Новини отстраниирайонивкризиснаситуаци я

* * *

* * *

От своя страна обаче Бемба заявява, че обявените резултати не показват истината от избирателните урни. Той декларира, че ще използва всички законни средства за тяхното оспорване. Междувременно от Мисията на ООН за ДР Конго (MONUC) информират, че в столицата Киншаса, база на Бемба, е увеличен контингентът от умиротворители за успокояване на размириците, които са избухнали подобно на първия тур от изборите. Съобщава се, че в сблъсъците на поддръжниците на кандидатите са арестувани близо 350 души, между които 87 деца.

* * *

Автономни палестински територии и Израел – Двете главни палестински движения постигнаха съгласие за нов премиер, който да оглави правителството на националното единство, предадоха международните информационни агенции. Радикалното движение Хамас, спечелило изборите през март, и представители на Фатах са одобрили номинацията на бившия директор на Ислямския университет в Газа – 60-годишния Мохамед Шбаир. Според Ройтерс кандидатурата му се подкрепя и от САЩ.

Шбаир не принадлежи към никоя от основните политически партии. През пролетта, когато се сформира правителство на Хамас, той е поканен за министър на образованието, но отказва да приеме поста. Досегашният премиер Исмаил Хания веднага декларира своето оттегляне с презумпцията, че това ще помогне за отменянето на санкциите. Според наблюдателите обаче не е сигурно, че назначаването на правителство, което не е доминирано от Хамас, автоматично ще доведе до тяхното автоматично вдигане. САЩ и ЕС гледат на Хамас като на терористична организация и преустановиха финансовата си помощ за неговата администрация.

Четворката за Близкия изток (САЩ, ЕС, Русия и ООН) също бойкотираха досегашния кабинет на Хамас. Настоява се радикалното движение да признае съществуването на израелската държава, да приеме досегашните израелско-палестински споразумения (всичките те бяха отхвърлени след идването на Хамас на власт), както и да се откаже от насилието.

От своя страна израелският премиер обяви, че е готов да води разговори с новото правителство на националното единство, включващо представители на Хамас, стига движението да приеме исканията на международната общност. Междувременно външните министри на страните от Арабската лига призоваха за международна конференция за Близкия изток.

* * *

Шри Ланка – Над 130 000 души, напуснали домовете си бягайки от боевете между правителството и бунтовниците от организацията Тамилски тигри за освобождаване на Елам (LTTE), са откъснати от международна помощ и са подложени на сериозно нарушаване на човешките права и насилия, информира агенция Ройтерс, позовавайки се на норвежки правозащитници. (Норвегия е посредник за разрешаване на конфликта между тамилските тигри и правителството.) Според Норвежкия бежански съвет подновяването на бойните действия е довело до нови 200 000 вътрешноразселени, с което техният брой е достигнал между 600 000 и 800 000 души. Към тях се прибавят и 450 000 останали без дом поради цунамито през декември 2004 г.

В основата на конфликта в Шри Ланка е искането на тамилските тигри за откъсване на североизточните части на страната, населени с етническото малцинство тамили, и формиране на независима държава. От началото на конфликта през 1983 г., който периодично прераства във въоръжени действия, са загинали над 65 000 души. Според Ройтерс през тази година жертвите надхвърлят 3 300.

* * *

Кот д‘Ивоар – За напрежение в страната информират от Службата на ООН за координиране на хуманитарните въпроси. Опозицията се противопоставя на новия план на Съвета за сигурност, целящ да обедини разделената страна. 12-месечното продължение, наложено от ООН на мандата на президента Гбагбо, не доведе до провеждане на насрочените за 31 октомври т. г. дългоочаквани президентски избори. Сега Съвета за сигурност оставя президента на власт още една година, като през това време ще окаже натиск на ивоарските лидери да организират изборите.

До провеждането на изборите и встъпването на власт на новото правителство цялата военна и административна власт се дава на наложения от международната общност премиер Чарлс Конан Бони. В страната остава контингентът от 7 000 умиротворители на ООН и 4 000 френски военни, които след гражданската война (2002 г.-2003 г.) контролират размирната линия на прекратяване на огъня между владените от бунтовниците северни територии и управляваната от правителството южна част на страната.

Четири пъти повече са жертвите в резултат на военните действия от началото на тази година в сравнение с миналата, се казва в доклад на ООН, цитиран от Би Би Си. От началото на 2006 г. са убити 3 700 души, 1 000 от които са цивилни. Според експертите на ООН пет години след свалянето на режима на талибаните Афганистан е изправена пред огромни проблеми. По тяхна оценка двата основни кризисни въпроса остават производството на опиум и корупцията.

Иранските власти предприемат стъпки да стимулират двумилионната афганистанска бежанска общност, която се намира в страната, да се завърне в родината до 2010 г., съобщава агенция Франс Прес, позовавайки се на шефа на иранската бежанска служба Ахмад Хосейни. По данни на властите в страната сега има 950 000 регистрирани бежанци и още толкова незаконно пребиваващи афганистанци.Според Хосейни в Иран ще могат да останат само тези афганистанци, чиито майки са родени тук и имат право на иранско гражданство съгласно приетия тази година закон.

По време на войните в Афганистан през последните десетилетия на миналия век в Иран намират убежище милиони афганистанци, главно етнически хазара (шиити) и етнически персийци (сунити), говорещи таджикски. През последните четири години около 1,4 милиона от тях са се завърнали в родината, но у техеранските власти нараства тревогата, защото броят на завръщащите се непрекъснато намалява. По думите на Хосейни от началото на годината (става дума за иранското летоброене) Иран са напуснали едва 10 000 афганистанци. Според него по различни причини афганистанските бежанци не проявяват ентусиазъм да се включват доброволно в програмата за репатриране, поради което, съвместно с ВКБООН, се търсят нови методи за осъществяването на този процес. Той счита, че проявилите се през последно време насилия и въоръжените сблъсъци в Афганистан не могат да бъдат причина бежанците да не искат да се завръщат, тъй като тяхното преобладаващо мнозинство е от относително спокойни афганистански райони – Херат и Мазар-е-Шариф, а не от несигурните южни части на страната. Хосейни също призовава за повече помощ от Европа, която да отдаде дължимото на Иран за неговата роля при спирането на афганистанци, бангладешци и пакистанци да преминават иранско-турската граница. Той заявява следното: “Ние не сме граничари на Европа…Ние очакваме двустранно коопериране, за да подобрим сигурността на границата.”
АФГАНИСТАНСКИТЕ БЕЖАНЦИ В ПАКИСТАН НЕ ПРОЯВЯВАТ АКТИВНОСТ В ПРОГРАМАТА ЗА РЕГИСТРИРАНЕ

Програмата за регистрирането на афганистанските бежанци в Пакистан се изпълнява бавно, информират от Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси. Една от целите на десетседмичната програма, за която се изразходват 6 милиона долара, е бежанците да получат документи за самоличност, които да ги определят като афганистански граждани, живеещи в Пакистан, имащи тригодишно право на пребиваване в страната. ВКБООН разчита на данните от регистрацията, за да подпомогне афганистанското правителство в развитието на районите на произход на бежанците, където те евентуално ще се завръщат.

По данни на международните агенции през първите три седмици от началото на програмата са се регистрирали 136 000 афганистански бежанци. Отбелязва се незначителният дял на мъжете, докато жените са 48%, а децата под 14 г. – 50%.

По оценката на ВКБООН в момента в Пакистан има около 2,4 милиона афганистански бежанци. Досега с помощта на бежанската агенция на ООН в Афганистан от Пакистан са се завърнали над 580 000 афганистанци.

Висши дипломати на Индия и Пакистан отново започнаха мирните преговори за пръв път, след като преди година те бяха спрени, когато бомбен атентат на влак в Мумбай доведе до смъртта на много десетки индийци. Кратката хронология на мирния процес между двете притежаващи ядрено оръжие страни, след като през 2003 г. бяха изправени пред война, е следната:

• 
  Април 2003 г. – индийският премиер Ваджпайи декларира, че иска да постигне краен мир с Пакистан по времето на своя живот и предлага “ръка за мир”;
  
• 
  Ноември 2003 г. – Индия и Пакистан се споразумяват за прекратяване на огъня по т. нар. Линия на контрол, разделяща техните армии в Кашмир;
  
• 
  Януари 2004 г. - Пакистанският президент Мушараф се среща с Ваджпайи в Исламабад, което се отчита като голям напредък в мирния процес, тъй като двете страни се споразумяват за възобновяване на мирните преговори след съгласието на Пакистан да ограничи действието срещу Индия на базираните на пакистанска територия милиции;
  
• 
  Април 2005 г. – Двете страни декларират, че мирният процес е необратим и се споразумяват да отворят границата, разделяща Кашмир. Първият автобус преминава от пакистанската част на Кашмир в индийски Кашмир по “моста на мира” с което се възстановява прекъснатият близо 60 години автобусен транспорт;
  
• 
  Юли 2005 г. – Индия и Пакистан отварят прекъснатия 50 години търговски път между двете страни;
  
• 
  Май 2006 г. – Проведени са преговори за спорния ледник Сиачен в Кашмир, но не е постигнато споразумение за неговото картографиране;
  
• 
  Юли 2006 г. – Бомбен атентат в индийската търговска столица Мумбай убива 186 души. След месец мирните преговори са прекратени, тъй като Индия обвинява за атентата базираните на пакистанска територия милиции. По-късно индийската полиция оповестява, че зад атентата стои пакистанското вътрешно военно разузнаване и въоръжената групировка Лашкар-е-Тайба. Пакистан декларира, че ще предприеме мерки, ако тези твърдения се окажат верни.
  

На специален брифинг в Женева говорителят на ВКБООН Рон Редмонд изрази загрижеността на бежанската агенция на ООН за нарастващото насилие в Ирак и наблегна, че съществува “недостиг” на международна хуманитарна отговорност за масивните потоци от вътрешноразселени иракски граждани. По оценка на служители, току що завърнали се от страната, бежанската агенция се е оказала неподготвена за възникналата голяма хуманитарна криза. Редмонд изтъква недостига на средства за подпомагане както на нарастващия брой на вътрешноразселените, така и за иракчаните, които са напуснали страната. Според него ВКБООН разполага само с 60% от необходимото. По последни данни броят на вътрешноразселените е надхвърлил 1,6 милиона души, а броят на бежанците в съседните страни е достигнал 1,8 милиона. В пикови моменти на бойните действия месечно 50 000 иракчани напускат домовете си. Само тази година това са направили 425 000 души.

По сведения на ВКБООН иракските бежанци в Йордания са 700 000 души, в Сирия – 600 000, в Египет – 100 000, в Ливан – 20-40 000 и в Иран 54 000. Много от тях са напуснали Ирак през последните десетилетия, но се отбелязва тревожният факт, че в последно време дневно в Сирия пристигат средно 2 000 иракчани, а в Йордания – 1 000.
ИРАКСКАТА ЗДРАВНА СИСТЕМА Е В КОЛАПС

Иракската здравна система продължава да се разпада поради липса на квалифициран персонал, медицинска екипировка и медикаменти, информира Иракската медицинска асоциация, цитирана от Службата на ООН за координиране на хуманитарните въпроси. Изтъква се, че с всеки изминат ден медицинската система става все по-лоша, въпреки полаганите усилия от здравното министерство. Според асоциацията все повече иракчани измират поради недостиг на медицински грижи. Констатира се, че само през август поради тази причина в Багдад са умрели 20 деца, но се добавя, че в малките населени места положението е много по-тежко. С нарастването на насилията докторите са станали жертва на многобройните банди и голяма част от медицинските специалисти са напуснали страната. След като въоръжените групировки са започнали да убиват лекари, защото лекуват техни противници, повечето частни клиники са затворени.

Според Иракската асоциация за мир (PIA) и местни неправителствени организации масово явление е разтрогването на смесени бракове, повечето между сунити и шиити, под натиска на бунтовниците, религиозните милиции или роднините. По тяхната констатация децата са принудени да видят своите родители разделени не от проблеми между тях, а защото “някой смята, че смесените бракове са неприемливи в условията на Ирак”. Отчита се, че тези деца са изправени пред тежки психологически проблеми, между които и бъдещо прочистване на мозъците им и включване в етнорелигиозното насилие.

Наблюдателите отчитат, че до 2003 г. в условията на доктрината на диктаторския режим, този проблем не е съществувал. Смесените бракове между сунити и шиити, както и между кюрди – сунити и араби, са били обичайно явление. Насилията на религиозна основа сега обаче ескалират особено след нападението на шиитската джамия в северния град Самара през февруари т. г.

Религиозните лидери са разделени по отношение смесените бракове. Някои от тях също призовават към развод, за да се осигури сигурността на отделните членове на семейството.

Според официални данни от 6,5 милиона семейства в Ирак близо 2 милиона са смесени между сунити и шиити.
НАРАСТВА ЕТНИЧЕСКОТО НАПРЕЖЕНИЕ В КИРКУК

След предприемането на действия за ревизиране политиката “Арабизация на Киркук” на Садам Хюсеин, нараства напрежението между отделните етнически групи, стремящи се към контрол на северния нефтодобивен център, информира радио Свободна Европа.

Съгласно член 140 на новата иракска конституция е определен тристепенен процес за ревизиране на арабизацията на Киркук. Тя се провежда през 80-те и 90-те години на миналия век, когато кюрди, туркомани и християни са изгонени от домовете и на мястото на местното население са настанени араби. Новото правителство приема политика на “нормализиране” на Киркук чрез репатриране на напусналите домовете си и преместване на арабските заселници на юг в близките райони, където са техните традиционни домове. Според наблюдателите следващите 18 месеца ще са критични за Киркук, тъй като изградения специален Комитет за нормализация на Киркук трябва да изпълни своите конституционни задачи. Ще трябва да бъде даден отговор към кой административен район ще принадлежи града и дали ще бъде присъединен към полуавтономния кюрдски регион в северен Ирак след референдум през 2007 г.

Докато комитетът работи за прилагането на член 140 на конституцията отделните етнически групи го обвиняват в едностранчивост. Много от тези обвинения идват от представители на некюрдските етнически групи, които твърдят, че член 140 удовлетворява интересите единствено на кюрдите. Под претекст, че се ревизира арабизацията на Киркук в града са се завърнали над 100 000 кюрди, които са променили демографската му характеристика, а това може да го определи като част от кюрдския автономен район. Радио “Свободна Европа” цитира Джамал Шан, зам.-председател на Иракския туркомански фронт (ITC), който твърди, че прилагането на член 140 ще има пагубен ефект върху туркоманите. (ITC е известен със добрите си връзки с Турция и има три места в иракския парламент.)

От своя страна кюрдите също недоволстват, след като премиерът Нури ал-Малики назначава за член на Комитета за нормализация на Киркук туркоман, противник на член 140.

Турция и Иран също са против член 140 и предстоящия референдум, отчитайки демографската ситуация в града. Някои от иракските политици дори считат, че двете страни седят зад избухналите неотдавна етнически сблъсъци в северен Ирак и Киркук. Турция остро се противопоставя на експанзията на кюрдската автономия, която тя смята че е стремеж към създаването на независима кюрдска държава. Анкара се опасява, че една такава държава ще се превърне в център на национализъм и сепаратизъм, а богатият на нефт Киркук може да се окаже фундамент на бъдещата силна кюрдска икономика. От своя страна иранските лидери заявяват, че не биха се чувствали добре при евентуална независима кюрдска държава, а предпочитат едно централно шиитско управление в Ирак, тъй като в Иран има голямо кюрдско население.

Отчитайки напрежението през септември, когато за месец в Киркук са извършени 20 самоубийствени атентата и на улиците са взривени 63 бомби, наблюдателите смятат, че всичките те са насочени срещу прилагането на член 140 и целят създаване на етническо напрежение в града.

Районът на Киркук е поле на нефтени залежи, нареждащо се на второ място в Ирак. Тук са 70% от залежите на природен газ на страната, което определя стратегическата важност на града.

Съветът за правосъдие и вътрешни работи формално одобри Решение за установяване на общ информационен механизъм за мерките на страните-членки на ЕС по отношение на предоставянето на убежище и имиграцията. Решението влиза в сила след публикацията му в официалния журнал на Европейския съюз.

Според експертите Решението твърде малко се различава от предложения от Европейската комисия механизъм за обмен на общата информация през юни 1985 г. Те считат, че благодарение на факта, че това предложение на комисията е оставено да се развие в един функционален механизъм за информационен обмен, повече не съществуват причини, които да пораждат основание за съществуващия критицизъм за недостиг на консултации, на разпределение на информации и на координация между страните-членки на ЕС. Припомня се, че предложението на Европейската комисия не се е реализирало бързо, защото пет страни-членки са се противопоставили и са сезирали Европейския съд, твърдейки, че изпълнителният орган на ЕС преминава границата на своята компетентност. Въпросните пет страни и сега се оплакват от липса на информация главно от Германия, Франция и Холандия. Две от тях – Дания и Великобритания, че въпросите на имиграцията от трети страни следва да бъдат оставени за индивидуално решаване от всяка страна-членка. Въпреки това Великобритания и Ирландия обявяват, че са готови да приемат и приложат настоящето Решение, докато Дания ще остане извън него.
БЕЛГИЯ E ВНЕСЕНА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД, ТЪЙ КАТО НЕ Е УСПЯЛА ДА ТРАНСПОНИРА ДИРЕКТИВАТА ЗА УСЛОВИЯТА НА ПРИЕМАНЕ

Белгия е последната от поредицата страни-членки на ЕС, предадени в Европейския съд, тъй като не са успели да транспонират Директивата от 27 януари 2003 г., определяща минималните стандарти за приемане на търсещите закрила. Определеният срок за транспонирането на Директивата е изтекъл на 6 февруари 2005 г. Другите страни са Люксембург, Гърция, Португалия и Австрия.

При Люксембург, въпреки че Европейската комисия е поискала оттеглянето на случая, отчитайки стъпките, които страната е предприела за транспонирането на Директивата, съдът е решил, че комисията няма право да прави това. Съдът също е отхвърлил обясненията на Австрия за закъснението, че Директивата вече е приложена на федерално равнище и в лендера Виена, но остават още девет лендера.
САМО ШЕСТ СТРАНИ-ЧЛЕНКИ СА ТРАНСПОНИРАЛИ Т. НАР. “КВАЛИФИКАЦИОННА” ДИРЕКТИВА

Двадесет и петте сктрани-членки на ЕС трябваше до 10 октомври да траснспонират Директивата на съвета относно минималните стандарти за определянето на статута на граждани на трети страни и лица без гражданство, които се нуждаят от международна закрила, одобрена от ЕС на 29 април 2004 г. До сега обаче това са направили само шест от тях: Естония, Франция, Литва, Люксембург, Австрия и Словения. Това обяви комисарят по правосъдието и вътрешните работи Франко Фратини описвайки положението като “изключително отрицателно, като се има предвид, че Директивата е основен камък на първата фаза на Общата европейска бежанска система, която Европа се стреми да установи през последните 20 години”.

Според експертите обаче, обратно на широките мнения, Директивата не хармонизира правилата за даване на убежище в рамките на целия Европейски съюз. По тяхна оценка тя е начална цел, тъй като текстът обхваща минималните стандарти. Счита се, че страните-членки, които имат либерална политика, ще продължават да бъдат “щедри”, докато другите ще се “състезават” помежду си коя ще бъде по-въздържана в предоставянето на закрила и тази низходяща спирала може би ще доведе до приемането на минималните стандарти за норма. Критика на ВКБООН за Директивата може да се намери в интернет чрез търсачка на ключови думи UNHCR Annotated Comments on the EC Council Directive 2004/83/EC of 29 April 2004 on Minimum Standards for the Qualification and Status….
ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ЗА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА:

ГОЛЯМАТА КАМАРА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ЗА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА РЕШИ, ЧЕ ЕКСПУЛСИРАНЕТО НА ТУРСКИ ГРАЖДАНИН НЕ НАРУШАВА ЧЛЕН 8, ВЪПРЕКИ ХОЛАНДСКО ГРАЖДАНСТВО НА ЖЕНА МУ И ДВАМАТА МУ СИНА

Голямата камара на Европейския съд за човешките права, която се състои от 17 съдии, с три гласа против потвърди решението на състав от 7 съдии, взето на 5 юли 2006 г. Приема се, че Холандия не нарушава Член 8 на Конвенцията (правата по отношение частния и семейния живот), когато е експулсирала турския гражданин Зия Юнер, осъден за убийство, въпреки че неговата съпруга и двамата му сина са холандски граждани.

Юнер, роден през 1969 г., пристига в Холандия 12-годишен, за да се събере с баща си. През май 1993 г. той посещава кафене, въоръжен с два пистолета, и в даден момент открива огън, при което е убит един човек, а друг е ранен в крака. Неговото обяснение е, че е действал при самоотбрана, е отхвърлено от холандския съд на различни инстанции. Юнер, който вече е съден за насилствени действия и нарушения на реда, получава окончателна присъда седем години затвор. Неговият първи син вече е роден преди убийството, а вторият се ражда, когато вече излежава присъдата си.

През 1998 г. Юнер, тогава 29-годишен, след 17 години живот в страната, е експулсиран. В момента живее в Турция и има десетгодишна забрана за влизане в Холандия.

С решението на Голямата камара, взето с 14 гласа срещу 3, се отсъжда, че Холандия не е нарушила Член 8. Камарата не се съмнява, че жалбоподателя има добри връзки в Холандия. В същото време мнозинството от съдиите счита, че не може да бъде пренебрегнат фактът, че той е живял с холандската си съпруга и първородния си син за относително кратък период, което не може да се приеме за здрава връзка между тях. Отчита се, че и никога не е живял с втория си син. (Фактически това е било невъзможно, тъй като синът е роден по време, когато бащата е излежавал присъдата си.) Голямата камара също потвърждава становището на по-малкия съдебен състав, взето през юли 2005 г., че “раздялата на семейството няма отношение към казуса дори и ако съвместния живот е бил по-продължителен”. Голямата камара не отчита обстоятелството, че Юнер пристига в Холандия твърде млад, живял твърде малко време в Турция, където в момента на репатрирането вече няма социални и културни връзки в обществото.

Мнозинството от съдиите в камарата са на становище, че експулсирането е извършено поради убийство, чието извършване Юнер е признал. Взимат предвид също, че е отишъл в кафенето въоръжен и холандският съд е отхвърлил версията за самоотбрана. Отчитат се и неговите предишни присъди като се констатира, че “жалбоподателят има склонност към криминални престъпления”. Отбелязва се, че към него е подходено в съответствие с холандския закон и съдебна практика и “не е проявено специфично отношение, което се потвърждава от факта, че е бил освободен, след като е излежал две трети от присъдата си”.

Според коментарите тримата противопоставили се на решението съдии са използвали доста силни аргументи, за да обосноват своето несъгласие с мнозинството. Това са съдиите П. Коста (Франция), Божан Зупанчич (Словения) и Риза Тюркмен (Турция). Те изразяват становището, че чужденец, живял известно време в дадена страна, какъвто е случаят с Юнер, “трябва да има право на същото справедливо правосъдие и правен статут, каквито имат гражданите на страната”. Това те обосновават с решението на Съвета на Европа от 15-16 октомври 1999 г., взето в Темпере и препотвърдено на 21-22 юни 2002 г. в Севиля.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, ЧЕ БЕЛГИЯ Е ИЗВЪРШИЛА ОСЕМ НАРУШЕНИЯ НА КОНВЕНЦИЯТА ПРИ РЕПАТРИРАНЕТО БЕЗ ПРИДРУЖИТЕЛ НА ПЕТГОДИШНА КОНГОАНКА

Европейският съд за човешките права остро разкритикува белгийската практика да задържа деца, на които е отказано влизане в страната и след това те да бъдат екстрадирани без властите да са се уверили, че ще получат необходимата семейна грижа в родната страна. С единодушно решение срещу австрийската държава съдът счита, че са извършени най-малко осем нарушения на Конвенцията.

Казусът е с петгодишната конгоанка Табита К. Митунга, която два месеца прекарва в детски център за задържане и след това е репатрирана. Това се прави, въпреки че ден по-рано белгийският съд се е произнесъл, че задържането й е незаконно, а ВКБООН е предоставил на Бежанския департамент много достоверна нова информация, даваща подробности за статута на майката Пулшери М. Майека, която преди повече от година е получила закрила на бежанец според Конвенцията в Канада.

Фактически г-жа Майека пристига в Канада, търсейки убежище, на 25 септември 2000 г. и на 23 юли 2001 г. получава статут на бежанец съгласно Конвенцията. След дадената й закрила тя моли брат си, притежаващ холандско гражданство и живеещ в Холандия, да вземе дъщеря й и се грижи за нея докато успеят да се съберат. На 17 август 2002 г. Табита пристига с чичо си на международното летище в Брюксел, но на нея й е отказано влизане в страната, тъй като не притежава никакви документи за пътуване, а нейният чичо не може да представи какъвто и да е документ за родителски права. На следващия ден тя е настанена в център за задържане до летището (“транзитен център 127”), където се задържат чужденци, главно деца, на които е отказано влизане в страната. Табита остава в центъра до 17 октомври 2002 г., след което без придружител е натоварена на борда на самолет, пътуващ за Киншаса. Съгласно белгийските закони с разходите се натоварва авиокомпанията, която е довела Табита в Брюксел, а за грижите по време на полета до Киншаса се натоварва една от стюардесите. На борда на самолета се намират още три конгоански деца, на които е отказано влизане в Белгия.

При пристигането на летището в Киншаса практически няма никой който да посрещне Табита. Един от нейните чичовци, който преди това е бил убеждаван от белгийското посолство да я приеме и се е съгласил, не може да бъде открит и на следващия ден. Формално белгийските власти нито потвърждават, нито отричат присъствие на летището на член на белгийското посолство. Очевидно Табита е оставена съвсем сама на летището в продължение на шест часа, след което една жена, работеща за конгоанското разузнаване, решава да поеме отговорност за нея и я взима в къщата си.

Ден след експулсирането на Табита в Киншаса, белгийските власти получават уведомление от канадското посолство в Хага, което съобщава, че майката на Табита. Като притежаваща статут на бежанец в съответствие с Конвенцията тя притежава право на постоянен престой в Канада, вследствие на което има и правото на събиране с детето си. Тази информация обаче е в пълно противоречие с и-мейл от 23 септември 2002 г., който белгийските власти твърдят, че са получили от имигрантския отдел на канадското посолство в Хага. Според него майката на Табита все още не е получила бежански статут в Канада, въпреки че, както по-късно се разбира, към дадения момент тя вече е притежавала бежански статут повече от година.

Междувременно новините за това как белгийските власти са процедирали с петгодишната конгоанка предизвикват силни протести. Изразяват се остри мнения, че белгийският премиер носи лична отговорност, че не се е намесил в случая чрез контакт с канадския си партньор да организира реализирането на молбата на г-жа Майека за събиране с дъщеря й. Пет дни след като е експулсирана в Киншаса Табита е натоварена на борда на самолет, летящ за Канада през Париж, придружена от конгоански служител.

При своята защита в съда белгийското правителство признава, че има нарушения при процедирането с Табита, но обвинява майката, че е използвала незаконни средства, докато е могла по легалните канали да се събере с дъщеря си. Белгийските власти се оправдават по отношение на придружаването с факта, че в самолета за Киншаса за детето се е грижила стюардеса, и че не могат да отговарят за посрещането на летището, защото чичото е обещавал да направи това. По отношение на бежанския статут на майката оправданието е, че са били уведомени за това един ден след експулсирането, но те игнорират обстоятелството, че ден преди това събитие ВКБООН ги е информирал за статута на майката и е предложил да поеме разходите за престоя на детето и за канадската виза, тъй като в Киншаса няма кой да ги поеме.

Белгийските власти се съгласяват, че “транзитен център 127” не е бил съвсем подходящото място за задържане на едно петгодишно дете и то в продължение на два месеца. Те признават също, че по времето на пристигането на Табита подходящи условия за настаняване на деца без придружители, на които е отказано разрешение за влизане в страната, все още не са съществували. В защитата се изтъква и друго оправдание, че майката Майека е могла да долети в Белгия и да посрещне дъщеря си, с което да предотврати задържането. Към оправданията се прибавя фактът, че в молбата си за закрила в Канада тя не е отбелязала, че има две деца. Белгийците добавят и обстоятелствата, че Майека е предпочела да прехвърли грижите за дъщеря си на белгийските власти, които са направили каквото могат в продължение на два месеца, осигурявайки й определената от закона помощ, ежедневен контакт по телефона с майката в Канада и чичото в Холандия и специално внимание от страна на персонала на центъра за задържане.

Европейските съдии обаче решават, че такова внимание е “крайно недостатъчно”, като отбелязват, че белгийските власти са имали алтернатива да настанят Табита в някое семейство или в специализирано заведение за деца, чиито родители нямат възможности или способности да се грижат за тях. Съдиите приемат много остро становище, че властите са игнорирали напълно две обстоятелства два дни преди експулсирането - решението на белгийския съд от 16 октомври 2002 г., че задържането на петгодишно дете е незаконно и нарушава Конвенцията на ООН за правата на детето и заповедта на съда за незабавното му освобождаване. Остро се осъжда връщането на петгодишно дете без придружител, като това се квалифицира като “изключително мъчително” и демонстрация на “фрапиращ недостиг на хуманност” в нарушение на Член 3.

Европейският съд също констатира обстоятелството, че белгийските власти не са се опитали да информират майката дори за осъществяването на експулсирането. Те даже не са й съобщили това, когато тя се е заинтересувала за съдбата на дъщеря си.

В крайна сметка Европейският съд приема, че в казуса на Табита и нейната майка са нарушени Член 3 (в четири негови точки), Член 8 (в две точки) и Член 5 (в т.1 и т.4), като отсъжда да им бъдат изплатени 35 000 евро (10 000 на майката и 25 000 на дъщерята), точно толкова, колкото са поискали в молбата към съда. Според съда сумата е “приемлива”, като се има предвид, че белгийската държава е виновна за няколко нарушения на правата на майката и дъщерята и по-специално на Член 3, което е в съответствие на Европейската конвенция за гарантиране на пълна закрила. По отношение разходите по делото, въпреки че белгийската страна признава незначителна част от тях, Европейският съд ги приема за законни и присъжда да се изплатят 14 036 евро, което е само със 140 евро по-малко от исканата сума.

Наблюдателите констатират, че това е инцидент, който много лесно е можел да се разреши в самото му начало чрез предприемането на съответните стъпки за събирането на майката и дъщерята, а не да се стигне до “суровото”, според тях, съдебно решение, което всъщност ощетява данъкоплатците. Към щетите на жалващите и техните разходи за защита, белгийското правителство покрива разноските за пътуване на Табита до Канада (един път) и на конгоански служител, който се е грижел за нея (полета обратно от Канада), както и за обратния полет на двама служители на белгийското посолство. Направени са също и разходи за представянето на белгийските власти в Европейския съд.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ РУСИЯ НАРУШАВА СОБСТВЕНИТЕ СИ ЗАКОНИ ПРИ ЕКСПУЛСИРАНЕТО НА ТУРСКИ ГРАЖДАНИН

Европейският съд за човешките права реши, че с експулсирането на турския гражданин Хачи Байрам Болат, без да се реализират процедурните гаранции, определени в собствения закон на Русия, се нарушава Член 2 на Протокол 4 за свободата на придвижване и Член 1 на Протокол 7, който осигурява процедурни гаранции по отношение експулсирането на бежанците.

Болат се счита за незаконно пребиваващ в Русия. Той е обвинен в нарушение на бежанския закон на страната. Неговото нарушение според руските власти е, че през нощта на 11 декември 2002 г. по време на рутинна проверка се е намирал в апартамента на свой приятел без да има адресна регистрация.

Случаят с Болат е следният: след като молбата му за убежище е отхвърлена на първа инстанция, той подава жалба във Висшия съд на Кабардино Балкария. В процеса на очакване на решението на съда на 30 май 2003 г. Отделът за паспорти и визи обаче анулира неговото разрешение за пребиваване в страната, което е валидно до 4 август 2003 г. Аргументът за това е, че е нарушил задълженията си на пребиваващ в страната. Даден му е 15-дневен срок да напусне Русия. Освен това, че на 11 декември 2002 г. е намерен в апартамент на приятел, друго нарушение не е констатирано.

Позовавайки се на факта, че Висшия съд не се е произнесъл по жалбата на Болат местен съд решава временно да спре изпълнението на заповедта за експулсиране. Въпреки това закрилата му се оказва недостатъчна и на 7 август 2003 г. представители на МВР и Федералните сили за сигурност нахлуват в дома му и го закарват на летището, където го натоварват на самолет за Истанбул. Представителите на властите нито се легитимират, нито представят заповед за експулсиране. Впоследствие на 8 октомври 2003 г. Висшият съд, евентуално позовавайки се на заповедта за екстрадиране, тъй като е намерен през нощта в апартамент на свой приятел без адресна регистрация, решава, че Болат е виновен, без презумпцията за невинност до доказване на противното.
ДАНИЯ:

КОНСТАТИРА СЕ СТРЕС В ДЕЦАТА НА БЕЖАНЦИТЕ

Датският институт за социални изследвания разпространи доклад, в който се констатира, че честото преместване от един приемателен център в друг създава стрес в децата на бежанците. Отбелязва се, че в процеса на бежанската процедура, те сменят средно по шест приемателни центъра, което не им дава възможност да водят нормален живот и да си създават връзки с приятели. В доклада, публикуван в “Джилендс-Постен”, също се подчертава фактът, че тези деца често страдат от живота с родителите си, които са неспособни да се грижат за тях поради психологични проблеми.

Гръцкото изданието “Елетеротипия” публикува на четири страници обзорна статия, в която се констатират шокиращите условия, в които живеят търсещите убежище и нередовните мигранти. Констатира се незначителен минимум от хуманитарните изисквания. Според изданието тези лица се настаняват в стари изоставени работни помещения, къщи и разрушаващи се сгради, без работещи санитарни инсталации и условия за спане, даже при липса на питейна вода само с матраци за спане. От споменатите в статията пет центъра за задържане някакво подобрение се отбелязва единствено в центъра, разположен на остров Митилене, където след намесата на ВКБООН и Амнести Интърнейшанъл се оказва необходимата медицинска помощ и мъжете са отделени от жените и малките деца. Констатира се, че в останалите центрове в Чиос, Чания, Александруполи и Самос условията са съвсем далече от определения минимум в Директивата на ЕС.

Шведската асоциация на адвокатите се е обърнала към министъра по въпросите на миграцията, за да обърне внимание за големите различия в практиката на новите миграционни съдилища и фактът, че те прилагат различни процедури. В Скене например от получилите отказ в един от три случая обжалването се удовлетворява, докато в Гьотеборг това става в един от четири случая. Това отношение е още по-голямо в Стокхолм, където само 10% от получилите отказ на първа инстанция успяват успешно да обжалват.

Китайката Чен и нейният осемгодишен син Хул са освободени от центъра за задържане в Холандия, където са били настанени, чакайки да бъдат експулсирани. През последно време случаят придоби широк обществен отзвук в Холандия, тъй като момчето е родено в страната.

Майката Чен твърди, че влиза в Холандия през 1998 г. с помощта на трафиканти и тогава е била бременна. На обществената реакция за задържането на детето хардлайнерката по бежанските въпроси и министър по имиграцията Рита Вердонк дава обяснение, че е било необходимо детето да се задържи в центъра, защото Чен е отказвала да се раздели с него. Ето защо е било решено то да бъде затворено в една килия с майката в очакване на експулсирането в Китай, тъй като майката е получила отказ на убежище.

В Холандия задържаните родители решават дали да вземат децата си в килията или да ги предоставят на приемни родители. По сведения на Департамента за имиграция и интеграция по време на освобождаването на Хул в центровете за задържане заедно с родителите си е имало още 12 деца.

Според местните наблюдатели не е ясно защо властите са предприели обратното действие и са освободили Чен. Предполага се, че те са действали възоснова на нова информация. Тя не е регистрирана в Китай и спрямо нея не може да бъде извършена реадмисия. Адвокатът е пледирал за незабавното им освобождаване по технически причини, тъй като в близко бъдеще няма възможнос майката и сина да бъдат експулсирани. Очаква се произнасяне и на съда.
ИРАНЦИТЕ НАЙ-ДОБРЕ СЕ ПРОЯВЯВАТ В ИНТЕГРАЦИОННИЯ ПРОЦЕС

От голямата група бежанци, които се намират в Холандия иранците отбелязват най-голям прогрес в интеграцията си в холандското общество, констатира “Интегрейшън Монитър”, позовавайки се на Изследователския и документационен център на Министерството на правосъдието и на холандската статистика. Изданието отбелязва, че това също се отбелязва при афганистанците, но това съвсем не може да се каже за сомалийците. Отчита се фактът, че някои бежански групи с незападен произход, които идват в страната са политически бежанци. Четирите по-големи групи са иракчаните (44 000), афганистанците (37 000), иранците (29 000) и сомалийците (20 000). Заедно те представляват 7,5% от всички хора с незападен чужд произход, живеещи в Холандия.

Изданието констатира, че тъй като емиграцията на тези бежанци е започнала през деветдесетте години на миналия век, делът на родените в Холандия от тях (втората генерация) е все още малък. Тази втора генерация е все още твърде млада със средна възраст 10 години. Според публикацията иранските момчета и момичета и афганистанските момчета добре се справят в началното училище и на практика попълват теста “Cito” (тест, който се попълва през м. г. в повечето начални училища).

Докато 40% от иранците имат платена работа при сомалийците този дял е под 25%. Отбелязва се, че процентът на заетост на групите с незападен произход е по-висок от този на всички бежанци. Това обаче се обяснява с факта, че за известен период след пристигането си в Холандия търсещите убежище нямат право да работят.

Министърът на труда и социалните грижи Бйеме Хакон обяви, че Норвегия увеличава годишната квота на прием на бежанци, която в бъдеще ще достигне 1 500 души. В момента тя е 1 000, а през 2007 г. ще бъде 1 200 души. След достигането на тази цифра Норвегия ще се нареди на пето място по предлагане на квота за прием на бежанци (става дума за лица, които са признати за бежанци от ВКБООН и чакат да бъдат разселени в трети страни).

ОТДЕЛ “СПЕЦИАЛИЗИРАНА ИНФОРМАЦИЯ В ДАБ”