Книга на царете, където е и летописът на българската държавност „Именник на българските кханове


Кавказ, Египет, Шумер и Индия - важни



Pdf көрінісі
бет5/30
Дата09.06.2023
өлшемі4.74 Mb.
#474873
түріКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   30
Drevnite Balgari-Shumer i Vavilon

Кавказ, Египет, Шумер и Индия - важни 
цивилизационни средища по пътя на древните 
българи. Кои са шумерите? 
Строителите на Варненската цивилизация (най-старата в Европа и най-значима след 
потъването на Атлантида) са принудени да 
напуснат Балканския полуостров и да тръгнат 
към Кавказ, Азия, поречието на Нил и 
Месопотамия. Но по-късно част от тях отново 
ще се завърнат в своята прародина. 
Нека направим някои важни уточнения. 
Старите местни жители на Балканите първо са 
известни като пелазги {пелгари), а след това 
като траки и мизи. Македоните са познати в 
началото като пелазги, после мизи и накрая 
българи. Съществуват сведения, че мизите, 
наречени след това тракоилири, в стари 
времена се делят на кимери/ кимбри и скити 
(северни траки, наречени по-късно славяни), 
всички те принадлежат към голямата Древ-
нобългарска общност. 
Както отбелязахме, установено е, че от на-
селението по Северното Черноморие и Кавказ 
водят началото си календарите на хуни (киме-
рийци), 
шумери 
и 
българи. 
Важно 
свидетелство за това е библейският апокриф 
„Книга 
на 
Енох", 
където 
ясно 
личат 
месопотамските традиции. Енох е взет от 
ангелите на небето и му се разкриват тайни за 
живота във Вселената. Той живее преди Библейския потоп (прадядо е на Ной). В апокрифа 
годината, също като древнобългарската, се състои от 12 месеца и 364 дни, към които се 
прибавя нулевият ден. Има четири сезона - всеки по 91 дни. 
Бащата предава на сина си Матусал („земя на планетата Земя, божествено спасена") 
получените знания. Матусал - дядо на Ной, се смята от арабския летописец Ал-Масуди (893-
956 г.) за родоначалник на българите. 
Направените изследвания въз основа на природните описания показват, че авторът на 
„Книга на Енох" говори за място, което трябва да се намира между 45 и 50 градуса северна 
ширина - т. е. в северните райони на Каспийско море (наричано в древността Българско море) 
или Черно море (Кавказ). 
Областта край Кавказ се явява своеобразен продължител на уникалната материална и 
духовна култура на Варненската цивилизация. Важни свидетелства за това са производството 
на бронз, злато, както и откритите край Севастопол (полуостров Крим) пирамиди, залети с вода, 
датирани преди египетските. 
Немалко изследователи са на мнение, че кимерите и шумерите са двата клона на един и 
същи народ. И ако кимерите са свързани с по-студения планински климат, шумерите населяват 
главно топлите южни области на Месопотамия. 
Предположението се потвърждава и в древнобългарския епос „Джагфар тарихы". След 
Потопа някои от самарците били недоволни, че корабът на Ной останал на върха на планината 
Самар и го смъкнали. Това е поводът самарците да се разделят. Заселилите се около 
полуостров Крим били наречени камирци (кимерийци). 
Името „Самара" е свещено название за древните българи. С него те наричали построените 
от тях пирамиди и храмове, създадените и владените от тях градове и области по пътя на 
своите мащабни преселения: 
- Самар, селище в Хималаите, областта Мустанг (между Тибет, Непал и Бутан); 
- Самара, град на река Тигър (Месопотамия); 
- Самара, град в Русия (неговите жители шият знаме и участват в Руско-турската 
освободителна война); 
- Самария, столица на Израилтянското царство след смъртта на цар Соломон. 
В „Джагфар тарихы" е записано: „А преселниците от Идел (древна арийска държава - 
обединение на седем племена - Бел. авт.), отишли най-далече от всички на запад и се нарекли 
българи. На новото място те издигнали като първо дело огромна планина в чест на Та Ра 
(върховното божество Танг Ра) и я нарекли - нея и своята страна - Самар. А своя разцвет тази 
държава на кавказките българи достигнала при царя Камир Батир. Но след неговата смърт 


Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
14
някои от самарците замърсили с нечистотии водата, забравяйки, че тя се смята за свещена, 
понеже отразявала тяхното божество Та Ра. Разгневеното божество решило за този грях да 
потопи цялата земя Самар, но отначало предупредило хората със страшен глас. От неговия 
глас се разтресла земята и изпадали всички листа на дърветата. Част от самарците, 
изплашвайки се, отишли още по-нататък, на запад и се назовали в памет на знамението 
„агачири" или хора на дърветата. Те достигнали Мис Ра (Египет), където също известно време 
живели и построили не малко планини - Самар или Джукетау (молитвена планина, храм)..." 
Именно културата „Самара", заедно с културите „Хасуна", „Халаф" и „Обейд" са тези, които 
влияят върху развитието на праисторическа Месопотамия, в т. ч. и на Вавилония, заемаща 
нейната южна част. 
Известният изследовател Хари Сагс в книгата си 
„Величието на Вавилон" отбелязва, че началото на 
праисторическия слой Самара следва да се търси около 
5500 г. пр. н. е. (т. е. след Потопа в Черно море). Той се 
развива на територията на днешен Северен Ирак. 
Характерно за него е, че първи въвежда напояването, 
без което цивилизациите на Шумер и Вавилония едва ли 
биха достигнали тези висоти. Техни южни съседи са 
селища от така наречения период „Обейд" -по името на 
селището Ел Обейд в Южен Ирак, намиращ се недалеч 
от известния град на халдеите Ур. Обедийците 
продължават създадените традиции и също използват 
напояването, но тяхната задача е доста по-трудна
защото трябвало да укротят две от най-пълноводните 
реки по това време - Тигър и Ефрат. 
Легенда сочи южния произход на шумерите. Но 
тогава естествено възниква въпросът: „Защо са се 
кланяли на божества, поставяни на хълмовете?' Това 
определено подсказва, че предшествениците им, 
носителите на така наречената обедийска култура, са не 
морски (воден), а планински народ. А може би едното не 
изключва другото? 
Самуел Крамър - един от големите познавачи на 
шумерския език и култура, като изследва имената на 
най-известните шумерски градове - Ериду, Ур, Киш, 
Ларса, Исин и др., стига до извода, че те не са местни. Подобни са и названията на реките 
Тигър и Ефрат. В различни клинописни текстове те се четат като „идиглат" и „буранун". „Ид" е 
със значение на „река", „вода". По всяка вероятност от същия корен е и названието на р. Инд. В 
дравидските езици редуването на „н"/„нд" често се среща и пак означава „река", „вода". 
Доказано е, че черепите на обедийците са почти идентични с черепите на основателите на 
културата на Мохенджо-Даро и Харапа и по всички признаци спадат към „средиземноморската 
подраса", най-типични представители на която са обитателите на Кавказ. Изказването на 
английския изследовател Артър Кийт е ново потвърждение за това. Според него 
физиономичните черти на древните шумери могат да се срещнат все още на изток - в жителите 
на Афганистан, Белуджистан и поречието на Инд. 
Тези сведения сочат едно - създателите на шумерската цивилизация са дошли от 
Афганистан (в древността част от Индия) и поречието на Инд. Възможно ли е това? 
Разкопките, направени в земите на съвременен Афганистан, потвърждават тази теза. 
Открита е култура от месопотамски тип. Най-древните паметници са датирани най-малко през V 
хил. пр. н. е. Некрополите сочат, че населението е белокожо от европеиден тип, като води 
уседнал начин на живот. Жителите обитават градове, използват поливното земеделие, 
развиват грънчарство, производство на накити, обработка на метали и др. Намерени са 
множество бронзови печати с рисунки на крилати лъвове - още едно доказателство за връзката 
с Месопотамия. Забележителни са откритите статуетки на седящи жени. За тях В. Масон пише: 
„изваяни като тъмни серпантини, а главите им - от светъл мраморовиден варовик. Тези фигурки 
носят явен отпечатък от художествените канони на далечна Месопотамия. Тази високо развита 
култура няма местни предшественици в Северен Афганистан като паметници на ранните 
земеделци. Тя се появява в Бактрийската равнина вече в завършен вид и е възможно пряко да 
заменя културата на ловците, носеща архаичния облик на неолита..." 
Самар в Хималаите е смятан за важно свещено място, където двата клона от 
протобългарските племена - Кимерийците (наричани още именци по името на родоначалника 
Боян Имен) и синдите-арии (траки) се обединяват. 


Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
15
Графично те могат да се изразят като ипсилон (Y). Едното разклонение са Кимерийците - по-
клонници на Слънцето, а 
второто са синдите-арии - 
поклонници на Луната. В 
легендата 
на 
волжките 
българи 
(потомци 
на 
синдите-/к/арии) се казва, 
че Кимерийците (именците) 
произхождат 
от 
техния 
клон. Спираме се на нея, 
защото тя не само поставя 
началото на българския 
Род, 
получил 
се 
от 
смесването на северните 
(Кимерийците) и южните 
(синдите), но и хвърли 
важна 
светлина 
върху 
произхода на шумерите. 
„Кимерците са клон от 
синдийското племе. Когато 
синдийците започнали да 
правят идоли на своя бог 
Тара или Тангра, те се 
отделили от тях, отишли от 
Синд 
(Афганистан) 
на 
предишното си място при 
река Самар и планината 
Самар област, която се 
наричала Туран. Когато в 
Туран някои започнали да 
правят идоли от злато, а 
някои от глина, част от 
синдийците отишли в друга 
земя, която отново нарекли 
Самар. Тези преселници 
другите 
започнали 
да 
наричат самарци, а всички 
останали 
синдийци 
наричали 
масагети 
(вероятно мизи-гети - Бел. 
авт.). 
А 
с 
името 
Самар 
синдийците наричали най-
високите и красиви планини, зад които изгрява слънцето. 
Онези от тях, които наричали идолите си Тарвил, заминали на запад. Тях почнали да 
наричат аси или армани. А преселниците от Идел (Волга), които отишли най-далеч на запад, се 
наричали българи. На новото си място в Кавказ издигнали веднага висока планина в чест на 
Тара и нарекли своята страна с името Самар. А своя разцвет тази земя на кавказките българи 
достигнала при царя Камир-Батир - юнака направен от тесто." 
Едва ли е нужен обширен коментар. Всички тези древни данни недвусмислено доказват, че 
шумерската цивилизация е основана от трако-кимерийците, наричани още синди и именци, 
носители на културата „Обейд" и „Самара". По всяка вероятност те се придвижват към 
Месопотамия от две посоки - и от Кавказ, и от поречието на Инд. 
Като потвърждение на това нека кажем няколко думи и за третата култура (след „Самара" и 
„Обейд"), позната като „Халаф", повлияла в развитието на Месопотамия. Обикновено тя се 
датира около 5500 г. пр. н. е. до 5000 г. пр. н. е. Селищата от този период са пръснати в доста 
широк периметър - повече от 800 км (от югоизточната граница на днешна Турция през Банското 
езеро до Североизточен Ирак). 
Изследователите все още трудно обясняват появата на името „Халаф". Интересно е обаче, 
че в областта Балх в Индия, където се е намирала древната българска държава Балхара, расте 
планинското дърво „хилаф балхи", известно още като „бахрам", „бахрама". От него се прави 
жълтокафяв и червеновиолетов пигмент. Думата „хилаф" е твърде сходна с „халаф". Нека 
напомним, че част от древните българи са познати като „хора на дърветата" - акацири, агачири 
(агатирси). Те са наричани още самарци, преселници от древнобългарската държава Идел (от 


Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
16
района на р. Волга, чието старо име е Итил), строители на 
пирамиди. Всъщност българите - болгите, са кръстници на р. 
Волга/Болга. А другото название „бахрам" ни води към 
свещениците от Индия - брахманите. Очевидно става дума за 
свещено дърво. 
Листата на растението „хилаф балхи" в Балх са познати 
като сиришк, по името на сока, който се извлича. Тази 
специална напитка напомня на вавилонския дракон, който 
винаги стои до бог Мардук - сируш. Вероятно приготвеният 
сок е бил познат като „малкият дракон" -сиришк (сируш-ка). 
Според 
проф. 
Александър 
Фол: „Българите 
са 
единственият народ в Евро-Азия, който носи ценностите и на 
трите ядра на исторически живот - на най-източното - в 
зоната на Памир-Хиндукуш, на степното и на равнинно-
планинското, включително между Двуречието (Бел. авт. - 
Месопотамия) и Нил." 
Бих добавил, че редица съвременни изследователи 
твърдят за доказани сходства в различни древни 
цивилизации като шумерската, египетската, индийската, 
китайската, гръцката и т. н. Интересно кой ли е този народ, 
след като гърците никога не са били в територии, заемани от 
Китай, а древните българи хилядолетия са техни съседи? 
Тези, които все още се колебаят, нека обърнат внимание и 
на следващата глава, където отново ще говорим за древните 
шумери и за Династическата раса. 


Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   30




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет