бойното поле. Така че нека винаги да гледаме към „Исус, автора и усъвършителя на нашата вяра" (Евр 12:2). Този труд, в буквалния смисъл на думата, е предопределен да бъде духовна класика. Той ще ви покаже, че дори и най-малкият, на пръв поглед незначителен човек може да бъде използван от Бог. Коментарите на Робъртс са силни и практични и ще ви изпълнят с велика надежда за победа. Божиите генерали са диаманти в пръстта - най-често неуки, необразовани според човешките стандарти - и все пак съдове, които Бог е разпознал, притежаващи уникалните черти, които Той би могъл да използва, ако те биха се посветили на своето призвание. А ти би ли го направил?

Д-р Морис Серуло, Президент

Morris Cerullo World Evangelism, Сан Диего, Калифорния

Робъртс винаги е гладувал да разбере призванията на великите мъже и жени на Бог. Като негова майка аз видях духовния му глад да се развива по два начина. Първо, когато беше малко момче, интересът на Робъртс порасна, понеже моята майка му разказваше толкова много истории за велики служители и техните лагерни събрания, на които тя е присъствала. Нейните описания бяха живи и динамични и почти от всяка история тя извличаше урок, който да проповядва. Второ, когато беше на дванадесет години, Господ му се яви и го инструктира да изучава живота на великите мъже и жени на Бог. Господ му каза, че това интензивно изследване ще бъде важна част от подготовката му за служение.

Веднага след това посещение от Господ Робъртс започна изучаването. В нашия дом вече имаше атмосфера на задълбочено учене. Аз самата посветих много години на своето образование, докато децата растяха, и вече имах добре подбрана библиотека. Изглежда, съчетанието между влиянието на майка ми и моето усърдие да уча предаде на Робъртс това, от което той имаше нужда в този час. Помня многобройните нощи, в които всеки от нас стоеше над книгите, подчертавайки пасажи.

Робъртс започна да се рови във всяка попаднала му книга, която се отнасяше до движенията на Бог. Щом срещнеше име в книгата, той търсеше всичко, което можеше да намери за този човек. Ако в процеса на проучване откриеше, че човекът е починал, той издирваше най-близкия жив роднина или приятел. Благоволението на Бог върху живота на Робъртс беше толкова очевидно. Той винаги получаваше интервюта от тези хора и неизбежно имаше възможност да развива лични контакти с тях. Те сякаш даваха на Робъртс всичко, за което той помолеше - предмети, снимки или книги.

Хората никога не показваха някакви страхове или опасения относно изследването на Робъртс. Помня един конкретен случай, когато той беше в гимназията. Върнах се вкъщи от работа и открих, че по някакъв начин Робъртс се бе свързал с някого отвъд океана, който имаше голямо желание да му помогне да проучи живота на съживители и реформатори като Ивън Робъртс u Джон Уесли. Колкото повече ги изучаваше, толкова повече врати се отваряха пред него. Той се покоряваше на Бог, така че вратите трябваше да се отворят. Когато други хора, които търсеха същите неща, чуеха, че Робъртс е получил дадени материали, те питаха: „Как получи тези неща?" Той отговаряше просто: „Само помолих."

През годините, когато Робъртс изследваше живота на генералите, аз бях студентка и служител в Oral Roberts University. Робъртс прекарваше много време, изучавайки материалите в Изследователския център за Святия Дух. Той работи там две летни ваканции, като помагаше, когато имаха нужда от него. Когато служителите в ORU видяха огромния брой материали, които Робъртс сам беше събрал, те бяха много учудени. Предложиха да ги купят. Всъщност, той дори прие предложението им, но аз се възпротивих.

Днес тези материали се намират в Библиотеката за реформаторите и съживителите към неговия Библейски колеж. Желанието на Робъртс да знае и разбира живота на тези мъже и жени беше толкова чисто, колкото и усърдно. Ясно си спомням, че когато на шестнадесетгодишна възраст той за първи път застана зад амвона, неговото проучване беше завършено. Робъртс беше изпълнил своята задача. Той нямаше формално образование, нямаше връзки, нямаше опит. Той просто се покори на Бог. Беше верен на това, което бе поставено пред него, и тази вярност узря в международно призвание. За мен това е такова свидетелство за човек, който не само осъзна сезона, в който живееше, но също така го и завърши.

Робъртс вероятно винаги ще продължава да изучава живота на Божиите генерали. Това все още е част от неговото призвание. Сега служението има изследователски отдел, който е отговорен да продължи проучването от мястото, където Робъртс го остави, когато влезе в своето призвание да помогне на нациите да се приготвят за завръщането на Господ.

Карол М. Лиардън,

Изпълнителен вицепрезидент, Roberts Liardon Ministries, Ървин, Калифорния

Искам лично да благодаря на двама души: На моя редактор Денис Къмингс и на директора на моя Изследователски отдел Лоуръл Макдоналд. Като тим ние нагазихме сред безкрайни изследвания, интервюта, писане и редакции, за да съберем тази книга и да и вдъхнем живот. Вие двамата ми помогнахте да изпълня жизненоважна част от моето призвание на земята. Благодаря ви, приятели.

Когато бях почти на дванадесет години, Господ ме посети във видение. В това видение Той ми каза да изучавам живота на големите проповедници, да науча за техните успехи и провали. От този ден нататък аз отделих голяма част от моя живот, за да изучавам историята на Църквата. Когато прочути личности извън църковния свят починат, хората започват да разглеждат техните естествени постижения. Но аз вярвам, че когато си заминат лидери в тялото на Христос, Исус иска да погледнем не само към това, което те са постигнали в естествения свят, но какво са допринесли за Христовото тяло. Ние не си спомняме лидерите, за да ги възхваляваме или критикуваме, а за да бъдат те пример за нашия живот. „Генералите", описани в тази книга, са хора. Техните истории оформят една сборна картина на живота такъв, какъвто е. Не съм представил никой от тях като съвършен свръхчовек. Разказал съм за техните сълзи, техния смях, техните успехи и провали. Те всички са били преследвани, лъгани, предавани, клеветени, но също така почитани, величани и подкрепяни. Но преди всичко, аз съм се опитал да разкрия тайната на силата в техните лични призиви за служение – как действаха те, какво вярваха и какво ги мотивираше да ПРОМЕНЯТ за Бог хората от своето поколение. Провалите в живота на тези велики мъже и жени дебнат да поразят и нас. Но, от друга страна, техните успехи ни предизвикват и очакват да бъдат отново постигани. Няма нищо ново под слънцето. Ако нещо е ново за теб, то е, защото ти си нов под слънцето. Изисква се нещо повече от желание, за да изпълниш волята на Бог. Изисква се духовна сила. Докато четеш тези глави, позволи на Божия Дух да те поведе на едно пътуване, разкриващо областите от твоя живот, които имат нужда от внимание или трябва да бъдат покорени. Тогава реши, че твоят живот и служение ще бъдат духовен успех в това поколение, който ще благослови нациите на земята за слава на Бог.

Робъртс Лиардън

ГЛАВА ПЪРВА

Джон Александър Дауи – „ИЗЦЕЛЯВАЩИЯТ АПОСТОЛ"
Ще посмее ли да се моли за дъжд?... Ако го направи и не завали, тогава той не е Илия. Ако не го направи, значи се страхува, а това е дори по-лошо. Най-накрая проповедникът падна на колене зад амвона. Никога преди това хората в събранието не бяха следвали молитвите му с толкова напрегнато внимание. „Боже, Татко наш, ние видяхме опустошението на тази страна, погледни на нея сега в Своята милост и изпрати дъжд..." Изведнъж главният старейшина спря... После каза: „Бързо се прибирайте по къщите си, защото се чува шумът на изобилен дъжд." Но беше твърде късно. Точно преди събранието да се разотиде, заваля проливен дъжд. Малцина от нашето поколение днес знаят за завладяващото и драматично служение на Джон Александър Дауи. Без съмнение този човек успя да разтърси света в края на миналия век. Той изведе пред обществото видимата Църква на Живия Бог - преди всичко в областите на божественото изцеление и покаянието. Независимо дали някой е съгласен с д-р Дауи или не, няма съмнение, че неговата невероятна история е пример за непоклатима вяра и силно видение.

Документирано е, че Александър Дауи е обърнал милиони към Бог. Въпреки че неговото служение е имало трагичен край, рядко нечия мисия е била по-здрава и животворна. Неговото апостолско служение е променило света. То само се е възпротивило и надделяло над отстъпничеството и унинието, ширещи се по онова време между двата океана, доказвайки по неоспорим начин, че Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги. Изправен срещу лицемерен и враждебен клир, безмилостна и злословеща жълта преса, кръвожадни банди и непреклонна градска администрация, Д-р Дауи е носил своята апостолска мантия като корона от Бог, а своето гонение – като почетен орден.

Дауи продължавал да чете Библията и да придружава своя баща на т. нар. проповеднически пътувания. По време на едно от тях той попаднал на едих смирен уличен проповедник на име Хенри Райт. Докато слушал изложението на Евангелието, младият Дауи предал своето сърце на Исус Христос. На седем годишна възраст Дауи получил своя призив за служение. Но все още не знаел как да откликне на него.

Когато бил на тринадесет години, Джон и неговите родители напуснали Шотландия за едно шестмесечно пътуване до Австралия. Веднъж озовал се в тази нова страна, Джон започнал да се издържа, като работел за своя чичо в обувния бизнес. Скоро напуснал чичо си и започнал да работи на най-различни места – все черна работа. Още тогава неговите колеги забелязали, че той е повече от обикновен млад бизнесмен. Не след дълго Дауи станал помощник на един от съдружниците във фирма с годишна брутна печалба от над два милиона долара. През годините, прекарани в „изграждане на кариера", Бог непрестанно му говорел. Неговото сърце непрекъснато го подтиквало да се отдаде изцяло на служението. Той осъзнал, че в Библията има много истини, пренебрегвани от духовенството по онова време. Една от тях било божественото изцеление. И той осъзнал нуждата от нея на собствения си гръб. Дауи бил болнаво дете. Той страдал от „хронична диспепсия", дълбоко нарушение в храносмилането, белязало него и неговото юношество. Но след като прочел за волята на Бог относно изцелението, Дауи помолил Господ и бил напълно освободен от болката. И това божествено проявление било само предвестник на откровението, което предстояло да дойде в живота му. Накрая, на 21 години, той взел окончателно решение да откликне на призива на Бог. Взел парите, спестени от заплатата, и започнал обучението си при частен учител, за да се подготви за служение. Петнадесет месеца по-късно Дауи напуснал Австралия, за да се запише в Единбургския университет и да учи в Свободното църковно училище. C основни специалности теология и политология той бил далеч от модела за добър студент поради несъгласията си с професорите и техните доктрини. Той блестящо оспорвал техните вяли тълкувания. Джон Дауи имал невероятен глад и жажда за Словото на Бог. Той четял постоянно и имал фотографска памет. Това му дало пълно превъзходство над неговите преподаватели, що се касае до същност и точност. Докато бил в Единбург, Дауи станал „почетен капелан" на Единбургската университетска болница. Именно там той имал уникалната възможност да бъде близо до най-добрите хирурзи на онова време и да сравнява техните диагнози със Словото на Бог. Но докато пациентите лежали безпомощно под въздействието на хлороформа, Дауи чувал тези хирурзи да споделят пред студентите колко недостатъчни са техните медицински познания. Точно тогава той осъзнал, че те не могат да изцеляват, а могат в краен случай единствено да прибягнат до премахване на заболелите органи, надявайки се това да помогне. Той видял много операции да завършват фатално.

Докато слушал тези професори-медици да изповядват, че те само напипват в тъмното, и докато наблюдавал техните експерименти, Дауи развил силна неприязън към хирургията и лекарствата.

Мнозина днес все още обвиняват Дауи за това, че отричал медицината. Но нека подчертая, че по негово време медицинското лечение е било много примитивно, а той бил един от малцината, имали привилегията да надникнат зад кулисите. Бил свидетел как лекарите давали големи надежди на пациентите, а насаме признавали, че не знаят нищо. Видял бедни жертви да дават нечувани суми с надеждата да бъдат излекувани, а в резултат ставали все по-зле. Той мразел лъжата, затова потърсил друг отговор. И когато започнал публично да се обявява срещу тяхната измамлива практика, обвиненията му се оказали верни.

Докато учел в Единбургския университет, Дауи получил телеграма от баща си в Австралия. В отговор той бързо се завърнал вкъщи, за да се освободи от всякакво наследство в семейния бизнес, поради любовта си към служението. Понеже изоставил всичко и се завърнал толкова бързо, той бил притиснат финансово, но решил да не позволи тези трудности да го спрат и се заклел да изпълни мисията на своя живот. Той щял да отдаде цялото си време да служи като посланик на Бог. Скоро Дауи приел поканата да стане пастир на една конгрешанска църква в Алма, Австралия. Задълженията му били разделени между няколко църковни събрания. И както може да се очаква, смелите му проповеди предизвикали смут и противоречия в църквата. Бързо се надигнало гонение срещу него и някои открито изразявали възмущението си от острия му стил на служене. Дауи бил мечтател и преследвал мечтите си, но въпреки многобройните му усилия не успял да изкара хората от унинието им. Въпреки че се нуждаел от църквата финансово, той предпочел да си подаде оставката като пастир, понеже чувствал, че да продължава с тях е губене на време.

Джон Александър Дауи бил реформатор и съживител. Хората с тозитип призвание трябва да виждат резултати заради огъня на Бог, който гори в тях толкова силно. Той обичал хората, но посвещението му към истината го карало да се съсредоточи само върху онези, които биха откликнали. Скоро след неговото напускане му предложили да стане пастир на друга конгрешанска църква, този път в Менли Бийч. Там бил радушно приет, но още веднъж бил смутен от липсата у тях на покаяние и чувствителност към Словото на Бог. Все пак Дауи останал пастир на това събрание. То било малко и му оставало време да се обучава и да търси насока за бъдещето. През цялото време Дауи продължавал да има натрапчиво безпокойство в своя дух. То знаел, че е човек с мисия, но нямал представа къде и как да изпълни тази мисия. Започнал да копнее за по-големи събрания и скоро се появила възможност да стане пастир на една по-голяма група в Нютон, предградие на Сидни. И така през 1875 г. Дауи отново се преместил. По това време той не знаел, че това щяло да го доведе до откровението, направило служението му известно по целия свят.

„ЕЛА БЪРЗО! МЕРИ УМИРА...” – Докато бил пастир в Нютон, в региона избухнала чумна епидемия, най-вече в покрайнините на Сидни. Хората умирали толкова бързо, че всички били сковани от уплаха и страх. Само за няколко седмици на новата си длъжност Дауи трябвало да води над четиридесет погребения. Изглеждало сякаш болест и смърт дебнат зад всеки ъгъл. Цялата тази трагедия така пронизала сърцето му, че той започнал да търси незабавно решение на проблема. Знаел, че отговорът може да бъде намерен в Словото на Бог. Можете сами да усетите болката и трагедията на младия пастир от собствените му думи: „Седях в моя кабинет в конгрешанската църква в Нютон, предградие на Сидни, Австралия. Сърцето ми скърбеше, понеже бях посетил повече от тридесет човека от моето паство, лежащи болни на смъртно легло и бях хвърлил пръст върху тленните останки в над четиридесет гроба за по-малко от няколко седмици. Къде, о, къде беше Онзи, който изцеляваше своите страдащи деца? Изглеждаше сякаш никоя молитва за изцеление не достига до ухото Му и все пак аз знаех, че ръката Му не се е скъсила... Понякога, докато говорех на опечалените думите на надеждата и утехата, които имаме в Христос, аз сякаш чувах с ушите си подигравките на триумфиращите демони. Болестта, уродливото отроче на своя баща Сатана и на своята майка – греха, омърсяваше и разрушаваше... и нямаше кой да избавя."

„Седях там, навел глава от скръб за моите страдащи хора, докато горчивите ми сълзи облекчиха пламналото ми сърце. После помолих за някакво послание... Тогава вдъхновените от Святия Дух думи в Деяния 10:38 застанаха пред мен в бляскава светлина, разкривайки Сатана като Оскверняващия, а Христос, като Изцелителя. Спрях да плача, сърцето ми бе укрепено, аз видях пътя за изцеление... казах: „Боже, помогни ми сега да проповядвам Словото на умиращите наоколо и им открий как Сатана все още осквернява, а Исус все още освобождава, понеже Той е същият и днес." „Силен звън и няколко също толкова силни удара по външната врата... Бяха двама задъхани пратеници, които казаха: „Ела бързо! Мери умира. Ела и се моли." ... Излетях от къщата, без дори да си взема шапката, втурнах се гологлав по улицата и влязох в стаята на умиращото момиче. Тя лежеше там стенейки, скърцайки със зъби в агонията на тази борба с разрушителя... Погледнах я и моят гняв се разпали..."

„Случи се по странен начин... мечът, от който се нуждаех, беше все още в ръцете ми... и аз никога няма да го оставя. Лекарят, добър християнин, тихо сновеше напред-назад из стаята... След малко той застана до мен и каза: „Господине, не са ли тайнствени Божиите пътища?" „Божия път!... Не, господине, това е дяволска работа и е време да призовем Този, който дойде, за да „разруши делата на дявола"."

Обиден от думите на Дауи, лекарят излязъл от стаята. Дауи се обърнал към майката на Мери и я попитал защо го е повикала. Като разбрал, че иска молитвата на вяра, Дауи коленичил до леглото и извикал към Бог. В същия миг момичето вече лежало неподвижно. Майката попитала дали дъщеря й е мъртва, но Дауи отговорил: „Не, все още е жива. Треската премина." Скоро малкото момиче вече седяло в леглото и се хранело. Тя се извинила за това, че е спала толкова дълго и възкликнала колко добре се чувства. И докато присъстващите благодарели на Господ, Дауи влязъл в стаята на нейните брат и сестра, молил се за тях и те били изцелени в същия миг. От този момент нататък епидемията била спряна, поне що се касаело до събранието на Дауи. Повече нито един член на паството му не умрял от болестта. И това откровение сложило началото на великото изцелително служение на Джон Александър Дауи.

СВАТБЕН ЗВЪН – Скоро след като получил забележителното откровение за божественото изцеление, Дауи започнал да мисли за евентуален партньор. Щом го направил, открил, че е влюбен в първата си братовчедка Джийни и че нямало да бъде щастлив без нея. След доста противоречиви разговори с членовете на семейството се стигнало до съгласие двамата да се оженят. И така на 26 май 1876 г. двадесет и деветгодишният Джон Дауи се оженил за Джийни и двамата заедно започнали своята забележителна мисия. Първият им син, Гладстоун, се родил през 1877. Но Дауи се излъгал в някои хора относно финансовите въпроси и попаднал в големи парични затруднения. Така че Джийни и Гладстоун били изпратени да живеят при нейните родители, докато положението се пооправи. Разбира се, това решение предизвикало още по-големи противоречия, поради недоверието на родителите й в техния зет.

Все пак дори в това време на трудности и несигурност Дауи останал човек с божествено видение. Сред хаоса той бил верен на предстоящото дело и писал на своята любима съпруга: „Мога да видя това бъдеще много по-ясно, отколкото да разплета тайните на непосредственото настояще."

Всяко служение има бъдеще. Но ние трябва да вярваме в това бъдеще, иначе никога няма да направим първата стъпка. Като Дауи ние трябва да решим да държим здраво Словото на Бог и да се борим за това, което ни принадлежи на земята. Винаги ще има временни неуспехи, но ние определяме дали ще останем в този проблем вечно. Въпреки че сме призовани, трябва непрекъснато да воюваме срещу духовното зло, изпратено да унищожи нашето видение и да ни обезкуражи. Божиите ангели може да помагат, но войната за нашата съдба е наша лична отговорност и трябва да я спечелим ние.

СТИГА ТОЛКОВА РЕЛИГИЯ! - По това време Дауи взел безпрецедентното решение да напусне деноминацията, към която принадлежал. Той нито можел да разбере, нито да работи с нейното студено и лениво ръководство. А горял от желание да прогласява посланието на божественото изцеление из целия град. Неговите събрания били нараснали и по големина надхвърляли над два пъти техните събрания. Но те били слепи за успеха му и той постоянно трябвало да се бие с политиките и теологията на „буквата на закона", които заплашвали да охладят вярата му. Заради враждебността, показана от деноминационните лидери, Дауи трябвало постоянно да се отбранява. В едно писмо до съпругата си, съобщаващо за неговото решение да започне самостоятелно служение, Дауи написал, че политическата система на деноминационната му църква: „... убива инициативността и живеца, прави от хората деноминационни марионетки, дори по-лошо, прави ги светски мислещи и ги оставя напълно сухи и в по-голямата им част безполезни – добри кораби, но лошо управлявани и ужасно претоварени със светски мисли и апатия."

Дауи стигнал до извода, че съживление може да има, ако църквата бъде събудена. Той прегледал огромните възможности, стоящи пред него. Разгледал залинялата църква от една страна, хвърлил поглед и към невярващите извън нея. Тогава взел решение, че достигането на големите маси от хора навън ще предизвика по-голяма ревност за Исус Христос. Затова спрял да се труди сред присмиващите се. И така той бил решен неговата мисия да достигне забравеното и загиващо население на града с откровението, че Исус Христос е същият вчера, днес u завинаги. През 1878 г. Дауи напуснал деноминацията си и наел Кралския театър в Сидни, за да започне независимо служение. Стотици хора пълнели театъра, за да слушат неговите силни послания. Но още веднъж липса на средства спряла работата му. Въпреки че тълпите били големи, много от хората нямали финансови доходи. Единственият изход, който Дауи виждал, бил да продаде своя дом заедно с обзавеждането, да инвестира парите в работата и да се премести в по-малка сграда. След като направил това, работата процъфтяла. В едно послание той описва това свое решение: „Нямаше ги вече моите красиви мебели и картини, но на тяхно място дойдоха мъже и жени, които бяха доведени при нозете на Исус чрез продажбата на земните ми притежания."

В своя жар Дауи не обръщал внимание на силната опозиция, надигнала се срещу него. Той разпалено осъждал всяко зло на своето време и сформирал група, която да разпространява литература по целия град. Тези брошури предизвикали яростно гонение, преди всичко от страна на местните пастири. Въпреки това Дауи останал безмилостен в отношенията си с ленивото духовенство. Той не пестял и no-резките думи, като им отговарял, че „не счита, че имат право да изискват каквато и да било информация за действията му, нито пък зачита тяхното мнение". На един служител той отговорил: „Смятам вашия отговор за точно толкова нищожен и некомпетентен, колкото и служението ви... Ако само знаех кой е разпространил тези „противни поучения" сред вашето стадо, щях със сигурност да го похваля, че е избрал добра почва за това..." Призивът на Дауи включвал и това да се справя с неморалността.

Здравото отстояване на моралните норми обикновено върви ръка за ръка със силното изцелително служение. (Грехът причинява много от заболяванията и уврежданията.) Дауи смълчавал своите критици с толкова проницателна острота, че това ги накарало тайно да се съберат u дa планират как да го унищожат. И така всичко било нагласено за привидно неуязвимия Дауи.

Трябва да разберем, че Бог има едно централно място, откъдето се задвижва всеки аспект на нашия живот. Това е областта, наречена „време". От тази единствена дума зависи дали даден живот ще продължава напред с Бог или не. Тя определя дали цели нации ще напредват или изостават духовно. Животът в Духа си има време, също както и естественият живот. Затова за нас е жизненоважно да следваме водителството на нашия дух. Трябва да се научим, че невинаги е добре да правим нещо само защото изглежда правилно. Този вид покорство идва само след време, прекарано в молитва и ходатайство.

Политиците и политическата сцена никога не са донасяли радикална промяна в света, нито са успявали да наклонят везните било в полза на Църквата, било към правителството. Само хора, чиито сърца са променени от Евангелието, могат да преобразят гражданските закони и правила. Политиците са, за да намерят компромис и да угодят на хората. Апостолският кабинет изявява Словото на Господ и оттам нататък хората сами избират дали да се съобразят с него и да го последват. Апостолското служение и политиката не се смесват. Дауи със своето призвание никога не е трябвало да навлиза в политическия живот. Също така по време на предизборната кампания Дауи пренебрегнал своето поръчение да проповядва божествено изцеление. Той просто се отклонил от призванието си, за да преследва личните си амбиции, мислейки, че така ще достигне повече хора. В резултат на това той прекарал останалото време в Австралия в тъмнина и безплодие. Най-накрая Дауи се покаял и през 1880 започнал отново да проповядва посланието на божествено изцеление, като в резултат на това бил изключително благословен физически и духовно. Дарбите на Духа започнали да се проявяват в живота му и откровенията изобилствали повече от всякога. Заради неговото духовно покорство хиляди били изцелени чрез служението му. Гонението се засилило дотам, че враговете му от престъпния свят планирали да поставят бомба под бюрото му.

Тя трябвало да избухне късно вечерта, когато Дауи все още работел в кабинета си, но той чул глас: „Стани, тръгвай!" Когато за трети път чул същите думи, Дауи грабнал палтото си и си отишъл вкъщи, за да довърши работата си. Броени минути след като прекрачил прага на своя дом невредим, бомбата в кабинета му избухнала. През 1888 Дауи усетил помазание да посети Америка, а след това вероятно и Англия. Това се осъществило през юни същата година, когато той минал под Голдън Гейт Бридж – моста, прекосяващ залива на Сан Франциско. Вестниците разнесли вестта, че Дауи се е отправил към Америка и че хора от всички краища на Калифорния идват, за да бъдат изцелени. От сутрин до вечер хората препълвали залите в очакване да се срещнат с Дауи, а той се молел само за един човек.

Този реформатор се молел за болните по уникален начин. Той твърдо вярвал, че никой не може да дойде за изцеление, ако не е новороден и не се е покаял напълно за стария начин на живот, противен на Евангелието. Той обикновено бил възмутен, ако усетел каквато и да било любов към света у някой, дошъл, за да бъде изцелен. В резултат на това през ранните години на служението си той се молел за много малко хора. Но тези, за които се молел, били моментално изцелявани.

ИЗОСТАВЯЙКИ БОЖЕСТВЕНОТО – Скоро Дауи започнал изцелителни походи по цялото калифорнийско крайбрежие. По това време той се срещнал с Мария Удуърт-Етер, жената с велико изцелително служение. Но между тях възникнало противоречие и Дауи открито се противопоставил на нейния начин на служене. Вярвам, че това е било трагична грешка от негова страна. В своя живот общуваме с много хора, с някои взаимоотношенията са непринудени, с други дори интимни, но най-важни за Божието царство са божествените взаимоотношения. Когато Бог те призове, независимо дали става въпрос за петкратно служение или не, Той прибавя и божествени взаимоотношения с хора, които да ти помагат да ходиш здраво с Него. С мнозина може да имаме приятелски и непринудени взаимоотношения, но божествените са малко. Обикновено човек може да ги преброи на пръстите на едната си ръка. Мисля, че Дауи и неговото семейство са пропуснали страхотна възможност да развият една божествена връзка с Мария Удуърт-Етер. Поради някаква причина, вероятно гордостта на „мъжа служител", Дауи разпъвал на кръст Етер при всяка удобна възможност. Веднъж той посетил нейно събрание, качил се на сцената и заявил, че служението й било от Бог. Но по-късно забравил това водителство на Духа и се обявил срещу нея. Дауи се ядосвал на начина, по който Етер служела, понеже не го разбирал. Но той никога не отделил време да поговори откровено с нея на четири очи. Неговите служителски „предпочитания", иначе казано любимият му „стил на служене", го накарали да прекрати взаимоотношенията си с Мария. Етер също имала откровение за божественото изцеление, но била по-опитна в сътрудничеството си със Святия Дух.

Тя също така имала духовната здравина да съветва Дауи и можела да го научи как да живее от своя дух, докато тялото му в същото време си почива. Дауи имал проблем в тази област. Понякога в своята страст той работел четиридесет и три часа без прекъсване. Чрез Мария той е можел да се сприятели с други с подобна вяра и призвание, от което би спечелило собственото му служение. Но не го направил. В резултат на това Дауи трябвало да се задоволи с приятелствата с някои свои последователи, вместо онези божествени взаимоотношения, които е можел да има с други лидери. Мисля, че е интересно да се отбележи, че Дауи се срещнал и разговарял с прочутия по онова време самозванец Якоб Швайнфурт, който твърдял, че бил Исус Христос. Той също предизвикал на открит дебат известния атеист Робърт Ингерсол. Но никога не отишъл да разговаря със сестра Етер. Не пропускайте божествените взаимоотношения в своя живот. Винаги ще има съработници, но дадените от Бог приятелства са малко и се срещат рядко.

Дауи обиколил Америка и накрая избрал да се установи в Иванстун, Илинойс, край Чикаго. Чикагските вестници злобно се нахвърлили срещу него, наричайки го фалшив пророк и шарлатанин. Те дръзко обявили, че той не е желан в Чикаго. Но никоя от техните атаки не поклатила Дауи. Той останал на мястото, което избрал, и служел там, където чувствал, че е воден да отиде. Веднъж, докато говорел на едно изцелително събрание в Чикаго, той бил призован да се моли за една жена, умираща от фиброзен тумор. По онова време Чикаго бил вторият по големина град в Америка. Силни зли духовни влияния управлявали града и Дауи бил заинтересован да установи управлението на служението си именно там.

Така че, той решил чрез молбата на тази жена за изцеление да изпита дали да започне работа в града или не. Според лекарите туморът на жената бил с размерите на кокосов орех и бил засегнал различни части от тялото й. Когато Дауи се молил за нея, тя била изцелена в същия миг. Всъщност изцелението било толкова забележително, че няколко чикагски вестника публикували историята. След случилото се той вече бил сигурен и установил международния център на служението си в града. Неговото намерение не се харесало на враговете му, но какво от това? Световният панаир щял да започне след броени месеци, така че Дауи построил малка дървена „барака" пред входа му. Той я нарекъл Сионска шатра и от нейния връх се развявало знаме с надпис: Христос е всичко. Службите продължавали денонощно. Въпреки че началото било скромно, тълпите растели непрекъснато и скоро хората трябвало да стоят навън в снега, за да зърнат чудотворните изцеления, които се случвали вътре. Също както се случило и в Австралия, Дауи отворил вратите на Чикаго чрез божественото изцеление. Никой човек преди или след него не е успявал така да завладее цял град. И все пак през тези ранни години Дауи преживял най-голямата битка в своя живот. Той демонстрирал Божието Слово със сила и от това медиците и религиозните църкви пострадали финансово.

Така че, вестниците в настървението си направили един списък на хора, включително и служители, готови на всичко, за да спрат и парализират служението му. Но никой не успял да опетни делото му. За тяхно изумление постоянните статии и невъздържаните клевети само правели работата му да процъфтява.

Но вестниците, най-вече Chicago Dispach, били безмилостни, като нарекли домовете „приюти за душевноболни" и продължили да публикуват всякакви лъжи за тях. Враговете на Дауи мислели, че в лицето на тези домове са намерили слабото му място. Така че в началото на 1895 г. те го арестували по обвинение за „незаконно практикуване на медицина". Това очевидно не било вярно, тъй като Дауи бил последният човек, който би разрешил употребата на лекарства в домовете му. Той наел великолепен адвокат, който обаче го съветвал само за правната страна на въпроса. Така че Дауи решил сам да се защитава в съда, понеже никой не можел да обясни неговото призвание по-точно от самия него. Превъзходната риторика на Дауи не могла да предотврати несправедливата присъда на съда. Въпреки задълбочената му аргументация, съдът му присъдил глоба. Но те съвсем не очаквали, че той щял да се отнесе до пo-висше съдилище, заплащайки за това повече, отколкото бил размерът на глобата. Когато направил това, по-висшият съд обявил за несправедливо решението на първия съд и отменил присъдата.

Градът се надявал, че Дауи ще се обезкуражи, ако продължават да го арестуват и глобяват. Така че, до края на същата година той бил арестуван стотина пъти. Въпреки жестокото преследване той никога не се обезкуражавал. Гонението изградило голяма издръжливост в неговия характер. Всъщност, преследването и угнетението от страна на неговите врагове правело делото му да процъфтява. Злото винаги ще се опитва да преследва силата на Бог. Дауи обаче бил свръхестествено сигурен и закотвен в своя божествен авторитет. Свръхестественото никога не прекланя глава пред естественото.

ЛИСТИ НА ИЗЦЕЛЕНИЕ – Опорочавайки напълно съдебната система, враговете му решили да отнемат пощенските привилегии на неговите издания. През 1894 г. бюлетинът на Дауи «Листи на изцеление» вече се разпространявал ежеседмично по целия свят. Той бил пълен с поучения и свидетелства за изцеления. Съвсем естествено този бюлетин му бил много скъп. Дауи нежно го наричал „Малкият бял гълъб". Верен на своя стил, Дауи не пестял резките думи. Той горещо изобличавал греха и разкривал злото И така най-засегнатите от публикациите му видели в това още една възможност да унищожат неговото служение. Бюлетинът „Листи на изцеление" също така предупреждавал своите читатели за бездейните и контролиращи деноминации. Хората обичали драматичния и прям начин, по който говорел Дауи. Мнозина желаели да кажат същите неща, така че гледали на него като на техен глас. Дори и онези, които го мразели, четели бюлетина, за да видят какво има да каже. В резултат на това тиражът бързо растял. Много от неговата подкрепа и служение били приписвани именно на това издание. Директорът на пощите в Чикаго бил предан католик. И за да отнемат пощенските му привилегии, враговете на Дауи дали на този човек да прочете една от неговите проповеди, която развенчавала безпогрешността на папата.

Директорът на пощите естествено бил засегнат и премахнал второкласните привилегии на изданието му, принуждавайки Дауи да плаща четиринадесет пъти по-голяма сума! Но Дауи никога не се предавал. Той платил новата цена и помолил читателите си да пишат до столицата Вашингтон относно тази несправедливост. Всички, които го подкрепяли, откликнали на призива и той незабавно получил разрешение да се срещне с Генералния директор на пощите във Вашингтон. Веднага след като Дауи разказал своята история и показал злонамерените лъжи, отпечатани в чикагския вестник, правителството на Съединените щати осъдило вестника и неговия главен редактор. Всъщност през 1896 същият този главен редактор, един от най-яростните противници на Дауи, бил осъден по отделно обвинение, хвърлен в затвора, превърнат в публично зрелище и унищожен завинаги. Докато бил във Вашингтон, Дауи получил и разрешение за среща с президента Уилям Макинли. Той окуражил президента за молитвите му, докато е на поста, и Макинли сърдечно му благодарил. Напускайки Белия дом, Дауи споменал пред неговия екип, че се бои за живота на президента. По късно той помолил своите последователи да се молят за безопасността на президента, тъй като той не бил охраняван добре. Но въпреки пророческите предупреждения на Дауи, на 6 септември 1901 в Бафълоу, Ню Йорк президентът Макинли бил прострелян. Той починал осем дни по-късно – третият президент на Съединените щати, убит в покушение.

„СИОН ДОЙДЕ" – В края на 1896 Дауи вече имал голямо влияние в град Чикаго. Неговите врагове били или мъртви, или в затвора, или си мълчели. Местните полицаи, които някога го арестували, сега били негови приятели, готови да го пазят винаги, когато ги помолел за това. Политическите управници, включително и кметът, били избрани от хората на Дауи. За божествено изцеление се проповядвало на всеки ъгъл. Дауи разделил града на части и изпратил във всяка от тях екипи, наречени „Седемдесетте", за да проповядват Евангелието. Скоро в Чикаго едва ли можело да се намери човек, който да не бил чул евангелското послание. Всяка седмица Дауи се молел за хиляди да получат божествено изцеление. Сади Коуди, племенница на Бафълоу Бил Коуди, била изцелена по чуден начин, след като първо прочела един брой на „Листи на изцеление”. Сред други забележителни изцеления били тези на Аманда Хикс, братовчедка на Ейбрахам Линкълн; д-р Лилиан Йеоманс; преп. Ф. А. Грейвс; съпругата на Джон Г. Лейк и тази на един конгресмен. Чрез своята апостолска мантия Джон Александър Дауи буквално управлявал Чикаго за Исус Христос. Той наел най-голямата аудитория в града за шест месеца и преместил голямата Сионска шатра там запълвайки нейните шест хиляди места на всяка служба. Сега най-сетне Дауи можел да осъществи мечтата, която отдавна таял в сърцето си - да основе църква на апостолски принцип. Желанието на неговия живот било да върне учението и основата на ранната църква от книгата Деяния.

И така, през януари той организирал първата си конференция и положил основите. Църквата била наречена „Християнска католическа църква", където „католическа" означавало „всемирна" и по никакъв начин не била свързана с Римокатолическата църква. Дауи не позволявал това дело да се разгласява като „нещо ново". Той гледал на него като на „възстановяване" на принципите, които тялото на Христос било загубило. Теологията му била добра, понеже предупреждавала, че ако нещо е „ново", тогава то е „погрешно". След няколко години Християнската католическа църква на Дауи вече наброявала десетки хиляди. Аз вярвам, че без съмнение всичките пет служения, изброени в Ефесяни 4 и днес все още са „живи и здрави" (виж стихове 11-13). Апостолският кабинет не бе премахнат със смъртта на първите дванадесет. Бог не позволи Неговият план за Църквата да умре заедно с плътта на апостолите. Неговите новозаветни принципи остават в сила до Неговото идване. Те не са зависими от човешките идеи и теология, нито пък обещанията Му стават невалидни, когато някои хора започнат да се нервират. Имало е още много апостоли освен първите дванадесет и днес все още Бог призовава хора в този кабинет.

Ефесяни 2:20 казва, че основите на Църквата са изградени на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Исус Христос. С апостолския кабинет идва голяма власт и аз вярвам, че Бог суверенно избира и екипира онези, които искат да работят в него. Но винаги е имало недостатъчно знание за служението на този кабинет. Вярвам, че Дауи е бил суверенно избран и екипиран за апостол. И не вярвам, че служението му се е провалило, понеже е приел да служи в апостолски кабинет. Но мисля, че поради липса на знание и разбиране той е имал неправилна представа за духовното действие на своя кабинет. И смятам, че това само по себе си е било основният духовен недостатък, накарал го да злоупотреби със своя авторитет. По времето, когато била основана църквата на Дауи, се случили и някои интересни събития. Този период бил наречен „Златните години на Сион". Последвали три спокойни години на благоденствие и влияние.

По това време Дауи направил своите тайни планове за специалния си град. Знаейки, че подобно начинание би предизвикало любопитство, той отклонил вниманието, провъзгласявайки „Свята война", и обявил предстоящо послание, озаглавено „Доктори, лекарства и дяволи". Той рекламирал посланието със седмици и заглавието предизвикало немалко вълнения. И докато вниманието на враговете му било отклонено от всичко това, Дауи тайно наел агенти на недвижимо имущество, които да проучат земя на шейсет километра северно от Чикаго за построяването на град. След като те намерили малко над 26000 хектара край езерото Мичиган, Дауи се облякъл като скитник, за да не бъде разпознат, и огледал мястото.

И преди неговите врагове да разберат какво става, земята била закупена и били направени решителни планове за построяването на град Сион, Илинойс. Дауи представил градоустройствените планове на Новогодишната нощна служба на 01.01.1900 г. Качествата му на бизнесмен при основаването на Сионската поземлена инвестиционна асоциация спечелили похвалите както на неговите хора, така и на света. Били очертани границите на отделните квартали и строенето на домовете започнало. Земята не можело да бъде продавана, вместо това тя била давана под наем за период от хиляда и сто години. Условията на договора изрично забранявали притежаването и употребата на тютюн, алкохол и свинско месо в пределите на града. За период от две години били издигнати къщи и градът започнал да придобива своите очертания.

„КОМПЛЕКСЪТ НА ИЛИЯ" – Въпреки че неговата морална утопия очевидно процъфтявала, хората близо до Дауи забелязали промяна. В Сион назрявали проблеми. Нямало вече време за проповядване на божествено изцеление, понеже всичките усилия на Дауи били съсредоточени в управляването на града.

Той смятал себе си за Главен старейшина на град Сион. Управлението на града трябвало да бъде изцяло в неговите ръце. Изниквали все нови и нови проблеми, които хитро го отклонявали от неговия първоначален призив за служение. По това време някои служители отишли при Дауи и го провъзгласили за предсказания в Библията Илия. Отначало Дауи категорично отричал техните думи. Но те продължавали да „кънтят в ушите му". И така след известно време Дауи сам заявил, че сякаш чувал глас: „Илия трябва да дойде, а кой, ако не ти, върши делото на Илия?" Накрая Дауи до такава степен се отклонил от Божия план за своя живот, че приел тази идея и я провъзгласил за истина. Той вярвал, че е Илия.

Дори стигнал до там, да вярва, че с построяването на други градове като Сион край всеки голям град в Америка, би събрал пари, за да строи край Ерусалим. Той планирал да noдкynu турците, мюсюлманите и евреите, за дa превземе Ерусалим за Исус, така че Той дa установи там Своя град през Милениума. Дауи бил напълно заблуден. Скоро проповедите му били сведени просто до заклеймяване на неговите врагове. Той изнасял и „лекции" върху политически възгледи, като в същото време агитирал слушателите си да инвестират повече в изграждането на града. Не приемал съвети от никого освен относно дребни дела. Той премахнал всички ограничения, които биха контролирали или възпрепятствали плановете му.

И така той им дал аудиенция, като мислел, че е успял да ги убеди напълно в широката си подкрепа и одобрение. Но се лъжел. Според статията на Бъкли, излязла във вестника, Дауи бил „в лунната страна, граничеща с лудостта, където понякога се раждали широки, но кратковременни движения". Бъкли също така добавил: „Независимо дали го вярва или не, той не е нищо друго освен просто още един самозванец."

Вбесен Дауи наел парка около Madison Square и въпреки че бил притиснат финансово, осигурил осем влака, които да доведат хиляди от неговите последователи в Ню Йорк. Щом пристигнал, той планирал да се присмее над двамата мъже, като демонстрира силата, която все още притежавал. Онова, което някога било вдъхновено от божественото водителство, сега било сведено до своеволието на Дауи. Това било изцяло в плътта. Реагирал, провокиран от болката и емоционалната рана, и сега бил решен да покаже своето отмъщение. Събитието се провалило напълно. Въпреки че хиляди пристигнали с Дауи, хиляди други дошли, като имали друг план. Те изпълнили парка и щом Дауи се изкачил на сцената, за да говори, започнали да се разотиват по алеите. Гледката ужасно объркала Дауи и му попречила да говори това, което бил приготвил. Като цяло градът Ню Йорк останал в пълно неведение относно каквото u дa е, случило се на това събрание. Сякаш Бог смълчал вестниците и показал милост към слугата си.

ЗЛОЩАСТНИЯТ КРАЙ – По това време град Сион бил съсипан финансово. Така че Дауи се опитал да избяга, като предприел скъпо околосветско пътуване. Но в много от градовете не бил приет добре.

Именно по време на това пътуване неговият влак спрял в град Помона, Калифорния. Имало голяма суша в областта и никакъв дъжд не бил валял в продължение на осем месеца. Така че репортерите укорявали Дауи, припомняйки му, че Илия се молил да завали по време на суша в Израел и последвал дъжд. И ако той е Илия, със сигурност би могъл да направи същото и за Калифорния. Дауи действително се молил за дъжд в края на службата и преди тълпата да успее да се разотиде, завалял проливен дъжд.

Смъртта му била засвидетелствана със следните думи на съдията В. В. Барнс: „през последната нощ, която Джон Александър прекара на тази земя, той отново бе духом на тази платформа и говореше на събраните множества от свои хора. Той проповядваше тази нощ и мислеше, че го прави пред събраните хиляди. Докато поучаваше вечните истини... той се унасяше отново в сън, като се събуждаше от време на време и продължаваше с проповядването на старото евангелско послание. Последната песен, която изпя, докато навън вече се развиделяваше, бе 'Аз съм воин на кръста'. Тогава околните се вслушаха за последните му думи, които бяха: 'Милениумът дойде. Ще се върна отново за хиляда години.' Това беше последното нещо, което каза, последното изречение, което произнесе." Как е възможно толкова велик живот да завърши така тъжно? Има ли отговор? Отново мисля, че отговорът се крие в основно неразбиране на духовни принципи. Дауи е бил духовно назначен от Бог за град Чикаго – и той го завладял. Докато живеел в града и изпълнявал божествената си задача, началствата и властите не са могли да го докоснат. Но, изглежда, Дауи е напуснал Чикаго поради собственото си желание за власт и е дал на дявола свобода да унищожи живота му. Щом напуснал града на своето призвание, врагът отнел чрез измама неговото световно влияние, убил член от семейството му, разбил брака му, унищожил и него самия, поразявайки тялото му с „всевъзможни болести". Ние трябва да останем с първоначалния помазан план на Бог за нашия живот и да оставим Той да ни предостави възможностите, за да го изпълним.

Може би Дауи е трябвало да построи църкви и Библейски училища, вместо град. Тази възможност е щяла да вкара хиляди в служение чрез неговото божествено влияние. Дауи отишъл при Господ с мир. Онези, които са били при него до края, разказват, че той се бил върнал към вярата от ранните си години. Мнозина дори свидетелстват, че станал внимателен, любящ човек, който изглеждал сякаш огромно бреме е паднало от плещите му. Град Сион, щата Илинойс, съществува и днес, но управлението му е разделено между много братя „... тъй като сам човек никога не би могъл да заеме мястото на д-р Дауи".

ЕДИН ГОЛЯМ УРОК – Гордън Линдзи, официалният биограф на Джон Александър Дауи и основател на „Христос за всички нации" в Далас, Тексас, описва служението на Дауи като „най-големия урок в историята на църквата". Неговият живот е пълен с живи, поучителни подробности, що се касае за служителя. Уроците, които бихме могли да научим, не целят да компрометират или критикуват този велик човек на Бог. Неговите лични проблеми трябва да бъдат разграничени от Божието призвание. Джон Александър Дауи е останал в историята като самозванец и все пак той е бил призован от Бог гений. Дори отклонил се в своята грешка, той пророкувал идването на радиото и телевизията в нашето поколение.

Имал е провали, но от влиянието му са се родили много велики хора на Бог. Служението му ни е дало Джон Дж. Лейк, великия апостол на Южна Африка; Ф. Ф. Босуърт и неговия брат Б. Б. Босуърт, чиито живот и служение са родили големия надденоминационен колеж „Христос за нациите" в Далас, Тексас; Реймънд Т. Ричи, неуморим изцеляващ, евангелизатор и Чарлз Паръм, „Бащата на Петдесятница", чието Библейско училище в Топека, Канзас ни въведе в още едно движение на Духа. Много други имаха големи радиопрограми и мощни мисионерски служения. Без съмнение Дауи е успял да направи Библията жива за милиони хора. Той бил инструмент, използван от Бог да възстанови ключовете към божественото изцеление и откровението за покаянието на едно хладно и апатично поколение. Ако има поука от провала в неговия живот, то тя гласи: Никога не се отклонявай от онова, което Бог ти е заповядал да извършиш на земята. Без значение на колко си години, твоето поколение не е преминало, докато не напуснеш земята и не отидеш на небето. Така че, ако Бог ти е заповядал да изпълниш някакво поръчение, направи го свой първи приоритет, докато си жив.