Конференция „Предизвикателства и изпитания пред нато в следващите 10 години, организирана съвместно от Софийски форум за сигурност, Атлантическия клуб в България и Института за културна дипломация Берлин 25-26 септември 2012 г

„Бъдещето на НАТО през призмата на отношенията САЩ – ЕС“

Изказване на началника на Политическия кабинет на министъра на отбраната
Уважаеми дами и господа,

Разрешете ми да приветствам с „Добре дошли“ гостите и да изкажа удовлетворение от актуалността и навременното провеждане на конференцията на тема: „Предизвикателства и изпитания пред НАТО в следващите 10 години“.

Аз ще разгледам бъдещето на НАТО, къде ще бъде съсредоточен фокусът на Алианса и последващите от това решения. По-нататък бих искал да обърна внимание на необходимостта да се разработи политика за България, така че процесите на вземане на решения да са релевантни на общата платформа в НАТО.

До голяма степен бъдещето на НАТО ще зависи от развитието на отношенията в самия Алианс. От една страна, от САЩ - съюзникът не само с най-голямо влияние в рамките на НАТО, но и с най-големи военни способности, и от друга страна – от 21 европейски държави, които са едновременно членове и на двата съюза. Казвам „европейски държави“, а не страни-членки на ЕС, защото ЕС като такова не присъства в Северноатлантическия съвет на НАТО. Политиките на тези страни най-силно могат да засегнат бъдещето на Алианса в следващите 10 години. Веднага ще кажа, че въобще не поставям под съмнение съществуването или ролята на НАТО в осигуряване на мир и стабилност в евроатлантическата зона. НАТО ще продължи да бъде най-мощният политико-военен съюз. Това е топлата връзка между САЩ и Европа. Той ще продължи да бъде и средата за обсъждане на основни въпроси на съвременния свят. Въпросът е доколко ще продължи да бъде ефективен, как ще се развива той във военно отношение, защото ние всички виждаме, че има недостиг на способности.

Скоро предстои да видим какъв ще бъде резултатът и от надпреварата между настоящият президент на САЩ – Барак Обама, и неговия опонент Мит Ромни. Американската външна политика много силно се влияе от администрацията на президента, но всичко, което чухме досега като послания и от двамата кандидати ме кара да мисля, че независимо кой ще дойде на власт, няма да има сериозни разминавания във водената политика. И двамата декларират ключовата роля на съюзниците.

Според президента Обама НАТО е най-успешният военно-политически съюз, където всички въпроси на сигурността могат да бъдат дискутирани. САЩ биха искали да виждат НАТО като такъв и в бъдеще, където те имат водеща роля. Но ето че се заражда Европейска политика за сигурност и отбрана, на която американците гледат с подозрение. От една страна е добре това, че европейските държави могат да поемат повече тежест при решаване на кризи, най-вече в Европа и наоколо. От друга страна, за тях е недопустимо това да се превърне в нов център на тежестта. Още когато се появи тази инициатива в ЕС Мадлин Олбрайт заяви, че САЩ ще приемат тази инициатива стига тя да не води до трите „D“ decoupling, duplication, discrimination; т.е. да не се разграничават, да не се дублират и да не се дискриминират държави. Като последното се отнася най-вече за Турция. Държава, на която ще се спра малко по-късно.

За САЩ НАТО е организация, която защитава ценности. От друга страна отбраната на ЕС започва се развива. Европейските държави и САЩ са изправени пред едни и същи рискове и заплахи. От гледна точка на САЩ НАТО трябва да бъде организацията, която да развива военни способности и да се справя с военните кризи, а ЕС – да оказва хуманитарна помощ. САЩ иска да види по-разумно разпределение на средства в европейските държави. Ролята на Европа в отбраната трябва да се съсредоточи върху намаляване на числеността на армиите в Европа и увеличаване на съвместните тренировки и учения.

От гледна точка на американците НАТО не трябва да се посвещава само на териториалната отбрана на Европа, но и да бъде адекватна на новите заплахи. Според САЩ няма сериозни заплахи за сигурността на Европа, поради което те правят предислокация на силите. Това е отбелязано в Новата стратегическа концепция на САЩ. Искат да оставят в Европа относително неголеми формирования, най-вече за тренировка със съюзници и партньори. Тоест ролята на Европа ще бъде да се запази териториалната й цялост и нейният стабилитет. Едновременно с това започват много сериозна трансформация на силите, както те казват да не оставят „кухи сили“, които не могат да бъдат използвани в съвременната среда и при съвременните рискове. Това е накратко визията на САЩ по отношение на европейската отбрана.

От отделни документи и изказвания могат да бъдат изведени следните позиции на САЩ по отношение на НАТО:

- Америка и Европа имат едни и същи ценности и са изложени пред едни и същи рискове за сигурността;

- Стратегията на Америка е в синхрон със стратегията на НАТО и Америка остава привързана към чл. 5 на Северноатлантическия договор;

- Оформя се нова геостратегическа среда на сигурност, на която трябва да се отговори адекватно. Това ще доведе до сериозно отражение върху световната политика. Тази промяна е отчетена и в новата Стратегическа концепция на САЩ. Както американците го наричат, преориентиране на интересите на САЩ към Азиатско-тихоокеанския регион. До 2020 г. там ще бъдат разположени до 60 процента от мобилните сили на САЩ.

Новата концепция включва способност за водене на една мащабна война както и да спре всеки агресор. Америка трябва да има способности да демонстрира сила в районите от съществен интерес, както и да развиват способности за разузнаване. Позицията на САЩ е да не се изграждат способности на ЕС, които да дублират способности на НАТО, т.е. военни способности. Според вижданията на САЩ Европа е най-добра в управление на кризи от невоенен характер. Ето защо средствата следва да се инвестират чрез политиките на НАТО. Няма необходимост за развитие на Европейски военни способности.

А като говорим за европейски военни способности трябва да имаме предвид следното: Лисабонският договор поставя сериозна основа за развитие на европейска отбрана, но все още не виждаме резултат по отношение на военното развитие. Очертават се четири слабости в бъдеще пред европейската отбранителна политика, а именно: 1) недостиг на военни способности, какъвто беше случаят с Либия; 2) липса на финансови ресурси; 3) липса на политическа воля, забавяща процеса на изграждане на нова Европейска стратегия за сигурност, която да замени тази от 2003 г. и 4) липса на доверие. Липсата на доверие бе подтикнато най-вече от икономическата криза, тъй като, както видяхме, много от държавите не спазват своите споразумения и задължения. Както вече споменах, 21 европейски страни са членове и на ЕС и на НАТО. И макар тяхната позиция по отношение на политиката за сигурността и отбраната да е единна, за сега отбранителната политика на ЕС се развива с бавни темпове, тъй като зависи от индивидуалните воли на отделните държави.

Европа ще трябва да наваксва, но въпросът е как и в какво ще инвестира. Дали посоката няма да бъде от способности, изисквани от стратегическата реалност, към способности детерминирани от финансовите възможности? Като цяло няма единомислие и това се наблюдава от проектите за изграждане на способности. Не всички държави участват в някои от тях. Причините за това са две. Едната е че някои държави нямат средства да се включат в тях, а втората е, че някои държави считат, че тези проекти дублират способности на НАТО и просто не искат това да се случи. И тук изниква въпросът коя тенденция в ЕС ще надделее. Тази за изграждане на европейска отбрана или тази за комплементарност, като позицията на малките държави е, че не искат да инвестират и в двете тенденции.

А за да се случи това трябва първо да отговорим на въпросите Каква Европа искаме да имаме? Има ли единомислие за ролята на Европа в света? От това следва да заключим, че ни трябва нова стратегическа концепция, но това е трудно постижимо. Страните се боят да започнат този процес, за да не стигне до провал.

В началото споменах, че ще разгледам една конкретна държава, нейната роля в отношенията на НАТО и ЕС и в бъдещото развитие на Алианса. Тази държава е Турция. Тя е интересна държава, тъй като се утвърждава все повече като регионална сила с голямо влияние в мюсюлманския свят. Няколко пъти страната блокира приемането на решения на Съвета на НАТО. Така например наскоро Турция блокира участието на Европейската агенция по отбрана в работата на антитерористичното звено на НАТО. А целта беше разработване на общи способности. Съществува макар и потенциална възможността й занапред да блокира използване на средства на НАТО за операции на ЕС, което е още един аргумент за развитието на европейски способности. Що се отнася до членството й в ЕС – виждаме сериозен спад в подкрепата на обществото за влизането на Турция в ЕС. В процентно отношение говорим за спад от 78% на 17%.

Накрая следва да споменем и сходните инициативи на НАТО и ЕС, а именно инициативата за „интелигентна отбрана“ и инициативата за „обединяване на способностите и споделяне на разходите“ за отбрана. И двете страдат от недостатъци, но най-големият проблем е, че няма координация между тези два процеса. Тази координация е много важна за нас в светлината на стратегическата цел на отбранителната политика, тъй като за България е непоносимо да изгражда способности в рамките и на ЕС и НАТО. Тоест, имаме един комплект Въоръжени сили и образно казано един единствен джоб ресурси, поради което е жизнено важно те да се изразходват ефективно и ефикасно при възможно най-добрата координация между НАТО и ЕС.