Доклад с анализ и препоръки



Дата29.06.2016
өлшемі247.3 Kb.
#166274
түріДоклад




Институт по социални дейности и практики

София 1000, ул. Княз Борис І, 78, тел/факс: 02/8524713



sapi@abv.bg, www.sapibg.org




ДОКЛАД С АНАЛИЗ И ПРЕПОРЪКИ

за извършена експертна работа

по Проект "Подобряване качеството на грижа за децата в ДДЛРГ "Асен Златаров", финансиран от Фонд "Социална закрила", Договор № РД04-68 от 24.07.2012 г.

Компонент I: Оценка на ситуацията и въвеждане на промени в организацията на работа в ДДЛРГ "Асен Златаров"

Дейност: Оценка на организацията на живот и на грижа към децата в ДДЛРГ "Асен Златаров"



Предистория

Дом за деца "Асен Златаров" се намира в гр. София.

Като институция за деца домът съществува от средата на миналия век. През 1932 год. в гр. Банкя професор доктор Асен Златаров създава дом за подпомагане на бедни студенти. За целта е била наета къща и всички разходи по нейната издръжка са се поемали от личните средства на професор Златаров. През 1956 год. правителството създава държавна институция за подпомагане на деца на името на Асен Златаров и този дом съществува и до днес. Първоначално домът се е намирал в Банкя, но тъй като сградата била неподходяща за работа и недостатъчна да побере многото деца през 1962 год. домът, заедно с цялата документация се премества в София, в кв. Надежда, в сградата на бившето 101-во училище, към което е пристроена допълнителна сграда за спалните помещения.
През 2000 г. в дом "Асен Златаров" започва апробирането на педагогическа система, която се базира на бихейвиористичната педагогика. След период на наблюдение се оценяват потребностите на децата и семействата и се разработва План за грижа за всяко дете и семейство, който включва конкретни цели и задачи за развитие на различни социални умения. Индивидуалната работа се основава на Менторски модел за работа, живеенето се осъществява в пет самостоятелни групи, в които децата са разпределени според възрастта си и конкретните проблеми, които имат в семейството или поведението си, пречупено през възможностите за реинтеграция или настаняване в приемно семейство. Системата функционира до 2008 г.
В момента в ДДЛРГ „Асен Златаров” е с капацитет от 55 деца. В Дома са настанени 51 деца – 23 момичета и 28 момчета на възраст от 7 до 18 години. В повечето случаи това са деца, за които няма отговорен възрастен или има сериозни проблеми в семейството и те са поставени под закрила. Децата от дома посещават общообразователни, оздравителни и помощни училища и СУПЦ. Детския дом работи с 6 училища на територията на София и 3 училищав страната.

Поради зачестилите напоследък случаи на проблемно поведение на деца от институцията и обединяване на усилията на държава, община и неправителствени организации, е необходимо да бъде направен преглед както на цялостната организация и функциониране на институцията, така и детайлите по педагогическата и социална работа с децата и техните семейства. Този анализ е насочен към груповата и индивидуална работа с деца, нивото на социални умения на децата, наличие на изградени значими връзки с възрастни, подкрепата от персонала за участието на родителите в грижата за децата.


Цел:

Изготвяне на предложения за подобряване на организацията на грижа за деца в ДДЛРГ "Асен Златаров"



Задачи:

Събиране и анализиране на информация и изготвяне на анализ



Приложена методология:

  • Наблюдение на всекидневието на децата в институцията;

  • Интервюиране на персонал ангажиран с грижи към децата.

  • Запознаване с документация, свързана с груповата и индивидуална работа с деца


Основни компоненти и ключови области за анализиране:

  • Дневен ритъм на функциониране като съотношение на организираните към “свободните” дейности;

  • Правила в групите/институцията като процес на въвличане на децата и процес на разрбиране и приемане;

  • Дейности и занимания по интереси, организация на свободното време;

  • Работа по формиране на социални умения – бит, здраве и хигиена, образование, общуване с възрастни и връстници, свободно време, общуване с родители и близки и др.;

  • Разпределение на отговоростите в екипа/екипите по отношение на работата и договарянето с външни институции - училище, ОЗД; полиция, медицинско обслужване;

  • Разпределение на отговоростите в екипа/екипите по отношение на работата с родители – нагласи към тях, договаряне на престой в семействата, въвличане в процеса на оценка и планиране на грижата, реинтеграция.



  1. Пространство за живеене

Съществуваща ситуация:

Обособени са три групи за живеене със собствено пространство

  • Пространството на всяка група се състои от:

  • Стаи за спане за 4-5 деца, обзаведени с легло и гардероб за всяко дете;

  • всекидневна с оборудван кухненски бокс с миялна, готварска печка, кухненски шкафове, прибори, посуда и обособени кътове, където децата се хранят, провеждат самоподготовка, занимават с различни дейности и могат да гледат телевизия;

  • санитарен възел с бани и тоалетни, оборудвани - пералня, сушилня;

  • склад с необходимите материали за нуждите на групите;

  • офис за възпитателите, обзаведен с необходимите мебели за работа с документация и провеждане на разговори. В офисите се намират и хладилниците за съхранение на закуските от вечерта за следващия ден.

В общите пространства на групите и някои от спалните помещения липсва уют – голи стени, празни етажерки, липсват играчки, книги. Всички необходими материали за занимания на децата в ежедневието се съхраняват в офисите на възпитателите. Единствен свободен достъп децата имат до телевизирорите в групите.

Решението хладилниците да са разположени във възпитателските офиси не позволява развиване на социални умения, свързани с ежедневни дейности в кухнята.



Разпределение на децата в групите

  • група „Слънце”за момичета и момчета на възраст между 7 и 10 години, 17 деца;

  • група „Синя” за момичета на възраст над 10 години, 15 деца;

  • група „Тийн” за момчета на възраст над 10 години, 19 деца.

  • Според разпределението по пол в групи „Синя” и „Тийн” братя и сестри живеят разделени.

  • Групите предлагат постоянен цикъл на престой на децата;

  • Малък брой деца се прибират за уикенда и празниците при семействата си.

Изводи:

  • Оорганизацията на пространството и материалното обезпечаване в групите предлагат благоприятни условия за живот на децата;

  • Липсва уют, атмосфера и усещане за принадлежност на децата към групата;

  • Разпределението по пол на децата в групите не позволява братя и сестри да живеят съвместно в едно пространство;

  • Няма групи, които да се затварят през почивни, празнични дни и ваканции.

Препоръки:

  • Използване на наличните условия и ресурси на вече организираното пространство за живеене с цел обособяване относително самостоятелни групи със свой живот, атмосфера и специфика (украси, рисунки, апликации, дребни предмети от ежедневието, специфичен цвят на групата, табла за съобщения и плакати, списания и книжки, библиотека и т.н.);

  • Осигуряване възможност на деца с родствени връзки да живеят съвместно в група;

  • Формиране на две групи от момичета и момчета, след внимателна преценка на всеки случай;

  • Формиране на стаи за момичета и стаи за момчета;

  • Формиране на група за седмичен престой за децата по случаите, на които се работи за реинтеграция.

  • Планиране на процеса на промяна, реализирането на всички дейности, свързани с промяна на пространството, съвместно и с участието на децата;

  • Преместване на хладилниците в кухните и работа с децата за промяна на нежеланото поведението (изяждане на храната предварително).




  1. Организация на ежедневието

Съществуваща ситуация:

Дневен ритъм

Протичането на деня на децата е регламентирано чрез дневен ритъм. В него е описан почасово начина на протичане ежедневието на децата – ставене от сън/лягане, време за лична хигиена, време за хранене – закуска, обяд, следобедна закуска, вечеря, срещи на групата, самоподготовка, свободно време.



  • По дневен ритъм денят за децата в учебно време, започва от 6,00 часа и завършва в 22,00 часа. В диапазона на посочените часове децата могат да ползват свободно време в рамките на 3,30 часа за децата, учещи в първа учебна смяна и 3 часа за децата, учещи във втора учебна смяна. По дневен ритъм останалото време е ангажирано с лична хигиена, хранене, самоподготовка, срещи на групата;

  • Няма разписан дневен ритъм за ваканциите и почивните дни;

  • Дневният ритъм е изписан и поставен на таблата в офисите на възпитателите във всяка група. В останалата част от пространството на групите няма онагледен дневен ритъм, който да дава информация на децата за структурата на деня;

  • Дейностите по дневния ритъм се напомнят на децата от дежурните възпитатели и домакините;

  • Часовете за ставане и лягане са съобразени с възрастта и учебните смени на децата.

Правила

  • В група „Тийн” няма онагледени правила в пространството на групата;

  • В група „Синя” има изработени правила относно редовното посещение в училище, за почистването на личното пространство и общите помещения, забрана за пушене, употреба на алкохол и наркотични вещества в групата, ползването на телефонният апарат от офиса на възпитателите, недопускане на деца от група „Тийн”, правило регламентиращо излизането от групата, употреба на нецензурни изрази, внасянето и изнасянето на вещи от групата.

В групи „Синя” и „Тийн” децата познават правилата и дневния ритъм, но малка част от тях са убедени, че трябва да ги спазват и изпълняват поставени задачи от страна на възпитателите. В тази връзка:

  • Наблюдава се неангажираност към живота и общото пространството на групата;

  • Децата трудно се включват в дежурства, грижа за личното пространство и това на групата. При някои от децата с дълъг институционален прастой, преминали през различни видове организация на живене има изградено отношение към личното пространство – подредени лични вещи, създаден личен кът и подредба в стаята;

  • Възпитателите нямат уеднаквени изисквания и работят с децата според собствените си виждания и личен опит. Дежурните възпитатели се стремят децата да спазват хигиена на общите пространства, да спазват часовете за хранене, сън, да посещават училище, да спазват вечерен час.




  • В група „Слънце” част от правилата са онагледени и регламентират начина на влизане в чужда стая, ползване на чужди вещи, начин на събиране на мръсните дрехи, включване в дежурства по стая, грижа за личен кът и вещи, пазене на тишина след часа за лягане. В тази връзка:

  • Поради възрастта на децата в група „Слънце” поставените изисквания по-лесно се приемат и съответно се изпълняват поставените задачи. Към децата има уеднаквени изисквания по отношение на спазване на правила и дневен ритъм, което внася структура и яснота за децата, а също и облекчава работата на възпитателите.

В двете групи /„Синя” и „Слънце”/ - наличните правила са отпечатани на лист А 4 и поставени на табла във възпитателските офиси също както дневният ритъм, но не са онагледени в останалите помещения на групите, т.е. не са достъпни за децата.

Няма налични правила обслужващи храненето, ползването на свободното време, общуването между деца и възрастни, начин на напускане на групата и т.н.

Правилата са по–скоро изискване към децата от дежурните възпитатели и домакините, които често им ги напомнят. В отделни случаи чрез занимания в различни игри се въвеждат правила обслужващи играта, но имащи за цел да покажат необходимостта от прилагането им въобще.

Няма индивидуална работа с децата по конкретно правило, с което има проблем, конкретното дете.



Механизми за съобразяване с дневен ритъм и спаване на правилата/стимули и санкции

  • Децата се награждават с участие в мероприятия, организирани извън Дома;

  • При възникнали проблеми или бягства, децата се санкционират със:

  • забрана да напускат групата, територията на Дома;

  • да почистват пространството на групата вместо определените дежурни;

  • отнемане на правото да участват в организирани мероприятия извън Дома.

  • Често децата не се съобразяват с наложените санкции;

  • Възпитателите изпитват трудност да проследяват изпълнението на наложената санкция, когато тя е взета като решение от друг колега в предходна смяна, поради голямата си натовареност като единствен дежурен в 12 часова смяна;

  • Често санкциите, които се налагат са ненавременни или неизпълними поради различни обстоятелства и съответно неефективни.

Изводи:

  • Няма наличен дневен ритъм за почивни, празничини и ваканционни дни, който да регламентира ежедневието на децата в този период и да е различен от обичайния през учебно време;

  • Дневният ритъм не е достъпен за децата и не изпълнява своята функция като инструмент за организиране на ежедневието;

  • Няма онагледени правила и те не изпълняват своите функции като инструмент за поставяне на изисквания и развиване на умения;

  • Няма система за работа с правилата, тяхното създаване с участието на децата и периодично актуализиране;

  • Липсват единни изисквания от страна на възпитателите, което води до объркване и неяснота у децата по отношение на собственото им поведение;

  • Дежурните възпитатли в групи „Синя” и „Тийн” нямат физическа възможност да проследяват и изискват от децата спазване на правила, дневен ритъм и санкции, поради това, че дневната смяна се изпълнява от един възпитател, отговарящ за 34 деца. Наблюдаваните ангажименти на дежурния се свеждат до проследяване броя на децата в групите и на двора, и непрекъснато притеснение за избягали деца;

  • Вниманието на възрастните е насочено предимно върху негативното поведение на децата, липсва стимулиране на положителното поведение и няма ясна система за поощрения и санкции.

Препоръки:

За създаване на чувство на сигурност и подреденост у децата, за осигуряване на възможност за развиване на различни умения и поведение е необходимо:

  • Изработване на дневен ритъм за почивни, празничини и ваканционни дни, който да регламентира ежедневието на децата в този период;

  • Онагледяване на дневния ритъм съобразно възрастта на децата и поставяне на достъпно място;

  • Извеждане на основни правила за всички групи и допълването им със специфични такива за всяка група;

  • Включване на децата в извеждането на нови правила като част от груповата работа;

  • Насочване на вниманието на възпитателите върху положителните страни и поведение на децата;

  • Навременно предоставяне на обратна връзка за положителното поведение;

  • Въвеждане на карти за отразяване на положителното поведение и съответно неговото стимулиране;

  • Уеднаквяване изискванията между възпитателите работещи в отделната група.

Дейности и занимания по интереси, организация на свободното време

Съществуваща ситуация:

В групи „Синя” и „Тийн” според опита и възможностите на възпитетелите на децата се предлагат и провеждат разговори, дискусии по различни теми; предлагат се групови занимания или индивидуални занимания за свободното време – музика, телевизия, рисуване, четене на книги, спорт. В дейностите се включват част от децата, а останалите са неангажирани и необхванати.

В двете групи се разчита повече на външни предложения за организиране и ангажиране на свободното време, но поради липса на умения за спазване на договорености, децата лесно се отказват и променят желанията си. Отсъствието на менторска система и трайни отношения на децата със значмим възрастен от персонала, обуславя безотговорното отношение и непостоянството към поетите ангажименти: спорт, курсове за усвояване на професионални умения и т.н.

В момента на проучване в двете групи не бяха наблюдавани организирани дейности, групови или индивидуални. Голямата част от децата стояха в общите коридори на сградата и на двора. Отделни деца бяха в стаите си или гледаха телевизия.

В група „Слънце” Децата са ангажирани в голяма степен с групови дейности предложени от дежурните възпитатли в дневната на групата – четене на приказки и обсъждане, рисуване, гледане на филмчета, дидактични игри, разходки и игри извън групата. Лично време децата могат да ползват ангажирани с тихи занимания в стаята си самостоятелно или с друго дете – четене, разглеждане на книжки, оцветяване, подреждане на пъзели, игри.

Често децата от групи „Синя” и „Тийн” търсят занимания в група „Слънце”.



Всеки дежурен възпитател от трите групи прави своя собствена преценка за протичане на деня, съобразно своите виждания за протичане на работната смяна. Няма обаче предварително планиране и обсъждане с децата.

Изводи:

  • Липсва планиране и системност за провеждане на групова работа /надграждане и логическа връзка на груповите занимания/;

  • Провеждането на дискусии, разговори по различни, значими теми, дистанцират децата поради честите и обичайни назидателни разговори;

  • Липсва нагаласа на дежурните възпитатели за организиране на свободно време или организираните дейности не са приоритет, когато дежурството се изпълнява от 1 човек в две групи;

  • Работния процес не се определя от предварително планирани работни цели и задачи, а се случва спонтанно и нецеленасочено, в зависимост от настроенията на децата, възпитателите, възникнали обстоятелства и т.н.;

  • Няма приемственост мужду възпитателите при организирането на децата за прекарване на свободното време и времето въобще;

  • Дейностите по занимания и интереси не са обвързани с План за грижа;

  • Липсва обща концепция за организация на работата в групите, познаване и използване на груповата динамика;

  • Чувства се безпомощност (предимно в двете групи за големи деца) у възпитателите и “контрол” на случващото се от страна на децата.

Препоръки:

  • Определяне личните качества, интереси и възможности на всеки възпитател в полза на предлагането на различни видове занимания за свободното време, които предварително да бъдат планирани;

  • Проучване интересите на децата за прекарване на свободното време;

  • Проучване на варианти за съчетаване потребностите, интересите, нуждите на децата, възможностите на персонала и възможностите извън институцията;

  • Предлагане на конкретни дейности съобразно интересите, нуждите на децата и фиксиране на време за провеждане, което да бъде ясно за всички деца;

  • Обвързване дейностите идентифицираните нужди по План за грижа;

  • Намаляване броя на часовете на дневна работна смяна;

  • Обезпечаване на всяка група с дневен дежурен възпитател;

  • Включване на планирането в екипни обсъждания и общи дискусии с децата.

  • Използване на заниманията в свободното от учебни занимания време, за развиване на социални умения и целенасочена дейност, в тясна връзка с Плана за грижа на детето.

  • Ввсяка работна смяна да преминава по определен алгоритъм определен от логиката на дневния ритъм, правилата в групата и индивидуалните задачи произтичащи от плана на всяко дете. Позволените различия могат да бъдат само в различния стил на всеки отделен дежурен, без да излиза от общата рамка.



  1. Отговорности в екипа/екипите

Организация на график за работното време, комуникация

Съществуваща ситуация:

  • За работа по график с децата във всяка група са предвидени по пет броя възпитатели. Работата им е организирана в две работни смени - от 08.00 до 20.00 часа и от 20.00 до 08.00 часа;

  • Има недостиг на персонал, което налага социалните работници и психолозите да поемат дежурства групите;

  • В групи „Синя” и „Тийн” дневните смени се поемат от един дежурен възпитател за двете групи;

  • Важна роля имат домакините във всяка група, които подкрепят работата на дежурните възпитатели;

  • Комуникацията между работещите във всяка група се осъществява чрез:

  • устно предаване на информация в рамките на половин час на колегата, който поема следващата смяна /за сметка на личното свободно време на 1 от възпитателите/;

  • протичането на работната смяна се описва в „Групов трансфер”;

  • провеждат се сутрешни срещи на дежурните от всички групи на смяна, социални работници, психолози, директор. На тях се предоставя обща информация за ситуацията в групите и информация касаеща протичането на деня;

  • организацията на собствената работа в работанта смяна се основава в повечето случаи на собствена преценка в хода на дневния ритъм;

  • при по–специфични ситуации новите възпитатели търсят помощ и съвет от колеги, които имат повече опит. Разчита се и на подкрепа от домакините в групите, които имат повече информация, поглед върху работата на останалите възпитатели и живота на децата в групата.

Изводи:

  • В предаването на смените няма възможност да се обсъждат конкретни трудности или успехи, да се обменя опит, информация, което води до липса на единни изисквания към децата и единна визия за организацията на работната смяна;

  • Не се провеждат регулярни срещи на работещите по групи за обсъждане на организацията на работа, общите цели, обмяна на опит, обсъждане на случаи на деца;

  • Няма ясна система за въвеждане на нов персонал.

Препоръки:

За ефективното функциониране на групата е необходимо наличието на организиран и добре работещ екип, с насочено внимание към общи групови цели. От екипа зависи начина на подготовката, изработването и реализирането на всички дейности, които ще доведат да ефективното функциониране на отделната група.

  • Въвеждане на регулярни срещи на отделните екипи за обсъждане на ежедневието на групата – правила, дневен ритъм, поощрения и санкции; уеднаквяване на изискванията и визията протичане на работната смяна; планиране на дейности; обсъждане на случаи на деца и съответно изготвяне на преложение на План за грижа на всяко дете;

  • Изработване на процедура за въвеждане на нов персонал, която да обхваща предварително запознаване със спецификите на работа и наблюдение на работните смени;

  • Провеждане на интервизии в екипите;

  • Провеждане на супервизии: индивидуални и екипни.



Работа по случай

Съществуваща ситуация:

  • Като дежурни на смяна възпитателите са отговорни и ангажирани с цялостното протичане на дейностите в групата общо за всички деца;

  • Наред с функцията си като дежурни, възпитателите са и отговорни възпитатели, ментори;

  • Менторите имат ангажимент да съхраняват, съответно да раздават джобни пари и да провеждат разговори с децата по различни теми, които са важни и полезни за тях;

  • Дългите и тежки дневни работни смени все по-често ограничават менторите да провеждат индивидуалните разговори с децата, на които са ментори. При възможност за разговори се ползва времето преди лягане на нощна смяна;

  • Практика е индивидуалната работа с децата да се извършва от психолозите. Те имат ангажимент също да се договарят с децата за справяне или изпълнение на различни дейности. При неспазени договорки и възникнали проблеми се уведомяват психолозите и социалните работници, които търсят начин за справяне със ситуацията;

  • В малка степен има изградени значими връзки на деца с възрастни – в повечето случаи на деца с дълъг институционален престой и възпитатели, домакини, медицинска сестра, които са се грижили за тях продължително време;

  • Отговорните възпитатели, ментори не са въвлечени в планирането на грижата и не получават обратна връзка за съдържанието на Плановете за грижа на децата от менторската им група;

  • „Работата” по планиране на грижата за всичките настанени деца в Дома се осъществява от социалните работници;

  • Планове за грижа се изготвят от социалните работници и психолози;

  • Срещи по планиране на грижата се провеждат, само когато присъства социален работник от ОЗД. Тогава на тях присъстват и децата;

  • При отсъствие на ОЗД докуметацията се изготвя от социалните работници и психолозите и детето се „запознава” допълнително;

  • Изработените плановете за грижа са формулирани общо и имат идентично съдържание. Социалните работници нямат ясна представа за начина на работа в групите и живота на конкретно дете въпреки дежурствата, които дават периодично;

  • Срещи с присъствието на представител на ОЗД се провеждат рядко;

  • До момента е проведена само една среща по планиране на грижата, на която е присъствал родител;

  • Има член от персонала - възпитател, който не е чувал и няма информация за План за грижа и институция Отдел за закрила на детето (ОЗД).

Изводи:

  • Менторите имат твърде ограничените функции като такива и не се използва техния ресурс за изготвяне на Плановете за грижа;

  • Липсва екипна работа по случай, както на ниво ДДЛРГ, така й с външни институции. Няма система и идея за работа с родители;

  • Изготвянето на Планове за грижа е наложено от изискването за наличие на документация и не са съобразени с индивидуални нужди на всяко дете;

  • Начина на изготвяне на Плановете за грижа предполага липса на предварително проведено наблюдение за определяне на силни страни и проблемни области, нужди;

  • В процеса на планиране на грижата не са въвлечени менторите. Няма яснота за насоките за работа - връзка между организацията на живот на децата, планирането и развиването на техните социални умения за живот и груповата или индивидуалната работа с тях;

  • Липсва целенасочена система за работа на конкретен възрастен – ключов социален работник или ментор – довереник на детето, който да участва в изработването и реализирането на цялостната стратегия за работа върху поведението на детето и разрешаването на неговия конкретен случай;

  • Липсва участие на децата при изготвянето на План за грижа, което омаловажава за детето значимостта на документа, поставянето на подпис и предопределя отношението му към спазване на уговорки и изпълнение на задачи;

  • В процеса на планиране на грижата не са въвлечени родителите;

  • Няма целенасочена и ясна система за анализ на поведението на отделното дете и изработване на стратегия за неговото подкрепяне или промяна.

Препоръки:

  • Да се разширят функциите на менторите с цел повишаване нивото на грижа към децата и по-ефикасно и качествено изпълнение на работата, отнасяща се и касаеща детето:



  • Познаване на семейната ситуация на детето;

  • Диагностициране на потребностите, силните страни и дефицити на детето;

  • Изработване на План за грижа, който да определя дейностите с детето;

  • Подбиране на методи, похвати, средства за постигане на целите;

  • Договаряне с детето, провеждане на разговори;

  • Поддържане на връзка с родители и институции и т.н.



  • В срещите по планиране на грижата да участват водещ на срещата – ментор, дете, ОЗД, родители/близки и други участници според спецификата на случая;

Работа по формиране на социални умения

Съществуваща ситуация:

  • Формирането на социални умения у децата се осъществява чрез извършване на конкретни дейности от ежедневието - приготвяне на храна, дежурства при хранене и почистване, боравене с определени уреди – черна и бяля техника; по време на самоподготовка, изисквания за лична хигиена и външен вид, пазаруване, ежедневно представяне на модел на общуване от възпитателите;

  • При по-големите деца има наложени известни ограничения за развиване на умения за боравене с перални и сушилни машини поради неправилно ползване. При малките деца има забрана за ползване на всички електроуреди;

  • Децата от групи „Синя” и „Тийн” имат възможност да ползват фурната или микровълновата печка за приготвяне на сандвичи. Могат да си приготвят също чай и спагети. Работата по ползване на кухненските електроуреди от децата се извършва в присъствието на домакинята или възпитетел. Продуктите /хляб, масло, сирине, кашкавал/ децата заделят от закуска и обяд, с които си приготвят вечеря. Това се налага от недобрата храна, която е осигурена от фирма за кетъринг. При наличие на джобни пари децата закупуват продукти, които могат да приготвят с или без кухненските електроуреди;

  • При възможност по празници децата са приготвяли банички съвместно с домакинята и дежурните възпитатели. В тази връзка има известни ограничения чрез направени препоръки при отделни проверки на оторизираните институции.

  • Малките деца пазаруват заедно с възпитател и домакиня след предварително договаряне на желанията на детето и планиране на бюджета;

  • Провеждат се разговори на теми за вредата от тютюнопушенето, алкохол, наркотични вещества, теми за взъимоотношенията между двата пола;

  • Работата по изграждане на социалните умения се определя в голяма степен от нагласите и възможностите на персонала. Извършва се по преценка на всеки дежурен.

Изводи:

  • Липсва целенасочена работа за формиране на умения за справяне с ежедневни дейности в областите бит, здраве, общуване, свободно време, училище, семейство;

  • Работи се общо и по стечение на обстоятелствата. Няма приемственост между възпитателите;

  • Работата по формиране на умения не е обвързана с заложените цели в Плановете за грижа;

  • Няма целенасочена програма за подготовка за напускане на институцията и развиване на уменията, свързани със самостоятелен живот в общността.

Препоръки:

  • Провеждане на наблюдение за идентифициране на нуждите от компенсиране на умения в отделни области, съобразно възрастта;

  • Извършване на целенасочена работа от ментор и дежурен възпитател съоразно заложените цели в Плана за грижа;

  • Ползване на изградени вече социални умения в отделни области за стимулиране на други;

  • Работа в екип с психолозите и социалните работници за планиране на дейностите за всяко дете.

Работата и договарянето с външни институции

Съществуваща ситуация:

  • Цялостната комуникация с външни институции се осъществява предимно от социалните работници или психолог – полиция, ОЗД, училища, ДПС и др.:

  • Записване на децата в училище, събиране на учебни програми и контакти при нужда;

  • Изготвяне и подаване на молби за издирване;

  • Възпитателни дела, съдебни дела.



  • Връзката със здравните служби и воденето на деца при различни здравни специалисти се осъществява от медицинскат сестра;

  • Възпитателите комуникират с учители, когато придружават децата до училище, а с полиция, когато връщат деца в Дома след бягство в тъмните часове на денонощието, събота или неделя.

Изводи:

  • Работата и комуникацията с институции не се извършва от двама или трима професионалисти за всички деца;

  • Начина на осъществяване на комуникация предполага многократно препредаване и загуба на важна информация, и съответно затруднява проследяването и изпълнението на дейности;

  • Родителите не са въвлечени в комуникацията с институции извън дома и не участват при вземане на важни решения.

Препоръки:

  • Въвеждане на менторство;

  • В работата с институции да се включат и менторите в зависимост от случаите.

Работата с родители

Съществуваща ситуация:

  • Комуникацията с родители, близки на детето се осъществява предимно от социалните работници. Съобразно създалата се ситуация те предоставят информация на възпитателите по групите за регламента на посещения на родители/ близки и информират за предстоящо посещение;

  • Връзките със семействата на децата са изключително ограничени;

  • Посещенията са предимно по инициатива на родителите и се свеждат до срещи с техните деца;

  • Дежурните възпитатели комуникират с родителите относно разясняване на правилата за ненапускане на двора;

  • При посещение на родители, ангажиментите на дежурните възпитатели са свързани с дистанционно проследяване посещението на родителя и документално отразяване;

  • Като външни лица родителите нямат право да влизат в пространството на Дома и срещите се осъществяват на територията на двора. Не е осигурена стая за срещи с родители;

  • Дежурните възпитатели имат ангажимент да създават положителни нагласи у децата към техните родители;

  • Родителите не се въвличат в работата по случай.

От настанените в Дома деца седем поддържат връзка с родители или близки. По план за действие, контактите им са регламентирани. Само три деца посещават родители/близки си всяка събота и неделя, останалите гостуват периодично на определен период от време – един – път месечно, през ваканции, по празници.



Изводи:

  • Недопускането на родителите в Дома/пространството на групата отдалечава и ограничава родителя, не го прави съпричастен към живота на детето;

  • Въвличането, мотивирането на родителите в процеса на работа и споделяне на грижа и отговорност не е практика;

  • Детето не се разглежда като част от семейството, а като самостоятелна единица - не се използват ресурсите на семейството;

  • Липсва разбиране за работа със семейството като част от работата по случай и дейността не е приоритетна;

  • Не се работи в посока за реинтеграция.

Препоръки:

Работата по случай изисква детето да се разглежда като част от семейството. Работата с детето не е самоцел и изисква успоредна работа и със семейството, там където е възможно и няма заплаха за живота и здравето на детето.

  • Обособяване на стая за срещи на детето с родители/близки или за предпочитане е предоставяне на такива възможности в групите;

  • Да се проведе обучение на персонала за работа със родители/семейства;

  • Да се въведе менторска система;

  • Да се прецизират случаите на деца, при които може да се осъществи връзка с родител, семейството, близки;

  • В плановете за грижа да се заложат стъпки за постепенно въвличане и мотивиране на семейството - осъществяване на връзка, контакти с родители, работа с родители/семейство;

  • На срещите по планиране на грижата да се канят деца, родители и представители на ОЗД;

  • Да се сформира група за деца, които имат потенциал за връзка и последваща работа със семейството;

  • За децата, които нямат потенциал поради законови ограничения на семейството /лишаване от родителски права, деца за осиновяване/ да се изработи Книга/истори на живота и да се работи в посока на създаване на заначими връзки в и извън институцията.

Може да се каже, че организацията на работното време, липсата на опит при една част от персонала, наличието на много опит, но неразбиране на същността на работата в институцията и работата по случай, липсата на екипна работа, липсата на комуникация и единни изисквания, липсата на работа по случай и въвличане на семейството означава, че в Дома не се прилага индивидуален подход при решаване на всеки случай.

Поради липсата на ясна логическа връзка и обвързаност на определянето на потребностите на детето, целите на работата по случая и реализирането им чрез конкретни дейности, извършвани в група или индивидуално, както и периодична осъзната промяна в плана на работата по случай, възникнала от промяна в потребностите на клиента, резултатите зависят единствено от случайното стечение на обстоятелствата, външните фактори и мотивацията на персонала за работа.

Препоръки:

Във връзка със съществуващата ситуация е необходимо да се използва наличното обособено пространство и да се развие и приложи Моделът за живот в малка група с всички негови елементи, а именно:

  • Системна работа по случай за всяко дете от мултидисциплинарен екип, включващ различни специалисти от ДДЛРГ, външни институции, родителите и децата;

  • Обособяване на постоянни екипи от възпитатели и социални работници във всяка група;

  • Въвеждане на регулярни срещи на всеки самостоятелен екип и тяхното документиране;

  • Осмисляне на пространството и неговото използване във връзка със изпълнение на поставени цели, свързани с развитието на децата и усвояване на умения;

  • Планиране и насочване на груповата и индивидуалната работа, в зависимост от потребностите на развитие на децата;

  • Въвеждане на менторство или ключов работник, който да води и работи по случай, като участва активно в планирането на грижата;

  • Започване на работа и въвличане на родители, близки и всички заинтересовани страни в планирането и реализирането на грижата, както и децата;

  • Изграждане на система за работа с родители;

  • Работа върху поведението на децата.

Като заключение може да се каже, че е необходимо да се планират не само поредица от обучения, свързани с изграждането на цялостна система за педагогическа и социална работа в дома, а подкрепа по отношение на прилагането в практиката на научените знания. Необходимо е ръководството и принципалът (общината) да осигури последваща подкрепа и контрол върху прилагането на знанията от страна на професионалистите.


Проект " Подобряване качеството на грижата за децата в ДДЛРГ "Асен Златаров", финансиран от Фонд "Социална закрила" по Договор № РД04-68 от 24.07.2012 г.




Достарыңызбен бөлісу:




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет