Проект! Наредба за защита на горските територии срещу ерозия и порои и строеж на укрепителни съоръжения Глава първа. Общи положения

1. планирането и провеждането на защитата на горските територии срещу ерозия и порои;

2. видовете съоръжения и дейности за защита на горските територии срещу ерозия и порои;

3. проектирането на противоерозионни дейности и на технико-укрепителни съоръжения;

4. изграждането и приемането на укрепителни съоръжения за защита срещу ерозия и порои;

5. изискванията при създаване на защитни горски пояси;

6. защитата срещу свлачища в горски територии.

(2) За успешното провеждане на защитата срещу ерозия в горските територии се прилагат хидротехнически и лесомелиоративни дейности, а в свлачищните територии - и геозащитни дейности.

Чл. 2(1) Защитата срещу ерозия и строежът на укрепителни съоръжения в горски територии е за сметка на:

1. държавните предприятия (ДП) по чл. 163 от Закона за горите и техните териториални поделения – за горски територии – държавна собственост, управлявани от тях;

2. общините – за горски територии общинска собственост;

3. частните собственици – за горски територии, собственост на физически и юридически лица;

4. Министерство на околната среда и водите – за горски територии, включени в границите на националните паркове;

5. висши училища и научноизследователски институти и станции – за горските територии, предоставени им за проучвания, изследователска и учебно опитна дейност и за подготовка на кадри за горите.

(2) Защитата срещу ерозия и порои се осъществява съгласно горскостопанските планове и програми, а строителството на технико-укрепителни съоръжения - по утвърдени специализирани проекти.

(3) Собственици и ползватели на горски територии, които с действието или с бездействието си причиняват ерозия на почвата, са задължени за своя сметка да извършат необходимите противоерозионни и укрепителни дейности.

Чл. 3.(1) Контролът по изпълнение на предвидените в горскостопанските планове и програми дейности по защитата на горските територии от ерозия и порои, както и на извършваните противоерозионни дейности и строителство, се осъществява от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) и нейните структури.

(2) Директорът на Регионалната дирекция по горите (РДГ) със заповед определя служител, който да отговаря за защитата срещу ерозията и пороите в горските територии. Служителят трябва да е с висше образование по специалността „Горско стопанство”.

1. Националната стратегия за развитие на горския сектор и Стратегическият план за развитие на горския сектор;

2. Национална програма за защита на горските територии срещу ерозия и порои;

3. Областните планове за развитие на горските територии;

4. Горскостопанските планове и програми.

(2) За водни течения с пороен режим, в чиито водосбори обхватът на ерозиращите се земи и на териториите, върху които протичат други денудационни процеси, е над 30 % от общата им площ, планирането се извършва чрез изготвяне на технически проекти или програми за защита срещу ерозията.

(3) Водосборите с поройна активност се класифицират според:

1. площта на водосбора:

а) големи – над 1000 ха;

б) средни – от 200 до 1000 ха;

в) малки – под 200 ха.

2. икономическото значение на застрашените обекти:

а) изключително вредни – застрашават селища и стопански обекти от национално значение;

б) много вредни – застрашават обекти с регионално значение;

в) вредни – чрез изнасяне на почвата намаляват производствените възможности на териториите.

3. противоерозионната устойчивост на поройното легло:

а) подривни порои – леглото им е със слаба устойчивост срещу ерозията;

б) скални порои – леглото им е с голяма противоерозионна устойчивост;

в) смесени порои – редуват се участъци с подриваемо (неустойчиво) легло и участъци със скално (устойчиво) легло.

(4) По произход наносите в поройния водосбор са:

1. плуващи – произхождат предимно от склоновите земи, пренасят се на дълги разстояния и се отлагат много бавно;

2. дънни – произхождат предимно от процесите на ерозия, срутване и свличане в хидрографската система, като се придвижват по дъното на леглото на водното течение.

(5) Планирането на защитните дейности срещу ерозията и пороите в проектите и програмите по ал. 2 се извършва от физически лица, вписани в публичния регистър на ИАГ по чл. 235 от Закона за горите, за изпълнение на дейността по чл. 233, ал. 1, т. 3 от него.

(6) Проектите и програмите по ал. 2 се одобряват от изпълнителния директор на ИАГ или оправомощено от него лице, след положително писмено становище на директора на съответната РДГ.

Чл. 5(1) За точното планиране и ефикасното провеждане на дейностите по защитата срещу ерозия се извършва оценка на ерозираността на горските територии.

(2) Предмет на оценката по ал. 1 са последиците от ерозията и проявите на ерозионни процеси.

(3) Оценката на ерозираността може да се извършва чрез прилагане на дистанционни методи или чрез теренно проучване и измерване.

(4) При оценката на ерозираността се определят:

1. вида на ерозията:

а) площна – ерозионните процеси протичат равномерно върху засегнатата площ;

б) браздова – образувани са ерозионни форми с дълбочина до 30 см;

в) ровинна – образувани са ерозионни форми с дълбочина до 3 м;

2. степента на ерозираност:

а) слаба І – ерозиран е хумусният хоризонт (А) до половината;

б) слаба до средна ІІ – ерозиран е целият хумусен хоризонт (А);

в) средна ІІІ – ерозиран е преходният хоризонт (В) до половината;

г) силна ІV – ерозиран е целият преходен хоризонт (В);

д) много силна V – ерозиран е част от скалния рохляк (С).

(5) Въз основа на извършената оценка на ерозираността, се изготвя карта на ерозията, която е неразделна част от плановете, програмите и проектите за защита срещу ерозията и пороите.

(6) При необходимост, може да се извърши и оценка на ерозията на определена територия за класифициране на ерозията в зависимост от загубите на почва.

Чл. 6 (1) Защитните дейности в горските територии срещу ерозия и порои се провеждат по водосбори.

(2) Горските територии със силна и много силна степен на ерозия (ІV и V), свлачищата, защитните горски пояси и горите, създадени по технически проекти за борба с ерозията, се категоризират като защитни по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Закона за горите и се обособяват в горскостопанските планове и програми в самостоятелни териториални единици – отдели и подотдели.

1. канавки-валове;

2. дребноразмерни напречни укрепителни съоръжения – клейонажи, каменни прагчета от суха зидария, габионни прагове и др.;

3. едроразмерни напречни укрепителни съоръжения – баражи и прагове с височина над 1,5 м.

Чл. 8(1) Канавки-валове се използват за ограничаване на ерозията в горски територии, в които не е предвидено залесяване или за създаване на условия за залесяване, в тези от тях, в които протичат ерозионни процеси със силна ІV и много силна степен V.

(2) Изграждат се по хоризонталите, като се прекъсват през 20 м с ивица - широка 2 м, а разстоянието между тях не трябва да позволява формирането на повърхностен воден отток, причиняващ ерозия на почвата в ивицата между тях.

(3) Водозадържащият капацитет на канавките-валове трябва да осигурява пълно задържане на оттока от валеж с обезпеченост 2 %.

Чл. 9(1) Дребноразмерни напречни съоръжения се изграждат за укрепяване на ровини. Видът на съоръжението – клейонажи, каменни прагчета от суха зидария, габионни прагове и др., се избира в зависимост от дълбочината на почвата и нейното овлажняване, наличните строителни материали и др.

(2) Клейонажи се изграждат, когато условията в ровината позволяват вкореняване на върбови резници. При изграждането се спазват следните изисквания:

1. височината на клейонажа е до 1 м;

2. защитата срещу подравяне се осигурява чрез фашинажи или хоризонтални леси;

3. клейонажите могат да се комбинират със задръстване с вършина;

4. след запълване на пространството зад клейонажите с наноси, теренът около тях се залесява.

(3) Каменни прагчета със суха зидария и габионни прагове се изграждат в сухи ровини с едри наносни материали или каменисто легло. При изграждането се спазват следните изисквания:

1. каменните прагчета със суха зидария се изграждат с височина до 2 м от едри каменни блокове;

2. габионните прагове се изграждат на отделни хоризонтални части с височина 0,5-0,7 м, след което всяка част се завива с телена мрежа. Общата им височина е до 2 м;

3. защитата срещу подравяне се осигурява чрез заскаляване или чрез контрапрагове;

4. след запълване на пространството зад праговете с наноси, теренът около тях се залесява.

(4) Укрепяването на ровини с дребноразмерни напречни съоръжения се извършва по типови проекти, придружени с указания за тяхното изграждане.

(5) Състоянието на дребноразмерните напречни съоръжения се контролира от собствениците до преустановяване на ерозионните процеси в ровината, като при необходимост се провеждат ремонтни работи.

Чл. 10 (1) Едроразмерни напречни съоръжения (баражи) се изграждат за укрепяване на хидрографската система на пороите, когато е необходимо повдигане на нивото на поройното легло над 1,5 м. Изграждат се праволинейни или криволинейни баражи, които според използваните строителни материали са: каменни; бетонни; дървени (сандрачни); стоманобетонни и др.

(2) При изграждане на баражите се спазват следните изисквания:

1. строителството се извършва по изготвен работен проект;

2. местоположението на баража се избира така, че да изпълни своето предназначение – заздравяване на хидрографската система и съседните й склонови земи или задържане на наносите пред защитавания обект;

3. строителните материали се избират с оглед на необходимата трайност на съоръжението, като основно се използват каменна зидария с циментово пясъчен разтвор; бетон; бутобетон; стоманобетон; дървен материал; габиони или комбинация на някои от тях;

4. за бутобетон и каменна зидария с циментово – пясъчен разтвор се използва неизветрял ломен камък; циментово-пясъчния разтвор е с марка не по-ниска от 10 МПа; класът на бутобетонът не трябва да е по-нисък от В7,5;

5. бетонните и монолитните стоманобетонни баражи се изграждат от обикновен бетон с клас по якост на натиск от В10 до В25, а за сглобяемите стоманобетонни конструкции от В 15 до В 35. За подложен бетон се използва бетон клас В 7,5;

6. основните показатели на бетона и съответните класове са:

а) клас по якост на натиск – класове от В 7,5 до В 35;

б) клас по мразоустойчивост – класове F 50 и F 75;

в) клас по водонепропускливост – класове W 0,4; W 0,6; W 0,8;

г) клас по консистенция – К 1 (бетон за радието, фундамента, контрабаража и за подложен бетон) и К 2 – бетон за баража;

д) за армиране на баражите се използват горещо валцувани стомани клас А-І (гладка) и клас А – ІІІ (с периодичен профил). При армиране със стомана клас А – ІІІ, проектният клас на бетона по якост на натиск не може да бъде по-нисък от В 15;

7. височината на баражите се определя въз основа на дължината на участъка за укрепяване и необходимото повдигане на поройното легло;

8. проектният наносен наклон се определя, като се отчитат съществуващите различия при формирането на реални наклони при сходни условия или чрез формули;

9. размерите на преливника трябва да гарантират преминаването на максимален воден отток, увеличен с 30 %; оптималната дълбочина на преливника е 1,0-1,5 м, а при по-голяма дълбочина нейното влияние се компенсира с по-голямо вкопаване на основата или по-голяма дебелина на радието; широчината на преливника се определя в зависимост от устойчивостта на поройното легло след баража срещу подравяне, от състоянието на бреговете преди баража и от характера на напречния профил; широчината на преливника на контрабаража е по-голяма от тази на преливника на баража;

10. максималният воден отток се определя въз основа на максималното напречно сечение на водния поток и неговата средна скорост по време на върха на високата вълна;

11. дължината на радието трябва да осигури успокояване на водния поток в участъка между баража и контрабаража.

(3) Сандрачните и габионни баражи са с височина до 3 м. Изграждат се на нестабилни (плъзгащи се) терени или когато е необходим временен укрепителен ефект.

(4) За укрепяване на хидрографската система могат да се използват и други едроразмерни напречни укрепителни съоръжения – сглобяеми или монолитни стоманобетонни баражи.

(5) Защитата на баражите от повреди се осигурява чрез:

1. облицоване на преливника със здрави, едри дялани каменни блокове, чрез изграждане на армирана стреха и отстраняване на появилата се дървесна и храстова растителност в обсега на преливника и по лицевата повърхност на баража;

2. заскаляване в основата на баража;

3. изграждане на контрабараж, като ефектът може да се увеличи чрез комбинирането му с радие и облицовъчни стени.

1. цялостни (масивни) – извършват се на ерозирани или ерозиращи се горски територии за регулиране на водния отток;

2. частични (поясни) – извършват се за: регулиране на повърхностния воден отток; трайно фиксиране на поройното легло при корекционни дейности и за подобряване на екологичната обстановка. Използват се:

а) водорегулиращи горски пояси – създават се в най-долната част на склона (крайбрегови) или по склона (склонови);

б) корекционни горски пояси – създават се в разливищата на пороите по протежение на бреговете на коригираното легло;

в) брегозащитни горски пояси – създават се по протежение на подриваемите участъци от бреговете;

г) колматажни пояси – създават се по протежение на бреговете, когато е необходимо да се осигури отлагането на плуващи наноси върху речната тераса.

(2) Противоерозионните залесявания във водосбори на водни течения, в които са предвидени едроразмерни хидротехнически съоръжения, се извършват едновременно или след тяхното изграждане.

(3) Противоерозионните залесявания и изграждането на дребноразмерни хидротехнически съоръжения при укрепяване на ровини се провеждат едновременно.

(4) За възстановяване на растителността в поройни горски територии освен традиционни се прилагат и специализирани технологии за подготовка на почвата, залесяване, отглеждане на култури и др.

(5) Видовете за залесяване, типовете горски култури, начинът и дълбочината на почвоподготовка, гъстотата на културите, методът и сезоните за залесяване, начините за отглеждане на културите и сроковете за инвентаризация се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 1 от Закона за горите и утежнените растежни условия.

(6) Залесяването на брегови земи се извършва само, когато те са достигнали профила на равновесие. Стабилизирането се постига чрез изграждане по хоризонталите на разстояние 1,5-2,0 м на брегови плетчета, каменни прагчета със суха зидария и др., а зад тях се оформят тераски.

(7) За залесяване се използват предимно местни видове и особено такива, които се размножават с коренови издънки.

Чл. 12(1) Водорегулиращи горски пояси се създават при спазване на следните изисквания:

1. крайбрегови:

а) създават се едновременно със залесяването на бреговите земи;

б) когато бреговите земи не са достигнали профила на равновесие, поясите се залагат на разстояние 3-5 м от бреговия ръб;

в) широчината на пояса е минимум 20 м и се определя в зависимост от дължината на склона и неговия наклон.

2. склонови:

а) създават се на склонове с дължина над 100 м;

б) залагат се по посока на хоризонталите;

в) широчината на поясите е 30 м.

(2) Корекционните горски пояси се създават при спазване на следните изисквания:

1. трасето на коригираното легло в максимална степен трябва да следва естественото легло;

2. напречният профил на коригираното легло се оразмерява при воден отток с обезпеченост 20-30%, оформя се с трапецовидна форма и се фиксира чрез изграждане на надлъжни и напречни плетове, отбивала (шпори) и леси;

3. в краищата на хоризонталната част на профила се изграждат двойни или единични надлъжни плетове, комбинирани с отбивала и хоризонтални леси;

4. при вдлъбнати брегове се изграждат двойни плетове, а при изпъкнали брегове и в правите участъци – единични плетове;

5. от вътрешната страна на надлъжните плетове се изграждат отбивала, които са продължение на напречните плетове и на вертикалните леси;

6. хоризонталните леси се поставят напречно под надлъжните плетове;

7. по брега зад надлъжните плетове се изграждат двойни или единични напречни плетове:

а) двойни плетове – изграждат се по вдлъбнатите брегове на разстояние 60 м един от друг;

б) единични плетове – изграждат се в изпъкналите и правите участъци на брега на разстояние до 120 м.

8. между напречните плетове се изграждат вертикални леси на разстояние 10 м – при вдлъбнати участъци и 20 м – при изпъкнали и прави участъци;

9. в хоризонталните и вертикалните леси се поставят върбови клони със запазена вегетативна способност;

10. до всеки кол на надлъжните и напречните плетове, както и на шпорите се поставят по два върбови кола със запазена вегетативна способност;

11. след фиксиране на напречния профил се създава двуредов върбов пояс на разстояние 0,5 м от надлъжните плетове; на разстояние 1 м от него се засаждат два реда с живи върбови колове;

12. в останалата част от пояса, чиято широчина е 20-30 м се засаждат влаголюбиви дървесни видове – елши, тополи, платани, ясени и др.

(3) Брегозащитните горски пояси се създават при спазване на следните изисквания:

1. по протежение на брега се залесява пояс по два реда върби и елша;

2. останалата част от брега се залесява с влаголюбиви видове;

3. защитата на пояса се осигурява от единичен или двоен надлъжен плет, подсилен с отбивала (шпори) и хоризонтална леса.

(4) Колматажните пояси се създават при спазване на следните изисквания:

1. по протежение на брега се залесяват надлъжни горски пояси от няколко реда върби и елши с широчина 40-50 м, които следват бреговата линия;

2. зад пояса, в зависимост от условията се засаждат фиданки от влаголюбиви видове – тополи, платани, ясени и др.;

3. косо на надлъжния пояс, на разстояние 200-300 м един от друг се създават горски пояси с широчина 20-30 м и дължина, зависеща от широчината на речната тераса;

4. формираните клетки между надлъжните и косите горски пояси се поддържат като тревни площи.

(2) Проектирането включва изготвянето на:

1. задание за проектиране;

2. идеен проект;

3. работен проект.

(3) По преценка на инвеститора в зависимост от спецификата на обекта, проектирането може да включва: задание за проектиране, идеен и работен проект или задание за проектиране и работен проект.

(4) Проектирането на дейностите за защита срещу ерозия и порои в горски територии, попадащи в защитени зони по НАТУРА 2000 трябва да бъдат съобразени с режимите им за стопанисване и изискванията на Закона за биологичното разнообразие, Закона за опазване на околната среда и Закона за водите.

(5) При определяне и извършване на укрепителни дейности за защита на застрашен обект, се спазват следните изисквания:

1. в рамките на обекта се избира участък или участъци за укрепяване;

2. когато е необходимо осигуряване на бърза защита, укрепителните работи започват в участъка непосредствено над обекта, а когато това не се налага – в най-силно засегнатия от денудационни процеси участък от хидрографската система;

3. избраният участък се укрепява с единични или със система от баражи;

4. в рамките на избрания участък укрепяването започва от най-долната му част;

5. укрепителните работи може да се провеждат едновременно в няколко участъка от обекта.

Чл. 14 (1) Заданието за проектиране определя обхвата, целта и степента на подробност на проекта, задачите, които той трябва да реши и срока за неговото разработване.

(2) Към заданието за проектиране се прилага карта на проектираните дейности в мащаб 1:10000 или 1:25000, в която се отбелязват земите, нуждаещи се от противоерозионно третиране и участъците от хидрографската система, които се нуждаят от укрепяване.

(3) Заданието за проектиране се приема от експертен съвет, назначен със заповед на директора на съответната РДГ.

(4) Заповедта по ал. 3 се издава въз основа на писмено заявление на собственика на горската територия, за която е изготвено заданието за проектиране.

(5) В състава на експертния състав по ал. 3 се включва представител на собственика, а когато заявител е Държавното горско стопанство (ДГС) или Държавното ловно стопанство (ДЛС) – и представител на съответното държавно предприятие по чл. 163 от Закона за горите.

(6) В протокола от заседанието на експертния съвет се посочват изказванията, предложенията и взетите решения.

(7) В тридесет дневен срок от провеждането на заседанието на експертния съвет, председателят на съвета представя на директора на РДГ протокола по ал. 6 и актуализирания проект на заданието за проектиране – в случай на необходимост от актуализиране след заседанието на експертния съвет – за одобряване.

(8) В седем дневен срок от представяне на протокола по ал. 6 директорът на РДГ се произнася по решението в него, както следва:

1. одобрява протокола - при положително становище на експертния съвет;

2. постановява мотивиран отказ - при отрицателно становище на експертния съвет.

(9) Въз основа на одобрения протокол по ал. 8, т. 1, директорът на РДГ утвърждава заданието за проектиране, като един екземпляр остава за дирекцията, а останалите два се изпращат с писмо до заявителя.

Чл. 15 (1) Идейният проект се разработва в два или повече варианти, в които се отразява състоянието на територията по отношение на ерозираност и проявите на ерозионни и други денудационни процеси и се предвиждат мерки за ограничаване на тяхното влияние.

(2) Идейният проект е задължителен при цялостно третиране на пороен водосбор или на водосбора на отделен приток с пороен режим и включва:

1. обяснителна записка;

2. приложения.

(3) Обяснителната записка съдържа:

1. обща част – в нея се извършва: характеристика на природните и социално -икономическите условия във водосбора и тяхното влияние върху денудационните процеси; оценка за отражението на предвидените дейности върху поминъка на населението; класификация на пороя по големина на водосбора; произход на наносите; характер на застрашавания обект и неговото икономическо значение.

2. техническа част – в нея се извършва: анализ на резултатите от предвидените противоерозионни дейности във водосбора на пороя или в съседни водосбори със сходни условия; опис на дейностите, които трябва да се изпълнят за постигане целта на проекта, като се мотивира техния избор.

(4) Приложения към идейния проект са:

1. карти – отразяват местоположението на обекта, състоянието на земите по отношение на ерозионните и други денудационни процеси и проектираните дейности;

2. чертежи – включват надлъжни профили на участъците за укрепяване, включително и на ровините. За сходните напречни профили се изготвят типови проекти на укрепителни съоръжения. Върху надлъжните профили се означават мястото и височината на баражите и се посочват участъците, в които се предвижда изграждането на прагове.

(5) Идейният проект се приема и утвърждава по реда на чл. 14, ал. 3,4,5,6,7,8 и 9.

Чл. 16 (1) Работният проект се разработва със степен на подробност, която позволява изпълнението на предвидените дейности и включва:

1. 
   обяснителна записка;
   
2. 
   приложения.
   

(3) Приложенията към работния проект са:

1. скица на имотите от кадастралната карта и извадка от кадастралния регистър с данни за имотите или скица на имотите от картата на възстановената собственост и партиди за тях;

2. карта на горската територия, в която е означено местоположението на обекта;

3. карта на ерозията;

4. карта на предвидените противоерозионни дейности;

5. надлъжен профил и ситуация на участъка от хидрографската система, в който се проектират укрепителните съоръжения. В тях се отбелязват мястото на всяко съоръжение, неговата височина и ориентацията му спрямо посоката на течението;

6. чертежи на всяко съоръжение в три проекции с означени размери;

7. типови проекти на дребноразмерните укрепителни съоръжения;

8. резултати от оразмеряването на дебелината на баражите и проверките на тяхната устойчивост и от оразмеряването на преливника и радието;

9. за стоманобетонните баражи се прилагат кофражен и армировъчен план и необходимите детайли;

10. формуляр за определяне на обема на зидарията и изкопите;

11. технологични планове за залесяване когато се предвижда залесяване;

12. спецификация на материалите, необходими за изграждането на укрепителните съоръжения и изпълнението на лесомелиоративните дейности;

13. количествено-стойностна сметка;

14. план за безопасност и здраве.

(4) Работният проект за изграждане на укрепителни съоръжения може да съдържа само някои от приложенията, посочени в ал. 3, като те се уточняват в заданието за проектиране.

(5) Всички приложения трябва да бъдат заверени от проектанта.

(6) Инвеститорът може да възложи на изпълнителя към работния проект да бъдат приложени и други допълнителни документи, които се уточняват в заданието за проектиране

(7) Работният проект се приема и утвърждава по реда на чл. 14, ал. 3,4,5,6,7,8 и 9.

Чл. 17 (1) При изготвянето на проекти на баражи се спазват следните общи изисквания:

1. 
   вкопаването на основата е най-малко 1 м;
   
2. 
   дължината на основата е най-малко с 2 м по-голяма от широчината на преливника при венеца;
   
3. 
   най-късото разстояние между теренната линия и стъпалата е над 1 м;
   
4. 
   крилата се вкопават най-малко 1 м;
   
5. 
   височината на крилата е най-малко равна на дълбочината на преливника;
   
6. 
   водоотточните канали се разполагат симетрично под основата на преливника;
   
7. 
   проверката на устойчивостта срещу плъзгане се извършва за фугата при теренната линия;
   
8. 
   хидростатичният натиск и теглото се определят за височината на баража от теренната линия до нивото на преливника или до нивото на венеца;
   
9. 
   коефициентът на устойчивост срещу плъзгане и преобръщане трябва да бъде по-голям от 1,3;
   
10. 
    проверка за устойчивостта на баражите срещу преобръщане се извършва графично или чрез коефициент за преобръщане;
    

1. всички типове праволинейни баражи с изключение на монолитните стоманобетонни баражи се оразмеряват като гравитационни масивни подпорни стени;

2. оразмеряването се извършва за вертикален резен от баража с широчина 1 м в най-ниската част на напречния профил.

(3) При проектирането на криволинейни баражи се спазват следните изисквания:

1. бреговете трябва да са скалисти;

2. разстоянието между бреговете на нивото на преливника да не превишава 20 м, а височината на баража да е над 3,5 м;

3. баражите се оразмеряват въз основа на хидростатичния натиск на воден пласт с дълбочина равна на височината на баража.