История на Адвентната църква Създаването на църквата бе една от задачите на Исус. Матей 16: 18
жүктеу/скачать 0.49 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Четири момента в историята на Адвентната църква
- АДВЕНТНА НАДЕЖДА
- ЦЪРКОВНИ ОТЦИ или АПОСТОЛСКИ МЪЖЕ
- - МОНТАНИСТИ
|
История на Адвентната църква Създаването на църквата бе една от задачите на Исус. Матей 16:18 – “Моята църква”. 1 Тимотей 3:15 – Тя е крепост на истината. Там Господ завежда хората за спасение. Чрез църквата Бог работи в света. Тя е проводник на спасителния план. Задачата й е: Матей 28:18-20. Исус обича църквата си над всичко в този свят - Ефесяни 5:25-32. “ Заявявам тържествено на своите братя и сестри, че Христовата църква, макар слаба и с НЕДОСТАТЪЦИ е единствения предмет на земята, на който Бог отдава върховното си внимание…Чрез Духа си присъства лично в своята църква…Размислете върху това, че Бог има един народ, един ИЗБРАН НАРОД, Неговата църква да е негова собствена крепост в един продаден от греха свят” /ЕГВ - “Свидетелства към проповедниците”, т.7/ Исус я натовари с великата задача - Матей 28:18. В нея Бог събира всички за спасение - Деяние 2:47. Защо е необходимо да знаем историята на Адвентната църква? Второзаконие 8:2 - “да помниш целия път по който Господ твоят Бог те е водил”. Четири момента в историята на Адвентната църква1. Адвентна надежда; 2. Адвентна вест; 3. Адвентно движение; 4. Адвентна църква. АДВЕНТНА НАДЕЖДАБог знае края от самото начало, а човек копнее за края още от начало. Думата “адвентист“ произлиза от латинския глагол “адвенио”, което означава идвам (пристигам). “Адвентна надежда” – очакване на идването на Исус Христос - Тит 2:11-13 Още от появяването на греха хората са копнеели за идването на Исус.
Обещания Месия дойде Галатяни 4:4,5 Времето се изпълни - Марко 1:15 а) Народа не го позна б) Някои го очакваха - Симеон - Лука 2:25-35; Ана - Лука 2:36-39 в) Исус потвърди със слово и дело, че Той е обещания Месия. г) Първото Му идване не е осъществяване на надеждата - В своите поучения Исус се стараеше да поправи погрешните разбирания на учениците си, че СЕГА ще възстанови Божието царство на земята. Той често им обясняваше, че ще трябва да умре за греховете на света - Матей 16:20,21 Лука 18:31-34 Исус ясно им говори, но те не Го разбираха. Имаха си други идеи и планове. Матей 16:28, 17:1-6 Исус чрез преображението им показа нагледно Божието царство. Въпреки това те продължиха да живеят с изкривена надежда за земното царство на Исус - НАРОДА също живееше с фалшива надежда за временно добруване. Като гледаха как изцерява болните, как храни множествата с 5 хляба и 2 рибки, като гледаха как възкресява мъртвите, РЕШИХА че трябва да го направят цар - Йоан 6:14,15 - Кръстната смърт беше разочарование за учениците - Лука 24:15-21; Йоан 20:19; Йоан 21гл. След явлението на Исус: “отивам да ловя риба”. Даже на раздялата на 40-я ден: Деяние 1:6 – “Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?”. - НАДЕЖДАТА ИЗГРЯ ОТНОВО Исус насърчи двамата - Лука 24:25-33; Той насърчи апостолите - Лука 24:36-53; възстанови Петър на работа - Йоан 21:15-17; Даде им великата поръчка - Матей 28:18-20; Обеща им Духа Си - Деяния !:8; Ангелите обещаха, че Исус ще дойде - Деяние 1:11. - Първата църква не беше на ясно с пророчеството. 1 Солунци 4:14-17; 2Солунци 2:1-4 - “никой да не ви измами”. ЦЪРКОВНИ ОТЦИ или АПОСТОЛСКИ МЪЖЕДейността на апостолите е приключила. Църквата е основана. Започва евангелизирането на света. Но езичниците се борят ожесточено срещу новата вяра. Те се борят не само чрез злословия и интриги, но започват и масови гонения над християните. В апостолското учение постепенно започнали да се вмъкват разни заблуди. Обаче, верни Христови последователи повели отчаяна съпротива срещу тях. На изтъкнати църковни дейци, от края на 2 в. било дадено званието Апостолски мъже или Църковни Отци. Между тях имало и такива, които лично познавали някои от апостолите. - Климент Римски бил най-стария между тях. Бил епископ на Римската църква. Със своето послание до Коринтската църква, написано по времето на император Домициян, около 95г., Климент Римски влезе в историята на християнската църква. В това послание може да се забележи изявена адвентната надежда: “Наистина, Господ скоро ще изпълни волята Си, както свидетелства Писанието, казвайки: “Скоро ще дойде Той и няма да се забави” и “Господ ще дойде в своя храм изненадващо, ще дойде Светецът, когото очаквахте.” - Юстин Мъченик – 100-165 г. е най-изтъкнатият апологет от 2 век. Роден е във Флавия Неапола (древния Сихем в Самария). Получил солидно елинистическо образование. Напразно търсил истината в разни философски школи, каквито имало по онова време. Срещата му с един старец християнин, “внезапно запалила огъня в душата му”, и той тутакси приел християнското вероизповедание. Обърнал се в зряла възраст. В неудържимия си стремеж да намери истината, най-после открил в Христовото слово онова, което не намерил в Платон. Заминавайки от Палестина, той станал пътуващ мисионер-учител, без да бъде на редовна служба в църквата. По време на пребиваването си в Рим, написал две апологии. Първата написал към 147 г. и тя била предадена на Антоний Пий. Втората била написана по времето на Марк Аврелий. В първата, така наречената “Голяма апология”, Юстин Мъченик изтъква всичката несъстоятелност на отправените от езичниците обвинения, че били безбожници, врагове и смутители на държавния ред, хора безнравственици. За истинността на християнското вероизповедание Юстин привежда доказателства из гръцката философия. (В произведенията му се вижда неправилно разбиране по отношение на почивния ден – неделя вместо събота) В учението на Юстин може да се констатира вяра в старозаветните пророчества, вяра в изкуплението чрез Христовата кръв, вяра във Второто идване на Христа, вяра в Милениума означен с две възкресения, едното предхождащо Милениума и другото 1000 г. по-късно. В учението на Юстин виждаме още вяра в безсмъртие чрез Христа, а не вяра в безсмъртието на душата. “Чрез трудовете на Юстин и неговия ученик Тациян, християнството стана научна теология.” /Пуех/ - Ириней – Най-ревностен противник на еретиците-гностици бил Ириней, Лионски епископ. Роден е в Мала Азия – 130г. до 202г. Казва се, че на младини той бил слушател на Поликарп, а последния ученик на апостол Йоан. Макар, че Ириней получил гръцко образование, той все пак принадлежал на Запада. Ириней щателно проучвал фалшивите учения, както един лекар проучва дадена болест. В своите съчинения той твърде аргументирано изтъквал, че както Ст. Завет така и Новия Завет категорично говорят против учението на гностиците. Той посочва разликата между апокрифните писания и каноническите. Понеже по онова време гностицизма започнал широко да се разпространява и като истинска чума да заразява църквите, Ириней проявил голямо старание да покаже на всички съществуващата разлика между истинското християнство и гностицизмът, който не можел да бъде дълготраен. Гностицизмът – това име произхожда от гръцката дума “Гносис”, т.е. знание. Той представлява смесица от религиозни идеи и древни ориенталски вярвания, каквито се разпространявали в началото на християнската ера. Трудно биха могли да бъдат обединени (обяснени) главните идеи залегнали в понятието гностицизъм по простата причина, че са съществували разни гностически системи. В същност гностицизма представлява смесица от религиозни идеи, взети от гръцката философия, от ориенталските мистерии, от юдаизма и от християнската идеология. Той е имал за цел да изгради свое учение, да създаде една теория за вселената – космогония, т.е. наука за произхода на света, както и да обясни причините, които са предизвикали (според него) пропадането на висшия свят. Гностиците твърдели, че едва след окончателното унищожение на материята, хармонията би могла да бъде отново възстановена. Гностицизма от езически произход се отличавал със своите многочислени правила и обреди, повечето от които били копирани от вавилонски и от персийски вероучения. Въз основа на този гностицизъм залегнал ориенталския дуализъм, изхождащ от гледището за съществуването на два свята: светът на доброто и светът на злото; на светлината и на тъмнината, божествен, т.е. духовен и материален свят. Висшето Битие (божество) излъчва множество духове от които най-висшият паднал в робството на материята. Изкуплението се състои в това – да бъде освободена тази “божествена искра”от властта на материята. Тъй наречените християнски гностици вярвали в Христа, виждайки в Него извор на истинската наука, която, обаче Исус поверил само на един тесен кръг хора. Тези гностици били на мнение, че повечето от апостолите изобщо не разбирали Исусовото учение и че именно те са го объркали. Гностиците вярвали и в “други източници на светлина”: в откровенията на просветени човеци по цялата земя, с изключение на езическите поети и философи. С оглед на това, че гностицизма считал материята за греховна и безполезна, неговите последователи отхвърляли плътското (физическото) възкресение като ненужно и нежелателно. Женитбата считали за безполезна и зла проява. Също така е бил надъхан от много мистицизъм. Стремял се към богослужение, в което преобладават символи и церемонии. Докато в основата на апостолската църква е било Божието слово възприемано чрез вяра, гностицизма бил религия на сакраменти, т.е. свещени тайнства и от тези елементи не малко са се вмъкнали в християнската църква. Така гностицизма допринесъл много за оформянето на католическото гледище за спасение посредством религиозни форми и свещени тайнства. За най-видни гностици били считани следните: Василид, Валентин, Хераклион, Птоломей и Маркион. Ириней виждал в “единството на християнското вероизповедание” най-мощното оръжие против еретизма. Многократно Ириней нарича своето верую “правило на истината”. Ето и съдържанието на това верую: “Един Бог-Отец Всемогъщ, един Христос-Син Божи, въплътен за нашето спасение и Св. Дух, който чрез пророците възвестява Божиите намерения. Безгрешно зачатие, страдание, възкресение на любимия Исус Христос, нашия Господ и накрая – Неговото второ идване за да възкреси в тяло човешкия род. Църквата притежава само една душа, както светът притежава само едно слънце”. - МОНТАНИСТИОколо 172г. във Фригия, в Мала Азия, било отбелязано голямо религиозно пробуждане, което получило име монтанизъм. По онова време Фригия е бил считан като важен център в развитието на християнската религия. “след разрушаването на храма в Ерусалим, множество палестински евреи се преселели в Мала Азия. Благодарение на тях, християнството по тези земи зарегистрирало нов подем. Между преселниците имало голям брой духовно издигнати вярващи, ревностни и способни да предадат достоверно сведения на всички интересуващи се относно неотдавнашното минало.” / Пиер де Лабриол, “Криза на монтанизма”, стр.8 / “По същото време (172г.) във Фригия се разпространила вестта, че новообърнатия християнин Монтан получил пророчески дар. Към него се присъединили две жени – Прискила и Максимила, които проявявали качества на същия дар. У присъстващите техните екстази оставили дълбоко впечатление. След получените откровения те се обръщали към вярващите със сърдечна покана за промяна на досегашния си живот и обръщане към Бога с искрено покаяние. Техните съвети имали необикновена сила и оставяли у трогнатия слушател убеждението, че Бог чрез тях го предупреждава.” / стр.13, също там / Монтан не проповядвал някакво ново учение, но настоявал Църквата да се върне на онази позиция, на която е била в семплота и чистота по време на апостолите.Около тримата, Монтан, Прискила и Максимила се събирали отначало малцина последователи, но след известно време броят им се увеличил много. Движението придобило организиран характер. И тогава църквата изключила оформилото се вече движение. Мотив за изключването бил несъобразност на движението, както по дух, така и по същество, с вероученията на Голямата Църква. Новото движение представлявало една добра библейска организация. Въведени били доброволни дарения и общността получила възможността да развива мисионска дейност чрез свои платени евангелизатори. (Оскъдните информации за това движение имаме, посредством съчиненията на Евзебий, Ориген, Епифан, Тертулиан, Иполит) Монтанисткото движение е имало Св.Писание (Стария и Новия завет) за основа на вярата и живота си. “В първата Христова църква се е лелеела надеждата за близкото идване на Спасителят и приключване на земната история. Но през втория век тази надежда започнала постепенно да чезне. Монтанисткото движение, с получения пророчески дар, възвърнало тази надежда. Народът започнал масово да се стича към Фригийските градове Пепуза и Фемони, с надежда да дочака там толкова ожиданата хилядогодишна нова ера.” / Пиер де Лабриол, “Криза на монтанизма”, стр.108 / Монтанистите вярвали в скорошното идване на Христа, те вярвали и в хилядогодишното царство, в новия Ерусалим като столица на обновената земя, в която вярващите спасени ще живеят вечно и където повече няма да има ни смърт, ни сълзи, ни страдания. Въпреки всички гонения. Монтанистите се срещали на Изток и на Запад дори до към деветия век. Наследници на Монтанистите станали: новициани, донатисти, катари, валдензи, анабаптисти, квакери, цицендорфи. - Тертулиян – първия автор на християнска литература на латински език.Роден е в Картаген. /155 – 240г./ От начало бил езичник, обаче моралната чистота, искреността и героизма проявявани от християните, както и проявеното от него старание в изучаването на Библията, го въвели в християнското вероизповедание. Задомил се, което е видно от неговите писма отправени до жена му. Към двестотната година бил избран за презвитер на Картагенската църква. По него време Картаген бил оживен търговски център, с голяма житна борса и същевременно средище на разни религиозни вярвания и езически божества като: Ваал, Амон, Ескулап, Сераписа, Изис, Митра и др. Езическите церемонии били кървави и проникнати от сензуализъм. (“сензуализъм” – теория на познанието, признаваща сетивните възприятия за главна форма познания) В Картаген съществувал и гностицизма.Тертулиан е бил голям апологет. Оставил е многобройни апологетски съчинения, от които най-известните са: “Към народите”, “Апологетика”, “Свидетелство за душата”. В първото от тези съчинения Тертулиан брани християните от езическите клевети. Тези именно клевети са ставали често пъти причина християните да бъдат подлагани на жестоки гонения. В Тертулиан ние срещаме дълбокомислени опровержения на езическото разбиране за вечността на материята и доказателства за истинността на християнската наука. С възмущение той отхвърля мръсната клевета на езичниците, че на своите събрания християните колят деца и пият кръвта им. Такова нещо, казва той, би могло да бъде приписано на езичниците, които принасят човешки жертви, а по време на своите общи гощавки се отдават на неморални деяния. А колкото до клеветата, че християните обиждали владетеля, Тертулиан заявява: “Ние молим Бога да дава дългоденствие на владетелите и мир на земята. Ние почитаме владетеля като Божи избраник и като така, как е възможно да бъдем третирани за врагове на Държавата? Не врагове, а мирни и лоялни поданици сме ние на държавата и то, въпреки всички неправди и злини, които се вършат спрямо нас.” /Апологетикум/ В последната част на своята Апологетика, Тертулиан дава една картина на християнското богослужение и описание на християнските добродетели: “По време на богослужение, християните четат Св.Писание, събират дарения за бедни и недъгави, участват в Господната вечеря и се молят Богу. Те култивират дух на братство и тяхната помежду им любов е чиста и това на всички е добре известно. Затова тъкмо техните врагове казват: ”Я ги вижте как се обичат и са готови да се пожертват един за друг!” В съчинението си “За душата”, Тертулиан пише, че в човека е скрита в латентно състояние вярата в Божията доброта, и допълня тази мисъл със забележителната си фраза: “Човекът не се ражда християнин, но става такъв!” И по нататък: “Гоненията не могат да унищожат християните. Колкото повече ни косите, толкова повече ставаме, защото кръвта на мъчениците е семе, от което поникват нови християни.” С голяма самоотверженост Тертулиан бранил християните от юдаизма и от гностицизма. Именно с такава цел той написал съчинението си “Против евреите” и “Против Маркион”. Към 213г. Тертулиан се включил в движението на монтанистите. Повод да скъса с голямата църква било взетото от нея становище относно пророческия дар и твърдението на римския епископ, че имал правото да прощава грехове на покаяли се прелюбодейци и блудници и правото да ги освобождава от вината им. Тертулиан пише, че: “опрощаването на грехове е суверенно право на Бога, но не и на неговите слуги. Онази църква, която е вярна на пророческия дух, може да прости леки грехове, обаче тя не може да прощава тежки престъпления каквито са идолопоклонството, прелюбодеяние и тем подобни. Това право принадлежи изключително на Бога и съвсем не на свещеници.” Тертулиан вярва във Второто идване на Христа и във възкресение на мъртвите при пришествието Му. “Понеже нам са открити две Христови дохождания, първото, което вече се изпълни с идването на Христа в покорно човешко тяло и второто, което тепърва ще стане в края на времето, когато ще се яви в пълнотата на своята божествена сила и слава.” /“Апологетика”, гл.21/ Тертулиан вярва и в хилядогодишното Христово царство с две възкресения, първото при Христовото явление, когато ще възкръснат праведните и второто – след изтичане на 1000 г., когато ще възкръснат нечестивите.
В повечето от своите писания Тертулиан се е придържал строго с книгите на Свещеното Писание, но на някои места е допуснал да бъде подведен по разни обичаи, за които сам заявява, че не са библейски.В книгата си “Против Маркион”, Тертулиан изтъква съботата като заповед Божия. Той пише, че Христос не е премахнал съботата, но я е освещавал чрез своята дейност и въобще чрез своя живот. После, обаче, в съчинението си относно евреите, Тертулиан пише, че съботата била еврейска и имала временен характер. Вместо тази събота той поставя духовната събота, водеща началото си от Новия Завет. Той твърди, че християните се придържали към много езически обичаи: молят се обърнати на изток, празнуват неделята, при кръщение – трикратно потапяне, принасяне дарове за мъртви, въздържане от пост, прекалено почитане на хляба и виното, употреба на кръстния знак и др. В края следва едно искрено признание: “Ако за тези и други такива правила, потърсите библейски предписания, такива няма да намерите. Техния източник лежи в традицията.” Както виждаме Тертулиан често попада в противоречие със себе си. Той е ултраиндивидуалист. Бил е известно време член на монтанисткото движение, но в последствие го е напуснал и в същия град основал отделна християнска църква (общност). Според Август, по-късно Тертулиан отново се е върнал в голямата църква, но основаната от него общност просъществувала до 4в. Иполит – След Тертулиан, в първата половина на 3-я век, най-изтъкнатия християнски писател на Запад бил Иполит. По време на гоненията на Максимилян (235г.) бил заточен на о-в Сардиния, от където мъртвото му тяло било пренесено в Рим. Броя на Иполитовите съчинения възлизал на 42. Разпределят ги на 3 групи: апологетическа, екзегетическа и догматическа. В първата група влизат две от съчиненията му против езичеството, от които под заглавие “Изобличение на всички еретици” е запазено. В групата на екзегетическите спадат “Коментар на Песен на Песните”, “Коментар на книгата на пророк Даниил” и “Беседа за Христа и антихриста”. От групата на догматическите му съчинения най-значителното е “За възкресението”. Понеже Иполит е първия забележителен тълкувател на пророческите книги, ще цитираме неговите мисли относно книгата на Даниил. Той разглежда паралелно втората, седмата и осмата глави от книгата на пророка и ето как: лъвът, мечката, леопардът и безименния четвърти звяр, представляват четири светски царства, следващи едно след друго, именно: Вавилон, Мидо Персия, Гърция и Римската империя. Последната от цитираните сили ще бъде поделена на 10 царства и след това че дойде антихриста. Той жестоко ще преследва светиите. Земната история ще завърши със славното пришествие на Христа, придружено от първото възкресение на мъртвите праведни. Следва съда на нечестивите и унищожението на антихриста. Според Иполит, цялото това пророчество е да сугестира второто идване на Христа. Тълкувайки малкия рог, за който се говори в Даниил 7гл. Иполит навлиза в област на своеволно схващане. Той счита, че антихриста, който ще се яви след подялбата на Римската империя, ще бъде от еврейско потекло. Това схващане на Иполит, което не почива на библейска основа, по късно се превръща в генерално тълкуване на Римската църква. Той е първия християнски писател попаднал в заблуждение относно времето на Второто Христово идване, фиксирайки датата. Според неговите изчисления това трябвало да стане в 500-та година. “Макар, че по някои точки Иполит се провалил, той вярвал дълбоко в себе си в личното Христово второ идване в голяма слава. Той също непоколебимо вярвал, че при своето пришествие Христос ще възкреси мъртвите праведни, ще унищожи антихриста и ще прослави светиите във вечното им царство. Иполит живя в много критично време. Той полагал големи усилия за смиряване на духовете, за укрепване на вярата у онези, които са били смутени от жестоките гонения” Иполит бил във несъгласие с тогавашния римски епископ Зефирин, както и с по-сетнешния му заместник Калист. Против първия той бил, защото поддържал идеята за “Божия монархия” и че допуснал да го съветва и ръководи Калист, който според Иполит бил опасен интригант. Когато Калист станал епископ, Иполит го изобличил за това, че си присвоявал правото да прощава най-тежки грехове, като идолопоклонство, неморални деяния и дори убийство. Освен това Иполит му оспорвал правото да забранява на църквата да уволнява онези от епископите, които са се провинили в тежки прегрешения. Противно на римската църква в която моралът, както на епископите така и на народа бил на твърде низко ниво и в която се били вмъкнали многобройни заблуди, Иполит учредил своя църковна общност от предани християни, чийто епископ бил самия той. - Лактанций бил ученик на Арноб и известен християнски философ.Отначало бил преподавател по реторика в Африка, после в Никодимия, където към 300г. Приел християнството. Най-известен от неговите трудове е “Божествени правила”. В това си съчинение Лактанций поддържа тезата за безсмъртието на душата, без да приведе никакво библейско доказателство. По подобие на Тертулиан, Лактанций поддържа библейското учение за две възкресения, отделени едно от друго с период от 1000 г. Както Иполит, така и той, много се интересувал от пророческите проблеми. Старателно проучвал всички пророчества отнасящи се до второто идване на Христа. Лактанций стига до заключението, че както е протекъл Христовия живот, неговите страдания, смърт, възкресение и възнесение, се покриват напълно със старозаветните пророчества. Също както Иполит поддържа теорията за 6000 годишното траене на света. Лактанций пресметнал, че края на света ще настъпи в 500-та година. жүктеу/скачать 0.49 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|