Книга на царете, където е и летописът на българската държавност „Именник на българските кханове

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
1
На корицата: Изображение на вавилонския дракон при портата на Ищар 
На моя първи и най-верен читател - майка ми. 
© Владимир Цонев, 2004 
© Издателство „Литера Прима", 2004 
ISВN 954-738-108-3 

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
2
Въведение 
За мнозина тази книга ще се стори като продължение на предишните две „Древните българи 
и пирамидите" и „Загадките на Земята и древните българи" и вероятно ще бъдат прави. Но 
трябва да кажа, че заедно с общата проблематика за древните българи тя носи някои 
специфични черти и особености. 
Вавилон винаги е привличал като магнат вниманието на летописци, историци, археолози, 
изследователи, любители на необикновени и екзотични неща. И това е естествено, защото 
царството се явява наследник на предхождащата го богата култура и цивилизация на шумерите 
в Месопотамия. 
Няма друг град-държава от стародавното минало, който да е събирал толкова „чудеса" - 
Вавилонската кула (Етеменанки), „Висящите градини", градските стени на Вавилон, високи 16 
метра, статуята от злато, позната като Истукана - висока 27,60 м и широка 2,76 м. Всички те - 
свързани с легендарното име на „Царя на царете" Навухудоносор II от династията на 
българите-худони, неразделна част от Старозаветната Четвърта книга на царете, където е и 
летописът на българската държавност „Именник на българските кханове". 
В историята няма нищо случайно. Всяко явление и процес има своите предпоставки, 
обяснения и закономерности, стига да успеем да вникнем в тях и да ги разберем. Държавите на 
древните българи в миналото са били държави на духа, а техните жители - трако-кимерийците 
са вярвали, че всеки носи у себе си божествена искра. И са се опитвали не да се кланят на 
Бога, а с делата си да се докоснат до неговите висоти, да постигнат хармонията между хората и 
заобикалящия ги свят. От тази гледна точка легендата за изграждането и разрушаването на 
Вавилонската кула сякаш придобива други измерения. Етеменанки се превръща в грандиозно 
творение на редица поколения, символ на вечно търсещия човешки дух, дръзнал да се докосне 
до божественото и недостижимото. 
Книгата е разделена условно на три части. Първата сочи пътя на древните българи от 
Балканския полуостров към Месопотамия. Разказва в строго хронологично за възхода и 
падението на Шумер и Вавилония. Във втората част се проследява отново движението на 
трако-кимерийците от своята прародина към други територии и континенти. Прави се анализ, 
търсят се сходства в традициите, обичаите, вярванията на древните българи и земите, където 
те се заселват. Третата част на книгата разглежда „Именника на българските кханове" - важен 
исторически документ за приемствеността и единството между Дунавска България и другите 
държави на трако-кимерийците. 
Днес славата на Вавилон и на българите е помръкнала. Ще се събуди ли тя за нов живот, 
ще възкръсне ли като птицата феникс от пепелта? Да оставим отговора на неумолимия съдник 
- времето. 
Всъщност нека напомня, че именно древните вавилонци са тези, които разделят 
денонощието на две половини по 12 часа и първи делят часа на 60 минути и минутата на 60 
секунди. 
„Древните българи, Шумер и Вавилон" започва и завършва с един от символите на великите 
тайнства - Лабиринта. Случайно или закономерно е това, ще разберете сами. Лабиринтът е 
разпространен хилядолетия преди новата ера в различни форми по целия свят. Той е 
олицетворение на жизнения път на хората, на трудно изпитание. Смятали са, че докосването 
до неговата сърцевина води до повратен момент - смърт и възкресение, до ново летоброене. 
Авторът 

Древните българи, Шумер и Вавилон 
Владимир Цонев 
3