Древните българи, Шумер и Вавилон
Владимир Цонев
2
Въведение
За мнозина тази книга ще се стори като продължение на предишните две „Древните българи
и пирамидите" и „Загадките на Земята и древните българи" и вероятно ще бъдат прави. Но
трябва да кажа, че заедно с общата проблематика за древните
българи тя носи някои
специфични черти и особености.
Вавилон винаги е привличал като магнат вниманието на летописци, историци, археолози,
изследователи, любители на необикновени и екзотични неща. И
това е естествено, защото
царството се явява наследник на предхождащата го богата култура и цивилизация на шумерите
в Месопотамия.
Няма друг град-държава от стародавното минало, който да е събирал толкова „чудеса" -
Вавилонската кула (Етеменанки), „Висящите градини",
градските стени на Вавилон, високи 16
метра, статуята от злато, позната като Истукана - висока 27,60 м и широка 2,76 м. Всички те -
свързани с легендарното име на „Царя на царете" Навухудоносор II от династията на
българите-худони, неразделна част от Старозаветната Четвърта книга на царете,
където е и
летописът на българската държавност „Именник на българските кханове".
В историята няма нищо случайно. Всяко явление и процес има своите предпоставки,
обяснения и закономерности, стига да успеем да вникнем в тях и да ги разберем. Държавите на
древните българи в миналото са били държави на духа, а техните жители - трако-кимерийците
са вярвали, че всеки носи у себе си божествена искра. И са се опитвали не да се кланят на
Бога, а с делата си да се докоснат до неговите висоти, да постигнат хармонията между хората и
заобикалящия ги свят. От тази гледна точка легендата за изграждането и
разрушаването на
Вавилонската кула сякаш придобива други измерения. Етеменанки се превръща в грандиозно
творение на редица поколения, символ на вечно търсещия човешки дух, дръзнал да се докосне
до божественото и недостижимото.
Книгата е разделена условно на три части. Първата сочи пътя на древните българи от
Балканския полуостров към Месопотамия. Разказва в строго хронологично за възхода и
падението на Шумер и Вавилония. Във втората част се проследява
отново движението на
трако-кимерийците от своята прародина към други територии и континенти. Прави се анализ,
търсят се сходства в традициите, обичаите, вярванията на древните българи и земите, където
те се заселват. Третата част на книгата разглежда „Именника на българските кханове" - важен
исторически документ за приемствеността и единството между
Дунавска България и другите
държави на трако-кимерийците.
Днес славата на Вавилон и на българите е помръкнала. Ще се събуди ли тя за нов живот,
ще възкръсне ли като птицата феникс от пепелта? Да оставим отговора на неумолимия съдник
- времето.
Всъщност нека напомня, че именно древните вавилонци са тези,
които разделят
денонощието на две половини по 12 часа и първи делят часа на 60 минути и минутата на 60
секунди.
„Древните българи, Шумер и Вавилон" започва и завършва с един от символите на великите
тайнства - Лабиринта. Случайно или закономерно е това, ще разберете сами. Лабиринтът е
разпространен хилядолетия преди новата ера в различни форми по целия свят.
Той е
олицетворение на жизнения път на хората, на трудно изпитание. Смятали са, че докосването
до неговата сърцевина води до повратен момент - смърт и възкресение, до ново летоброене.
Авторът